Програма за контрол на популацията на скитащи (бездомни) кучета на територията на община пещера



Дата12.03.2018
Размер125.27 Kb.
#62565
ТипПрограма
ПРОГРАМА ЗА КОНТРОЛ НА ПОПУЛАЦИЯТА НА СКИТАЩИ (БЕЗДОМНИ) КУЧЕТА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПЕЩЕРА
В последните години проблемът с бездомните кучета предизвиква обществена полемика, в която участие взимат не само специалистите, местната власт и природозащитните организации, но и цялото ни общество. Причината за това е високата социална цена, морална и материална, която гражданите плащат за съществуването на феномена “безстопанствено куче”. В настоящата програма определенията “бездомно” и “безстопанствено” куче се използват като синоними, без да се влага смисъл на категоризиране на различните групи кучета (като например кучета, частично социализирани, за които определено лице полага грижи и са с контролиран здравен статус, и кучета, които са несоциализирани с неизяснен здравен статус).

Намирането на ефективен модел за справяне с проблема предполага от една страна задълбочен анализ на резултатите от досега прилаганите мерки и от друга страна - проучване на световния успешен опит и практика. Проблемът с бездомните животни се наблюдава и засяга в една или друга степен през годините ралични райони на света - предимно страни от Средиземноморието (Италия, Гърция, Турция), Средния изток, накои балкански страни и др. Факт е обаче, че съществуват страни, в които проблемът с бездомните кучета не стои (Великобритания, Германия и др). Вероятно причините за тези различия са комплексни и обхващат въпроси, свързани с образованието, ефективността на предприеманите мерки, чистотата и хигиената на градската среда и не на последно място традициите, ценностите в обществото и културата на отношени към животните.

Наличието на бездомни кучета в един град може да доведе до сериозни последствия за гражданите му. Най-тежките потенциални опастности са за живота и здравето на хората, тъй като необезпаразитените и неимунизирани животни могат да пренасят различни заразни и паразитни болести. Именно скитащите бездомните кучета са основен източник, разпостранител и резервоар на причинители на зоонози, накои от които смъртоносни (ехинококоза, марсилска терска, лаймска болест, бяс и др.). Глутници от безстопанствени кучета биха нарушили не само спокойствието и комфорта на хората в даден район, но застрашват и тяхната сигурност. Не са малко случаите на нападения и ухапвания от животни с агресивно поведение, които освен до здравни последици, водят и до създаване на страх и емоционален стрес в хората. Друг риск е възможността за възникване на пътно-транспотрни произшествия поради безстопанствено скитащите се животни, особено в периода на разгонване. Не на последно място е и приносът на бездомните кучета за замърсяването на градската среда с екскременти, както и с битови отпадъци от контейнерите за смет, до които имат достъп.

Материалните щети от проблема могат се измерят с паричните средства, заделяни ежегодно от общинските бюджети, респективно от данъкоплатците, за намаляване популацията на бездомните кучета. Разходите са за поддържане на изолатори, залавяне на животните, евтаназиране, кастрация, отглеждане в приюти и т.н. Средства се изразходват и за имунизации с ваксини срещу бяс и лечение на пострадали от ухапвания, празитни заболявания, като кучешка тения и др.

Проблемите „с” и „на” бездомните кучета в последните години успяха да поляризират общественото мнение в България. От една страна пострадалите граждани изискват бързо и радикално решаване на проблема. От друга – любителите на кучета и природозащитните организации поставят въпроса за хуманно отношение към животните. В този задочен спор не успя да се открои главната цел - необходимостта да се проучат и приложат научни методи, които са доказали своята ефективност в редица страни и са утвърдени от Световната здравна организация. Така въпреки всички положени усилия и изразходвани средатва през последните десет години, проблемът все още стои на дневен ред. Шансът е сега, след влизането на България в Европейския съюз, да се приемат препоръките на ЕК и да се усвоят позитивите от успешния европейски опит.

Общи характеристики на популацията


Една от главните причини за увеличаващата се популация от бездомни кучета е липсата на контрол над домашните кучета, по отношение на неконтролираното размножаване. В резултат на това се продуцира ново бездомно поколение. Широко разпространено е схващането, че стерилизацията / кастрацията на домашни кучета е противоестестевен метод и не се възприема като част от грижата за животните. В същото време, стопаните на домашни жиовтни не осъзнават напълно, че ако тяхното женско куче има поколение от десет малки, то отговрността по изхранването им, отглеждането и намиране на нов дом и стопанин е тяхна, както и че това не е лека задача. Така на “входа” на популацията от бездомни кучета стоят изоставените от собствениците си кучета или тяхното нежелано потомство. Популацията се попълва и от изгубени или избягали домашни животни, както и от новопридошлите кучета от крайградските райони. Всички тези групи формират общата картина на популацията от бездомни кучета, която при неефективни мерки се поддържа максимална според естествените природни закони.

Основните фактори, определящи наличието на бездомни кучета в дадено населено място се свеждат най-общо до три условия, които се предлагат в средата:



  • наличното количество хранителен ресурс,

  • вода и

  • подслон.

Изследователите на проблема установяват, че съществува определен максимален брой животни, живеещи на дадена територия, които се лимитира от наличното количество на храна, вода и подходящи убежища срещу времевите условия или от други животни – т.нар. “капацитет на задържане’. Отделните индивиди на тази площ може да варират, но размерът на популацията като цяло ще остане относително постоянен, тъй като на „входа” той се регулира от новородените малки кученца и изоставените животни, а на „изхода” – от напусналите популацията от бездомни поради естествена смърт, намирането на втори дом, настаняването в приюти и евтаназията.

Крайният брой кучета на дадена площ винаги достига до “капацитета на задържане”. Така, ако женските кучета раждат малки, но капацитетът на даден терен не се променя, то вероятността тези малки да оцелеят е нищожна, поради липсата на храна или риска от заболявания. В случай, че едно животно “отпадне” от дадена площ, неговото “място” веднага се заема от друго, по-младо животно и така се запазва капацитетът. Като се отчитат основните фактори, определящи наличието на бездомни кучета на дадена територия, като относително по-рискови могат да се посочат районите в които:



  • не е предложено добро решение с битовите отпадъци;

  • няма редовно сметосъбиране, не се използват затворени контейнери за боклук, сметищата не са оградени;

  • съществуват хранителни отпадъци, които целенасочено се осигуряват от гражданите;

  • съществуват условия за задържане на застояла вода;

  • съществуват изоставени и порутени постройки;

Животните (котки, кучета, плъхове) се заселват на местата, където хората (съответно не санкционират) изхвърлянето и задържането на отпадъци по улиците. Именно изхвърлянето на сметта на открито, като източник на храна, се явява обща характеристика на районите, в които има висока популация от бездомни животни - в средиземноморския, балканския и други райони по света. Проблемът се отежнява и от ниската култура при отглеждане на домашни кучета.

Предприети мерки за контрола на популацията
1. Предложени мерки от световната практика
Дълги години, в различни страни по света, властите и организациите считаха, че единственият начин да държат под контрол проблема с бездомните кучета е чрез евтаназирането им. Дългогодишна практика не само в България, но и по света, е била ежегодно залавяне и отстраняване на бездомни животни чрез евтаназиране с цел намалавяне на тяхната популация. В Бразилия този метод е прилаган до 1997 г., в Италия до 1991 г., в САЩ са създавани добре обучени екипи за залавяне на животни и т.н. Резултатът, който е установен, е че популацията временно намалява, докато се родят ново поколение бездомни кученца и тогава броят отново нараства до “капацитета на задържане”. Този метод се оказва неефективен, тъй като не намалява крайния брой животни на дадена територия по постоянен начин.

Според проучване на д-р Клаус Вагнер, ветеринарен микробиолог, направено през май 2001г. за периода 1998 – 2000 г. в гр. София са били залавяни и евтаназирани между 10 и 15 хиляди кучета годишно, без да е установен видим успех относно плътността на популацията. Общо за 8 години (1999 г. - 2006г.) са евтаназирани 70 000 животни, или средно по 24 животни на ден, но популацията им в крайна сметка е запазена.

Оснавна цел на успешния мениджмънт на проблема с бездомните кучета е да сведе и задържи популацията на бездомните кучета до такова ниско ниво, при което няма да е необходимо да се унищожават здрави и социализирани животни, но без да е необходимо те да бъдат настанявани в кучешки приюти. Целта е на определена територия да се създаде баланс между броя на новодошлите животни и броя на напусналите чрез естествена смърт или осиновяване.

Международни организации за защита на животните, споделят своя позитивен опит за намаляване популацията от бездомни кучета чрез няколко ефективни метода – кастрация, регистрация и идентификация, информиране и образование на обществеността. Много организации за защита на животните смятат, че единственият възможен начин трайно да бъде намалена крайната популация е прилагането на програма за кастриране и връщане в естествената среда, след маркиране, ваксинация и обезпаразитяване.

Като причина се сочи, че в популация от стерилни животни, когато едно животно умре поради някаква причина, няма да има друго новородено, което да заеме неговото място и това ще доведе до намаляване на крайния брой. Връщането на здрави и неагресивни животни на местата, от където са взети, ще предотврати прииждането на други некастрирани и вероятно болни кучета от крайградските райони и ще поддържа баланса на популацията в рамките на приемливо за населението съжителство „оптималния контролируем минимум”.

Програмата кастриране / връщане е проучена и прилагана в редица европейски страни, в които същствува проблем с бездомните кучета (Италия, Гърция, Великобритания, Швейцария, Франция, включително и САЩ). Практическите резултати са доказали, че този метод е високо и трайно ефективен и в същото време в дългосрочен план води до спестяване на много средства.

Подходът кастрация / връщане е залегнал в специалните закони за защита на животните в страни като Гърция и Турция. Така например, в гръцкия закон за домашни и бездомни животни е описан принципът на работа на приютите за бездомни животни, които включва кастриране / ваксинация / обезпаразитяване/ маркиране и връщане в естествената им среда. Връщането се предвижда да става в най-кратки срокове, за да не се загуби способността на кучетата за адаптация и оцеляване на улицата. Посочена е необходимостта при връщането им да се има в предвид броя на тези кучета в съответния район. Съществува и изрична забрана за връщането им в райони с болници, училища, спортни центрове, автомагистрали и летища. В гръцкия закон е предвидено създаването на приюти и клиники за стерилизация да се осъществява под контрола на местните власти.

В рамките на тези програми особено важно е да се подчертае необходимостта от осигуряване на доброволен надзор над кучетата, върнати по места. Доброволният надзор следва да се осъществява от определено лице или организация, което се ангажира регулярно да проследява здравния статус на кучето и да провежда системна ваксинация и безпаразитяване.

Позитивен ефект от програмите за кастрация се отчита и по отношение на поведението на животните, особено мъжките, чиито нрав става по-спокоен и неагресивен.

Други мерки, утвърдени като ефективни и необходими за намаляване популацията от бездомни кучета са мерките, свързани с въздействие върху средата - влияние върху параметрите на “капацитета на задържане”. Основният параметър на средата, подлежащ на контрол, е ограничаване на хранителния ресурс за бездомните животни. В тази област мерките трябва да бъдат насочени към:

- осигуряване на редовно сметосъбиране и сметоизвозване; използване на затворени контейнери за събиране на отпадъци; ограждане на сметищата с преградни стени;

- контрол върху оставянето на хранителни отпадъци от гражданите по улиците;

- ограничване достъпа до сметищата към кланиците, месарските и други хранителни магазини, болници, като отговорността за това се поема от собствениците на тези обекти.
Необходимо е да се създаде нормативно задължение за собствениците на терени на детски, учебни, здравни заведения, на предприятията, парковете ( без местата, специално определни за разходка на кучета) и др. да ги оградят по начин, които физически ограничава достъпа на бездомни кучета в тях.

Друга група от мерки са свързани с регистрация, паспортизация и идентификация (чрез татуиране или имплантиране на чип) на домашните кучета, както и на осиновените. Мерките в тази насоки са насочени към осъществяване на контрол върху размножаването преди всичко на домашни кучета. Подходяща система за регистрация и идентификация ще намали риска от изоставяне на животни, тъй като ще позволява проследяване на собствениците и съответно санкционирането им. Тези мерки не могат да предотвратят изоставянето на новородени кученца и нежелани животни в приюти.

Препоръчително е в рамките на регистрирането на домашни кучета да се създаде система за получавне на безплатен пакет ветеринарно-медицински услуги, за изпълнението на който общините могат да сключват договори с ветеринарно-медицински центрове и да заплащат услугите с част от събраните такси за регистрация. Регистрация трябва да се осъществява и на кучетата, преминали през обработка в приютите - единен регистрационен номер, описание на животното, описание на видовете обработка и манипулации, мястото на улавяне и връщане, или данни за гражданина, който се грижи за него и др. Този тип регистрация ще осигури информация за броя на безстопанствени кучета и тяхната категоризация.

Превенция на изоставянето на кучета и намаляване нивото на раждаемост може да се реализира и чрез програми за кастриране на домашните животни. Един от основните източници за попълване популацията на бездомни кучета е нежеланото потомство на домашните кучета. Тъй като собствениците не могат да се справят с намиране на стопани или дом на всички малки, родени от тяхното куче, те ги изоставят. За ограничване на такъв тип поведение ефективни биха били програми за безплатна стерилизация/ кастрация на домашните животни.

Опитът на общински власти в САЩ и Великобритания показва, че разходите за програми, предлагащи безплатна стеризлизация / кастрация, особено на женските домашни кучета, са значително по-малки от тези, необходими за обгрижване изоставеното нежелано потомство в прриюти. Нежеланата популация от домашни кучета може да се регулира и чрез налагане на по-висока такса за отглеждане на некастрираните, или т.нар. “данък плодовитост”. От друга страна, собствениците, които биха желали техните животни да бъдат кастрирани, трябва да бъдат стимулирани чрез облекчени такси.

Като част от общия комплекс от мерки е необходима и информационна кампания за запознаване обществеността с механизма на поддържане на постоянно ниво на популация (според известните правила в екологията), както и организиране на рекламно-образователни кампании с цел повишаване популярността на програмите за кастрация и връщане.

Когато децата са свидетели на факта, как техните родители изоставят животни, много вероятно е като възрастни да постъпват по същия начин. Необходимо е обществото да разбере отговорностите при отглеждането на домашно животно, при неговото обучение, хранене и грижа за него. В това отношение могат да са полезни специални събития за котки и кучета, които показват проблемите в тяхното поведение, както и предлагане на специални курсове за справяне с тях. Дългосрочни образователни програми в училищата, новини по телевизията, плакати, брошури и др. биха могли да съдействат за промяна в детското и обществено мнение и биха били полезни при кампаниите за кастриране.

Като част от мерките, отнасящи се за домашни кучета, се предлагат различни възможности: въвеждане на задължителна кастрация на домашните кучета, които няма да бъдат развъждани; налагане на такси за поколението кученца, които ще бъдат продавани; въвеждане на съдебна отговорност при изоставяне на домашно животно; високи глоби при непочистване след кучето, определяне и ограждане на специално обозначени паркове и места за разходка на домашни кучета и др.

В обобщение могат да бъдат направени слeдните заключения:


  • Методите на улавяне и настаняване в приюти не са практични, поради големия брой животни които се обхващат и впоследствие високите разходи за обгрижване.

  • Методите на кастриране и връщане са ефективни. След определен период от време броят на бездомните животни значително ще намалее.

  • Методите на регистрация и идентификация са полезни при контрола на популацията от животни и намаляване на изоставянето.

  • Образованието и обучението на обществеността, особено на децата, е от решаващо значение за разбиране на поведението на животните и техните нужди.

  • Обучението във високи стандарти на работа на хората, които се грижат за животни и ветеринарните лекари е също от голямо значение за успешното реализиране на програмите за улавяне / кастриране и връщане на животните.

2. Мерки за контрол на популацията на територията на Община Пещера

Стария тип третиране се осъществява от 2006 г. със съдействието на Зооветеринарен комплекс - Пловдив, ситуиран в покрайнините на град Пловдив, но въпреки ресурса от похарчени средства, проблемът с безстопанствените кучета не е разрешен. Това и новите законови изисквания налагат ръководството да се насочи към друг тип програма, която е в съответсвие със законовите норми и на някои места се отчита като успешна – залавяне / кастрация / ваксинация/ обезпаразитяване/ маркиране и връщане. На евтаназия да се подлагат заразно болни и доказано агресивни животни.

Уловените през годините кучета са както следва :

- 2006 год. – 149 бр.

- 2007 год. – 165 бр.

Необходимо е да се отбележи, че част от дейностите и разгледаните по-горе мерки за намаляване популацията на бездомните кучета вече се реализират и са правно регламентирани в съществуващата нормативна уредба. Тяхната недостатъчна резултатност обаче, се дължи на липсата на ефективен контрол върху изпълнението им и налагане на рестриктивни такси и парични санкции.

Успехът на програмите за намаляване популацията на бездомни кучета е в прилагане на комплекс от мерки, при който усилията на общинската власт, природозащитните организации, ветеринарните специалисти и гражданите са насочени в една обща посока – намиране на хуманно и съвременно решение на проблема.

Към настоящият момент усилията и дейността на местната власт, в лицето на общинското ръководство, са насочени именно към прилагане на доказалите се по всички международни стандарти програми за кастрация и връщане в естествената среда на животните, след тяхната ваксинация и обезпаразитяване. Крайната цел е популацията да се сведе до минимум.

За успеха на подобна програма е важно гражданското общество в Пещера да осъзнае и възприеме ефективността на този метод, чийто резултат ще настъпи постепенно, но също и да подходи отговорно към отглеждането на своите домашни любимци.

В същото време мерките ще бъдат насочени и към подобряване на цялостната градска среда (чистота, сметоизвозване и т.н.), тъй като при условията на подходяща среда (хранителен ресурс, вода и подслон) екологичната ниша ще бъде попълнена от други бездомни животни – котки или дори плъхове. За целта са предвидени значителни средства както следва:

- за 2008 год. – 8 000 лв.

- за 2009 год. – 24 000 лв.



- за 2010 год. – 28 000 лв.

Освен това, в изпълнение на законовите изисквания ще бъде сключен договор за ловенето и обработката на бездомните кучета с юридическо лице, отговарящо на нормативните критерии.
Каталог: downloads -> documents
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г
documents -> Отчет за 2004 г. Дейностите на организацията се осъществиха на следните нива: международно; регионално
documents -> П р о г р а м а за осмисляне свободното време на
documents -> Разчет за финансиране на капиталовите разходи на Община Пещера през 2005г
documents -> Упълномощавам
documents -> Приложение №1 Поръчка спецификация


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница