Програма за малки проекти на

13. Финансов и нефинансов принос

Сумата по финансовия принос на сдружението възлиза на 49 752.30 лева (четирдесет и девет хиляди седемстотин петдесет и два лева и 30 ст.) или 33,30% от общия бюджет за проекта.

Като нефинансов принос ЕКБ разполага с 35 (тридесет и пет) чистопородни каракачански кучета, предоставени от развъдник “ТИТО” на стойност от 10 500 лв. (десет хиляди и петстотин лева), както и 10 (десет) чистопородни каракачански коня, предоставени от Росен Михайлов на стойност от 6 500 лв. (шест хиляди и петстотин лева), трактор на стойност 6 000 лв. (шест хиляди), косачка на стойност от 1 500 лв. (хиляда и петстотин) и разработване на предпечат на брошурите за 480 лв. (четиристотин и осемдесет). Обща стойност 24 980 лв. (двадесет и четири хилчди деветстотин и осемдесет лв.) или 16,72% от общия бюджет.

1. 
   Местоположение
   

Част от дейностите на ЕКБ ще се извършват в защитена зона от екологичната мрежа на НАТУРА 2000 на Природен Парк Витоша - BG0000113, Плана планина - BG0001307 и Лозенската планина.

2. 
   Кратко описание на проекта
   

Каракачанските коне и каракачанските кучета са автохтонни примитивни породи, използвани от векове в стопанската дейност на българските планински номадски общности. Счита се, че те са остатък от популациите на най-древните стопански животни не само на Балканския полуостров и в Европа, но и в света.

В последните десетилетия, механизираното земеделие, принудителното усядане на номадите и миграцията към градовете доведоха до силно намаляване на популацията на двете породи. Липсата на систематични грижи за запазването им и някои ненаучни експерименти за окрупняване на животните (особено на каракачанските кучета) доведоха до допълнителна загуба на стопанските качества на породите.

Към настоящия момент съществува реален риск от загуба на генофонда на тези древни породи, поради неполагане на грижи; липса на системен научен интерес към тях; безсистемното кръстосване на малкото останали чистопородни екземпляри с външни на породите индивиди и отглеждането им в нетипични за породата условия. Същите причини вече доведоха до загубата на две други местни породи коне – Делиорманския и Камчийския кон и застрашават всички останали местни отродия.

Отглеждането на племенни животни трябва да става в най-близки до традиционните за тях условия. Умерения планински климат и относително меки зимни условия в Плана планина позволяват отглеждане при целогодишен свободен режим. Традиционно за каракачанските коне е натоварване чрез движение в керван по планините с ездач или товар, за обслужване на дейностите, свързани с етнографския и екологичен туризъм.

Каракачанските кучета ще бъдат обучени за придружаване на пътуващите кервани, както и за опазване на стада от хищници.

ЕКБ ще осигури запознаване и присъединяване на заинтересовани към каузата за чистопородно развъждане на каракачански кучета и коне.
Създаването на база за развъждане на каракачански кучета и коне в естествените им условия в непосредствена близост до столицата на България ще промени статута на пустеещи терени в Плана планина и ще съхрани автохтонните породи при максимално използване в естествени природни условия и чистопородно развъждане.

Поддържането на тревните площи в Плана планина по естествен начин, без изкуствени торове или изгаряне на стърнища, ще допринесе за благоприятното развитие на различни видове гризачи и птици (лалугер, ливаден дърдавец и други).

3. 
   Обща цел на проекта
   

Запазване на автохтонни местни породи, на българския бит и култура, както и прилагане на устойчива практика за опазването и управлението на планинските тревни местообитания на застрашени видове животни и растения.

4. 
   Конкретни цели на проекта
   

1. 
   Създаване в период от три години на племенно стадо между 35 (тридесет и пет) и 60 (шестдесет) чистопородни Каракачански коня
   

• 
  Създадена група (хергеле) от 35-60 с женски и мъжки елитни представители, пуснати на свобода, развъждани и отглеждани в традиционни условия, от който 14-15 ще се ползват за езда.
  
• 
  Устойчиво развъждане и отглеждане в естествени условия, за предотвратяване изменение вида на породата
  
• 
  Чистопородо развъждане за запазване на породата
  

Начална стойност: 10 бр. Тенденцията на групата е увеличаването й.

• 
  Болести и смърност при животните
  

2. 
   Създаване в период от три години на развъдник за 40 (четиридесет) чистопородни каракачански кучета
   

• 
  Създаване на устойчива популация на каракачанското куче
  
• 
  Поддържане и запазване популацията от 5 развъди линии
  
• 
  Запазване на работните качества на Каракачанското куче, както и неговия генотип и фенотип
  
• 
  Обучение на кучета за пазачи на стада
  
• 
  Чистопородно развъждане
  

Начална стойност: 35 чистопородни представители на породата.

3. 
   Създаване в период от три години на стопанство за развъждане и отглеждане на каракачански коне и каракачански кучета.
   

• 
  Изградена конюшна с:
  

- Конюшнята ще е застроена на площ от 234 кв.м и ще представлява място, където ще зимуват конете за туризъм.

• 
  Изграден кучкарник за каракачанско куче с:
  

• 
  Арендуване на земеделска земя:
  

• 
  Създаден устойчив продукт
  

• 
  Изградена дървена ограда около стопанството
  

• 
  Ремонтирана налична сграда, пригодена за нуждите на проекта
  

• 
  Изграден път
  

4. 
   Развитие в период от три години на етнографския и екологичен туризъм
   

• 
  Създаване на специфичен и устойчив туристически продукт,
  
• 
  Популяризиране на двете породи
  
• 
  Езда и преходи в керван по планинските райони на Витоша, Плана и Лозенската планина
  
• 
  Поддържане на 14-15 работни коне за езда
  
• 
  Информационо образователни дейности
  
• 
  Създаване на интернет страница на четири езика
  
• 
  Печат на брошури
  
• 
  Контакт с туроператорски фирми; начална стойност 0; очакват се контакти с минимум 3 фирми
  

• 
  Разработени различни маршрути в съвместна дейност с парк Витоша и кметство с. Железница
  

Очаквана посещаемост – минимум 1500 човека годишно

- липса на интерес от страна на туристи,

- слабо съдействие на местните власти или хора

5. Обосновка на проекта

През години на разруха и разпад на всички местни породи, държавните институция не направиха много в насока запазване на Българските автохтонни породи. Масово се унищожиха каракачански кучета заради намаляване на стадата по ТКЗС. Масово се продаваха извън България нашите породи коне като дунавския кон, източно българския кон и т.н.

В пределите на България все още живеят каракачани и власи, но те вече водят заседнал начин на живот. Малка част от тях се занимават с животновъдство, което почти няма нищо общо с традициите на техните предци. За загуба на традициите в семейно отглеждане на домашни животни, важна роля играе промишленият възход и национализацията в селското стопанство по време на комунизма. Упадъкът на селското стопанство и загубата на голяма част от традиционните техники в отглеждане и работа с каракачанския кон и каракачанското куче са повод и загуба на част от местния бит и култура. Изоставянето на земеделските земи и обезлюдяването на планинските райони води до драстично намаляване на стадата с овце, крави, коне и др., което от своя страна е важно за съхранението на натуралните тревни площи, местообитание на някои застрашени видове животни.

Разнообразието от екосистеми не е продукт на географската ширина и надморската височина, но и на хилядолетната коеволюция с дейността на човека и отглеждането на домашните животни.

В миналото степните и полустепните местообитания са били поддържани от пашата на големи стада овце, елени, диви кози, коне, магарета и др. Днес ролята на дивите тревопасни животни се изпълнява до голяма степен от стадата домашни животни. С балансирано изпасване и наторяване на тревните площи се предотвратяват негативни за екосистемите процеси, като свръхпаша, водеща до захрастяване и обрастване на ливадите. Така се губят ценни степни екосистеми, които в недалечно минало са били местообитание на редица застрашени днес видове.

В настоящия момент обширни площи от Плана планина са в процес на сукцесия, а устойчивото управление на ценни пасища и ливадни екосистеми е под въпрос. В Плана и Витоша са срещат повече от 10 вида орхидеи, а опазването на световнозастрашените видове като: ливаден дърдавец, лалугер, малък креслив орел и др. е пряко свързано с поддържането на споменатите екосистеми в района. Вторичните степни местообитания са уязвими и зависят от дългосрочното и устойчиво управление.

България има изключително богато биоразнообразие, но голяма заплаха за него е унищожаването на земните и водните местообитания. Свръхексплоатацията на стопански видове животни се отразава негативно на много екосистеми. Масовото въвеждане на чужди растения и животни се отразява също негативно на местните видове. То води до загуба на генетично разнообразие. Основната заплаха за биоразнообразието е масовото изсичане на горите и застрояване на тревните местообитания. Това води до невъзвратими загуби и разрушаване на екосистеми.
През 1957-58 след като правителството отнема добитъка от частните собственици, каракачанските коне вече не са се ползвали от държавните стопанства. Те са били избити и дадени за храна на други животни. В държавните ферми са правени опити за “подобряване” на породата чрез кръстосване с Хукул, Кабардин и Хафлингер. Правителството не се е стремяло да запази първичните породи коне. За съжаление това не е допринесло до повишаване на техните ценни работни качества. Днес броят на каракачанскияте коне е намалял до такава степен, че ако не се вземат спешни мерки, породата ще изчезне в много близко бъдеще.

Създаването на база за развъждане на каракачанските кучета и коне в естествените им условия в непосредствена близост до столицата на България, ще доведе до следните благоприятни последици:

• 
  ще промени статута на пустеещи сега терени в Плана планина в пасища и екологични маршрути
  
• 
  запустелите и обрасли с храсти ливадни планински терени ще се превърнат отново в красиви зелени ливади
  
• 
  ще съхрани автохтонните породи при максимално използване в местни природни условия и чистопородно развъждане
  
• 
  ще създаде възможност за съхраняване на традиционните условия на използване на животните, адаптирани към съвременните нужди и особености на екологичния и етнографски туризъм
  
• 
  близостта на столицата ще даде възможност за осигуряване на необходимия поток от туристи и други заинтеросовани, които да осигурят дълготрайното съществуване на проекта.
  
• 
  проектът, особено при наличие на съществени ангажименти от страна на местната власт и централните институции ще съдейства за съхраняването на Плана планина и парк Витоша като райони, околната среда в които се запазва от прекомерна урбанизация и свързаното с нея разрушаване на екосистемите
  
• 
  поддържането на тревните площи в Плана планина ще се осъществява по естествен начин, без изкуствени торове или изгаряне на стърнища и ще допринесе за благоприятното развитие на различни видове гризачи и птици (лалугер, ливаден дърдавец и други)
  

Отглеждането на племенни животни трябва да става в най-близки до традиционните за тях условия:

• 
  умерен планински климат при относително меки зимни условия (в Плана планина), позволяващи отглеждане при целогодишен свободен режим
  
• 
  отглеждане в полуоткрит тип конюшня и кучкарник
  
• 
  осигуряване на режим на интензивна работа и движение в рядко населените местности на Плана и южните склонове на Витоша
  
• 
  осигуряване на традиционното за каракачанските коне натоварване чрез движение в керван по планините с ездач или товар на самар, за обслужване на дейностите, свързани с етнографския и екологичен туризъм
  
• 
  осигуряване на възможност за обучение на каракачанските кучета за придружаване и опазване на пътуващите кервани от хищници, както и обучаване на кучета за охрана на стада
  

6. 
   ГЕФ сфера
   

Екотуризъм

• 
  Лалугер
  

• 
  Ливаден дърдавец
  

• 
  Пъстър пор
  

• 
  Малък креслив орел
  

• 
  Каракачански кон
  

Според Червеният списък на автохтонни породи домашни животни, включен в Националната Стратегия за опазване на Биоразнообразието на България (1994), Каракачанският кон е сложен във Втора категория – изчезващ или критичен.

• 
  Каракачанско куче
  

1. 
   Отглеждането на каракачански коне ще бъде по стар традиционен начин – на целогодишна паша, като в студените зимни условия ще бъдат подслонени в конюшня от полуоткрит тип. По този начин се възстановяват условията при които породата е отглеждана в продължение на хилядолетия. Конете ще пашуват през лятото в по-високите части на Плана планина и Витоша, а в зимните месеци ще бъдат в по-ниските тревни площи близо до конюшната в полуоткри тип.
   
2. 
   Ще се косят ливадни планински терени, за да се предотврати опустошаване или самозалесяване с дървета и храсти. Косенето ще се извършва през месец август отвътре навън, което ще блогоприятства опазването на ливадния дърдавец. Окосената трева ще се ползва за дохранване на конете през зимните месеци.
   

Начална стойност 0.2 ха с тенденция за увеличаване до минимум 50 ха.

Поддържане на полуестествените тревни площи чрез традиционните земеделски практики (паша и/или косене) е една от основните дейности на ЕКБ.

Поддържаните по този начин ливади осигуряват висококачествено сено, което е незаменима храна за преживните животни и конете през зимния период. За получаване на качествено сено от ливадите следва да се спазват определени условия, едно от които е точно определяне на момента на коситбата. Късната коситба на ливадите влияе неблагоприятно върху добива и качеството на сеното. При закъсняване с коситбата плевелните видове се осеменяват и променят ботаническия състав на тревостоя. Важно е да се определи точно и височината на коситбата, като оптималната височина на среза е 5 – 6 см.

Поради неправилната им експлоатация ливадите и пасищата губят от своите качества и не могат да изпълняват функциите за производство на пълноценен фураж и екологично значение. Неравномерното изпасване и утъпкване на тревите води до ликвидиране на тревната покривка, което е предпоставка за развитие на ерозионни процеси на почвата и намаляване на нейното плодородие. С намаляването на броя на животните, с изтеглянето им от естествените планински пасища, настъпва и деградация на тревните терени. На големи територии се разпространават неподходящи за паша растителни видове като орлова папрат, очанка, хвойна, чемерика, храсти и др.

В дългосрочен аспект резултатите от проекта ще доведат до увеличение на площта на устойчиво и природосъобразно управляваните земи.


Група ІІ: Индикатори, свързани с намаляване на бедността

Въздействие 1. Увеличение на приходите на хората, ангажирани в ПМП проекти

Индикатор за въздействие: Брой облагодетелствани хора

Пряко в началния период за осъществяване на проекта от него ще се възползват от 3 до 5 домакинсктва. В близко бъдеще и в дългосрочен аспект ЕКБ ще създаде възможност за развитие и ще привлече участието на много по-голям брой домакинства, животновъди, занаятчии и др.

Обща стойност на увеличения приход за облагодетелстваните хора - средно 64 800.00 лв. за период от три години. При начални 6 човека, които ще получават средно месечно възнаграждение от 300.00 лв (триста лева), за продължителност от 36 месеца.