Програма за опазване на околната среда 2008 2013 г



страница7/10
Дата13.09.2016
Размер1.65 Mb.
#9454
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Най-голяма площ заемат горските територии (220 418дка, или 52.5% от площта на общината). Като 74.6% са от естествен произход. Водещата курортно-туристическа функция на общината предопределя голямото значение на групата “защитни и рекреационни” гори.

Земеделските територии покриват площ от 167 229 дка (39.6%, при средно за страната 58,7%). Размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 116 772 дка. Показателят “обработваема земя на човек от населението” варира в твърде широки граници, като достига и екстремни стойности – от 0,5 дка/ч за землището на с.Свети Влас и 1,1 дка/ч за гр.Несебър, до 144,0 дка/ч за с.Приселци и 169,9 дка/ч за с.Козница. Средно за общината този показател е 5,9 дка/ч – по-нисък от средния за страната (6,3 дка/ч), от средния за Югоизточния район за планиране (8,6 дка/ч) и от този за област Бургас (7,5 дка/ч).

Територията на населените места и други урбанизирани територии са с площ 11 789 дка (2.8%, при средно 5,0% за страната). Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 6744 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 295 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 1957 дка.



В структурата на собствеността върху земята преобладава държавната - 44,5% от общата територия на общината, частната собственост е (30,1%).


Разпределение на площта на горския фонд по групи гори по функции

Групи гори по функции

Площ

%

ха

І. Гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции

15352.0

68.5

ІІ. Защитни и рекреационни гори и земи (1+2+3+4)

6836.5

30.4

1. Противоерозионни гори и земи

784.7

3.5

1.1. Еднокилометрови крайбрежни ивици на Черно море

766.3

3.4

в т.ч. нелесопригодни горски площи

51.7

0.2

1.2. Нелесопригодни горски площи, обрасли с дървесна и храстова растителност

18.4

0.1

2. Мелиоративни гори и земи

68.6

0.3

2.1. Защитни ивици (50 м) край първокласен път

56.7

0.2

2.2 Защитна 10-метрови ивици край напоителни канали

11.9

0.1

3. Рекреационни гори и земи

5400.6

24.0

3.1 Лесопаркове

1326.0

5.9

3.1.1 Лесопарк "Слънчев бряг"

1194.5

5.3

в т.ч. - защитни 1 км ивици на Черно море

167.0

0.7

- защитни 50 м ивици на шосе

124.4

0.6

- курортни гори

280.1

1.2

3.1.2 Лесопарк "Несебър"

105.4

0.5

в т.ч. защитни 1 км ивици на Черно море

105.4

0.5

3.1.3 Лесопарк "Обзор"

26.1

0.1

в т.ч. курортни гори

26.1

0.1

3.2. Курортни гори

4074.6

18.1

в т.ч. - защитни 1 км ивици на Черно море

579.3

2.6

- защитни 50 м ивици на шосе

28.0

0.1

4. Други гори и земи

582.6

2.6

4.1. Семепроизводствени насаждения

482.9

2.2

в т.ч. курортни гори

74.7

0.3

4.2. Географски култури

89.6

0.4

в т.ч. - курортни гори

2.6

0.0

- лесопарк "Слънчев бряг"

6.2

0.0

4.3. Исторически места

10.1

0.0

в т.ч. курортни гори

5.1

0.0

ІІІ. Гори и земи в защитени територии (1+2)

233.9

1.1

1. Защитени местности

210.3

1.0

в т.ч. - защитни 1 км ивици на Черно море

87.8

0.4

- курортни гори

59.0

0.3

- нелесопригодни горски площи

5.7

0.0

2. Природна забележителност "Пясъчни дюни"

23.6

0.1

в т.ч. - защитни 1 км ивици на Черно море

23.6

0.1

- лесопарк "Несебър"

23.6

0.1

ВСИЧКО ЗА ОБЩИНАТА (І+ІІ+ІІІ)

22422.4

100.0










Източник: Агенция по кадастъра към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, "Баланс на територията на община Несебър към 31.12.2000 г." (последен)


Биоразнообразие

Горски екосистеми:

Дивата флора, уникална с голямото видово разнообразие от дървесни, храстови и тревни видове е природно наследство с естетическа, рекреационна, икономическа и със своя собствена стойност, която трябва да се съхрани и предаде на следващите поколения. В района растат редки, защитени от Закона за защита на природата и застрашени от изчезване видове включени в „Червената книга на Р. България”. Някой от най-често срещаните представители на биорзанообразието в района са:



Цер- Ниско дърво с мощна-разперена встрани корона. Кората е дебела, сиво-черна, грубо и дълбоко напукана. Големината, формата и нарязването на листата са силно променливи. Обикновено са дълги 5-14 см, тъмно-зелени на цвят-кожести и груби, приличат много на листата на дъба. Жълъдите узряват за около 2 години. Церът е невзискателен към почвени условия, издържа на ветровити терени и замърсен въздух. Церът се нарича така, тъй като по здравина се смята на «царят» на дърветата. Дървесината е изключително устойчива дори и на водна среда.

Космат (бял) дъб –Дърво с не-големи размери. Средната му височина е 10-15 до 20 м., нерядко може да бъде срещнат в храстовидни размери. В млада възраст листата са окосмени и от двете страни, в последствие само отдолу. Жълъдите са събрани на по 2-5 на групи. Този дървесен вид е силно сухоустойчив.

Обикновен повет-буйнорастящ увивен храст с дължина на стеблата до 15-20 м. Дребни-жълти цветчета.

Мъждрян- Високо дърво, средно стига до 10 м., но може да израстне и до 20 м. Рзвива закръглена корона и има сивопепелява гладка кора, сиви или светлокафяви окосмени пъпки. Цъфти от май до юни в продължение на три седмици, като плодът е крилатка с изпъкнало орехче.

Черен бор- Това дърво стига до височина 40-45 м. Короната в млада възраст е конусловидна, а в зряла-направилна до чадъровидна. Кората е напукана и на цвят е тъмна-почти черна понякога. Иглите са дълги, зелени и твърди, с полокръгло напречно сечение. Черният бор е светлолюбив и сухоустойчив вид. Той е студено устойчив.

Лечебен камшик (жълтото цвете)- Светлолюбиво растение, което расте еднакво добре на умерено влажни и на сухи почви. Това е многогодишнотревисто растение, високо от 30 до 150 см., покрито с власинки. През лятото източената като камчик връхна част се превръща в дълга 30 см. класовидно съцветие, отрупано със златисти цветове. Народната медицина използва цялата надземна част на растението, която се събира в перида на цъфтенето (юли-септември), като в последствие се суши. Билкат регулира действието на черния дроб и жлъчката и се препоръчва като допълнителна терапия при хепатит и др.

Бял равнец-този вид се среща в цялата страна, расте еднакво добре по откритите и затревените места, в храсталаци или разредени годи, стига да са достатъчно светли, а почвата суха. Белият равнец емногогодишно тревисто растение. Той е важна част от съвременната медицина и фармакология, а в народнато лечебна практика се изполва цялото растение или само цветовете му, които се берат малко предъ пълното им разцифтяване, като се режат близо до горното им разклонение без стъблената част, сушат се на слънце, после на сянка или в сушилня. Ипзолва се за лечение на стомашни проблеми ,възбуждане на апатита, при жълтеница и като кръвоспиращо средство.

Червено подъбиче-Многогодишно тревисто растение което се среща в полски и предпланиснски райони в смесени гори и по горски поляни с надморска височина до 1000 м.. Надземната част се бере в периода на цъфтенето-юни, август. В народната медицина билката се използва за подобряване действието на храносмилателния тракт, против гастритни и язвени болки.

Черен бъз- Растението се среща навсякъде по влажните гори и места, из планините се намира на надморска височина над 1500 м.. Цветовете действат противовъзпалително, патогенно, секретоличтично и отхрачващо, при възпаление на дихателните пътища и простудни заболявания.
По известните представители на фауната в региона са:

  • Благороден елен-рогата на благородния елен имат най-малко 5 израстъка. Зимно време среща затруднения в намирането на храна и често гладува и разчита на запасите натрупани през лятото и есента. Денем почива на някое скришно място и не излиза до свечеряване. Обикновено живее на малки стада, съставени само от мъжки или женски индивиди, които се смесват само в размножителния период. По-малко свързан е към определена територия от другите представители на семейството. Въпреки големите си, със заострени шипове и крайно опасни рога, когато са заплашени и мъжките и женските се защитават удряйки силно с предните си копита.

  • Лисица- гърбът на лисицата е златисто кафяв. По принцип окраската й силно варира. Дължина на тялото до 90 см, а на опашката до 60 см. Местообитанието и е крайно разнообразно: скалисти места, разредени гори, долини на реки и др.
       Лисицата е нощно животно. Храни се с мишки, птици, зайци, гущери, насекоми и др.    Брачният период е през януари и февруари. Продължава бременността до 56 дни. Ражда до 8 малки, рядко повече.

  • Сърна-през лятото окраската на сърната е светлокафява до червена, през зимата-сива. Към средата на есента започва да линее, през ноември падат рогата на мъжкия, през декември на мястото на старите израстват нови рога, които в наалото са хрущялоподобни , а през май са вече напълно развити. Дължината на сърната стига до 120 см.. Тя е нощно животно.

  • Дива свиня-окраската на дивата свиня е сиво-кавява до черна. Дължината на тялото достига до 190 см., а теглото до 300 кг. Живее в планините, обрасли с гъста растителностъ и храсти, през зимата слиза в равннините. Тя образува стада, малки и по-големи в зависимост от количестворо на храната. Тя е всеядно животно.

  • Чакал - чакалът прилича донякъде външно на вълка, но е доста по-дребен от него. Дължината на тялото му достига 71-85 см, тежината - 7-14 кг, а височината в холката - 45-50 см., Чакалът обитава гористи местности, най-често близо до открити пространства. Предпочита да живее в млади иглолистни гори и в сечища. Среща се още в гъстата растителност по бреговете на реки и някои други водоеми, заселва се и в обработваеми земи, в дерета, сред скали и полезащитни пояси. Размножителният период на чакала е през зимата, от януари до началото на март. При този хищник двойките се образуват трайно, за цял живот. Мъжкият чакал участва дейно при устройството на бърлогата, а по-късно и при изхранването на малките. акалът има един твърде характерен навик. Той е активен предимно нощем. Често преди да излезе да ловува, той започва да вие високо, като гласът му наподобява някакъв жален плач. От време на време виенето се прекъсва от своеобразен лай. Щом завие първият чакал, към него веднага се присъединяват други негови събратя, които се намират наблизо

  • Черен щъркел- Оперението на черния щъркел е почти негативен обрез на белия щъркел и за разлика от него обитава най-рядко посещаваните от човека равнинни и полупланински широколистни гори и труднодостъпни скални масиви. По време на есенния прелет черните щъркели образуват неголеми ята (до 150-200 птици) или пък се придвижват на юг заедно с огромни ята бели щъркели. През зимата не се срещат у нас.
       Черният щъркел е напълно защитен вид без изключение.

  • Гривяк - Гривякът е най-едрият наш див гълъб. Неговото тяло достига 41-45 см дължина, масата му - 284-690 г, а размахът на крилата му е 75-80 см. Общият цвят на оперението е синкавосив. Перата по шията са със зеленикав метален блясък, като от двете и страни има по едно бяло петно. Гушата е с виненочервен оттенък, а по тъмносивите крила има по една бяла ивица. Опашката е сива, с широка сивочерна препаска на края си. Човката е оранжевочерна, жълтеникава към върха си. Краката са червени. Гривякът си търси храна сутрин и привечер на открити места, а иначе се крие обикновено в гъстите корони на дърветата. Той се храни с житни семена, семена на плевели и треви и с плодовете на някои храсти и дървета (глог, трънка, шипка, дъбов и буков жълъд). Гривякът е ценна ловна птица и широко разпространена у нас. В природата тя става понякога жертва на царския орел, бухала и гащатия мишелов.

  • Гарван гробар- наричан още и само гарван е най-едрата птица от семейство Вранови. За разлика от други представители на семейството, той е самотник и може да се види най-често по двойки или в изключително редки случаи на малки ята. Всеяден, храни се предимно с мърша и дребни животни, но също така обича и насекоми, червеи. Ако му се наложи се храни и с плодове. В природата изпълнява, редом с лешоядите, ролята на санитар. В някои случаи се изявява като активен хищник и напада дребни птици и бозайници (зайчета, плъхове, къртици и пр.). п

  • ритежава завидни умствени способности, може да брои, има добра памет, известни са случаи и на заучаване на думи. В България е защитен вид включен в Червената книга.

  • Шипобедрена сухоземна костенурка- Разпространена е от морското равнище до 1300 м. н. в. Предпочита открити пространства с тревиста растителност, през летните горещини често навлиза в храсти и гори, долове и дерета. Както предходния вид и този е дневно активен, хранителния спектър не се различава от този на предходния вид. През летните месеци юни, юли снася на два или три пъти по 2-8 почти кълбовидни яйца с варовикова черупка, които заравя на препечени места, малките се излюпват след 70 до 100 дни. Установено е, че много често те излизат на повърхността едва на следващата пролет (зимуват в мястото, където са се излюпили). Продължителността на живот на този вид е около 110-120 год.

  • Крехар- Слепокът е безкрак гущер. Тялото и опашката са покрити с малки люспи, прилепнали плътно една до друга, което прави тялото гладко и лъскаво. Окраската е тъмнокафява с бронзов оттенък. При доближаване не бяга, затова се нарича ,,слепок". На дължина достига до 60 см.

  • Смок-мишкар- Среща се в букови гори, храсталаци, скалисти места и др. Често влиза в обори, плевни и стари селски къщи. Затова още се нарича "домошар". Много добре се катери по дърветата. Среща се в цялата страна. В планините до 2000 м надморска височина. Смокът-мишкар не е отровен, но когато не може да избяга захапва нападателя си и забива силно острите си зъби в тъканта, като държи продължително време без да пуска. При потапяне във вода, смокът веднага освобождава захапаното.
       Понеже унищожава вредни гризачи, се счита за полезен.

  • Жаба дървесница- Тази жаба е обитател на влажните гори и храсталаци. Характерна е за цялата страна. Наречена е дървесница, защото на върха на пръстите има малки вендузи, с помощта на които се катери по храстите и дърветата. Жабата дървесница се приема за полезна, защото в храната и влизат вредни насекоми.

  • Пърхутка - формата най-често е крушовидна или бухалковидна, външната обвивка се състои от многобройни шипчета и зрънца, които лесно опадват и накрая изчезват;

  • Манатарка - това е една от най-разпространените и популярни гъби. Това е най-лесно намираната у нас дива гъба тъй като е лесна за разпознаване, добра за консумация, лесно запазима, и желана за внос от други Европейски държави. Високо-качествените млади плодни се считат за деликатес и командват високи цени. Сравнително трудно се намират обикновени манатарки без инфестации на ларви. Среща се най-често в иглолистни гори но не е рядка и в широколистни. Гъбата е в симбиоза с дърветата.

  • Печурка- Характерни за тези гъби са розовите пластинки, по-късно покафеняващи, и кафяв споров прашец. Младите гугли са кълбовидни а пластинките са скрити поради наличието на було. По-късно булото се разцепва оставяйки пръстенче около стъблото.


Морски екосистеми

Обхвата на морските екосистеми съвпада с територията на водите на Черно море от р. Фъндъклийска до Бургаската низина и прилежащите към тях плажни и щормови ивици. Основните параметри, характеризиращи морските екосистеми на района, са свързани с количеството и качеството състояние на фитопланктона, зоопланктона, зообентоса и представители на ихтиофауната като биологични компоненти и достигнатите нива на замърсяване на водното замърсяване по отношение на органичните вещества, нефт и нефтопродукти.



  • Фитопланктон. Изследванията на структурните параметри и количеството развитие на фитопланктона в българския сектор на Черно море датира от 1954 г. Те се провеждат по четири стандарти профила- н. Калиакра, н. Емине и Маслен нос.

В Качествения състав на фитопланктонните популация доминиращи почти през цялата година са диатомеите и динофлагелатите, които имат сезонна изменчивост. Най0голямо развитие получават през зимата, а вторите- през късно пролетния, летния сезон. Еугленофитите са характерни само за най-близката крайбрежна акватория. Близката крайбрежна зона близо до 3 мили от брега, подложена на най-силно антропогенно въздействие е с най-ниско количествено развитие на фитопланктона и локални цъфтежи; 10-20 мили зона-под влияние на континенталния вток в северозападната част на Черно море и специфичните за западнат му част циклонални течения, е с характерни регионални цъфтежи и 30-40 милна открито-морска зона, с относително ниско количество развитие и относително постоянен качествен състав на фитопланктона. В сезонен аспект, в акваторията, подложена на въздействие на антропогенна еутрофикация, максимума в количественото развитие на фитопланктона е през пролетните месеци, докато в открито море през лятото фитопланктона е най-беден. Под въздействие на естествени и антропогенни фактори и особено нарасналата еутрофикация е получена съществена промяна в структурната и функционирането на фитопланктона.

Основните тенденции се изразяват в следното:

-изменение на съотношението на таксономичните отдели Bacillariophyta-Dinophyta

-значителни увеличаване на броя, честотата и на продължителността на фитопланктоните цъфтежи стават почти ежегодни0 а регионалните цъфтежи са циклични.

-съществена промяна в качествения състав към доминиране на динофити и хризофити до появата на нови за българското крайбрежие и черноморската флора фитопланктони видове: Phaeocystis pouchettii, gassenerium mochimaensis, Oxyphisis, както и значително увеличаване в количественото развитие на масовите видове – от 10 до 100 пъти.

-промяна в сезонната сукцесия като индуцирани в резултат на еутрофикацията.

Всичко това влияе негативно на морската екосистема. Прогресивното намаляване на дълбочината на еуфотичния слой и прозрачността на водата в близката крайбрежна акватория до по-малко от 1 м по време ма цъфтежа. Това дава основание в условията на еутрофизация фитопланктона да се класифицира като един от ключовите фактори за екологичния дисбаланс на Черно море.


  • Макрофитобентос (водорасли). Видовия състав на водораслите през нашето черноморско крайбрежие е представено от 157 вида, които са 53% от цялата черноморска макрофлора. Тези видове принадлежат към 82 рода, 43 семейства и 25 класа от Червени, Кафяви и Зелени водорасли. Най- богати са Червените водорасли.

През последните години са наблюдавани рязко редуциране на популацията от водорасли до степен на пълно изчезване на редица видове.

  • Зоопланктон. При нормална хидрологична зима развитието му е при температура 4 0С. В тези температури в биомасата доминира Acartia clause, Paracalanus parvus, Othona similes Pseudocalanus elongates. Най-ниска е пролетната биомаса при н. Емине-35.39 мг/м3.

Средната биомаса, състава и структурата на зоопланктона имат сезонен характер, което показва строгата им зависимост от годишната термична променливост на водата.

В крайбрежната зона най-висока биомаса имат N.scintilans и кладоцерните видове. Този зоопланктонен комплекс се счита като индикатор за повишената еутрофикация и определя високата степен на промени в биологичния потенциал и интензивността на фосфорното рециклиране.

През последните години се появи хищник ктенофората Mnemiopsit leidy. Храни се с рибни яйца и ларви, което рефлектора върху техните числености.

Причината за масовото развитие по всяка вероятност е високото ново на еутрофикация и бърза репродукция.



  • Зообентос. Изследванията върху него по нашето крайбрежие са представени след 1932 г., когато са установени 249 вида. След видовият състав е добре изучен. След последни данни общия им брой на видовете е 1370, които пронадлежат към 12 типа. А най-голямо разнообразие се отличава Arthropoda-492 вида. На второ място магът да се поставят червеите-338 вида.

Първите чувствителни промени в зообентосните съобщества са установени преди около 15 години, характеризиращи се с навлизането и аклиматизацията на нови имигранти в българската акватория на Черно море.

В биоценологично отношение са обособени три основни зони- супралиторал, медиолиторал и сублиторал, подразделени на 12 зооценози. Като най-богата на видове се характеризира пясъчната зооценоза (142 вида), следвана от митилусовата- 90 вида. Главните зообентосни групи са Молюските, Полихетите и Ракообразните. Изследванията по профил на н. Емине показват, постоянство по показателя плътност на зообентоса. Биомасата на молюските в някои сезони достига 97% от общата маса. В следствие на обезкислородяването на продънните води в постцъфтежния период през летния сезон в някои зони по крайбрежието е регистрирано масова смъртност през последните години. Най-поразените видове от хипоксията са десетокраките раци ракът-плувец (Macropipus holsatys) и ракът Упосебия. Установена е тенденция на рязко спадане на видовото разнообразие в дълбичина, особено в зоната от 84 до 140 м.


Защитени територии.

Защитена местност ”Калината”– заливна, лонгозна гора, истински оазис , китка съхранила вековни ясени, дъбове, брястове и много храсти на площ от 960 дка растат дървесни, храстови и тревни видове, декоративни и лечебни растения, включващи 75 растителни вида, от които 27 декоративни и 19 лечебни. Отстояща на около 4 km западно от района на инвестиционното предложение. Обявена е с цел опазване на естествено находище на блатно кокиче и на уникално растително съобщество. Защитената територия е обявена със Заповед № 1938/03.07.1970 г. на Министерството на горите и горската промишленост /обн. В ДВ бр.65/1970г./, като със Заповед № 871/07.11.1991г. на МОС и Заповед РД - №1459/12.12.2003г. на МОСВ е разширена площта и. Тя е от лонгозен тип, представител на обширните някога горски съобщества край някогашното Несебърско блато, от което до нас са достигнали около 75 растителни вида, 19 от които са лечебни, а 5 са с природозащитен статус. Най-ценният представител е блатното кокиче (Leocojum aestivum L), чието находище е на повече от 20 ха

Защитена местност “Ортото -Запазена високостъблена гора, в която не са водени главни (възобновителни) сечи за повече от сто години, намираща се приблизително на три километра по въздушна линия от връх “Свети Илия”. Защитената местност “Ортото (587,6 ha) e обявена с цел опазване на характерен ландшафт, естествени вековни смесени широколистни гори с богат видов състав и местообитания на редки растителни видове и съобщества. Запазена високостъблена гора, в която не са водени главни (възобновителни) сечи за повече от сто години, намираща се приблизително на три километра по въздушна линия от връх “Свети Илия”.

Защитената местност “Иракли” (42,3 ha) е обявена с цел опазване на типични крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове (пясъчна лилия и млечка, морски ранилист, пясъчна млечка, татарски млечник, морски ветрогон) и птици. Разположена е в землището на с. Емона. , северно от Несебър. Района представлява ботанически оазис.

Защитената местност “Смриките” (48,9 ha) е разположена в землището на гр.Несебър. Обявена е с цел опазване естествено находище на червена пираканта и включващото го растително съобщество.

Защитената местност «Пясъчна банка Кокетрайс» (760 ha) e обявена с цел опазване на характерна бентосна фауна. Разположена е в акваторията на Черно море на около 14 km югоизточно от района на инвестиционното предложение.

Природната забележителност “Нос Емине” (50 ha) е обявена с цел опазване на забележителни геоложки и ботанически обекти. Отстои на около 13 km източно от района на инвестиционното предложение.

Природната забележителност “Пясъчни дюни е разположена в местността “Бабата” при КК ”Слънчев бряг”. Обявена е за опазване на уникални геоложки образувания. Отстои на около 4,5 km южно от района на инвестиционното предложение.

Природната забележителност “Пясъчни дюни” обхваща 5 пясъчни дюни в КК «Слънчев бряг». Отстои на около 6 km южно от района на инвестиционното предложение.

Еко маршрути:

На територията на община Несебър е създадена екотуристическата мрежа “Величествен Балкан, Лазурен бряг и Хилядолетна история”. Изградена е в региона на източна Стара планина в околностите на гр. Свети Влас с финансовата помощ на Министерството на околната среда и водите и „Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда”. Свети Влас се развива като най-живописния черноморски курорт на страната, обърнат изцяло на юг, една българска Ривиера, която започва от курортния комплекс “Слънчев бряг”, обхваща самото селище, ваканционно селище “Елените” и завършва при скалистия нос “Емине”, най-източната точка на Стара планина. Обекта е с национално значение.

Туристическа инфраструктура, изграждаща еко-пътеките е изградена от маршрути- разделени по степен на проходимост и основен акцент. Всички маршрути са маркирани с цел популяризиране на видовото богатство в региона и възпитание в екологична култура и ориентация с изработени и монтирани: указателни табели те са разположени на ключови места по туристическите маршрути, и съдържат карта на района и информация за посоката към определени забележителности и съществуващата инфраструктура; информационни табели на които има карта, информация за планината, планинските маршрути и биоразнообразието, което може да се наблюдава; табели за обозначаване на отделни растителни видове; туристически навеси; туристически заслони и пейки; За да пазим гората чиста за хората, които ще дойдат след нас са поставени и кошчета за отпадъци.

За изграждането на еко-пътеките е използвана местна работна ръка и местни суровини. Съчетавани са мерките за запазване на екологичното равновесие с интересите на туристите и на местното население. В съответствие с името на проекта са обособени три пешеходни туристически маршрута с различна трудност и разнообразни природни дадености:

- “Величествен Балкан” – обозначен със зелено на ориентационните карти е с дължина на прехода 8 км и с продължителност 5 часа. Ако изберете този маршрут вие ще тръгнете от ваканционно селище ”Елените”, и ще минете през “Чобан чешма”, “Подковата”, местността ”Муфлоните”, връх ”Свети Илия”, местността ”Съръ гьол”, “Ловно ханче” местността “Куру чешма” където се намира и вековното дърво от вида “Цер”;

- “Лазурен бряг” обозначен със синьо на ориентационните карти е с дължина на прехода 4.5 км с продължителност 3 часа. Ако изберете този маршрут вие ще тръгнете от новия квартал на гр.Свети Влас, и ще минете през “Голямата чешма”, местността ”Муфлоните”, “Подковата”, чешма ”Канелски борун”, през дъхаво борово насаждение до помпената станция- край на Вашата разходка. Характерен за маршрута е изключително красивия панорамен изглед към целия несебърски залив, от където се виждат Несебър, Тънково, Равда, Ахелой, защитена местност ”Калината”, Каблешково, Александрово, Медово, Несебър и Странджа планина;

-“Хилядолетна история” е с дължина на прехода 6 км с продължителност 4 часа . Той е посветен на културното и религиозно наследство, с което е характерен региона. Ако изберете този маршрут вие ще тръгнете от “Свети Андрей” (“Аязмото”), Свети Влас – стария квартал “Старата чешма”, връх “Свети Илия”, “Голямата чешма”, местността “Муфлоните”, “Подковата”, чешма ”Канелски борун”(“Батьова чешма”), в посока юг по “Канелски борун” се слиза до “Свети Власий” и се завършва при туристически комплекс “Манастирите”.

Шум

Източници на натоварване на територията с шум са преди всичко автомобилния транспорт и строителните дейности. Първокласния път, пресичащ общината, преминава през гр. Обзор и периферно на к.к. Сл. бряг и Несебър-новия град. През летните месеци шумовото натоварване достига много високи стойности- до 70 ДБ/А, което е приблизително с 25 ДБ/А над допустимите нива за населени места.

Прилежащите към пътя жилищни сгради и почивни станция в един значителен период от годината се намират в акустичен дискомфорт.

Зелени площи

Спецификация на парковите площи е показана в слезващата таблица:






Обект

Площ/дка

1

Читалище стар град

0.230

2

Църква “Христо Пантократор”

0.950

3

Вход стар град

1.850

4

Северен скат стар град

0.400

5

Църква “Алитургетос”

0.160

6

‘’Стара митрополия”

0.015

7

Порт Несебър

0.840

8

Морски звуци

2.870

9

Комплекс “Хоризонт”

1.030

10

С/у хотел “Панорама”

0.730

11

Старите кладенци

1.240

12

Кръгово вход Несебър

0.925

13

Преди Лукойл

0.263

14

Пред почивна база на МНО

1.200

15

Пред кафе “Селект”

0.450

16

Ул. “Кирил и Методи”

1.922

17

Ул. “Зорница”

0.800

18

С/у хотел “Марина Палас”

0.420

19

Здравен дом Несебър

0.900

20

Фронт офис

0.170

21

Детска площадка І

0.460

22

Детска площадкаІІ и енерго

0.400

23

Детска площадкаІІІ

0.300

24

Детска площадка Слънчев бряг

1.150

25

с. Равда

4.300

26

с. Влас

3.240

27

Зелени площи пред паметник ВМРО

14.440

28

ЦДК “Калина Малина”

0.913

29

ЦДК “Яна Лъскова”

0.860

30

Розариум

0.820

31

Срещу Районен съд гр. Несебър

1.170

32

Квартал “54”

0.900

33

С/у СОУ “Любен Каравелов”

1.156

34

Пред телефона каса/под Герджика/

0.450

35

Рибна борса

0.570

36

Южен парк

7.761

37

Новоизграждащи се през периода площи




38

Общо:



Основното внимание на ръководството на Общината е насочено към изграждането, модернизирането, ремонта на обекти по благоустрояването и комуналното стопанство, а в последствие приоритетно се работи по озеленяването и изграждането на паркове и квартални градинки. До момента са изградени доста нови обекти на територията на гр.Несебър.

В района на северния скат в гр.Несебър-нова част е предвиден терен за озеленяване на площ 2550 кв.м. По проект е укрепен целия северен бряг на гр.Несебър-нова част и изградена крайбрежна алея за движение на пешеходци, велосипеди, рикши и други-без автомобили. Алеята започва от плажа на КК”Слънчев бряг” и завършва до провлака на Несебър-стара част. Изградена е цялата инфраструктура/тротоари, осветление,скамейки за сядане, съдове за битови отпадъци, кейове за лодки и сърф, спортни площадки/ и самата алея се превърна в естествено и желано място за отдих и разходка на живущите и гостите на града. При реализация на този проект мястото придоби изцяло завършен вид и се вписва в цялостната панорама на залива.

Друг важен терен се намира на централната пътна артерия на гр.Несебър ул.”Хан Крум”. Това е основната улица за връзка със централната част на града и Старинния Несебър, на която движението е изключително интензивно. С изграждането на обекта и особено след няколко години с натрупването на повече биомаса залесения район ще благоприятства за пречистването на голяма част от вредните емисии, отделяни от автомобилния поток. От естетична гледна точка обекта ще предава на целия район завършен вид и още по-голяма красота.

Не малко средства, труд и професионални умения бяха използвани и за реализацията на проекта за озеленяване на “Южен парк – гр.Несебър”. Считаме, че това е един много важен елемент от провежданата политика на Община Несебър за подобряване цялостният вид на населеното място и превръщането му в един курортен център, отговарящ както на европейските, така и на международните стандарти.
8. Радиационна обстановка и влияние на нейонизиращи лъчения

Радиационния гама-фон в района на Несебър е в рамките на естествените стойности. Това се потвърждава и от измерванията на “АКВАТЕХ”- Варна. На територията на общината няма източници на нейонизиращи лъчения. В района на гр. Несебър са извършени наблюдения за определяне гамафон на почвата в трите пункта - Северно пристанище, яхтено пристанище, южен плаж. Данните и за трите пункта показват, че района не се отличава от естествените стойности за този параметър- средно от 0.09 mS/h до 0.14 mS/h.


9. Управленски ресурси

В структура на Община Несебър пряко ангажирани с дейността по опазване на околната среда са кмета и Управление “БКС и Екологоя”. В отдел „Екология” е назначен един началник отдел, старши експерт по опазване на околната среда, един главен специалист контрол по опазване на околната среда и петима специалисти.

Основни функции и задачи:
-Реализира екологичната политика на Общината.
-Събира информация за състоянието на околната среда на територията на Община Несебър.

-Изготвя програми и проекти във връзка с опазването на околната среда.


-Контролен орган на Община Несебър в областта на опазване на околната среда и нейното екологосъобразно използване.
-Контролира опазването на реда и чистотата по улиците, тротоарите, площадите, парковете, градините, зелените площи и др. обществени места, както и опазването на въздуха, водата и почвата от замърсяване.
-Организира проверки, контролира и санкционира нарушителите на местната нормативна база и законите на страната по отношение опазването на околната среда.
-Работата на екоинспектората се осъществява под ръководството на специалист, който организира и контролира цялостната работа на групата инспектори и води отчетност за извършената работа.
-Събраните средства се използват за решаване на екологосъобразни проблеми на територията на Общината.
-Съдейства на държавни и обществени органи и организации в дейности, свързани с опазване на околната среда и нейното възпроизводство.
10. Икономически показатели

Три отрасъла имат най-съществено и приблизително равномерно балансирано значение за икономическия растеж и за заетостта в общината: туризмът, селското стопанство и търговията.



Промишленост

Промишлеността е традиционно слабо развита и насочена единствено за обслужване на туристическия сектор, като играе спомагателна роля. Тя е свързана с “Производство на неметални суровини” и “Производство на хранителни продукти и напитки”.



Селско и горскостопанство

В съответствие с климатичните и почвените условия община Несебър е с исторически традиции и с подходящи предпоставки за развитие на лозарството и овощарството - с приоритетно значение е отглеждането на праскови. В общината съществуват добри възможности и за развитие на технически култури - особено на слънчоглед.


Поземленият фонд на територията на общината е разпределен, както следва: частни земи - 126 898 дка, общински - 1097 дка, държавен фонд - 1106 дка, остатъчен фонд - 28 685 дка. Общият размер на обработваемата площ е 95 388 дка към 2000 год. Преструктурирането на селското стопанство и възстановяването на собствеността върху земеделските земи поставиха селското стопанство в кризисно състояние - животновъдството е напълно ликвидирано, растениевъдството намалява добивите и площите с овощни градини. При така създадената ситуация изхода е в коопериране на земеделската собственици. На територията има 8 земеделски кооперации, които обхващат 50700 дка от земята. Стопанските сгради са приватизирани и в повечето случаи не се използват по преназначение Насоките на Общината трябва да са към производство на екологични чисти храни, което ще повиши икономическите резултати и ще стабилизира отрасъла.

Туризъм
Подходящите природо-климатични условия - високата средногодишна температура и прекрасните плажни ивици, са фактор, който формира основната отраслова структура на общинската икономика - стопанския туризъм. Общата площ на плажовете е 1517000 кв.м., осигуряващи 139450 плажни места и отделно 11300 места по скалистите места. От тях:

-комлекс “Обзор”-361000 кв.м. и 45125 плажни места което представлява 10% от плажовете на нашето Черноморско крайбрежие.

-комплекс “Несебър-Сл. бряг”-1156000 и 94325 плажни места или 20.8% от националния плажен морски ресурс.

Община Несебър е най-голямата туристическа агломерация на Българското Черноморие. На територията на общината функционират повече от 150 хотела с над 100 000 легла, 630 частни квартири с над 35 000 легла и 1000 заведения за обществено хранене. Като се планира До 2010-2020г. броя на леглата да за стопански туризъм да стане над 120 000. Значителна част от тази материална база е съсредоточена в гр.Несебър, КК Слънчев бряг, ВС "Елените", гр. Обзор, Равда и Свети Влас.

След допитване на BALKAN HOLIDAY PARTNERS, който един от най-големите туроператори по българското Черноморие Община Несебър е получила следния коментар, който като цяло засяга само територията на Община Несебър, а развитието на туризма в България като цяло. Според тях:

-се наблюдава увеличаване на туристите в България

-увеличава се броя на английските и скандинавските туристи като и тези от Русия и ОНД за разлика от германския пазар, при които се наблюдава спад.

По данни на MTS Incoming BTS ltd. (60 258 туристи), Apollo Tourist Service ltd. (48 924), Elittour ltd. (108 859 туристи), ТУИ България (161 100 туристи).

По данни на летището Бургас, към 30.09.2006г., 1 747 997 пътниците са преминали (кацнали и излетели). От тях 885 894 туристи са кацнали на летище Бургас. 80 % от тях са посетили Община Несебър -708 7415. туристпотока на практика значително се е увеличил от чуждестранни туристи, пристигащи с организиран автобусен транспорт или лични автомобили, а така също и от нарастващия процент на българите, почиващи в общината. Общата цифра надхвърля: 850 000

2005г-7850 000

2004г.-590 014

2003г.-414 435

2002г.-320 000

обслужени пътници на “Летище Бургас” ЕАД

По данни на отдел “Местни финанси”, Кметства -гр. Св.Влас, гр. Обзор и с. Равда до 30.09.2006г са реализирани брой нощувки както следва:

-4 475 411 за гр. Несебър и КК. Сл. бряг”

-407 840 за гр. Обзор

-129 730 за гр. Св. Влас

-36 910 за с. Равда

Общо 5 049 891 за цялата община

В настоящи момент туристическата индустрия се характеризира със следното.

-частна собственост на хотелиерство и развитие на нови форми на развитие(познавателен туризъм, селски туризъм, джип сафари и др.)

-модернизация на материално-техническата база

-разширяване на туристическата инфраструктура.



Транспорт- републиканската пътна мрежа е представена от първокласен път І-9, които е част от Европейската пътна мрежа и в частност Е-87.
Средно годишно натоварване (ЕЛА) на път Е-9 в двете посоки и оразмерителна часова интензивност (ОЧИ).Данните са от 1993 г.

Пребр

Пост




Км

Мото-

цикле


Ти

Бр.


Леки

коли


Бр.

авто-

буси


Бр.

Леко-

тов.


коли

Бр.


Средно-

тов.


коли

Бр.


Тежко-

тов.


коли

Бр.


Коли

с ремар-


кета

Бр.


Общо

тов.


коли

Бр.


Сума МПС

(бр)


ЕЛА

ОЧИ

1585

1777.300

12

1256

212

339

145

117

108

709

2189

3372

506

1586

190.400

12

1182

172

244

102

73

73

492

1858

2712

407

1587

201.000

20

1858

115

305

173

83

97

658

2378

3344

502

1588

204.500

23

3911

235

734

252

268

109

1363

5532

7400

1100

1589

207.000

60

6159

679

1067

303

263

152

1785

8683

11685

1753

Общата дължина на републиканската пътна мрежа, обслужваща територията на общината, е 80.8 км. От тях, 42.4 км е дължината на първокласния път І-9, като след мащабната реконструкция, извършена през последните години, пътят е в добро експлоатационно състояние. Третокласната пътна мрежа, с обща дължина 38.4 км. В по-голямата си част тя е в незадоволително състояние. Една трета от нея е в лошо експлоатационно състояние - главно в най-западната част на общината (Оризаре-Гюльовци), на север, след разклона за Горица и отсечката до Тънково.



Дължина и състояние на републиканската пътна мрежа в общината:

Път от републиканската пътна мрежа

Обща дължина

км


дял в добро състояние

дял в средно състояние

дял в лошо състояние


І-9 Варна-Обзор- Сл бряг-Несебър-Бургас

42.4

100.0







ІІІ-906 Дюлино-Оризаре-Каблешково

29.0

17.2

58.7

24.1

ІІІ 2085 /Дюлино-Оризаре/ -Горица

1.5







100.0

ІІІ-9061/Оризаре-Каблешково/-Тънково-Сл бряг

7.9

17.0

39.3

43.7

Общинската пътна мрежа е с обща дължина 47.5 км, като състоянието на по-голямата част от нея също може да се определи като незадоволително, особено в планинските територии. Лошо е състоянието на 6.5-километров участък, свързващ село Емона с път І-9, както и на 10-километрова връзка между Слънчев бряг и в.с.”Елените”, които се нуждаят от реконструкция.

Обществения транспорт е изцяло автобусен и таксиметров, като транспорта до всички селища е осигурен и се осъществява от частни превозвачи.

На територията на Община Несебър има три пристанища, като и трите са в гр. Несебър, едното от които е предвидено за пристан за яхти и развлекателни плавателни съдове. Има две корабни места и подходяща морска градина с регионален ГКПП. Няма условия за ползване като товарно пристанище. Въздушния транспорт се осъществява чрез летище Сарафово.

Направения анализ на пътната мрежа показва концентрация на движението по първокласния път І-9, особено в участъка от разклона за Несебър и Ахелой, където през летните месеци пропускателната способност е особено намалена. В някои участъци път І-9 е в близост до туристическите зони, което създава предпоставки за пътнотранспортни произшествия и сериозен екологичен дискомфорт. Необходимо е оформянето на изолационен зелен пояс, които да възпрепятства разпространението на замърсителите генерирани от изключително увеличения в последните години автотранспорт.

Финансови показатели

Отчисленията от стопанската дейност в сферата на туризма за община Несебър са основния източник на финансови ресурси за общинския бюджет. Общината е една от малкото в страната, която формира почти самостоятелно финансовите си ресурси и не ползва субсидии –около 12% от Републиканския бюджет.

След като в края на 2006 г. община Несебър е отчела изпълнение на приходите в размер на 47 079 722 млн.лв., предложението за новата рамка на проектобюджет за 2007г. е в размер на 51 098 676 млн.лв. Само 4 307 239 лв. ще са държавна субсидия в общинската хазна, всичко останало е собствени приходи.

С приемането на промила на такса смет, очакваните приходи за 2007 г. от таксата за битови отпадъци ще осигурят закупуването на нова сметосъбирачна, сметоизвозваща техника и нови съдове за отпадъци, както и необходимия брой на работниците в дейност „чистота” към БКС.

Община Несебър предприема действия за отреждане на терени, проектиране и изграждане на три локални пречиствателни станции в тилните селища Тънково, Гюльовца и Оризаре. Очаква се реализацията да стартира след одобряване на строителната програма за настоящата година и провеждане на определените по ЗОП процедури. По този начин община Несебър ще изпълни европейските нормативни изисквания за изграждане на пречиствателни съоръжения във всяко населено място на територията на общината.

Със Заповед №97/05.03.2007г. на основание решение №804/26.01.2007г. на Общински съвет-Несебър и чл.666 от ЗМДТе определено:

-За 2007г Обзор, размер на таксите за битови отпадъци за имоти на граждани и фирми в промили за видове услуги по населени места, както следва:


Наименование на населеното място

Такса за битови отпадъци по видове услуги

Сметосъбиране и сметоизвозване

Поддържане чистото на населените места

Обезвреждане на отпадъците, изграждане и мониторинг на депо

Общо

І. Жилищни имоти

Гр.Несебър, КК Сл. бряг



0.7

0.5

0.1

1.3

Гр. Обзор

1.6

0.6

0.2

2.4

С. Баня и гр. приселци

2.0

2.0

0.2

4.2

гр. Св. Влас

0.7

1.3

0.1

2.1

с. Равда

2.9

1.0

0.3

4.2

с. Кошарица

2.3

0.9

0.2

3.4

с. Оризаре

1.4

1.9

0.1

3.4

с. Гиьовци

2.6

3.6

0.5

6.7

С. Тънково

1.7

1.5

0.2

3.4

ІІ. Нежилищни имоти-чл.66 ал.1 т.4.чл.67 ал.2 от ЗМДТ

5.8

1.6

0.5

7.9

Каталог: AWCadmin -> tiny mce -> plugins -> imagemanager -> files -> programi
programi -> Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г
files -> О б щ и н а н е с е б ъ р п р о г р а м а за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община несебър настоящата програма
files -> Отчет за изпълнението на общинска програма за опазване на околната среда за 2015 г.; Отчет за изпълнението на общинска програма за управление на отпадъците за 2015 г
files -> Общи положения Този правилник оределя дейността на приюта и механизмите за нейното осъществяване. Съобразен е с всички действащи в момента нормативни актове – звмд, обнародван в държавен вестник брой №87 / 11
files -> Изграждане и рекострукция на водоснабдителната и канализационна инфраструктура в общината


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница