Програма за намаляване на популацията и трайно решаване на проблема с безстопанствените кучета на територията на община маджарово

Предвижданията са, че реализирайки програмата на територията на Общината и при повсеместно прилагане на действени мерки на територията на цялата област, след около пет години популацията на кучетата трябва да бъде овладяна и да се премине към извеждане на кучетата от улиците и трайното им настаняване в приемници.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за здравето: “Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори.”

Съгласно § 3 от преходни и заключителни разпоредби :

чл.35 т.4. Кметовете на общини организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и храните”;

чл. 70, ал. 1 от същия закон – “Безстопанствените животни (родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място) се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата.”

Чл. 138. (1) Кметовете на общини и на кметства:

1. организират изграждането на изолаторите по чл. 70, ал. 1 от закона;

2. осигуряват специално оборудвани за превозване на безстопанствени животни транспортни средства;

3. осигуряват ветеринарномедицинско обслужване и помощен персонал в изолаторите;

4. назначават лице, което ръководи изолатора;

5. обезпечават залавянето на безстопанствените животни.

(2) Залавянето и транспортирането до изолатора се извършват по начин, който причинява минимални физически и душевни страдания на животните.

(3) При настаняване на животните в изолатора се спазват изискванията по чл. 117, т. 3.

(4) Настанените в изолатора животни се вписват в регистър, воден от длъжностното лице по ал. 1, т. 4, и се маркират по начин, който позволява тяхното идентифициране.

(5) По време на престоя в изолатора на животните се осигуряват достатъчно количество храна и вода и пространство за движение, съобразени с вида им.

(6) На болните и наранените животни в изолатора се оказва ветеринарномедицинска помощ.

(7) Срокът по чл. 70, ал. 2 от закона не се отнася за злонравни животни и за животни, страдащи от заболявания, които представляват опасност за здравето на другите животни или на хората.

(8) В случаите по ал. 7 незабавно се пристъпва към евтаназия.

(9) В случаите, когато в срока по чл. 70, ал. 2 от закона се яви лице, което желае да придобие настанено в изолатора животно, се прилага редът по чл. 122, ал. 1 - 6.

Чл. 139. Настанено в изолатор животно компаньон може да бъде получено от собственика му срещу представяне на ветеринарномедицински паспорт или след доказване на собствеността по друг начин и след заплащане на разходите по престоя му в изолатора.

Чл. 140. Кметството осъществява контрол върху изградените на територията му изолатори.

ІV. Закон за лова и опазване на дивеча

Проблемът със скитащите и подивели кучета е уреден в чл. 40, ал. 2 и чл. 67, ал. 4, т. 14 от Закона.

Чл. 40. (1) За запазване на екологичното равновесие и устойчиво развитие на популациите при доказана необходимост се регулира числеността на някои видове дивеч при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.

(2) Подивелите и скитащи кучета и котки в ловностопанските райони се унищожават.

Чл. 67. (1) Опазването и охраната на дивеча във всички ловностопански райони се извършват от държавните лесничейства и дивечовъдните станции. Непосредствената охрана се осъществява от ловни стражари.

(4) Ловните стражари в поверените им охранителни участъци:

14. регулират числеността на хищниците, подивелите и скитащите кучета и котки;

V. Закон за защита на животните влязъл в сила от 31.01.2008 година :

Чл. 40. (1) Общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им.

(2) Кметовете на общини организират изпълнението на програмите по ал. 1 и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба.

4) Мерките за овладяване на популацията на безстопанствените кучета се осъществяват в регистрирани подвижни или стационарни амбулатории от общините или организациите за защита на животните.

В закона е регламентирано задължение на местните власти за изграждане на приюти за безстопанствени животни, като отговорността за дейността на тези приюти е възложена на кметовете на населени места.

Чл. 41. (1) Безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни.

(3) Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал. 2.

(4) Приютите за безстопанствени животни се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(5) Организациите за защита на животните могат да създават собствени приюти за безстопанствени животни.

В глава пета от закона подробно са уредени дейностите по залавянето, транспортирането и настаняването на безстопанствените кучета в приютите и случаите, в които същите подлежат на евтаназия.

Чл. 42. (1) Залавянето на безстопанствени животни се допуска по начин и при условия, които гарантират здравето им и с минимално страдание, от лица със специфична квалификация, инструктирани от ветеринарен лекар.

(2) Транспортирането до приюта на заловените кучета по ал. 1 се извършва със специално оборудвани и обозначени превозни средства с добра вентилация.

(3) Членовете на екипите за залавяне на безстопанствени животни трябва да са преминали курс за обучение за защита и хуманно отношение към животните.

(4) Екипите за залавяне на безстопанствени животни се ръководят и контролират от ветеринарен лекар.

(5) При залавянето на кучето се поставя нашийник с идентификационен номер.

Чл. 43. (1) Кметовете и организациите за защита на животните, които стопанисват приюти:

1. сключват и прекратяват договор с управител на приюта, който трябва да има висше образование;

2. осигуряват ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните;

3. осигуряват необходим брой и вид служители;

4. осигуряват свободен достъп на гражданите в приюта;

5. създават условия за обществен контрол;

6. осигуряват възможност за връзка с приюта

Чл. 45 ал.1 Ветеринарният лекар по чл. 43, ал. 1, т. 2: 8. при назначаване на евтаназия съставя индивидуален протокол, който съдържа основанията за прилагането й; протоколът се подписва от ветеринарния лекар, от управителя на приюта и от трето лице.

Чл. 46. (1) Кучетата в приюта се настаняват при спазване на изискванията за защита на животните.

(2) При постъпване на животното се извършва преглед за идентификация за собственост и клиничен преглед и ако е необходимо - лабораторни изследвания, резултатите от които се вписват в амбулаторния дневник.

(3) На болните и наранените животни се оказва ветеринарномедицинска помощ.

(4) По време на престоя на животните се осигуряват достатъчно количество хра на, вода, пространство за движение и почивка.

Чл.47 ал.5 Организацията на работата и условията на отглеждане на кучетата във временните приюти по ал. 4 се определят с наредба на съответния общински съвет и се осъществяват под постоянното наблюдение на организациите за защита на животните.

Чл. 50. Организациите и лицата по чл. 49 са длъжни да:

1. заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации;

2. вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни

Чл. 51. Евтаназия на настанени в приюта кучета се допуска при условията на чл. 179, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност след поставяне на диагноза при клиничен преглед и изследвания.

Чл. 59. (1) Контролът по този закон се осъществява от министъра на земеделието и храните чрез Националната ветеринарномедицинска служба.

(2) Контролът по изпълнение на мерките за защита на дивите животни по глава трета се осъществява от министъра на околната среда и водите и председателя на Държавната агенция по горите.

(3) Органите на местната власт осъществяват контрол:

1. за изоставяне на животни на територията на общината;

2. за идентификация и регистрация на кучета;

3. за спазване изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община;

4. върху кучетата и местата по чл. 47, ал. 3.

(4) Контролът се извършва чрез:

1. периодични проверки;

2. проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на правилата за защита на животните, подадени от държавни органи, физически и юридически лица.
ІІІ. АНАЛИЗ НА ОБСТАНОВКАТА И ОВЛАДЯВАНЕ НА ПОПУЛАЦИЯТА НА БЕЗСТОПАНСТВЕНИТЕ КУЧЕТА В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА НА ОБЩИНА МАДЖАРОВО
Кучето достига полова зрелост на 7-8 месечна възраст, ражда 2 пъти годишно средно от 5 до 8 кученца. Очевидно е, че само няколко изгонени домашни кучета са в състояние за кратко време бързо да увеличат броя на бездомните кучета. Ако не се вземат навременни мерки, броят им нараства до като достигне определения максимум. Този максимум се нарича “носещ капацитет на средата” и зависи от условията на средата - количество храна, вода и възможности на подслон. При достигане на носещия капацитет на средата раждаемостта и смъртността на бездомните кучета се изравняват, което означава, че броят им не се увеличава. Ако в тази ситуация се предприеме само отстраняване на бездомните кучета ще се предизвика обслужване на ниши, които за кратък период ще бъдат заети от други кучета - новородени или мигриращи, т. е. ще се наблюдава временно намаляване броя на уличните кучета, последвано от възстановяване, пак намаляване и възстановяване – един цикличен и непрестанен процес. Именно за решаването на проблема е необходимо прилагането на кастрация на уличните кучета и връщането им по обитаваните от тях места, тъй като тогава не се освобождават ниши, защото кучетата се връщат на местата, за гратисния период необходим за блокиране на раждаемостта - когато капацитета на средата се ограничи само от стерилни животни. Следва етапът на постепенно изтегляне на кучетата в приюти, тъй като отстраняването не може да се компенсира от раждаемостта, тъй като липсват репродуктивни животни. Броят на кучетата от улицата постепенно се редуцира от трайно изчезване на явлението “улични кучета”.

През последните години в Община Маджарово има регистрирани случаи на хора, ухапани от кучета. Броят на пострадалите е сравнително по-голям, защото не всички ухапани търсят медицинска помощ. Точно нерегистрираните случаи са по-опасни в епидемиологично отношение, защото остават неизвестни и заразата остава в човека.

На всички ухапани от кучета лица, потърсили медицинска помощ се извършва профилактична имунизация срещу бяс. Ухапаните от кучета лица чрез личния лекар задължително се насочват за консултация с хирург. Хирургът извършва обработка и дезинфекция на раната и извършва имунизация. В зависимост от конкретния случай и големината на раната се правят от 1 до 5 игли по специална схема с френска ваксина. Личните лекари винаги разполагат с необходимите дози ваксина.

Анализът на профилактиката и борбата с паразитозите показва, че е налице тенденция към увеличаване броя на заболелите от болести, чийто преносител или гостоприемник са най-вече безстопанствените кучета и котки.

Причините за влошеното състояние са комплексни. Епидемичният процес при паразитозите се обуславя от съвместното действие на следните фактори – биологичен, природен и социален. Последният се явява основна движеща сила.

Епизоотичния процес при паразитозите е тясно свързан с влиянието на социални фактори – характер и степен на развитие на животновъдството, брой на кучетата, състояние на ветеринарномедицинския контрол и степен на развитие на екарисажната мрежа, нивото на образование и здравната култура на населението, материалното състояние, миграционните процеси, характер на организация на здравеопазването, диспансеризация, размер на профилактичните и противоепизоотичните мерки за оздравяване на жизнената среда на човека.

Характерът на епидемичния процес зависи от поддържането на инвазията в източника – кучето, степента на неговата екстенз- и интензинвазия, възможността за разсейване на яйцата на паразитите, степента на контакта на човека с гостоприемника.

От средата на 90-те години много обективни причини /структурната реформа в селското стопанство/ и субективни причини /неизпълнение на съществуващото законодателство от страна на компетентните органи/ доведоха до нарушаване на цялостното изпълнение на мерките за борба с паразитозите по отношение на основния източник – кучето и до влошаване на епизоотичната ситуация.

Както е видно от гореизложеното, заболяванията, чийто преносител или гостоприемник е кучето са сериозен проблем с многостранни измерения: хуманно-медицински, ветеринарномедицински, социално-битови, икономически и екологични, което налага разработването на настоящата програма. Защото: Кучетата не се появяват сами на улицата. Бездомниците са плод на обществото. Незрелостта ни и нецивилизованото ни отношение към животните води до собствените ни беди.

Към момента на територията на Община Маджарово има изграден но нефункциониращ изолатор или приют за безстопанствени кучета, по направено предписание №1 от14.03.2007г., на официалния ветеринарен лекар на общината. За целта от две години насам ползваме услугите на специалисти от приюта за кучета към община Харманли като външна услуга. Бездомните кучета се упояват, залавят и откарват в приюта в гр. Харманли.

Разбира се, че тази мярка не води до трайното и окончателно решение на проблема, но след нейното предприемане и създадената организация се констатира тенденция за намаляване броя на безстопанствените кучета, а оттам и броя на ухапани хора.

В общинския бюджет за 2008 г. за мерки, свързани с борбата с безстопанствените кучета са заложени 500 лв.

Общи данни - характеристика на вида Canis familiaris

Според зоологическата систематика кучето принадлежи към семейство Кучета (Canidae) на разред Хищници (Carnivora). Още от дълбока древност хората започнали да отделят най-послушните, най-възприемчивите, с най-добри качества кучета. Този изкуствен отбор още в най-ранните стадии на одомашняването спомогнал за развитието на нужните за хората качества в кучето. Под влияние на условията на средата и отбора те се изменяли, постепенно се създавали нови породи и техни представители се кръстосвали помежду си. От древността хората се стремели към въвеждане на определена специализация на породите, която се стараели да затвърдят в поколенията. Днес кинологията класифицира голямото разнообразие от кучешки породи в три основни групи :

примитивни породи – малък брой кучета, непретенциозни, устойчиви, трудно поддаващи се на дресировка и слабо привързани към човека. Това са някои азиатски породи и африкански ловни кучета.

преходни породи – група примитивни кучета, с които човекът е започнал целенасочена племенна работа и дресировка. Такива са някои групи лайки, кавказки и средноазиатски овчарки.

културни породи – най-многочислената група породисти кучета, за които човекът е създал благоприятни условия за отглеждане, хранене, племенно развъждане и практическо използване. Тук се отнасят всички ловни, служебни и декоративни породи кучета.

Според друга класификация кучетата се делят на 4 групи породи:

Кучетата от различните породи са най-различни по тегло и големина. Днес в света се наброяват над 600 признати породи кучета. Кучетата в зависимост от породата достигат полова зрялост между 7 – 12 месечна възраст, но понякога първият еструс при женските може да се забави до 18-месечна възраст. Обикновено еструсът е два пъти годишно (пролет и есен) и продължава 14-22 дни. Нормалната бременност продължава средно 63 дни (при дребните породи – 58 дни, а при по-едрите до 65 дни). Средният брой на малките варира в зависимост от породата, телесното развитие на майката, храненето и други. Обикновено при дребните породи новородените са 2-5 броя, а при едрите – 6-12 броя. Мястото за раждане женската избира сама – най-често място, където тя се чувства по-сигурна. Раждането настъпва обикновено през нощта или в ранните утринни часове. Периодът през който малките сучат продължава до 7-8 седмица от раждането. Млечните зъби на кучето започват да се развиват 2 седмици след раждането. Смяната на млечни зъби с постоянни започва между 3,5 до 4 месечна възраст и обикновено завършва до 8-ия месец. В млада възраст кучето има 32 млечни зъба, а възрастното куче – 42 постоянни. Зрението на кучето има свои особености. То не е способно да види предмета едновременно с двете си очи, тоест всяко око има свое поле на зрение. Кучето не може да различава цветовете, но формата на предметите разпознава добре. Кучето вижда движението на предметите от разстояние 250-300 м и повече. Обонянието стои на първо място сред сетивните усещания на кучето. Продължителността на живота на кучето е 12-20 години.

- Бяс - остра заразна болест, която се причинява от вирус. Възприемчиви са всички видове животни и човекът. Разпространява се от скитащи кучета, а в последно време и диви хищници. Заразяването става чрез попадане на слюнка от болното животно /най-често куче/ при ухапване, одраскване или олигавяне на наранена кожа или лигавица. Инкубационният период е дълъг – от 2-3 седмици до 2-3 месеца. Бесът протича с тежко засягане на централната нервна система и смърт.

- Марсилска треска - остро инфекциозно заболяване с лятна сезонност. Преносител на

заразата е кучешки кърлеж. Заболяването протича с характерен пъпчест обрив.

- Лептоспироза - протича с главоболие, мускулни болки, жълтеница, кръвоизливи.

- Лаймска болест - инфекциозно заболяване, предавано чрез кърлежи. Заболяването е с

хронично-рецидивиращо протичане, със засягане на сърдечно-съдовата система, нервната система и ставите.

- Салмонелоза - протича със стомашно-чревни прояви, повръщане, разтройство,

висока температура.
2. Паразитни болести:

- Кучешка тения /Ехинококоза/ - тежко протичащо паразитно заболяване, което води до продължителна нетрудоспособност, нерядко трайна инвалидизация, а понякога и смърт. Човек се заразява най-често чрез поглъщане на яйцата на кучешката тения при контакт с опаразитени кучета.

- Трихинелоза - заболяването може да протече леко, средно тежко и тежко.

Симптомите са: висока температура, оток на клепачите и лицето, мускулни болки.

- Токсоплазмоза - по-често протича безсимптомно, има неспецифични клинични

прояви /висока температура, болки в гърлото, ангина/. При бременни в първите месеци на бременността предизвиква аборти.

• 
  Лайшманиоза - паразитно заболяване при човека и животните, пренасяно от малки
  

• 
  Токсокароза - с разнообразно клинична картина, засяга предимно деца от 1 до 4
  

Бластомикоза, Криптоспоридиоза, Трихофития, Микроспория, Фавус.

Едни от най-често срещаните кожни заболявания, при които освен кожата се засягат и кожните придатъци /косми, нокти/. Лечението им е продължително и скъпоструващо.
V.МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПОПУЛАЦИЯТА И ТРАЙНО РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА С БЕЗСТОПАНСТВЕНИТЕ КУЧЕТА

МЯРКА 1. Създаване на приют за безстопанствени кучета на територията на Община Маджарово в пълно съответствие с нормативните разпоредби на действащото законодателство . Необходимо финансиране – 120 000 лв. Функциите на приюта да бъдат следните:

- Залавяне и обработване на уличните кучета:

За да се избегне хаотичността при улавянето на кучета, ще се изготви схема на града и околните селища, както и график за работа по нея. При обработка на оплакванията ще се изяснява на място проблема, като се спазва принципа “Сигурност на хората при същевременен ефект за намаляване популацията на уличните кучета чрез кастрация''.
- Отчетност и документооборот:

За всяка проведена акция за залавяне на кучета се съставя констативен протокол, в който се отбелязват датата, мястото, броя на заловените кучета, техния пол, цвят, особени белези, приблизително тегло. Протоколът се подписва най- малко от двама служители от екипа.

Извършва се от ветеринарния лекар, който съставя констативен протокол. Животните се настаняват във временен изолатор преди извършване на първичния задължителен преглед, поради възможност от внасяне на зараза. Кучетата в приюта се наблюдават ежедневно за промяна в здравословното състояние. Ако след първичния преглед ветеринарният лекар заключи, че животното е болно, то се поставя в изолатор и според вида на заболяването и общото състояние на животното се пристъпва към лечение. Първичният преглед завършва с прилагане на комбиниран препарат срещу външни и вътрешни паразити. Всяко преминало първичен преглед животно се вписва в картотека.

- Кастрация:

Методът, който се препоръчва от водещите специалисти и Световната здравна

организация за намаляване популацията е кастриране и връщане на местообитанията. Кастрация се извършва само на здрави кучета, като задължително се обезпаразитяват, поставя им се трайна маркировка, ваксинират се против бяс, създава се картотека с индивидуални досиета, в които се отразяват извършваните манипулации. Тези кучета се връщат на местата от където са взети. Кастрацията се прави след прилагането на обща анестезия. Ден преди кастрацията, животните не трябва да се хранят. След оперативната намеса се провежда антибиотично лечение.
- Евтаназия:

На евтаназия подлежат доказано неизличимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болка и страдание; необходимост от предотвратяване и ликвидиране на остро заразно заболяване, представляващо опасност за здравето и живота на хората; животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните. Евтаназията се извършва задължително от ветеринарен лекар след поставяне на диагноза при клиничен преглед и изследвания според действащото законодателство.

Неправителствените организации за защита на животните имат пълен достъп до картотеката на приюта. Според данните в нея те търсят физическо или юридическо лице, което ще осинови куче след подписване на декларация.

Съпътстващи дейности:

- Рекламни кампании с цел намиране на дом за част от уличните кучета и предпазване от насилие на улицата.

- Участие в изготвяне и провеждане на общообразователни програми насочени срещу безотговорното и нехуманно отношение към животните.

- Съвместни, адекватни и навременни действия срещу прояви на жестокост към животните.

-Изграждане на координационен център на програмата.
Координацията ще се изразява в създаване и поддържане на база данни за кучетата, решаване на проблеми, връзки с обществеността, медиите, контролните органи, изготвяне на графици за кастрации на териториален принцип, както и проверка от природозащитните организации на граждани, поели ангажименти чрез декларация за редовно обезпаразитяване и ваксиниране на уличните кучета.

- Настаняване за постоянно обитаване на кучета, за които стопаните не могат повече да се грижат с цел подпомагане и предпазване от изоставяне на улицата.

- Поемане постоянна грижа в преходния приют за възрастни, болни или малтретирани кучета, които трудно се адаптират.

- След овладяване на популацията и намаляване числеността на уличните кучета, постепенно на четвъртата година от изпълнението на програмата следва изтегляне в приюти.

-Членовете от „Дружество за защита на животните” да поемат пряка отговорност за кастрираните кучета , пуснати на воля и поведението на последните спрямо хората и други видове животни;

- Да се изготвят индивидуални номера за всички домашни кучета и да се прикрепват задължително към нашийниците им. Само по този начин приюта може да поеме отговорност за връщането на кучето на собственика му. Може да се използва и микрочип.

За финансирането на мерките от “Залавяне и обработване на уличните кучета” до “Съпътстващи дейности” ще са необходими около 80 000 лв.
МЯРКА 2. Организиране и обозначаване на места за разходка на домашни кучета се извършва със Заповед на кмета в зависимост от нуждите и отдалечеността от границите на населените места. Мярката се финансира от Община Маджарово.

МЯРКА 3. Контрол по изпълнение на изискванията на закона от собствениците на домашни кучета. Възлага се на общинска охрана като се съвместява и с други функции. Мярката се финансира от Община Маджарово.

МЯРКА 4. Общинска администрация да продължи работата по регистрацията на домашните кучета, съгласно нормативните документи, регламентиращи местните данъци и такси.

Настоящата програма е приета с Решение №79/23.10.2008 година на Общински съвет - Маджарово и влиза в сила в седемдневен срок от датата на приемането й.

Председател на Общински съвет – гр.Маджарово: ____________