Програма за опазване на околната среда на община антоново 2009- 2013 г



страница6/9
Дата22.12.2018
Размер1.77 Mb.
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Министерство на земеделието и горите носи главната отговорност за политиката по отношение земите от земеделския и горския фонд. Съгласно действащото законодателство в МЗГ и неговите регионални органи са сформирани комисии за разрешаване промяна на предназначението на земите от земеделския и горския фонд. Тези процедури са значителен превантивен инструмент за недопускане безвъзвратно отнемане на висококачествени земеделски и горски земи за други цели.

Контролът на качеството на земите и почвите е част от националната автоматизирана система за екологичен мониторинг. До момента не съществува екологичен кадастър за земите и почвите, включително и в Община Антоново.
Цели и приоритети:

Целта е предотвратяване замърсяването на почвите с вредни вещества, спиране нерационалното ползване на торове и бито – санитарни вещества в селското стопанство и борба с ерозията.

За постигане на целите е необходимо:


  1. Изработване на екологичен кадастър “Почви”

  2. Борба с ерозията и свлачищните процеси

  3. Ограничения при ползването на земята

  4. Мониторинг за качеството на почвите


2.6. Защитени територии и биоразнообразие
България е една от най-богатите страни в Европа от гледна точка на уникална флора и фауна (биологично разнообразие), разнообразие от местообитания, обширни гори и други ресурси с биологично значение.

Всъщност всички основни естествени местообитания в Европа могат да се открият и в България – от високопланински гори до крайморски езера и пясъчни дюни.

Богатото природно наследство на България включва гори, които покриват една трета от територията й, риболовните райони в Черно море и реките, плодородните селскостопански почви и дивата флора и фауна с икономическо значение, като например лечебните растения, събирани за местната промишленост и за износ.

От планините до черноморското крайбрежие, тези биологично значими ресурси обслужват различни важни потребности включително местообитания на дивата природа, зони за отдих и храна. Те осигуряват здрави основи, както за общото качество на живот на българското население, така и за основните икономически сектори.

Тези ресурси са уязвими под натиска на хората, което е видно от броя на местните видове, които изчезнаха през последните десетилетия или се превърнаха в уязвими, застрашени или критично застрашени към настоящия момент. Ако искаме да запазим, защитим и подобрим тези аспекти на природното ни наследство, то трябва да балансираме опазването на природата с понякога конкуриращите я потребности на промишлеността, селското стопанство и туризма.

България вече предприе много важни мерки за опазване на биологичното разнообразие. Тя е първата страна от Централна и Източна Европа, която осъществява стратегическо планиране на национално равнище за био-разнообразието чрез Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие от 1998 г. През 2002 г. бе приет Закон за биологичното разнообразие,

В края на 2002 г. 4.95% от територията на страната е под някаква форма на опазване на околната среда, а 2.1% от тази територия е под строго опазване (т.е. напълно изключена от икономическа дейност - резерватите и националните паркове). България има 257,000 хектара “стари” гори, което и отрежда трето място по този показател в Европа (след Швейцария и Финландия).

Опазването на биологичното разнообразие изисква дългосрочно опазване на местообитанията, където оцеляват редките видове. В България политиката за решаване на поставената задача включва мерки като:създаване на Мрежа по Натура 2000; увеличаване на териториите под специална защита и създаването на режими за тяхното управление.

В допълнение към опазването и възстановяването на местообитанията, понякога са необходими специални усилия за опазване на специфичните видове, които са изключително застрашени. В България все още липсва всеобхватен преглед върху състоянието на растителните и животинските видове. Последната Червена книга на България бе публикувана през 1984 г., т.е. преди повече от двадесет години. Към този момент 574 висши растителни видове са изброени като редки (от общо 3600 висши растителни видове), а 158 са определени като застрашени.

Държавно лесничейство гр.Омуртаг е разположено върху територия с граници 26о 20' и 26о 47' източна дължина и 43о 12' и 43о 23' северна дължина. Обхваща част от района на източната природогеографска

подобласт на Дунавската равнина и северната част на пред балкана от старопланинската област.

Горският фонд в района на ДЛ Омуртаг е разположен по склоновете на Преславско-Драгоевската планина и Котленските възвишения, представляващи североизточни разклонения на източна Стара планина, както и в по-големи или в по-малки комплекси сред не леките площи на южните остатъчни плата на лудогорието.

Основният горски масив се намира южно от гр.Антоново. По форма представлява правилен правоъгълник, простиращ се от запад-северозапад към изток-югоизток. Най-голямото разстояние на този комплекс е 21 км, а най-малкото 4 км.

Вторият по големина горски масив има формата на неправилен триъгълник. Най-голямото разстояние на този комплекс е 8 км, а най-малкото – 4 км. Останалата част от територията на лесничейството се състои от по-малки горски комплекси, разположени сред обработваемите земи, които се намират северозападно, северно, североизточно, източно и югоизточно от гр.Антоново, както и югозападно и южно от основния горски масив.

Геометричната форма на лесничейството наподобява неправилен четириъгълник, чийто център е гр.Антоново. Най-голямото разстояние между крайните точки на лесничейството в посока запад-изток е около 36 км., а в посока север-юг е около 37 км.

Централните и северни части от територията на лесничейството, попадащи в Дунавската равнина и Лудогорското плато обхващат хълмисти равнини и разчленени плата със заоблени форми, като на места са просечени от дълбоки долове и ровини.

Посочените типове релеф със своите форми и повърхности обуславят растежните условия за развитие и разпространение на горите. Решаващо значение за географското разпространение на отделните дървесни видове и

насаждения имат надморската височина, изложението и наклона на дърво производителните площи.

В таблица 29 е показано разпределението на дърво производителната площ по надморска височина. От нея се вижда, че преобладават терените с надморска височина от 351 до 500 м., които представляват 53,2 % от дърво производителната площ на лесничейството. Терените с надморска височина от 0 до 350 м. представляват 30,8 % от дърво производителната площ на лесничейството, а то 501 до 700 м. – 16 %.


Таблица 12 . Разпределение на дърво производителната площ по надморска височина


надморска височина

ха

%

1-50 м

17.8

0.1

51-100 м

23.4

0.1

101-150 м

297.3

1.7

151-200 м

1492.8

8.8

201-250 т

566.5

3.3

251-300 т

1421.7

8.3

301-350 т

1448.4

8.5

351-400 м

3530.3

20.7

401-450 м

22914.6

17.1

451-500 т

2601

15.3

501-550 т

1406.1

8.3

551-600 м

1199.6

7.1

601-650 м

115

0.7

651-700 м

8.0

-

Всичко

320 450

100

От таблицата се вижда, че 51,3 % от дърво производителната площ на лесничейството заема терени с надморска височина в интервала 101 – 400 м. нв, или попада в Под пояса на равнинно-хълмистите дъбови гори / 0-400м нв за Подобласт Шуменско-Провадийски плата и 0-500 м нв за Подобласт Източна Стара планина/. Останалата част от дърво производителната площ – 48,7 % заема терени с надморска височина в интервала 401-700м нв или попадат в Под пояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори / 400-600 м нв за Подобласт Шуменско-Провадийски плата и 500-700 м нв за Подобласт Източна Стара планина/.

Равнинно-хълмистия и хълмисто-планинския характер на релефа определя разпределението на дърво производителната площ на лесничейството, по наклона на терена, посочено в Таблица 13.

Таблица 13. Разпределение на дърво производителната площ по наклона на терена в градуси.


Степени на наклон

Равно 0-4

Полегато 5-10

Наклонено 11-20

Стръмно 21-30

Мн. Стръмно над 30

Общо

хектари

2 922

3 382.2

5 029.7

22914.6

199

17 041.8

проценти

17.1

19.9

29.5

32.3

1.2

100

От данните в таблицата се вижда, че около 2/3 /66,5%/ от терените са с умерени наклони /до 20 градуса/ и сравнително лесно достъпни при провеждане на мероприятията по експлоатация и възпроизводство на гората.

Стръмните терени заема 32,3 %, а много стръмните 1,2 % и се срещат предимно в пролома на река Стара река.

Равнинните, полегатите и наклонени терени се срещат предимно в централните и северните части на лесничейството.


В същото време, разчленения релеф и силно развитата хидрографска мрежа обуславят различни изложения, като най-разпространените са северно – 24.8 % и южно – 18.4 %.

Особеностите на релефните форми на терена в района на лесничейството се отразяват върху разпределението на светлината, топлината, влагата, богатството на почвите и други екологични фактори, а от там и на формирането на различни типове место растения. Така в равнинните части и плат образните била са се формирали равнинни, свежи и сухи, богати место растения, по южните склонове - бедни и ерозирани место растения, а по северните склонове – средно богати и свежи место растения. Приблизителната равностойност на изложенията при сравнително равномерно разпределение във вертикалната обуславят богато видово разнообразие от горско дървесни видове на територията на лесничейството.

Средната възраст на насажденията е 40 г.

В лесничейството има всички местности са защитени.

Предвидено средногодишно ползване на дървесина в размер на 43 700 м3, от които 7 000 м3 иглолистни и 36 700 м3 широколистни.

Общата площ на горския фонд на общината е 229277 ха. Преобладаващата част - 18010,8 ха, се стопанисват от Държавно лесничейство “Омуртаг”.


Според горско растителното райониране, горските площи заемат части от Мизийската и Тракийската горско растителни области и са разположени в три горско растителни под пояса на Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори.

Разнообразният и сложен релеф има определяща роля за формирането на типовете място растения по отношение степента на почвеното овлажняване, на количеството светлина и топлина. Преобладават наклонените и стръмни терени и сенчестите изложения на терена – север, североизток, северозапад и запад. Преобладават сивите горски почви, следвани от светлосивите, карбонатните черноземи, хумусно-карбонатните почви и др.

Хидрографската мрежа е ясно изразена. Всички реки и долове имат каменисти дъна и стръмни склонове, обрасли със семенни и издънкови гори, или иглолистни култури. Поради това ерозията не е с големи размери.

Ерозивни процеси са установени на площ 1215,3 ха. Общо за района тези процеси са овладя ни и имат затихващи функции. За ограничаването им трябва да се провеждат лесотехнически мероприятия за подобряване на горско растителната покривка – главно условие за защита на почвата.

От естествено разпространените дървесни видове, най-широко участие имат церът, зимният дъб, благунът, липите, габърът, брястът, кленът, шестакът, ясените, мъж дрянът, келявият габър, бре кината, яворът. Незначително е разпространението на косматия дъб, сребро листната липа, бука и други. При изкуствено създадените чрез залесяване насаждения са използвани черен бор, бял бор, зимен дъб, сребро листна липа, едролистна липа, планински ясен, явор, бук, червен дъб, акация, топола и други. Тези дървесни видове образуват както чисти, така и смесени насаждения. От храстите най-често се срещат глог, люляк, драка, дрян, леска, шипка, къпина, смрадлика и други.

Тревната покривка е сравнително бедна, представена предимно от житни треви, детелина, ягода, къпина, коприва, млечка, лепка и др. От билките най-често се срещат белият равнец, жълтият кантарион, риганът и др.

Залесената площ от горския фонд на лесничейство “Омуртаг” е 16890,3 ха, в т.ч. 2844,6 ха с иглолистни гори и 14045,7 ха с широколистни гори. Разпределението по видове е следното: издънковите гори заемат 6270 ха, високостъблените - 4672 ха, горите за реконструкции – 3637 ха и нискостъблените гори от акация - 857 ха. Средната възраст на насажденията е 40 години. Незалесената горска площ, подлежаща на залесяване (голини, сечища, пожарища), е 151,5 ха. Общо дървопроизводителната площ възлиза на 17041,8 ха.

Недървопроизводителната горска площ е 969 ха. Една част от тях (поляни, просеки и др.) могат да се използват за странични ползвания в горския фонд, а друга част (пътища, временни складове, разсадници и др.) служат за провеждане на лесовъдските мероприятия.

Общият запас на дървесина в горския фонд на лесничейството е 2064615 куб.м. стояща маса без клони, в т.ч. иглолистна дървесина - 475 550 куб.м и широколистна дървесина – 1 589 065 куб.м. Средният годишен прираст е 57126 куб.м. Разпределението на горския фонд на общината по групи гори и по функции е представено в приложение.

Съобразно функциите им, 15167,3 ха или 74,8% от горския фонд на общината са причислени към групата “Гори и земи с основно дърво производителни и сред образуващи функции”. Към групата “Защитни и рекреационни гори и земи” са включени 2815,8 ха (13,9%) горски фонд. Те се подразделят на: противоерозиенни гори и земи (205,7 ха) - нелеко пригодни горски площи, обрасли с дървесна и храстова растителност; мелиоративни гори и земи (125,4 ха), които включват защитни ивици край ж.п. линията София - Варна, и край първокласния път София – Търговище – Варна; рекреационни гори и земи (2219,8 ха) – лесопарк “Младост”, курортни гори, зелена зона; други (264,9 ха), в т.ч. семе производствени насаждения, горски разсадник “Баячево”, географска култура.

Защитените територии са с обща площ 27,7 ха (0,1% от територията на горския фонд на общината). От тях 26,8 ха са защитени местности и 0,9 ха – природни забележителности.

Необходимо е да се отбележи, че част от горите и земите от горския фонд изпълняват едновременно няколко функции. Така част от противоерозийните гори и земи са и защитни ивици, курортни гори и лесопарк. Част от мелиоративните гори са и лесопарк и зелена зона.

Основните насоки на организация на горското стопанство в общината са предвидени в лесоустройствените проекти и са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им.

В горите и земите с основно дърво производителки и сред образуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината, при пълно запазване на водноохранните и почва защитни функции на гората. Проектирани са подходящи залесявания, реконструкция на насажденията, сечи и други мероприятия, изцяло съобразени с екологическите условия на района. Предвижда се залесяване общо върху 791,5 ха. От него, ново залесяване ще се извърши върху 101,7 ха, а останалата част – върху площи след различни видове сечи, при реконструкция на насажденията и попълване на редини. Върху площ от 323,7 ха ще се извърши подпомагане на възобновяването без залесяване.

Направлението на стопанисването в защитните и рекреационни гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на особените им функции. Така в защитните гори (противоерозионни и мелиоративни), основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, както и ограничаване на ерозивните процеси чрез подходящи мероприятия, запазване на инженерните съоръжения и подобряване на ландшафта около тях. В курортните гори, лесопаркове и зелената зона, предимство е дадено на техните здравно-украси функции, запазване и разнообразяване на горските екосистеми и създаване на подходящи условия за краткотраен отдих на населението, както и създаване на буферна зона между големите промишлени предприятия и населените места в общината.

В семе производствените насаждения целта е производство на висококачествени семена от най-важните за района видове. В защитените природни територии основната цел е запазване на естествената растителност и закрилата им. В тях не се предвижда ползване.

От горите на територията на общината се добива дървесина, която се продава на различни потребители, добиват се и дърва за огрев. Предвидено е ползване чрез различни видове сечи на дървесна маса в размер на 34680 куб.м годишно (без клони), в т.ч. 7050 куб.м иглолистна дървесина и 27630 куб.м широколистна дървесина.

Развитието на дейностите, свързани с възпроизводството, ползването и опазването на горите създава работни места за голяма част от населението на общината. С връщането на гори на техните собственици се осигурява допълнителен доход за развиване на базата на собствен ресурс, ще се увеличи интересът и разнообразието в използването на дървесината.

На територията на горския фонд ще се осъществяват и в бъдеще редица странични ползвания – паша на едър и дребен добитък, добив на

сено от голите площи. Има добри условия за добив на билки, горски плодове и гъби. Особено актуален е въпросът с охраната на горския фонд, дивеча и рибата.

Необходимо е да се анализира и отстрани несъответствието между размера на горския фонд в лесоустройствените проекти и този, посочен в последния приет баланс на територията на общината за 2000 г. (по информация от картите на възстановената собственост на землищата в общината).
Природозащитен статус на застрашените растения в Антоновския район, вписани в Червена книга на България
Таблица 14. Застрашени растения на територията на Антоновска община


по ред

Наименование на растението

Природозащитен статус по ЧК

Намерен в

1

Горска съсънка

З

Предбалкана 0-1500м над морето

2

Пеперуда виден налеп

Р

Предбалкана 200-1000м над морето

3

Изправело плодна злина

Р

Предбалкана до 500м над морето

4

Храста лична глушина

Р

Предбалкана 200-1500м над морето

5

Ръбесто листен воден морав

Р

Предбалкана 200-1500м над морето

6

Хиляда листен воден морав

Р

Предбалкана 200-1500м над морето

7

Лудо биле

Р

Предбалкана 300-1600м над морето

8

Обикновена махорка

Р

Нарядко в цяла България

Природозащитен статус на застрашените животни, вписани в Червена книга на България


Ÿ Видове от Националната Червена книга:


  1. Смок мишкар

  2. Бял щъркел

  3. Гълъб- хралупар

  4. Черна каня

  5. Обикновен хомяк

Ловната площ на общината включва всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места. Организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от Министерство на земеделието и горите. Не се обособяват ловно стопански райони върху природни резервати. В защитените територии стопанисването на дивеча се извършва съобразно техния режим и план на управление.

Площта на ловно стопанските райони зависи от основния вид дивеч. При основен вид благороден елен тя е не по-малка от 2000 ха, за дива свиня и сърна – 1500 ха, а при смесен характер на местообитанията (едно- и дребно дивечов) не по-малко от 1000 ха. В землището на едно населено място – село, не се обособява повече от един ловно стопански район.

Съгласно ловно стопанското райониране на страната, територията на Държавно лесничейство Омуртаг попада предимно в Котленския балкан от областта на Дунавската равнина. Големият горски масив в южната част на лесничейството попада в пред балканската хълмиста и ниско планинска област. Горските площи представляват типични едро дивечови место опитания с благороден елен, сърна и дива свиня.


w Благороден елен /Cervus elaphus L./

Мъжките елени се наричат рогачи, а женските – кошути. Тазгодишните малки са приплоди, а миналогодишните – телета. Мъжките телета се наричат шилари. Светлото петно отзад на тялото се нарича огледало. Мъжките елени имат рога, а кошутите са без рога. Елените линеят два пъти – през пролетта и есента. През лятото окраската им е червеникава, а през зимата – сиво-червена. Благородният елен е полигамно животно. Сватбува през септември. Брачните борби са неповторима атракция. Еленът е стадно животно. У нас в началото на 30-те години на миналия век е почти изчезнал, запазени само две находища в Стара планина и Рила. Възстановен е по пътя на ре аклиматизацията му във всичките наши планини и равнинните гори. Елените ползват разнообразна храна. Най-голяма значимост за тях имат житните тревни видове, следвани от зимния дъб, властните, глогът, дрянът и др. Естествени неприятели са вълците, а приплодите се нападат и от чакали и скитащите кучета. Еленът е ловен обект в целия си ареал. У нас той се ловува индивидуално с оглед поддържане на половото съотношение и възрастовата му структура чрез принципите на подборния отстрел. Ловуването на мъжки и приплоди е разрешено от 1 септември до 31 януари, а на женски от 1 октомври до 31 декември. Благородният елен е най-ценния ловен вид в Европа. България притежава най-силните трофеи от него – четири световни рекорда – 273,60 CIC точки. Всичките да добити в Североизточна България.


w Дива свиня /Sus scrofa L./

Понятието дива свиня освен като видово наименование се употребява и за женските индивиди, докато мъжките се наричат глигани. Дивата свиня е едър бозайник. Теглото им варира в много широки граници. Окраската е сиво-черна през зимата и сиво-кафява или сивочерна през лятото. През зимата тялото се покрива с дълга и груба четина. Под нея има вълнеста козина, която осигурява изолация на тялото. Дивата свиня е силно адаптивен вид, задържа се в зрелите дъбови и букови гори, особено в годините на изобилие на жълъд. Всеядно животно, яде почти всичко от растителен и животински произход, до което може да се добере – надземни и подземни части на растения, семена и плодове, жълъди, гризачи, птици и др. Дивата свиня е стадно животно, нейни неприятели са вълците, чакалите и скитащите кучета. Тя е основен ловен вид в целия си ареал. България притежава световния рекорд на трофей от дива свиня – 158,20 точки.
В незалепените площи има добри условия за развитието на дребен дивеч.

w Сив заек /Lepus europaeus/

У нас заекът е малко познат с правилното му название – сив заек. Наричаме го див заек, полски заек или най-често само заек. Заекът е от групата на дребните

бозайници. Общата му окраска е тъмносива, като през лятото е по-жълтеникава. Ушите на върха са черни, а опашката отдолу е снежнобяла. У нас той е повсеместно разпространен. Заекът е нощно животно, през деня почива в малко трапчинка, която сам изкопава на място осигуряващо му добра видимост. Храната му е разнообразна – сочни части на растения, млади леторасли и пъпки, плодове и семена на селскостопански култури. Заекът има много естествени неприятели – всички хищни бозайници и птици. Загубите са значителни /вкл. и от бракониери/, поради което запасите му през последните десетилетия намаляват силно. Ловът му е разрешен от 1 октомври до 31 декември.

Съгласно зоогеографското райониране на страната по-голяма част от държавното лесничейство попада в Предпланинския район на Северната зоогеографска област, а малка част от северната и североизточната част на лесничейството попада в Дунавския район на същата област.

По-важните представители на фауната, които обитават постоянно или временно територията на държавното лесничейство и имат пряко или косвено значение за ловното стопанство са:



А. Клас Бозайници

  1. Разред Чифте копитни

– благороден елен – повсеместно разпространен, с неравномерна гъстота;

  • сърна – разпространена повсеместно;

  • дива свиня – разпространена повсеместно.



  1. Разред Зайче подобни

  1. Разред Гризачи

  • обикновена катерица – обитава горския комплекс;

  • лалугер /суек/ - обитава откритите пространства;

  • обикновен сънливец /съсел/ - обитава широколистните гори.

  1. Разред хищници

  • вълк – появяват се различни екземпляри

  • чакал – разпространен с незначителна гъстота

  • лисица – разпространена повсеместно с малка гъстота

  • дива котка – разпространена в горските комплекси с незначителна гъстота

  • златка – обитава горските комплекси с незначителна гъстота, защитен вид

  • белка – обитава предимно скалистите горски местообитания и край населените места

  • черен пор – разпространен повсеместно с неравномерна гъстота

  • пъстър пор – среща се рядко, защитен вид

  • язовец – разпространен повсеместно с незначителна гъстота

  • видра – разпространена единично около реки, блата и язовири, защитен вид

Б. Клас Птици

1. Разред Кокошо ви:

  • обикновен фазан – отделните подвидове разселвани в района са се кръстосвали и се е получил т. нар. Ловен фазан, който е хибридна

  • форма с по-изявени белези на един или друг подвид. Обитават около язовирите и по-големите водни течения.

  • Полска яребица – обитава обширните обработваеми земеделски земи, като има по-голяма гъстота по границата на гората с поземления фонд.

  • Пъдпъдък – обитава района по време на гнездене.

2. Разред Гълъбови:

  • Гривяк – разпространен повсеместно в горските комплекси

  • Скален гълъб – обитава района с незначителна гъстота

  • Гургулица – обитава ниските части на лесничейството по време на гнездене

  • Гугутка – обитава около населените места

3. Разред Гъскови – по време на прелет из водните площи се задържат зеленоглавка, бърнета, белочели гъски, сива гъска и др., предимно защитени видове.

4. Разред Дневни грабливи птици. Защитени видове:

  • малък креслив орел – единични екземпляри

  • обикновен мишелов – обитава района на лесничейството

  • голям ястреб – единични екземпляри

  • малък ястреб – единични екземпляри



  • белошипа ветрушка – единични екземпляри по време на прелет

  • черношипа ветрушка – единични екземпляри по време на прелет

  • сокол зорко – по време на прелет се срещат единични екземпляри

5. Разред Сови. Защитени видове:

  • бухал среща се единично

  • горска улулица – обитава района

  • горска ушата сова – обитава района

  • забулена сова – единични екземпляри

  • кукумявка – обитава района

6. В района на лесничейството се срещат представители от разредите Пойни, Кълвачови, Синявицови, Дългокраки, Кукувици и др. , предимно защитени видове без ловно стопанско значение.

В. Клас Влечуги.

1. Разред Костенурки:

  • обитават шипобедрената и шипоопашатата костенурки. Защитени видове.

2. Разред люспести.

  • обитават различни видове гущери, обикновена водна змия, жълтоуха водна змия, смок мишкар, синорник, пепелянка и др., повечето от които са защитени видове.

3. Разред Опашати земноводни. Защитени видове:

  • обикновен тритон, дъждовник и др.

Г. Клас Риби:

  • в река Стара река обитават черна мряна, речен кефал, уклей, каракуда и други. Тези видове в незначителни количества се срещат в повечето язовири в района. Последните са зарибявани предимно с шаран и толстолоб.

В географска близост минават:

  • понтийски и балкански европейски път на прелетните птици / далеч в източна и западна посока/;

  • източен прелетен път на белия щъркел /при есенния прелет – лъч с направление Антоново – зона на масово струпване р. Янтра/.

Законът за защитените територии - /ЗЗТ/ - обн. в ДВ бр.133 от 1998г. урежда режима на опазване,ползване и управление и регламентира функционирането и съхранението на система от защитени територии. Съгласно чл.5 от ЗЗТ, защитените територии имат следните категории: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк, защитена местност. С управлението на тези категории защитени обекти се цели създаване и развитие на екотуризъм.

На територията на община Антоново има малко защитени територии. Те са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.

За защитени територии са обявени:
Защитени местности:


  • “Стара река”, -гърбавата чешма вековна церова гора с площ 56 дка, в горски фонд в м.Гърбавата чешма в с.Стара речка Обявена със Заповед РД № 959/25.09.2003 г. на МОСВ.


Природни забележителности:



  • “Водопада” - малък водопад, образуващ се от излизащ от скалната повърхност малък подземен приток на р. Стара река Намира се в Старореченския проход проход (землище на с.Стара речка) с площ 1.0 дка, в горски фонд; Обявена със Заповед № 97/13.03.1978 г. на КОПС.



Цели и приоритети:
Целта е съхраняване, укрепване и възстановяване на ключови екосистеми, местообитания, видове и особености на ландшафта за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие.

Изборът на приоритети се основава на следните критерии:



  • степен на застрашеност на биологичния вид или природно значимото место;

  • значимост на дейността за опазване и поддържане на биологичното разнообразие;

  • задължения, произтичащи от националното законодателство.

В тази връзка приоритетите са:


  • укрепване и поддържане на изградената мрежа от защитени територии и обявяване на нови Рамсарски места

  • информиране и привличане на обществеността за опазване на биоразнообразието в защитените територии


2.7. Лечебни растения

Редица местни растителни видове в България имат икономическо значение не само от гледна точка на вътрешното потребление, но и за износ. Сред тях са повече от 250 български лечебни растения признати за икономически значими. България изнася годишно около 15.5 хиляди тона лечебни растения, като търсенето се засилва.

Законът за лечебните растения от 2000 г. въведе такси за събирането и използването на билки и генетичен материал от диви и култивирани лечебни растения. Таксите постъпват в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) и в бюджета на общината, на чиято територия се събират лечебните растения. Таксите се изразходват за опазване и устойчиво използване на растенията.

Тази подкрепа е важна, но не е достатъчна. За да се използва този важен природен източник спешно е необходимо да се установят мерки за обезпечаване на устойчиви практики по събирането и за защита на прекомерно събираните видове, до тяхното възстановяване.

Запазване състоянието и местообитанието на лечебните растения до 2010 г. е една изпълнима и реалистична специфична цел, която страната ще преследва през следващите години.

Голямото растително богатство на Антоновския край се допълва от находищата на лечебни растения. Те съдържат голямо количество биологично активни вещества, на които се дължи тяхното лечебно действие. Съдържанието на лечебните вещества се обуславя от специфичните почвени и климатични дадености. Нашите билки са богати на разнообразни химични съединения: полизахариди, гликозиди, алкалоиди, кумарини, витамини, терпеноиди, флавоноиди, въглехидрати и др.

Билките съпътстват живота на хората още от дълбока древност. Наименованието им идва от старобългарската дума биле, означаваща бурен. В речника на Найден Геров първото значение на думата е предадено като “трева лечебна, целебно растение”.

В резултат на нарасналия през последните години интерес, се увеличава както броят на видовете билки, които се събират, така и тяхното


количество. Това може да доведе до намаляване или унищожаване на редица билкови находища. С цел да се ограничи безотговорното събиране на лечебни растения е въведено райониране на билкосъбирането, за да се даде възможност за съхраняване и възстановяване на естествените находища.

На територията на Търговищката община са описани повече от 120 вида лечебни растения. Тези от тях които имат по-широко разпространение са: бял равнец, горска ягода, мащерка, жълт кантарион, комунига и др.

ШипкаRosa canina L. Сем. Розоцветни

Шипката е разпространена в разредени гори и храсталаци, по тревисти и каменисти склонове. Тя е висок до 2-3 м храст с разклонени стълба – прави и извити. Те са покрити с множество сърповидно извити, твърди шипове. Цъфти от май до юли. Плодовете са едносеменни орехчета събрани в яркочервен несъщински плод /шипка/, образуват от разрасналото се месесто цветно легло.


Шипката съдържа витамини – С (0,5-2%), В1, В2, К, Р и захариди, пектини, органични киселини и др. За билколечение се употребяват плодовете. Действието е антискорбутно, диуретично и кръвоспиращо.

Бял равнецAchillea millefolium L. Сем. Сложноцветни

Белият равнец се среща край пътища, по тревисти места, ливади, поляни и из храсталаци. Той е многогодишно тревисто растение. На височина стеблото му достига до 50 см. Притежава последователни, двойно или тройно пересто нарязани листа и връхни щитовидни съцветия. Езичестите цветове са бели, а тръбестите – жълти. Цъфти от май до септември.

Белият равнец съдържа етерично масло (0,2-0,8%), чиято главна съставка е хамазулен (50%). Съдържа още флавонови глюкозиди, амини, танини, витамини и др. Най-употребяваните части от растението са щитовидните съцветия и цъфтящите стръкове, отрязани на 15-20 см от върха. Действието е апетитовъзбуждащо, противовъзпалително, спазмалитично, кръвоспиращо, диуретично и антипиретично.

Жълт равнецAchillea clypeolata S. S. Сем. Сложноцветни

Жълтият равнец е разпространен предимно по южни склонове, по каменливи места, върху варовикови скали. Той е многогодишно тревисто растение. Стъблото му достига до 50 см височина. Той притежава пересто нарязани листа. Цветовете са златистожълти, събрани във връхни, гъсти щитовидни съцветия. Цъфти през периода от май до септември.

Жълтият равнец съдържа етерично масло, флавоноиди и горчиви вещества. За билколечение се употребяват съцветията, изсушени на сухо и сенчесто място. Употребява се при чернодробни и жлъчни заболявания. Действа апетитовъзбуждащо.

МащеркаThumus serpyllum complex Сем. Устоцветни

Мащерката е разпространена по сухи, припечни и скалисти места, сред храсталаци и горски поляни. Тя има пълзящи или полегнали стълба с изправени цветоносни клонки, високи до 10-20 см. Листата са приседнали или с къси дръжки. Цветовете са розови, бели или лилави. Плодът се разпада на четири едносеменни орехчета. Цъфтежът е от май до септември. Подходящи за билколечение са цъфтящите връхни части.

Мащерката съдържа до 5% танини, 1% етерично масло, флавоноиди и олеанолова киселина. Действа противовъзпалително, антисептично, отхрачващо и спазмолитично.

Дребнолистна липаTilia parvifolia Ehrh. Сем. Липови

Дребнолистната липа се среща най-често в състава на смесените широколистни гори. Тя е дърво с височина до 30 м. Притежава закръглена корона и надлъжно напукана сивокафява кора. Листата се състоят от листна дръжка и листна петура със закръглено-сърцевидна форма и слабо асиметрична основа. Цветовете са жълтеникави, събрани по3-16 бр. в съцветие.Берат се и се употребяват цветовете с прицветния лист.

Дребнолистната липа съдържа флавонови гликозиди, слузни вещества (до 10%), танини, етерично масло (0,02%) с главна съставка сесквитериеновия алкохол фарнезол, фенолни киселини и др. Действието й е противовъзпалително, диуретично и спазмолитично.


Жълт кантарионHypericum perforatum L. Сем. Звъникови

Жълтият кантарион се среща сред храсталаци, сечища, сухи тревисти места и край пътищата. Той е многогодишно растение със силно разклонено в горната си част стълбо. Достига височина от 30 до 80 см. Листата са дълги и имат елипсовидна форма Цветовете са събрани на върха на стъблото в жълти съцветия. За нуждите на билколечението се употребяват цъфтящите съцветия.

Жълтият кантарион съдържа флавоноиди (до 18%), гликозиди, кумарини, танини и др. Употребата му има противовъзпалително, кръвоспиращо, противоязвено и топизиращо действие.

Към момента не съществува описание на точното местоположение на естествените находища на тези видове.

2.8. Зелени площи

Зелената система на гр.Антоново е неразделна част от плановото му решение и обемно-пространствено изграждане. Тя въздейства пряко за подобряване на условията за обитаване и труд и ограничава негативните санитарно-хигиенни фактори – шум, замърсена атмосфера, електромагнитни и радиационни излъчвания, подобрява температурния баланс, микроклимата и други.

Зелената система на гр.Антоново обхваща изградените зелени площи в централната градска част, градските паркове, зеленината по
поречието на реките Стара речка и Бяла река, линейното озеленяване по комуникационните транспортни артерии, охранителните зелени пояси покрай промишлените предприятия. Град Антоново е озеленен град.

Прави впечатление, че въпреки финансовите затруднения община Антоново намира средства за поддръжка на зелените площи в общинския център, но не се заделят достатъчно средства и не се изпълняват мероприятията, заложени в ТУП за отдиха за промишлените зони, прилежащите квартали и останалите съставни селища на територията на общината.


2.10. Радиационна обстановка и влияние от нейонизиращи лъчения
Естественият радиационен гама - фон е конкретна физична характеристика на околната среда, характерна за всеки регион.

Известно е, че естествените радионуклиди: уран, радий, торий и продуктите на техния разпад, радиоактивните нуклиди на калия, рубидия и др. имат широко разпространение в земната кора.Поради своите специфични физикохимични свойства те имат конкретно присъствие в състава на отделните компоненти на околната среда: литосферата /скали,почви/, хидросферата /подземни, грунтови, речни, езерни и морски води/, въздуха, флората и фауната.

Дозовото натоварване на населението от природни източници на радиоактивност във всеки конкретен пункт се дължи на :


  • концентрацията на радон във въздуха -54%;

  • космическа радиация- 16%;


  • съдържание на калий- 40 в елементите на околната среда- 13%;

  • други естествени източници на радиация- 17%.

В резултат на дейността на човека става допълнително обогатяване на елементите на околната среда с естествени и техногенни радионуклиди и тяхното пространствено преразпределение.Тези антропогенни източници на радиоактивност обуславят техногенната компонента на радиационния фон.

МОСВ, чрез Изпълнителната агенция по околна среда и Лабораторията за радиологичен контрол към РИОСВ гр. Варна осъществява системни наблюдения за радиационното състояние на околната среда за Р.България и Североизточна България.

По данни на автоматизираната система през цялата 2001 и 2002 г. не са констатирани отклонения от естествения гама-фон за съответния пункт - Варна при конкретни метеорологични условия. За нашия регион естествения радиционен гама фон се движи в граници от 60 до 80 на но Грей /час според сезона и климатичните условия.
Нейонизиращите лъчения са едни от малко изследваните фактори на средата с неблагоприятно въздействие върху човека и недостатъчно изяснени механизми за биологичните им ефекти.

Нейонизиращите лъчения включват голям брой фактори, по-важни от които са: електростатично поле, постоянно магнитно поле, свръх нискочестотни електрически и магнитни полета, радиочестотни електромагнитни вълни, инфрачервено лъчение, видима светлина, ултравиолетово лъчение, лазерни лъчения.

За източниците на електромагнитни лъчения е в сила Наредба № 9 на МЗ и МОСВ/ ДВ бр.35/91г.изм.бр.38/91 г./, която регламентира пределно допустимите нива на електромагнитни полета в населените територии и определяне на хигиенно защитни зони около излъчващи обекти.

По-високи експозиции получават работещите и населението около летища, електропроводи под високо напрежение - 20 и 110 кВ в селищната среда и в някой военни обекти.

Работещите в енергетиката, комуникациите, медицината, изчислителната и размножителна техника са подложени на въздействието на нейонизиращи лъчения.

Здравен риск съществува и за населението в битови условия: облъчване от телевизионни и други комуникационни системи и битови уреди - персонални компютри, микровълнови печки и др.

В национален мащаб предстои хармонизиране на българското законодателство с това на ЕС за оценка на експозицията на различни части от населението на нейонизиращи лъчения, както и на задълженията и правата на различни органи за недопускане на вредното им влияние.

ІІІ. SWOT АНАЛИЗ

SWOT представлява агроном на вътрешните за общината силни страни (Strengths) и слаби страни (Weaknesses) и външните за общината възможности (Opportunities) и заплахи (Threats).

SWOT анализът изхожда от идеята за разделянето на обекта на стратегически анализ от средата, в която той функционира. Обектът на стратегически анализ се разглежда откъм неговите “силни” и “слаби” страни. Средата, в която функционира обектът на стратегически анализ се диференцира на “възможности” и “заплахи”.

Възможности: Възможностите представляват най-благоприятните елементи на външната среда на общината. Това са благоприятни за общината потенции от които тя се възползва или би могла да се възползва.
Заплахи: Заплахите са най-неблагоприятните сегменти на външната среда за общината. Те поставят най-големи бариери пред настоящото или бъдещото (желаното) състояние на общината.

Силни страни: Силните страни са ресурс, умение или друго преимущество, което притежава общината. Силната страна е отличителна компетенция, която дава сравнително предимство на общината.

Слаби страни: Слабите страни представляват ограниченията или недостига на ресурси, умения и способности, които сериозно възпрепятстват развитието на общината.

Между четирите квадранта съществуват определени зависимости. Връзката между възможностите и силните страни дава представа за лостовете на развитие. Връзката между слабите страни и заплахите формира основните проблеми на развитие. Връзката между силните страни и заплахите определя рисковете на развитие, а връзката между слабите страни и възможностите извежда ограниченията на развитие. От тази класификация произтичат и условните наименования на различните видове стратегии, за които ще стане дума по късно.

След осъществяване на количествен и качествен анализ на общината /анализ на средата/, се оформя съдържанието на квадрантите на SWOT таблица. От изведените характеристики на обекта и обкръжаващата средата се избират най-важните, които се вписват в съответните квадранти. Този етап съдържа голяма доза творчество, но се опира на направения анализ в предишният етап. В същото време елемент на творчество и интуиция е избора на правилния квадрант за идентифицирания фактор. Практиката показва че за много от идентифицираните тенденции и фактори стои въпроса в кой от квадрантите да бъде поставен. До голяма степен това зависи и от самата формулировка. Например, наличието на свободна работна сила може да е силна страна, докато високата безработица да е слаба страна; възможността да се развиват трудоемки производства да е възможност, а високият процент на трайно безработни да е заплаха.

В реалният живот съществуват множество взаимовръзки, които се явяват причини и следствия в зависимост от гледната точка, от целите на анализа и т.н. Поради тази причина едно и също явление може да се разглежда в различни негови проявления.

Най-благоприятната стратегическа позиция е агресивната стратегия. Всеки обект на анализ се стреми да заеме максимална площ в квадранта между силните страни и възможностите. Тази позиция е най-благоприятна и стратегията на развитие трябва да е построена така, че заеманата в нея площ само да се увеличава. Стратегията на развитие, която се определя между слабите страни и възможностите може да се нарече концентрираща, защото тя е насочена към използване на съществуващите благоприятни условия за развитие чрез намаляване на слабите страни. Стратегията на развитие, която се определя между слабите страни и заплахите може да се нарече защитната е най-неблагоприятна. Организацията, попаднала в тази позиция трябва да търси възможност за оцеляване и след това да се опита да премине в някой от другите квадранти. Диверсификационната стратегия се определя между силните страни и заплахите. Основната посока на стратегическо развитие при нея е насочена към намаляване или ограничаване на заплахите и при едновременно укрепване на силните страни.

На база гореизложеното, може да се изведе следната обобщена схема за резултатите от SWOT-анализа на община Антоново за опазване на околна среда:





ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ

силни страни

  • сравнително добро природогеографско и транспортно-комуникационно местоположение на общинският център;

  • наличие на запазени археологични, туристически забележителности и добре разработени екопътеки - добра основа за развитието на екотуризма;

  • провежданите еко мероприятия имат добър прием сред населението;

  • положително отношение на ръководството на общината към проблемите на опазването на околната среда;

  • газификация на промишления сектор, общинските сгради,сравнително развита битова газификация;

  • добре организирано сметоизвозване;

  • добре изградена водопроводна мрежа;

  • липса на крупни замърсители;

  • начало на изграждане на пречиствателна станция за отпадни води;

  • наличие на свободна работна ръка;

  • незамърсена и не увредена околна среда, съхранена чистота на въздуха и почвите;

  • висока степен на залесеност на територията;

  • обхваната част от територията на общината от система за организирано събиране и извозване на отпадъците;

  • наличие на работещи документи, свързани с опазването на околната среда;

  • иградени велоалеи;

  • добра защитеност от ветрова ерозия, слабо проявена водна ерозия;

  • Разнообразен почвено-климатичен и релефен комплекс;

  • Значителен горски фонд с добра репродуктивност, разнообразни функции и добро стопанисване;

  • сравнително благоприятна възрастова структура на населението;



слаби страни

  • недостатъчни финансови средства в общинския бюджет и в населението;

  • слаба информираност на населението;

  • незадоволително състояние на транспортната и бизнес инфраструктура;

  • липса на цялостен почвен мониторинг;

  • проточване във времето проблема с третирането на ТБО;

  • слаба информираност относно финансирането на екопроекти от различни институции;

  • остаряла техника за сметосъбиране и сметоизвозване;

  • остаряла канализационнасистема;

  • лошо поддържане на парковете;

  • недостатъчна обществена ангажираност на жителите на общината по екологични проблеми;

  • слабо екологично възпитание на част от населението;

  • недостатъчни повърхностни водни тече­ния, при това замърсени с отпадни води;

  • общината е бедна на полезни изкопаеми;

  • формиране на отрицателен естествен и механичен прираст;

  • неефективен аграрен сектор - неоползотворен потенциал за поливно и биологично земеделие; бариерата “раздробена собственост”; слабо развито животновъдство;

  • висока безработица и миграция на младите хора;

  • зависимост на локалните водоизточници в селата от засушавания;

  • трайна тенденция към замърсяване на въздуха с прах от лоша улична хигиена и лошо състояние на уличната мрежа в селищните среди;

  • зачестили природни бедствия.



ВЪНШНИ ФАКТОРИ

Възможности

  • добра национална нормативна база, съответстваща на европейското законодателство;

  • общината е част от североизточният планов район, който е определен като район за целенасочено въздействие;

  • наличие на Национални програми и проекти за подпомагане инфраструктурното развитие;

  • осигуряване на извънбюджетно финансиране чрез европейските предприсъединителни фондове;

  • използване на финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите, свързани с опазването на околната среда в страната.

  • развитието на туризма като приоритетен отрасъл за страната предполага и изисква опазване на околната среда.

  • широка институционална рамка за информиране и участие на обществеността във вземането на решения по въпросите на околната среда.

  • наличие на институционална рамка за участие на индустрията в опазването на околната среда.




Заплахи



  • насочване на интереса на донорите към големите общини в страната;

  • продължаваща зависимост от централната власт;

  • финансова необезпеченост на инвестиционни регионални проекти;

  • забавяне на реализацията на инфраструктурни проекти;

  • глобалното изменение на климата и попадането на страната в зоната на засушаване.

  • високи разходи по прилагане на екологичното законодателство.

  • потенциал за интензификация на селското стопанство.

  • потенциал за нарастване на замърсяването от индустриалните дейности при условие на увеличен ръст на този сектор.

  • увеличена употреба на опаковки в резултат на очакваното нарастване на потреблението;

  • продължаваща тенденция на внос на стари автомобили;




Най силна и най–реалистична е връзката между слабите страни и възможностите. Те определят ограниченията на развитие на общината. Стратегията на развитие, която определя тази връзка може да се нарече концентрираща, защото тя е насочена към използване на съществуващите благоприятни условия за развитие чрез намаляване на слабите страни на общината. Основните задачи, върху които трябва, според нас, да се концентрира управлението на общината са:

  • оптимизиране управлението на отпадъците;

  • изграждане на канализация и изграждане на градска пречиствателна станция за отпадни води;

  • изготвяне на концепция за създаване на община Антоново за регионален търговски център по екоземеделие.



ІV. Визия на Община АНТОНОВО
Като изходна точка за формулиране на целите и задачите на Програмата за опазване на околната среда на община АНТОНОВО 2009 – 2013 г. е формулирана визия на Общината.

Визията описва перспективите за развитие на общината в близките 10 години. Тя дава общата представа за характеристиките на общината в контекста на концепцията за устойчиво развитие. Крайният резултат и изводите направени от анализите за визия са ориентирани към различните сфери на развитие на местно ниво.

Общото виждане и очакване за развитие на община АНТОНОВО в рамките на следващите 10 години може да се формулира като:

Община Антоново - просперираща социална общност с устойчиво развитие, привлекателно място за бизнес и живот, работа за всички, високи доходи, развит туризъм, екологично селско стопанство, съхранена природна среда и богат културен живот, икономика основана на знанието, територия със съвременна модерна инфраструктура съдействаща за възраждане”




V. Цели на програмата

В резултат на направените проучвания и след като бяха идентифицирани силните и слабите страни на община Антоново, възможностите и заплахите, които стоят пред нея, след като бе избрана визия на общината се определиха следните цели, които общинското ръководство и цялото население ще преследват за да реализират очакванията си за бъдещето на община Антоново.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи
2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница