Програма за мониторинг на Земята (гмосс) Брюксел, 12 юли 2012 г. Становище на

Брюксел, 12 юли 2012 г.

На 30 ноември 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

COM(2011) 831 final.

* *

1.Заключения и препоръки

1.1Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) потвърждава своята силна подкрепа за европейската космическа политика и по-специално за големите европейски проекти „Галилео“ и ГМОСС, които счита за стратегически за европейското икономическо и научно развитие. Във всички свои становища¹ ЕИСК е подкрепял необходимостта да се отделят повече внимание и ресурси за космическите дейности, в които ЕС трябва да продължи да поддържа първостепенна позиция.

1.2ЕИСК изразява своето ясно несъгласие с предложението на Комисията относно това финансирането, необходимо за разработването и завършването на програмата ГМОСС, да бъде изнесено и обвързано с ad hoc фонд.

1.3ЕИСК отбелязва, че ако не искаме да се провали програма, която навлиза в оперативната фаза, е спешно необходимо да се осигури нейната приемственост. Всички предложени иновативни механизми за финансиране, управление и ръководство, различни от обичайните и утвърдените рамките на ЕС, изглеждат ненавременни, неоправдани и много рисковани. Създаването на нови органи и модели на финансиране всъщност изисква навлизане в изтощителни и несигурни етапи на преговори и проучване, за които със сигурност са нужни години – което изглежда несъвместимо с влизането в експлоатация на програма като ГМОСС – и ненужно, предвид наличието, в рамките на Европейската комисия и на другите агенции, на всички правомощия и умения, необходими за изпълнението на програмата.

1.4ЕИСК призовава бюджетът на тази програма да бъде включен в многогодишната финансова рамка за периода 2014–2020 г. и управлението да бъде структурирано така, че да се вземат предвид сегашните възможности в Европа, избягвайки както фрагментиране на управителните органи, така и създаването на нови органи, неподходящи да поемат управлението на програма, разработена през последното десетилетие. Това искане вече беше разгледано в предходно становище².

1.5Съобщението относно подробностите по изпълнението на предложението за междуправителствено споразумение за операциите на ГМОСС³, публикувано по време на обсъждането на настоящото становище, не променя тук направените заключения. Точно обратното, то ги утвърждава, като позволява на Комитета отново да отбележи високия риск, свързан с късното въвеждане на един нов и неизпитан модел на финансиране и управление, извън многогодишната финансова рамка и установените собствени канали за управление в ЕС.

1.6ЕИСК изразява силна загриженост относно реалния риск програмата ГМОСС да бъде изправена пред сериозни трудности и да загуби инвестиции на стойност повече от 3,2 милиарда евро. Предвид обсъжданията между държавите членки, този риск изглежда по-скоро сигурност.

1.7ЕИСК счита, че за по-малко от една година от планираното начало на нейното функциониране (през 2013 г. са планирани изстрелвания на спътници А от съзвездията Sentinel 1, Sentinel-2 и Sentinel-3) предефинирането на сложната система от финансиране и управление на ГМОСС, такова каквото е описано в разглежданото съобщение, се оказва силно рисково и неоправдано също и предвид стратегическата важност на програмата за ЕС.

1.8Съобщението не съдържа анализ на възможностите за реализация, който да позволява оценка на осъществимостта по отношение на ефективността и ефикасността. Остава неясна и обосновката защо е нужна нова схема.

1.9ЕИСК счита, че спрямо двете водещи програми на европейското космическо пространство „Галилео“ и ГМОСС има диференцирано третиране, като първата е включена в многогодишната финансова рамка (МФР), а втората не е.

1.10Изненадваща, по отношение на управлението, е маргиналната роля, която в тази сложна система се възлага на Европейската космическа агенция (ЕКА), която досега е разработвала, управлявала и експлоатирала по-голямата част от европейските спътникови съоръжения и, в допълнение, въз основа на партньорство с Европейската комисия, е осигурила почти цялото финансиране до днес. Замяната ѝ с нови органи или с такива с оскъден опит в управлението на спътникови системи и събраните от тях данни се оказва необоснована.

1.11ЕИСК счита, че след като е изминала по-малко от една година откакто се прилага моделът на финансиране на програмата ГМОСС, въвеждането на радикално предефиниране на уменията в програмата, както се предлага в съобщението, ще бъде много рисковано за пускането в действие на системата.

1.12ЕИСК подчертава несигурността и неяснотата в представеното от Комисията предложение за управление. Очевидни са слабостите на предложения модел, техническата координация е възложена на организации, които нито познават отблизо космическите дейности, нито притежават културата на съвместна работа с другите агенции. Освен това над 80 % от дейностите, които обхваща програмата ГМОСС, са свързани с космическите дейности. ЕИСК приканва Комисията да преразгледа предложения модел и да запази единното управление, поверявайки отново отговорността за техническата координация на програмата на ЕКА, под надзора и контрола на Комисията, както бе планирано първоначално.

2.Въведение

2.1Разглежданото съобщение от 30 ноември 2011 г. представя решението, което Европейската комисия предлага относно финансирането извън многогодишната финансова рамка 2014 2020 г.⁴ на оперативната фаза на стратегическата програма за наблюдение на Земята и сигурността ГМОСС, определена дотук и доведена до своя окончателен етап на изпълнение. То представя и предложението за управление. В този смисъл това съобщение е от основно значение за програмата ГМОСС.

2.2Допълнителното съобщение относно някои подробностите по изпълнението на предложеното междуправителствено споразумение за операциите на ГМОСС⁵, публикувано по време на обсъждането на настоящото становище, не променя коментарите относно разглежданото съобщение, нито заключенията на Комитета, тъй като става въпрос за допълнение, в което се предоставят подробности, свързани с финансовите аспекти на предложения фонд и се въвежда нов орган, Съветът на ГМОСС, който дублира досега упражняваните правомощия по отношение управлението на европейските космически програми и създава ясни конфликти на правомощия и дублиране на структурите за вземане на решение в Европа.

2.3Заедно с „Галилео“, програмата Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) е една от двете водещи програми на Европейския съюз в космическия сектор. Тя играе ключова роля за наблюдението на Земята, осигурявайки средствата за разбиране и мониторинг на изменението на климата, за сигурността и гражданската отбрана, устойчивото развитие и управлението на кризите.

2.4Това, че финансирането на стратегическата програма за мониторинг на земята и сигурността (ГМОСС) не е включено в многогодишната финансова рамка 2014 2020 г. породи силно безпокойство за съществуващия риск от загуба на една стратегическа програма за Европа, отнела дотук едно десетилетие работа и инвестиции в размер на над 3 милиарда евро.

2.5В своя анализ от декември 2011 г.⁶ ЕИСК вече изрази силното си безпокойство относно бъдещето на тази програма, в случай че тя остане без непрекъснато финансиране.

2.6През февруари Европейският парламент с резолюция относно бъдещето на програмата за ГМОСС⁷ заявява, че „финансирането на ГМОСС извън многогодишната финансова рамка (МФР) – със структурата на финансиране и управление, предложена от Комисията в нейното съобщение – не е осъществим вариант“.

2.7Космическият компонент на ГМОСС представлява три съзвездия от спътници Sentinel 1, 2 и 3 и апаратура (Sentinel 4 и 5), намираща се на борда на други спътници. Първите спътници от трите съзвездия ще бъдат изстреляни през 2013 г. Поради това спешно трябва да се определи финансовата рамка, която да осигури финансирането на предстоящите операции.

2.8Поради липса на предложение, по време на пресконференцията на 9 януари 2012 г., генералният директор на ЕКА отново потвърди, че ако не бъде взето решение относно финансирането на операциите на ГМОСС, ЕКА възнамерява да не извърши планираните изстрелвания⁸.

2.9Чрез това свое съобщение Европейската комисия предлага необходимото финансиране за реализация и пускане в експлоатация на цялата инфраструктура да бъде привлечено посредством създаване на нов специален фонд за ГМОСС като това ще изисква междуправителствено споразумение между държавите членки на ЕС, заседаващи в рамките на Съвета.

2.10Поради това се налага финансовото участие на всички 27 държави – членки на ЕС, въз основа на техния брутен национален доход (БНД). Съобщението предлага проект на споразумение, допълнително уточнено в следващото съобщение⁹.

2.11Съдържащото се в съобщението предложение за управление, което е не по-малко важно от предложението за финансиране, посочва редица организации, които би трябвало да се заемат с различните аспекти и сектори, върху които се фокусира програмата за ГМОСС.

2.12Въвеждането на нова и сложна схема за финансиране и нов орган на управление на космическата програма на (Съвет на ГМОСС) не изглежда оправдано и е закъсняло, едва година преди изстрелването на първите спътници.

3.Общи бележки

3.1Програмата за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) и програмата „ГАЛИЛЕО“ за спътниковата система за навигация, са най -големите стратегически програми на Европейския съюз, посредством които той възнамерява да запази своята независимост и значимост в космическия сектор.

3.2Поддържането на силно лидерство и независимост в космическото пространство се счита за стратегическо за бъдещето на Европа, поради разпространеното и същественото икономическо, технологично, геополитическо и културно въздействие, в най-широк смисъл, на дейностите, извършвани в космоса.

3.3ГМОСС представлява стратегическа програма на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕО) № 911/2010 на Европейския парламент и на Съвета.

3.4Съобщението отново потвърждава, че „за да се отговори на непрекъснато нарастващите предизвикателства на световно равнище, Европа се нуждае от собствена добре координирана и надеждна система за наблюдение на Земята: тази система е ГМОСС.“

3.5Съобщението предлага нов модел на финансиране, извън установената система на управление в рамките на бюджета на ЕС, който изисква специфични интервенции и одобрението на всичките 27 държави членки, в механизъм, който в условията на настоящата финансова ситуация (например, но не само, положението в Гърция и възможните затруднения на Франция и Италия), прави, ако не сигурно, то изключително вероятно блокирането на този механизъм, което би означавало край на програмата ГМОСС.

4.Специфични бележки

4.1Съобщението предвижда ГМОСС да се финансира извън МФР 2014 2020 г.

4.2Финансирането обаче ще трябва да бъде извършено посредством междуправителствено споразумение между държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета.

4.3Споразумението предвижда всяка държава членка на Съюза предварително да извърши необходимите процедури по влизането му в сила, уведомявайки за това Генералния секретар на Съвета на Европейския съюз.

4.4За да влезе в сила, споразумението трябва да бъде ратифицирано от всички държави членки на Съюза.

4.5Споразумението може да влезе в сила едва след като бъде одобрено от страна и на последната държава членка. Поради настоящата финансова ситуация на Европа като цяло и на някои държави членки в частност, дори само тази клауза изглежда достатъчна за краха на програмата ГМОСС.

4.6Към днешна дата сроковете и редът за свикване на този Съвет не са известни, а това представлява риск, предвид наближаването на датата за изстрелване на спътниците Sentinel 1-2-3 (през 2013 г.).

4.7За целите на планирането, управлението и изпълнението на фонда за ГМОСС, съобщението предвижда Съветът да приеме регламент по предложение на Комисията. Към настоящия момент няма представен проект за този регламент.

4.8Относно регламента за финансиране, определящ правилата за създаване и изпълнение на фонда за ГМОСС, както и представянето и одита на сметките, съобщението предвижда той да бъде приет от Съвета по предложение на Комисията. Към настоящия момент няма представен проект за такъв регламент.

4.9До днес за развитието на програмата са изразходвани средства на стойност 3,2 милиарда евро, като ЕКА е предоставила почти всички от тях, 1 890 милиона, а ЕС   1 300 милиона.

4.10Стартирането на програмата в нейната цялост, включително поддръжката, развитието и актуализациите, съставлява прогноза за бюджета, необходим за периода от 2014 до 2020 г., в размер на 5,8 милиарда или около 0,6 % от бюджета на Съюза за същия период, т.е. 1 025 милиарда евро, както е заложено в МФР 2014 2020 г. Полезно е също да се напомни, че на свой ред бюджетът на Съюза представлява около 1 % от брутния национален доход (БНД).

4.11Малко вероятно е предложението за финансиране на ГМОСС извън бюджета на Съюза да донесе финансови ползи, тъй като 27-те държави членки трябва така или иначе да осигурят средствата за него, макар и чрез друг канал на финансиране, основаващ се на сложно междуправителствено споразумение. Следователно Комитетът не вижда ползата от това.

4.12Що се отнася до космическия сегмент, ЕКА разполага с бюджет, достатъчен за изстрелването и на трите спътника „А“ от съзвездията Sentinel 1, 2 и 3. Изстрелването на Sentinel-1 вече е платено, а за другите две изстрелвания не се очакват проблеми с финансирането. Затова бюджетът след 2013 г. включва разполагането на целите съзвездия, както се предвижда, за да може да се гарантира предоставянето на услугата, за която са създадени.

Управление:

4.13В съобщението се предвиждат редица органи за управлението на оперативната фаза на ГМОСС.

4.14Управлението и политическият надзор би трябвало да бъдат възложени на Комисията.

4.15Според следващото съобщение относно подробностите по изпълнението на обсъжданото предложение, [COM (2012 г.) 218 final, 11.5.2012 г.] управителният орган на програмата ГМОСС ще бъде Съвет на ГМОСС, чиито правомощия са толкова широки, че се припокриват както с типичните за обикновеното управление на програмите на ЕС, така и с тези, които са типични за космическа агенция, създавайки дублиране на правомощия и органи за вземане на решения, което отговаря на ефективното управление на и без това ограничените ресурси на общността.

4.16Техническата координация на услугата за мониторинг на земната повърхност може да бъде възложена на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС); техническата координация на услугите за управление на извънредни ситуации – на Европейския център за спешно реагиране (ЕЦСР); техническата координация на услугите във връзка с атмосферата – на Европейския център за средносрочно прогнозиране на времето (ЕЦСПВ); за техническата координация на другите услугите, свързани с изменението на климата, мониторинга на морската среда и сигурността, все още не е посочено кой ще отговаря; за други услуги, интересуващи Комисията и други европейски страни се предлагат органи като Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), Сателитният център на Европейския съюз (EUSC), Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX) или Европейската агенция по отбрана (ЕDA).

4.17Оперативните дейности на космическия компонент могат да бъдат възложени, ad interim, на Европейската космическа агенция (ЕКА) за наблюденията чрез изображения с висока разделителна способност на земната повърхност и конкретни области, а на EUMETSAT – за систематичното и глобално наблюдение на атмосферата и океаните. Развойните дейности на космическия компонент биха могли да се възложат на ЕКА и на Комисията.

4.18Така дефинираното временно положение отговаря на управлението на цялото съзвездие Sentinel-1, Sentinel-2 и компонента „Земя“ на Sentinel-3. Очевидна е трудността да се поемат толкова тежка организация и ресурси в условия на временно положение.

4.19Техническата координация на in situ компонента може да се възложи на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС).

4.20Не става ясно как специфичните компетенции и управленските умения на тези органи биха могли да покрият оперативните нужди на една програма като ГМОСС, притежаваща свръхмощен космически компонент, изискващ експертни познания.

4.21Съветът на ГМОСС, предложен в следващото съобщение относно ГМОСС¹⁰, дублира много от правомощията, присъщи на управлението на европейските космически програми, създавайки ясни конфликти на правомощия и дублиране на структури за вземане на решения в Европа, като по този начин представлява един вид паралелна космическа агенция, което не съответства на разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз.

Брюксел, 12 юли 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет Staffan Nilsson

____________

1 OВ C 43, 15.2.2012 г., стp. 20.

2 OВ C 43, 15.2.2012 г., стp. 20.

3 COM(2012) 218 final, 11 май 2012 г.

4 COM(2011) 500 final, част I/II - Бюджет за стратегията „Европа 2020“.

5 COM(2012) 218 final, 11 май 2012 г.

6 ОВ C 43, 15.2.2012 г., стр. 20.

7 2012/2509 (RSP).

8 http://multimedia.esa.int/Videos/2012/01/ESA-Director-General-2012-Press-Briefing (68:00).

9 COM(2012) 218 final, 11 май 2012 г.

10 COM(2012) 218 final, 11 май 2012 г.

INT/630 - CESE 1571/2012 IT – MT-MT/TZ/ld/ai/tp

Каталог: documentsanonymous
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 10 март 2011 г. Точка 4: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Програма на Европейския парламент, 10 декември 2014 г., сряда, от 16,30 ч с участието на: г-н Martin Schulz, председател на Европейския парламент
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г
documentsanonymous -> Сесия/октомври
documentsanonymous -> 15 и 16 октомври 2014 г., сряда и четвъртък
documentsanonymous -> Заседание на комисия enve на 17 април 2012 г. Точка 4 от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Заседание на Комисия deve на 17 и 18 февруари 2009 г. Точка от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията 1

Изтегляне 131.6 Kb.

Сподели с приятели: