Програма за опазване на биоразнообразието Министерство на околната среда и водите съдържание резюме на плана за управление 6


Геология и геоморфология 1.9.1. Геоложки строеж, морфоструктури и морфометрия



страница6/22
Дата28.09.2016
Размер1.32 Mb.
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

1.9. Геология и геоморфология




1.9.1. Геоложки строеж, морфоструктури и морфометрия

Защитената местност “Пода” попада в най-големия в България лиман – Бургаско-Мандренския, с дължина 19 км, максимална ширина 6,3 км и с площ от 108,6 кв.км. Местността е разположена върху холоценски седименти с мощност до 50 м по плажовата ивица. В тях има два торфени слоя, единият от които е на дълбочина 28-29 м, а вторият – на 35-37 м. По-дълбокият торфен слой съдържа метан, чакъли и културни останки. Има открити фосили, като тези от тях, установени под 10 м са свързани с древночерноморската трансгресия (първата фаза на осоляването на залива).



1.9.2. Геоморфология на релефа

Местността е разположена върху Бургаския синклинорий с вложения в него Бургаски грабен. Като цяло движенията на земната кора са свързани с потъване на Бургаската низина с 1,46 мм годишно. Основната скала са ценонски вулканици и туфи, върху които е разположен палеоген, над него – неоген, плейстоцен и холоценски наслаги. Самата плажна ивица на защитената местност се състои от алевритов кварцов пясък.



1.10. Хидрология и хидробиология




1.10.1. Хидрология и хидрография

Историческото развитие на Бургаско-Мандренския лиман и различните видове антропогенна дейност в околността дават добра представа за влиянието на околните водоеми върху формирането и поддържането на хидрологичната обстановка в защитената местност (Фиг.4).


През територията на ЗМ "Пода" в морето се оттичат води, формирани на значителна по площ и разнообразна по физикогеографски условия територия, определяща водосбора на сегашния язовир Мандра. В него се вливат множество реки, три от които имат по-съществено значение за водния му баланс. Това са реките Средецка (Грудовска), Факийска и Русокастренска. Те са формирани на голяма по площ територия, определяща основната част от водосборния басейн на езерото - 2047.9 кв.км.

Допълнително количество води (с неустановен засега обем) се оттичат през канала, построен през 1991 г. през северната част на ЗМ "Пода" за отводняване на Комлушката низина. В последната постъпват битови отпадни води от разположения в съседство жилищен комплекс "Меден рудник" и води от Бургаското езеро.


За изясняване на колебанията на водните стоежи бяха изградени 4 бр. пиезометри и 7 бр. рейки за замерване съответно нивото на подземните и на повърхностните води в защитената местност. Данни за колебанията на водните стоежи са представени на Фиг.5. Те са получени вследствие на ежеседмични замервания на нивата за около едногодишен период. Най-големи колебания са установени в локвите "Рибарката" (83 см) и "Басейн 6" (71 см). Вследствие на режима на водо-изпускане на язовир "Мандра" и колебанията на морското ниво, най-голяма динамика във водните стоежи е отбелязана при канала Узунгерен-Черно море. Колебанията във водните стоежи в "Лопатарската локва" са значителни - 61 см. В същото време минерализацията остава почти постоянна. Този ефект се дължи на водонепропускливия глинест екран, положен на дъното на локвата при изграждането на утайниците на "ЛУКОЙЛ Нефтохим" (в близкото минало "Лопатарската локва" е била най-източната част на IV-ти утайник).
За отвеждане на застрашаващите да залеят шосето високи води на прилежащата до "Пода" Комлушка низина през 1991 г. бе построен канал с шлюз, който пресича "Пода" в северната й част.

1.10.2. Хидрохимия


Тъй като територията на "Пода" е неразделна част от залива Узунгерен и е в пряка връзка с Черно море, водно-солевият режим на местността се формира вследствие на процесите, протичащи в тези два водни резервоара и в язовир "Мандра". Режимите на работа на изпускателните съоръжения на язовира имат пряко отношение към промените в солевия състав на Узунгерен през годината, което влияе съответно и върху защитена местност "Пода".


На базата на последните наблюдения върху общата минерализация на водоемите в защитената местност може да се заключи следното:

Отделните водни акватории имат специфичен водно-солеви състав, като минерализацията им се променя в много широки граници както в пространството, така и във времето (Фиг.6).

Условно могат да се обособят пет типа води:

- Сладки (пресни) - 0.367-0.760 mS;

- Почти пресни (сладки) - 1.4-2.72 mS (формират се вследствие на залпово изтичане на големи водни количества от язовир "Мандра");

- Слабо солени (бракични) - 4-8 mS;



- Значително по-засолени води - 10-19.6-26 mS;

- Свръх солени (хиперхалинни) - 30-32 и повече mS;


1.11. Почви

Почвеният състав на защитената местност е в известна степен с изкуствен характер. Причината за това е превръщането на почти цялата територия през 60-те години в окислителни басейни за нефтопродукти, при което е извършено както нарушаване на естествения почвен състав, така и внасяне на почвени елементи от други места.



1.11.1. Разпространение и характеристика на почвите

Липсват данни за наличните в момента основни почвени типове и тяхното разпределение на територията на ЗМ, както и за богатството на всеки тип почва и съдържащите се в него основни хранителни вещества.



1.11.2. Почвени процеси

Няма признаци на наличие на изразени ерозионни процеси върху почвите на територията на защитената местност.

Самата територия на ЗМ "Пода" не е била обект на дрениране. Напротив, при изграждането на окислителните басейни, някои от тях са застлани със слой глина, който да препятства водообмена в дълбочина.


Биологична характеристика




1.12. Екосистеми и биотопи

Защитената местност “Пода” представлява комплексна екосистема от блатен тип (еутрофно блато). Съставена е от сложна мозайка, включваща елементи на морски, литорални, сладководни, бракични и хиперхалинни екосистеми.


На Фиг.7 (Приложение 2) са представени КОРИНЕ биотопите, установени на територията на защитената местност. Те са отнесени към по-общите категории предвид главно на две обстоятелства. Първото е, че растителността на "Пода" се е развила в значителна степен вторично - след драстична човешка намеса. Второто съображение е свързано с факта, че ЗМ е обявена главно като място на обитаване на редки птици, а не с оглед опазването на ценни растителни съобщества. Въпреки това, вероятно представлява интерес процеса на възстановяване на някои типични съобщества, но за него липсват данни. Основните биотопи и процентът, който те заемат от територията, са следните:

16 Пясъчни дюни и пясъчни брегове - 20%.

22.4 Пресноводен канал със слабо течение на водата - 0.5%.

23.1 Не обрасли с растителност бракични и солени водоеми - 6%.

23.2 Обрасли с растителност бракични и солени водоеми - 60%.

53.111 Потопени тръстикови масиви - 3.5%.

53.112 Пресушени тръстикови масиви - 10%.
Екологично защитената местност е тясно свързана със следните влажни зони в района:

Атанасовско езеро (1690 ха) е свръх солен водоем с лиманен характер и белези на лагуна, разположен на около 10 км северно от “Пода”. Под резерватен режим са поставени 1950 ха. Основната човешка дейност в езерото е солодобивът.
Атанасовското езеро е влажна зона, между “Пода” и която се извършва постоянен обмен на птици от почти всички разреди, основно през периода на миграцията. Атанасовско езеро е от особено значение за гнездещите в “Пода” бели лопатарки (Platalea leucorodia) и блестящи ибиси(Plegadis falcinellus), които редовно летят до него за хранене.
Бургаско езеро (Вая) (3500 ха) е полусолен водоем с тръстикови масиви в западната му част, която е поставена под защита (379,4 ха). Отстои по права линия на около 2 км от “Пода”. Между Вая и “Пода” също има постоянен обмен на птици, предимно на малки корморани(Phalacrocorax pygmeus), къдроглави пеликани(Pelecanus crispus), тръноопашати потапници(Oxyura leucocephala), дъждосвирцови птици и други.
Мандренско езеро (2200 ха) през 1963 г. е превърнато в язовир, с което е увеличена водната му повърхност и е променена е солеността му. Освен “Пода” под защита е още една територия - защитената местност "Устие на река Изворска" (площ 151 ха). ЗМ “Пода” заема приустийната част на Мандренското езеро и е най-непосредствено свързана с него. Особено тясна е връзката с граничещите с “Пода” местности - Узунгерен и Комлушка низина, които осигуряват основната хранителна база на редица от гнездещите в защитената местност видове птици. Това се отнася и за някои бозайници, като видрата(Lutra lutra), както и за други групи животни.
Залива Форос е част от морското крайбрежие, опиращ до ЗМ “Пода” от югоизток. Във функционално отношение той е неотделима част от защитената местност. Освен постоянния обмен на птици през всички сезони на годината, той е от особено значение за зимуващите в “Пода” тръноопашати потапници(Oxyura leucocephala), както и целогодишно за малкия корморан(Phalacrocorax pygmeus), патиците, потапниците и други птици.


Каталог: nnps -> files
files -> Република българия министерство на околната среда и водите
files -> Наредба №6 от 23. 10. 2003 г за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини
files -> Общи положения
files -> Закон за лова и опазване на дивеча Обн., Дв, бр. 78 от 26. 09. 2000 г., изм., бр. 26 от 20. 03. 2001 г., бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 79 от 16. 08. 2002 г кн. 10/2000 г., стр. 87; кн. 9/2002 г., ст
files -> Световното наследство днес и утре с младите хора
files -> План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българия
files -> Law for the biological diversity
files -> Издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, обн., Дв, бр. 80 от 18. 09. 2001 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница