Програма за двудневния тренинг



Дата25.05.2022
Размер26.02 Kb.
#114443
ТипПрограма
1 Марина Валентинова Папазова спец

Марина Валентинова Папазова спец. Психология задочно Фак№ 2007014389

Творчески уикенд “Ние мечтаем... ”

Изграждане на взаимотношения в групата и усъвършенстване на уменията за работа в екип и по доброто опознаване по между им както в групата деца така и групата родители с активното участие на учителите на класа. Тренинга е двудневен и разработен в две основни групи . Засяга учениците, учителите и родителите на учениците от един клас(възрастова група 7-8 години ). Основата на тренинга може да бъде разработен и по широко (от 1 до 4 клас ), но аз ще се придържам към по тясната група 7-8 години.
1 група: Ученици
-Развиване на креативност чрез различни компоненти развиващи креативното мислене у децата(рисунка, приказка, театър). Също така ще включа и изграждане на комуникационни умения между децата (учениците), родители-деца, деца – учител, родител – учител чрез игри, дискусия, работилница за мечти
2 група родители – учители
-родителство- учителство : Тук ще си отговорим на следните въпроси
Какви родители/учители сме? – чрез рисунка, дискусия, групова работа
Кога, как сме най -полезни за децата си /учениците си.
Новите деца – огледалата на нашия живот (Засягам аспекта какви цености възпитаваме вкъщи и в училище )
Взаимодействие – родител- учител- дете (работилница за мечти )

Програма за двудневния тренинг


Петък
Настаняване на участниците в хотела и неформални разговори
Вечеря
Събота
09.30-09.50 - Представяне на участниците и програмата за тренинга
10.00- Как си се представяме ако сме герой от приказките – това за децата
10.00- Кои сме ние ? чрез рисунка или предмет който ни отличава и говори най – много за нас – за родителите
10.30- 10.45- Кафе пауза
10.45- 12.00 – Какви родители сме ?- „Как да подхождаме в отглеждането на детето“, „Какво да направим, за да сме добри родител“, „Защо детето ми не слуша?“, „Защо се държи по този начин (тръшкане/ удряне/ плач)?“, „Добре ли е да бъде наказвано?“, „Глезя ли го прекалено?“ Първият подход, който ще разгледаме е Подходът на Родителстването. Той е описан в научната литература и е подкрепен с множество изследвания от водещи в областта на детското психично здраве и семейно развитие специалисти. Авторите се обединяват около идеята, че поведението на детето е тясно свързано със стратегиите, които родителите прилагат при отглеждането на детето. Като най-общо стратегиите на отглеждане могат да се обединят в две дименсии – подкрепа и контрол. Подкрепата се отнася до родителското поведение, което е насочено към това детето да се чувства прието, одобрено, зачетено, което е усещане за топлота и отговорност. Топлотата е емоционалното изразяване на любов и емпатия, което създава атмосфера на приемане в семейството. Отговорността е сензитивността, която проявява родителя към нуждите и чувствата на детето, както и подходящият начина, по който той отговаря на тях. Ако чувствате, че сте настроени към нуждите и потребностите на Вашето дете и че взамодействията ви са в синхрон – то вие проявявате нужното ниво отговорност.
Родителският контрол е определен от Томас и колеги като „поведение на родителя, което има намерение на повлияе върху поведението на детето и то (поведението) да е желаното от родителите“. По отношение на контрола могат да се обособят две качествено различни дименсии. Това са принудителен контрол и изискващ контрол.
Принудителният контрол се отнася до родители, които използват външни форми на принуда върху децата, за да се държат и правят неща, които родителите желаят. Такива форми на принуда са физическите наказания, отнемането на привилегии и заплахи (пр:„Щом не искаш да ме гушнеш сега, ти взимам играта и повече няма да играеш с нея“).

Изискващият контрол се отнася до зрялостта на изискванията, които родителите отправят към децата, разбирането и управлението на поведението и мотивите за него. Това е случаят, когато родителите съставят ясни правила и стандарти за спазване, но същевременно насърчават индивидуалността и самостоятелността на детето. Такива родители дават на децата предложения и обяснения, причинност и влиянието на поведението на детето върху себе си и другите, чрез което родителя се опитва да постигне дисциплина, като партнира на детето да разбира и да се опира на опита си.

Изследванията върху поведенията на родителите показват, че родителската подкрепа, изискващия контрол и последователността при отглеждането на децата са свързани с позитивното детско развитие, докато принудителният контрол се свързва със социалната некомпетентност на децата и поведенчески проблеми. Резултатите показват, че както тежките дисциплинарни мерки и тежките наказания, така и слабата, непостоянна и непоследователна дисциплина могат да станат причина за поведенчески проблеми при децата.

Базирайки се на дименсиите на подкрепа и контрол, могат да бъдат различени няколко стила на родителстване: авторитарен (висок контрол, ниска подкрепа), авторитетен (висок контрол, висока подкрепа), толерантен (нисък контрол, висока подкрепа) и неглижиращ (нисък контрол, ниска подкрепа). Изследванията показват, че най-ефективният родителски стил е авторитетния. Той подсигурява позитивното социално и когнитивно развитие и независимост на детето.

Как родителите да упражняват контрол по ефективен в контекста на аторитетното родителстване?

Първо, родителите е добре да упражнят контрол по изискващ, а не по принудителен начин. Изследователите казват, че позитивни резултати могат да се постигнат, когато налагането на контрол е придружено от взаимен обмен на думи и обяснения, когато детето възприема правилата, идващи от родителите като легитимни и когато родителите проявяват уважение към индивидуалността на детето. Баурминд допълва, че трябва да има и лек контрол и наказания, които да са измерими с постъпката на детето и то да е консистентно. Важно е: да не наказваме детето за нежелано/неприемливо поведение един път, а друг път да игнорираме или дори да подкрепяме това същото поведение! Това означава, че позитивното или негативното подкрепление трябва да е последователно и веднага да следва съответно желаното или нежеланото поведение.

Друг аспект на контрола е родителското мониториране и супервизия. Мониторирането се отнася до това родителя да знае къде се намира детето в този момент: на кое място, с кого, какъв е поводът и кога ще се прибере в къщи. Мониторирирането също се отнася и до отговорностите, които детето има в къщи: подреждане на стаята например. Този концепт е особено важен за децата от средният период на детство и през юношеството, когато прекарват много време с връстници извън дома. Това помага на юношата да развие и себерегулацията си и себеконтрол. Така в процеса на развитие на детето първо родителят е този, който упражнява регулацията, след това партнира за нея, докато накрая детето е способно на тази саморегулация.

Родители, имайте предвид, че в контекста на родителския подход, липсата на подкрепа се преживява от детето като студенина и отхвърляне. Употребата на принудителен контрол, непоследователността в награди и наказания, както и липсата на супервизия, мониториране и силно изискващ контрол се свързват с проявите на агресия и социална некомпетентност при децата.

Това резултира не само върху позитивната ви връзка с подрастващия, но и може да стана повод за поведенчески проблеми в детска възраст и личностова патология в зряла.

Запознаване с основни аспекти и последваща дискусия какво биха променяли или биха продължили да практукуват и по този начин да обогатят останалите участници и те самите какво ще си вземат.


Игри за концетрация - Играта "Жак каза".


Ето страхотна класика на игри за внимание и реакция. Който води играта, дава заповеди, като се позовава на части от тялото като: „Жак каза: докосни си брадичката!“, "Жак каза: насочете показалеца си към десния лакът!" .

От време на време започваме инструкцията с изречението „Джакади каза.“ Което много прилича на правилното изречение, но на което играчите не трябва да реагират. Децата трябва да изпълняват командата само ако изречението започва с „Джеймс каза“.

Играта с няколко деца едновременно е много приятна, тази игра е добра идея да забавлявате група деца на рожден ден, например.

Често играем а вариант на играта "Жак каза.", но без да се движи. Тази игра е много забавна и може да бъде играйте на разходка с кола. Кажете поредица от думи. Детето трябва да повтаря само думата, пред която произнасяте „повторете“. Ако не кажете „повторете“, той трябва да мълчи и да не повтаря думите, които казвате. Вдигнете темпото, ако детето го следва добре. Децата обичат.


Представяне на рисунките от децата и иготвяне на маска като приказния герой в който си се представят –(природни материали, лепило, хартия, платове )
12.00-13.30 обяд и почивка
13.30-14.00- Дискусия- Какво съм аз за детето си – приятел, родител или и двете и можем ли да бъдем и двете- използвах текст от статия за да провокирам дискусията
В последно време е много модерно да се демонстрира наляво и надясно как сме най-добри приятели с децата си. Как ги разбираме, как споделяме своите проблеми с тях, как се съветваме с тях и как те ни доверят всичко за себе си. От друга страна се сблъскваме със стремежа да сме перфектни родители, които не пропускат родителска среща, знаят отговорите на всеки въпрос, имат време за спорт, културни занимания, кулинарстване и всичко каквото ви хрумне и което обрисува безупречния профил на съвременните модерни и идеални родители.

Можем ли да бъдем и двете неща?

Къде е тънката граница между родителството и приятелството?

И не е ли най-важно да сме родители на децата преди всичко? Те така или иначе в живота си ще срещнат купища приятели, други родители – не!

Вероятно няма да повярвате, ако ви кажа, че съм успяла да съм добра майка и най-добра приятелка на своите деца. И с право. Защото не съм. На моменти дори си мисля, че не съм нито достатъчно добър родител, а и приятелката никаква я няма.

Питате се защо?

Защото съм преди всичко обикновен човек, с всичките си недостатъци, колебания и фобии. В очите на децата аз най-често съм будилник, тенджера под налягане, шумна прахосмукачка, липсваща хартия в тоалетната, ненаписана домашна работа и от време на време недопечена от бързане пица в тавата. В собствените си очи съм старателната майка, която иска всичко да е като по конец, но и досадният надзирател, следотърсачът, подслушвачът, който търси доказателства, че винаги е прав. Несигурният в себе си ментор и тотално провален педагог, който с известна доза необясним садизъм е готов винаги да каже: „Аз нали ти казах! Ама като не ме слушаш, на ти сега!“

За да се видя отстрани, се постарах да застана зад очите на моите две деца и видях точно това – кучето, което лае, но пък керванът си върви. Във вечните си лутания между това да съм перфектният родител, но и най-добрата приятелка на децата си, бях пропуснала онази фина работа с изграждането на авторитета (не детския, моя собствен). И с определянето на възможните граници, които взаимно да не преминаваме, за да не нарушаваме личната си неприкосновеност. Децата ми ме възприемаха за неотменима даденост от живота си, знаеха, че могат да разчитат 24/7 на мен и демонстрираха добрите си чувства заради това, но някъде из дебрите на двойната си роля, изглежда преминах граници, заради което получих упреци, че навлизам в личното им пространство, че ги следя, че не им позволявам да дишат и да се развиват самостоятелно.

Понякога се случваше децата ми в прилив на необяснима детска нежност да ми признаят, че съм най-добрата им приятелка, а аз веднага забравях за съмненията и тревогите си. Техните откровения силно ме ласкаеха, а прегръдките им ме издигаха не до седмото, а до седемдесет и седмото небе от щастие. Но това, което пропуснах да им покажа е, че освен тях аз имам и други хора в живота си, които са важни за мен, и на които също държа. Аз не разговарях с тях за онова, което ми се случва извън взаимния ни периметър и завъртах всеки следващ ден от живота ни около единствения възможен за център – те двамата. Смятах за правилни тези взаимоотношения, защото си давах сметка, че децата са твърде крехки, за да понесат товара на нашите проблеми и че подобно споделяне би ги натоварило и потиснало. А, може би не трябваше да ги оставям да мислят, че са всичко в живота ми!?

Децата ми винаги са знаели, че във всеки момент могат да дойдат при мен и да споделят всичко, което ги вълнува и тревожи, и че заедно ще намерим верните решения. Но ми беше трудно да съм достатъчно строга, защото се опитвах да съм приятелка, а приятелите не съдят и не назидават – те винаги разбират, съчувстват и помагат. Заради това понякога с дисциплината имахме проблеми. Един най-простичък пример: Спяха до късно, защото на мен ми беше жал да ги будя. Дори тогава, когато имахме планове и те включваха ранно ставане. Вероятно затова свикнаха с мисълта, че има начини да им прощавам разни дребни прегрешения, а те да се отървават от наказанията. Иначе казано, като родител определено бях „мека Мария“.

Но по отношение на истината винаги сме били крайни. В хубавия смисъл на тази дума. Те винаги знаеха, че могат да споделят, ако са направили нещо нередно и че ще получат съвет как да продължат напред. Бяха наясно, че има грешка, има и прошка, но, че има и наказания и че всеки трябва да го изтърпи, според провинението си.

Съмнявам се, че съм добра майка, защото не съм човек, който може да е достатъчно строг. Погледнати така, нашите отношения изглеждат повече приятелски. Но такива ли са?

Аз споделям с тях, поне се старая, те също споделят с мен, но аз знам, че имат своя строго охраняван периметър, в който не биха ме допуснали. Старая се да уважавам това. И все пак понякога се опитвам под прикритието на добрата приятелка да изчопля нужната ми информация, която добре знам, че като майка няма как да получа. Те често не се усещат и номерата ми минават, но понякога знаят много добре какво се опитвам да правя и бетонират окопите си до пълна непроницаемост.

Понякога приятелите се дистанцират, някои идват в живота ни, после си тръгват. Е, това поне е сигурно няма как да стане, защото майката-приятелка или приятелката-майка е винаги някъде наблизо. С израстването на децата тази близост се променя, не знам дали намалява или се увеличава и от какво точно зависи, но със сигурност тя не е константна, не е нещо, което стои до нас неотменно и сигурно. В живота на децата си често мислим, че сме непоклатими и неотменни като скали, но и скалите, дори най-твърдите, се рушат и променят своята форма.

Всъщност давам си сметка, че не е важно аз как се възприемам – повече като родител или повече като приятел. Вероятно не е важно и децата като какво ме възприемат, важно е, че те знаят, че могат да ми се доверят, че аз съм до тях и ще ги подкрепям винаги.

Често като родител съм ги вбесявала, а след това като приятел съм ги карала да се радват и да се чувстват щастливи.

Стараех се да съм родителят, който дава пространство на децата си, възможността да правят собствени избори, свобода да се развиват самостоятелно, всички тези неща, от които се нуждаят, за да израснат силни и уверени.

Сега се опитвам да разбера дали съм успяла и като какво повече – като майка или като приятелка и изобщо справих ли се и какво направих!

Но едно е сигурно, във все по-редките мигове, в които сме заедно виждам в очите им доверие, дочувам в думите им благодарност, а в прегръдките им искреност. И искам да вярвам, че те добре знаят, че вратата на нашия дом ще бъде винаги отворена за тях и че винаги ще има къде да се върнат, за да поплачат на нечие рамо и че няма значение то дали е повече майчино или повече приятелско. Надявам се, че и за тях е така и че независимо дали съм повече майка или приятел, или съм и двете в очите им, са научили поне няколко полезни неща от мен и ще ги използват още по-успешно, когато те самите станат родители.

Запознаване децата с няколко приказки – народни, и класически и те какво разбират, какви поучи са си извадили от чутото , кой герой им допада и те как биха изиграли приказката която им е допаднала най – много (ролите си ги разпределят сами под наблюдението на водещия процеса).


Упражняваме концентрацията, аналитичното мислене и развиваме креативното им мислене.
14- 15 часа почивка и игри на открито за децата
14.00-14.15 пауза
14.15- 15.00- новите деца (цености, предизвикателства, рамки)- какво виждаме ние като родители? Как ние като учители и ментори на децата си се справяме с тях.
Хората по цял свят забелязват, че поведението на все повече деца е подчертано по-различно, a приспособимостта им към общоприетите норми е далеч по-ниска от тази на предходните поколения. Ето защо ги кръстиха “новите деца”.

Прекалено осъзнати, горди и свободолюбиви от най-ранна детска възраст, тези деца трудно се поддават на контрол и това сериозно плаши възрастните. В безсилието си често родители започват да водят децата си по психолози и сериозно са обезпокоени от поведението и реакциите на своите непримирими и непослушни деца. Лепват се диагнози като „хиперактивност“ и „синдром на дефицит на внимание“ като винаги проблемът се търси в детето, а много рядко във възрастните.

Да, наистина децата днес са различни, но и времето е различно, и технологиите са различни, самата цивилизация се разви светкавично през последните десетилетия. Всичко това няма начин да не се отрази на последните поколения.

Всяко дете се ражда със своя характер, който родителите трябва да оформят впоследствие и да му изградят ценностна система. Същевременно и преди стотици години и сега, децата, както и възрастните са различни. Някои са по-спокойни натури, други са по-активни и трудни за комуникация. Особеностите на характера в днешни дни обаче са значително по-сложни, защото времето вече е друго. Децата са различни, защото самите възрастни са различни и ако всеки родител се върне за секунда в своето детство, ще разбере каква огромна разлика има между него и собственото му дете. Така ще разбере защо детето му отказва да приеме и да се поддаде на старите изпитани методи на възпитание, през които са минали предишни поколения.

Днешните деца имат нужда от съвсем друг, нов подход към тях. Те се раждат много по-интелигентни и със завишено чувство за собствена значимост. Имат нужда да бъдат уважавани, защо и вероятно го заслужават. Често децата изненадват родителите си със своето рационално мислене и логични отговори на някои въпроси, които и самите те не могат да дадат.

Много са родителите, които са изненадани от реакциите и интелигентността на своите деца, но в същото време когато детето не желае да приеме да бъде командвано по груб начин и да се подчинява на всяка родителска заповед, това вече ги безпокои сериозно. Веднага се търси причината в детето : поведенчески проблеми, търси се нещо различно, за което да се хване психиатъра или психолога, а впоследствие се лепва определението „дете Индиго“.

Всички днешни деца в по-голяма или по-малка степен са деца „Индиго“, „Кристални“, „Звездни“ и т.н. Те са нормални деца, рожби на новото време, което е много по- различно и за да отговорят на него, се раждат различни. Проблемът не е в тези деца, а във възрастните, които вместо да се опитат да стигнат до тях, да ги разберат и да потърсят нов подход, който да отговори на техните потребности, започват да им лепят етикети и да им правят психо тестове и изследвания.

Днешните деца се раждат наполовина изградени личности и много рано осъзнават своите възможности, някои от които често почти доближават тези на родителите си. А това е така, защото се раждат и живеят в един невероятно динамичен свят. Тези деца са длъжни да се впишат в този свят, който вероятно тепърва ще се променя, за да оцелеят в него. Ние не може да искаме от тях да бъдат същите като нас или нашите баби и дядовци.

Това са децата на новото време и не можем да ги променим, а просто да им помогнем да разгърнат напълно своят потенциал и да ги насочим в правилната посока, но това става само ако напълно спечелим тяхното доверие. Няма как да спечелим доверието им обаче ако се наглеждаме на всичко различно, което забележим в тях и ги водим при психолози, които им слагат гръмки диагнози още в съвсем невръстната им възраст.

Днешните родители дължат много на тези… т. нар.трудни деца, които са просто неразбрани и не получават нужния подход. Децата на новото време искат да бъдат уважавани за това, което са и не желаят да приемат всичко, което им се налага от техните родители, защо то им е чуждо и те не го разбират. Те имат нужда от нови начини на комуникация, възприемат информацията по различен много по- образен начин. Те не могат да проумеят защо техните родители ги подценяват и затова често се бунтуват.

Да, днешните деца са доста по-различни от тези преди 10 или преди 20 години, а вероятно утрешните ще бъдат още по-различни. Живеем в много динамично време, а за децата е много по-лесно да се приспособяват към него, отколкото на възрастните. Проблемът е, че децата са си деца и много дълго са зависими от възрастните, които винаги търсят причината и проблемите извън себе си. И това вероятно е нормално, защото те са родители и в повечето случаи много, ама много се стараят… Нужно е просто да насочат своето старание в правилната посока – да се опитат да навлязат в света на своето дете и да погледнат на него на като на личност, която се опитва да получи уважение и много опит и знание от тях.

Повечето от родителите не умеят да комуникират с децата си и в това точно е проблема. Новите деца имат нужда от нов вид комуникация, а не от родители – КОМАНДИРИ.


15.00-19.00 – Взаимодействие – родители – учители- деца – дискусии, игри на открито и подготовка за утрешния театрален ден.
Обратна връзка от изминалия ден и вечеря и не формални разговори

Втори ден – Подготовка, и разучаване на две приказки които децата са харесали и представяне на приказката по начина по които си го представят всички


Т.е разделя ме на два отбора класа и капитани са учителките, като родителите участват активно в целия процес както по изработка така и се маскират и играят на равно с децата си
Изработка на костюми, декори, музика и текст
Целта е да се сближат всички страни за да се синхронизира работа и подобри ефективноста и способностите на децата. Изчистване на комуникацията с родителите и учителите и повече разбиране на всички страни.
Отпътуване

Използвана литература


https://mentalhealth-bg.com/2017/12/22/podhod-na-roditelstvane/
https://purvite7.bg/kakvo-sm-za-detsata-si-roditel-priyatel-ili-i-dvete/
https://www.thenewkids.org/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0/

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница