Програма за опазване на околната среда 2016 2020 г. Общинска програма за опазване на околната среда 2016 2020 година



страница1/14
Дата25.07.2016
Размер1.72 Mb.
#5191
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Общинска програма за опазване на околната среда 2016 - 2020 г.





Общинска програма за опазване на околната среда 2016 – 2020 година

Община град Добрич

Ул. България 12

Програмата е приета с Решение……………………….на Общински съвет Добрич



СЪДЪРЖАНИЕ

1.4.1. Обществени зелени площи 20

1.4.2.Специализирани зелени площи 23

1.4.3. Санитарно-защитно озеленяване 23

1.4.4. Транспортно озеленяване 24

1.4.5. Озеленени площи за ограничено ползване 25

Това са озеленени терени ограничени в парцел с ограничен достъп и ползване съгласно функциите на сградите към които са приобщени. От такъв характер са дворовете на детски и учебни заведения, обществени сгради, производствени и складови терени, спортни обекти и съоръжения, жилищни комплекси, дворове и вили. 25

2.3.1.Оценка на демографската ситуация 32

2.3.2. Икономическа активност 34

2.3.3.Безработица 34

3.СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ 35

3.1.1. Предучилищно обучение 37

3.1.2. Общо и профилирано образование 37

3.1.3. Професионално образование 37

3.2. Култура 38

3.4. Здравеопазване 40

3.5. Инфраструктура 40

3.5.1. Транспорт и пътища 40

3.5.2. Водоснабдяване 43

5.1. Управление на отпадъците 69

5.1.1. Данни за отпадъците 69

5.2. Събиране и третиране на отпадъците 74



  1. ВЪВЕДЕНИЕ

Програмата за опазване на околната среда на Община град Добрич за периода 2016-2020 г. е изготвена в съответствие с актуалните изисквания на Закона за опазване на околната среда на РБългария. Тя цели актуализация на действащата в момента Програма за опазване на околната среда на Община град Добрич за 2009-2014 г. и постигане на съответствие с актуалните законови изисквания в областта на околната среда.

При разработването на програмата са използвани действащите планове и програми на Община град Добрич:



  • Програма за опазване на околната среда на Община град Добрич за 2009-2014 г (ПООС);

  • Актуализация на Програма за намаляване на нивата на замърсителите в атмосферния въздух и достигане на установените норми за вредни вещества, с период на действие 2014 – 2017 г.;

  • Общинска програма за управление на отпадъците на територията на Община град Добрич.

  • Интегриран план за градско възстановяване и развитие, приет с Решение на ОбС 22-11/23.07.2013 г.

  • Общински план за развитие 2014-2020, приет с Решение на ОбС 33-3/24.06.2014 г.

  • Общ устройствен план на град Добрич

  • План за Зелена система на град Добрич

Тези общински стратегически документи, на практика представляват интегриран инструментариум за планиране на политиката за развитие на Община град Добрич, в това число и по отношение опазване на околната среда. В тази връзка Програмата за опазване на околната среда на Община град Добрич ще бъде основният документ за провеждане на политика по околна среда в общината. С нея ще се идентифицират и планират нужните действия, срокове и източници на финансиране. Основната цел на тази програма е да спомогне за подобряване на екологичната обстановка и опазване на околната среда в Община град Добрич.


“Срещата на върха за Земята” в Рио де Женейро през 1992 г. формулира няколко фундаментални и дългосрочни решения, ангажиращи международната общност със следните ключови принципи на екологичната политика, които са и в основата на Националната стратегия за околна среда:

  • Принципът на превантивните мерки, основаващи се на най-добрите съществуващи научно-технически постижения, с цел да се намалят рисковете за хората и околната среда.

  • Принципът “Замърсителят плаща”, който означава, че на всички нива разходите по предотвратяването и отстраняването на екологичното замърсяване се носят от отговорните за причиняването им.

  • Принципът, че защитата на околната среда е обща задача за правителствата, гражданите и промишлеността, осъществявана чрез сътрудничество между тях.

  • Принципът на интегрирането, който означава, че опазването на околната среда е въпрос, който не трябва да се обсъжда самостоятелно и че екологичните аспекти трябва винаги да се вземат предвид при оформянето и прилагането на политиките в много други области, като транспорта, енергетиката, промишленост, селското стопанство и др.

Основната цел на програмата е намиране на нови подходи, създаване на стабилна система за управление на околната среда и подобряване на екологичните условия в Община град Добрич.

Програмата цели:



  • Да идентифицира и анализира проблемите в областта на околната среда на територията на общината;

  • Да предложи действия за тяхното преодоляване;

  • Да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, НПО и предприятията на територията на общината за решаване на проблемите;

  • Да се набележат мерки, чрез които общината да реализира задълженията си в рамките на правомощията си, делегирани й от нормативните актове в областта на околната среда.

Програмата е документ, който може периодично да се допълвана и актуализира в зависимост от настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателство и други фактори със стратегическо и местно значение.

II. Нормативна база
1. Международно законодателство

ДИРЕКТИВА 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 21 април 2004 година за екологична отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети

ДИРЕКТИВА 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите

Aктове цитиращи документ 32000L0060:

  • Наредба № 1 от 11 април 2011 г. за мониторинг на водите

  • Наредба № Н-4 от 14 септември 2012 г. за характеризиране на повърхностните води

  • Обществена консултация – Проект за Закон за изменение и допълнение на водите


ДИРЕКТИВА 2006/7/EО на Европейския парламент и на съвета от 15 февруари 2006 г. относно управление качеството на водите за къпане и за отмяна Директива 76/160/ЕИО

Aктове цитиращи документ 32006L0007

  • Извършване на оценка качеството на водите за къпане

  • Наредба № 5 от 30 май 2008 г. за управление качеството на водите за къпане


ДИРЕКТИВА 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на Директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на съвета

Актове цитиращи документ 32008L0105

  • Обществена консултация – Проект за постановление на МС за изменение на Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители

  • Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции


ДИРЕКТИВА 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността /комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването/

Актове цитиращи документ 32010L0075

  • Закон за чистотата на атмосферния въздух

  • Наредба № 3 от 22 май 2013 г. за изискванията към инсталации, произвеждащи титанов диоксид

  • Наредба № 4 от 5 април 2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци

  • Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации

  • Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни


ДИРЕКТИВА 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на опрерделени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване
ДИРЕКТИВА 2012/19/ЕC на Европейския парламент и на съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци ото електрическо и електронно оборудване
ДИРЕКТИВА 75/324/ЕИО на съвета от 20 май 1975 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с аерозолни
ДИРЕКТИВА 91/692/ЕИО на съвета от 23 декември 1991 г. относно стандартизиране и рационализиране на докладите зая прилагане на някои директиви, свързани с околната среда
ДИРЕКТИВА 2001/42/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда
ДИРЕКТИВА 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействие на някои публични и частни проекти върху околната среда
ДИРЕКТИВА 2003/4/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета
ДИРЕКТИВА 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им
ДИРЕКТИВА 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа
ДИРЕКТИВА 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви
ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО на съвета от 21 май 1992 г. относно опазване на естествените хабитати местообитания и на дивата флора и фауна

Актове цитиращи документ 31992L0043

  • Закон за биологичното разнообразие

  • Закон за защитените территории

  • Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие

  • Закон за лечебните растения

  • Закон за лова и опазване на дивеча

  • Закон за рибарството и аквакултурите

  • Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони

  • Решение 661 от 2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна


ДИРЕКТИВА 98/70/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета
ДИРЕКТИВА на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (91/271/ЕИО)

Актове цитиращи документ 31991L0271

  • Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги


РЕГЛАМЕНТ 1013/2006 на Европейския парламент и на съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци

Актове цитиращи документ 32006R1013

  • Закон за управление на отпадъците

  • Издаване на разрешение на организация по оползотворяване на излезли от употреба гуми

  • Наредба за изискванията за третиране на излезли от употреба гумми

  • Наредба 1 от 4 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри

  • Наредба за батерии и акумулатори за негодни и за употреба батерии и акумулатори

  • Наредба за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори

  • Наредба за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване

  • Наредба за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване

  • Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти

  • Наредба за изискванията за третиране отпадъците от моторни превозни средства

  • Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства

  • Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки

  • Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти

  • Тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерство на околната среда и водите

  • Устройствен правилник на Министерство на околната среда и водите


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1005/2009 на Европейския парламент и на съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой

Актове цитиращи документ 32009R1005

  • Закон за чистотата на атмосферния въздух

  • Наредба за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1418/2007 на Комисията от 29 ноември 2007 г. относно износа за оползотворяване на някои отпадъци, изброени в Приложение III или IIIA към Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета, в някои страни, за които Решението на ОИСР относно контрола върху трансграничното движение на отпадъци не се прилага

Актове цитиращи документ 32007R1418

  • Наредба за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване



  1. НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Закон за опазване на околната среда, посл. изм. и доп. ДВ. бр.62 от 14 Август 2015 г.

Закон за чистотата на атмосферния въздух,в сила от 29.06.1996 г. посл. изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015 г.

Закон за управление на отпадъците, в сила от 13.07.2012 г. изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015 г.

Закон за биологичното разнообразие, посл. изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015 г.

Закон за горите, в сила от 09.04.2011 г. посл. изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2015 г.

Закон за защита на растенията, посл. изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2015 г.

Закон за лечебните растения, посл. изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014 г.

Закон за защита от шума в околната среда, в сила от 01.01.2006 г, посл. изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014 г.

Закон за защитените территории, посл. изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015 г.

Закон за ограничаване изменението на климата, в сила от 11.03.2014 г. изм. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015 г.

Закон за водите, в сила от 28.01.2000 г. посл. изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015 г.

Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни

Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда

Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми

Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, в сила от 30.10.2007 г. изм. и доп. ДВ. бр.90 от 31 Октомври 2014 г.

Наредба № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите, в сила от 29.04.2011 г. изм. и доп. ДВ. бр.60 от 22 Юли 2014 г.

Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичнин регистри, в сила от 03.06.2014 г. обн. ДВ. бр.51 от 20 Юни 2014 г.

Наредба № 1 от 9.02.2015 г. за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците от територията на лечебните и здравните заведения, Обн. ДВ. бр.13 от 17 Февруари 2015 г.

Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазванена водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, в сила от 11.03.2008 г., изм. ДВ. бр.97 от 9 Декември 201 1г.

Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, Обн. ДВ. бр.66 от 8 Август 2014 г.

Наредба № 3 от 01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите,в сила от 12.08.2008 г., Обн. ДВ. бр.71 от 12 Август 2008 г.

Наредба № 10 от 06.10.2003 г. за норми за допустими емисии(концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни окиси и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации, изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г.

Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден диоксид и озон в атмосферния въздух, в сила от 30.07.2010 г., Обн. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010 г.

Наредба 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт, Обн. ДВ. бр.89 от 22 Октомври 1996г., изм. ДВ. бр.30 от 22 Март 2002г.

Наредба № 54 от 13.12.2010 г. задейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и на изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда, в сила от 12.02.2011 г.

Наредба за батерии и акумулатори и за негодни за употреба батерии и акумулатори, в сила от 08.01.2013 г., изм. и доп. ДВ. бр.66 от 28 Август 2015 г.

Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства, в сила от 25.01.2013 г., изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015 г.

Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване, в сила от 01.01.2014 г.

Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки, в сила от 06.11.2012 г., изм. и доп. ДВ. бр.76 от 30 Август 2013 г.

Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, в сила от 08.01.2013 г., Обн. ДВ. бр.2 от 8 Януари 2013 г.

Наредба за разделносъбиране на биоотпадъците, Обн. ДВ. бр.107 от 13 Декември 2013 г.

Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители, в сила от 09.11.2010 г., изм. ДВ. бр.88 от 8 Октомври 2013г.

Наредба за третиране на биоотпадъците, приета с ПМС № 235 от 15.10.2013 г.

Наредба за управление на строителните отпадъци и влагане на рециклирани строителни материали, в сила от 13.11.2012 г., Обн. ДВ. бр.89 от 13 Ноември 2012 г.

Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, в сила от 01.07.2004 г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012 г.

Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, приета с ПМС № 59 от 07.03.2003 г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012 г.
III. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ, ТЕРИТОРИАЛНО-АДМИНИСТРАТИВНИ И СОЦИАЛНО–ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ.
1.природо - географски фактори

1.1.Географско разположение

Град Добрич е център на Добричка област, разположена в североизточния край на България. Областта граничи от изток с Черно море (около 110 км дължина на крайбрежието), от юг с Варненска област, от север с територията на Румъния, от запад със Силистренска област, а югозападно с Шуменска област. По териториално-административен принцип са оформени осем общини. Община град Добрич е водеща в областта и разполага с най-голям икономически, социален, културен и научен потенциал.

В състава на Община град Добрич няма формирани отделни административно -териториални единици – кметства. Тя обхваща население от едно единствено населено място – град Добрич.

Общината е разположена в североизточната част на Дунавската хълмиста равнина, почти в центъра на Добруджанското плато. Географските координати са 43034’ северна ширина и 27049’ източна дължина. Надморската височина при станция “Добрич” е 251 метра.

Релефът на града е преобладаващо равнинен, слабо разчленен и прорязан от суходолия. През града с посока юг – север преминава коритото на река Добричка.

Върху площта, която обхваща територията на общината (в по-голямата си част градска урбанизирана), не са извършвани целенасочени проучвателни мероприятия за търсене на полезни изкопаеми. Няма данни за наличие на такива. Принципно районът, в който е разположена общината (Добруджанското плато), е проучван за находища на нефт, газ, въглища метални полезни изкопаеми.

В северната част на платото са открити минимални по количество залежи на нефт и природен газ (Шабленско и Тюленовско находища).

Доказано е наличие на големи количества коксуващи се въглища, разположени на над 80 kм2, на труднодостъпна дълбочина от 1500 - 2000 м. Югоизточно от с. Оброчище и гр. Балчик е разположено и едно от най-големите и значими в света находища на манганова руда.



    1. Климатични условия

Климатът на територията е умерено-континентален със степно влияние. Формира се под влияние на океанските въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи основно от северозапад и запад и по-рядко откъм север и североизток, и на континентални въздушни маси на умерените ширини, които нахлуват предимно откъм североизток и по-рядко откъм северозапад. През зимата се наблюдават нахлувания и на арктични въздушни маси, което усилва континенталността на климата.

Влиянието на тропически въздушни маси е слабо изразено.

Преминаването на циклонални въздушни маси е свързано с рязка промяна в стойностите на атмосферното налягане.

По-долу е направен преглед на метеорологичните характеристики на района, в който е разположена общината.



1.2.1. Ветрови процеси

Режимът на вятъра над територията се определя от редица фактори, основните от които са атмосферната циркулация, формите на релефа, характера на постилащата повърхност. Релефните дадености, отдалечеността от естествени планински възвишения са предпоставка за ветровите процеси.

Районът се характеризира като ветровит. Основният въздушен пренос е от северозапад с честота на проявление на северозападните ветрове 18.7 %. Втори по значимост са северните ветрове - около 18%. Най-слабо проявление имат ветровете с южна посока - 8.1 %.

За град Добрич променливостта на средната месечна скорост на вятъра има добре изразен годишен ход с максимум през зимните и минимум през летните месеци.


Средна месечна скорост на вятъра


I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

4,8

5,0

4,6

4,6

3,7

3,7

3,5

3,8

3,6

3,8

3,9

4,6

4,1

От анализа на многогодишните данни се установява, че честотата на проявление при тихо време (безветрие и вятър със скорост до 1 м/сек.) е до 20% от всички случаи.

Силата на ветровете се колебае в широки граници (от 1 м/сек до над 20 м/сек). През зимния период се случва силните ветрове да продължават по няколко денонощия.



Честотата на вятъра по посоки и тихото време по месеци и средната скорост на вятъра (м/сек) по месеци и посоки са представени в следващите таблици.
Честота на вятъра по посоки и тихо време по месеци


Посока

І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

Год.
Север

23,6

22, 3

25,6

15,7

15,7

14,4

17,1

18,1

20,4

20,1

21,6

23,2

19,8

СИ

8,4

12,0

13,0

13,0

13,5

10,8

10,3

8,7

10,8

13,8

11,6

10,1

11,4

И

6,4

4,9

8,3

11,1

8,7

6,5

7,9

6,3

8,3

6,3

7,2

6,2

7,3

ЮИ

8,9

6,1

9,6

14,2

15,8

11,6

9,0

14,3

13,5

12,5

12,8

9,3

11,5

Ю

8,1

13,1

12,8

11,8

10,7

11,1

9,8

9,2

11,7

13,5

10,9

13,2

11,3

ЮЗ

8,7

7,9

5,9

8,0

7,0

7,5

5,1

7,0

6,6

9,6

7,7

7,8

7,4

З

19,3

15,5

14,0

15,0

17,1

20,5

20,8

19,2

13,6

11,9

14,2

15,8

16,4

СЗ

16,6

18,1

10,9

11,2

11,5

17,5

19,9

17,1

15,0

12,2

14,0

14,3

14,9

тихо

19,4

14,7

12,6

13,6

16,9

21,9

24,8

30,6

28,1

31,3

21,1

24,1

21,3



Средна скорост на вятъра / м/сек / по месеци и посоки


Посока

І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ
С

4,4

5,1

5,3

4,1

4,0

4,1

3,2

3,0

3,1

3,7

3,9

4,1

СИ

5,2

4,1

5,4

4,8

4,2

4,0

3,5

3,4

4,4

4,0

4,3

4,3

И

4,7

3,7

4,7

4,3

4,2

3,3

3,0

3,0

2,9

2,8

3,6

4,0

ЮИ

4,9

4,3

5,0

5,1

4,7

3,7

3,8

3,8

3,9

3,8

4,3

4,6

Ю

4,0

4,4

4,4

4,7

4,2

3,7

3,8

3,7

3,2

3,8

4,6

4,8

ЮЗ

4,0

4,9

4,9

5,0

5,0

3,7

3,7

3,8

3,2

4,7

4,8

4,3

З

4,4

5,0

4,5

4,2

4,1

3,7

3,3

3,5

3,6

4,2

4,0

3,8

СЗ

4,7

5,7

5,6

4,7

3,7

3,8

3,7

3,6

3,6

3,8

3,8

4,2

1.2.2. Атмосферно налягане

Най-стабилно атмосферното налягане е през летните месеци и при антициклонално състояние на времето. При преминаване на циклони (най-често през пролетния и зимния сезони) се наблюдават резки промени в стойностите на барометричното налягане.

Средногодишните стойности на атмосферното налягане за град Добрич е 991,6 хектопаскала (хПа). Най-високите средно месечни стойности са през ноември и октомври, а най-ниските през февруари и юли. През летните месеци атмосферното налягане е най-стабилно по отношение на месечните стойности. Денонощният ход обаче показва по-големи амплитуди през летните месеци, отколкото през зимните.

1.2.3. Температура на въздуха.

Средногодишната стойност на температурата на въздуха за град Добрич е 11,70 С. В следващата таблица е представен годишният й ход по месеци.



Средна месечна и годишна температура на въздуха

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

-1,6

0,1

3,6

9,5

14,8

18,6

21,1

20,7

16,6

11,4

6,5

1,5

10,2

През зимния сезон средната температура на най - студения месец – януари е 1,90С.

  • Средната месечна максимална температура за януари е положителна 1,80С;

  • Маскималната температура през същия месец достига 19,60С;

  • Минималната средногодишна температура през януари е 5,60С;

  • Абсолютната минимална – 29,40С

През пролетта температурите са:

  • Средната месечна температура (за април) - 16,00С;

  • Абсолютната максимална температура за април е 32,40С;

  • Абсолютната минимална температура за април – 7,70С.

Летните температури за най-топлия месец юли са следните:

  • средна месечна температура 21,00С;

  • средна месечна максимална температура 28,10С;

  • абсолютна максимална температура 38,90С;

  • средна месечна минимална температура 15,30С;

  • абсолютна минимална температура 6,40С;

Абсолютната максимална температура, измерена в станция Добрич през м. август, е 40,00С.

Близостта на територията на общината до морето - около 30 kм, оказва съвсем слабо влияние върху абсолютните максимални температури през лятото.

Есента е най-благоприятен сезон в термично отношение.


  • средната месечна температура през октомври е 11,30С;

  • средната максимална температура - 18,20С;

  • абсолютната максимална температура за октомври достига до 32,90С;

  • Абсолютната минимална температура достига до – 7,50С.

Средната годишна амплитуда в температурния режим е 22,90С.

Високият процент на “отвореност” на релефните форми предопределя ниската степен на инверсионните температурни процеси. Характерни са кратковременни динамични инверсии.



1.2.4. Валежи

Районът се отличава с по-слаби валежи от средните за страната. Средната годишна валежна сума за град Добрич е около 846 мм, при 672 мм за цялата страна.

В разпределението на валежите през годината се наблюдават добре проявен континентален режим - летен (майски/юнски) максимум и зимен (февруарски) минимум. През лятото падат 80 % от годишните валежи.

Минималният месечен валеж е през март – 34.7 мм, а максималният през юни – 61.5 мм.

Средната дата на образуване на първата снежна покривка е 15 декември, а средната дата на стопяване на последната снежна покривка е 4 март. Средната продължителност на снежната покривка е 79 дни. Средната й дебелина е 6 сm, а максималната - 45 сm.

Макар и рядко, през периода април-октомври падат интензивни поройни дъждове. Опасността от тях е както в голямото количество валеж за кратко време, така и в силния вятър и градушки, които често ги съпътстват. Броят на гръмотевичните дни достига до 29 годишно.



1.2.5. Мъгли

Мъглата е състояние на въздуха в приземния слой, при което хоризонталната видимост е по-малка от 1 kм. В град Добрич мъглите се образуват предимно през студената част на годината. Максимумът им е през януари и декември и съвпада с максимума на относителната влажност. Броят на дните с мъгла варира от 24 до 143 през цялата година.

Продължителността на мъглата е друга основна характеристика. Най-често са мъглите с продължителност до 3 часа и от 3 до 6 часа. Наблюдават се и мъгли с продължителност няколко денонощия. Те затормозяват транспорта, трудовата дейност в много отрасли и водят до повишаване концентрациите на много от замърсителите на приземния въздух.

1.2.6. Влажност на въздуха

Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85-86 %, а през лятото спада до 68-69 %.

Въздухът в град Добрич е относително най-сух през м. юли и м. август. Това е благодарение на влиянието на Черно море. За сравнение данните за станция “Плевен” за тези месеци са съответно 60% и 62%.

Данните за средно месечните и годишна относителна влажност в проценти са представени в следващата таблица.



Средно месечните и годишна относителна влажност в проценти

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

88

86

81

77

78

75

69

70

74

79

86

87

79

Интерес представляват стойностите на абсолютната минимална относителна влажност в %, показани в таблицата по – долу.
Абсолютната минимална относителна влажност (%)


I

II

III

ССС IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

37

34

18

16

22

23

24

18

21

19

23

34

16

Минимумът се измества през пролетните месеци – април и март. Относителната влажност в съчетание с температурата и вятъра оказват влияние върху поведението на аерозолните частици т.е. върху степента на замърсеност на атмосферния въздух в града, особено през зимния период.



1.2.7. Слънчева радиация и слънчево греене

Слънчевата радиация е основен климатообразуващ фактор и главен източник на топлинна енергия.

Замърсяването на атмосферата в града се отразява върху загубите от биологично активната част на слънчевата радиация. Газовете от двигателите с вътрешно горене и от промишлените и битови обекти интензивно поглъщат ултравиолетовата радиация. От друга страна токсичността на тези газове под действието на същата радиация нараства десетки пъти.

Сумарната радиация нараства с височината на слънцето и в часовете около обяд достига максималните си стойности.

От значение за прихода и разхода на слънчевата радиация е и прозрачността на атмосферата, която в града понякога варира значително.

Продължителността на слънчевото греене има сериозно отношение към компонентите на околната среда. Броят на часовете слънчево греене зависи от дължината на деня, респективно от географската ширина на мястото, облачността и закритостта на хоризонта.



Продължителност на слънчево греене (часове)*

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

78

89

126

182

241

283

324

308

231

177

92

68

2199

*Данните са за многогодишен период на наблюдение и са измерени в станция “Добруджански институт” (220 м.Н).

За сравнение – годишният максимум от 2506 часа е измерен в станция Сандански, а годишният минимум – 1848 часа е за станция на връх Ботев. Две трети от часовете слънчево греене са през топлото полугодие.



Брой на дните без слънчево греене


I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

15

10

8

5

1

1

0

0

2

4

10

15

71

За сравнение, станция “Сандански” е с 46 дни годишно без слънчево греене, а станция “Лом” -106 дни годишно.

Конкретни данни за слънчевата радиация за станция Добрич липсват, поради което са използвани репрезентативни данни за други райони на страната.

Сумарната радиация нараства с височината на слънцето и в часовете около обяд достига максималните си стойности.

Познаването на светлинния режим в града е тясно свързано с хигиената на труда, експлоатацията на различни технически съоръжения и др.


    1. Почви

Според почвената класификация на България /М.Пенков/, територията на община Добрич попада в Добруджански почвен район. В региона на Добрич няма съществено разнообразие на почви, обусловено от геоложките и природни условия. Най-разпространени са черноземните почви - отличаващи се с голямо естествено плодородие с тяхната разновидност – излужени и само на петна - деградирали черноземи – лесивирани и глинести черноземи временно повърхностно преовлажняващи се. По суходолията, долината на река Добричка са разпространени наносните почви представени от алувиалните, делувиални, алувиално –делувиалните почви. Антропогенната дейност през годините е създала известно количество антропогенни почви представени от насипни и деградирали антросоли.

Излужените черноземи /LEACHED CHERNOZEMS-FAO-UNESCO/ са развити повсеместно в терените на Община град Добрич върху високите заравнени и слабонаклонени тераси. Почвите имат сравнително мощен почвен профил, състоящ се от хумусно-акумулативен хоризонт /70-80 cм/ и безкарбонатен преходен хоризонт /40-50 cм/. Почвите са тежко-песъчливо-глинести, с плътно сложение, средно до силно излужени. Хумусният хоризонт е много тъмно-кафяв, с троховидно зърнеста структура, като карбонатите са измити над 90 cм /карбонатен мицел в профила почти липсва/. Преходният хоризонт е светлокафяв, уплътнен, тежко-песъчливо-глинест и с буцеста структура. Водопропускливостта им е добра и варира от 0.6 до 1.3 м/ч. Почвите са добре запасени с хумус /3-5%/, отличават се с добри общи физични свойства, добра водопропускливост (0.6 до 1.35 м/24 ч, в зависимост от дълбочината) и добър въздушен режим. Водният капацитет е добър - ППВ при рF= 2.5, варира от 25-26.5%. Излужените черноземи са подложени на ветрова ерозия, а по рядка по склоновете на суходолието и на водна ерозия.

Почвите са от най – добре запасените с азот и хумус, но поради неравномерното разпределение на валежите в района, нитрификационните процеси не протичат равномерно, и снабдяването на растенията с азот през летните месеци е затруднено.

Слабо киселата реакция на горния А хоридонт, обуславя по-голяма подвижност на фосфора, който е усвоим за растенията.

Почвите са добре запасени с микроелементи с изключение на бор и молибден.



Деградирани черноземи–лесивирани /LUVIC CHERNOZEMS- FAO-UNESCO/. Разпространени са на отделни петна в най южната част на общината. Тези почви в миналото неправилно са означавани като оподзолени. Този вид по отношентие на химичния си състав и свойствата заема преходно положение между излужените черноземи и тъмно-кафявите горски почви – лесивирани. Образувани са върху горско-степни условия, върху льос, тежко песъчливо глинест, разположен върху изветрели сарматски варовици и варовити мергели. Характеризират се с текстурно диференциран профил, в който хумусно-елувиалният хоризонт е по-светъл /около 50 cм/, с троховидно-дребнобуцеста структура, уплътнен в долната си част. Илувиално-метаморфният хоризонт е около 60 cм, с плътно сложение, с буцесто призматична структура. Реакцията на почвата е слабо до средно кисела. Степента на наситеност с бази Са2+ и Mg2+ е по ниска в сравнение с останалинте видове черноземи. Характеризират се с по-неблагоприятни общи физични и механични свойства в сравнение с предходния вид. Филтрацията е от 1,6 до 0,8 м/ч. Имат по-добра водозадържаща способност, по-ниска водопропускливост и с по-голямо съдържание на въздух от предходния вид.

Глинести /тежки/ черноземи, временно повърхностно преовлажняващи се Деградирани черноземи–лесивирани /LUVIC CHERNOZEMS- FAO-UNESCO/. В практиката много често се срещат като тежки почви или тежки черноземи. Срещат се на отделни пeтна в основата на северните и северозападните склонове, в терени с нарушено водооттичане, върху жълто-кафяви глини. В миналото тези глини са били покрити от льос, който е изнесен от ерозия и върху глините е установен черноземен тип почво образувателен процес. Тежките черноземи се преовлажняват временно и повърхностно всяка втора или трета година. В тях пролетното преовлажняване затормозява растежа и развитието на растенията. В района на град Добрич почвите са глинести черноземи временно повърхностно преовлажняващи се от типа “с дълбоко ниво на подпочвените води”. Почвите се характеризират с мощен профил, състоящ се от хумустно акумулативен и преходен хоризонт. Характеризират се с текстурно диференциран профил, в който хумусно-елувиалният хоризонт е много тъмно сив до сиво-кафяв /около 70-75 cм/, с глинесто-буцеста структура, уплътнен в долната си част /с гланцирани структурни агрегати/, не шупва от солна киселина. Илувиално-метаморфният хоризонт е тъмно – кафяв, около 45-50 cм, с плътно сложение, глинест, с буцеста структура, не шупва от солна киселина. „С” хоризонт е жълтеникаво – кафяв, свеж, плътен, с буцеста структура, с карбонатни жилки и белоочки, шупва силно от солна киселина.

Делувиални почви /DELUVIUMSOLS-FAO-UNESCO/. Представени от две разновидности. Първата от тях е “делувиални почви”, тежко песъчливо глинести, временно поврхностно преовлажняващи се, с ниво на подпочвените води до 5 м. /DELUVIUMSOLS, TEMPORAPY SURFASE WATERLOGGIN-FAO-UNESCO/. Разкриват се в ниските, средните и южни участъци на източната част на града, разположени върху ниски участъци, старо русло на река Добричка. Мощността на хумустния им слой е 60-80 cм, като са образувани върху деградирали льосовидни глини. „А” хоризонт има тъмносиво-кафяв до черен цвят. Горният слой от 20-30 cм. има рохкаво сложение, а послдващият уплътнен. Хоризонт “В” има буцесто-призматична структура, с мощтност 80-230 cм, като в долните части на “В” хоридзонт и “С” хоризонт се наблюдават глееви петна. “С” хоризонт е с много тежко сложение, свързано с голямата количеств глини, обуславящи изключително неблагоприятните общи физични и физико-механични, физико-химични и водно-въздушни свойства. Карбонатите са измити на голяма дълбочина, почвената реакция на “А” хоризонт е от неутрална до слабо кисела, на “В” и “С” хоризонт неутрална. Почвите са средно запасени с органично вещество. Съдържаниета на хумус /около 2%/ е в хумусно-акумулативния хоризонт. Аналогична е картината и със съдържанието на общия азот. Установени са високи стойности на хоризонт “В”, дължащи се на забавен водообмен. Съотношението магнезий/калций достига 50-60 %, което е много неблагоприятно и граничи по отношение на агрегирането с рисковия статус. Тези характеристики ни дават основание локални петна от тази разновидност да отнесем към категорията “магнезиево- солнцовати делувиални почви, временно повърхностно преовлажняващи се, образувани върху тежко-песъкливо глинести материали”. Обемната плътност при ППВ е много висока. Общата порьозност при ППВ е добра в повърхностните 30 cм /5 %/, като на дълбочина намалява под 45 % в долните части на “А” хоризонт и в “В” хоризонт.

Втората разновидност – “делувиани почви”, са разпространени по склоновете в югозападната и западната част на хълма и по протежение на река Добричка. Почвите са от разновидност “делувиални почви, тежко песъчливо глинести”. Мощността на хумустния им слой е 50-60 cм, като са образувани върху делувиални глини с мощност 50-120 cм, на места с варовити ядки, върху подложка от льосовидни глини, върху сарматски отложения песъчливи мергели и или карбонатни седименти - ронливи пясъчници, сиво-зелени глини и аргилити. „А” хоризонт има тъмносиво-кафяв до черен цвят, има рохкаво сложение, а подорницата е средно песъкливо-глинеста. Хоризонт „В” е глинест до глинесто-песъчлив, с мощтност 50-120 cм. без глееви петна. „С” хоризонт е различен - от глини с много тежко сложение, до песъкливи глини и прослойки от пясъци, обуславящи по добрите общи физични и физико-механични, физико-химични и водно-въздушни свойства. Почвите са добре изветрели, съдържат малко количество карбонати, почвената реакция е неутрална.

Алувиалните почви /FLUVISOLS-FAO-UNESCO/ са слабо развити, формирани главно по дъното на суходолието на р. Суха, върху алувиалните наноси. Представени от централен алувий с разнороден състав. Почвите са с благоприятни физични, физикомеханични и водни свойства и високо плодородие. Те са от разред “наситени алувиални почви”. Хумусното съдържание е ~ 3%, с хумусен хоризонт ~ 45 cм, рохкаво сложение, зърнесто-троховидна структура, като под него следват пластове с различен петрографски и механичен състав. В тези зони почвите са с протичащ процес на черноземен тип почвообразуване.

Антропогенни почви /antrosols-fao-UNESCO/. Представени са от деградирали антросоли Те са условно наречени почви и представляват терени с унищожени почвени характеристики вследствие на човешката дейност. В тази разновидност попадат:

  • терените с иззети почвени и подпочвени слоеве с цел разполагане на промишлени и комуникационни обекти;

  • терени със съществено променена вертикална планировка - насипи, изкопи, корекция на дерета;

  • терени с натрупани върху почвите изкуствени насипи от глини материали за оформяне протежението на основните транспортни артерии-ЖП, пътища и др.

Антропогенните наслаги са променили изцяло естествената геоложка среда и почвените характеристики.

Бонитета на почвите в района е направен по агропочвени групи, според сравнителната оценка на почвите и климата, която се основава на качеството на земите и пригодността им за отглеждане на определени селскостопански култури. Почти цялата територия, заета от земеделски земи в общината е втора бонитетна група, което показва че те са добри земи с бонитет от 70 до 80 бала.


1.4. Зелена система

За територията на Община град Добрич има приет подробен план за развитие на “Зелена система”, в който обстойно е обследван статуса на съществуващата градска и крайградска зеленина, състоянието на растителността и в който са изведени нужните на града зелени площи. Съобразно характерните за града ландшафтно-градоустройствени и демографски условия е направено райониране, с представен анализ на рекреационната задоволеност със зелени площи по категории, при отчитане на голяма част от екологичните функции на растителността.



Зелената система включва следните категории зелени площи:

 Обществени зелени площи;

 Специализирани паркове и градини;

 Санитарно - защитно озеленяване;

 Транспортно озеленяване;

 Озеленяване с ограничено ползване.

Те имат следните по-важни социални и екологични функции:


  • рекреационни - задоволяват потребностите от спорт и отдих, краткотраен и седмичен;

  • естетически и ландшафтни – задоволяват естетическите потребности;

  • биоклиматични - приток на свеж чист въздух от крайградските зони и чрез градските зелени площи - подобряване на микроклиматичните характеристики на средата;

  • мелиоративни - преразпределение на повърхностния и подземен отток на водите;

  • екологични - предотвратяване миграцията на замърсители от урбанистичните дейности и транспорта, отделят кислород, поглъщат част от вредните газове и праха, блокират миграцията на тежките метали /от транспорта и промишлеността/ в почвата и околната среда. Не е предмет на настоящата програма подробното повторение на направеното обследване на зелената система и изведените бъдещи нужди и действия. Програмата има за цел да характеризира актуалната ситуация от екологична гледна точка и да приоритизира бъдещите действия по отношение на зелената система.



Каталог: files -> info pages
info pages -> Възнагражденията на Секционните избирателни комисии ще се изплащат на 11 и 14 ноември 2011 г
info pages -> Кметства в общината Телефонен код Служебен телефон
info pages -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
info pages -> Технически спецификации технически изисквания за безоловен бензин а – 95Н
info pages -> Програма за развитие на читалищната дейност в община град добрич 2015
info pages -> Технически спецификации охраната на общинските обекти чрез охранители
info pages -> Технически спецификации охраната на общинските обекти чрез охранители
info pages -> Тeхнически спецификации предмет: „доставка на сървър, компютри и периферни устройства за община град добрич”


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница