Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива 2012 2015 година

СЪДЪРЖАНИЕ

4.5. Транспорт

6.7. Използване на енергия от възобновяеми източници в транспорта.

Производството на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) има добре известни ползи както в Европейския съюз (ЕС), така и в България. Тези ползи са анализирани многократно в редица доклади на Европейската комисия (ЕК), както и в основни стратегически документи на национално ниво и могат да се обобщят в следните направления:

• 
  подобряване на сигурността на енергийните доставки;
  
• 
  повишаване на конкурентоспособността на индустрията и секторите, разработващи технологии за оползотворяване на ВЕИ;
  

• 
  намаляване на емисиите на парникови газове основно от енергийния сектор;
  
• 
  намаляване на националните и регионални емисии на замърсителите;
  
• 
  подобряване на икономическите и социалните перспективи за регионално развитие.
  

Европа се ориентира към нова обща енергийна политика, като постановките одобрени на европейско ниво представляват пакет от интегрирани мерки за преориентиране на икономиките на държавите членки към ефективно използване на енергията от нисковъглеродни източници и повишаване на енергийната ефективност. Новата енергийна политика на ЕС е продиктувана от промените в климата, които особено в последните години отправят все по-тревожни сигнали за човечеството. Глобалните предизвикателства свързани с околната среда изискват отговор и действия на глобално, регионално, национално и местно ниво. Към страните членки (СЧ) се поставят все по-високи изисквания за увеличаване дяла на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление. Тези изисквания се регламентират с редица правни норми на първичното и производно право на ЕС и се транспонират в националните политики и законодателства на страните членки. Политиката за чиста енергия споделя фундаментални цели с широк диапазон политики на Общността, като най-съществените от тях са: насърчаване на конкурентоспособността и трудовата заетост, осигуряване на достъп до основни стоки и услуги и укрепване на ЕС като партньор в устойчивото развитие. Енергията от ВЕИ и енергийната ефективност са в състояние да окажат силно въздействие върху

• 
  20% намаляване на емисиите на парникови газове ( 30% - при постигане на глобално споразумение) до 2020 г. спрямо базовата година по протокола от Киото;
  
• 
  20% увеличение на енергийната ефективност;
  
• 
  20% дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия в ЕС до 2020 г.;
  
• 
  10% дял на биогоривата в транспорта до 2020 г.
  

По отношение оползотворяването на енергията от ВЕИ страната ни е поела индивидуален ангажимент, който е документиран в договора за присъединяване към ЕС: към 2010 г. 11% от брутното вътрешно потребление на електроенергия да бъде произведено от ВЕИ спрямо базовата 2005 г. Към днешна дата предложената индикативната цел от ЕК за България е 16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. да бъде от ВЕИ. Това предложение е прието на правителствено ниво и е залегнало в проекта на нова енергийна стратегия на България до 2020 г.

Изпълнението на ангажиментите на страната ни, свързани с реализирането на националната индикативна цел за ВЕИ, рефлектират пряко върху дейността на общините и местната власт, във връзка с произтичащите законови задължения и пакета от нормативните изисквания за регионално и секторно развитие. Въздействията върху околната среда изискват отговор и конкретни действия както на национално, така също и на регионално и местно ниво, съобразени с конкретната локална среда на всяка община.

Реализирането на приоритетната национална цел за бърз и устойчив икономически растеж, свързан с наличието на енергиен сектор, отговарящ на ключови изисквания за:

• 
  висока конкурентоспособност;
  
• 
  сигурност на енергоснабдяването
  
• 
  спазване изискванията за опазване на околната среда не може да бъде постигнато без мащабно внедряване на ВЕИ.
  

Приоритетите в политиката на енергийния сектор са отразени в Националния план за икономическо развитие на Република България, в Енергийната стратегия на странатаи са в хармония с изискванията на европейските директиви и пазарни механизми.

Важен аспект, посочен в нея, е политиката за насърчаване използването на ВЕИ.

Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от ВЕИ, е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор. Произведената енергия от ВЕИ е важен показател за конкурентноспособността и енергийната независимост на националната икономика. Делът на ВЕИ в енергийния баланс на България е значително по-малък от средния за страните от ЕС.

Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за насърчаване използването на ВЕИ са регламентирани в Закона за енергетиката.

Документът е разработен в съответствие с Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ), чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ),.

Общинската Програма е съобразена с развитието на Южен централен район за планиране, особеностите и потенциала на община Септември за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива.

• 
  Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ);
  
• 
  Закон за енергетиката (ЗЕ);
  
• 
  Закон за устройство на територията (ЗУТ);
  
• 
  Закон за опазване на околната среда (ЗООС);
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие (ЗБР);
  
• 
  Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ);
  
• 
  Закон за горите;
  
• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух и подзаконовите актове за неговото прилагане;
  
• 
  Закон за водите;
  
• 
  Закон за рибарство и аквакултурите;
  
• 
  Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия (ЗУТ);
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (ЗООС);
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ЗООС);
  
• 
  Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи (ЗЕ);
  
• 
  Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за актовете и протоколите по време на строителството (ЗУТ).
  

Съгласно разпоредбите на ЗРР на територията на Република България се обособяват шест райони за планиране, като община Септември попада в Южен централен район за планиране с територия 27 516,2 кв.км. и население 1 528 220 души. Тя заема 348,9 кв.км. площ и съставлява 7,8 % от територията на Пазарджишка област.

Повече от половината от територията на общината е заета от земеделски земи – около 207 474 дка.

Над 96 989 дка са горските площи или 32% от територията на общината.

В географско отношение попада в равнинната част на Южна България.

Община Септември е разположена в най-западната част на Горнотракийската низина, северните склонове на Родопите и крайните разклонения на Западна /Ихтиманска/ Средна гора.

На север граничи с община Лесичово, на изток с община Пазарджик, на запад с община Белово и на юг с община Ракитово.

Релефът на общината е преобладаващо равнинен, отчасти полупланински и планински по склоновете на оградните планини.

Климатът е преходно-континентален в равнинните части и предпланински по склоновете на планините. Зимата се характеризира с мек климат, пролетта настъпва рано, есента е топла и продължителна.

Средната температура за годината е 12,2С°, малко по-висока от средната за областта, която е 11,3 С°.

Най-топъл месец е юли, а най-студен е месец януари. Както и в другите райони на страната, така и на територията на общината, най- големи разлики между средните месечни температури има за месеците март и април, и за септември и октомври. Периодът със среднодневни отрицателни температури е около 40 дни.

Средната януарска температура по тези места е от 0º до -2ºС. Минималните температури достигат до -15ºС. Зимата е сравнително мека. Продължителността на отоплителния сезон е около 180 дни.

Общата годишна сума на валежите е благоприятна - 564 мм., при средна за областта - 550 мм. и за страната - 650 мм. Валежите са неравномерни, много често имат пороен характер и са недостатъчни за развитието на земеделските култури, което налага използване на допълнителни източници за напояване.

Най-обилни са през периодите февруари – март и октомври – ноември. Сумата на валежите, паднали през пролетта е от 80 до 120 л/кв.м. Снежната покривка е устойчива и се задържа на по-високите места от 30 до 50 дни в годината.

За територията на община Септември най-характерни са ветровете с насоченост север - изток със скорост 1,5 м/с. През месеците януари, февруари, юли и декември преобладава северозападния вятър. Той нахлува през Тополнишкия пролом и през прохода “Траянова врата” – Ветрен, където духа с голяма скорост. Най-студен вятър се явява североизточният, чието проявление се чувства по-осезателно през втората половина на зимата.

Общината включва общо 15 населени места – гр. Септември, гр. Ветрен и селата Бошуля, Варвара, Ветрен дол, Виноградец, Горно Вършило, Долно Вършило, Злокучене, Ковачево, Лозен, Семчиново, Симеоновец, Карабунар и Славовица.

Административен, индустриален и културен център е гр. Септември, който отстои на 19 км от областния център Пазарджик.

По своето географско местоположение общината и нейният център заемат добро място в транспортно-комуникационната система на страната. Това й дава предимство пред голяма част от другите общини в България по отношение на транспортните й връзки с останалата част на страната. През територията й преминават важни транспортни коридори в посоките изток и запад, както и връзки към северната и южната част на България. Тук се кръстосват пътищата за Източна и Западна България, преминава главна ж.п. линия с направление София, Пловдив, Бургас и Варна.

Основни хидрографски фактори в общината са р. Марица и нейния десен приток Чепинска река. Изградени са няколко микроязовира – Ветрен, Карабунар, Славовица и Семчиново, чийто води се използват за напояване.

Населено място	Име на язовира	Предназначение на язовира	собственост	Площ на водната повърхност
Гр. Ветрен	“Баталите”	напояване	Публична общинска собственост	17.938 дка.
Гр. Ветрен	“Джелепина”	напояване	Публична общинска собственост	34.226 дка.
С. Карабунар	“Шаровица”	напояване	Публична общинска собственост	187.689 дка.
С. Славовица	„Тополата”	напояване	Публична общинска собственост	62.252дка.
С. Славовица	“Дунава”	напояване	Публична общинска собственост -	31.000 дка.
С. Славовица	“Под вилата””	напояване	Публична общинска собственост	4.252 дка.

През територията на общината преминават напоителни и отводнителни канали /държавна собственост/, както и общинската канална мрежа.

Неоценимо богатство на община Септември са термоминералните извори в околностите на с.Варвара и с. Ветрен дол с температура на водата над 72 С. Те дават възможност да се развива балнеолечението и туризма не само на общинско, но и на национално ниво.

Мерите и пасищата заемат площ от 23 417,644 дка. Заедно с обработваемата земя те формират т.нар. стопанисвана земя – общо 177 388,5 дка.

Площите на пасищата и естествените ливади, условно наречени “тревни площи”, са ресурс за развитието на говедовъдството и овцевъдството. Площта им заема 29 077,07 дка.

Горските територии включват площта на Държавния горски фонд и Общински горски фонд и заемат 106 812,69 дка.

По данни от националната база ЕСГРООН за периода 2007г. – 2011 г. се наблюдава намаляване на населението с 2,89% , при населението под трудоспособна възраст намалението е с 10,25% за 2011 г. спрямо 2007 г.