Програма за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива съгл. Чл. 10 От зеви на община чупрене

Програмата е разработена в съответствие с Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ), чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), и обваща използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива за периода 2012-2015 година

2. 
   ЦЕЛ НА ПРОГРАМАТА
   

2.2.1.1. Внедряване на енергоспестяващи технологии и мерки;

2.2.1.2 Усъвършенстване на организацията за поддръжка и контрол на енергийните съоръжения.

2.2.2. Подобряване качеството на енергийните услуги.

2.2.2.1. Достигане на нормативните изисквания за осветеност в учебни, детски, социални и здравни заведения, улици, пешеходни зони и други.

2.2.2.2.Осигуряване на оптимални условия за работна среда.

2.2.3. Повишаване нивото на:

2.2.3.1. Информираност, култура и знания на ръководния персонал на общинските обекти, експерти и специалисти на общинската администрация за работа по проекти от фондовете по енергийна ефективност;

2.2.3.2.Квалификация на експлоатационния персонал.

2.2.4. Създаване на системата за събиране на информация за енергопотреблението на общинските обекти и изготвяне на точни анализи и прогнози.

2.2.5. Изготвяне на проекти за финансиране от Програмите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на образованието, младежта и науката, Програма за развитие на селските райони, Фонд Козлодуй и други за внедряване на енергоспестяващи технологии и мерки.

2.2.6. Включване в Национални, регионални, областни и местни проекти за Евроинтеграция и партньорство за съвместно финансиране.

Основни положения:

- подобряване енергийното управление на територията на общината;

- смяна на горивната база за локалните отоплителни системи с възобновяеми източници;

- въвеждане на локални източници на възобновяема енергия (слънчеви колектори, фотоволтаици геотермални източници, използване на биомаса, в т.ч. преработка на отпадъци).

3. ПРИЛОЖИМИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

- Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ);

- Закон за енергетиката (ЗЕ);

- Закон за устройство на територията (ЗУТ);

- Закон за опазване на околната среда (ЗООС);

- Закон за биологичното разнообразие (ЗБР);

- Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ);

- Закон за горите;

- Закон за чистотата на атмосферния въздух и подзаконовите актове за неговото прилагане;

- Закон за водите;

- Закон за рибарство и аквакултурите;

- Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия (ЗУТ);

- Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (ЗООС);

- Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ЗООС);

- Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи (ЗЕ);

- Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за актовете и протоколите по време на строителството (ЗУТ).

Община Чупрене се намира в северозападната част на България, област Видин. В географско отношение общината е в северните и северозападните склонове на Стара планина, непосредствено до държавната граница с Република Сърбия. От север, изток и юг граничи с общините Белоградчик, Ружинци и Чипровци.

Територията на общината заема части от западния Предбалкан. Релефът е предимно планински, силно пресечен и с голяма разлика в надморските височини.Най-високата точка е първенецът на западна Стара планина вр.”Миджур” – 2 168м., а най-ниската точка е край махала Фалковец, точно на север от връх “Миджур” – 320м.

Наличните водни ресурси на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води. По-големите реки на територията на общината са: река Чупренеска / приток на река Лом/, която извирата от Св. Николския дял на Стара планина и се вливат в река Дунав. В подножието на вр.”Миджур” извират притоците на р.Лом.В с.Горни лом притоците се събират в р.Лом, в която в м.Орля се влива и река Чупренеска.Над с.Горни лом има изградено водохващане, което отвежда водите на р.Лом в изкуствен басейн-изравнител.От там водите поемат към турбините на каскада “Горни лом “ състояща се от три ВЕЦ – “Китка”, “Миджур” и “Горни лом”.Общата мощност на каскадата е 6.3 МВат.Подземните водни ресурси имат предимно карстов произход.След 2004г. са изгради и пуснати в експлоатация 3бр. МВЕЦ.

На 25 км.източно от общината минава международния път Е- 79, който осигурява главната пътна връзка с останалите части на страната. Разстоянието от общинския център с.Чупрене до гр. Монтана е 60 км., а до град Видин е 75 км.
4.2. Площ, брой населени места, население

Територията, която заема община Чупрене е 327 кв. км. и има приблизително кръгла форма с радиус 13 км. От цялата площ на общината обработваемата земя е 110 кв. км или 33.6%, което е значително по-ниско, от средното за страната. Ниският относителен дял се обуславя от планинския и полупланинския характер на релефа на територията на общината

Населените места в община Чупрене са 8 броя: с.Чупрене – административен център, с.Горни лом , с.Долни лом, с.Репляна, с.Средогрив, с.Търговище, с.Върбово и с.Протопопинци. Село Горни лом е кметство. Населението на община Чупрене към края на 2011 година е 2100 души.

4.3. Сграден фонд – съществуващи сгради на територията на общината по видове собственици:

- сгради на физически лица – 2308 бр;

- сгради на промишлени системи - 18;

- сгради в сектора на услугите - 22 .

4.4. Промишлени предприятия – сграден фонд, енергийно потребление и потребление на енергия от възобновяеми източници в промишлени системи

На територията на община Чупрене предприятията и фирмите с по-голямо значение за местната икономика са:

• 
  Завод “ВИДЕКС” – с.Горни лом.Произвежда промишлени взривни вещества за износ и вътрешния пазар. Фирмата е изцяло частна собственост.
  
• 
  Държавно горско стопанство “Миджур” с.Чупрене. Бюджетно предприятие за охрана и опазване на горите от общината, издаване на разрешителни за дърводобив и лов, залесяване и др. дейности.Територията на горското стопанство изцяло съвпада с територията на община Чупрене.
  
• 
  ПК “БРАТСТВО” с.Чупрене – кооперацията от системата на ЦКС с кооперативно имущество. По-голяма част от търговските помещения и оборудването към тях са отдадени под наем.
  
• 
  ПТК “ СВЕТЛИНА” с. Долни лом – извършва дейност в областта на търговията и услугите.
  
• 
  ПК “ДОВЕРИЕ” с. Горни лом - извършва дейност в областта на търговията и услугите.
  
• 
  Каскада “Горни лом” - с три броя ВЕЦ “Китка”, “Миджур” и “Горни лом”.Трите централи са приватизирани и са частна собственост
  
• 
  МВЕЦ “Флеш” – с.Горни Лом – частна собственост
  
• 
  МВЕЦ “Бързи вир” – с.Горни Лом – частна собственост
  
• 
  МВЕЦ “Мега 1” – с.Долни Лом – частна собственост
  
• 
  МВЕЦ “Манастирка” – с.Чупрене – частна собственост
  
• 
  ЕТ – “ВЕНТО – Тошко Тодоров” с.Протопопинци. Фирмата обработва около 500дка земеделски земи. Произвежда хляб и хлебни и изделия. Най-големия земеделски производител в община Чупрене.
  
• 
  ТПК “ 23 септември” с.Горни лом. Произвежда изделия от дърво.
  
• 
  ЕТ „ВЕНИДОС” с.Чупрене. Произвежда безалкохолни напитки
  
• 
  Фотоволтаици при с.Върбово и с.Долни Лом– частна собственост
  

Транспортната система на община Чупрене се формира от мрежата и съоръженията на шосейния транспорт. Изградената пътна мрежа включва общо 68,8 км., от които 38,5 км. третокласен път и 30,3 км. местни общински пътища – ІV-ти клас. Връзката на общината със съседните общини и областния град е само автобусен транспорт. В общината няма градски транспорт.

Общината има 5 бр.служебни коли от които 4 бр. с газови уредби, два училищни автобуса за извозване на ученици, две коли за извозване на отпадъците – контейнеровози.

4.6. Домакинства – сграден фонд – 2308 бр.сгради. Енергийно потребление - намяа данни. Потребление на енергия от възобновяеми източници - няма.

4.7. Услуги – сграден фонд -22 бр.сгради. Енергийно потребление – няма данни.Потребление на енергия от възобновяеми източници - няма.

4.8. Селско стопанство

От цялата площ на общината обработваемата земя е 110 кв. км или 33.6%, което е значително по-ниско, от средното за страната. Ниският относителен дял се обуславя от планинския и полупланинския характер на релефа на територията на общината. Необработваемата земя заема 217 х.дка., от която най- голяма част заемат горите – 180 х.дка, или 55 % от територията. Този процент представлява залесеността на територията на общината, която е около 2,5 пъти по-висока от тази на областта – 20,5% и значително по-висока от залесеността средно за страната – 33,7%.

Подмяната на живачните лампи е извършена основно през 2002 – 2003 година със средства от капиталови разходи на общината и с помощта на енергоразпределителното дружество.

Слънчевата радиация, преобразувана в топлина чрез конвенционални термични слънчеви колектори може да се насочи приоритетно към производство на гореща вода през късна пролет, лято и ранна есен.

Въпреки, че съществуват слънчеви термични системи, които могат да работят през цялата година, в момента вследствие на високата им цена, икономически ефективното им приложение трудно може да се докаже.

Краткосрочната програма по ВЕИ за следващия тригодишен период, в частта въвеждаща използването на термични слънчеви колектори, включва общински сгради, потребяващи електроенергия или течни горива за производство на гореща вода. Добър пример за това е ОУ «Акад.М.Димитров» с.Чупрене.

Изпълнението на мерките в Програмата по ВЕИ, въвеждаща термични слънчеви колектори в такъв мащаб, при наличие на финансова възможност може да се съчетае с препоръките в заключителните доклади от проведените енергийни обследвания на сгради общинска собственост.

6.2. Вятърна енергия

Масовото приложение на вятърната енергия като енергиен източник започва през 80-те години в Калифорния, САЩ. След 1988 г. тази технология навлезе и на енергийния пазар в Западна и Централна Европа.

На територията на България са обособени четири зони с различен ветрови потенциал, но само две от зоните представляват интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия: 5-7 m/s и >7 m/s.

Тези зони са с обща площ около 1 430 km², където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на проектите за вятърна енергия. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям. Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.

Въз основа на средногодишните стойности на енергийния потенциал на вятърната енергия, отчетени при височина 10 m над земната повърхност, на територията на страната теоретично са обособени три зони с различен ветрови потенциал:

Община Чупрене попада в Зона А: зона на малък ветроенергиен потенциал – включва равнинните части от релефа на страната (Дунавската равнина и Тракия), долините на р. Струма и р. Места и високите полета на Западна България. Характеристики на тази зона са:

• 
  Средногодишна скорост на вятъра: 2-3 m/s;
  
• 
  Енергиен потенциал: 100 W/m² ; (т.е. по-малко от 1 500 kWh/m² годишно);
  

След извършен анализ на техническия потенциал на вятърната енергия е установено, че единствено зоните със средногодишна скорост на вятъра над 4 m/s имат значение за промишленото производство на електрическа енергия. Това са само 3,3% от общата площ на страната (нос Калиакра, нос Емине и билото на Стара Планина). Трябва да се отбележи обаче, че развитието на технологиите през последните години дава възможност да се използват мощности при скорости на вятъра 3.0 – 3.5 m/s.

Възможността за усвояване на достъпния потенциал на вятърната енергия зависи от икономическите оценки на инвестициите и експлоатационните разходи по поддръжка на технологиите за трансформирането й. Бъдещото развитие на вятърната енергетика в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра ще зависи и от прилагането на нови технически решения. В местността «Летището» в землището на с.Репляна има монтиран ветрогенератор, обслужващ енргопотреблението на частен обект.

Съществуващите водни запаси осигуряват нормално водопотребление за битови и производствени нужди и за напояване. Водоснабдени са всички населени места. Частично в населените места има изградена и канализационна мрежа от смесен тип.

Стопанисването и използването на водните площи е приоритет за общината.

Водните площи включват реките – р. «Чупренска» р. «Лом», р.»Манастирка», р.»Елечка», р. «Краставичка», р.»Върбовска» с техните притоци и два местни /общински/ микроязовири.

В миналото е имало изградени напоителни и отводнителни канали. Сега същите не функционират и не се използват.

6.3.2. Използване на енергийният потенциал на водния ресурс за производство на електроенергия от ВЕЦ на територията на общината.

На територията на община Чупрене има изградени и функциониращи няколко ВЕЦ:

- Каскада “Горни лом” - с три броя ВЕЦ “Китка”, “Миджур” и “Горни лом”.Трите централи са приватизирани и са частна собственостовече

- МВЕЦ “Флеш” – с.Горни Лом – частна собственост

- МВЕЦ “Бързи вир” – с.Горни Лом – частна собственост

- МВЕЦ “Мега 1” – с.Долни Лом – частна собственост

- МВЕЦ “Манастирка” – с.Чупрене – частна собственост

6.4. Геотермална енергия

На територията на община Чупренео няма термални извори, нагрети скали на по-голяма дълбочина и други алтернативни източници на геотермалната енергия.

Дървесните видове със стопанско значение са: бук, дъб, ела, смърч, бял бор и др.

Територията на общината не е напълно изследвана по отношение на полезни изкопаеми.

6.5.2. Неизползваните отпадъци от дърводобива и малоценната дървесина, която сега се губи без да се използва могат да бъдат усвоени само след раздробяване на трески или преработване в дървесни брикети или пелети след пресоване и изсушаване. Производството на трески има значително по-ниски разходи от производството на брикети и пелети, при което се изисква предварително подсушаване на дървесината и e необходима енергия за пресоване.

В общината няма условия и ресурси за използването на биомаса за енергийни цели, което ще доведе до икономия на електроенергия и скъпи вносни горива и води до намаляване на енергийната зависимост.

Използването на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта на територията на община Чупрене е неприложимо и икономически неоправдано.

Икономически неоправдано.

На територията на община Чупрене се реализират проекти за въвеждане на енергоспестяващи мерки в общинска образователна инфраструктура в т. ч. ОУ «Акад.М.Димитров» с.Чупрене и ОУ «Хр.Ботев» с.Горни Лом, подменена е дограмата, сградите са санирани, монтиран е слънчев панел за затопляне на водата в кухнята на ОУ «Акад.М.Димитров» с.Чупрене.

Електропроводната мрежа от 20 kV е общо 52 км. Мрежата от ниско напрежение е около 70 км.

При провеждането на предвидените мерки ще се прилагат подходите:

При този подход се извършат следните действия:

• 
  Прогнозиране на общинския бюджет за периода на действие на програмата;
  
• 
  Преглед на очакванията за промени в националната и общинската данъчна политика и въздействието им върху приходите на общината и проучване на очакванията за извънбюджетни приходи на общината;
  
• 
  Използване на специализирани източници като: оперативни програми, кредитни линии за енергийна ефективност и възобновяема енергия (ЕБВР), Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, Национална схема за зелени инвестиции (Национален доверителен фонд), Международен фонд „Козлодуй”, договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори или финансиране от трета страна).
  

Основни източници на финансиране:

• 
  Държавни субсидии – Републикански бюджет;
  
• 
  Общински бюджет;
  
• 
  Собствени средства на заинтересованите лица;
  
• 
  Договори с гарантиран резултат;
  
• 
  Публично частно партньорство;
  
• 
  Финансиране по Оперативни програми;
  
• 
  Финансови схеми по Национални и Европейски програми;
  
• 
  Кредити с грантове по специализираните кредитни линии.
  

Наблюдението и отчитането на общинските програми се извършва от общинските съвети, които определят достигнатите нива на потребление на енергия от възобновяеми източници на територията на общината, вследствие изпълнението на Програмата, пред областния управител и Изпълнителния директор на АУЕР.

За успешния мониторинг на програмите е необходимо да се прави периодична оценка на постигнатите резултати, като се съпоставят вложените финансови средства и постигнатите резултати, което служи като основа за определяне реализацията на проектите.

Нормативно е установено изискването за предоставяне на информация за изпълнението на общинските програми за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД–16-558 от 08.05.2012 година).