Програма за интегриране на ромите в община пещера (2011-2020 г.) І. Въведение



Дата19.10.2018
Размер178.68 Kb.
#91670
ТипПрограма
ОБЩИНСКА ПРОГРАМА

ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ

В ОБЩИНА ПЕЩЕРА (2011-2020 г.)
І. ВЪВЕДЕНИЕ

Историческото развитие на град община Пещера е създала букет от етноси. По етнически признак са обособени групи на българи, роми, турци, власи и др. по-малки групи.

По данни от последното преброяване на населението, проведено на 01.03.2001 г. в община Пещера най –голям е процентът на определилите се като българи – 70%, турци - 19.8%, роми – 7.1%, други – 1%, не се самоопределят – 1.9%, непоказали – 0.2%. Макар данните от преброяването да сочат относително нисък брой на населението от ромски произход, по неофициални данни броят на ромите в община Пещера към настоящия момент е около 8 хил. души, или около 34.48% от общото население на общината.

В Община Пещера има обособени два компактни ромски квартала – кв. “Пирин” и кв. “Луковица”, които са в покрайнините на гр. Пещера. Квартал “Пирин” се населява от 3 800 човека, от които по-голяма част са мюслюмани, а малка част от жителите на квартала са евангелисти. Квартал “Луковица” населението е 4 200 души – съотношението по вероизповедание е 70% - мюслюмани, 20% - православни християни и 10% - евангелисти. В двата квартала около 80% от жилищата са в регулацията на града, а 20% са извън регулация.

Настоящата Общинска програма е стратегически документ, който формулира приоритетните области и направления за действие за равноправно интегриране на ромите в община Пещера.

Тя е разработена за продължаване на последователна, целенасочена и активна политика за интеграция на ромите в община Пещера и надгражда Общинската програма за интеграция на ромите в община Пещера 2006-2013г. като дава насоки за по-нататъшните и обновени действия в новите европейски реалности на България и произтичащите ангажименти от членството на страната в Европейския съюз. Тя е съобразена с политическата рамка на Европейския съюз за защита на правата на човека, за съблюдаване на принципа за гарантиране на равни възможности за всички граждани и недопускане на дискриминация въз основа на различни признаци, включително етнически произход.

Настоящата програма е в унисон с Националната рамкова програма за интеграция на ромите 2010-2020г. и съобразена с потребностите и спецификата на местно ниво в община Пещера.

Този документ кореспондира и с „Програмата на правителството на европейското развитие на България 2009 – 2013 г.”, с Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”, основава се върху възприетия от правителството подход за активното участие на ромите в политиката за ромите.

Оперативното изпълнение ще се осъществява чрез Общински план за действие с конкретни мерки, които се финасират от инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”, Оперативните програми, бюджета на Община Пещера и други местни, национални и международни финансиращи организации и институции.

При изпълнението на програмата, тя може да бъде допълнена и изменяна, в зависимост от постигнатите резултати, съществуващите политически, социални и икономически реалности, и нови предизвикателства.


ІІ. ВОДЕЩИ ПРИНЦИПИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО

1) Конструктивни, прагматични и недискриминационни политики;

2) Изрична, но не изключителна насоченост;

3) Междукултурен подход ;



4) Приближаване към мнозинството;

5) Равнопоставеност между половете;

6) Популяризиране и обмен на добри практики;

7) Използване на общностни инструменти;

8) Участие на регионалните и местните власти ;

9) Участие на гражданското общество;

10) Активно участие на ромите;

11) Утвърждаването на разбирането, че ромите се превръщат от обект на намеса в субект на положително развитие допринасящо за просперитета на цялата общност в Община Пещера;


ІІІ. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ И ПРИОРИТЕТНИ ОБЛАСТИ
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ

Създаване на условия за равноправно интегриране на ромите в обществения, икономическия и политическия живот на община Пещера чрез постигане на равни възможности и равен достъп до права, блага, стоки и услуги, участие във всички обществени сфери и подобряване на качеството на живот при спазване на принципите на равнопоставеност и недискриминация.

Тази основна стратегическа цел се реализира чрез стратегически задачи, насочени към:



  • преодоляване на неравенства и гарантиране на ефективно равенство в достъпа до основни социални сфери (образование, заетост и професионална реализация, жилищни и здравни условия, качествени социални услуги, култура);

  • постигане на пълноценно участие в икономическия и политическия живот и в изпълнителната власт, както и в гражданските структури;

  • преодоляване на негативни стереотипи и предразсъдъци, и утвърждаване на позитивни обществени нагласи към ромската общност.


ПРИОРИТЕТНИ ОБЛАСТИ
1. ОБРАЗОВАНИЕ

2. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

3. ЖИЛИЩНИ УСЛОВИЯ

4. ЗАЕТОСТ

5. НЕДИСКРИМИНАЦИЯ И РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

6. КУЛТУРА

7. СПОРТ И МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ

ІV. ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЯ ПО ВСЯКА ОТ ОБЛАСТИТЕ
1. ОБРАЗОВАНИЕ

Образователната интеграция на ромските деца е отправна точка за равноправното интегриране на ромите в българското общество. Тя е неделима част и необходим елемент от процеса на модернизация на българското образование: без образователна интеграция на ромската общност българската образователна система би останала чужда на един голям процент български граждани и не би могла да отговори както на европейските изисквания за включващо образование, така и на изискванията на пазара на труда за добре квалифицирана работна сила. Образователната интеграция е важна предпоставка за последващо приобщаване на пазара на труда, за повишаване на здравния статус и за подобряване на жилищните условия на ромите.

Община Пещера е приела програма за интеграция на ромските деца в образованието. По проект на сдружение “Миневра” и Община Пещера са обучени 18 образователни медиатора, от които 6-тима медиатори са в общинските училища и детски заведения. Образователни медиатори организират и спомагат интегрирането на ромските деца в смесени училища. Осъществяват ежедневна връзка с родителите на децата. Към настоящия момент над 110 ромски деца са интегрираните в смесени училища.
За успешна образователна интеграция ще се следват изложените по-долу приоритетни направления за действие.
Приоритетни направления за действие:

1. Обхващане на всички ромски деца на законоустановената възраст в подготвителна група/подготвителен клас.

2. Обхващане на всички ромски деца в задължителна училищна възраст от образователната система.

3. Обхващане в детските градини на всички ромски деца, чиито родители желаят това. Подкрепа в тази насока на социално слабите семейства.

4. Създаване на условия за всички деца и ученици роми, живеещи в места с етнически смесено население, да се обучават и възпитават в етнически смесени групи в детските градини и класове в училищата.

5. Повишаване качеството на образование в училищата, в които се обучават изключително ромски деца.

6. Разработване и прилагане на цялостна стратегия за превенция на отпадането на деца от образователната система и за реинтеграция на вече отпаднали от училище, вкл. ромски деца.

7. Осигуряване на институционална подкрепа за запазване и развиване на етническата и културната идентичност на децата от ромски произход чрез образователно-възпитателния процес (изучаване на ромски език и на ромска култура).

8. Осигуряване подкрепа за въвеждане на интеркултурно образование и възпитание чрез извънкласни и извънучилищни дейности и др.

9. Осигуряване на квалификация на учителите за работа в мултикултурна среда. Организиране на обучителни курсове за преподаватели по интеркултурно образование.

10. Насърчаване на ромските деца да продължат образованието си и след навършване на задължителна училищна възраст. Подкрепа при необходимост за постъпване в гимназия, колеж и университет.

11. Създаване на условия за ранно професионално ориентиране и кариерно развитие.

12. Разработване на проекти обучение на възрастни роми. Обучение на учителите за преподаване на възрастни.

13. Мотивиране възрастни роми за включване в курсове по ограмотяване и повишаване на образователното им ниво. Поощряване на ромите за учене през целия живот.

14. Привличане на ромските родители в образователния процес и към активно участие в училищния живот. Налагане на образованието като семейна ценност.

15. Работа с родителите, непринадлежащи към ромската общност, за разясняване на взаимните ползи от образователната интеграция на ромските деца.



2. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Ключови фактори, определящи равнището на здравния статус и здравната култура на населението са степента на образованост, размерът на доходите и състоянието на жилищната среда. Социално-икономическите и жилищно-битови условия, при които живее голяма част от представителите на ромската общност, оказват пряко влияние върху тяхното здравно състояние.
Приоритетни направления за действие:

  1. Осигуряване и провеждане на широка разяснителни дейности за информиране на ромите за правата и задълженията им като здравноосигурени лица, за подобряване на здравните нагласи и поведение, повишаване на здравната информираност и ефекта от нея за подобряване на достъпа до здравни услуги.

  2. Увеличаване обхвата на здравноосигурените роми.

  3. Осигуряване на здравно образование на роми - диференцирано според възрастта и пола, за болестите и факторите на риска, вкл. свързани с неимунизация, ранни бракове и раждания, трафик на жени и деца, ХИВ, СПИН и ППИ. Разработване и реализация на програми по здравно и сексуално образование за младите хора в и извън училище, както и за хората от всички възрасти в общността, изготвяне и разпространение на подходящи здравно-образователни материали.

  4. Формиране на социални и здравни умения за избягване на рисковете (наркомании, проституция, трафик и др.). Изпълнение на програми за превенция на трафик и сексуално насилие сред ромската общност.

  5. Включване на представители на ромската общност – здравно-социални сътрудници за работа на терен и здравни медиатори в предоставянето на услуги чрез засилено участие на неправителствените организации.

  6. Увеличаване броя на здравните медиатори, провеждане периодични обучения за поддържане на квалификацията им и осигуряване тяхната трайна и устойчива реализация.

  7. Разширяване провеждането на профилактични и разяснителни дейности сред ромското население и информиране за ключовата роля на здравната превенция.

  8. Максимално обхващане на подлежащите на имунизация, вкл. и чрез разкриване на временни имунизационни пунктове или създаване на мобилни екипи. Провеждане на разяснителни кампании за активиране на родителите и общността при провеждане на имунизационни кампании за деца.

  9. Провеждане на скринингови програми и ранна диагностика, вкл. финансовото им обезпечаване, и своевременно лечение на най-разпространените заболявания.

  10. Осъществяване на дейности за семейно планиране и за повишаване на капацитетата на семействата за формиране на семейните отношения и средата за отглеждане и възпитание на децата, и превенция на изоставянето.

  11. Създаване на условия за подобряване на сексуалното и репродуктивното здраве. Провеждане на целенасочена информативна дейност за разясняване на рисковете на ранните бракове и ранните раждания.

  12. Осъществяване на превенция на ХИВ, СПИН, ППИ, туберкулоза и други инфекциозни болести.

  13. Създаване на условия за достъп на хората от ромската общност до съществуващите национални програми за превенция и контрол на сърдечносъдови, онкологични заболявания, наркомании, диабет, наследствени заболявания, хранене и други.

  14. Формиране на здравни и социални умения на младежите (12 – 18 г.) за опазване на здравето, контрол върху рисково поведение, семейно планиране чрез предоставяне на допълнителни социални услуги с участието на специалисти в поведенческите науки и здравно-социални сътрудници от общността.

  15. Повишаване на здравната култура на бременни и родители на деца от 0 до 3 годишна възраст чрез разкриване на допълнителни социални услуги с участието на специалисти и здравно-социални сътрудници от общността.

  16. Повишаване на капацитета на институции и НПО за участие в здравни програми и предоставяне на здравни услуги, насочи към ромската общност.


3. ЖИЛИЩНИ УСЛОВИЯ

Така наречените “етнически квартали” или „проблемни територии”, със застроени незаконни къщи, в Пещера съществуват от десетилетия. Поради невъзможността да закупят или построят за собствена сметка жилище, отговарящо на нормативните условия за експлоатация и стандартите за строителство, много често извършват фактическо застрояване без разрешение от Общината върху терени, които са държавна или общинска собственост, както и върху земи, собственост на трети физически и юридически лица. Извършваното строителство в повечето случаи рязко противоречи на нормативните разпоредби, поради което освен, че се явява незаконно, то е и негодно за обитаване и опасно за здравето на живущите в него и околните. То се извършва стихийно и наличието му се явява пречка за последващо провеждане на благоустройствени мероприятия.

Проблемът с незаконното строителство е поставян и разглеждан на няколко пъти в специално организирани форуми с участието на представители на държавните институции от всяко едно ниво – като се започне от Местната власт, Областни и Регионални институции, представители на министерствата имащи отношение по проблема.
Приоритетни направления за действие:


  1. Отреждане на нови територии за жилищно строителство.

  2. Изработване на кадастрални карти и кадастрални регистри, които да обхванат всички зони с компактно ромско население и установените нови зони за жилищно строителство.

  3. Актуализация/изработване на подробни устройствени планове на съществуващи и новоотредени терени.

  4. Проектиране и изграждане на техническа инфраструктура - водоснабдяване, канализация, улична мрежа и благоустрояване, др.

  5. Проектиране и изграждане/реконструкция на обекти на социалната инфраструктура за целите на здравеопазването, образованието, администрацията, културата и др.

  6. Подобряване качеството на изградени жилища, които отговарят на законовите и нормативните изисквания.

  7. Подпомагане на нуждаещите се за изграждане на нови жилища чрез въвеждане на система от ефективни мерки,.

  8. Изграждане на социални жилища, съобразени с потребността и спецификите на ромската общност.

  9. Преустановяване на практиката на принудително изваждане на ромски семейства от домовете, които обитават, при изпълнение на благоустройствени мероприятия по кадастрални карти и планове, без алтернативно жилищно настаняване. Осигуряване на подходящо алтернативно жилищно настаняване на ромски семейства в наложителните такива случаи.

  10. Провеждане на информационни и образователни кампании сред ромското население за формиране на качествена жилищна среда.

  11. Подготвяне на специалисти по въпросите на жилищните условия за работа с ромите, включително насърчаване на участието на специалисти роми за работа в специализирани структури по жилищна политика, устройство и развитие на територията.


4. ЗАЕТОСТ

Икономиката на общината е с промишлено-аграрна структура. Структуроопределящите отрасли са химическата, винарската, обувната, шивашката и дървообработващата промишленост. Населението на двата квартала работят предимно в дърводобива и дървообработването - за мъжете, а жените предимно в обувното и шивашкото производство. По – голяма част от безработните лица предпочитат да събират вторични суровини, гъби и билки през лятото, вместо да се регистрират в дирекция «Бюро по труда», за да бъдат включени в програми за заетост.

От месец април 2007г. функционира Център за социално – административни услуги в кв. “Луковица”. На първия етаж на центъра за социално – административни услуги е открит изнесен офис на Бизнес център - Пещера, с цел подпомагане на предприемачеството и насърчаване на заетостта към специфичните условия в ромската общност в Пещера. Към момента от Бизнес център - Пещера са стартирали и реализирани 4 обучения за уязвими етнически групи: „Компютърна грамотност”, „Вътрешни облицовки и настилки” (професионално), „Фризьорство”и едно мотивационно обучение. Направено е представително извадково проучване на демографския и социално-икономически статус на малцинствената общност в Община Пещера и на нейните нагласи за участие в пазара на труда.
Приоритетни направления за действие:


  1. Мотивиране за включване в обучение за предприемаческа култура и управление на собствен бизнес. Стимулиране на самостоятелната заетост.

  2. Насърчаване повишаване образователното равнище, квалификацията и преквали-фикацията на безработни роми, както и на заети роми, в съотвествие с професии, търсени на пазара на труда.

  3. Максимално използване на възможностите за субсидирана заетост включително и програмите осигурящи заетост чрез подобряване достъпа до социални услуги .

  4. Насърчаване на развитието на трудовото медиаторство и на индивидуалния подход на работа с представителите на ромската общност. Назначаване на роми-трудови медиатори и такива с необходимите образование и квалификация в дирекциите „Бюро по труда” и „Социално подпомагане”.

  5. Осигуряване на допълнителни мерки за улесняване достъпа на ромите до пазара на труда чрез разработване на програми за обучение, съобразени с изискванията на конкретното работно място.

  6. Повишаване на социалните умения на младите хора от ромската общност като необходима предпоставка за повишаване на тяхната трудова заетост.

  7. Осигуряване на механизми за ефективна защита от дискриминация на пазара на труда и на работното място, поради повишеният риск ромите да бъдат допълнително маргинализирани в условията на икономическа криза.


5. НЕДИСКРИМИНАЦИЯ И РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Дискриминацията е един от факторите, които възпрепятстват процеса на интеграция, а ромите нерядко са обект на различни прояви на дискриминативно отношение.

Законодателството гарантира равните възможности и защита от дискриминация за всички, независимо от тяхната етническа принадлежност, пол, възраст, здравно състояние, вероизповедание, сексуална ориентация и други признаци. Това е залегнало в Конституцията на Република България, в Закона за защита от дискриминация (2004 г.) и в редица други закони и подзаконови нормативни актове.

Важен фактор за противодействие на дискриминацията е участието на самите роми при взимане на решения, участието в администрацията и създадените от тях граждански организации.

От 2007г. в общински съвет – Пещера има трима общински съветници от ромската общност от общ брой 21 общински съветници, има назначени служители роми в Общинска администрация – Пещера, в детските и учебни заведения и по различни регионални и национални програми.
Приоритетни направления за действие:


  1. Подобряване на механизмите за сътрудничество, диалог и консултации между публичния сектор, ромите и гражданските организации, работещи за интеграция на ромите.

  2. Повишаване на участието на ромите в местната администрация.

  3. Повишаване на административния капацитет и чувствителността на служителите и управленския състав в администрацията на всички нива по отношение правата на малцинствата, въпросите на недискриминацията и общуването в мултиетнична и мултикултурна среда, повишаване на уменията им за формулиране и прилагане на политики за интеграция на ромите.

  4. Утвърждаване на толерантни междуетнически отношения чрез всички форми, вкл. и спорт.

  5. Насърчаване на културния плурализъм в медиите и прилагането на професионалните стандарти за етично отразяване по въпросите на ромите.

  6. Насърчаване равнопоставеността между жените и мъжете и осигуряване на предпоставки за успешна реализация и нова социална роля на ромската жена.

  7. Информационни кампании за повишаване на чувствителността и нетърпимостта към прояви на дискриминация.

  8. Разяснителни кампании сред ромите на тема „Граждански права и отговорности”.


6. КУЛТУРА
В училищата с преобладаващ брой на ученици- роми липсват паралелки по изкуства, независимо от факта, че това е доказано успешен опит да се мотивират децата да посещават училище и съответно по този начин да се избегне и високия брой отпадащи от училище деца.

Няма данни за деца от уязвимите етнически малцинства, които да се обучават в специализираните училища по изкуства. Причини за това са: липсата на информация, социално-икономически фактори, липсата на мотивация на родителите да развият таланта на децата си, липса на достатъчно извънкласни форми, чрез които да се открият определени заложби в децата. На територията на двата ромски квартала липсват културни обекти. Това поражда необходимост от създаване на културен център, в който да се организират срещи, публични обсъждания и др. масови мероприятия, да се развива художествена самодейност и подготвят групи, които на общоградски тържества да представят културата на ромския етнос.

Разбира се, този проблем не е едностранчив, тъй като взаимното опознаване е залог за добро междукултурно общуване, а последователната политика в сферата на изкуството и културата най-лесно може да разруши съществуващите бариери и предразсъдъци.
Приоритетни направления за действие:


  1. Създаване на условия за развитие на школи и извънкласни дейности по изкуствата, езикови школи, различни самодейни състави;

  2. Обучение на настоятелствата и НПО, които работят в сътрудничество;

  3. Община Пещера да бъде съорганизатор при честване на традиционни ромски и мюсюлмански празници;

  4. Организиране и провеждане на срещи и кръгли маси с участието на известни личности, артисти, творци – роми ;

  5. Провеждане на концерти и спектакли;

  6. Развитие на издателска дейност;

  7. Широко медийно отразяване и популяризиране на всички съвместно чествани празници, на които да бъдат поканени представителите на всички етноси в града;

  8. Стимулиране политиката на медиите за реализиране на специални програми с цел повишаване информираността на обществото за живота и добрите практики на общността, за формиране на положителен медиен образ на ромите;


7. СПОРТ И МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ

Основен проблем за развитието на активна спортна дейност е липсата на материална база за развитие на спорта сред младежите в ромските махали. За съжаление се закриха спортните школи в нашия град, които откриха и подготвиха наши спортни таланти спечелили множество национални, европейски, световни и олимпийски отличия.

Друг проблем е липсата на форми за организирана работа с тях. Не са достатъчни и местата в нашия град, където организирано да се занимават младежите с общополезни дейности, а възможностите за осмисляне свободното време на младежите-роми са силно ограничени.
Приоритетни направления за действие:


  1. Създаване на условия за развитие на активна спортна дейност в етническите квартали;

  2. Развитие и утвърждаване и на спорта и младежките дейности като

възпитателни мярки;

  1. Създаване на центрове за социални контакти и младежки клубове;

  2. Създаване на спортни отбори по различни спортни дисциплини в ромските квартали. Активна работа за масовизиране на спорта;

  3. Обновяване на спортните съоръжения и терени в ромските квартали, там където има такива;

  4. Изграждане на нови спортни съоръжения в ромските квартали;

  5. Изготвяне на годишен "Спортен календар";

  6. Реализиране на дейности, свързани с образованието и превенцията на зависимости сред децата и младежите;

  7. Реализиране на дейности за неформално екологично образование на младите хора в кварталите и работа по проекти за подобряване на средата за живот;

  8. Стимулиране създаването на младежки клубове в етническите квартали и младежки НПО;



V. ФИНАНСИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И МОНИТОРИНГ НА ОБЩИНСКАТА ПРОГРАМА


  1. Планираните дейности в програмата ще бъдат финансирани от :

    • Общинския бюджет ;

    • Целеви субсидии от републикански бюджет;

    • Проекти по Оперативните програми;

    • Проекти от български и международни финансиращи организации;

    • Дарения на фически и юридически лица;




  1. Изпълнение на програмата.

Особено важно е участието на ромите във всички етапи на планиране и изпълнение на дейностите, както и при отчитане и популяризирането на постигнатите резултати.

За срока на на общинската програма се приема Общински план за действие, която може да бъде допълвана и изменяна. Планираните дейности ще се осъществява от :



    • Община Пещера ;

    • Общински и държавни структури и институции;

    • Неправителствени организации, работещи на територията на община Пещера;

    • Физически и юридически лица;

    • Медии;



  1. Мониторинг на програмата

Със Заповед на Кмета на Община Пещера се сформира Обществен съвет за мониторинг на изпълнението на програмата, който се включват представители на :


  • Община Пещера;

  • Общински съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси;

  • Дирекция “Социално подпомагане” – община Пещера;

  • Дирекция Бюро по труда – Пещера;

  • Полиция, Детска педагогическа стая;

  • Общинска комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни деца;

  • ДКЦ, болница;

  • Неправителствени организации;

  • Директори на училища и преподаватели от учебните заведения;

  • Други ;




  1. Отчитане изпълнение на програмата

За периода на изпълнение на програмата в началото на всяка година до месец март Кметът на Община Пещера отчита пред Общински съвет изпълнението на програмата за предходната година.



Настоящата Общинска програма е приета с Решение на Общински съвет – Пещера № 767, взето с Протокол № 72/19.09.2011г.



Общинска програма за интегриране на ромите в Община Пещера (2011-2020 г.)




Каталог: attachments -> article
article -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница