Програма за опазване на околната среда община Хисар Март 2004 г., община Хисар основание



страница1/7
Дата10.09.2016
Размер1.05 Mb.
#8836
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7




Общинска програма за
опазване на околната среда
община Хисар

Март 2004 г., община Хисар


ОСНОВАНИЕ :
Програмата е разработена на основание чл.79, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда в съответствие с указанията за общините на Министерството на околната среда и водите, относно структура и съдържание на общинските програми за опазване на околната среда.

І. АНАЛИЗ НА СРЕДАТА



1. Природо – географски и териториално – административни фактори.

Община Хисар е разположена върху южните склонове на Средна гора , най-северните части на Тракийската низина. Преходът на Средна гора към Горнотракийската низина е плавен с общ наклон на юг, което го прави леснодостъпен за нуждите на отдиха.

Общината е разположена в северната част на южния централен регион на България и отстои средно на 30 км от Областния център – гр. Пловдив.

Общата площ на община Хисар е 549 км 2 , от които 206 км 2 са горски фонд и 13 км 2 населено място. Останалата площ е главно селскостопански фонд. Средната надморска височина на района е 300 м над морското равнище.

Транспортната обвързаност на Общината с националната мрежа се осъществява от близостта на автомагистрала “Тракия”, подбалканската автомагистрала и ЖП отклонението от линията Пловдив-Карлово. През териториалната единица преминават предимно пътища от ІІ, ІІІ и ІV клас, осъществяващи междуселищни връзки вътре в общината, както и съседни общини – Карлово и Стрелча.

Релефът на района е формиран от южните склонове на Средна гора, който на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина. Най – високите върхове на планина Средна гора в близост до Хисар са - в. Богдан /1 604 м / и в. Алексица /1 530 м/.

Същинска Средна гора, която заема най-високия дял на планината се отличава със заоблено и плоско било. Докато на север се спускат стръмни склонове, обрасли с гори, то южните са по-полегати и постепенно прехождат в Маричината низина.

Ядрото на Същинска Средна гора е изградено от средногорски гранит. Западната част на Сърнена Средна гора и билните части на Същинска Средна гора притежават същия строеж.

Високометаморфната кристалинна серия на Средна гора е представена от гранитен батолит, вложен предимно в гнайси и амфиболити.

Сепонски варовици, мергелни вулканити представят кредата, която има много по-голямо разпространение. Най-широко същата е разпространена по южните склонове на Средна гора.

Тракийската низина има разнороден строеж. Най-отдолу се откроява кристалинната основа, която е неравномерно потънала и покрита с по-млади наслаги.

Територията на Община Хисар попада изцяло в преходно – континенталната подобласт на европейската континентална област. Най – съществена негова особеност е преходният му характер, като в едни години превес има субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други – средноевропейският континентален климат.

Зимата е мека и топла. Снегът се задържа средно годишно 27 дни. Пролетта е сравнително ранна и топла. Започва около 4 март и продължава до коло 1 май, когато започва лятото. Климатичните условия на територията през лятото са сравнително смекчени но въпреки това и тук през юли и август, през обедните часове температурите са високи, влажността ниска и ветровете слаби. Абсолютната максимална температура измервана в Хисар е 39,6 оС.

Есента е слънчева, топла и тиха и продължава до около 30 октомври.

Мъглите са срвнително малко – средно годишно 29 дни.

Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/м2. Територията на Общината е защитена от студените въздушни маси от мощната верига на Стара планина, Ихтиманска и Същинска средна гора. Това влияние се изразява в известно разливане на студените въздушни фронтове от северозапад и север. В резултат на това влияние преобладаващите ветрове са източните със средна годишна скорост 1,1 м/сек, за разлика от прилежащите на комплекса южни територии, където основния принос на въздушни маси е от запад. Силните и бурни ветрове са рядкост, като 80 % са със скорост от 0 до 1м/сек. Тези скорости са благоприятни зимно време, но през лятото големият процент затишие е една от причините за прегряване на средата.

На територията на Общината няма свлачища и срутища. Ерозията е застъпена частично сред южните склонове на Средна гора. Карст не се среща. Повсеместни детайлни проучвания за установяване на физизико-механичните показатели на почвите не са извършвани.

Районът е беден на рудни, нерудни и инертни материали.


2. Въздух.
2.1. Анализ на климатичните и метеорологични фактори.
Община Хисар попада в преходно-континенталната климатична област на България, обхващаща Горнотракийската низина, Подбалканските полета, котловинните полета по средното течение на р. Струма и и най - източните части на Северна България без Черноморското крайбрежие.

Най - съществена негова особеност на климата е преходния му характер, като в едни години превес има субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други средноевропейския континентален климат.

Зимата тук е топла и мека поради влиянието на топлите въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см.

Пролетта е ранна и сравнително топла.започва около 4 март и продължава до около 1 май.

Лятото се характеризира с високи температури през месеците юли и август, ниска влажност и слаби ветрове.

Есента е слънчева топла и тиха и продължава до 30 октомври.

а/ температура на въздуха
Средната годишна температура на въздуха е 11.5 0С.

Средна лятна температура 21.4 0С, а средна зимна температура 1.1 0С. Минималните януарски температури -10о С, -11оС.

Температурните инверсии не са характерни, макар че се срещат в по - ниските части на низината.

Абсолютната максимална температура за гр. Хисар е 39,6 оС.

Средната годишна температура на водата е 240С – през лятото 25 0С, през зимата 20 0С.
б/ валежи
Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/м2.

Характерни са 2 валежни максимума – юнски, поради континенталното влияние и ноемврийски, поради средиземноморското климатично влияние.

в/ посока и скорост на вятъра
Територията на Общината е защитена от студените въздушни маси от Стара планина, Ихтиманска и Същинска средна гора. Това влияние се изразява в известно разливане на студените въздушни фронтове от северозапад и север. В резултат на това влияние преобладаващите ветрове са източните със средна годишна скорост 1,1 м/сек, за разлика от прилежащите на комплекса южни територии, където основния пренос на въздушни маси е от запад. Силните и бурни ветрове са рядкост, като 80 % са със скорост от 0 до 1 м/сек.. Тези скорости са благоприятни зимно време, но през лятото големият процент затишие е една от причините за прегряване на средата.
2.2. Качество на въздуха в приземния слой от атмосферата.
На територията на община Хисар няма стационарни пунктове за контрол на качеството на атмосферния въздух /СПККАВ/.

Според изготвения в съответствие с изискванията на Наредба № 7 към Закона за чистотата на атмосферния въздух от РИОСВ – Пловдив списък на районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух от МОСВ /писмо № 2351 от 10.10.2001 г./ община Хисар е включена чл.30, ал.1, т.4 / райони, вкоито нивата на замърсяване на превишават долните оценъчни прагове / от същата наредба, като класификацията е изготвена на базата на статистически данни и теоретични разчети за емисиите от съответните сектори на промишлеността, бита и автотранспорта.

Община Хисар, както и другите по-малки общини на територията на РИОСВ – Пловдив, има незначителен индустриален потенциал, което не оказва чувствително влияние на качеството на атмосферния въздух и не се налага изготвяне на програма за намаляване на нивата на замърсителите.
2.3. Основни източници на замърсяване с емисии на вредни вещества.
Основни източници на замърсяване на атмосферния въздух на територията на община Хисар са транспортните средства и отоплителните инсталации. Допълнително негативно влияние оказва лошата улична и пътна настилка и качеството на хигиенизиране на населените места.
а/ транспортни средства
Транспортните средства са основен подвижен източник на емисии /отработени газове от МПС/. Непосредствен контрол се осъществява от служба КАТ, ежегодно при технически преглед на МПС. Показателите, които се контролират са: димност, въглероден окис, азотни окиси и въглеводороди.

Няма организиран градски транспорт за обществен превоз на пътници в населеното място. Няма развит и таксиметров превоз на пътници. Най-висока интензивност на движение на МПС има в гр. Хисар. Транспортно-комуникационна схема на града може да бъде оптимизирана за ограничаване на вредното въздействие на емисиите от транспорта. Пътищата в общината от републиканската пътна мрежа са с дължина 63,4 км и включва път II клас – път П – 64 Пловдив – Карлово (в района на с. Михилци) с дължина 4 км и пътища III клас с обща дължина 59,4 км.


б/ отоплителни парни инсталации
Тези източници на замърсяване на въздуха имат сезонен характер - отоплителни инсталации на обществени сгради, предприятия, а също и битови отоплителни инсталации. Всички те са локални.

Не е правена инвентаризация на отоплителните парни инсталации и не се знае точния им брой.

В последните години масово се преминава от въглища на дърва, главно от икономически съображения. Това обаче благоприятства и околната среда, тъй като въздухът се замърсява в по-малка степен.

През зимния период, вследствие на интензивното използване на твърди горива за отопление в битовия сектор при определени метеорологични условия /безветрие/ е възможно натрупването на замърсители в приземния слой от ФПЧ10, серен диоксид, азотни оксиди и въглероден диоксид до границите на ПДК както следва:




  1. ФПЧ 10:

- ПДКср. дн. - 50 mg/m3, ПДК ср. дн. + ДО - 70mg/m3,

- ПДКср. год. - 30 mg/m3, ПДК ср. дн. + ДО - 42mg/m3




  1. Серен диоксид:

- ПДК м.е./1ч./ -350mg/m3, ПДК м.е./1 ч./ + ДО – 380mg/m3,

- ПДК ср.дн. -125mg/m3, ПДК ср.дн. + ДО – 130mg/m3




  1. Азотни оксиди:

- ПДК м.е./1ч./ -200mg/m3, ПДК м.е./1 ч./+ ДО- 260mg/m3

- ПДК ср. год. - 40mg/m3, ПДК ср.год. + ДО - 52mg/m3

в/ неорганизирано замърсяване с прах в населените места - резултат от нивото на благоустрояване и почистване.
Няма информация за дяловото участие на този тип замърсяване през годината, но независимо от това може да се предположи голяма тежест на този тип замърсяване през летния сезон и сухите дни. Нивото на почистване на населените места / улично метене и миене / е занижено по финансови причини. Полагат се усилия за поддържане в добро състояние на уличната и пътна мрежа.

Независимо от това в подобряването на качеството на тези дейности се крият големи резерви за подобряване на качеството на въздуха в населените места.


2.4. Атмосферна радиоактивност
В община Хисар има 2 постоянни пункта за мониторинг радиационното състояние на околната среда – гр. Хисар и с. Кръстевич.

Измерената мощност на еквивалентната доза /гама фон/ през 2002 г. и 2003 г. в тях е в интервала 0,14 – 0,16 Sv/h и е естествена за този район на страната.


ИЗВОДИ:
а) Достижения и силни страни:


  • Община Хисар се характеризира с нисък потенциал на замърсяване.

  • На територията на общината няма предприятия, от чиято производствена дейност да се емитират целогодишно замърсители в атмосферата.

б) Проблеми и слаби страни:




  • Не се провеждат регулярни замервания за анализ на качеството на атмосферния въздух.

  • Отоплителните инсталации са основен източник на замърсяване на въздуха през зимния сезон.

  • Транспортната схема на града не е оптимизирана с оглед намаляване вредното въздействие на трафика върху качеството на въздуха.

  • Дейностите по благоустрояване и почистване на града и населените места са в минимален обем поради недостиг на средства.


3. Води
3.1.Разпространение, локализация и количествена оценка на хидроминералните ресурси.
Град Хисар е възникнал по времето на Късноримската епоха.В момента е балнеоложки курорт с национално значение. Минералните води на курорта се използват за лечението на бъбречни, жлъчни урологични, стомашно-чревни, чернодробни и заболявания на опорно-двигателния апарат.

Хидроминералните ресурси в количествено отношение са доста големи – 62.10 л./сек, а в качествено отношение са подчертано еднородни.Всички попадат в категорията на слабо минерализираните термални води. Това са води с минерализация под 1 мг/л.

Находищата на минерални води и хидрохимичната характеристика на ресурсите са показани в следната таблица:



Находи-ще

Водоизточ-

ник



Дебит

(л/сек)


рН

Т

0С

Минерали-зация

Радио-

активност (ем/л)



1

2

3

4

5

6

7

Хисар

Сондаж№1

0,60

8,9

48

0,240

108,1



Сондаж№3

12,00

8,96

52

0,251

165,3



Сондаж№4

2,10

8,62

52

0,244

37,7



Сондаж№5

3,30

8,78

50

0,242

98,0



Сондаж№6

0,60

9,02

52

0,240

9,1



Сондаж№7

7,00

8,95

52

0,252

1,44



Каптаж “Хавуз”

0,90

_

44

_

35,16



Каптаж “Чулджа”

0,80

8,32

46

0,242

31,6



Каптаж “Инджез”

0,70

7,5

41

0,414

46,0



Каптаж “Кюпчез”

1,00

_

41

_

54,7



Каптаж “Чобан чешма”

0,500

7,6

27

0,237

8,34



Каптаж “Момина баня”

4,00

8,9

46

0,240

161,0



Каптаж “Момина сълза”

1,00

8,48

43

0,297

46,8



Каптаж “Парилки”

5,50

8,97

45

0,236

41,4



Каптаж “Чаир баня”

2,00

8,98

42

0,225

21,92



Каптаж “Вълкови извори“и “Пепеляшка“

0,30

8,56

34

0,257

18,19



Каптаж “Банчето”- Миромир

3,00

8,78

37

0,323

22,87

Всичко:

45,30 л/сек.

Старо Железа-ре

Сондажи 2 бр.

3,00

8,0

28

0,30

-

Красно-во

Сондаж

10,00

9,1

56

0,34

42,0



Каптаж

0,80

9,2

52

0,345

-

Всичко:

13,80 л/сек

От изброените по-горе сондажи и каптажи общинска собственост е само този в находище Старо Железаре, като същият е даден на канцесия. Останалите са изключителна държавна собственост.

Водоизточниците в находищата са сондажни и каптажни.

Дълбочината на сондажите в гр. Хисар е от 300 до 600 м, а в с. Красново е 160 м.

Дълбочината на каптажите в гр. Хисар е от 4 до 32 м, а в с. Красново е 8 м.

По своите физико – химични качества разглежданите води са бистри, безцветни с температура 45 – 52 оС. Характеризират се като хидрокарбонатно – натриеви (алкални) минерални води. При тях съдържанието на СО2, НСО3-, СО32- са в зависимост едно от друго. Хидрокарбонатно – натриевите (Хисарските) минерални води са комбинирани със SO42- и К+ (27 – 45 мг/л сулфати и 6 – 7 мг/л калций и магнезий), докато съдържанието на хидрокарбонати достига 60 – 70 мг/л, а натрий и калий 70 – 80 мг/л. Под алкалност се разбира активната реакция на минералната вода (рН), която изразява концентрацията на водородните йони. Тя се движи в границите 7,5 – 9,0. По отношение на други елементи като Fe, Cl и други, те са в минимални количества и не могат да дадат отражение относно класификацията на водата. Съдържанието на F е сравнително високо (4,5 – 8,5 мг/л). В някои извори е повишено съдържанието и на радиоактивния елемент радон, който достига 165 ем./л (каптаж “Момина баня”).

Сравнително високо е съдържанието на метасилициева киселина в Хисарския тип вода (45 – 61 мг/л). Срещащите се спонтанни газове са предимно инертни (азот, неон, аргон, криптон, каинон и др.). Открити са и над 20 микроелемента (М.Начев и сътрудници).
3.2. Медицинска оценка на минералните води.
Водите в Хисар са слабо минерализирани – 170-275 мг/л, преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий. Реакцията на водите е алкална – рН 7,9 – 9,0. Съдържанито на флуор е 4 – 5 мг./л. Общо хисарските минерални води са с ниски надгранични стойности на биологично значимите параметри за физиологично-терапевтично профилактично въздействие върху организма. Това се отнася както до концентрацията на различните химични елементи, така и до радиоактивността на водите. Повишеното съдържание на флуора ограничава питейното им приложение до 30-40 дневен курс. За питейно лечение водите се използват при бъбречни и урологични заболявания, заболявания на стомашно - чревния тракт и чернодробно-жлъчните заболявания. Използването на водите за къпане създава възможност за външно въздействие върху заболявания на опорно- двигатетния апарат, гинекологични заболявания и заболявания на обмяната на веществата и ендокринната система. Радиоактивността на минералната вода, особено на каптаж “Момина баня” и сондажи № 1 и № 5 дава възможност за провеждане на радонови инхалации. С минерална вода се провеждат и иригации за лечение на стомашно – чревни и гинекологични заболявания.

Минералната вода в с. Красново е слабо минерализирана – 354 мг./л хидрокарбонатно – сулфатно натриева с 3 – 4 мг./л флуор. Реакцията е алкална – рН 8,3.

Приложението на водата за лечение е при заболявания на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични и кожни заболявания, а освен това минералната вода е подходяща за лечение на заболявания на вътрешните органи, бъбречно – урологични, стомашно – чревни, чернодробно – жлъчни.
3.3. Хидроложка характеристика.

Хидрогеоложките условия в границите на Общината се разглеждат в зависимост от геоложкия строеж на терена.

Подпочвени води, привързани към плиоценските и кватернерни отложения – това е районът, който обхваща участъците около селата, разположени в южните склонове на Средна гора и поречията на р.Стряма.В този район всички села са водоснабдени посредством изградени тръбни и шахтови кладенци. От тези водоизточници или с направата на допълнителни такива е възможно да се осигури (евентуално) необходимото допълнително водно количество.

Подпочвените води, привързани към средногорските гранити по своя произход са пукнатинни, првързани към основната скала с малка циркулация. Това обяснява тяхното чувствително сезонно колебание. Дебитът на тези извори е малък – от порядъка на 0,200 – 0,500 л/сек.



Хидроложката система в Общината се определя от реките ”Стряма”, ”Калаващица”, ”Пикла”, “Пясъчник” и др., които имат постоянен дебит.Това се обуславя от обстоятелството, че тяхната водосборна област обхваща голяма площ. Изграждането на язовири до известна степен регулира оттока им и нямат пороен характер, какъвто са имали в миналото. Освен това по тяхното поречие са се образували значителни по площ и мощност акумулационни тераси, в които е формиран групов поток.
р.Пясъчник

Южно от централното било на Същинска Средна Гора се е развил басейнът на р.Пясъчник. Дължината е 72 км а басейнът и обхваща 663 км2. В горното си течение реката започва под името Стара река. Води началото си от местността “Барикадите” под връх Шилигарка. Спуска се в югоизточна посока и събира водите на многобройни по - големи и по - малки течения. Най – големите леви са Дутовска река, Чатал Чукар, Раковица, Мечата река и др.

Дутовска река от своя страна събира водите на Петлишката и Обеснишката реки, които водят началото си от главното средногорско било – местността Коприварка.

Построеният под с.Старосел микроязовир приема името “Пясъчник”. По голям десен приток на реката е Маньов дол, на който също е построен микроязовир, преди вливането му в р.Пясъчник. Ляв приток на р.Пясъчник е и р.Кошовица. Тя извира под “Козите грамади”, след построяване на язовир Пясъчник се влива директно в него.

Река Пясъчник тече през добре оформена долина, но при навлизането си в Горнотракийската низина се дели на ръкави. В планинската част протича доста буйно и поройните и води са причинявали наводнения, което е наложило построяването на язовир “Пясъчник”.Във високите части на планината водите и са каптирани. Влива се в р.Марица, има сравнително постоянен дебит. Максималният и отток е през пролетта – 38 %, като най – високите води са главно през март, когато се топят снеговете по високите части на Средна гора.

р. Пикла


От “Вълкова могила” води началото си Айрянска река. Тя събира водите на Бриганов дол, Банков дол, Тъмния дол и се спуска през с.Мътеница. На изток от нея тече Пукнатата река, която извира под Марков камък. В нея се вливат Тополов дол, Кастранджиев дол, Клисав дол, Лала дере и редица др. по – малки дерета.

В района на с.Паничери двете реки се сливат и образуват р.Пикла. От тук реката се движи през Горнотракийската низина до с.Калояново и се влива в р.Пясъчник. Има непостоянен дебит с максимум през пролетта. Най – високите и води са през март. Непостоянният и дебит се дължи главно на загуба на много вода от изпарение и от изкуствено напояване в низината.

Останалите реки, които се стичат по южните склонове на Средна гора имат малка водосборна област и поради това дебита им има сезонен характер. Язовирите ,които се намират на тези реки са малки по обем и имат локален характер като някои от тях даже са загубили значението си поради затлачване на полезния обем.

Хидроложките условия се определят от подпочвени води, от които чрез тръбни и шахтови кладенци се водоснабдява населението, а за напояване – чрез изграждане хидротехническите съоръжения за задържане на водния отток. Това са язовирите. Общият брой на язовирите на територията на Община Хисар е 57 . Язовирите публична общинска собственост са 51 на брой, държавна собственост са 2 бр. – яз. “Синята река “ и яз. “Пясъчник”, а 4 бр. са неактувани.


3.4. Язовири на територията на община Хисар.
СПИСЪК НА ЯЗОВИРИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ХИСАР, АКТУВАНИ КАТО ПУБЛИЧНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ

ЯЗОВИР ПЛОЩ/ДКА./






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница