Програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух



Дата22.01.2019
Размер166.15 Kb.
#111441


ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

към представената на 14 април 2009 г.
І. Обща информация
1.1. Националната програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух

(сближаваща Директива 2001/81/ЕО), приета с Решение на Министерския съвет № 261 от 23.04.2007 г., е приложена към настоящата информация като файл, означен „NEC_Programme_April_07_Final”.


1.2. Изпратените на 14 април 2009 г. формати за отделните райони (агломерации) за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) съдържат в форма 2 от утвърдения формат наблюдаваните средногодишни концентрации на фини прахови частици (ФПЧ10), както за референтната година (2007 г.), така и за предходната календарна година (виж ред “i. 16” на форма 2).
1.3. Информация за площта на съответната зона и респ. броят на населението, изложено на наднормено замърсяване през референтната година е представена в колони “l” и “n” на форма 2 за всяка една от зоните (общините) в отделните РОУКАВ, които приложено изпращаме.

Карта с местоположението на пунктовете в рамките на отделните РОУКАВ е приложена в анекса към форма 2.


1.4. Контактна информация на отговорната за подготовката на съответните нотификационни формуляри (в случая за РОУКАВ Пловдив и Южен/Тракийски) организация, е представена във форма 1 на приложените формуляри.
1.5. Във форма 2 за райони BG0002 и BG0004, в съответствие с изискванията на утвърдения формат от Комисията, са представени единствено средногодишните концентрации на ФПЧ10 и общият брой превишения на средноденонощната норма за нивата на ФПЧ10.

Конкретните средноденощни концентрации на ФПЧ10 са представени при докладването на страната през 2008 г. по Рамкова директива 96/62/ЕО и четирите дъщерни директиви към нея в съответствие с Решение 2004/461/ЕО (виж форма „11h” от доклада за 2007 г.).


1.6. Детайлна информация на източниците на замърсяване с прахови частици на територията на съответната община и приносът им към качеството на атмосферния въздух е налична в общинските програми за оценка и управление на КАВ. Независимо от това, за част от общините е посочен, по-долу, конкретния принос на отделните източници на замърсяване на тяхна територия, докато за останалите общини е направена конкретна препратка към програмата.

Обръщаме внимание, че приносът на съответните източници към нивата на ФПЧ10 за отделните общини е оценен и респ. актуален към периода на разработване на съответните общински програми (т.е. 2003-2004г.). Последното не се отнася за общини Бургас, Пирдоп и Смолян (с новоприети общински програми за оценка и управление на КАВ) и В. Търново и Русе (с актуализирани планове за действие към програмите).


За община Асеновград: средногодишната концентрация на ФПЧ10 в района зависи най-вече от локалното битово отопление – 56 %. Участието на “КЦМ”АД (производство на цветни метали) е незначително – до 1%. Участието на автотранспорта и вторичния унос при формирането на тези емисии е значително, но поради липса на данни не е моделирано;

За община Благоевград: източниците на замърсяване и приносът им към нивата на ФПЧ10 ще бъдат определени с общинската програма за оценка и управление на КАВ (на етап съгласуване с Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Благоевград на проекта на програма), която ще бъде налична през м. декември 2009 г.;

За община Бургас: относителният дял на отделните групи източници при формиране на годишните емисии на ФПЧ10, е както следва: автотранспорт – 22.97 %; „Лукойл Нефтохим Бургас” АД (Национална рафинерия) – 49.86 %; промишленост – 6.08 %; битово отопление – 21.04 %.

За община Варна: подробна информация е представена в раздел 5 „Произход на замърсяването” от общинската програма.

За община Велико Търново: подробна информация е представена в раздел 4 „от общинската програма (стр. 23).

За община Видин: приносът на отделните източници се формира, както следва: промишленост („ГИПС” АД) – 51.8 %; енергетика (ТЕЦ „Видахим” АД) – 32.3 %; неорганизирани източници – 15.8 %. Делът на транспорта и битовия сектор е съответно 0.02 % и 0,003 %.

За община Враца: приносът на отделните източници се формира, както следва: индустрия - 95.69 %; транспорт – 3.77 %; битово отопление – 0,54 %.

За община Горна Оряховица: актуалният принос на отделните източници към нивата на ФПЧ10 ще бъде определен с актуализираната общинска програма, която ще бъде налична през м. декември 2009 г.

Като основни източници могат да се посочат “Захарни заводи” АД Горна Оряховица работещи с черни въглища и мазут, всички предприятия притежаващи парови централи или отделни котли използващи твърдо гориво, отделните домакинства отопляващи се с нискокачествени твърди горива (като въглища, брикети, дърва, чийто дял през последните години все повече нараства). Други източници, допринасящи за повишаване запрашеността на въздуха и то предимно през топлите месеци от годината са: автомобилния транспорт, лошото състояние на пътните настилки, ограничената пропускателна способност на главната улична мрежа (обусловена от характера на релефа и високата степен на застрояване), извършването на различни строително-ремонтни работи и др.



За община Гълъбово: актуалният принос на отделните източници към нивата на ФПЧ10 ще бъде определен с актуализираната общинска програма, която ще бъде налична през м. декември 2009 г. В този конкретен случай, е важно да се отбележи, че районът на община Гълъбово е силно антропогенно повлиян от енергиен комплекс „Марица Изток” (ТЕЦ „Брикел” ЕАД; ТЕЦ „Енел Марица Изток 3” АД и ТЕЦ „Марица Изток 2” ЕАД).

За община Девня: приносът на отделните източници към нивата на прахови частици е разгледан в раздел 2 (т.2.3; стр. 19) (промишленост) и раздел 3 (стр. 38) (транспорт) и 4 (стр. 53) (комунално-битов сектор) от програмата.

За община Димитровград: - Значително е влиянието на “Вулкан”АД (производство на цимент) върху кварталите “Вулкан”, “Черно Коньово” и “Мариино” (средногодишните концентрации достигат до 150 g/m3), като всяка авария на пречиствателно съоръжение в дружеството, в зависимост от нейната продължителност увеличава с пъти средногодишната концентрация;

- При определени атмосферни условия и при липса на водно огледало върху сгуроотвалите на ТЕЦ”Марица 3”ЕАД (енергетика), имисиите от вторичен унос могат да достигнат до източните периферии на жилищните квартали ”Раковски” и “Габера” повишавайки средногодишната концентрация с 40 g/m3, а моментните до 300g/m3;

- Вторичен унос от открити площи при подходящи атмосферни условия (малък брой дни с валежи (средногодишно 104 дни за ст. Димитровград) и от твърди (непочиствани ефективно) настилки с натоварено автомобилно движение може да увеличи средногодишната концентрация 2-3 пъти (последствие от транспорта и дейността на общинските пазари);

- Емисиите от интензивното движение на автомобилите, свързано с дейността на общинските пазари повишава средногодишната концентрация на ФПЧ10 върху съседните жилищни територии с 40-50 g/m3; на територията на самите пазари – до 70g/m3.



За община Камено: основен принос към нивата на прахови частици оказва промишлената дейност на Националната рафинерия “Лукойл Нефтохим Бургас” АД (и по тази причина, отдалечените от производствената площадка селища са много по-малко засегнати). Отделни малки зони с ниво на запрашеност от 25 до 50 мкг/м3 се образуват около някои селища през зимния период (Трояново, Русокастро), което се дължи на битовото отопление.

За община Кърджали: основен принос към нивата на прахови частици имат „ОЦК” АД (производство на цветни метали), „Бентонит” АД (преработка на нерудни полезни изкопаеми; производство на бентонит, перлит и зеолит) и битовото отопление. Актуалният принос на отделните източници към нивата на ФПЧ10 ще бъде определен с актуализираната общинска програма, която ще бъде налична през м. декември 2009 г.

За община Монтана: приносът на отделните източници е представен в раздел 5 „Произход на замърсяването” от програмата (стр. 24). "Берг-Монтана-Фитинги" е основният промишлен източник (емитиращ 99% от емисиите на прах от промишлеността). Вторият по значим източник се явява битовото отопление.

За община Пазарджик: приносът на отделните източници към нивата на ФПЧ10 е представен в т. 3.1.2 от програмата (стр. 37-46). Актуалният принос на отделните източници към нивата на ФПЧ10 ще бъде определен с актуализираната общинска програма, която ще бъде налична през м. декември 2009 г.

За община Перник: приносът на отделните източници към нивата на ФПЧ10 е представен на стр. 41, таблица 14 от програмата.

За община Пирдоп: източниците, допринасящи за наднормените нива на ФПЧ10 са посочени на стр. 14 от програмата. На стр. 21 от общинската програма е акцентирано на основният принос на „Кумерио Мед” АД (добив на цветни метали) към нивата на прахови частици.

За община Пловдив: транспортът е основният постоянен източник на прахови частици за територията на община Пловдив, следван от горивните процеси в битовия сектор, които са със сезонен характер. Производственият и обслужващият сектори имат слабо участие (виж стр. 18 от програмата). Влиянието върху качеството на атмосферния въздух на всички източници, разположени на територията на община Пловдив е представено на графиките (част от програмата за ФПЧ10), които са приложени във файл означен „fig_18_27”.

За община Русе: приносът на отделните източници към нивата на прахови частици е представен на стр. 37-39 и 41-42 от програмата.

За община Смолян: информация за източниците и техния принос е налична на стр. 17 (последно изречение),18 и 19 от програмата. Акцентира се на продължаващата тенденция за високи стойности на ФПЧ10 през зимните месеци на годината вследствие на използваните горива в бита и опeсъчаването.

За община Стара Загора: основните източници на прахови частици и техния принос е разгледан в раздел 1.6 от програмата (стр. 59-68). Характерни източници на прахови частици са сгуропепелното езеро на ликвидираните производства на фирма “Агробиохим”, както и паровите централи на фирми “Бисер олива” и “Средна гора”.

Замърсяването се предизвиква и от локални източници от отоплението в битовия сектор, интензивния транспорт, чистота на уличните платна, бита, канали, строителни и други обекти).



За община София: обобщена информация за източниците на емисии и техния принос към нивата на прахови частици е представена в табл. ІV.2.4-1 от програмата (стр. 70). Графично, на фиг. 2.5.3 (стр. 72), е представен приносът към нивата на прахови частици на основните източници, който е както следва: „Кремиковци” АД (черна металургия) - 94,1 %; автомобилен транспорт – 4,7 %; промишленост - 0,8 %; топлофикация – 0,4 %.

За община Хасково: приносът на отделните източници към нивата на ФПЧ10 ще бъде определен с разработваната в момента общинска програма за оценка и управление на КАВ. Последната ще бъде налична през м. декември 2009 г.
При инвентаризацията на емисиите на вредни вещества, в общия случай, е ползвана „Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух (съгласно EMEP/CORINAIR 1997 и 2000 г., 3-то издание от м. септември 2004 г.)”.
ІІ. Първо условие – мерки за постигане съответствие с нормите за нивата на ФПЧ10 преди първоначалната дата за постигане на съответствие
Както бе посочено в първоначално представената на 14 април 2009 г. от страната информация, общинските програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми за качество на атмосферния въздух, се разработват и приемат от съответните общински органи. Контролът по изпълнението на мерките от плановете за действие към програмите се осъществява от съответните общини, съгласувано с регионалните структури на Министерство на околната среда и водите – Регионалните инспекции по околната среда и водите. В тази връзка, оценката за адекватността и ефективността на предвидените в общинските програми мерки е извършена от съответните общински органи.

Извън обхвата на представената информация през април 2009 г., претендираща за съществен принос на неблагоприятни климатични условия към констатираните превишения на нивата на ФПЧ10, като други причини за непостигане на нормите за нивата на ФПЧ10 могат да бъдат посочени:

- неизпълнението в срок на дейности от инвестиционните програми на дружества с издадени комплексни разрешителни;

- неизпълнение на дейности (изцяло от компетенциите на съответните общини) по насърчаване замяната на нискокачествените горива в битовия сектор, по регулярното почистване на пътните настилки от натрупания унос и по контрол на строителните дейности.

Приносът на зимното опесъчаване и/или осоляване към нивата на праховите частици не може да бъде оценен към момента, поради липсата на утвърдено за целта от ЕК ръководство.

ІІІ. Второ условие – несъответствие, дължащо се на специфични дисперсионни характеристики на мястото, неблагоприятни климатични условия и/или трансграничен принос
Както е посочено в т. 36 (стр. 9) от Съобщението на Комисията (COM (2008)403 final), за доказване наличието на неблагоприятни климатични условия, съответната страна-членка трябва да демонстрира, принципно, че средноденощните норми се превишават в случаите на настъпване на такива неблагоприятни условия. Също така е посочено, че за доказване наличието на неблагоприятни климатични условия, могат да бъдат използвани и други индикатори, освен средногодишната скорост на вятъра. За целта, бяха съпоставени дните с констатирани превишения на нормите за нивата на прахови частици с регистрираните средноденощни стойности за скорост на вятъра. В допълнение, регистрираните превишения на нормите бяха съпоставени и с регистрираните дни с мъгли (спомагащи за повишаване нивата на замърсителите във въздуха). 

Съгласно допълнително изисканата информация, съответните стойности за средногодишната скорост на вятъра в обхванатите от нотификационната документация общини, са посочени в представената по-долу таблица:





Община

Средногодишна скорост на вятъра, m/s

Асеновград

1.4

Благоевград

1.3

Бургас

5.0

Варна

3.5

Велико Търново

1.4

Видин

1.6

Враца

2.6

Горна Оряховица

2.2

Гълъбово

2.7

Девня

2.6

Димитровград

2

Камено

3.2

Кърджали

3.0

Монтана

3.2

Пазарджик

1.6

Перник

1.4

Пирдоп

1.2

Пловдив

1.9

Русе

3.3

Смолян

1.5

Стара Загора

2.1

София

1.2

Хасково

2.1

По отношение наличието на специфични дисперсионни характеристики на мястото, може да се претендира за наличието на такива за следните общини:



  • община Велико Търново – голямото разнообразие на теренни форми, резките разлики в надморските височини и влиянието на Стара планина водят до специфичните климатични условия на района. Климатичните характеристики на гр. Велико Търново са типични за Средната част на Дунавската равнина и се характеризират с продължително безветрие, висока влажност на въздуха през есенно-зимния период, които обуславят ниска самопречиствателна способност и създават предпоставки за трайно задържане на замърсяването на въздуха (виж раздел 3.1 „Кратка характеристика и анализ на климатичните и метеорологичните фактори, имащи отношение към конкретното въздействие и качеството на атмосферния въздух”, стр. 10 от програмата);

  • община Враца - близостта на планината, котловинния характер на полето и високата честота на случаите на „тихо” време със скорост на вятъра под 1 м/с, създават условия за възникване на чести и продължителни температурни инверсии (над 260 дни в годината) в района на гр. Враца. Това оказва неблагоприятно влияние върху разсейването и способства за натрупване на замърсителите в приземния въздушен слой (виж стр. 16 от програмата; „приземни температурни инверсии”);

  • община Девня – специфичният котловинен релеф на Девненската низина, където е разположена общината, определя влошени условия за разсейване на замърсителите на атмосферния въздух, емитирани от наличните множество неподвижни и подвижни източници в района (виж стр. 16 от програмата);

  • община Кърджали - наличието на локален приземен пренос на въздушни маси по поречието на р. Арда в посоките изток-запад, съдейства за натрупване и сумация на замърсители в атмосферния басейн на град Кърджали. Също така, котловинната форма на релефа на Кърджалийския регион създава условия за инверсии, които са неблагоприятен фактор за хигиенната обстановка в града. Те са нормално явление за всички сезони. Най-често се случват през зимата. По характер са приземни, краткотрайни и имат радиационен произход (виж раздел V „Анализ на атмосферното замърсяване”, стр. 60 от програмата);

  • община Перник – районът се отличава с котловинен характер и чести температурни инверсии (особено през зимните месеци);

  • община Пирдоп – районът е разположен в източната част на Златишко-Пирдопската котловина. Метеорологичният фактор в комбинация с релефа е от решаващо значение за разпространението, разсейването и утаяването на вредните вещества. Преобладаващите североизточни ветрове насочват емисиите на вредни вещества в атмосферата към близките урбанизирани територии, а продължителните периоди на тихо време пречат на разсейването им. Температурните инверсии от своя страна възпрепятстват вътрешната динамика на приземния въздушен слой и изнасянето на замърсяващите го частици нагоре в свободната атмосфера. Мъглите също съдействат за задържане на замърсителите във въздуха и отлагането им на земната повърхност. Неблагоприятното в региона е, че дните с мъгла съвпадат с времето на най-силна проява на термичните инверсии (виж стр. 13 от общинската програма; т. 4 „Анализ на съществуващото състояние на атмосферния въздух в общината”);

  • община София – районът представлява ориентирано от северозапад на югоизток затворено котловинно поле с лоша вентилация, чести температурни инверсии и свързаните с тях мъгли, безветрие и намалени възможности за разсейване на замърсителите поради затопляне предимно на застроените централни части на града (виж раздел 1.4 „Влияние на географските и климатични характеристики върху КАВ”; стр. 24 -25 от общинската програма);

За всички останали общини не декларираме наличието на специфични дисперсионни характеристики на мястото, което е отразено във форма 10 от нотификационните формуляри за отделните райони (агломерации) за оценка и управление на КАВ.


Не претендираме за трансграничен принос към наблюдаваните нива на прахови частици в нито един от районите за оценка и управление на КАВ, което също е отразено във форма 10 от нотификационните формуляри.
ІV. Трето условие – мерки за постигане на съответствие с нормите за нивата на ФПЧ10 преди новия краен срок (юни 2011 г.)
Към настоящия момент, конкретни мерки за постигане на съответствие с нормите за нивата на ФПЧ10 са налични единствено за общини Бургас, Русе, Велико Търново, Смолян и Пирдоп в съответните планове за действие към общинските програми. Компетентният орган по разработване на програмите (съответната община), въз основа на извършените анализи, е оценил, че предложените мерки са достатъчни за постигане на нормите за нивата на ФПЧ10.

Конкретните мерки за постигане на съответствие с нормите за нивата на ФПЧ10 преди изтичане на удължения краен срок за останалите 18 общини, ще бъдат известни единствено след наличието (през м. декември 2009 г.) на актуализирани общински програми за оценка и управление на КАВ. Прогноза за очакваните нива на ФПЧ10 преди изтичането на удължения краен срок за постигане на съответствие може да бъде направена единствено на базата на съответните анализи в актуализираните общински програми.


V. Планове за КАВ и съвместимост с изискванията на раздел А от анекс ХV на Директива 2008/50/ЕО
Освен община Бургас, с новоразработени общински програми за оценка и управление на КАВ са общини Пирдоп и Смолян. Същите общински програми са представени на Комисията с нотификационната документация от 14 април 2009 г.

Във форма 12 от формуляра за зона BG0004, са представени единствено актуализираните планове за действие към общинските програми на общини Русе и Велико Търново. Самите програми са налични на посочения от страната ел. адрес: http://nfp-bg.eionet.eu.int/eea/bg/publicat/KAV/index.htm.

До приключване актуализирането на програмите за оценка и управление на КАВ (до края на 2009 г.) за общини Асеновград, Варна, Видин, Враца, Горна Оряховица, Гълъбово, Девня, Димитровград, Камено, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Перник, Пловдив, Стара Загора и София, са в сила сега действащите програми (достъпни на посочения по-горе ел. адрес).

Програмите за оценка и управление на КАВ на общини Благоевград и Хасково се разработват в момента и ще бъдат налични през м. декември 2009 г. До момента за тези две общини не са разработвани общински програми.


VІ. Статус на прилагане на законодателството на общността в част В на анекс ХV на Директива 2008/50/ЕО и отчитане на някои мерки в раздел 3 на част В на анекс ХV на директивата
По отношение отчитането на мерките посочени в раздел 3 на част В от Директивата, с оглед постигане на целите за качество на въздуха, може да бъде казано следното:

  1. Ограничаването на емисиите на вредни вещества от горивни инсталации с термична мощност между 0,5 – 50 MW е предмет на Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (обн., ДВ, бр. 64 от 2005 г.). Нормите за допустими емисии, приложими към горивни инсталации с такава мощност, са идентични с тези установени с Германското законодателство в тази област (TALuft);

  2. Към момента единственият икономически стимул за ограничаване на емисиите от превозните средства (неснабдени първоначално с каталитични неутрализатори) чрез последващо монтиране на оборудване за намаляване на емисиите се изразява в 50 % -но намаление на размера на дължимия годишен данък за съответното превозно средство;

  3. При възлагане на обществени поръчки от публичните власти за пътнотранспортни средства, приоритет се отдава на закупуването на нови превозни средства с ниски емисии на вредни вещества;

  4. За ограничаване на емисиите от превозни средства в големите населени места се прилагат мерки по планиране и управление на движението на моторните превозни средства (например оптимизиране пропускателната способност на светофарните уредби; еднопосочни улици; въвеждане на платено паркиране в централните градски зони с цел ограничаване ползването на лични моторни превозни средства и др.);

  5. Качеството на употребяваните течни горива на територията на страната е регулирано с Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията реда и начина за техния контрол (обн., ДВ, бр. 66 от 2003 г., посл. изм., бр. 76 от 2007 г.). Осъществяваният контрол по веригата след тяхното производство, внос, разпространение и/или съхранение, гарантира тяхното регламентирано използване и опазването на околната среда;

  6. Всички дружества на територията на съответните общини имат издадени комплексни разрешителни за експлоатация по смисъла на Директива 96/61/ЕО (респ. 2001/80/ЕО).


Прогноза за емисиите от енергетиката и транспорта е налична в приложената към настоящата информация Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух (въвеждаща изискванията Директива 2001/81/ЕО).
За Директиви 70/220/ЕИО, 97/68/ЕО, 2000/76/ЕО, 2005/55/ЕО и 2006/32/ЕО не са предвидени изключения в сроковете по прилагане на техните изисквания.
Всички посочени директиви във форма 8 от нотификационните формуляри са своевременно и напълно въведени в националното законодателство.
Първият национален план за действие по енергийна ефективност (разработен въз основа на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги) има за цел да се постигне спестяване на горива и енергии в размер на 3% от осреднената стойност на крайното енергийно потребление в обхвата на директивата за периода 2001-2005 г. По време на изпълнението на плана България трябва да въведе значителни допълнителни нормативни, данъчни, финансови и организационни мерки за пълното въвеждане и изпълнение на Директивата. Сред приоритетните дейности са етикетиране на уреди и стандарти за минимална енергийна консумация; енергийна ефективност на сгради и изграждане на пасивни къщи; ефективно генериране и разпределение на енергията; финансова помощ за инвестиране в енергийна ефективност и др.

Планът е разработен през м. юни 2007 г. и е достъпен на: http://seea.government.bg/documents/Action_Plan_27_09_2007.doc.
Преди периода 2003 – 2004 г. не са разработвани програми и/или планове, включващи мерки насочени към ФПЧ10.
Във форма 9 от нотификационните формуляри е представена изисканата допълнително информация. Независимо от това ще посочим, че наличието на значими източници на замърсяване (попадащи в обхвата на комплексния разрешителен режим) на територията на всяка една от общините, предмет на нотификацията, е отразено в общинските програми за оценка и управление на КАВ. Издадените комплексни разрешителни за тези дружества са в съответствие с най-добрите налични техники и се актуализират не по-късно от веднъж на 5 години или при настъпила значителна промяна в условията, при които са издадени.



Каталог: webdav -> CircaBC -> env
env -> Програма за разработване на Плана за управление на Черноморския басейнов район
env -> І. Общо описание на характеристиките на района за басейново управление
env -> Executive Summary Tanning
env -> Executive Summary – Non Ferrous Metals кратко изложение
env -> Изложение въведение
env -> IV. Мониторинг на водите Повърхностни води
env -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление
env -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление
env -> Executive Summary – Cement and Lime


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница