Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общинския съвет № г
Изтегляне 1.11 Mb.
|
ОБЩИНА ОПАКА ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА 2015 – 2020 г. Приета с Решение на Общинския съвет № ……………..2014 г. Изготвил: „ЕЛЕКТРА КОНСУЛТ” ЕООД С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е І.ВЪВЕДЕНИЕ……………………………………………………………………………………………………….............4 II. ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА…………..……………………………………........................................................5 ІІІ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ОПАКА………...........................................................6 ІV. АНАЛИЗ НА СРЕДАТА………………………………………………………...............................................14 1. Анализ на състоянието на околната среда .......................................................................14 1.1. Атмосферен въздух……………………………………………………………….............................14 1.1.1. качество на атмосферния въздух в приземния слой……………...............15 1.1.2. Основни източници на замърсяване с емисии на вредни вещества.....................................................................................................................................................16 1.1.2.1. Точкови източници…………………………………………………….................16 1.1.2.2. Площадни източници……………………………………….…….....................16 1.1.2.3. Емисии от подвижни източници…………..….......................................17 1.1.2.4. Неорганизирано замърсяване с прах в населените места - резултат от ниво на благоустрояване и почистване .............................................................17 1.1.2.5. Неприятни миризми ..................................................................................17 1.2. Анализ на климатичните и метеорологичните фактори……………………………………………………………………………………….......................................19 1.2.1. Слънчено греене и сумарна слънчева радиация …………........................19 1.2.2. Температура на въздуха……………………………..................................................19 1.2.3. Валежи……………………………………………………......................................................19 1.2.4. Посока и скорост на вятъра................................................................................19 1.3. Води………………………………………………………………………………………….............................21 1.3.1. Количество на водните ресурси в община Опака....................................21 1.3.2. Водопотребление в Община Опака..................................................................21 1.3.3. Качество на водите, използвани за питейни нужди..............................23 1.3.4. Състояние на водопроводната и канализационна мрежа на Община Опака............................................................................................................................................................23 1.3.5. Основни замърсители на територията на Община Опака....................25 1.4. Отпадъци..................................................................................................................................27 1.4.1.Обща характеристика и видове отпадъци............................................... 27 1.4.2. Оценка на съществуващото положение....................................................31 1.5. Шум..............................................................................................................................................31 1.6. Почви...........................................................................................................................................34 1.6.1. Замърсяване на почви с тежки метали и нефтопродукти….............35 1.6.2. Замърсяване на почвите с нитрати………………….....................................35 1.6.3. Замърсяване на почви с пестициди..............................................................35 1.6.4. Заблатени почви...................................................................................................36 1.6.5. Ерозирали почви…………………………………………………………......................36 1.6.6. Радиационно състояние на почвите…………….........................................36 1.7. Земни недра……………………………….……….............................................................................37 1.7.1. Геоложка основа.................................................................................................37 1.7.1.1. Стратиграфия на Община Опака……………………….....................37 1.7.1.2. Тектоника................................................................................................39 1.7.1.3. Хидрогеология......................................................................................39 1.7.2. Природни богатсва..........................................................................................39 1.8. Защитени територии, гори и биоразнообразие.......................................................40 1.9. Лечебни растение..................................................................................................................42 1.10. Зелени площи............................................................................................................4 2. Общи изводи за състоянието на Община Опака...........................................................46 V. SWOT АНАЛИЗ…………………………………………………………………………....................................47 VІ. ВИЗИЯ НА ОБЩИНА ОПАКА………..……………………………………………….................................52 VІІ. ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ПРОГРАМАТА……………………………………..……….................53 1.Приоритети……………………………………….....................................................................................53 2. Цели....................................................................................................................................................54 VІІІ. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ......................................................................................................................60 ІХ. ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА.........................................................70 Х. СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ..................................................................................71 І. ВЪВЕДЕНИЕ Програмата е разработена в съответствие с чл.79, алинея 1 от Закона за опазване на околната среда в съответствие с Указанията на Министерството на околната среда и водите, относно структура и съдържание на общинските програми за опазване на околната среда. Програмата за опазване на околната среда на община Опака е основен стратегически документи и ще бъде основният документ за провеждане на политика по околна среда в общината. С нея ще се идентифицират и планират нужните действия с техните времеви срокове и източници на финансиране. Основната мисия на тази програма е да спомогне за създаването на оптимална екологична обстановка на територията на общината, осигурявайки интегрирано опазване на околната среда, както и благоприятно развитие на общината при използване на природните ресурси по начин, който да позволява запазването им и същевременно да представи мерките, които ще се предприемат за опазване на околната среда и биоразнообразието. Програмата за опазване на околната среда на община Опака е съобразена с националните и регионални приоритети в икономическото развитие и опазването на околната среда и приетите общински документи: Общински план за развитие 2014-2020 г.; Областна стратегия за развитие на Област Търговище 2014-2020 г.; Оперативна програма “Околна среда” (2014-2020 г.); Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г.; Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (2009-2013 г.). Съгласно приоритетите на Националната стратегия за околна среда, опазването на околната среда е свързано с прилагането на следните фундаментални принципи:
ІІ. ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА Основна цел: Устойчиво решаване на екологичните проблеми на Община Опака и подобряване на състоянието на околната среда.
Основният използван метод в разработката е стратегическото планиране, почиващо на SWOT анализа. Програмата е динамичен и отворен документ. Тя ще бъде периодично допълвана съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателството и други фактори със стратегическо значение. ІІІ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ОПАКА Община Опака се намира в Източна Дунавска равнина и заема северната част на Търговищка област. В административно-териториално отношение граничи с общините Попово, Цар Калоян и Две могили. 
Град Опака се намира на 15 км северно от град Попово, 48 км северозападно от областния център град Търговище и на около 63 км южно от град Русе. Общината е разположена е на 180-200 м надморска височина и заема крайната северозападна част на Търговищка област, по пътя Попово – Русе. На юг и изток граничи с община Попово, на север – с община Цар Калоян от Разградска област и на запад – с общините Две могили и Бяла от Русенска област. Най-близко разположената ж.п. гара Попово /София – Варна/ е на 19 км.Най–близкото летище е Търговище. Пристанища, към които могат да се насочат товаропотоци от и за общината са русенското и варненското. Пътно-шосейната мрежа, с която разполага общината е с дължина от 55 км, които се разпределят както следва:
Настилките са трайни, но не са в добро състояние. През територията на общината преминава пътят Попово – Русе. Основните разстояния между гр. Опака и съседните административни центрове и градове са както следва:
Връзките между отделните селища се осъществява чрез автомобилен транспорт. Община Опака е с площ от 156 000 дка, от които 73 364 дка са обработваема земя, съставляваща 47 %. От обработваемата земя 92% са ниви, ливади и пасища, а овощните насаждения заемат 7%. Разпределението на площта на общината по видове територии е както следва: - земеделски територии - 129 133 дка - населени места и др. - 4000 дка - водни течения и водни площи - 1500 дка - територии за добив на полезни изкопаеми - 1000 дка - депа за отпадъци - 20 дка - територии за транспорт и инфраструктура - 700 дка От горепосочените видове територии и площи е видно, че преобладават земеделските територии. Те също се подразделят на видове, като площта на отделните видове земеделски територии е следната:
Релефът на общината е хълмист /планински/, а само по поречието на р. Черни Лом е равнинен. Надморската височина варира от 180 до 350 м. Релефът оказва влияние за развитието и разпространението на растителния и животински свят. Покриването на по-изявените във височинно отношение релефни форми с горска растителност и раздвижеността на терена придава своеобразен характер на ландшафта на североизточната и югозападната част на общината. Релефът по течението на река Ряката е равнинен, а в останалата част е силно нагънат и прорязан от множество долове. В околността на Опака има няколко плата и множество карстови пещери. Обликът на съвременния релеф на общината е отражение не само на многократното изменение на палеогеографията в тези земи, но и на продължителното и сложно геоложко и геоморфоложко развитие. То е било свързано с непрекъснатото взаимодействие между геоложката основа, земекорните движения и екзогенните процеси. Релефноизграждащо влияние върху района са оказали скалните формации на долната креда, когато морския басейн е заливал земите на Дунавската равнина, Предбалкана и Стара планина. В него са били отложени валанжински варовици, хотривски мергели, баремски и аптски варовици и пясъчници. Мозаечният характер на релефа, с неговите морфографски и морфометрични особености /отнасящи се до надморска височина, големина на наклона, гъстота и дълбочина на разчленението/ и засягаща проходимостта, различната степен на достъпност и възможностите за усвояване, е важен качествен и количествен показател за териториалните природни ресурси. Характерният за района на община Опака хълмист релеф благоприятства развитието на пътната мрежа, селищните системи заедно с прилежащите им комуникации и земеделие. В общината няма данни за свлачищно – срутищни процеси. Геоложкият строеж и петрографският състав на основните скали, върху които са формирани почвите в района, са еднообразни. Те са формирани от долнокредни наслагвания с различна възраст - варовици, доломити, мергели и пясъчници с варовита спойка. Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, нископланинския и хълмист релеф и растителната покривка. Почвената покривка на общината е разнообразна, като са представени излужени, карбонатни, оподзолени и типични черноземи, сиви горски почви. В долините на реките във вид на тесни ивици има алувиално-ливадни почви. Най-разпространеният почвен тип в района на гр. Опака е излужен чернозем с тежко песъчливо глинест механичен състав, неерозиран или със слабо проявена ерозия с бонитетен бал 63-71 точки и 78-88 точки съответно при неполивни и поливни условия на отглеждане на земеделските култури. Този тип почви са категоризирани във II-III категория при условие, че не са ерозирани или този процес е слабо изразен. Много разпространен почвен тип са тъмно сивите горски почви, с тежко песъчливо глинест механичен състав, неерозирани с висок бонитетен бал. Същият тип почви, слабо каменисти със слаба степен на ерозия са с по-нисък бонитетен бал и намаляват съответно при силна степен на ерозия. Тъмно сивите горски почви, плитки със средно песъчливо глинест механичен състав, но със средна камененост са без стопанско значение, тъй като са с изключително нисък бонитетен бал 14-17. Немалка част заемат сивите горски почви със средно песъчливо глинест механичен състав, с висока степен на пригодност за отглеждане на земеделски култури. Незначителни площи в района заемат хумусно-карбонатните почви със средно песъчливо глинест механичен състав. Тези почви са без значение за стопанския живот на района, с ниска бонитетна оценка. В района на гр. Опака са разположени и силно ерозираните черноземи, средно песъчливо глинести със ниска бонитетна оценка. Известна част от землището заема почвеният тип карбонатен чернозем, тежко песъчливо глинест със слабо до средна степен на ерозия. С най-висок бонитетен бал /79-99/ и най-висока категория са алувиално-делувиалните, тежко песъчливо глинести почви, заемащи немалка част от землището. Карбонатният чернозем се отличава с високо съдържание на физична глина както в орницата, така и в подорницата. Почвената реакция е неутрална. Изслужения чернозем с тежко песъчливо глинест механичен състав съдържа 46% физична глина. При тези почви със средно изразена ерозия мощността на хумусния хоризонт е по-малка в сравнение със същия с по-слабо изразена ерозия. Оподзоленият чернозем с тежко песъчливо глинест механичен състав, без или със слаба ерозия, е със съдържание на физична глина 48 и 54 % съответно за орния слой и за подорния. За разлика от горепосочените почви, при подобните на тях, но със средно песъкливо глинест механичен състав и силно проявена ерозия съдържанието на физична глина е по-ниско /46 и 31 %/. Тъмно сивите горски почви имат съдържание на физична глина, вариращо от 40 до 52 % в орницата и също толкова в подорницата. Хумусно-карбонатните почви, леко до средно песъкливо глинест механичен състав съдържат 40 % физична глина. Разчленеността на релефа в областта оказва съществено влияние върху развитието на интензивна почвена ерозия. Наложително е провеждането на комплексни мероприятия за борба с ерозията. Територията на общината се намира в умереноконтиненталната климатична област. Климатът на областта се формира под влиянието на океански въздушни маси на умерените ширини, които нахлуват от северозапад и запад, и на континентални въздушни маси, които нахлуват предимно от североизток. Широката отвореност на север е главният фактор за свободния достъп на континенталните въздушни маси на цялата територия на общината. Европейско-континенталната климатична област обхваща Северна и Средна България (без Черноморието), заедно с прилежащите им планини. Тя е в най-тясна връзка с източноевропейските райони и същевременно е отдалечена от Средиземно море и не се чувства осезателно смекчаващото климатично влияние на последното. Поради това климатът в тази област носи типичните белези на източноевропейския климат: сравнително студена за съответната географска ширина зима и относително горещо лято, като средната годишна амплитуда на температурата е предимно между 230С и 240С, а на места достига до 250С. Максимумът на валежите е през лятото, а минимумът през зимата, като амплитудата в годишния ход на валежите. Климатът в община Опака е умерено-континентален. Средната годишна температура е 10.7ОС, средната месечна е 29,4ОС, а абсолютната максимална достига 39.9ОС. Продължителността на слънчевото греене е 2250 часа средно годишно. Най-високата влажност на въздуха е измерена през м. юли, а най-ниската през м. януари. Годишното количество на валежите е под средното за страната. Речният отток е непостоянен, има дъждовен режим с максимум през пролетта. Отводнява се от река Черни Лом. Общата годишна сума на валежите средно за 20-годишен период в размер на 719.2 л/м2 е добра предпоставка за много добра водообезпеченост на растенията през техния вегетативен период и основа за много добри производствени резултати в земеделието. Средно годишните валежи са в порядъка на 650 – 700 мм. Валежи са добре и равномерно разпределени през годината според водопотребността на растенията. Годишният максимум на валежите е през май - юни, с отбелязан есенен валежен минимум – октомври. През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърнени култури падналите валежи са 42.3 % от общата сума. Равномерно разпределените валежи спомагат за нормалното развитие на растенията и формирането на висок добив. Повече от поливните валежи падат през април – септември - периодът на активна вегетация на пролетните окопни култури и гарантират тяхното добро развитие и плодородие. Есенно-зимните и пролетни валежи в размер на около 40% от общо годишните показват възможност за добър есенно-зимен запас от влага в почвата, необходим за началото на растежа и развитието на растенията. Валежните условия са добри и подходящи за отглеждане и на многогодишни полски овощни видове и лозя. Районът на гр. Опака се характеризира и с добри температурни условия /10.7ОС/ средно за 20 и 35-годишен период непроменящи се или слабо променящи се във времето. Средно за периода /април – юли/ на активна вегетация на житните култури средно денонощната месечна температура /16.8 - 16.6ОС/ не бележи съществени различия, подобно на същата през периода април – септември /17.7 - 17.3ОС/. Прави впечатление незначителното затопляне през есенно-зимния период /3.7 - 4.1О С/. Относителната влажност на атмосферния въздух /74.0 и 73.0 %/ през 20 и 35-годишните периоди не се променя съществено, което се отнася за периода април-юли /70.0 и 69.0 %/ и за периода април – септември /69.0 и 69.0 %/, а през есенно-зимния период тя остава непроменена. Общата температурна сума с температури над +5ОС е от 3 737.9, а тази над + 10ОС от 3 524.9ОС и са достатъчни за нормално развитие дори и на голяма част от топлолюбивите растения. При конкретните почвени и климатични условия най-добре растат и се развиват житните култури /пшеница/ при отглеждането им в тъмно сиви горски почви /93 точки/ и алувиално-делувиално ливадни почви /96 точки/. Наличието на късно пролетни и ранно есенни слани е крайно неблагоприятно за овощарството и зеленчукопроизводството. При нахлуване на студен фронт в края на пролетта и в началото на лятото често падат и градушки. Община Опака е сравнително бедна на водни ресурси. Речната мрежа в общината се състои от река Черни Лом и нейните притоци. Реките са маловодни, с малки водосборни басейни. Речният отток е непостоянен. Всички реки имат снежно-дъждовен режим. Пълноводието е характерно само за пролетния сезон, в зависимост от топенето на снежната покривка и настъпването на валежния максимум. През лятото част от реките пресъхват. Въпреки това реките имат своя принос и рекреатично въздействие като естетически елемент от живописния ландшафт на региона, но и като туристически ресурс, с предоставяне на възможности за риболов, разходки и еко туризъм. Водоснабдяването на населението е предимно от местни водоизточници. На територията на община Опака се намират 15 броя кладенци, разпределени както следва: 6 броя в град Опака; 3 броя на територията на кметство Горско Абланово; 6 броя на територията на кметство Гърчиново. От общо 15-те кладенеца, херметизирани са само седем. Местоположение на кладенците по населени места:
През територията на общината минават много подземни реки. Общината е богата и на чешми, които се използват за питейни нужди. Естествени езера и минерални води няма. Има изкуствено създадени язовири за напояване и риборазвъждане – с. Горско Абланово и гр.Опака. В община Опака преобладават нерудните изкопаеми – глина, варовици, мергели и пясъчници. Изградена е кариера за добив на инертни материали – глини. Населението на община Опака е основният ресурс, от който зависи развитието на местната икономика. Неговият брой, тенденциите в изменението на естествения прираст и възрастовата структура, посоката на механично движение / към или от общината / са определящи параметри за насоките на социално икономическата политика на общинските власти. Община Опака включва шест населени места, от които един град – гр. Опака и пет села – с.Крепча, с.Голямо Градище, с.Гърчиново, с. Горско Абланово, с.Любен. По данни от Национална база към 1.02.2011 год. населението на община Опака е 6 664 души, от които 3 348 мъже и 3 316 жени. Населението на Общината представлява 5,51% от населението на Търговищка област 120 818 души), 0,16% от Североизточен район за планиране (988 935 души) и 0,09% от населението на Република България (7 364 570 жители). Гъстотата на населението на община Опака /42,4 души на кв.км./ е значително по малка от средната за страната /67,7 души на кв.км./ и три пъти по малка от средната за Североизточен район - 104,12 души на кв.км. След анализиране на данните от публикуваната информация от ГД „ГРАО” в общинският център гр. Опака живеят най – голям брой от населението – 2 833 души /почти половината от населението на общината/, следван от с. Крепча – 1 303 жители и с. Голямо градище – 1 060 жители. Населени места в община Опака
IV.АНАЛИЗ НА СРЕДАТА 1. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА Анализът се базира на годишните доклади за състоянието на околната среда изготвяни от РИОСВ Шумен. Първото, което прави впечатление от направения анализ е, че община Опака заема незначително място в отчетните годишни доклади на РИОСВ. От написаното в тях на свой ред е видно, че не съществуват сериозни проблеми с общинско и още по - малко с регионално значение, произтичащи от екологичната обстановка в общината. 1. 1. АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ Опазването на качеството на атмосферния въздух е огромен проблем, който ще доминира в политиката на ЕС и през следващите години. Въздухът няма да стане по – чист единствено чрез стриктен контрол на замърсяването. Това ще изисква задълбочени промени в политиката на ЕС, националните и местните политики като разнообразие на мерки, действия и практики в различните области. Спектърът от глобални проблеми, изискващ внимание е широк: изчерпването на озоновия слой, киселинните дъждове, нивата на озона и другите замърсители в приземните слоеве, промените в климата. Тези проблеми действително са много тревожни, но изглеждат отдалечени от ежедневния живот на хората. За много здравни експерти и гражданите по – важното е директната връзка между качеството на въздуха в населените места и човешкото здраве. В градските територии са концентрирани голяма част от промишлените дейности, интензивен трафик, но тук са разположени и жилищата на хората. В резултат на това огромното нарастване на замърсяването на въздуха е проблем, който рефлектира върху всеки от нас. И всички ние имаме ролята да участваме в намирането на решение. Рамковата директива 96/62/ЕС за управление на качеството на въздуха в градовете е ключов елемент от стратегията на ЕС за подобряване качеството на въздуха като цяло. Това налага стриктни изисквания относно извършвания мониторинг за вида и броя на контролираните замърсители, с оглед изготвяне на планове за действие за подобряване качеството на въздуха в средносрочен и дългосрочен аспект. От друга страна информирането на обществеността е основно изискване в Директивата. Качеството на въздуха е последица от комбинираното действие на много и разнообразни фактори. Метеорологичните характеристики въздействат пряко върху разпространението на замърсителите в атмосферния въздух. Нивото на замърсяване на въздуха се определя както от количеството емисии от различни източници, така и от характера на разсейването им в атмосферата. 1.1.1. Качество на атмосферния въздух в приземния слой Качеството на атмосферния въздух (КАВ) в Република България се следи от Министерството на околната среда и водите чрез Националната система за наблюдение, контрол и информация. За целта територията на страната е разделена на райони за оценка и управление на КАВ. В случая, землището на община Опака попада в район,класифициран по чл.30 ал.1 т.4 на НАРЕДБА №7/1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45/1999г.) като район, в който нивата на замърсителите не превишават долните оценъчни прагове. Екологичният статус на качеството на атмосферния въздух се определя въз основа на основните контролирани показатели, регламентирани в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Съгласно утвърдения списък на районите за оценка и управление качеството на атмосферния въздух от МОСВ за община Опака не се изготвят индивидуални програми за намаляване нивата на замърсителите на атмосферния въздух. На територията на общината няма стационарна станция за замерване състоянието на въздуха и не се извършват редовни измервания, както и замервания от мобилни автоматични станции. На територията на област Шумен и област Търговище работи РИОСВ - Шумен, който поддържа 1 пункт в гр. Шумен. Резултатите от целогодишния контрол показват ниски стойности на изследваните замърсители прах; серен диоксид; азотен диоксид; сероводород и оловни аерозоли. 1.1.2. Основни източници на замърсяване с емисии на вредни вещества Основните замърсяващи вещества са: прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород и оловни аерозоли. При изгарянето на горивата в битовия сектор се отделят емисии от въглероден окис, серен диоксид, полиароматни въглеводороди, диоксини, фурани и прах. Наднормени стойности от тези вещества не са регистрирани на територията на общината. Източниците замърсяващи атмосферния въздух са предимно отоплителни инсталации на обществени сгради, на промишлени предприятия, а също и битови отоплителни инсталации. В последните години масово се преминава на твърдо гориво на дърва, главно от икономически съображения. Една от стратегическите цели, които си е поставило общинското ръководство е газификация на общината. Това ще благоприятства върху околната среда, тъй като въздухът ще се замърсява в по-малка степен. 1.1.2.1. Точкови източници Всички източници на вредни емисии,които имат определени параметри (точни координати, височина, напречно сечение, скорост на газовия поток, дебит, температура на газа и масовия поток на вредни вещества се характеризират като стационарни точкови източници. Влиянието на промишлените източници на емисии в АВ не е силно изразено, понеже няма предприятия с големи мощности. На територията на Община Опака на този етап промишлените източници на замърсяване са незначителни. 1.1.2.2. Площни източници Поради ниското застрояване, характера на терена, вида на отоплителните уреди, като площни източници са разгледани комините на битовото отопление и отоплението в обществените сгради на територията на Общината. Малка част от жителите на общината се отопляват с електроенергия или с газ. През зимния период, от интензивното използване на твърди горива за отопление в битовия сектор при определени метеорологични условия /безветрие/, се натрупват замърсители в приземния слой от фини прахови частици /ФПЧ/, серен диоксид, азотни оксиди и въглероден оксид до границите на пределно допустимите концентрации /ПДК/. Други източници на емисии в атмосферата се явяват горските и селскостопанските пожари, а така също и безразборното палене на битови отпадъци. 1.1.2.3. Емисии от подвижни източници Много от най–сериозните екологични проблеми в градовете на страната, в т.ч. и за Опака са свързани с автомобилния транспорт. Като цяло сектор “транспорт” допринася за 60% от емисиите на СО, около 25% от емисиите на СО2, свързани с енергийни процеси, около 38% от тоталните емисии на NОх, бензиновите двигатели на МПС допринасят за замърсяването на въздуха с приблизително 40% от емисиите на ЛОС, а към това се добавя и фактът, че транспортът е източник и на шумово замърсяване. Това натоварване на въздуха оказва сериозни последици върху човешкото здраве. Поради това емисиите от транспорта изискват специално внимание. Емисиите на прахови частици са причинени от директни емисии от отработените газове на автомобилите, от износване на гумите, от неблагоустроените улици и повторното суспендиране на праха по пътищата. Национална стратегия по околна среда обръща специално внимание на мобилните източници на замърсяване на въздуха и ги подрежда сред приоритетните проблеми на замърсяване на въздуха, особено за градовете. Общите годишни емисии от транспортния сектор (за различните замърсители) се изчисляват на базата на статистически данни за консумацията на горива. Влиянието на автотранспорта върху атмосферния въздух има първостепенно значение, тъй като той е най – динамично развиващия се източник на емисии в атмосферния въздух. 1.1.2.4. Неорганизирано замърсяване с прах в населените места - резултат от ниво на благоустрояване и почистване. Няма информация за дяловото участие на този тип замърсяване през годините, но независимо от това може да се предположи голяма тежест на този тип замърсяване през летния сезон и сухите дни. Общината полага усилия за поддържане в добро състояние на уличната и пътна мрежа. 1.1.2.5. Неприятни миризми Като основен източник на неприятни миризми могат да бъдат посочени торищата около лични стопанства на изходите на населените места, както и изоплзването на естествени и изкуствени торове за обработка на селстостопанската продукция. Специфичен източник на неприятни миризми за гр. Опака се явява заустването на отпадъчните води в регулационните граници на града. Незавършената канализационна мрежа, и пречиствателна инсталация са причина за това. Въз основа на гореизложения анализ могат да се направят следните ИЗВОДИ: 1. Община Опака се характеризира с нисък потенциал на замърсяване - климатичните условия не благоприятстват задържане и събиране на атмосферни замърсители в приземния въздушен слой. 2. Не се провеждат регулярни замервания за анализ на качеството на атмосферния въздух. 3. На територията на общината няма предприятия, от чиято производствена дейност да се емитират целогодишно вредности в атмосферата. Няма замервания за повърхностно натоварване на открити площи. 4. Отоплителните инсталации са основен източник на замърсяване на въздуха през зимния сезон. Не се използва екологично чисто гориво – газ за отоплителните инсталации. 5. Дейностите по благоустрояване и почистване на града и населените места са в минимален обем. 6. Желателно е да се търсят и използват нови енергийни източници, което би допринесло за значително намаление на емисиите, свързани с използването на течни и твърди горива, които за България се характеризират с високо съдържание на сяра. 7. Озеленяването иблагоустрояването на уличните платна ще доведат до по-ниски нива на прах в атмосферния въздух. 8. За намаляване на количеството енергия за отопление е необходимо да се стимулират технологии, намаляващи топлинните загуби, изпълнението на топлоизолации и дограми с нисък коефициент на топлопроводимост и използването на алтернативни източници на енергия - напр. слънчева енергия, за което климатичните дадености в Общината са благоприятни.
Територията на община Опака поради специфичния релеф и местоположение попада в умереноконтиненталната климатична област с характерните за него горещо лято и студена зима. Известно влияние оказват нахлуващите през пролетта от югозапад и запад влажни въздушни маси, както и преносът на въздушни маси с тропичен произход през лятото. Максимумът на валежите е през м. май-юни, а минимумът през м. октомври. 1.2.1. Слънчево греене и сумарна слънчева радиация Интензивността на слънчевата радиация играе важна роля във формиране нивото на замърсяване на въздуха. Районът се характеризира с добра радиационна характеристика. Годишната продължителност на слънчевото греене и сумарната слънчева радиация не стимулират вторични химични реакции. 1.2.2. Температура на въздуха Средногодишната температура за гр. Опака е + 10.70С. Зимата е студена и средните януарски температури се движат около -1,20С. През лятото средномесечната температура е +25-260С. При по-интензивни летни затопляния максималните температури могат да достигнат +39,90С. Сравнително невисоките летни и ниските зимни температури не водят до увеличаване на замърсяването на въздуха. 1.2.3. Валежи Характерни за община Опака са т.нар. орографски валежи, предизвикани от срещата на въздушния фронт с планинския масив. Средногодишната сума на валежите е 650-700 мм, значително равномерноразпределени, но ясно изразен юнски максимум и февруарски минимум. Въпреки малката надморска височина продължителността на снежната покривка е от два до три месеца. Снежната покривка се задържа около 95 дни през годината, като средната й височина е 18-25 см. Валежите допринасят значително за очистване на атмосферата от вредни емисии.
Преобладаващи са западните ветрове. Характерни са ветрове със скорост около 3 м/сек., с относителен дял 80%. На следващата таблица представена честотата на вятъра по посока и тихо. Средна скорост на вятъра, м/сек.
Средна месечна скорост на вятъра по посока, м/сек. Честота на вятъра по посока /%/
От изложените по–горе данни и характеристики на климатичните фактори в района на община Опака следва, че преобладаващите невисоки скорости на вятъра и сравнително невисоките средни стойности на температурата предполагат метеорологична обстановка неблагоприятна за разсейването на далечни разстояния на емитираните вредни вещества. В заключение може да се обобщи, че климатичните условия в община Опака не благоприятстват за задържане и сумация на атмосферни замърсители в приземния въздушен слой.
Каталог: raw -> uploads -> proekti uploads -> Municipality of kaolinovo uploads -> Програма за развитие на читалищната дейност в община антоново за 2014 година uploads -> Municipality of kaolinovo uploads -> Информационен лист национален Референдум uploads -> Избирателен списък (за публикуване на интернет страницата на общината) uploads -> Избирателен списък част I (за публикуване) proekti -> Община каолиново /опит в изпълнението на проекти/ реализирани проекти Изтегляне 1.11 Mb. Сподели с приятели:
|