Програма за опазване на биоразнообразието Министерство на околната среда и водите съдържание резюме на плана за управление 6


Материално - техническо обезпечаване



страница5/22
Дата28.09.2016
Размер1.32 Mb.
#11035
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

1.5.3. Материално - техническо обезпечаване

На територията на защитената местност има една единствена сграда - на Природозащитния център “Пода”. Тя е едноетажна масивна постройка със застроена площ 210 кв.м, специално построена от БДЗП в рамките на посочения по-горе проект за нуждите на опазването на защитената местност. Разполага с лекционна зала, библиотека, офис на администрацията на ЗМ, стая за доброволци и сервизни помещения. Разположена е на ключовото за навлизане в ЗМ място и се явява сигурно средство за регулиране на достъпа на превозни средства до територията, което преди построяването й беше един от основните застрашаващи фактори.Природозащитният център е обезпечен с необходимото оборудване за изпълняване на основните си функции по опазване на защитената местност.




1.6. Съществуващи проектни разработки

Систематичното и професионално опазване на защитената местност стана възможно след одобряването и финансирането на разработения през 1992 г. от Българското дружество за защита на птиците проект "Опазване и природозащитно образование в защитената местност “Пода". Чрез него паралелно бяха създадени настоящия План за управление и Природозащитния център “Пода”. Проектът спечели международната награда "Хенри Форд" за 1995/96 г. С това за първи път българска организация се включи в системата на ежегодната инициатива "Европейски природозащитни награди на името на Хенри Форд".


Администрацията на Природозащитния център “Пода” и БДЗП са подготвили и предложили за финансиране още 4 допълнителни проекта, с които се цели обезпечаване на по-нататъшното опазване и управление на защитената местност.

1.7. Съществуващо функционално зониране и режими на обекта

Заповедта за обявяване на защитената местност (Държавен вестник, бр. 37/1989 г.) не предвижда функционално зониране на територията й. Във връзка с ефективното й опазване и възможностите, които дава Закона за защитените територии (1998 г.), такова зониране е направено с настоящия план за управление в Част 3.


С посочената по-горе заповед са въведени режими, които отговарят на спецификата на защитена местност “Пода” и на целите на управлението й. Същите са изложени изцяло в Част 3 на настоящия план за управление.

Характеристика на абиотичните фактори




1.8. Климат




1.8.1. Фактори за формиране на местния климат

Върху местния климат преди всичко оказват влияние общите климатични особености на страната като цяло. Това е най-напред разположението на страната в южната част на Умерения климатичен пояс и на прехода към Субтропичния пояс. Това определя континентално и океанско климатично влияние. Климатът е под влияние на атмосферната циркулация от морски арктични, морски умерени, арктични континентални, умереноконтинентални и тропични континентални въздушни маси. Средната годишна температура на въздуха е 10,5оС, а средната годишна амплитуда - 24-26оС. За страната като цяло преобладават северозападни и североизточни ветрове, като Черноморското крайбрежие попада сред най-ветровитите части на България. Средните годишни валежи за страната са 670-700 mm. По отношение на зимната покривка Черноморието е сред местата, където тя се задържа най-кратко (10-15 дни), при наличие на покривка през 200-250 дни във високите планини. Годишната сума на валежите е 74 млрд. м3.


Важен фактор за формиране на местния климат са и особеностите на климатичния район, в който попада защитената местност "Пода". Това е климатичния район на Бургаската низина - един от трите климатични района на Черноморската подобласт от Континентално-средиземноморската климатична област. Черно море е главен определящ фактор за климатичните особености в района. Ролята на този огромен по територия и обем водоем се изразява преди всичко в температурно отношение. Затоплящото му влияние се проявява от средата на октомври до края на февруари. През летните месеци и през пролетта ефектът е обратен. Това обуславя намаляване на температурните амплитуди. По отношение на валежите "Пода" попада на границата между преходно-континенталния и субтропичния тип валеж - по линията с. Факия - езеро Мандра. Годишната сума на валежите за крайбрежната част на района се колебае между 520 и 580 mm. Най-големи валежи падат през юни-ноември, а най-малки - през август-септември. Средната годишна температура на въздуха е между 12 и 13оС. Този район се очертава като един от районите с най-мек зимен режим. През цялата зима само около 20 дни имат отрицателна средна температура.
Имайки предвид местоположението на "Пода", като обща закономерност може да бъде изтъкнат типичния за умерените географски ширини зонален - западен атмосферен пренос. На фона на тази закономерност характерът на циркулационния фактор определя ветровете като непостоянни и непериодични.

1.8.2. Елементи на климата



Температура: Средномесечните температури за района на Бургас, в непосредствена близост до който е разположена ЗМ"Пода", варират от 2,1 оC до

22,4 оC (Табл. 1).



Таблица 1. Средномесечна температура за района на гр. Бургас





Месец

I.

II.

III.

IV.

V.

VI.

VII.

VIII.

IX.

X.

XI.

XII.

Температура

2,1

3,6

5,8

10,5

15,8

20,0

22,4

22,4

19,0

14,1

9,5

4,8

Прави впечатление, че те остават положителни и през зимните месеци. За условията на България е прието да се счита, че под 5оC вегетация практически няма. В това отношение е важно да се знаят средностатистическите дати, при които става трайно преминаване на температурите над и под 5оC. За района на Бургас те са 5 март и 15 декември. В сравнение с останалите части на България трайното преминаване на тази температурно обезпечена вегетационна бариера тук настъпва по-рано. В същото време слизането под 5оC става едва през средата на декември. Това се дължи основно на високата топлоемкост на голямото количество вода, респективно на голямото количество топлина, акумулирана в Черно море. Въпреки че средномесечните температури в Бургас остават положителни, то отрицателни температури през зимата са нещо обичайно. В Табл. 2 са представени достигналите досега абсолютни минимални температури за 30 годишен период на наблюдение.



Таблица 2. Достигнати абсолютни минимални температури за района на гр. Бургас





Месец

I.

II.

III.

IV.

V.

VI.

VII.

VIII.

IX.

X.

XI.

XII.

Температура

-18,3

-18,1

-10,4

-1,3

-3,8

6,0

11,5

10,9

4,2

-0,6

-7,8

-10,3

Дългогодишните наблюдения върху минималните температури показват ясно изразена тенденция съм повишаване на температурата за декември-януари през периода 1951-1981 г. в сравнение с по-предишни периоди. Очертава се и тенденция за понижаване на летните минимуми, но тя е значително по-слабо изразена.


Валежи: Средно многогодишната сума на валежите, определена на базата на редица от 50 годишни наблюдения, е 546 мм и е по-ниска от средната за България. През различните години тя показва голяма изменчивост. Много важна е характеристиката на валежите на вътрешно годишното разпределение на валежните суми. 47% или 256 мм са валежите, падащи през периода април-септември, който съвпада с основния вегетационен период. 53% или 288 мм са валежите през периода октомври-март.
По сезони валежите са общо взето балансирани, т.е. те са характерни за преходно-континентална климатична зона.
Фото-синтетична активна радиация (ФАР): За произведената през годината биологична продукция ФАР има много важно значение. Органичното вещество, получено в резултат на фотосинтезата благодарение на ФАР представлява 90%-95% от цялата суха маса. От приведените данни в Табл.3 се вижда, че максималната стойност на ФАР е през юли, а през юни стойностите са по-високи от тези през август, независимо че продължителността на слънчевото греене през август е по-голямо. Всичко това е от съществено значение за изхранване на новоизлюпеното поколение на птиците.

Таблица 3. Годишно разпределение на фото-синтетичната активна радиация за района на гр. Бургас (приведените данни са Kcal/sm2 = 41.9 MJ/sm2)





Месец

I.

II.

III.

IV.

V.

VI.

VII.

VIII.

IX.

X.

XI.

XII.

Год.

ФАР

2,14

3,05

4,84

5,88

8,03

8,67

9,24

8,31

6,12

3,81

2,52

1,80

64,41


Ветрове: Вятърът, като основен елемент на климата, има значение при характеризиране на атмосферната циркулация. За разглежданата територия обаче от съществено значение е бризовата циркулация.
За района на Бургас е характерен относително малкия дял на дните без вятър. Това предопределя по-добрата естествена възможност за очистване на въздушния басейн над територията, за която са характерни крупни замърсители на въздуха, между които от най-голямо значение е "ЛУКОЙЛ Нефтохим".
Средномесечната скорост на вятъра е относително постоянна. Най-голяма е тя през март - 44 м/сек., а най-малка през декември 2,9 м/сек. През останалите месеци, тя обикновено се вмества между 3 и 2,5 м/сек. На фона на така очертаните максимуми - февруари-април и минимуми - ноември-януари се очертават и два вторични екстремума - септември – 3,2 м/сек. и юни – 3,1 м/сек. Вторичният минимум през май-юни (3,3-3,1 м/сек.) вероятно оказва влияние върху гнездящите в защитената територия птици, като се има в предвид, че по-това време ново излюпилите се малки все още не са заякнали.
Бризовата циркулация най-вероятно оказва влияние върху орнитофауната като:

-намалява облачността и допринася за увеличаване на слънчевото греене през топлото полугодие на годината;

-намалява вертикалните температурни градиенти и дори причинява динамични температурни инверсии, които пречат на формиране на конвективна облачност (по-малко валежи);

-спира дневното повишаване на температурата и предизвиква понижаване на средните максимални температури с 3оC-4oC в сравнение със съседната територия на запад;

-преносът на по-влажен и по-хладен въздух определя и по-висока абсолютна и относителна влажност на въздуха. Тя е 15%-20% по-висока от съседните територии;

-създава благоприятни условия за пасивен полет на реещите се птици през периода на миграция и ги улеснява да използват "Пода" за почивка и хранене;


Каталог: nnps -> files
files -> Република българия министерство на околната среда и водите
files -> Наредба №6 от 23. 10. 2003 г за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини
files -> Общи положения
files -> Закон за лова и опазване на дивеча Обн., Дв, бр. 78 от 26. 09. 2000 г., изм., бр. 26 от 20. 03. 2001 г., бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 79 от 16. 08. 2002 г кн. 10/2000 г., стр. 87; кн. 9/2002 г., ст
files -> Световното наследство днес и утре с младите хора
files -> План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българия
files -> Law for the biological diversity
files -> Издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, обн., Дв, бр. 80 от 18. 09. 2001 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница