Програма за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници за периода 2017 2020 г

Производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност са в основата на Стратегията за устойчиво развитие на ЕС. Устойчивото развитие е фундаментална и всеобхватна цел на ЕС, насочена към непрекъснато подобряване на качеството на живот на настоящите и бъдещите поколения чрез ефективното използване на ресурси и не екологичния и социален иновационен потенциал на икономиката. За да изпълни поетите задължения към Европейската общност и според изискванията на Закона за енергийна ефективност всяка община е необходимо да изготви планове и програми за енергийна ефективност.

Краткосрочната програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива на Община Гълъбово за периода 2017 – 2020 г. е разработена в съответствие и с Националната енергийна стратегия на Република България до 2020г. Програмата е съобразена с европейската политическа рамка в сферата на енергийната ефективност, като решенията са насочени към конкретни проблеми на българската енергетика. Целта на програмата е да се подпомогне справянето с един мащабен проблем на локално ниво, като благодарение на синергичния ефект се подпомогне развитието на вътрешния енергиен пазар и достигането на дългосрочни количествени цели.

Основните цели на страната са:

- 20% намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.;

- 20% дял на ВЕИ в общия енергиен микс;

- 10% на енергия от възобновяеми източници в транспорта;

- Подобряване на енергийната ефективност с 20%.

Разработването на нова Краткосрочна програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни източници и биогорива на Община Гълъбово е необходимо, за да се повиши енергийната ефективност на общината и за да се отчете напредъка и нуждата от допълнителни мерки и начини за справяне с глобалните проблеми: климатичните проблеми, повишаване на енергийната ефективност и намаляване на големия дял енергия, употребена в икономиката, ограничаване на енергийната зависимост на ЕС и икономически растеж.

Два от основните приоритети в Енергийната стратегия са тясно обвързани с електроенергията, произведена от възобновяеми източници. За целта трябва местните ресурси в община Гълъбово да са максимално ефективно употребени. Всички видове местни неизчерпаеми ресурси са анализирани и разработени. Общината като активен участник в процеса има възможността да сподели добри практики с заинтересовани страни, като подкрепи инициативи за повишаване енергийната независимост.

В следствие изпълнението на програмата се очакват следните два основни резултата:

- Опазване на околната среда чрез намаляване на емисиите от парникови газове и замърсяването на въздуха.

- Финансов ефект: намаляване на изразходваните средства за енергия, както за бита, така и за обществените сгради, промишлеността и др.
ІІ. Нормативни актове

Република България като член на ЕС е ангажирана да постигне целите на всички държави от съюза, като предприеме действия за повишаване на енергоефективността и развитие на възобновяемите енергийни източници. Действащите нормативни документи, с които трябва да се съобрази Програмата на община Гълъбово за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници и биогорива са:

» Рамкова конвенция на ООН по Изменение на климата, приета през юни 1992 г., ратифицирана от България през 1995 г. ;

» Протокола от Киото, ратифициран през 2002г.;

» Стратегия Европа 2020

» Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновими източници;

» Директива 2009/72/ЕО на Европейския Парламент и Съвета – от 13 юли 2009г.;

» Директива 2002/91/ЕО на европейския парламент и съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийната ефективност на сградния фонд;

» Директива 2006/32/ЕО на европейския парламент и съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги;

» Директива 2004/8/ЕО за комбинирано производство на топло- и електроенергия;

» Стратегическия план за енергийните технологии;

» Енергийната стратегия на Българиядо 2020 г.;

» Закон за енергетиката;

» Закон за енергийната ефективност;

» Първи национален план за действие по енергийна ефективност 2008-2010;

» Програма на Правителството на Република България;

» Национален план за действие по промените на климата;

» Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност 2005-2015;

» Национална краткосрочна програма по енергийна ефективност 2005-2007;

» Стратегия за финансиране изолациите на сгради за постигане на енергийна ефективност, приета с протокол 28/14.07.2005 и план програма за изпълнението й;

» Трети национален план за действие по енергийна ефективност 2013-2020 г.;

» Отчет за изпълнението на Втори национален план за действие по енергийна ефективност;

» Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност до 2015 г.;

» Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 г.;

» Наредба № 16-1594 от 13.11.2013 г. за условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, издаване на сертификати за енергийни характеристики и категориите сертификати;

» Наредба №РД-16-1058 от 10 декември 2009 г. за показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите;

» Наредба №РД-16-932 от 23 октомври 2009 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на водогрейните котли и на климатичните инсталации по чл.27 ал.1 и чл.28 ал.1 от Закона за енергийната ефективност и за създаване, поддържане и ползване на базата данни за тях;

» Наредба за методиките за определяне на националните индикативни цели, реда за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания между лицата по чл.10 ал.1 от Закона за енергийната ефективност, допустимите мерки по енергийна ефективност, методиките за оценяване и начините за потвърждаване на енергийните спестявания;

» Удостоверение за енергийни спестявания съгласно Заповед №14-44/18.02.2010г.;

» Заявление за издаване на удостоверение за енергийни спестявания съгласно Заповед №14-44/18.02.2010г.;

» Наредба №РД-16-347 от 2 април 2009 г. за условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради - държавна и/или общинска собственост;

» Наредба №РД-16-301 от 20 март 2009 г. за определяне на съдържанието, структурата, условията и реда за набиране и предоставяне на информация;

» Наредба №РД-16-346 от 2 април 2009 г. за показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи;

» Наредба №5 от 28 декември 2006 г. за техническите паспорти на строежите;

» Наредба №РД-16-348 от 2 април 2009 г. за обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност, реда за получаване на информация от регистъра, условията и реда за придобиване на квалификация и необходимите технически средства за извършване на дейностите по обследване и сертифициране.

» Извадка от Поименния списък на задължените лица по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за енергийна ефективност и стойностите на определените им индивидуални цели за енергийни спестявания.

Община Гълъбово се намира в Югоизточна България и територията й обхваща част от Горнотракийската низина и Сакар планина. Общината е разположена в югоизточните части на област с административен център Стара Загора и се причислява към Южния централен район. Заема площ от 348,8 км2, което представлява 6,8% от територията на областта, 1,55% от територията на района за планиране и 0,31% от тази на страната.

Северната граница на общината е с община Раднево, а южната с общините Симеоновград и Харманли (които попадат в обхвата на област Хасково). На запад община Гълъбово граничи със землището на община Опан, а на изток с Тополовград.

Община Гълъбово отстои на 63 км от държавната граница с Република Гърция и на 75 км от границата с Република Турция. Общинският център град Гълъбово отстои на 217 км от столицата и на 37 км от областния център Стара Загора. Вътрешнообщинските транспортни връзки се осигуряват предимно от третокласни и общински пътища. През територията на общината преминава и второкласният републикански път II-55 Велико Търново – Свиленград.

Селищната мрежа включва 11 населени места - гр.Гълъбово и 10 села – Априлово, Великово, Главан, Искрица, Медникарово, Мусачево, Мъдрец, Обручище, Помощник и Разделна. Гъстотата на населението в обхванатата територия по данни на НСИ е 36,8 д./кв.км. през 2013г. при 67 души/кв.км за страната.

По брой на населението (12 837 души към 31.12.2013 г.) община Гълъбово попада в групата на малките селища – от 5 до 30 хил. души, нарежда се на 109 място сред общините по броя на населението.

Община Гълъбово е със средна надморска височина 171 м. и абсолютни височини в границите от 100 до 370 м. Релефът е предимно равнинен, но в източната и западна част на територията й има разположени ниски хълмове, тъй като в територията й се включва част от Сакар планина. Нарастване на надморската височина се наблюдава в посока югоизток.

Според морфографската подялба на страната територията на общината принадлежи към Горнотракийската низина, а най-югоизточната част – към Сакар планина.

Съвременният релеф отразява сложния геоложки строеж на територията и формирането му е свързано с проявата на денудационни, ерозионни и акумулационни процеси.

Основно релефът на общината е представен от морфоструктурата на Балканидите. Горнотракийската низина представлява грабеновидно понижение, което в източната си част леко потъва и в наши дни.

През Плиоцена Горнотракийската низина е била дъно на езерен басейн, в който се наблюдава значителна алувиално-дървесна акумулация. Характерните особености на района и процесите през неотектонската епоха са довели до формирането на лигнитни въглища, образуващи пластове, залягащи на неголяма дълбочина. През Кватернера около река Сазлийка са се образували кватернерни речни тераси. Ландшафтните комплекси, които са се формирали през холоцена, на територията на община Гълъбово са силно повлияни от антропогенната дейност, най-вече добива на полезни изкопаеми, при който са създадени големи позитивни и негативни форми на релефа.

Палеогеографското развитие на територията на общината предопределя и наличието на полезни изкопаеми. Основният минерално-суровинен ресурс, с който разполага община Гълъбово, са лигнитните въглища. Лигнитните въглища са в основата на водещите икономически отрасли в общината – въгледобив и електропроизводство. Те са част от Източно-маришкия каменно-въглен басейн (площ около 200 кв.км; около 2,6 млрд. т, разположени в пласт с дебелина 30 м; представляващи 57% от въглищните запаси на България), разположен на териториите на общини Гълъбово и Раднево. Въглищните пластове са в три продуктивни хоризонта и са плитко разположени. Добиват се по открит способ, което е и основната причина териториите за добив на полезни изкопаеми да заемат 17,6 % от общата площ на община Гълъбово. Добивната дейност на територията на общината е предпоставка за влошаване качеството на атмосферния въздух.

Според климатичното райониране на България, територията на община Гълъбово попада в преходно-континенталния район на Умерено-континенталната климатична област. Климатът се формира под влиянието на разнообразни фактори, сред които са релеф, наличието на водни басейни, естествена горска растителност и антропогенна дейност.

Средните годишни температури за района са около 12° С с незначителни различия по територията. Годишната температурна амплитуда е 21-23° С. Средноянуарските температури, са 1,2° С, а юлските – 23.9° С.

Режимът на валежите съответства на преходно-континенталния характер на климата и показва количество в диапазона 550-650 мм. Тенденция за нарастване се наблюдава в посока югоизток към Сакар планина, където нараства и надморската височина. Максимумът на валежите е през пролетните (май и юни) и зимните (ноември и декември) месеци, а минимумът в края на лятото и началото на есента (септември) и през пролетта (февруари и март). Валежите от сняг са сравнително редки и снежната покривка се задържа до 10-15 дни, като на изток става по-неустойчива.

Средномесечната относителна влажност на въздуха има стойности, които са характерни за равнинната част на страната – около 70%. През зимните месеци тя се увеличава до 80-84%, а през летните спада до 60-62%.

В района най-често духат слаби ветрове, със скорост 0-2 м/сек, а посоката им е север, североизток. Планините, които обграждат равнината, в която се намира община Гълъбово, действат като естествена преграда за силните ветрове. Поради температурните разлики между равнинната и хълмистата област много често през дни със слаб вятър се наблюдава денонощен цикъл на изменение. По долината на река Сазлийка духа местният вятър беломорец.

Речната мрежа на територията на община Гълъбово се отнася изцяло към източнобеломорския водосборен басейн на Беломорска отточна област. Развитието й е свързано с тектонските движения и пукнатинните системи на скалната подложка. Общината е относително богата на водни запаси – 3,5% от територията й е заета от водни течения и водни площи.

Мрежата от повърхностни води се формира от водосбора на река Сазлийка и нейните притоци – р. Овчарица и р. Соколица. Река Сазлийка тече в южна посока и събира водите на други по-малки реки и потоци, чиито дебит през летните месеци осезаемо намалява, а през дъждовните периоди достига до 16 м3/сек.

Река Сазлийка е ляв приток на река Марица и води началото си от местността „Големаново“ на Сърнена Средна гора (извън пределите на община Гълъбово). Река Сазлийка има дължина от 145,4 км, обща водосборна площ от 3293 кв.км и залесеност от 38%. Средногодишният й отток е 10,14 м3/сек, а модулът на оттока 3,61 л/сек на кв.км. Нивото й се намира на около 20 м над въглищния хоризонт и поради ниското си разположение дренира околните надвъглищни хоризонти. В р. Сазлийка се заустват непречистени отпадъчни води от населените места, вследствие на което водите й се характеризират със завишени над пределно допустимите количества показатели на азотните съединения (по данни на РИОСВ, Ст. Загора). Река Сазлийка е включена в Единната национална система за наблюдение и контрол, като наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се извършва от Националната система за екологичен мониторинг на околната среда (НСМОС).

Друг воден ресурс в района на община Гълъбово е река Соколица, ляв приток на р. Сазлийка. Река Соколица извира под името Сакарско дере в южното подножие на връх Боговец, планината Сакар (извън пределите на община Гълъбово). Реката тече на север до село Орлов дол в дълбока долина, всечена в младолевантийска акумулационна повърхнина. След това завива на запад и протича в широка долина с малък надлъжен наклон покрай селата Мъдрец, Искрица, Медникарово и Обручище. Река Соколица преминава непосредствено до ТЕЦ „Марица Изток 3“ и е един от водоизточниците за централата. Влива се в река Сазлийка южно от град Гълъбово и когато речният поток е достатъчно силен, се осъществява отклонение на вода от реката към язовир „Розов кладенец“ до ТЕЦ „БРИКЕЛ“ ЕАД.

В р.Сазлийка и р.Соколица се вливат други малки реки и дерета – Голяма, Селска, Чакърлийска, Градецка, Поповска, Лозанска, Памушко дере, Касап дере, Юрт дере и др. Някои от тях през летните месеци пресъхват, а през дъждовните периоди дебитът им достига 1-16 m3/s.

Язовир „Розов кладенец“ се намира източно от гр. Гълъбово. Общият му обем е 18,6 млн. м3, полезният обем - 13,3 млн. м3 и залятата площ 3,6 хил.дка. Захранва се предимно от водите на р. Соколица.

Язовир „Червена река“ се намира на 5 км югоизточно от ТЕЦ „Марица Изток 3“, близо до с. Искрица. През зимния период, когато нивата на речните потоци са високи, водоемът се захранва от р. Соколица през помпена станция. Капацитетът на язовира е 1 000 000 м3, което е достатъчно количество за водоснабдяване на електроцентралата в продължение на шест месеца.

Общият брой на микроязовирите на територията на общината е 41.

На 2 км южно от Гълъбово от олигоценски пясъчници на дълбочина 345-365 м се появява вода с дебит 5 л/сек и температура 30° С.