Програма за науката и това заслужава уважение. Румънските учени в чужбина, между които и Джосан, започват да си връщат усмивките

Животът на морския геолог Ливиу Джосан преминава в рамките на съвременната история. Като студент в Румъния той взема участие в демонстрациите през декември 1989 г., които смъкват от власт комунистическото правителство. Само няколко месеца по-рано никой в тази дълбоко изолирана страна не е вярвал, че омразният диктаторски режим някога ще падне. Но еуфорията продължава едва шест месеца. През юни 1990 г. миньорите се присъединяват към военните при смазването на уличните протести против комунистическото присъствие в новоизбраното правителство. След като получава дипломата си през 1993 г., Джосан заминава за САЩ, за да изгради своята научна кариера – нещо, което знае, че не може да направи у дома. Сега той е сътрудник на Океанографския институт “Уудсхоул” в Масачузетс.

Много от най-способните млади учени от Румъния, а също и от съседна България, която има сходна история, емигрираха при първа възможност. Твърде малко от тях се върнаха. В тези страни продължи да бъде трудно да се прави наука, дори и след като двете се присъединиха към Европейския съюз през 2007 г. Има няколко светли лъча на надежда, но все още твърде голяма част от научното поле се доминира от учени от старата гвардия, които не произвеждат резултати, противостоят на въвеждането на международни научни критерии и блокират системата за приток на свежа кръв.

Както разказахме на стр. 142, надеждата изглежда току-що осени румънските учени. Правителството на тази срана увеличава финансирането и изглежда, че знае какво трябва, за да бъде изхарчено то разумно и да се преодолее скептицизма сред учените – емигранти. Румънското правителство има сериозна дългосрочна програма за науката и това заслужава уважение. Румънските учени в чужбина, между които и Джосан, започват да си връщат усмивките.

Това чувство не се споделя от тези, които наблюдават обстановката в България с нарастващо отчаяние. Българското правителство има само краткосрочен план, дългосрочните последици от който вероятно ще се окажат катастрофални. Финансирането е намалено и се подготвя прехвърлянето към правителството на няколко десетки изследователски института на Българската академия на науките, която ще се запази само като академия [научно дружество]. Да се отделят активните изследвания от книжовното дружество не е задължително погрешно — демонстрират го както статутът на Кралското дружество във Великобритания, така и на френската Академи франсез — но българското правителство все още остава да покаже, че знае какво да прави с институтите, които така желае да поеме.

Всъщност, ясно е, че това популистко правителство, което дойде на власт през юли 2009 г. в името на антикорупционен мандат, не се интересува от наука и успя да убеди доста хора от широката публика, че тя [науката] е пилеене на пари. Неговият министър на науката и образованието Сергей Игнатов беше политически твърде слаб, за да се противопостави на орязването на бюджета с повече от една трета, влязло в сила в средата на 2010 г. Науката в България беше унижена както никога по-рано.

Вярно е, че Българската академия на науките се нуждае от по-дълбока реформа. Под влияние на натиска на предходни правителства за увеличаване на нейната ефективност, академията организира международна оценка и се сви до част от размерите, които имаше през по-богатите съветски времена. Но по-големи промени са необходими.

Както отбелязва румънското правителство, неефективната научна структура не може да бъде поправена само чрез хвърлянето на пари в нея – необходими са правила, които да гарантират, че парите се използват добре. Но в същото време реформите са безсмислени, ако бюджетът е така намален, че това да позволява провеждането на малко на брой сериозни изследвания, какъвто е сега случаят в България.

Българското правителство, заедно с неговите учени, трябва спешно да създадат дългосрочна научна програма за страната, както и стратегия за задействане и подсигуряване на нейния успех. То не може да си позволи да отхвърли философията на Европейския съюз за бъдеще, фокусирано върху икономика, основана на знанието.

Докато това стане, необходимо е финансирането за науката и университетите да бъде възстановено до равнище, което им позволява да функционират правилно, както и да се забавят плановете за разформироването на академията. Само когато има дългосрочна стратегия, правителството ще знае какво е необходимо да се направи с научните институти и техния бюджет. Ако то се нуждае от вдъхновение, би могло да погледне на север, в съседна Румъния. Контрастът между периода на мъдрост и периода на глупост е очевиден.