Програма за културен обмен

НЕОБХОДИМА Е НОВА ПРОГРАМА ЗА КУЛТУРЕН ОБМЕН

Като българин и като министър на културата Стефан Данаилов е изпитал голяма гордост от успехите на режисьора Александър Морфов, когото боготворят и актьорите, и публиката в Русия.

Водеща Розалина Евдокимова: Вие сте може би единственият наш министър, който гостува в Русия близо една седмица, г-н Данаилов. Кое направи тази ваша визита така дълга?

Стефан Данаилов: Визитата ми в Русия беше по- продължителна, защото имах поредица от много важни срещи. Българската и руската култура традиционно са свързани от векове. Това в последните 15 години се смяташе като че ли за дадено априори. Двете държави не полагаха достатъчно усилия за развитие на естествения интерес, който и двата народа имат един към друг. Разговорите, които проведох в Москва през тази седмица, ми дават основание да заявя, че и двете страни са преодолели този момент и гледат на активизирането на културните връзки помежду си като на приоритетна стратегическа задача. В руската столица проведох особено ползотворни срещи с руския министър на културата и масовите комуникации Александър Соколов, с председателя на Федералната агенция за култура и кинематография Михаил Швидкой, с председателя на Комитета по икономическа политика, предприемачество и туризъм в Държавната Дума Валерий Драганов и с председателя на Парламентарния комитет по култура Йосиф Кобзон. По време на визитата си се срещнах също с издателя от български произход Владимир Узун, който е президент на мултимедийната компания „Олма- прес”, с генералния директор на „Мосфилм” Карен Шахназаров, с ръководителя на Международния дом на музиката Григорий Папиш, с художествените ръководители на водещи руски театри. Подписан бе протокол за намерения за развитието на сътрудничеството между НТ „Иван Вазов” и МХАТ „А.П.Чехов”.

Водеща: По време на срещата с вашия колега Александър Соколов какви бяха темите на разговорите ви?

Ст. Данаилов: По време на срещата ми с моя руски колега набелязахме областите на взаимните интереси и цели и конкретните прояви за тяхното постигане. Прието бе предложението на българската страна за подписване на ново споразумение между двете правителства за функциониране на Българския културен институт в Москва и на Руския културен център в София. Предстои да разменим писмени предложения за частници в работните групи за конкретно разработване на двегодишен съвместен културен календар. Вероятно през месец март в София ще бъде подписан двустранен протокол между нас, като към него ще бъде приложен конкретен проект за съвместни действия и културни събития през този период.

Водеща: Кое е първото, което набелязахте с него в българо-руските културни отношения?

Ст. Данаилов: Основното, което бе подчертано по време на разговора ми с Александър Соколов, бе еобходимостта от нова програма за взаимен културен обмен. Спряхме вниманието си също на целите и задачите на Обществения форум България – Русия, чието създаване бе договорено през 2004 г. по инициатива на президентите Георги Първанов и Владимир Путин. Форумът ще ръководи дейността по

изпълнението на конкретния проект на двегодишния съвместен културен календар. Обсъдихме и конкретни параметри на сътрудничеството в областта на кинематографията, на театралното изкуство, на книгоиздаването, на музикалното и танцово изкуство, на изобразителното изкуство, на образованието.

Водеща: Какво е българското присъствие в културния живот на Русия?

Ст. Данаилов: Известно е, че между Русия и България са подписани и действат основополагащи споразумения, но конкретната работа в различните области на изкуството и културата през последното десетилетие е оставено на спорадични прояви, организирани преди всичко от неправителствения сектор. От българска страна традиционно участват творци в Московския международен кинофестивал, а професонално-творчески организации се представят в международните панаири на книгата в Москва и Санкт Петербург. През миналата година 15 български автори са били издадени в Русия в тираж от над 100 хиляди екземпляра. Обменът на водещи драматични артисти и режисьори се осъществява на основата на договори между различните театри. В сферата на изобразителното изкуство чрез връзките на творческите съюзи от двете страни се обменят експозиции на водещи съвременни художници, а музикалните фестивали в Русия традиционно са наситени с участие на представители на музикалното изкуство от България.

Водеща: Има ли млади хора, които днес да се обучават в Москва и изобщо, според вас, сред младите българи има ли интерес да ходят да учат там, както беше преди промените?

Ст. Данаилов: Със съжаление трябва да кажа, че в момента по данни на руското министерство на образованието броят на българските студенти, обучаващи се по държавна поръчка в Русия през учебната 2004 – 2005г., е едва 50. В Москва в специалности по изкуствата учат едва петима български студенти. Има изключително голям интерес от български студенти в областта на изкуствата да осъществят специализации в Русия – краткосрочни и дългосрочни. Наистина това е въпрос от компетенциите на министерствата на образованието на двете страни, но по време на срещата ми с министъра на културата Александър Соколов обсъдихме и възможността за улесняване на този процес за подкрепа на българските студенти и

специализанти.

Водеща: Срещнахте се с депутата Валерий Драганов. Какво обсъждахте?

Ст. Данаилов: С председателя на Комитета по икономическа политика, предприемачество и туризъм депутата Валерий Драганов, който има български родов корен, обсъдихме много въпроси за взаимното сътрудничество. Г-н Драганов е определен от руска страна за съпредседател на бъдещия обществен форум България – Русия. Обединихме се около становището, че културата не може да се опира само на авторитета на големите творчески имена, а трябва активно да бъде подкрепяна от представители на бизнеса, като държавата трябва ускорено да създаде нормативни условия за това. И двамата се обединихме около становището, че една от най- важните задачи на бъдещия форум България – Русия е да бъдат мотивирани младите по посока на духовното и физическо израстване. По време на разговора стана дума и за идеята на известния руски режисьор Фьодор Бондарчук за игрален филм, посветен на руските генерали – герои от Освободителната епопея.

Водеща: За какво си говорихте с Йосиф Кобзон, което да е приложимо в българската култура?

Ст. Данаилов: Обсъдихме законодателството в областта на културата, като обменихме информация за приетите от двата парламента закони и за законопроекти, които са в дневния ред за 2006г. Споделям изразеното от Йосиф Кобзон мнение, че никой не е спечелил от икономии в областта на културата.

Водеща: Предстои подписване на протокол за културно сътрудничество между България и Русия през март в София. Кои ще са акцентите в него?

Ст. Данаилов: Да, най- вероятно през месец март в София ще пристигне председателят на Федералната агенция за култура и кинематография Михаил Швидкой за подписването на двустранния протокол. Акцентите в документа са провеждане на седмица на българското кино в Русия и на руското кино в България, премиери на руски филми на Софияфилмфест през март 2006, където ще бъдат показани хитовете

„Статски съветник” на Янковски и „Девета рота” на Бондарчук, както и участие на руски кинопродукции на фестивалите „Златната роза” и „Любовта е лудост”. Предвиждаме още фестивал на българска и руска територия на тема „Чеховата драматургия”, седмица на МХАТ „А.П.Чехов” в Народния театър „Иван Вазов” и

гостуване на Народния театър на сцената на МХАТ, съвместен форум „Да прочетем заедно Радичков”, семинар за съвременната българска и руска драматургия, панаири на книгата в България и Русия, фестивал на съвременни български и руски композитори, рок- фестивал „Нон-стоп” в София по проект на Гинес с участие и на руски рок-групи, дискотека „Руска нощ” на 12 юни в София, участие на руски фолклорни групи на фестивалите в Копривщица и Рожен, представяне на съвременни витруози от Русия на „Мартенски музикални дни”, на „Софииски музикални седмици”, „Варненско лято”, биенале „Съвременна графика” в Русия и „Съвременна живопис” в България с участници от двете държави.

Водеща: Какво предвижда сътрудничеството между двата културни центъра в София и Москва?

Ст. Данаилов: Русия е единствената държава, с която България е подписала едностранни спогодби за дейността на културните центрове, без да се спазват принципите за реципрочност. Спогодбата за създаване на Руския културно-информационен център в София е подписана през 1975г., а за Българския културен

институт в Москва – през 1988г. Министерствата на културата на двете страни ще предложат на съответните Мнистерства на външните работи да започне подготовката и подписването на нова двустранна спогодба, уреждаща статута и дейността на културните институти на реципрочна основа.

Водеща: Разбрахме, че ще се прави филм за генерал Скобелев. Игрален или документален и кои имена от руска и българска страна ще се ангажират с правенето му?

Ст. Данаилов: Както вече посочих, идеята е на Фьодор Бондарчук. Става дума за голяма филмова творба, чието производство е доста скъпо. В центъра на епичните събития ще бъде образът на генерал Скобелев.

Водеща: Какво предвиждате във връзка с честването на 130-годишнината от Освобождението на България като съвместни инициативи между двете ведомства?

Ст. Данаилов: Тази тема беше засегната по време на срещите ми в руската столица, но по- конкретен разговор за честването ще има в следващите месеци, когато бъдат сформирани и започнат дейността си аботните групи за двегодишния съвместен културен календар.

Водеща: Тема на разговори също е било и учредяването на Обществения форум “България - Русия”. Според вас как една неправителствена организация като него може да бъде полезна за българо-руските отношения? Какви важни теми трябва да включва документа за неговото учредяване?

Ст. Данаилов: Учредяването на този форум е от много голямо значение, защото цялата дейност по проекта за културния обмен ще се ръководи от него. Предстои в близко време българската страна да посочи председател на форума. Конкретната работа предстои.

Водеща: Г-н Данаилов, вие бяхте и на честването на 100-годишнината на едно голямо име в руската култура – Игор Мойсеев. Вашите впечатления?

Ст. Данаилов: Изключителни. Щастие за всеки творец и зрител е да присъства на този знаменателен концерт за 100- годишнината на световния хореограф Игор Мойсеев. Той ме покани лично на грандиозния спектакъл в залата на Големия Кремълски дворец, където имаше 6000 зрители. Концертът бе истинско тържество на огромния талант на живата легенда на танца Игор Мойсеев.

Водеща: Присъствахте на спектакъла “Затъмнение” под режисурата на Александър Морфов в “Ленком”. Какво изпитахте?

Ст. Данаилов: Като творец, като министър и като българин бях горд от големия успех на постановката на Александър Морфов. Талантливият наш режисьор заслужено е спечелил възхищението на руската публика и обичта на актьорите от Театъра на „Ленком”.

Водеща: И още нещо. Посетихте едно място, което вече години наред се е превърнало в място за преклонение – гробът на Владимир Висоцки на Ваганковското гробище. Какво казахте в мислите си на Висоцки?