Програма за европейско териториално сътрудничество Гърция-България 2007-2013 Договор №11. 03 Партньор 5: Община Стамболово

Проект :" Управление на крайречните области и посетители, разпространение на знания и информираност на обществеността в защитените територии" с акроним "IT PROTECTED" по Програма за европейско териториално сътрудничество Гърция-България 2007-2013"

Договор № В1.11.03

Партньор 5: Община Стамболово

6362 с.Стамболово, обл.Хасково

Тел. 03721/234;Tел/Факс 03721/463

E-mail: kmet_stambolovo@dir.bg

Web site: www.stambolovo.org

Община Стамболово е разположена на територията на Област Хасково и е с площ от 277 кв. км. Намира се в североизточната част на Източните Родопи и отстои на 22 км. от Областния център. Тя е облагодетелстван от природата кът на нашата страна, земя с богата история и благоприятно географско разположение. Настоящето й се гради с динамичността и инициативността на местното население.

Община Стамболово се състои от 26 населени места. Релефът й е пресечен, полупланински. На нейна територия са разположени над 80 микроязовира. По поречието на р.Арда се намират най-плодородните земеделски земи. Дялът на обработваемата земя представлява 67,2% от общата територия на общината.

Климатът в община Стамболово е умерено континентален. Зимата е сравнително мека с минимални температури от 0 до минус 5 - 7 градуса по Целзий. Лятото е слънчево и горещо, като максималните температури достигат до 35 - 37 градуса. Средната зимна температура е около 0 градуса по Целзий, а през лятото - 25 градуса.



Историческа информация за община Стамболово

Всеизвестно е, че както преди така и след Новата ера, векове, ако не и хилядолетия наред Балканският полуостров и най-вече земите на днешна България, са били населявани от древния народ Траките. Ежедневно учените-археолози откриват все нови, при това уникални находки и доказателства за техният бит, култура и начин на живот. Този регион изобилства от материални следи, оставени от хората живели някога по тези места.  На първо место това са множеството надгробни могили, които за съжаление са повечето разграбени от иманяри. Друг типичен за траките белег, който са ни оставили, са следите от техните култови светилища.

След продължилата почти цяло столетие съпротива срещу римските завоеватели, в последна сметка в началото на първото хилядолетие последните завладели целият Балкански полуостров в т.ч. и траките населяващи тези райони. Поробеното и почти избито население в последствие било християнизирано и постепенно се смесило с новодошлите колонизатори.

Благодарение на благоприятните местни природно-климатични условия древните траки са успявали векове наред въпреки превратностите на времето да оцеляват, да водят сносен за времето си живот като са ни оставили следите на загадъчна, но изумителна за нашите съвременници материална и духовна култура.

През по-голямата част от ранното, а до някъде и в по-късното средновековие, земите от тези райони са влизали в обсега на Източната Римска Империя – Византия. И това е лесно обяснимо с факта, че се намира в непосредствена близост с Адрианопол и най-вече с Константинопол, столицата на Византийската Империя. От владеенето на тези земи от Византия са останали стените от някогашните крепости.

В по-късно време(4-5-ти век) от изток на запад и в посока към Балканският полуостров започва известното в историята Велико Преселение на Народите. Това са били огромни  за времето си маси от варварски племена като келти, хуни и други, по ударите на които в 453 г. от н.е. се сгромолясва и западната римска империя с център Рим. Непосредствено след тях от североизток се спущат внушителните по своето количество и мащаби Славянски Племена. За отбелязване е, че те вместо да продължат своя път отсядат трайно на Балканският полуостров и в частност в пределите на Византийската Империя и по същество стават най-многолюдния етнос на Балканите. Присъствието им в земите на тези райони откриваме по няколко белега. На първо място това е наличието от изобилие от отломки на т.н. черна керамика, характерна за славяно-българският етнос. На второ място това е наличието на култови паметници, известни като „каменни баби”, характерни за славяните и прабългарите.

Известно е, че Родопската област и в частност североизточните Родопи, където попадат и тези райони, периодически са попадали ту под Византийска, ту под властта на Българската държава. Обяснимо е, че след създаването на Българската държава през 681 година, самочувствието и най-вече самосъзнанието на местното население за етническа принадлежност към новосъздадената българска държава значително нараства. Този фактор особено силно започнал да се чувства в началото на 13-ти век, когато държавните граници на България достигали до три морета – Черно, Егейско, Адриатическо.  През този период и най-вече през 14-ти век както във Византия, така и в България (ІІ-то Българско Царство) започнали вътрешни междуособни войни за завладяване на централната власт. Както Византия, така и България практически били разпокъсани на три и повече самостоятелни, малки царства и области. До голяма степен това е един от най-важните фактори, който улеснил завладяването на целият Балкански полуостров от нахлуващите от Анадола войнствени Османски племена. Практически при тази обстановка те не срещнали адекватна и сериозна съпротива и в рамките на около 100 години двете държави окончателно загубили своята държавна независимост.

Нахлуващото след военните отряди цивилно, турско население постепенно започнало да измества местното население и да се настанява по тези места. Разбира се това става на по-късен етап в сравнение с равнинната част на Тракия и страната. Характерно за отбелязване е, че през този период в тези райони се установяват и създават свои поселища известните в историята Юруци (номадски скотовъдни племена дошли от Анадола). Другата особеност, която не бива да подминаваме е, че преобладаващата част от турското население установило се в тези райони са били къзълбашите. В това ни убеждават названията на някои села като на пример: днешното село  Царева поляна се е казвало Хасобасъ или днешното село Криво поле – Ириобасъ и т.н.

Районът на Стамболово се простира от Хасковската равнина до река Арда, полупланинските масиви в него се редуват с големи равнини, заети от плодородна земя и сочни пасища. Този облагодетелстван от природата кът на нашата страна е богат с археологически паметници на културата от всички епохи. Преобладават тракийските паметници от пред-римската и римската епоха и старобългарските селища и некрополи.Тракийски култови-погребални комплекси от ранната епоха има около Стамболово. Почитането на скалата играе важна роля в религиозните представи на траките. За тях скалата е символ на космическото устройство. Те смятали, че по върховете й обитавали небесните богове, а в подножието й – злите духове и хитоничните божества (от подземният свят), а в средата – човешкият род. Почитани са божествата, свързани със Слънцето – Великата майка на боговете Кибела, Дионис, Сабазий и Тракийския конник.

За вождовете си траките правели скални гробници, а обикновените хора погребвали в земята или след изгаряне на глинената урна с тленния прах затваряли в издълбани в скалите трапецовидни ниши.   

Няма селище в общината при проучването на което да не са открити надгробни могили, крепости или тракийски скални гробници и светилища.

Много от находките от културните и историческите паметници намерени по тези райони днес, се намират в Историческият Музей на град Хасково.

Голям Извор е създадено, където се кръстосвали мечовете на Траки, Византийци и Българи.

Старото име на селото се е казвало Голям Ижили. По стари предания тук е живяло турско население. След освобождението на България от турско робство, турското население е напуснало селото и се е заселило в сегашна Турция.

Няколко рода са дошли от с.Долно Ботево, с.Тънково и Стамболово, и са се заселили в с.Голям Ижели. Малко по-късно голяма част от с.Юглик днешен с.Даред се заселват в селото и така се оформя с.Голям Ижели. Населението на селото се е занимавало със земеделие, животновъдство, дърводобив и каменарство.Има няколко исторически забележителности една от които е местността „Акмаря”. При разкопки е намерено изградено селище с басейн. В момента има изградена помпена станция, която снабдява няколко села с вода.

Друга местност е „Калето”, където са намерени стари антични вещи и до ден днешен идват иманяри да търсят стари монети и вещи. Населението на селото се снабдява с вода от тази местност.

Западно от селото на платовидния рид Чала, в землището на селата Голям и Малък извор, има останки от голяма късно-антична и средновековна крепост.  Това е едно от значителните укрепени места между р. Харманлийска и р. Арда, с останки от крепостни стени и битова керамика от неолита (V хил. пр. н. е.), ранно-желязната (І хил. пр. н. е.), римската (I-IV в.), ранно-византийската (V-VI в.) епохи и средновековието (IX-XIV в.). Част от стените на крепостта са изградени от големи каменни блокове, а други – от по-едри ломени камъни, споени с бял хоросан.

В крепостта са намерени средновековни железни върхове на копия и стрели(IX-XIV в.) и ножове, интересни коланни апликации, обкови и токи, фибули, златна монета от имп. Андроник II (1282-1328г.), медна монета на имп. Михаил IV (1034-1041 г.), пръстен с монограми и няколко оловни печати на Василий Агапит, патриций от XI в., Алексий I Комнин, също от XI в. и Стафан Ватаци, севаст от XII-XIII в. Открити са също монети от VI-VII в., също антични монети от Маронея II период на Филип II Македонски и др.

Село Долно Ботево

На 800 м североизточно от Долно Ботево, в местността Старите градини има праисторическо селище. В землището на селото в миналото е открит богат тракийски могилен гроб, от който е запазен един сребърен нагръдник от V в. пр. н. е.

В местността Терфилика, на 2-2,5 км по посока на с.Кладенец, в близост до останките на селището е открита голяма колективна находка от сребърни тетрадрахми, варварски имитации на тасоски тетрадрахми (II период). Между тетрадрахмите има римски републикански монети и ядра на тетрадрахми, без печати. Наблизо е намерен и сребърен пръстен.

В местността Токмакли има селище от римската епоха (I-IIIв.). Керамиката на това място е червена, фина, с червен лак и друга – местна груба. Римска керамика има по повърхността и в местността Акмара, на 1 км северно от селото, където през 1958 г. е открит добре запазен в земята римски каптаж с резервоар, около който освен римска и късно-римска, се намира и средновековна керамика – явно изворът и каптажът му, възобновен през 1958г. са използвани през всички исторически епохи.

Преди около две десетилетия, при прекопаване на канал за питейна вода, на 500-600 м южно от селото, в местността Кадън бунар, близо до чешмата с минерална вода е открит средновековен гроб от IX-X в. В областта са открити 6 сребърни наушници – славянски тип луници, наниз от кухи ореховидни мъниста от сребърна огърлица, амулети, пръстен и други сребърни предмети, които сочат за вероятно богато средновековно селище от IX-X в.

Село Долно Черковище

Най-забележителни са скалните ниши („Каванлъци”, „Кован кая”), в които се предполага, че е поставян прахът на покойниците. Тук е известна Попмартиновата дупка – старо-тракийска царска гробница. Отворът е под редица от 12 трапецовидни ниши, на 3,8 м височина от основата на скален навес. Наблизо има и няколко скални гроба. Попмариновата дупка е с четириъгълна форма, с дължина 2,75 м, широчина 1,50 м и височина 1,80 м.  Оста и сочи север-юг. На южната страна, точно срещу входа е издълбана ниша. Входът има трапецовидна форма с височина 1м, широчина 90 и 65 см. В предната част – отгоре и отдолу на отвора – е издълбан правоъгълен жлеб за затваряне с каменна плоча.

Тук има множеството надгробни могили, които за съжаление са повечето разграбени от иманяри. Друг типичен за траките белег, който са ни оставили, са следите от техните култови светилища, каквото е светилището открито в м.Аул кая /разположено в подножието на “Лъвската скала”. При направеното археологическо проучване наред с отломките от керамика и други керамични съдове и фигури бяха намерени следи от огнище и пепел, където са изгаряни жертвите. Има следи от двуредна каменна ограда от суха зидария.

Некрополът при с.Долно Черковище е един от големите в Източните Родопи. Тук скалните трапецовидни ниши(над 80) са струпани при Кован кая и по отсрещната скала Саръкая. Самата гробница е в землището на село Орешари, на десният бряг на река Арда.

Край селото, по време на строежа на язовир Студен кладенец, е открито тракийско селище от времето на римската епоха, в съседство със стар римски път.

Край р. Арда има останки от две крепости, едната на връх Картал кая(Св. Георги), другата -  на Сарлъка(Хисарлъка).

Крепостта Хисарлъка се намира на 500 м източно от селото, изградена върху скалистият връх Св. Илия, от лявата страна на р.Арда. Крепостта има трапецовидна форма и загражда площ малко по-голяма от 1 дка. Стените са дебели 2м и са изградени от местен ломен камък, споен с бял хоросан. Площадката, върху която е изградена крепостта, е силно наклонена на север. Крепостните стени са иззидани от север, запад и част от източната страна. От юг и изток се издигат високи до 30 м отвесни и непристъпни скали, служещи като естествена защита. Стените са съборени до терена; само на югозападната страна те са запазени по 3 м и над земята. В тази част личи квадратната кула с размери 5x5 м.

В крепостта и по склоновете на върха се намират фрагменти от средновековни глинени съдове. Извън крепостта, от запад, се виждат основите на малка четириъгълна сграда, ориентирана изток-запад – вероятно църква. На 100 м източно от крепостта, след седловината, местните жители са разкопали християнски гробове, оформени с каменни плочи. В гробовете са били открити стъклени и бронзови гривни(според описанието на очевидци – X-XI в.).

В подножието на крепостта, източно от селото, личат следи от сравнително добре запазен стар калдъръмен път, който идва откъм одринското поле, през с.Долни Главанак и с.Тополово, все по левият бряг на р.Арда към крепостта при с.Рабово, до стената на яз. Студен кладенец, в района на който вероятно пътят пресичал реката, като е променял посоката си на юг.

Село Жълти Бряг

В землището на селото е регистрирана една голяма колективна находка на медни монети от имп. Константин I Велики(304-337 г.).

Преди няколко години  до големият извор отново бе открита разпиляна колективна находка от късно-римски медни монети.

Село Кралево

Най-интересен е култувият комплекс от тракийски паметници (крепост, светилище, некропол) при големият Източно родопски рид Чала. Проучванията установиха, че най-високата част на Чала, на около 2 км източно от Кралево, личат останки от три реда стени на тракийска крепост, които представляват каменни пояси(огради) от суха зидария (градеж без спойка). В района на крепостта се откриват железни върхове на антични и средновековни стрели.  Тук е имало тракийско светилище от римската и пред-римската епоха.  Останките от римската епоха са от ІІІ в. – открити са няколко оловни огледалца, някои от които с надпис, възхваляващ красотата.

На около 1 км югоизточно от Кралево, при Ай бунар, по западните склонове на Чала има няколко групи живописни скали, потънали в пищна зеленина, които са трудно достъпни. Скалите са меки и ронливи, а издълбаните в тях ниши са в значителна степен отмити. В най-южната скална група се наблюдават 12 ниши, обърнати на юг и югозапад. Най-добре запазената от тях има височ. 60 см, шир. 35 см и дълб. 15 см. В близост личи незавършена скална гробница.

На около 100 м на север, в другата група скали, освен почти заличените култови трапецовидни ниши, са издълбани две тракийски скални гробници. Първата от тях, известна като „Пещерата”, има фурнообразна форма с елипсовиден вход, обърнат на юг, висок 1,85 м и широк 2,5 м. Вътре помещението се разширява и достига диаметър до 4 м и височина до 1,70 м. Ясно личат следите от  изчукването на тавана и стените на гробницата.  Подът е изравнен. В западната му страна е издълбан кръгъл отвор с диаметър 17 см, вероятно служил за поставяне на ритуален съд. В източната част има друг отвор с естествен произход(скална пукнатина), със следи от допълнително оформяне и останки от ниша. Големината на гробницата и отворът в източният край подсказват, че е използвана като естествена пещера.

Освен общото трудно достъпно разположение на скалите, входът на гробницата е поставен  на издигната скала и изсечен – висок около 1,5 м праг – т.е. отвесно изрязаната скала я отделя от останалата стръмнина. Около входа все още личат изсичанията, които е трябвало да задържат каменната врата(плоча).

На 4-5 м на „Пещерата” са останките на „Малката пещеря” – изцяло изкуствено оформена  гробница с отвор около 1 м сега е полуразрушена.

В местността Ай бунар могат да се намерят фрагменти от ранно-тракийски (края на ІІ – началото на І хил. пр. н.е.) и средновековни глинени съдове.

В посока на землището на Долно Ботево наскоро е открита добре оформена шарапана с две кръгли корита.

Продължавайки обхождането на западните склонове на Чала ще открием и по-късни паметници. В най-ниската част има средновековен некропол, чиито гробове са оформени с плочести камъни. Наоколо е разпиляна средновековна тъмносива, черна и червена керамика и отделни фрагменти от късно-средновековни(от ІХ-ХІV в.) гърнета със зелена и жълто-кафява глазура.

Средновековен некропол от ІХ-ХІ в. с гробове – каменни съркофази с дебели дялани плочи, има и в местността Куза, на около 1 км североизточно от с.Кралево и на 50 м вляво от шосето Кралево-Корен.

В северният край на западният склон на Чала, на около 300 м североизточният край на Кралево, в местността Чортленя, е открито тракийски култов комплекс от светилище и некропол. Върху група изолирани скали със сив цвят са издълбани трапецовидни ниши. Под скалите цялата местност е осеяна с фрагменти от глинени съдове от пред-римска(V-I в. пр.н.е.) и римската епоха.

Местността Чортленя е богата на вода. Тук в новото време е изградена голяма подпорна стена с камъни, взети от разрушеното светилище. Наоколо има строителна керамика (керемиди и тухли) от римската епоха (І-ІІІ в.). Тази стена пази съвременният каптаж за питейна вода. В нейният градеж личат значително количество вторично използвани камъни и каменни блокове с издълбан улей, по който е текла открита вода (обработката и формата на този улей е аналогична с тази на нимфеума при с.Каснаково). Явно е, че тук е имало тракийско светилище (вероятно нимфеум). Наблизо е намерен мраморен оброчен релеф на Тракийски конник.

В селото в дворовете е намерена колониална бронзова монета от Александър Север(222-235). В друг двор - меден фолис на Юстиниан І.

На около 2 км североизточно от селото, под Чала и близо до Старият бряст има теке от ХІV в.(Али баб теке – сега Св. Илия).

От легендите, разказите и спомените предадени от старите хора, може да се приеме, че селото съществува от 1384 г. Било е заселено в местността „Керянови градини”. Живяло е само българско население. В последствие се е явила лоша болест и решават да се изселят от другата страна на реката с мисълта, че водата ще пресече заразата от болестта.

На изток от селото е имало турска махала с турско население. Имало е голямо уважение между българи и турци.

През 1878 г. една част от турското население се изселва в Турция, а друга част в околните села, където е по плодородна почвата.

Селото е именувано „Инджекьой” – Тънково, което значи тънка, бедна почва.

В религиозно отношение населението изповядва християнска религия. За това говори и факта, че на много места в района на селото е имало построени параклиси в местността „Гергьовден” на юг от селото, „Варварица църква” на север от селото, връх „Еленката” на 600 м. надморско равнище и църква в центъра на селото „Константин и Елена”.

Църквата е построена през 1874 г. от родолюбиви селяни. Мястото е подарено от Ленко Караиванов.Изографирането на иконите е направено от руски иконопис. Освещаването на църквата става през 1874 г. с името „Св. Константин и Елена”.

През 1871г. за първи път започват организирани учебни занимания с 18 броя ученици. Поради липса на обществена сграда, занятията са водени в къщата на Кольо Киришев. Учениците са седели на пода. Първият учител е бил Симеон Пешев от гр. Хасково.

През 1874 г. се открива и новата сграда на училището, построена в един двор с църквата.

 Село Маджари

В надгробна могила край селото е открит железен меч, който се съхранява в Историческият музей на Хасково.

 На 3 км южно от селото е открита колективна находка от бронзови монети на Маронея(ІV-ІІІ в. пр.н.е.). от землището на Маджари в музея се съхраняват и бронзова тетрадрахма на Маронея ІІ период и меден фолис на Юстиниан І.

Останки от миналото са главно около местността Чала – при крепостта и други близки местности, като в това землище преобладават находки от средновековието. Средновековна керамика от ХІІ-ХІV в. има в местността Биюк бунар.

При вадене на камъни от голямата крепост на Чала е намерена златна монета на Андроник ІІ със сина си Михаил (1282-1328 г.).

В местността Чешмени майки, източно от Чала, на 2,5- 3 км западно от селото е намерена византийска медна монета от Михаил ІV (1034-1041 г.), а наоколо има керамика от античността и средновековието.

На около 2 км южно от село Пчелари в долината на р. Арда, на левия бряг, се намират редица белезникави изветряли скали, с названия Аккая, Хамбаркая, Мал казан, Хаоджас и др. По стените на тези скали се виждат множество групи от трапецовидни култови ниши. На скалата Аккая, на около 10 м под най-високата и точка, се вижда трапецовидният отвор на скалната гробница Караин. Отворът й (входът й) е трапецовиден и се намира на югозапад на 700-800  м северно от р. Арда, точно срещу устието на р. Крумовица. Гробницата представлява камера с почти трапецовидна форма на плана, с дълж. 2,40 м и шир. На страните 1,80 и 2,30 м. Височината е 1,80 и при входа достига до 1,95 м. По средата на тавана е издълбан плитък купол. Подът на гробницата е равен, а ъглите са заоблени.

На около 70 м западно от гробницата Караин, в основата на Аккая се намира още една скална гробница с пещоробразна форма и арковиден вход. Тя представлява камера с широчина и дълбочина - 2,10 м и височина - 1,50 м. Подът е равен и абсидно извит в дъното, а таванът е сводест. Входът е сводест, обърнат на юг.   По стените и тавана на гробницата има графити – многобройни по-късни рисунки: кръгове (символи на слънцето), лъчи, кръгове от точки, кръстове, ромбове, четириъгълници и др. символи и знаци. Християнският кръстен символ е изрязан повече от десет пъти.

В Старите гробища на Пчелари е открита бронзова статуетка на Зевс, в силно архаизиран стил. Богът е представен прав, разкрачен, с разперени две ръце, стъпил върху кръгла макаровидна поставка; с дясната ръка божеството държи светкавица, а на дланта на лявата му ръка е кацнал орел. Лицето на гръмотвержеца е схематизирано, а брадата, ребрата и гръдната кост са предадени графично чрез врязани линии. Дясната ръка е била отчупена и допълнително поставена нова (по-дебела). Височината на фигурата с поставката е 15 см.

Изключителен интерес при тази статуетка представлява начинът, по който е представена брадата, означена с къси врязани линии, този начин на изобразяване е познат в Тракия още от края на новокаменната епоха при някои мъжки идоли. В това запазване на старите праисторически похвати на изобразяване е може би най-голямата стойност на статуетката. Иначе, като цяло, със своите обобщени и схематично представени форми, фигурата на Зевс от Пчелари е типичен представител на местното тракийско изкуство от римската епоха (ІІІ в.).

Село Силен

Село Силен се намира в една от последните гънки на източните Родопи с връх „Бакаджик”, но той не е „Бакаджикът” от Сливенският балкан....

Преки исторически данни за основаването и създаването на селото липсват- и устни, и писмени. Знае се, че селото е старо и е играело важна историко-икономическа роля от месно значение. От намерените старинни предмети – монети, кръстчета, върхове на стрели и копия, се говори за едно старо селище, съществувало вероятно още при Траките, като култово, макар и недоказано исторически, но съобразно данните от книгата „Ахрида” на проф. Дерибеев, отнасящи се за поселищата на долината на река Арда и около Хасково, със сигурност можем да добавим за времето на Римската империя, когато селището е попаднало в нея.

Намерените старинни предмети, монета на която е изобразен римски воин, а възможно и гръцки с шлем, копие и щит, и други са захвърлени и унищожени като ненужни.

Както всички селища в нашата страна и село Силен преминава през всички исторически строеве и перипетии, за да стигне до днешният си вид. Старините около него като „Поп Мариновата дупка”, „Каменните окопи” срещу нея на северния бряг на река Арда, в близост до село Долно Черковище, говорят за един важен стратегически пункт охранявал подстъпите към Тракия от различни нашественици идващи от юг.

 Пътят Хасково през Стамболово – Силен – Поточница – Крумовград – Беломорието е имал важно търговско, военно (особено) и икономическо значение. Не може да не се допусне, че с.Силен, като преходно преди р.Арда на северната страна, заедно с другите съществуващи тогава селища, е играло важна роля за възпиране на евентуални нашественици от юг. За това говореха и останките от крепостни стени на склона срещу язовирната стена на яз.Студен кладенец от север (Рабово и Голобрадово) но не проучени, с недоказано историческо минало.

От по-старо време знаем, че в местността  „Лозята” са намерени гробове, които не са правели впечатление на никого.

В местността „При Стайковия орех” при обръщане на почвата е намерен зидан християнски гроб - останки от керамика – паничка с нещо гнило на дъното. Пищялната кост, която се е намирала в този гроб, премерена по костта на човека който е разкрил гроба – Русин Тодоров, към коляното, показала, че тя е по-дълга от неговата с почти цяла педя. Това е бил „грамаден човек” – „великан”. Сигурно е бил важна личност, за да е сложен в зидан гроб и отделно от другите (възможно римлянин или византиец).

Съществува и едно устно предание на турчина, от когото дядо Георги Чортлене е купил имота си, когато се заселвал в с.Силен. Името на турчина, не си го спомняме, но ще цитираме дословно думите на дядо Георги, който казваше: „Моят преди да замине каза: „Герге! (говорил е чисто български). Ние бехме българе, после станахме ахрене. Сиге сме турци и си отиваме в Турция. От дядовците си знае и на теб предавам: - С’ва тука (разговорът се води пред „Джамията”) е район на джамия. Казва се „Ахрян джемисъ” (т.е помашка джамия). Тя е направена върху ваша църква. Било е църква и пак да си го направете, оти селото е било ей тука, под сее...каменна, близо до църквата. Сетне е изгорено и унищожено заедно с църквата, и преместено на сегашното място, но вече като турско!”

Джамията е построена тука, заради чудната вода и за да заличи спомена за християнството и църквата.

В момента там е останала запустяла само чешмата и вековното дърво клен, които напомнят за миналото.

Какво още е предал турчинът? - „Църковните одежди, камбаната и други са скрити в „Големите камене”. Намерете ги!”

Никой обаче не е търсил сериозно, а само много иманяри, привлечени от преданията за скрито съкровище и злато, най-ревностен от които е бил един дядо Мирчо, за който се знае, че е ровел и копал цяло лято из „Големите камене”, но изглежда не е открил нищо.

По спомена на Иван Райков от с.Воденци (в момента живее в Кърджали), когато е бил малък, с баща си отиват да варят ракия. Тогава казана е бил в Джамията. Както си стояли част от мазилката пада и те с изненада видели на стената икона.

В местността Бешкова и Машкова река има праисторическо селище от късната новокаменна и каменна епоха (V-IV хил. пр. н. е.).

В 1966 г. в местността Двете чуки, срещу Гледка, при риголване на лозовите масиви, на няколко метра от едната могила е открита тракийска колесница от ІІ в. колата е яремът са украсени с бронзови художествено изработени ажурени апликации и малки бронзови фигурки на пегаси, глави на глигани и актьорски маски. На задната страна на колесницата между две бронзови колонки в йонийски стил, обвити с бръшлян и ластари от лозница и украсени с червени камъни, централно място заема статуята на Аполон, свирещ на лира. През 1985 г.  бе разкопана и съседната могила, в която бяха открити около 30 глинени съдове от същото време, поставени в гроба на покойника при погребален ритуал на изгарянето му. Около яз. Гледка има следи от римски и средновековни селища. При разораване на блока над новият кантон при язовира през 1971 г. е открит голям питус. Наоколо има следи от постройки.

През есента на 1978 г. при спадане на водите на яз. Гледка бе проучен частично останалият под водата старобългарски некропол от Х-ХІ в., разположен край останките на средновековно селище. От откритите накити най-многобройни са гривните от синьо стъкло, върху някои от които има рисунки (края на Х и ХІ в.); намерени са разнообразни бронзови гривни – ранните завършват със змийски глави, другите са по-масивни, изцяло покрити с врязана геометрична украса. Открити са няколко стотици разноцветни и разнообразни по форма маниста от огърлици и няколко сребърни обици. Най-интересна е сребърната огърлица с бадемовидни релефно украсени висулки и кръстчета, и бронзов кръст с надпис.

В местността Папаз баир, на 4-5 км южно от селото, близо до кладенеца Датлъ бунар е намерен златен солид от император Анастасий І (491-518 г.).   Византийски монети са намерени на 500 м югозападно от Чуките при оран, сред кости и тухли и в самото село от император Исак І (1057-1059 г.). В могилата, до която е открита колесницата, иманяри са открили саркофаг, за който нямаме никакви данни.

Село Тънково

В местността Падините, на 1 км западно от селото, по шосето за Хасково, в дясно от пътя, на 50 м от шосето и на 60-70 м от ливадите, на западната граница на блока, е открита сребърна тетрадрахма на Маронея І период.

В землището на селото в местността Дерето при Попов мост на р.Кюкюкли дере, на 5 км източно от Тънково и на 200 м под Попов мост, е открита бронзова монета на Филип ІІ Македонски (359-336 г.).

В местността Чоркленя, не 2,5 км източно от селото е намерена златна монета на имп. Исак ІІ (1185-1195 г.).

В местността Цветен дол, на 3-4 км южно от селото, към Кьостюрлюка е намерен двустатер на Кизик и колективна находка на златни статери на Филип ІІ Македонски. В землището на селото е открита и разпиляна колективна находка на сребърни тетрадрахми на Атина (І период).

От Царева поляна е известен и един мраморен релеф на тракийски конник. В местността Хула е открит мраморен амулет – херма, а два бронзови конника са открити в местността Косаба, на 2 км югоизточно от Царева поляна – при Старите лозя.

При височината Калето има останки от крепостни стени, а местността Турският чарлък при оран е открита подова мозайка.

Царева Поляна е едно от местата, които могат да се похвалят с много свети места -  над 10 всяко от тях е свързано с определен празник и характерна за тях обредност.

Разположено е на 20 км югоизточно от Хасково. Старото селище на Царева поляна е било преместено на запад от сегашното, в м. „Капан дере”.    До скоро в местността „Капан дере” е имало следи от стара църква и запустял „църковен геран”, което доказва, че там е имало и църква.

Преместено е след чумна епидемия. Вярва се, че за да се избяга от чумата трябва да се премине през река -  така болестта остава на другият бряг.  Доскоро е имало следи от стара църква и запустял „църковен геран”.

Заораването на селото е първото защитно свещено действие. Извършва се преди изгрев слънце от близнаци (воловете са карани от близнаци – мъже с рало), направено от близнак – дърво, за една нощ. Прави се при заселване на ново място и по време на епидемии. Село Царева Поляна е заоравано три пъти – последното е било през 1942 г. при мор на животните.

С това обредно действие се очертава свещената граница на всяко селище.  Вярва се, че тя не може да бъде премината от вредоносни сили. Повторно заораване се налага при пробив в свещената граница.

Свещената граница очертава землището на селото, а свещеният център (преди построяването на църквата) е хорището. Мястото за старото хорище е отдалечено от естественият център – намира се в долният край на селото, „на по-скрито място, за да не се вижда от минаващите по пътя турци”. Възрастните хора помнят, че на хорището е имало три стари кавака (тополи) и голям кръст.  Помни се още, че на всеки голям празник жените палят свещи на кръста.  Вероятно това става преди построяването на църквата. Знае се,че е голям грях да се отсече старо дърво – това носи нещастие на семейството.

Църквата в Царева Поляна тя е построена през 1858 г. Султанско разрешение за строежа е получено с условие, че тя трябва да бъде издигната на ниско място и за кратко време. Затова в изграждането се включват цялото население. Легендата разказва, че е била построена върху основите на стара църква.

Храмът носи името на свети Илия и е осветен на Илинден. На този празник е селищният събор. Всяка година, с прекъсване по време социализма се прави общоселски курбан. Събират се в църковният двор, където след служба се осветява курбана. Има запазен спомен, че веднъж на този ден един човек работил и реката придошла, което се приема като наказание за цялото село, защото на този ден не се работи.

Светите места около селото са лековитите извори, параклисите, изградени над тях. Вековни дървета и поляни.

В м.”Лозята” има оборище на свети Трифон. През 40-те години на 20-ти век е преместено в „Новите лозя”. 

На 50 метра от главният път, в южният край на селото, има турска гробница – тюрбе. Постройката е каменна, седем стенна, с кръгло прозорче на източната стена и врата на западната. Според разказите на възрастните хора, тук е погребан местният турски владетел. Вярва се, че дъхът му пази селото от беди. След Освобождението, когато селяните решават да разрушат тюрбето, през същата година реколтата е „очукана от градушка”. За това е превърната в параклис „Св. Архангел Михаил”. От тогава няма бедствия. Около него „от край време всичко е засадено със сливи”.

При суша тук се прави молебен за дъжд, пеперуда – с маслосвет, водосвет и общоселски курбан. Постройката е добре запазена и до днес, но вътре по нищо не личи че е параклис, защото няма икони.

В м.”Гьоргиденя” на пътя между селата Царева Поляна и Стамболово, има лековит извор и параклис на името на Свети Георги. Той представлява четиристенна каменна постройка, изградена над извора, с пръстен под (460-360см) и открит чардак на запад. На източната стана има полукръгла ниша с издаден перваз. Над нея – прозорец с полукръгла форма. На северната и южната стена има по един малък прозорец с правоъгълна форма. На западната врата и правоъгълен прозорец. Покривната конструкция е дървена и чардака също. Няма таван. Три стъпала водят до голяма каменна плоча под аязмото. За изворчето е направена малка полусферична сводеста ниша с отвор (90-60 см) на запад. В каменните стени на север, изток и юг има по една ниша(30-35 см.) доскоро на това място е имало каменен кръст. В по-старо време тук се празнува Гергьовден. На това място „преди девети септември 1944 г.” при сушави години се прави молебен за дъжд.

 „Малкото Гергьовденче” е местност, където се празнува Гергьовден след скарване на празнуващите.

 Аязмото „Св. Дух” е в м. „Орта бору” на около 2км на юг. Има лековит извор. Параклисът над аязмото е построен със средства събрани от населението през 1945г.

 

Поповец

Село Поповец се намира под местността „Колджата”(където се намира извора от където тръгва началото на река Бистрица).

През 1928 г. в селото се преселват тракийски бежанци от Беломорска Тракия от гр.Вомуз Вере, област Девиагач. В махалата до с.Поповец идват македонци от Македония. Купуват имоти от мечкадари (цигани с Християнска вяра).

Кмет е бил Димитър Тодоров. Отглеждали са предимно жито и царевица.     Имало е джамия и църква. По течението на реката под селото е имало седем броя воденици. Имало е турско училище в с.Поповец, а в махалата българско училище. След време двете училища се обединяват като едно училище.

През 1956 г. се преселват турското население от селата, които остават под водите на язовир Студен Кладенец.

 

Зимовина

Село Зимовина е установено в полите на Източните Родопи. На север граничи със с.Кладенец, на изток със с.Лясковец, на юг със с.Войводенец, на запад със с.Поповец. Отстоява на 32 км от Областния град.

През 1928 г. в селото се преселват бежанци от Беломорска Гърция, които живеят в селото до 1958-60 г. след което в селото се преселват хора от останалите села останали под чашката на Студен Кладенец.

В селото живеят постоянно 650 жители. Основният поминък на населението е тютюнопроизводството, лозарството и растениевъдство. По голяма част от населението е целогодишно заето с отглеждането на зеленчуци и други култури.

Пътниково

Пътниково се нарежда между едни от най-старите села в община Стамболово, запазило същността си и до днес. То е едно малко село с най-малък брой население. Селото е създадено преди около 450 години и е започнало живота си с осем семейства, които са живеели трудно. Въпреки препятствията жителите не напускали селото си. Всеки сам изкарвал прехраната си, като сеели жито и орели нивите си с биволи и крави. Всички заедно с децата си по цели дни стояли по нивите за да отглеадт и приберат реколтата. След като съберели житото, отивали в града с каруци, за да го продадат.  

Преди много години тук в селото е била изградена водна мелница, която помагала на местните хора да мелят това, с което земята ги е дарила.  

Въпреки трудностите, с които хората припечелвали хляба си, те живеели задружно, държали много един на друг и много си помагали.  

 

Природни дадености

• 
  Традиционни скални материали за строителната промишленост - варовици, които имат приложение във вародобива, във фуражната промишленост и за сяроочистката на ТЕЦ "Марица-Изток". Имат чистота над 97%СаСОз в солидни запаси. Предстои изграждане на кариера за очистване на сяра и за креден варовик в землищетето на село Кралево.
  
• 
  Вулкански туфи,които имат широко прибожение като скални външни облицовки - на промишлени и битови сгради и в циментовата промишленост. Срещат се в цялата община в различни разцветки - бели, бежови, розови и резидави и имат висока декоративна стойност. Използват се още за направа на бордюри в пътното строителство.
  
• 
  Нетрадиционни скални материали за керамично-фаянсовата промишленост, които включват наличие на глинесто-пясъчливи и туфозни материали с подходящи качества за изготвяне на подови и стенни облицовъчни плочки. Тези суровини се произвеждат в опитен полупрмишлен стадий от 1998 година. Това са: олигомикт, полимикт и глина "Долно Ботево". Суровините са внедрени в производство при заводски условия.
  

Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях. Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и организации.

Река Арда е прорязала родопските склонове, образувайки причудливи форми и образувания. Вулканичните скални комплекси достигат на места височина до 150 метра. Тук се срещат голяма част от основните елементи на ландшафта: реките, с техните брегове и оводнени стари речни корита; блата, езера, преовлажнените ливади и други екологични зони; многобройните  пещери, скалните ниши и стени; седловините и други естествени територии, свързващи отделни планински масиви; полските синори, полезащитните пояси, ливадите и пасищата; заливните речни тераси и крайречната растителност; гори, които са разположени до 500 м надморска височина.

Огромните скални комплекси, сипеи и пропасти са убежище на голям брой скалолюбиви видове, с ограничено разпространение в България. Наред с преобладаващата сухулюбива растителност в доловете има неголеми участъци с мезофилни дъбови гори. Тук се намира Защитената местност "Големия сипей", която се намира на северния бряг на яз."Студен кладенец" и попада в землищата на селата Рабово и Бял кладенец. Защитената местност е обявена със Заповед N РД-471 от 11.08.2001 г.(ДВ 73/2001 г.) на МОСВ по предложение и със съдействието на БДЗП. Площта е 653,9 ха. Обхваща силно пресечен и труднодостъпен район, разположен между стената на яз."Студен кладенец" и Качлъбуюк дере. Включва забележителни скални комплекси, сипеи, храсталаци и гори. Предстои включването й в Общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Районът се характеризира с изключително високо биологично разнообразие и е обявен за Орнитологично важно място от световно значение. Разнообразна  растителност, схулюбиви гори (ксерофилни), съставени основно от благун (Quercus frainetto), космат дъб (Q.pubescens) и цер (Q.cerris). Храстовата разстителност е от келяв габър (Carpinus orientalis), дрaка (Paliuros spina-christii), червена хвойна (Juniperus oxycedrus), глог (Crataegus monogyna), шипки (Rosa sp.div.). Големи площи са заети от сухолюбиви тревни съобщества с преобладаване на белизма (Dichantion ischaemum), луковична ливадинa (Roa bulbosa) и садина (Crysopodon gryllus).

Районът се е обособил като орнитологично важно място, който е и потенциален сайт от мрежата НАТУРА 2000. ЗМ "Големият сипей" е едно от двете най-важни гнездовища на белоглавия лешояд (Gyps fulvos) в България. Тук гнездят между 9 и 14 двойки от общо 30 за страната. През изтеклите седем години квалифицирани специалисти полагат грижи за подхранването на лешоядите и за опазването на новоизлюпените птици. Наблюдението на лешоядите в природни условия ги прави привлекателни и атрактивни за любителите на орнитологичното разнообразие.

Наличието на общо около 87 вида птици прави района особено богат и интересен за природолюбителите. От тях 38 са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа. От видовете включени в Червената ни книга тук гнездят между 6 и 9 двойки черни щъркели (Cicinia nigra), 1-2- двойки скални орли, 3-4 двойки египетски лешояди (Neophron percnopterus), Орел змияр (Circaetus gallicus), малък орел и осояд. Тук се срещат и орелът змияр, малкият креслив орел (Aquila pomarina) и черната каня (Milvus migrans).

В защитената местност се среща и единствената в страната колония на сива чапла (Ardea cinerea), разположена върху скали. Интересно, че в този район гнездят и 7 от 9-те срещащите се в в България биомно ограничени птици, характерни за средиземноморската зона: испанско каменарче (Oenanthe hispanica), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), малко черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala), червеногушо коприварче (S. cantillans), белочела сврачка (Lanius nubicus), скална зидарка (Sitta neumayer), както и други редки птици. Под режим на опазване и регулирано ползване от природата се поставят значителен брой видове диви животни и растения, които са изброени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие.

Между скалите са разположени смесени дъбови гори, храсталаци и пасища, характеризиращи се с голямо разнообразие на растителните видове. Тук се срещат голямо количество манатарки, печурки, пачи крак, жълт кантарион, риган, мащерка, шипки, тетра/смрадлика/, лайка, глог, къпини, орехи, лешници, бадеми и др. Природните дадености определят и поминъка на местното население. По течението на реката са разположени множество населени места които са с висок процент на обезлюдяване, но са съхранили традициите на много култури, религии и поколения.

Богатото биологично разнообразие в общината се дължи и на горите, възлизащи на  119003.804 дка, в т.ч. общински фонд от 98000 дка.

В община Стамболово поради липса на подобни големи промишлени замърсители няма такъв пункт за мониторинг и замърсеността не се следи, тъй като се смята, че чистотата на въздуха е  по-висока от тази в региона.

Маршрут № 1   ТЦЕС – „Големия Сипей”

Маршрута започва от екоцентъра в с Тънково и в началото върви в западна посока по билото на рида „Гората” Като цяло се преминава през запазена полиморфна широколистна гора от маклен, мъждрян, келяв габър, обикновен габър и дъб. По тази част от маршрута може да се види добре запазена лалугерова колония където освен лалугерите може да се видят и ориенталски каменарчета които гнездят в стари лалугерови дупки. Също така може да се спре на точката за наблюдение на птици, която се намира на изявена височина над с. Лясковец. Oт нея могат да се наблюдават малък орел, орел змияр, малък креслив орел, белоопашат мишелов и осояд.  Малко след точката за наблюдение на птици се намира находище на вековни обикновени кестени  пренесени тук от древните римляни. След това при с. Пътниково маршрута слиза на юг и продължава към с. Светослав, където може да бъде видяна тракийска скална гробница от 8-5 век преди Христа Гробницата е изработена чрез всичане в скалите. След това маршрутът продължава на запад към с. Бял кладенец, където могат да се видят стари къщи с уникална архитектура. Има уникални тракийски къщи със стил характерен за беломорска Тракия и къщи със стил характерен за Мала Азия и Западни Родопи. След това маршрута продължава на юг до ЗМ ” Големият сипей” и завършва на характерно възвишение, точка за наблюдение на птици. Тук могат да се наблюдават птиците обитаващи защитената местност: черни щъркели, белоглави и египетски лешояди, гарван гробар, малък орел и орел змияр. В зависимост от периода могат да се видят и няколко вида орхидеи. Пътеката минава около едно голямо находище на редкоцветен салеп, а в гората могат да бъдат наблюдавани различни видове платантери и цефалантери както и родопска горска майка. Маршрута е с дължина 19 километра и се преминава за около 5 часа.

Маршрутът започва от екоцентъра в с. Тънково и в началото върви на юг по стар асфалтов път като пресича рида „Гората”и достига околностите на с. Долни Главанак . Преминава през стара широколистна гора съставена основно от космат дъб, горун и благун. По маршрута могат да бъдат наблюдавани обикновен мишелов, малък креслив орел, осояд, голям пъстър кълвач, малък пъстър кълвач и сирийски пъстър кълвач, авлига и червеногърба сврачка. След това маршрутът минава покрай известния тракийски мегалитен паметник „Кромлех” изграден и използван от 8 до 6 век преди христа. В района на Кромлеха могат да бъдат видени орхидеи от вида обикновен салеп, също така червеноглава сврачка , белочела сврачка, черноглава овесарка и среден пъстър кълвач. След Кромлеха маршрутът продължава на югозапад към  ЗМ „Орешари”, като минава през селата Тополово, Долно поле и Долно Черковище, където преминава по стар железен мост над р. Арда и достига до ЗМ „Орешари” . Тук могат да бъдат видени няколко вида орхидеи, румелийски трахелиум, тис и папратта венерин косъм. От точката за наблюдение на птици могат да бъдат наблюдавани черночела сврачка  сокол орко, египетски лешояд, средиземноморски сокол, белоопашат мишелов, черен щъркел и речен дъждосвирец. След това маршрута продължава на запад, като пресича р. Крумовица по дървен мост при село Кулич и продължава към с. Поточница. До с. Поточница има две тракийски скални гробници от 8-7 век преди Христа. Маршрутът продължава през селото и достига до точката за наблюдение на птици до с. Стари чал изградена в непосредствена близост до площадката за подхранване на грабливи птици от Българско Дружество за Защита на Птиците. Точката се намира на границата на резервата „ Вълчи дол” . Тук могат да бъдат наблюдавани трите вида лешояди които се срещат в Източни Родопи (белоглав, черен и египетски) също така скален и царски орел, черна каня малък и голям ястреб, гарван гробар, обикновено и испанско каменарче, тракийски кеклик, синявица, пчелояди и червеногушо коприварче.  Половината от маршрута преминава през широколистна гора  а останалата половина през открити територии и по брега на р. Арда. Дължина му е 24 км. и се преминава за около 6 часа.

Маршрут № 3  ТЦЕС с. Тънково – ЗТ „ Момина скала” гр. Маджарово

 

Маршрутът започва от екоцентъра в с. Тънково и в началото върви на юг по стар асфалтиран път като пресича рида „Гората”и достига околностите на с. Долни Главанак . Преминава през стара широколистна гора съставена основно от космат дъб, горун и благун. По района могат да бъдат наблюдавани обикновен мишелов, малък креслив орел, осояд, голям пъстър кълвач, малък пъстър кълвач и сирийски пъстър кълвач, авлига и червеногърба сврачка

Части от община Стамболово попадат в няколко защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. Това са "Студен кладенец" и "Мост Арда" - обявени по Директивата за птиците и "Източни Родопи" по Директивата за хабитатите.

От защитените територии обявени по Закона за защитените територии, в община Стамболово се намират защитена местност "Големият сипей" и природните забележителности "Дяволски мост" и "Кован кая". 

Защитена зона „Източни Родопи"

Мястото

Част от община Стамболово попада в защитена зона „Източни Родопи" предложена за обявяване като част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.Това е зона, която следва да бъде обявена по Директивата на Европейския съюз за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна или както е известна накратко, Директивата за хабитатите.

Тази защитена зона обхваща по-голяма част от Източни Родопи.Общата и площ е 2 173 530 дка. В границите и влизат  и двата най-високи рида на Източни Родопи - рида Гюмюрджински снежник с височина от 1 463 м н. в. и рида Мъгленик висок 1 266 метра.



За растенията

На територията на защитената зона са съхранени незасегнати от човешката дейност гори от балканския ендемит планински ясен. Зоната е важна и за опазването на няколко типа крайречни гори съставени от елша, източен платан, бяла топола и върба.

Други важни местообитания са смесените дъбови гори. Те са съставени от цер, благун и космат дъб. Тук те заемат значителна площ.

Защитена зона „Източни Родопи" е една от четерите зони у нас, на територията на които се среща ендемичната българска ела, известна още като Цар-Борисова ела.



За животните

Защитена зона „Източни Родопи" е най-важната зона за опазване популациите на двата вида сухоземни костенурки, срещащи се у нас. Това са шипобедрената и шипоопашатата сухоземни костенурки.

В миналото двата вида сухоземни костенурки са били широко разпространени. Днес обаче са застрашени от изчезване в световен мащаб и са включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.

Двата вида са приоритетни за опазване съгласно редица международни природозащитни документи:

Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания

Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна

Директивата на Европейския съюз за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна

В българското законодателство сухоземните костенурки попадат под закрилата на Закона за биологичното разнообразие, съгласно който нарушителите се наказват с глоба до 10 000 лева и обезщетение за всеки убит екземпляр и Наказателния кодекс на Република България, съгласно който бракониерите се наказват с глоба до 5 000 лв., лишаване от свобода до 5 години и заплащане на обезщетение за всеки унищожен екземпляр.

От влечугите интерес представляват и местообитанията на каспийската блатна костенурка. Мястото е от изключително значение за нейното опазване. Във водоемите може да бъде наблюдавана и другия вид водна костенурка - обикновена блатна. От 30-те вида прилепи, срещащи се у нас в защитена зона „Източни Родопи" са установени 19 вида. Пещерите по долината на Арда и край село Рибино осигуряват убежище на десетки хиляди от тези летящи бозайници. Сред тях са включените в Световния червен списък подковонос на Мехели, средиземноморски подковонос, малък и голям подковонос, дългопръст, голям и трицветен нощник.

Горите по гръцката граница се посещават от скитащи кафяви мечки. Във водоемите на територията на защитената зона може да бъде видяна и видрата-вид защитен от изчезване в световен мащаб.

• 
  Защитената зона е застрашена от планове за сроеж на нови малки водноелектрически централи, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидроложки характеристики и вредят на водните обитатели.
  
• 
  Друга заплаха са плановете за изграждане на вятърни електроцентрали. Такива вече има поставени по границата ни с Гърция.
  
• 
  Намаляването на пашата на много места в защитената зона застрашава съществуването на полуестествените и храстови местообитания и най-добрите местообитания на двата вида сухоземни костенурки и лалугера.
  
• 
  Старите дъбови гори са застрашени от изсичане. Проблем е и засаждането на чужди дървесни видове като кедър, бяла акация и червен дъб.
  

Това е специално защитена зона приета за включване в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Мястото обхваща язовир „Студен кладенец", разположен в скално дефиле на река Арда, заобиколен от отвесни скали, стръмни брегове с оскъдна растителност и намиращите се в съседство планински ридове. Една част от територията на община Стамболово попада в границите на защитената зона. Общата и площ е 159 956 дка. Това е едно от ключовите места за опазването на застрашени видове птици, срещащи се в Източните Родопи.

По-голямата част от планинските склонове около язовира са покрити със смесени широколистни гори, съставени от  келяв габър, мъждрян, благун и горун. По-рядко в района се срещат чистите гори от горун или такива премесени с обикновен габър. Не са малко и местата покрай язовира покрити с гори и храсталаци от келяв габър, драка и червена хвойна. Интерес представляват скалните комплекси, заемащи значителна част от територията на защитената зона. Невероятна е гледката от редуващите се скални комплекси с единични скали и каменисти сипеи.

Навсякъде в района разпръснато са разположени открити пространства, заети от селскостопански земи и ливади, обрасли с тревни съобщества, в които преобладават видове като белизмата и луковичата ливадина.

За птиците

На територията на защитена зона „Студен кладенец" са установени общо 219 вида птици. От тях 91 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове, 103 са от европейско природозащитно значение, а застрашените от изчезване в световен мащаб са 12 вида. Мястото, обхващащо територии около язовир „Студен кладенец" е и от световно значение като представителен район за Средиземноморския регион. Тук могат да бъдат наблюдавани7 от общо 9 установени за страната ни биомно ограничени вида. Това са испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, червеногушо коприварче, скална зидарка, белочела сврачка и черноглава овесарка.

Районът на язовира е от изключително значение за опазване на местообитанията на 69 гнездящи тук видове птици и 21 вида мигриращи или зимуващи водолюбиви птици.

Мястото е уникално и с това, че една от двете колонии белоглави лешояди в България гнезди по скалистите брегове на язовира. Тук  редовно идват да търсят храна и черните лешояди, гнездящи в националния парк „Дадя" в Гърция.

• 
  пожари - естествени или причинени от човека;
  
• 
  залесяване с неприсъщи за района дървесни видове;
  
• 
  незаконни сечи
  
• 
  бракониерство и използването на отрови против вълците;
  
• 
  съществуващите електропреносни мрежи
  
• 
  безпокойството на птиците;
  
• 
  делта и парапланеризъм, скално катерене;
  
• 
  потенциална заплаха за местообитанията е и изграждането на ветроенергийни паркове.
  
• 
  Защитена зона "Мост Арда"
  
• 
  Мястото
  
• 
  Това е зона одобрена за включване в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. В границите на тази защитена зона с площ от 150 224 дка попадат територии от община Стамболово. Защитена зона "Мост Арда" се намира в югоизточната част на България, в Източни Родопи. Мястото е част от долината на река Арда между язовирите "Студен кладенец" и "Ивайловград", заобиколена от гористи планински склонове и скални масиви.
  
• 
  За растенията
  
• 
  Най-голямата площ от територията на това място заемат смесените широколистни гори съставени от цер, благун и космат дъб.В тях се срещат и средиземноморски елементи като червената хвойна и дървовидният плюскач.Отделни райони в защитената зона са покрити от глог и жасмин.Горите по поречието на река Арда в защитената зона се редуват с огромни открити тревни пространства със сухолюбиви тревни формации и влаголюбиви около самата река. Големи площи заемат и земеделските земи,които са около самото долинно разширение и по склоновете и заравнените била.Коритото на река Арда в този участък е много красиво, с пясъкливо-каменисто дъно и брегове обрасли с върби.
  
• 
  За птиците
  
• 
  На територията на защитената зона са установени 142 вида птици.31 вида от тях са включени в Червената книга на страната ни, а от общият брой срещащи се видове 65 са от европейско природозащитно значение.Тук могат да бъдат наблюдавани и 5 вида застрашени от изчезване в световен мащаб.Защитена зона"Мост Арда" е място със световно значение за опазването на някои видове птици,представителни за средиземноморския биом.Седем от срещащите се в България 9 биомно ограничени вида,характерни за средиземноморският биом могат да бъдат видени тук.Това са испанското каменарче,големия маслинов пресмехулник,белочелата сврачка,червеногушото коприварче,малкото черноглаво коприварче,скалната зидарка и черноглавата овесарка.
  
• 
  Мястото е уникално и с това,че е едно от малкото в България,които са от световно значение за опазването на черния лешояд,тъй като този вид редовно посещава района при търсене на храна.
  
• 
  Тук се среща и световнозастрашения царски орел.Защитена зона"Мост Арда" е една от най-важните в страната ни и е от значение за Европейския съюз за опазване на видове като сивоокия дъждосвирец,черния щъркел,египетския лешояд,чухала и синия скален дрозд.Други видове представителни популации в района са градинската овесарка и ястребогушото коприварче.
  
• 
  
  Изтегляне 450.69 Kb.
  
  Сподели с приятели: