Програма за опазване на околната среда на община антоново 2009- 2013 г



страница5/9
Дата22.12.2018
Размер1.77 Mb.
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9

2.4. Шум


Шумовото замърсяване в населените места е не по-маловажен проблем от останалите замърсители. По територията на общината зависимостта е правопропорционална – по-голямо селище, по-голямо шумово натоварване.

Измерванията и оценките за въздействие на шума се извършват от ХЕИ-Търговище
В гр.Антоново се провежда контрол на уличния шум в 2 пункта, разпределени по групи както следва:


  1. Централна градска част

  2. бул.”Тозлушки герой”

На всяка улица се разполагат по 1 или 2 пункта за наблюдение, на които се извършват 6 измервания. При измерването се използва еквивалентен шумомер РФТ 00026.

През м. септември 2007г.бяха извършени замервания на комунално-битовия шум в гр.Антоново.


С най- високи шумови нива са следните пунктове:

- бул. “Тозлушки герой ” - 68.9 ДБА

С най-ниски стойности на шумови нива са следните пунктове:

- кв. “Божица - 48.3 ДБА


Повишаването на шумовото ниво на кв.”Изток” обходния път ГП-4 София -Варна което е от 2-4 ДБА от предходната година се обяснява с увеличаващия се брой МПС и липса на подходяща строителна шумозащита. Необходимо е извършване на допълнителни мероприятия за намаляване на комунално – битовия шум / асфалтиране, озеленяване,залесяване и др./ в районите с повишени шумови нива.

Наблюдава се намаляване на шумовите нива входящите и изходящи което се дължи на отклоняването на тежкотоварните МПС по околовръстни пътища.




Таблица 10. Измерени шумови нива на пунктовете в гр.Антоново през 2007г.

по ред




ПУНКТОВЕ

2007г.



Максимум

Средно

Минимум


1

бул.”Тозлушки герой”


68.9 ДБА

58.9 ДБА

648.9 ДБА

2

кв. “Божица

48.3 ДБА

48.3 ДБА

48.3 ДБА

Натоварването на шум в рамките на града е в рамките на допустимите норми. За подобряване на нивото на шум е необходимо да се предприеме:



  1. Реконструкция и поддръжка на уличната мрежа в града.

  2. Изграждане на добре съобразена с инфраструктурата транспортна схема.

  3. Изграждане на защитни пояси около жилищните квартали, намиращи се в непосредствена близост до натоварени пътни артерии.

  4. Извеждане на тежкотоварните автомобили от централната част на града.


2.5. Почви
Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, нископланинският и хълмист релеф и растителна покривка. Най-голяма част от територията на Община Антоново е покрита със сиви горски почви. Количеството на хумуса е най-високо в повърхностният хоризонт, а в дълбочина намалява. По механичен състав са тежко песъчливо-глинести. Характеризират се с добри водно-физични свойства със средна до слаба водопроницаемият, добра водозадържаща способност и сравнително благоприятен въздушен режим.

Следващи по разпространение са черноземните почви /типични слабо излужени, излужени/. Разпространени са главно в Антоновоското поле. Общата мощност на почвения им профил е 60-80см., а само на хумусния хоризонт- 20-25 см. По механичен състав те са тежко и по-рядко средно песъчливо-глинести. Притежават средна до висока водопропускливост, ниска до средна водозадържаща способност и добър въздушен режим. По съдържание на органично вещество са слабо хумусни, а по отношение на общия азот и фосфора са средно запасени. Обработват се сравнително леко. В разчленените релефни форми се намират смесени алувиално-делувиални почви, а в леглата на водните течения-алувиални. Тези типове почви са с по-ограничено разпространение. Те се отличават с много добър воден и хранителен режим и високо естествено плодородие. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци, ягоди, овощни градини, царевица, цвекло.

Плиткият профил на почвите в района на община Антоново с най-голяма надморска височина до 540м надморско ниво прави площите неподходящи за отглеждане на селскостопански култури. Част от тях могат да се използват за пасища или след съответни мелиорации – за лозя. Най-рационално би било залесяването им с горскоплодни храсти.

Според почвеното райониране на България община принадлежи към Старопланинския почвен район. Този район включва община Антоново и Община Котел и Община Омуртаг.

Територията на общината се разполага в почвено географския район на Дунавскоравнинна и Хълмистопредбалканска под зона на сивите горски почви, Източна Дунавскоравнинна и Хълмистопредбалканска провинция.

Според почвено-географското райониране на България общината попада в Старопланинска провинция от пояса на лесивираните – обикновени, хромови/канелено видни, калциеви, ветрични и светли почви.

Основните почвени типове са излужени черноземи, сиви горски почви и алувиално-/делувиално-/ ливадни. Излужените черноземи са най-разпространените черноземи в района на с.Изворово. Във връзка с механичния състав и плътността сивите горски почви са характеризирани в категориите средно и тежко песъкливо глинести и песъкливо глинести върху варовити скали с текстурен коефициент 2. Те са слабо или средно ерузирани. Алувиалните почви са песъкливи и песъкливо глинести в зависимост от характера на наносният материал. По отношение на бонитировъчното групиране те се намират във втора бонитетна група /добри земи с бонитет 60-80 бала/ и трета бонитетна група /средни земи с бонитет 40-60 бала/.

При карбонатните черноземи А хоризонта има мощност от 40 до 80 см., като при слабо мощните може да спадне до 30-40 см., а при мощните да достигне 80-100 см. Общата мощност на хумусния и преходния хоризонт /А+В/ е 80-190 см. Линията на шупване се намира на повърхността или на дълбочина от 2 до 5 см. Карбонатния мицел се отлага на дълбочина 15-20 см. Не се наблюдава уплътняване на В хоризонт. Карбонатните черноземи, развити върху льо са предимно средно песъчливо глинести.

Излужените черноземи се характеризират с голяма мощност на хумусно-акумулативния хоризонт и на целия почвен профил – съответно 35-70 см. и 200 см. и повече. Хумусният хоризонт е ясно очертан, в него не се наблюдават карбонатни включения / мицели/. Мощността му е 46-65 см. с леко до тежко песъчливо глинест механичен състав. При излужените черноземи А хоризонт се движи в не много широки граници- от 50 до 80 см. при излужения вид и 40-60 см. при силно излужения. Общата мощност на хумусния и преходния хоризонт /А+В/ е 90-150 см. Линията на шупване е на дълбочина 80-100 см. в края на А и в началото на В хоризонт. Карбонатния мицел се отлага на дълбочина 80-100 см. Уплътняване на В хоризонт е силно подчертано. Върху льоса и льосовидните глини преобладават тежко песъчливо-глинестите и леко глинестите разновидности.

Излужените черноземи имат много добре изразена троховидно-зърнеста структура в хумусния хоризонт при целинни условия, но при орни-значително разпрашена. Относителната плътност варира слабо – 2,65-2,75 но обемната плътност е сравнително по-висока в орния пласт – 1,5-1,6 г/см3

в сухо състояние. Тези показатели формират по-ниска обща порьозност в сравнение с карбонатните – до 50 % в орницата и 30-40% в по-долните слоеве.

Механичният състав на излужените черноземи варира в зависимост от почвообразуващите материали, но обикновено тези каквито са в района на лудогорието, образувани върху льос и льосови материали са тежко глинести, а тези образувани върху песъчливо-глинести отложения – леко глинести до песъчливо глинести и глинесто песъчливи. В дълбочина се забелязва известно уплътнение.

Съдържанието на хумус е в широк диапазон, но в общи линии в по-големи количества в сравнение с карбонатните черноземи - /от 3,15 % до 6,52 %/.

Излужените черноземи са средно до богато запасени с азот – 0,129-0,612 %. Тези почви са сравнително богати на общ фосфор, както и фосфорният режим е по-благоприятен в сравнение с карбонатните черноземи. Почвите имат сравнително благоприятен калиев режим и осигуряват добро калиево хранене на растителността. Реакцията на излужените черноземи е неутрална до слабо алкална – РН 6,6-7,9.

Излужените черноземи имат високо естествено плодородие, но при дългогодишното им ползване и при тях са настъпили някои деградационни процеси – значително обезструктуряване, развитие на водна и ветрова ерозия, обедняване на основни хранителни и микроелементи, недобра филтрация, недостатъчни водни запаси и др.

По отношение на устойчивостта им към химическо замърсяване тези почви се отнасят към I - II клас при целини условия и II- III клас – при обработваеми.

Сивите горски почви са образувани при условията на Севернобългарската лесо-степ и Пред балкана върху различни по състав и свойства почва образуващи скали. Тъмносивите са съвсем малко по площ в района и заемат по-ниските и заравнени части от терена. Светлосивите са застъпени в по-голяма степен и са почти изключително плитки.

Най-общото и най-характерното за сивите горски почви в района е, че са образувани върху изветрителни продукти на карбонатни или без карбонатни скали и под изключителното влияние на широколистна горска растителност – под благи нови, хорнови и церови чисти и смесени гори.

Сивите горски почви се характеризират с маломощен /30-40 см/ песъчливо-глинест и разправен хумусен хоризонт и добре развит /12.00-120 см/ плътен, глинест и алувиален хоризонт с призматично-буцеста структура. Преходът между двата хоризонта е ясно очертан. Силно подчертана е и диференциацията на профила по механичен състав. Съдържанието на хумус в повърхностния хоризонт е средно 1,5-2,5 % и рязко пада под 1,0 % в следващия по-долу алувиален хоризонт. Това именно обуславя и слабата запасеният на еднометровият им почвен слой с хумус. Почвената реакция е средно и силно кисела. Поради наличието на мощен алувиален хоризонт тези почви имат висока водозадържаща способност и неблагоприятен въздушен режим.

Тъмносивите горски почви се отличават от сивите с малко по-високо съдържание на хумус /2-3%/, малко по-мощен хумусен хоризонт /30-

40см/, по-слабо развит алувиален хоризонт и по-слабо изразена текстурна диференциация на профила. Образувани са върху карбонатни почва образуващи материали под влияние на разредена широколистна растителност или в резултат на деградацията на сивите горски почви.

Мощността на хумусно-алувиалния хоризонт и на почвения профил при слабо ерозираните сиви горски почви е съответно 18-30 и 70-100 см, а при средно ерозираните 10-15 и 40-50 см.

По същите причини и механичният състав е твърде разнообразен: средно-песъкливо глинест – с 40-45% съдържание на физическа глина /частици по-малки от 0,01 мм/ при първите и средно песъкливо – глинест с 30-32 % физическа глина при вторите.

Алувиалните и алувиално-ливадните почви са разположени в заливките и над заливки тераси на притоците на р.Стара река. Те са формирани върху алувиални отложения под въздействието на ливадна растителност и близки подпочвени води през зимно-пролетния период. Имат рохкав и добре аериран профил и хумусен хоризонт в различна степен хумус оран /средно 1-3%/, чиято мощност е обикновено между 10 и 40 см. Под него следват пластове от нанос, някои от които са повлияни от почва образователния процес, но впоследствие залети и погребани. Механичният състав е изключително разнообразен, но най-често песъчлив и глинесто-песъчлив. Почвената реакция е в почти всички случаи неутрална до слабо алкална.

Алувиално /-делувиално/ - ливадните почви в района имат средно мощен хумусен хоризонт /30-40см./ и не особено дълбок почвен профил /до около 60-70 см/. Те са рохкави, почти без структурни или със слабо оформена и нездрава трохи видно-зърнеста структура в повърхностния хоризонт. В дълбочина следват без карбонатна и карбонатни пясъци, чакъл и песъчливи глини.

Механичният състав е лек- обикновено глинесто-песъклив със съдържание на физическа глина в слабо изразения хумусен хоризонт 11,4-19,0 %.

Те са бедно хумусни почви и слабо запасени с общ азот. Стойностите им са съответно под 1.0 % и под 0.1 %. Почвената реакция в повърхностния хоризонт е неутрална – РН /Н2О/ 6,9 и в РН /КСL/ 5.95. В следващите надолу хоризонти и пластове почвената реакция е слабо алкална.

По отношение устойчивостта на тези почви на химическо замърсяване поради неутралната си до слабо алкална реакция биха могли да бъдат отнесени към трети клас.

Като цяло в района на Община Антоново преобладават селскостопанските площи с дълбоки и много дълбоки почви. Сравнително ограничено е разпространението на плитките и твърде плитки почви – 18


Таблица 11. Средни данни за процентното съдържание на хумус, общ азот и физична глина в различните типове почва.



Тип почва


Хумус - %


Общ азот- %


Физична глина (фракция < 0.01 mm %)

хоризонти

А

В

А

В

А

В

1.Сива горска

3.35

1.34

0.245

0.117

26.89

25.55

2.Тъмносива горска

5.22

3.6

0.413

0.139

41.11

44.36

3.Светлосива горска

2.18

0.9

0.191

0.081

31.78

32.03

4.Чернозем

4.25

1.29

0.248

0.086

21.56

27.75


Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи
2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница