Програма за дисциплината: фитопатология включена като задължителна в учебния план

ФАКУЛТЕТ ПО ЛОЗАРО - ГРАДИНАРСТВО

утвърждавам:

ректор:

за дисциплината: ФИтопатология

kатедра фитопатология

I. ИЗВАДКА ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН

II. АНОТАЦИЯ

Познаването на растителните болести и борбата с техните причинители са важни предпоставки за ефективността на земеделието. Фитопатологията като наука се занимава с тези елементи на технологичния процес и те са обект на изучаване в двете основни части – обща и специална фитопатология.

В рамките на общата част на студентите се представят фундаментални въпроси, свързани с развитието на фитопатологията като наука, основните понятия, класифицирането на болестите, взаимоотношенията растение-патоген, направленията и методите за борба.

В специалната част се разглеждат симптомите на основни групи болести, биологичните особености на техните причинители и методите за борба. Подборът на болестите предполага запознаване с неинфекциозни и инфекциозни болести от всички групи (вирози, фитоплазмози, бактериози, микози) по основни за страната култури.

Лабораторните упражнения затвърждават част от лекционния материал и предоставят възможност за разширяване познанията върху етиологията на болестите.

След проведения курс студентите придобиват знания, които им позволяват самостоятелно да диагностицират основни растителни болести и съобразно тяхното естество да изграждат растителнозащитни системи за борба.

III. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

III.1 АУДИТОРНА ЗАЕТОСТ – 39 часа

III.1.1 ЛЕКЦИИ – 18 часа

Предмет, задачи и периоди в развитието на фитопатологията. Развитие на фитопатологията в България. Връзка на фитопатологията с други науки. Основни понятия – болест, симптом, синдром.

Класификации на растителните болести – етиологична, стопанска, патографична. Основни групи растителни болести – неинфекциозни и инфекциозни (вирози, фитоплазмози, бактериози, микози). Висши цветни паразити.
2. Патогенеза

Взаимоотношения между организми и микроорганизми, автотрофно и хетеротрофно изхранване. Същност на процеса и основни фази - заразяване, инкубационен период и проявяване на симптомите.

Заразяване – инокулум и инокулация, взаимоотношения растение/патоген, условия за възникване на инфекционен процес, защитни механизми, прорастване на инокулума (морфология и физиология), нахлуване, установяване на хранителна връзка.

Инкубационен период - инвазия на растителните тъкани (локална, системна), продължителност (определящи фактори) и значение при фитосанитарна оценка.

Проява на симптомите. Възпроизводство – механизми и структури при отделните групи патогени, фактори на въздействие. Разсейване - начини (анемохория, хидрохория, ентомохория, зоохория, антропохория) и характеристика на отделните групи; моно- и полицикличност.

Запазване на фитопатогените.

3. Епифитотии

Същност, значимост и предпоставки за възникване. Характеристика (ареал, скорост, интензивност, динамика) и видове. Стратегия за предотвратяване на епифитотии.
4. Паразитизъм, специализация и изменчивост на фитопатогените

Паразитизъм, еволюция на паразитизма и групи паразити. Основни свойства на фитопатогените – патогенност, вирулентност, авирулентност, агресивност.

Типове специализация - филогенетична специализация, онтогенетична, органотропна и хистотропна. Изменчивост – същност и основни механизми.

1 час

5. Вирусите като причинители на болести

Разпространение и икономическо значение на вирозите. Възникване и етапи в развитието на растителната вирусология.

Характеристика на фитопатогенните вируси - морфологични особености, химичен състав и структура; функция на основните вирусни компоненти (нуклеинова киселина, протеин); репликация (основни фази); теории за естеството и произхода.

Пренасяне на вирусите - контактно, насекоми (неперзистентно, полуперзистентно, перзистентно), микроорганизми.

Запазване на вирусите – болни растения, посевен и посадъчен материал, растителни остатъци, почва, микроорганизми.

Разпространение и икономическо значение на фитоплазмозите. Възникване и развитие на фитоплазматологията.

Характеристика на фитоплазмите – морфологични особености (полиморфизъм), химичен състав и строеж, паразитиране и размножаване.

Пренасяне и запазване на фитоплазмите.

7. Бактериите като причинители на болести

Разпространение и икономическо значение на бактериозите. Възникване и развитие на растителната бактериология.

Характеристика на фитопатогенните бактерии – морфологични особености, състав и строеж, паразитиране и размножаване.

Пренасяне и запазване на бактериите.

1 час

8. Гъбите като причинители на болести

Разпространение и икономическо значение на микозите. Възникване и развитие на растителната микология.

Характеристика на фитопатогенните гъби – морфология, химичен състав и строеж на вегетативни и генеративни структури, хранене и размножаване (безполово и полово). Класификациия на фитопатогенните гъби – критерии, структурни систематични единици, основни групи гъбни болести. Пренасяне и запазване.

10. Направления и методи за борба с фитопатогените

Стратегически принципи. Основни направления - имунитет, профилактика, терапия. Методи за борба - селекционно-генетичен, организационно-законодателен, агротехнически, физичен, химичен, биологичен.

Селекционно-генетичен метод – същност, типове имунитет; имунност, устойчивост, толерантност.

Организационно-законодателен метод – организация на растителната защита в страната (национални и регионални служби); карантина - същност, видове, карантинни обекти за страната; прогноза (същност, видове) и сигнализация.

Агротехнически метод – дейности за подобряване устойчивостта на растенията, ограничаване и/или изкореняване на патогените.

Физичен метод – основни насоки, термотерапия (почва, семена, тъканни култури).

Химичен метод – същност, предимства и недостатъци; начини на приложение на фунгицидите, групи фунгициди (характеристика, механизъм на действие, представители).

Биологичен метод – същност и насоки на приложение.

3 часа

11. Основни болести по пшеница (брашнеста мана, главни, ръжди), ечемик (ленточна болест) и царевица (фузариози); средства за борба с причинителите.

2 часа

13. Основни болести по домати (обикновена мозайка, краставичва мозайка, стрийк, столбур, мана, брашнеста мана, вертицилийно и фузарийно увяхване); средства за борба с причинителите.

14. Основни болести по тиквови култури (обикновена мозайка, ъгловати петна, мана, брашнеста мана) и пипер (краставична мозайка, сечене на разсада, мана, брашнеста мана); средства за борба с причинителите.

15. Основни болести по картофи (черна шарка, прашеста и корковидна краста, мана, фузарийно гниене, ризоктониоза); средства за борба с причинителите.

17. Основни болести по ябълка (огнен пригор, брашнеста мана, струпясване, повреди при съхранение); средства за борба с причинителите.

18. Основни болести по костилкови овощни видове (шарка, бактериен рак, сачмянки, ранно и късно кафяво гниене) и лоза (бактериен рак, мана, брашнеста мана); средства за борба с причинителите.

2. Макроскопска диагностика на вирози, фитоплазмози и бактериози.

4. Макроскопска диагностика на гъбни болести. Безполово и полово размножаване на гъбите.

5. Диагноза на болести по зърнено-житни култури, картофи, тютюн.

7. Диагноза на болести по зеленчукови култури – домати, тиквови, пипер.

9. Диагноза на болести по семкови овощни.

10. Диагноза на болести по костилкови овощни и лоза.

12.Прогноза на мана по лозата и струпясване по ябълката. Химични средства за борба с фитопатогените.

14. Практически изпит.

III. 2 ИЗВЪНАУДИТОРНА ЗАЕТОСТ – 86 часа

III. 2.2 САМОСТОЯТЕЛНА ПОДГОТОВКА И КОНСУЛТАЦИИ

(текущ контрол, практически и писмен изпит) 86 часа

1. Лекциите условно са разделени на две части - обща и специална. Провеждат се по достъпен за студентите начин, като повечето възлови моменти са онагледени с принципни схеми и таблици (шрайбпрожектор) и цветни диапозитиви. По време на изложението студентите имат възможност да водят записки, задават въпроси и водят дискусия, в неговия край се прави кратко резюме на материала. При необходимост се посочват допълнителни източници на информация по темата.

4. Писменният изпит се провежда в учебна зала или аудитория при пълна равнопоставеност на студентите. Материалът за подготовка включва всички лекционни единици, като студентите могат да разширяват подготовката си след ползване на информация от лабораторните занятия и други източници. На изпитваните се предлагат за изтегляне по два въпроса от общата и специалната част и по собствен избор те трябва да развият по един въпрос от двете групи. Оценката от писмения изпит се формира от резултатите по двата въпроса, като развиването само на един от въпросите не предполага вземането на изпита.

V. ИЗПИТНА ПРОГРАМА ПО ФИТОПАТОЛОГИЯ (2007/08)

1. 
   Фитопатологията като наука за растителните болести. Класификации на растителните болести. Относителен дял на растителните болести – видове загуби и тяхното определяне при различни групи болести.
   
2. 
   Патогенеза - същност на процеса, основни фази и разсейване на фипатогените.
   
3. 
   Епифитотии – характеристика, предпоставки за възникване, видове и стратегия за предотвратяване.
   
4. 
   Паразитизъм, специализация и изменчивост на фитопатогените – еволюция на паразитизма, типове специализация и основни механизми за изменчивост.
   
5. 
   Вирусите като причинители на болести - икономическо значение на вирозите, характеристика на фитопатогенните вируси, пренасяне и запазване.
   
6. 
   Фитоплазмите като причинители на болести - икономическо значение на фитоплазмозите, характеристика на фитоплазмите, пренасяне и запазване.
   
7. 
   Бактериите като причинители на болести - икономическо значение на бактериозите, характеристика на фитопатогенните бактерии, класификация, пренасяне и запазване.
   
8. 
   Гъбите като причинители на болести - икономическо значение на микозите, характеристика и класификация на фитопатогенните гъби, запазване и пренасяне.
   
9. 
   Направления и методи за борба с фитопатогените - стратегически принципи, основни направления и методи за борба. Селекционно-генетичен, организационно-законодателен и агротехнически метод.
   
10. 
    Направления и методи за борба с фитопатогените - стратегически принципи, основни направления и методи за борба. Физичен, химичен и биологичен метод.
    

11. 
    Главни по пшеница и ечемик.
    
12. 
    Ръжди по пшеница и ечемик.
    
13. 
    Брашнеста мана по пшеница и ленточна болест по ечемик.
    
14. 
    Обикновена мозайка, стрийк и столбур по домати.
    
15. 
    Бактериози по домати.
    
16. 
    Сечене на разсадите.
    
17. 
    Мана и брашнеста мана по домати.
    
18. 
    Втрънчване и столбур по пипер.
    
19. 
    Мана и брашнеста мана по пипер.
    
20. 
    Обикновена мозайка и бактериен пригор по тиквови култури.
    
21. 
    Мана и брашнеста мана по тиквови култури.
    
22. 
    Вертицилийно и фузарийно увяхвяне по зеленчукови култури
    
23. 
    Къдравост и черна шарка, обикновена краста и ризиктониоза по картофи.
    
24. 
    Мана и сухо гниене по картофи.
    
25. 
    Огнен пригор, струпясване и брашнеста мана по ябълка.
    
26. 
    Болести по ябълките по време на съхранение.
    
27. 
    Ранно и късно кафяво гниене по овощни видове.
    
28. 
    Бактериен рак и сачмянки по костилкови овощни видове.
    
29. 
    Шарка и ръжда по костилкови овощни видове.
    
30. 
    Бактериен рак, мана и брашнеста мана по лоза.
    

VI. ЛИТЕРАТУРА

Бобев, Св. 2000. Справочник за болести по културните растения. PSSE, София

Димитров, К. и съавтори, 2000. Ръководство за упражнения по фитопатология. Академично издателство на ВСИ, Пловдив

Каров, Ст. и съавтори. 2006. Обща фитопатология. Академично издателство на АУ, Пловдив

Ковачевски, И. и съавтори. 1995. Вирусни и вирусноподобни болести на културните растения. PSSA, София

Кръстев, Кр. и Белева, Л. 1974. Фитопатология. “Земиздат”

Кръстев, Кр. и Белева, Л. 1979. Обща фитопатология. “Земиздат”

Метьюз., Р. 1973. Вирусы рaстений. “Мир”, Москва

Наков, Б. и съавтори. 1998. Специална фитопатология. PSSA, София

Растителна защита, Растениевъдни науки и други специализирани издания

Б. ДОПЪЛНИТЕЛНА

Ванев, С. и съавтори, 1997. Гъбите в България – т.3, разред Sphaeropsidales. Издателство на БАН, София

Денчев, Ц., 2001. Гъбите в България – т.4, клас Ustomycetes. Издателство на БАН, издателство Пенсофт, София

Факирова, В. 1991. Гъбите в България – т.1, разред Erysiphales. Издателство на БАН, София

Bridge, P. et al. 1998. Molecular variability of fungal pathogens. CAB International

Harris, K. F. & Maramorosh, K. 1980. Vectors of plant pathogens. Academic Press

Isaac, S. 1992. Fungal-plant interactions. Chapman&Hall

Strange, R. N. 1993. Plant disease control. Chapman & Hall

януари, 2008 ИЗГОТВИЛ:
ДОЦ. ДСН СВ. БОБЕВ

Ръководител катедра:

доц. д-р М. Накова

Декан на ЛГф: