Програма за опазване на околната среда община Хисар Март 2004 г., община Хисар основание

І. АНАЛИЗ НА СРЕДАТА

Община Хисар е разположена върху южните склонове на Средна гора , най-северните части на Тракийската низина. Преходът на Средна гора към Горнотракийската низина е плавен с общ наклон на юг, което го прави леснодостъпен за нуждите на отдиха.

Общината е разположена в северната част на южния централен регион на България и отстои средно на 30 км от Областния център – гр. Пловдив.

Общата площ на община Хисар е 549 км ² , от които 206 км ² са горски фонд и 13 км ² населено място. Останалата площ е главно селскостопански фонд. Средната надморска височина на района е 300 м над морското равнище.

Транспортната обвързаност на Общината с националната мрежа се осъществява от близостта на автомагистрала “Тракия”, подбалканската автомагистрала и ЖП отклонението от линията Пловдив-Карлово. През териториалната единица преминават предимно пътища от ІІ, ІІІ и ІV клас, осъществяващи междуселищни връзки вътре в общината, както и съседни общини – Карлово и Стрелча.

Релефът на района е формиран от южните склонове на Средна гора, който на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина. Най – високите върхове на планина Средна гора в близост до Хисар са - в. Богдан /1 604 м / и в. Алексица /1 530 м/.

Същинска Средна гора, която заема най-високия дял на планината се отличава със заоблено и плоско било. Докато на север се спускат стръмни склонове, обрасли с гори, то южните са по-полегати и постепенно прехождат в Маричината низина.

Ядрото на Същинска Средна гора е изградено от средногорски гранит. Западната част на Сърнена Средна гора и билните части на Същинска Средна гора притежават същия строеж.

Високометаморфната кристалинна серия на Средна гора е представена от гранитен батолит, вложен предимно в гнайси и амфиболити.

Сепонски варовици, мергелни вулканити представят кредата, която има много по-голямо разпространение. Най-широко същата е разпространена по южните склонове на Средна гора.

Тракийската низина има разнороден строеж. Най-отдолу се откроява кристалинната основа, която е неравномерно потънала и покрита с по-млади наслаги.

Територията на Община Хисар попада изцяло в преходно – континенталната подобласт на европейската континентална област. Най – съществена негова особеност е преходният му характер, като в едни години превес има субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други – средноевропейският континентален климат.

Зимата е мека и топла. Снегът се задържа средно годишно 27 дни. Пролетта е сравнително ранна и топла. Започва около 4 март и продължава до коло 1 май, когато започва лятото. Климатичните условия на територията през лятото са сравнително смекчени но въпреки това и тук през юли и август, през обедните часове температурите са високи, влажността ниска и ветровете слаби. Абсолютната максимална температура измервана в Хисар е 39,6 ^оС.

Есента е слънчева, топла и тиха и продължава до около 30 октомври.

Мъглите са срвнително малко – средно годишно 29 дни.

Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/м². Територията на Общината е защитена от студените въздушни маси от мощната верига на Стара планина, Ихтиманска и Същинска средна гора. Това влияние се изразява в известно разливане на студените въздушни фронтове от северозапад и север. В резултат на това влияние преобладаващите ветрове са източните със средна годишна скорост 1,1 м/сек, за разлика от прилежащите на комплекса южни територии, където основния принос на въздушни маси е от запад. Силните и бурни ветрове са рядкост, като 80 % са със скорост от 0 до 1м/сек. Тези скорости са благоприятни зимно време, но през лятото големият процент затишие е една от причините за прегряване на средата.

На територията на Общината няма свлачища и срутища. Ерозията е застъпена частично сред южните склонове на Средна гора. Карст не се среща. Повсеместни детайлни проучвания за установяване на физизико-механичните показатели на почвите не са извършвани.

Районът е беден на рудни, нерудни и инертни материали.

Най - съществена негова особеност на климата е преходния му характер, като в едни години превес има субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други средноевропейския континентален климат.

Зимата тук е топла и мека поради влиянието на топлите въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см.

Пролетта е ранна и сравнително топла.започва около 4 март и продължава до около 1 май.

Лятото се характеризира с високи температури през месеците юли и август, ниска влажност и слаби ветрове.

Есента е слънчева топла и тиха и продължава до 30 октомври.

а/ температура на въздуха
Средната годишна температура на въздуха е 11.5 ⁰С.

Средна лятна температура 21.4 ⁰С, а средна зимна температура 1.1 ⁰С. Минималните януарски температури -10^о С, -11^оС.

Температурните инверсии не са характерни, макар че се срещат в по - ниските части на низината.

Абсолютната максимална температура за гр. Хисар е 39,6 ^оС.

Средната годишна температура на водата е 24⁰С – през лятото 25 ⁰С, през зимата 20 ⁰С.
б/ валежи
Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/м².

Характерни са 2 валежни максимума – юнски, поради континенталното влияние и ноемврийски, поради средиземноморското климатично влияние.

в/ посока и скорост на вятъра
Територията на Общината е защитена от студените въздушни маси от Стара планина, Ихтиманска и Същинска средна гора. Това влияние се изразява в известно разливане на студените въздушни фронтове от северозапад и север. В резултат на това влияние преобладаващите ветрове са източните със средна годишна скорост 1,1 м/сек, за разлика от прилежащите на комплекса южни територии, където основния пренос на въздушни маси е от запад. Силните и бурни ветрове са рядкост, като 80 % са със скорост от 0 до 1 м/сек.. Тези скорости са благоприятни зимно време, но през лятото големият процент затишие е една от причините за прегряване на средата.
2.2. Качество на въздуха в приземния слой от атмосферата.
На територията на община Хисар няма стационарни пунктове за контрол на качеството на атмосферния въздух /СПККАВ/.

Според изготвения в съответствие с изискванията на Наредба № 7 към Закона за чистотата на атмосферния въздух от РИОСВ – Пловдив списък на районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух от МОСВ /писмо № 2351 от 10.10.2001 г./ община Хисар е включена чл.30, ал.1, т.4 / райони, вкоито нивата на замърсяване на превишават долните оценъчни прагове / от същата наредба, като класификацията е изготвена на базата на статистически данни и теоретични разчети за емисиите от съответните сектори на промишлеността, бита и автотранспорта.

Община Хисар, както и другите по-малки общини на територията на РИОСВ – Пловдив, има незначителен индустриален потенциал, което не оказва чувствително влияние на качеството на атмосферния въздух и не се налага изготвяне на програма за намаляване на нивата на замърсителите.
2.3. Основни източници на замърсяване с емисии на вредни вещества.
Основни източници на замърсяване на атмосферния въздух на територията на община Хисар са транспортните средства и отоплителните инсталации. Допълнително негативно влияние оказва лошата улична и пътна настилка и качеството на хигиенизиране на населените места.
а/ транспортни средства
Транспортните средства са основен подвижен източник на емисии /отработени газове от МПС/. Непосредствен контрол се осъществява от служба КАТ, ежегодно при технически преглед на МПС. Показателите, които се контролират са: димност, въглероден окис, азотни окиси и въглеводороди.

Няма организиран градски транспорт за обществен превоз на пътници в населеното място. Няма развит и таксиметров превоз на пътници. Най-висока интензивност на движение на МПС има в гр. Хисар. Транспортно-комуникационна схема на града може да бъде оптимизирана за ограничаване на вредното въздействие на емисиите от транспорта. Пътищата в общината от републиканската пътна мрежа са с дължина 63,4 км и включва път II клас – път П – 64 Пловдив – Карлово (в района на с. Михилци) с дължина 4 км и пътища III клас с обща дължина 59,4 км.

Не е правена инвентаризация на отоплителните парни инсталации и не се знае точния им брой.

В последните години масово се преминава от въглища на дърва, главно от икономически съображения. Това обаче благоприятства и околната среда, тъй като въздухът се замърсява в по-малка степен.

През зимния период, вследствие на интензивното използване на твърди горива за отопление в битовия сектор при определени метеорологични условия /безветрие/ е възможно натрупването на замърсители в приземния слой от ФПЧ10, серен диоксид, азотни оксиди и въглероден диоксид до границите на ПДК както следва:

1. 
   ФПЧ 10:
   

- ПДКср. год. - 30 mg/m³, ПДК ср. дн. + ДО - 42mg/m³

2. 
   Серен диоксид:
   

- ПДК ср.дн. -125mg/m³, ПДК ср.дн. + ДО – 130mg/m³

3. 
   Азотни оксиди:
   

- ПДК ср. год. - 40mg/m³, ПДК ср.год. + ДО - 52mg/m³

в/ неорганизирано замърсяване с прах в населените места - резултат от нивото на благоустрояване и почистване.
Няма информация за дяловото участие на този тип замърсяване през годината, но независимо от това може да се предположи голяма тежест на този тип замърсяване през летния сезон и сухите дни. Нивото на почистване на населените места / улично метене и миене / е занижено по финансови причини. Полагат се усилия за поддържане в добро състояние на уличната и пътна мрежа.

Независимо от това в подобряването на качеството на тези дейности се крият големи резерви за подобряване на качеството на въздуха в населените места.

Измерената мощност на еквивалентната доза /гама фон/ през 2002 г. и 2003 г. в тях е в интервала 0,14 – 0,16 Sv/h и е естествена за този район на страната.

• 
  Община Хисар се характеризира с нисък потенциал на замърсяване.
  
• 
  На територията на общината няма предприятия, от чиято производствена дейност да се емитират целогодишно замърсители в атмосферата.
  

б) Проблеми и слаби страни:

• 
  Не се провеждат регулярни замервания за анализ на качеството на атмосферния въздух.
  
• 
  Отоплителните инсталации са основен източник на замърсяване на въздуха през зимния сезон.
  
• 
  Транспортната схема на града не е оптимизирана с оглед намаляване вредното въздействие на трафика върху качеството на въздуха.
  
• 
  Дейностите по благоустрояване и почистване на града и населените места са в минимален обем поради недостиг на средства.
  

Хидроминералните ресурси в количествено отношение са доста големи – 62.10 л./сек, а в качествено отношение са подчертано еднородни.Всички попадат в категорията на слабо минерализираните термални води. Това са води с минерализация под 1 мг/л.

Находищата на минерални води и хидрохимичната характеристика на ресурсите са показани в следната таблица:

Находи-ще	Водоизточ- ник	Дебит (л/сек)	рН	Т 0С		Минерали-зация		Радио- активност (ем/л)
1	2	3	4	5		6		7
Хисар	Сондаж№1	0,60	8,9	48		0,240		108,1
“	Сондаж№3	12,00	8,96	52		0,251		165,3
“	Сондаж№4	2,10	8,62	52		0,244		37,7
“	Сондаж№5	3,30	8,78	50		0,242		98,0
“	Сондаж№6	0,60	9,02	52		0,240		9,1
“	Сондаж№7	7,00	8,95	52		0,252		1,44
“	Каптаж “Хавуз”	0,90	_	44		_		35,16
“	Каптаж “Чулджа”	0,80	8,32	46		0,242		31,6
“	Каптаж “Инджез”	0,70	7,5	41		0,414		46,0
“	Каптаж “Кюпчез”	1,00	_	41		_		54,7
“	Каптаж “Чобан чешма”	0,500	7,6	27		0,237		8,34
“	Каптаж “Момина баня”	4,00	8,9	46		0,240		161,0
“	Каптаж “Момина сълза”	1,00	8,48	43		0,297		46,8
“	Каптаж “Парилки”	5,50	8,97	45		0,236		41,4
“	Каптаж “Чаир баня”	2,00	8,98	42		0,225		21,92
“	Каптаж “Вълкови извори“и “Пепеляшка“	0,30	8,56	34		0,257		18,19
“	Каптаж “Банчето”- Миромир	3,00	8,78	37		0,323		22,87
Всичко:	45,30 л/сек.
Старо Железа-ре	Сондажи 2 бр.	3,00	8,0		28		0,30	-
Красно-во	Сондаж	10,00	9,1		56		0,34	42,0
“	Каптаж	0,80	9,2		52		0,345	-
Всичко:	13,80 л/сек

От изброените по-горе сондажи и каптажи общинска собственост е само този в находище Старо Железаре, като същият е даден на канцесия. Останалите са изключителна държавна собственост.

Водоизточниците в находищата са сондажни и каптажни.

Дълбочината на сондажите в гр. Хисар е от 300 до 600 м, а в с. Красново е 160 м.

Дълбочината на каптажите в гр. Хисар е от 4 до 32 м, а в с. Красново е 8 м.

По своите физико – химични качества разглежданите води са бистри, безцветни с температура 45 – 52 ^оС. Характеризират се като хидрокарбонатно – натриеви (алкални) минерални води. При тях съдържанието на СО₂, НСО₃^-, СО₃^2- са в зависимост едно от друго. Хидрокарбонатно – натриевите (Хисарските) минерални води са комбинирани със SO₄^2- и К⁺ (27 – 45 мг/л сулфати и 6 – 7 мг/л калций и магнезий), докато съдържанието на хидрокарбонати достига 60 – 70 мг/л, а натрий и калий 70 – 80 мг/л. Под алкалност се разбира активната реакция на минералната вода (рН), която изразява концентрацията на водородните йони. Тя се движи в границите 7,5 – 9,0. По отношение на други елементи като Fe, Cl и други, те са в минимални количества и не могат да дадат отражение относно класификацията на водата. Съдържанието на F е сравнително високо (4,5 – 8,5 мг/л). В някои извори е повишено съдържанието и на радиоактивния елемент радон, който достига 165 ем./л (каптаж “Момина баня”).

Сравнително високо е съдържанието на метасилициева киселина в Хисарския тип вода (45 – 61 мг/л). Срещащите се спонтанни газове са предимно инертни (азот, неон, аргон, криптон, каинон и др.). Открити са и над 20 микроелемента (М.Начев и сътрудници).
3.2. Медицинска оценка на минералните води.
Водите в Хисар са слабо минерализирани – 170-275 мг/л, преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий. Реакцията на водите е алкална – рН 7,9 – 9,0. Съдържанито на флуор е 4 – 5 мг./л. Общо хисарските минерални води са с ниски надгранични стойности на биологично значимите параметри за физиологично-терапевтично профилактично въздействие върху организма. Това се отнася както до концентрацията на различните химични елементи, така и до радиоактивността на водите. Повишеното съдържание на флуора ограничава питейното им приложение до 30-40 дневен курс. За питейно лечение водите се използват при бъбречни и урологични заболявания, заболявания на стомашно - чревния тракт и чернодробно-жлъчните заболявания. Използването на водите за къпане създава възможност за външно въздействие върху заболявания на опорно- двигатетния апарат, гинекологични заболявания и заболявания на обмяната на веществата и ендокринната система. Радиоактивността на минералната вода, особено на каптаж “Момина баня” и сондажи № 1 и № 5 дава възможност за провеждане на радонови инхалации. С минерална вода се провеждат и иригации за лечение на стомашно – чревни и гинекологични заболявания.

Минералната вода в с. Красново е слабо минерализирана – 354 мг./л хидрокарбонатно – сулфатно натриева с 3 – 4 мг./л флуор. Реакцията е алкална – рН 8,3.

Приложението на водата за лечение е при заболявания на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични и кожни заболявания, а освен това минералната вода е подходяща за лечение на заболявания на вътрешните органи, бъбречно – урологични, стомашно – чревни, чернодробно – жлъчни.
3.3. Хидроложка характеристика.

Хидрогеоложките условия в границите на Общината се разглеждат в зависимост от геоложкия строеж на терена.

Подпочвени води, привързани към плиоценските и кватернерни отложения – това е районът, който обхваща участъците около селата, разположени в южните склонове на Средна гора и поречията на р.Стряма.В този район всички села са водоснабдени посредством изградени тръбни и шахтови кладенци. От тези водоизточници или с направата на допълнителни такива е възможно да се осигури (евентуално) необходимото допълнително водно количество.

Подпочвените води, привързани към средногорските гранити по своя произход са пукнатинни, првързани към основната скала с малка циркулация. Това обяснява тяхното чувствително сезонно колебание. Дебитът на тези извори е малък – от порядъка на 0,200 – 0,500 л/сек.

Южно от централното било на Същинска Средна Гора се е развил басейнът на р.Пясъчник. Дължината е 72 км а басейнът и обхваща 663 км². В горното си течение реката започва под името Стара река. Води началото си от местността “Барикадите” под връх Шилигарка. Спуска се в югоизточна посока и събира водите на многобройни по - големи и по - малки течения. Най – големите леви са Дутовска река, Чатал Чукар, Раковица, Мечата река и др.

Дутовска река от своя страна събира водите на Петлишката и Обеснишката реки, които водят началото си от главното средногорско било – местността Коприварка.

Построеният под с.Старосел микроязовир приема името “Пясъчник”. По голям десен приток на реката е Маньов дол, на който също е построен микроязовир, преди вливането му в р.Пясъчник. Ляв приток на р.Пясъчник е и р.Кошовица. Тя извира под “Козите грамади”, след построяване на язовир Пясъчник се влива директно в него.

Река Пясъчник тече през добре оформена долина, но при навлизането си в Горнотракийската низина се дели на ръкави. В планинската част протича доста буйно и поройните и води са причинявали наводнения, което е наложило построяването на язовир “Пясъчник”.Във високите части на планината водите и са каптирани. Влива се в р.Марица, има сравнително постоянен дебит. Максималният и отток е през пролетта – 38 %, като най – високите води са главно през март, когато се топят снеговете по високите части на Средна гора.

р. Пикла

В района на с.Паничери двете реки се сливат и образуват р.Пикла. От тук реката се движи през Горнотракийската низина до с.Калояново и се влива в р.Пясъчник. Има непостоянен дебит с максимум през пролетта. Най – високите и води са през март. Непостоянният и дебит се дължи главно на загуба на много вода от изпарение и от изкуствено напояване в низината.

Останалите реки, които се стичат по южните склонове на Средна гора имат малка водосборна област и поради това дебита им има сезонен характер. Язовирите ,които се намират на тези реки са малки по обем и имат локален характер като някои от тях даже са загубили значението си поради затлачване на полезния обем.

Хидроложките условия се определят от подпочвени води, от които чрез тръбни и шахтови кладенци се водоснабдява населението, а за напояване – чрез изграждане хидротехническите съоръжения за задържане на водния отток. Това са язовирите. Общият брой на язовирите на територията на Община Хисар е 57 . Язовирите публична общинска собственост са 51 на брой, държавна собственост са 2 бр. – яз. “Синята река “ и яз. “Пясъчник”, а 4 бр. са неактувани.

ЯЗОВИР ПЛОЩ/ДКА./