Програма за отбелязване на тези две събития включва изложба, представяне на няколко видеоматериали за безопасността и здравето при работа (бзр), дебат между специалисти и социални партньори и други мероприятия

• 
  на всеки 15 секунди в света умира един работник поради трудова злополука или професионална болест;
  
• 
  на всеки 15 секунди 160 работници претърпяват трудова злополука;
  
• 
  в края на всеки ден около 1 милион работници стават жертва на трудова злополука;
  
• 
  всеки ден 5500 умират поради трудова злополука или професионална болест.
  

Тази година световният ден съвпада с 90-та годишнина от създаването на МБТ. Богатата програма за отбелязване на тези две събития включва изложба, представяне на няколко видеоматериали за безопасността и здравето при работа (БЗР), дебат между специалисти и социални партньори и други мероприятия.

1. 
   Осигуряване на кредити и стимулиране на търсенето;
   
2. 
   Ориентиране на социалната защита и политиките за заетостта към най-уязвимите социални групи;
   
3. 
   Подкрепа на производствените предприятия и особено на най-малките;
   
4. 
   Гарантиране спазването на правата на работещите и на основните принципи на труда
   
5. 
   Засилване на социалния диалог и тристранното сътрудничество;
   
6. 
   Продължаване и увеличаване на помощта за развитие и на инвестициите за най-уязвимите страни.
   

На съвещанието бяха представени два доклада. В първия доклад, озаглавен “Осигуряване на достоен труд в Европа и Централна Азия”, са анализирани икономическите, трудови и социални тенденции. В седем глави са представени проблемите в тези области и пътищата за тяхното решаване. В пета глава “Социална защита” е направен преглед на достъпа до медицинско обслужване и безопасността и здравето при работа в страните от региона, между които и в България.

Понастоящем мрежата включва около 150 центрове от целия свят, които по традиция се срещат всяка година. През октомври т.г. в Женева ще бъде отбелязана тържествено 50-годишнината на CIS/МОТ и неговата мрежа. Ще бъде публикувана историята на тази международна инициатива, ще бъдат представени нови продукти, а участниците ще обсъдят бъдещето й в условията на световната икономическа криза и постоянните технологични и социални промени в областта. 

Новата Европейска наредба № 1336/2008 за класифициране, етикетиране и пакетиране на вещества и смеси влезе в сила на 20 януари 2009 г. Крайният срок за класифициране на вещества според новите изисквания е 1 декември 2010, а на смеси – 1 юни 2015 г.

Европейската комисия внесе предложение за нова европейска директива за условията на труд на работещите на морски кораби. С нея се прилага постигнатото споразумение с Асоциацията на корабособствениците и Европейската федерация на транспортните работници относно Конвенцията за морския труд на МОТ от 2006 г. Предвижда се Европейската директива да влезе в сила едновременно с Конвенцията на МОТ, която от своя страна ще започне да се прилага, след като бъде ратифицирана от необходимия брой държави. Конвенцията определя минимални стандарти за трудова заетост, работно и свободно време, условия на труд, защита на здравето, медицински грижи, социално осигуряване и т.н. на морския персонал, нает или работещ на борда на морски кораби.

Европейският парламент(ЕП) прие резолюция за психичното здраве, с която одобрява признаването му като основен приоритет за действие. ЕП подкрепя сътрудничеството между органите на ЕС и държавите-членки и ги призовава да разработят съвместно законодателство за психичното здраве. Резолюцията включва раздел, посветен на психичното здраве на работното място. В него се подчертава, че работното място има ключова роля за социалната интеграция на хората с психични здравни проблеми. В тази връзка ЕП призовава държавите-членки:

• 
  да подпомогнат изследванията на онези условия на труд, които биха могли да причинят психични заболявания, преди всичко сред работещите жени;
  
• 
  да разработят програми за реинтегриране на работното място на лицата с психични проблеми и за обучение на работодатели и служители за справяне със специфичните потребности на тези хора;
  
• 
  да прилагат пълно и ефективно Директива 2000/78/ЕО за създаване на обща рамка за равноправно третиране с оглед на трудовата заетост и професията;
  
• 
  работодателите да насърчават здравословна работна атмосфера, като обръщат внимание на намаляването на професионалния стрес, на причините за психични нарушения на работното място и на тяхното елиминиране; и да създадат програми за стимулиране на емоционалното и психично здраве на работещите;
  
• 
  Европейската комисия да изисква от фирмите и организациите да публикуват годишни доклади за своята политика и дейност за опазване на психичното здраве на служителите им.
  

Пълният текст на резолюцията е публикуван на сайт: http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2009-0063+0+DOC+XML+V0//BG

Първо място по значимост сред възникващите химически рискове заемат следните частици:

• 
  наночастици – проникват в организма на човека и има данни за токсичния им ефект; въздействат върху сърдечната и белодробната система, имат автоимунен и канцерогенен ефект; водят до оксидативен стрес и променят протеиновите структури.
  
• 
  отработените дизелови газове са класифицирани от Международната агенция за изследване на рака като “вероятно канцерогенни” и могат да причинят неспецифични белодробни увреждания и рак на белия дроб;
  
• 
  изкуствени минерални влакна – упражняват възпалителен, цитостатичен и канцерогенен ефект при инхалиране. Необходими са още данни за биологичния и токсичния им ефект, за да бъдат класифицирани.
  

Здравният ефект на епоксидните смоли, чиято употреба се разширява, не е напълно проучен, но е известно, че те са основната причина за професионалния алергичен контактен дерматит. Съобщава се за случаи на кожно сензибизиране, дразнене на очите и дихателните пътища, контактна уртикария, ринит и астма. Продуктите, включени в епоксидни смоли, често съдържат изоцианати, които имат силно сенсибилизиращо действие и дразнят лигавицата. При пряк контакт с кожата изоцианатите причиняват тежки възпаления и дерматит.

Експертите определят като възникващи рискове азбеста, кристалния силициев диоксид, дървесния прах, органичните разтворители, ендокринните дизраптори (термин, въведен у нас от специалистите по токсикология; други използвани термини са : ендокринни модулатори, ендокринни разрушители, разрушители на хормони, вещества с избирателно токсично действие върху ендокринната система) , трайните органични замърсители, ароматните амини, биоцидите, азо-оцветителите и комбинираната експозиция на няколко канцерогени.

Като възникващи рискове са посочени опасни вещества в строителството и преработването на отпадъци. Заетите в обработването на отпадъци са експонирани на високи концентрации на прах и на повече от 100 летливи органични съединения. Рециклират се все повече електронни и електрически уреди и амортизирани автомобили, които съдържат олово, кадмий, живак и полихлорирани бифенили.

Освен смесите на опасни вещества са идентифицирани комбинации от химични и психосоциални рискови фактори – слаб контрол на химическия риск в малките и средни предприятия и все по-широко използване на подизпълнители, например в такива дейности като поддръжка и почистване, които са по-слабо информирани за химическия риск и следователно по-уязвими.

Проучване на 17-18-годишни млади хора, сред които 73% студенти и 17% ученици, си поставя за цел да установи какви са условията на труд, рисковете и последствията за здравето при младежите. То констатира, че 83% от младите хора работят в търговията на дребно, хотелиерството и ресторантьорството, изкуството и развлекателната сфера. Половината се трудят в малки фирми с по-малко от 20 служители. Времето за посещение на лекции и училище е между 21 и 24 часа седмично, към което са добавят 8-9 часа за допълнителна подготовка. Младежите работят средно по 14 часа в седмицата, а доста от тях и много повече. В някои случаи времето за работа и учене достига 60 часа, в което не се включени други занимания, като например развлечения. При подобно натоварване естествено възниква въпросът за последствията върху здравето на младежите.

• 
  симптоми на мускулно-скелетните увреждания (болки в гърба, долните и горните крайници);
  
• 
  трудови злополуки (дълбоки срязвания, изгаряния и навяхвания);
  
• 
  симптоми на умора и проблеми със съня.
  

Други изследвания доказват, че работата по време на следване влияе отрицателно на амбициите за по-добро образование на младежите в Канада, като от друга страна финансовите проблеми пречат на успеваемостта на студентите през първите два семестъра от следването.

Първата причина е, че положителните оценки за работата на служителите са рядко явление. След нея по важност са:

• 
  липсата на подкрепа;
  
• 
  липсата на уважение;
  
• 
  трудното съчетаване на служебния и професионалния живот;
  
• 
  прекомерната служебна натовареност;
  
• 
  липсата на участие на служителите при взимането на решения;
  
• 
  неяснотата на ролите във фирмата.
  

• 
  “Приложение на Глобалния план за действие “Здраве за работещите” в България – предизвикателства” с автор проф. д-р Емилия Иванович и
  
• 
  “Риск от въздействие на електромагнитни полета в България и политика за неговото ограничаване” от доц. Мишел Израел и колектив.
  

Българското списание за обществено здраве приема публикации на автори от страната и чужбина. То излиза в 4 книжки годишно на български и английски език и предстои да бъде публикувано в електронен вид на сайта на НЦООЗ: www.ncphp.government.bg.

Популяризирането на изданията на Европейския синдикален институт е резултат от съвместна инициатива на Центъра CIS при НЦООЗ и КТ” Подкрепа”. Те се разпространяват от КТ “Подкрепа”.

• 
  “Системи за инспектиране на безопасността и здравето при работа”- 13-24 юли 2009 ;
  
• 
  “ Безопасност и здраве при работа” – за следдипломно обучение, 5 октомври 2009;
  
• 
  “Управление на безопасността и здравето в строителството” -12-21 октомври 2009.
  

Курсовете се провеждат на английски език. Информация за тях може да бъде получена от центъра CIS при НЦООЗ и на сайта: http://lamp.itcilo.org/oshcourse/

Международна конференция по нанотехнология