Програма за кандидат-студентския конкурсен изпит по биология за образователно-квалификационна степен "Магистър" за учебната 2012/2013 г

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРОГРАМА (начало)

1. 
   Скелет – устройство на костите, растеж и развитие, свързване на костите.
   
2. 
   Кости и свързвания на главата (череп). Кости на гръбначния стълб и гръдния кош (туловището).
   
3. 
   Кости и свързване на крайниците.
   
4. 
   Скелетни мускули.
   
5. 
   Физиология на скелетните мускули.
   
6. 
   Вътрешна течна среда на организма.
   
7. 
   Кръв – формени елементи, кръвна плазма, кръвни групи.
   
8. 
   Сърце – устройство и инервация. Кръвоносни съдове, кръвообращение.
   
9. 
   Сърдечна дейност.
   
10. 
    Устройство и функция на дихателните органи.
    
11. 
    Газова обмяна. Регулация на дишането.
    
12. 
    Устройство и функции на устата, гълтача, хранопровода и стомаха.
    
13. 
    Устройство и функции на червата. Храносмилателни жлези.
    
14. 
    Устройство и функции на отделителната система.
    
15. 
    Покривка на тялото. Кожа.
    
16. 
    Полови органи – мъжка и женска полова система.
    
17. 
    Устройство и функции на гръбначния мозък.
    
18. 
    Устройство и функции на главния мозък – продълговат, заден (мост и малък мозък), среден мозък.
    
19. 
    Устройство и функции на главния мозък – междинен и краен мозък.
    
20. 
    Вегетативна нервна система.
    
21. 
    Устройство, функции и нарушения на жлезите с вътрешна секреция - хипофизна, щитовидна и епифизна жлеза.
    
22. 
    Устройство, функции и нарушения на жлезите с вътрешна секреция – околощитовидни жлези, задстомашна жлеза, надбъбречни жлези и полови жлези.
    
23. 
    Зрителна система.
    
24. 
    Слухова система.
    

1. 
   Същност на екологичните фактори на средата.
   
2. 
   Вътревидови взаимоотношения.
   
3. 
   Междувидови взаимоотношения – отрицателни и положителни взаимоотношения.
   
4. 
   Екосистема - същност, структура, функциониране.
   
5. 
   Развитие и екологично равновесие на екосистемите.
   

6. 
   Органични съединения. Въглехидрати. Липиди.
   
7. 
   Белтъци – химичен състав, структура, свойства и функции.
   
8. 
   Нуклеинови киселини – химичен състав и строеж, ДНК и РНК – структура и функции, генетичен код.
   
9. 
   Вируси.
   
10. 
    Прокариотна клетка.
    
11. 
    Еукариотна клетка - обща характеристика. Клетъчна мембрана. Преминаване на веществата през клетъчната мембрана.
    
12. 
    Цитоплазма. Цитоплазмени органели. Едномембранни цитоплазмени органели.
    
13. 
    Двумембранни цитоплазмени органели. Немембранни органели и включения.
    
14. 
    Клетъчно ядро.
    
15. 
    Генетични процеси. Репликация на ДНК.
    
16. 
    Реализация на генетичната информация – транскрипция и транслация.
    
17. 
    Обща характеристика на метаболизма.
    
18. 
    Катаболитни процеси.
    
19. 
    Дихателни вериги. Окислително фосфорилиране.
    
20. 
    Делене на клетката. Митоза.
    
21. 
    Мейоза.
    

1. 
   Развитие на генетиката като наука. Предмет, задачи и основни понятия.
   
2. 
   Монохибридно кръстосване.
   
3. 
   Дихибридно кръстосване. Закони на Мендел. Анализиращо кръстосване.
   
4. 
   Взаимодействия на гените. Взаимодействия на алелите на един ген.
   
5. 
   Взаимодействия между алели на различни гени.
   
6. 
   Изменчивост. Модификационна изменчивост.
   
7. 
   Генотипна изменчивост.
   

8. 
   Полово размножаване.
   
9. 
   Индивидуално развитие. Продължителност на живота, стареене и смърт.
   

10. 
    Микроеволюция. Елементарни еволюционни събития и сили.
    
11. 
    Видообразуване. Съвременни схващания за видообразуване.
    
12. 
    Критерии за вид.
    
13. 
    Съвременни схващания за еволюцията. Макроеволюция.
    
14. 
    Основни насоки и пътища на еволюцията.
    
15. 
    Еволюция на човека. Антропогенеза.
    
16. 
    Палеонтологична история на човека.
    
17. 
    Човешки раси и фактори на расообразуването.
    
18. 
    Сравнително-анатомични, сравнително-физиологични, сравнително-ембриологични доказателства за еволюцията.
    
19. 
    Палеонтологични доказателства за еволюцията.
    

Конкурсният изпит по биология е писмен и се провежда в продължение на пет часа. В него се изтегля на лотариен принцип по един въпрос съответно от учебниците по биология за 8-и, 9-и, и 10-и клас. Всеки въпрос представлява урок или част от урок от съответния учебник. Те са изцяло съобразени с учебния материал за задължителна подготовка в СОУ.

При разработването на въпросите трябва да личи умението на кандидат-студента да си служи свободно с учебния материал като обяснява задълбочено и вярно включените факти, явления и закономерности. Не се изисква да се отговаря на вътреурочни и на следурочни въпроси и задачи. В изложението да личи езиковата култура на кандидат-студента.

Окончателната оценката на писмената работа е средно аритметична от оценките на трите въпроса.

• 
  Биология и здравно образование за 8. клас (В. Ишев и съавтори, “Просвета”, изд. 2006 – 2011 г.)
  
• 
  Биология и здравно образование за 9. клас - задължителна подготовка (П. Ангелов и съавтори, “Просвета”, изд. 2006 - 2011 г.)
  
• 
  Биология и здравно образование за 10. клас - задължителна подготовка (П. Попов и съавтори, “Просвета”, изд. 2006 - 2011 г.)
  

ИЛИ СЛЕДНИТЕ УЧЕБНИЦИ:

• 
  Биология и здравно образование за 8. клас (В. Овчаров и съавтори, “Булвест 2000”, изд. 2002-2008 г.)
  
• 
  Биология и здравно образование за 9. клас - задължителна подготовка (О. Димитров и съавтори, “Булвест 2000”, изд. 2001-2010 г.)
  

1. Скелет: Устройство на костите; Видове кости; Развитие и растеж на костите; Свързване на костите.

2. Кръв.

3. Сърце и кръвоносни съдове.

4. Устройство и функция на дихателните органи.

5. Устройство и функции на устата, гълтача, хранопровода и стомаха.

6. Устройство и функции на отделителната система.

7. Кожа.

9.Устройство, функции и нарушения на хипофизна и щитовидна жлези.

10. Устройство, функции и нарушения на околощитовидни, задстомашна, надбъбрeчни и полови жлези.
9. клас

Клетка (микросистема - структура и процеси)

1. Белтъци.

2. Нуклеинови киселини.

3. Вируси.

4. Прокариотна клетка.

5. Клетъчна мембрана. Преминаване на веществата през клетъчната мембрана.

6. Клетъчно ядро.

7. Репликация на ДНК.

8. Реализация на генетичната информация: транскрипция; транслация.

9. Митоза.

10. Мейоза.
10. клас

Многоклетъчен организъм (мезосистема - структура и процеси). Биологична еволюция

1. Монохибридно кръстосване.

2. Взаимодействия на гените. Взаимодействия на алелите на един ген.

3. Изменчивост. Модификационна изменчивост.

4. Генотипна изменчивост.

5. Полово размножаване. Гаметогенеза и оплождане.

6. Индивидуално развитие. Ембрионален период.

7. Съвременни схващания за видообразуване.

8. Съвременни схващания за еволюцията. Макроеволюция.

9. Сравнително-анатомични, сравнително-физиологични, сравнително-ембриологични доказателства за еволюцията.

10. Палеонтологични доказателства за еволюцията.

Задължителни фигури и таблици:

Биология за 9. клас:

2.19. Схематично представяне на нуклеотид.

Биология за 10. клас:

Таблица 1. Определяне на кръвните групи при човека.

МЕТОДИЧНИ УКАЗАНИЯ

Конкурсният изпит по биология е писмен и се провежда в продължение на пет часа. В него се пада по един въпрос съответно от учебниците по биология за 8-и, 9-и, и 10-и клас. Всеки въпрос представлява урок или част от урок от съответния учебник. Те са изцяло съобразени с учебния материал за задължителна подготовка в СОУ. На самия изпит всеки от въпросите се изтегля поотделно, на лотариен принцип.

При разработването на въпросите трябва да личи умението на кандидат-студента да си служи свободно с учебния материал като обяснява задълбочено и вярно включените факти, явления и закономерности. Не се изисква да се отговаря на вътреурочни и на следурочни въпроси и задачи. В изложението да личи езиковата култура на кандидат-студента.

Оценката на писмената работа е средно аритметична от оценките на трите въпроса.

• 
  Биология и здравно образование за 8. клас (В. Ишев и съавтори, “Просвета”, изд. 2006-2011 г.)
  
• 
  Биология и здравно образование за 9. клас - задължителна подготовка (П. Ангелов и съавтори, “Просвета”, изд. 2006-2011 г.)
  
• 
  Биология и здравно образование за 10. клас - задължителна подготовка (П. Попов и съавтори, “Просвета”, изд. 2006-2011 г.)
  

ИЛИ СЛЕДНИТЕ УЧЕБНИЦИ:

• 
  Биология и здравно образование за 8. клас (В. Овчаров и съавтори, “Булвест 2000”, изд. 2002-2008 г.)
  
• 
  Биология и здравно образование за 9. клас - задължителна подготовка (О. Димитров и съавтори, “Булвест 2000”, изд. 2001-2010 г.)
  

Допълнително може да се ползват всички издадени след 2001 г. и одобрени от МОМН учебници по биология и здравно образование за 8., 9. и 10. клас.

ПРОГРАМА (начало)

по Химия за образователно-квалификационна степен "Магистър"

(Медицина, Дентална медицина, Фармация)
1. Химична връзка

1.1. Ковалентна връзка - същност, видове и характерни особености.

1.2. Хибридизация при въглеродния атом.

1.3. Междумолекулни взаимодействия. Водородна, йонна и метална връзки.

2.1. Състав и строеж на оксидите. Видове оксиди.

2.2. Химични свойства на оксидите.

3. Хидроксиди

3.1. Класификация, химичен състав и строеж на хидроксидите. Получаване на хидроксиди.

3.2. Химични свойства на хидроксидите.

4. Оксокиселини

4.1. Химичен състав и строеж на оксокиселините.

4.2. Химични свойства на оксокиселините.

5. Соли

5.1. Класификация на солите. Получаване.

5.2. Строеж и химични свойства на солите.

6. Окислително-редукционни процеси

6.1. Същност на окислително-редукционните процеси. Окислители и редуктори - примери.

6.2. Окислителни и редукционни свойства на елементите. Ред на относителната активност на металите.

7. Скорост на химичните реакции

7.1. Зависимост на скоростта от концентрацията (Закон за действие на масите).

7.2. Зависимост на скоростта от температурата. Активираща енергия.

7.3. Катализа - видове. Механизъм на каталитичното действие. Ензимна катализа - строеж на ензимите. Механизъм на ензимно действие (ES и ЕР комплекси).

8.1. Обратимост на химичните реакции. Химично равновесие и равновесна константа.

8.2. Фактори влияещи върху химичното равновесие - температура, концентрация и налягане. Принцип на подвижното равновесие.

9. Дисперсни системи

9.1. Истински разтвори - определение, видове. Механизъм и фактори влияещи върху разтворимостта.

9.2. Свойства на истинските разтвори (парно налягане, температура на кипене и температура на замръзване). Осмоза и осмотично налягане.

9.3. Колоидно-дисперсни системи - строеж, свойства и стабилност.

10.1. Същност. Механизъм на електролитната дисоциация при вещества с йонна и ковалентна връзка.

10.2. Степен на електролитната дисоциация. Силни и слаби електролити. Фактори, влияещи върху дисоциацията на слабите електролити (примери с киселини, основи и соли).

10.3. Дисоциация на водата. Водороден показател (рН). Хидролиза на соли - видове и особености.

11.1. Структурна теория и структурна изомерия.

11.2. Стереохимична теория и пространствена изомерия.

12. Алкани

12.1. Хомоложен ред и изомерия. Получаване.

12.2. Строеж. Химични свойства на алкани:

Заместителни реакции - ход на процеса халогениране.

Химични свойства на халогенопроизводни на алканите:

- хидролиза

- аминолиза

- получаване на нитрили

Реакции на елиминиране на халогеноводород - получаване на алкени и алкини.

Реакции на окисление на алкани.

13.1. Хомоложен ред и изомерия. Получаване.

13.2. Строеж. Химични свойства:

Присъединителни реакции - ход на процеса:

- присъединяване на халогени

- присъединяване на халогеноводород, вода и на други полярни молекули

Реакции на окисление, хидриране и дехидриране.

Реакции на полимеризация.

14.1. Хомоложен ред и изомерия. Получаване.

14.2. Строеж. Химични свойства:

Присъединителни реакции - ход на процеса:

- присъединяване на халогени

- присъединяване на халогеноводород, вода и на други полярни молекули

Заместителни реакции - получаване на етиниди и карбиди.

Реакции на окисление и хидриране.

Реакции на полимеризация.

15. Арени

15.1. Бензен - строеж. Получаване. Химични свойства:

Заместителни реакции - ход на процеса;

- реакции на халогениране, нитриране, сулфониране, алкилиране и ацилиране.

- реакции на окисление.

15.2. Хомолози на бензена - изомерия и получаване. Химични свойства:

Заместителни реакции - ход на процеса. Ориентиращо влияние на заместителите в ядрото - заместители от 1-ви и 2-ри род;

- реакции на халогениране, нитриране, сулфониране, алкилиране и ацилиране.

Реакции на окисление и редукция.

16. Хидроксилни производни на въглеводородите (алкохоли и феноли)

16.1. Определение и класификация. Хомоложен ред и наименование. Изомерия при алкохоли и феноли. Получаване на алкохоли и феноли:

- от въглехидратни източници;

- чрез хидратация на алкени;

- чрез хидролиза на халогеноалкани и халогенопроизводни на ароматните въглеводороди;

- от естери и мазнини;

- получаване на фенол по Кумолов метод и чрез алкално стапяне.

16.2. Химични свойства:

- киселинни свойства - образуване на соли;

- получаване на естери с органични и неорганични киселини;

- дехидратация на алкохоли;

- реакции на окисление;

- реакции до радикала.

17. Карбонилни производни на въглеводородите (алдехиди и кетони)

17.1. Определение, класификация, наименование и изомерия. Получаване на алдехиди и кетони:

- чрез окисление на алкохоли;

- чрез дехидриране на алкохоли;

- реакция на Кучеров;

- Кумолов метод за получаване на ацетон.

17.2. Строеж на карбонилната група. Химични свойствата:

- присъединителни реакции;

- реакции до радикала;

- реакции на окисление;

- полимеризация.

18. Карбоксилни киселини

18.1. Определение, класификация и хомоложен ред на мастни наситени монокарбоксилни киселини. Изомерия при наситени, ненаситени, хидрокси и ароматни карбоксилни киселини.

18.2. Получаване на мастни и ароматни монокарбоксилни киселини.

18.3. Строеж. Химични свойства:

- киселинни свойства - дисоциация, получаване на соли;

- получаване на киселинни хлориди и амиди;

- реакции до радикала;

- декарбоксилиране на киселини.

18.4. Строеж. Химични свойства:

- киселинни свойства - дисоциация, получаване на соли;

- получаване на естери и анхидриди;

- реакции до радикала;

- декарбоксилиране на киселини.

19. Производни на карбоксилните киселини (естери, мазнини, амиди, анхидриди и нитрили)

19.1. Естери - определение и видове.

Получаване:

- чрез естерификация;

- от киселинни халогениди;

- от киселинни анхидриди.

Химични свойства:

- хидролиза в кисела и алкална среда;

- преестерификация;

- получаване на амиди.

19.2. Анхидриди и нитрили - получаване. Химични свойства:

- на анхидриди - получаване на естери, на амиди и реакция на хидролиза;

- на нитрили - хидролиза в кисела и алкална среда. Реакции на хидриране.

Химични свойства - получаване на нитрили. Хидролиза в кисела и алкална среда.

20.1. Определение, класификация и изомерия.

20.2. Салицилова киселина - строеж. Химични свойства:

- до карбоксилната група - дисоциация, получаване на соли и естери;

- до хидроксилната група - дисоциация, получаване на соли и естери.

Декарбоксилиране. Цветна реакция.

Лекарствени средства производни на салициловата киселина - салол, аспирин и метилсалицилилат.

Други представители на хидрокси-карбоксилните киселини - млечна, винена, ябълчена, лимонена киселина.

21.1. Определение и класификация на въглехидратите. Видове монозахариди - триози, пентози и хексози. Представители - глицериналдехид, дихидроксиацетон, рибоза, дезоксирибоза, глюкоза и фруктоза.

Пространствен строеж и изомерия при глюкоза и фруктоза.

21.2. Химични свойства на монозахариди:

- до карбонилната група - присъединителни реакции, окисление с меки окислители (в кисела и алкална среда). Окисление със силни окислители;

- до хидроксилните групи - естери с органични и неорганични киселини.

21.3. Дизахариди - състав и строеж. Свойства на захароза.

21.4. Полизахариди. Строеж и свойства на нишесте - биологична функция. Строеж, биологична функция и химични свойства на целулоза - продукти на естерификация.

22.1. Определение, класификация и изомерия. Получаване на мастни и ароматни амини:

- от нитропроизводни въглеводородите;

- от амоняк и халогеноалкани;

- чрез редукция на имини.

22.2. Строеж. Химични свойства:

- взаимодействие с минерални киселини - амониеви и диазониеви соли. Хидролиза на амониеви и диазониеви соли;

- взаимодействие с карбоксилни киселини и киселинни халогениди - взаимодействие с карбонилни съединения;

- реакции до ароматното ядро при ароматни амини;

- реакция на поликондензация.

22.3. Строеж. Химични свойства:

- взаимодействие с минерални киселини - амониеви и диазониеви соли. Хидролиза на амониеви и диазониеви соли;

- взаимодействие с карбоксилни киселини и киселинни анхидриди - взаимодействие с карбонилни съединения;

- реакции до ароматното ядро при ароматни амини;

- реакция на поликондензация.

23. Аминокарбоксилни киселини

23.1. Определение, видове и наименования. Изомерия.

Представители на α-аминокиселините с неутрален, кисел и основен характер - глицин, аланин, фенилаланин, тирозин, серин, цистеин, аспаргинова киселина, глутаминова киселина и лизин.

23.2. Строеж. Химични свойства:

- дисоциация, амфотерни свойства, двуполюсен йон;

- свойства до карбоксилната група - соли, киселинни халогениди, естери и амиди;

- качествени реакции за доказване функционални групи в аминокиселините;

- кондензационни реакции - получаване на пептиди.

23.3. Строеж. Химични свойства:

- дисоциация, амфотерни свойства, двуполюсен йон;

- свойства до аминогрупата - амониеви и диазониеви соли - заместване на аминогрупата, получаване на амиди;

- качествени реакции за доказване функционални групи в аминокиселините;

- кондензационни реакции - получаване на пептиди.