Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива 2013 2015 година

СЪДЪРЖАНИЕ

4.5. Транспорт

6.7. Използване на енергия от възобновяеми източници в транспорта.

Производството на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) има добре известни ползи както в Европейския съюз (ЕС), така и в България. Тези ползи са анализирани многократно в редица доклади на Европейската комисия (ЕК), както и в основни стратегически документи на национално ниво и могат да се обобщят в следните направления:

• 
  подобряване на сигурността на енергийните доставки;
  
• 
  повишаване на конкурентоспособността на индустрията и секторите, разработващи технологии за оползотворяване на ВЕИ;
  

• 
  намаляване на емисиите на парникови газове основно от енергийния сектор;
  
• 
  намаляване на националните и регионални емисии на замърсителите;
  
• 
  подобряване на икономическите и социалните перспективи за регионално развитие.
  

Европа се ориентира към нова обща енергийна политика, като постановките одобрени на европейско ниво представляват пакет от интегрирани мерки за преориентиране на икономиките на държавите членки към ефективно използване на енергията от нисковъглеродни източници и повишаване на енергийната ефективност. Новата енергийна политика на ЕС е продиктувана от промените в климата, които особено в последните години отправят все по-тревожни сигнали за човечеството. Глобалните предизвикателства свързани с околната среда изискват отговор и действия на глобално, регионално, национално и местно ниво. Към страните членки (СЧ) се поставят все по-високи изисквания за увеличаване дяла на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление. Тези изисквания се регламентират с редица правни норми на първичното и производно право на ЕС и се транспонират в националните политики и законодателства на страните членки. Политиката за чиста енергия споделя фундаментални цели с широк диапазон политики на Общността, като най-съществените от тях са: насърчаване на конкурентоспособността и трудовата заетост, осигуряване на достъп до основни стоки и услуги и укрепване на ЕС като партньор в устойчивото развитие. Енергията от ВЕИ и енергийната ефективност са в състояние да окажат силно въздействие върху предизвикателствата, пред които са изправени другите секторни политики. В тази връзка на ниво Европейски съюз се прилага координиран подход в голям диапазон политики на Общността, които оказват въздействие върху рационалното използване на енергията.

Основните цели на пакета „Климат – енергетика” са:

• 
  20% намаляване на емисиите на парникови газове ( 30% - при постигане на глобално споразумение) до 2020 г. спрямо базовата година по протокола от Киото;
  
• 
  20% увеличение на енергийната ефективност;
  
• 
  20% дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия в ЕС до 2020 г.;
  
• 
  10% дял на биогоривата в транспорта до 2020 г.
  

По отношение оползотворяването на енергията от ВЕИ страната ни е поела индивидуален ангажимент, който е документиран в договора за присъединяване към ЕС: към 2010 г. 11% от брутното вътрешно потребление на електроенергия да бъде произведено от ВЕИ спрямо базовата 2005 г. Към днешна дата предложената индикативната цел от ЕК за България е 16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. да бъде от ВЕИ. Това предложение е прието на правителствено ниво и е залегнало в проекта на нова енергийна стратегия на България до 2020 г.

Изпълнението на ангажиментите на страната ни, свързани с реализирането на националната индикативна цел за ВЕИ, рефлектират пряко върху дейността на общините и местната власт, във връзка с произтичащите законови задължения и пакета от нормативните изисквания за регионално и секторно развитие. Въздействията върху околната среда изискват отговор и конкретни действия както на национално, така също и на регионално и местно ниво, съобразени с конкретната локална среда на всяка община.

Реализирането на приоритетната национална цел за бърз и устойчив икономически растеж, свързан с наличието на енергиен сектор, отговарящ на ключови изисквания за:

• 
  висока конкурентоспособност;
  
• 
  сигурност на енергоснабдяването
  
• 
  спазване изискванията за опазване на околната среда не може да бъде постигнато без мащабно внедряване на ВЕИ.
  

Приоритетите в политиката на енергийния сектор са отразени в Националния план за икономическо развитие на Република България, в Енергийната стратегия на странатаи са в хармония с изискванията на европейските директиви и пазарни механизми.

Важен аспект, посочен в нея, е политиката за насърчаване използването на ВЕИ.

Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от ВЕИ, е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор. Произведената енергия от ВЕИ е важен показател за конкурентноспособността и енергийната независимост на националната икономика. Делът на ВЕИ в енергийния баланс на България е значително по-малък от средния за страните от ЕС.

Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за насърчаване използването на ВЕИ са регламентирани в Закона за енергетиката.

Документът е разработен в съответствие с Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ), чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ),.

Общинската Програма е съобразена с развитието на Югозападен район за планиране, особеностите и потенциала на община Божурище за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива.

• 
  Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ);
  
• 
  Закон за енергетиката (ЗЕ);
  
• 
  Закон за устройство на територията (ЗУТ);
  
• 
  Закон за опазване на околната среда (ЗООС);
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие (ЗБР);
  
• 
  Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ);
  
• 
  Закон за горите;
  
• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух и подзаконовите актове за неговото прилагане;
  
• 
  Закон за водите;
  
• 
  Закон за рибарство и аквакултурите;
  
• 
  Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия (ЗУТ);
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (ЗООС);
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ЗООС);
  
• 
  Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи (ЗЕ);
  
• 
  Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за актовете и протоколите по време на строителството (ЗУТ).
  

Съгласно разпоредбите на ЗРР на територията на Република България се обособяват шест района за планиране, като община Божурище попада в Югозападен район за планиране с територия 20 306,4 кв.км., население 2 110 037 души и площ 143 кв.км.

Общата площ на общината (143 кв.км.) е под средната за общините в страната (420,5 кв.км.), в Югозападния район за планиране (390,5 кв.км.) и в Софийска област (321 кв.км.). Общината заема 0,128 % от общата територия на Република България.

На североизток граничи с община Връбница, на югоизток - с община Банкя и Люлин, на юг - с общините Перник и Брезник, на север – с община Костинброд, на запад – с община Сливница.

Транспортно-географското положение на общината е изключително благоприятно.

През територията й преминава европейският транспортен коридор ОЕТК № 10 (Калотина-София), в близост е ОЕТК №4 и ОЕТК №8. Железопътната инфраструктура е от жп линията София-Банкя и София-Перник. Транспортната инфраструктура е благоприятна предпоставка за взаимовръзките на общината със съседните общини и столичния град.

Територията на община Божурище има преобладаващ хълмисто-равнинен характер, като средната надморска височина е 625-645 метра.

В климатично отношение територията на Общината се отнася към високите полета на Западна Средна България и към припланинския климатичен район на Западна Средна България. Климатът на общината е умерено-континентален. Средната годишна температура в района на общината е около 10º С. Зимата е сравнително студена със средномесечна температура 2,6 ⁰ С. Лятото е топло със средномесечна температура за м.юли 21 ⁰ С.

Средногодишният валеж на територията на общината е в границите около 638 mm – неравномерно разпределен по сезони – пролет 207 мм., лято 195 мм., есен 133 мм. и зима 103 мм.

В агроклиматично отношение землището на община Божурище попада в умерено топлия до умерено прохладен температурен подпояс (3100- 1600ºС) със слабо засушлива зона на овлажняване, като температурната сума (ºС ) за периода с температура на въздуха над 10ºС е 2945ºС. Разликата между валежи и изпаряемост за периода юни- август е 100 до 200 мм/м². Средногодишните изпарения са 498 мм, което определя районът като такъв с високосумарно изпарение.

Преобладаващите ветрове са източни и западни, в малка степен североизточни и северозападни. През една трета от дните в годината преобладава “тихо” време – при средна скорост ва вятъра под 1 м/сек.

През територията на общината протичат незначителни водни потоци - реките Беличка, Гурмазовска и Пожаревска. Съществуват 3 броя микроязовира с обща площ 156 дка.

Важна предпоставка за развитието и функциониране на основните сфери на дейност и устройствени системи са състоянието и вида на основните поземлени ресурси.
Общата площ на общината 142,884 кв.км представлява 2,02% от територията на Софийска област. По видове територии тя се разпределя както следва:

	Обща площ (дка)	Земедел. площ (дка)	Горска площ (дка)	Населени места и др.урбан. територии (дка)	Водни течения и водни площи (дка)	За добив на полезни изкопаеми (дка)	Транспорт и инфра- структура (дка)
	2	3	4	5	6	7	8
Божурище % на коло- ни 3-8 спрямо 2	142884	107907 75,52	19495 13,64	9287 6,50	1012 0,70	1448 1,01	3735 2,63

Сравнителният анализ показва висок относителен дял на земеделската площ – 75,5 от общата (спрямо 57,4 % за страната, 42,8% за югозападен район район и 43,5% за Софийска област). Твърде висок е относителния дял на обработваната земя от общата земеделска 92874 дка – 86% - при 78% за страната, 60% за югозападен район и 61,2% за Софийска област. Това предполага, че земеделските земи на община Божурище следва да бъдат оценявани, като очертаващ се приоритет в нейното бъдещо развитие, свързано с бъдещото формиране на модерен аграрен сектор. Липсата на поливни земи е недостатък, който трябва да се отчете при разработване стратегия за развитие на земеделския сектор. Общината има най-нисък относителен дял спрямо страната, югозападен район, Софийска област на площ на водни течения и водни площи – 0,7% от общата територия.

Мерите и пасищата заемат площ от 8639 дка.

Територията на населените места и другите урбанизирани територии обхваща 9287 дка – 6,5% относителен дял спрямо 4,14% за България, 4,67% за югозападен район, 4,41% за Софийска област. Изградените вилни зони са с обща площ 1264 дка.

Вследствие на възстановяването на собствеността върху земеделските земи и изпълнението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и на възстановяване на собствеността по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) на територията на общината са установени следните видове собственост:

Частна собственост са 86 553 дка или 60,5% от общата територия на общината, в т.ч. 79 601 дка земеделски земи.

Държавна собственост са 24 999 дка (17,4% от територията на общината)- Държавния горски фонд; Държавния поземлен фонд; част от територията на населените места; териториите за добив на полезни изкопаеми; преобладаващата част от териториите на водните течения и водните площи; републиканската пътна мрежа и др.

Общинска е собствеността върху 8 910 дка земя – общинския поземлен фонд, включващ ниви, трайни насаждения, мерите и пасищата, както и полските пътища и прокари, част от населените места, язовири, общинската пътна мрежа и др.

На религиозни организации е собствеността върху 158 дка земеделски земи - 0,11% от територията на общината.

Общината разполага с благоприятни почвени и климатични условия. Близостта до столичния град поражда реални предпоставки за целево отдаване под наем или аренда на земеделски земи за развитие на интензивно селскостопанско производство.

Нарасналото търсене на земеделски земи с оглед закупуване налага ускорено създаване на реален пазар на земята, в който общината следва да играе определяща роля.
4.2. Площ, брой населени места, население

4.2.1. Територията на общината е 143 км².

4.2.2. Селищна мрежа

На територията на община Божурище са разположени общо 10 населени места, от които 1 град – Божурище - център на общината и 9 кметства – с.Златуша, с.Мала Раковица, с.Пожарево, с.Пролеша, с.Росоман, с.Хераково, с.Храбърско, с.Гурмазово и с.Делян.

По данни от националната база ЕСГРООН за периода 2001г. – 2011 г. се наблюдава увеличаване на населението с 6,6% , при населението под трудоспособна възраст увеличението е с 8,64 % за 2011 г. спрямо 2001 г.