Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
Изтегляне 0.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРОГРАМА ЗА ПОДКРЕПА НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕИП 2009-2014 г.
- БЮЛЕТИН СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 29, юни 2014 г.
- 1 . ЗАБРАНА НА ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКОТО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Решение на Съда по делото
- ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
- Виж по-долу в раздел „Свобода на изразяване, на съвестта и религията, на събранията и на сдружаване“. ДЕЛА НА СЕС
- ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И ДОСТЪП ДО СЪД ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
- Kehaya
- ( no . 43071/06, 26.06.2012 г.) . Поради това в случая подходът на националните съдилища не е нарушил принципа за правна сигурност, залегнал в чл.
 
 
ПРОГРАМА ЗА ПОДКРЕПА НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕИП 2009-2014 г. Проектът “Укрепване на защитата на правата на човека в България” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
БЮЛЕТИН СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 29, юни 2014 г. В настоящия двадесет и девети бюлетин „Съдебна практика по правата на човека“ ще намерите кратки резюмета на подбрани решения, постановени през юни 2014 г. от Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ”) по дела срещу други държави, анотации на решения и комуникации по дела срещу България и резюмета на решения на Съда на Европейския съюз по дела, касаещи права на човека. Бюлетинът излиза в електронен вариант и се разпространява безплатно. Съдържание
1. ЗАБРАНА НА ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКОТО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ
Фактите: На 29 юли 2010 г. жалбоподателят подал молба за предоставяне на убежище в Швеция, като казал, че е пристигнал преди три дни, но лицето, осигурило пътуването и незаконното му влизане в страната, е задържало паспорта му. При първото проведено от Миграционния борд интервю заявил, че е от Либия и че роднините му ще изпратят оттам паспорта му и други идентифициращи го документи, а при второто интервю – че властите са конфискували паспорта му и други документи за самоличност. Поканен да изложи основанията, на които иска убежище, той обяснил, че като войник в Либия е бил задържан и подложен на мъчения заради участието си в незаконен превоз на оръжие за свързани с властта кланове. Ако се върнел, щял бъде осъден на минимум 10 години лишаване от свобода и освен това рискувал да бъде убит от клановете, които разкрил по време на разпитите. Няколко месеца по-късно жалбоподателят уведомил властите, че междувременно е установил връзка и е сключил брак с мъж, който бил в процес на промяна на пола си и имал право на постоянно пребиваване в Швеция. Твърдял, че ако се върне в родината си и кандидатства оттам за събиране на семейството, рискува да стане обект на преследване и тормоз заради сексуалната си ориентация. Що се отнася до първоначално посочените основания за предоставяне на убежище жалбоподателят признал, че след политическите промени в Либия вероятно не би бил изложен на сериозна опасност, ако се върне. Миграционният борд отхвърлил искането на жалбоподателя за убежище, като конста-тирал разликите в обясненията му за пас-порта и несъответствия в документите му и намерил версията му за противоречива и неправдоподобна. Приел, че няма пречки той да се върне в Либия и оттам да подаде молба за постоянно пребиваване в Швеция въз основа на създадените семейни връзки. Съдът оставил без уважение жалбата срещу решението на борда като потвърдил, че жалбоподателят не се нуждае от международна закрила и че разказът му за събитията и преди, и след пристигането му в Швеция е противоречив и неубедителен. След влизането в сила на съдебното решение през октомври 2012 г., жалбоподателят подал молба до Миграционния борд за преразглеждане на предишното решение, като твърдял, че в Либия вече са узнали за сексуалната му ориентация, че неговият чичо му се е обадил и го е заплашил, че ще го убие, защото бил срам за семейството, че приятели са му казали за убити в Либия 12 хомосексуалисти и за други, избягали от страната. Бордът оставил молбата без уважение, тъй като в случая на жалбоподателя нямало основание да се направи изключение от общото правило, че молбата за събиране на семейство трябва да се подаде от чужбина, и твърдените заплахи от роднини не били достатъчни, за да представляват трайна пречка за изпълнение на заповедта за връщането му. Решението Оплакването по чл. 3 от Конвенцията 54. Жалбоподателят твърди, че ако бъде върнат в Либия, би бил изложен на реален риск от преследване и нечовешко отнасяне – основно заради сексуалната си ориентация, но и заради предишните си проблеми с властите. 79-81. Съдът намира, че твърденията на жалбоподателя във връзка с участието му в търговия с оръжие са противоречиви и че той не е успял да докаже наличието на реален и личен риск да бъде подложен на нечовешко отнасяне в родината си. 82-84. По другата част от оплакването Съдът посочва, че в нито един момент властите не са поставили под съмнение връзката на жалбоподателя, нито действителността на брака му, но са намерили, че разказът му е неправдоподобен, защото е променял версията си неколкократно. В произ-водството в Страсбург жалбоподателят също е представил различна версия и е твърдял факти, които противоречат на казаното само месеци преди това пред Миграционния борд – напр. че сексуалната му ориентация била изявена още в Либия и че два пъти бил арестуван от нравствената полиция и бит и обиран от други хора. Поради това Съдът приема, че жалбоподателят не е дал ясно и логично обяснение, въз основа на което да може да разгледа оплакванията му. 87. Съдът отбелязва, че след падането на режима Кадафи през 2011 г. има малко и противоречива информация относно положението на хомосексуалистите в Либия и за него е трудно да направи преценка. Макар хомосексуалните актове да се наказват с лишаване от свобода, жалбоподателят не е представил и Съдът не е успял да намери информация за осъден или наказан за такова деяние след падането на режима. „Поради това, макар да отчита факта, че в Либия хомосексуализмът е тема табу и се смята за неморален акт срещу исляма, Съдът няма достатъчно основание да направи извод, че либийските власти активно преследват хомосексуалисти.“ 88. Освен това случаят не се отнася до експулсиране от Швеция за постоянно, а само до връщане на жалбоподателя в Либия докато бордът разгледа молбата му за събиране на семейството. Правителството поддържа, че ускорената процедура за разглеждане на такава молба отнема около четири месеца. „Според Съда този срок е относително кратък и дори да се наложи през това време жалбоподателят да бъде дискретен относно личния си живот, няма да е нужно постоянно или за продължителен период от време да крие или да потиска важна част от своята идентичност. Поради това този факт не е достатъчен сам по себе си, за да бъде достигнат прагът на суровост, изискван за прилагането на чл. 3“. 89. Съдът намира за неоснователни и притесненията на жалбоподателя, че в Либия няма шведско посолство и ще трябва да пътува до съседна страна, където също има риск да бъде подложен на третиране, нарушаващо чл. 3. Молбата за пребиваване може да се подаде онлайн, а провеждането на интервю в шведско посолство в съседна държава ще отнеме само няколко дни и няма причини да се вярва, че за това време сексуалната ориентация на жалбоподателя ще бъде разкрита до степен, че в Алжир, Тунис или Египет да бъде изложен на риск от отнасяне в нарушение на чл. 3. 90. Така Съдът не установява фактически основания да се приеме, че ако жалбоподателят се върне в Либия за да подаде заявление за събиране на семейството, ще бъде изложен на реален риск от отнасяне в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Следователно изпълнението на заповедта за връщането му не би довело до нарушение на чл. 3. Оплакването по чл. 8 от Конвенцията 91. На основание чл. 8 от Конвенцията жалбоподателят се оплаква, че ако бъде върнат в Либия, ще бъде разделен от партньора си и това ще представлява нарушение на правото му на семеен живот. 94-96. Съдът напомня, че в случаят не става въпрос за решение дали на жалбоподателя да бъде предоставено право на пребиваване въз основа на семейните му връзки. Такова решение още не е взето. Съдът приема, че жалбоподателят има семеен живот и решението за връщането му в Либия представлява намеса в него, но то е било взето в съответствие с шведския закон и преследва легитимна цел. Въпросът е дали е било необходимо в едно демократично общество. 97-98. От значение за преценката на Съда е дали семейната връзка е бил създадена по време, когато партньорите са знаели, че заради имигрантския статус на единия от тях съвместният им живот в страната е несигурен от самото начало. На жалбоподателя никога не е било предоставяно право на пребиваване в Швеция и двамата с партньора му са знаели, че може и да не бъде предоставено. 99-100. Както е обосновано по-горе, връщането на жалбоподателя в Либия, откъдето да кандидатства за събиране на семейството си, не би го изложило на риск от нечовешко и унизително отнасяне. То ще представлява само временна раздяла, по време на която двамата с партньора му могат да поддържат връзка по телефон или чрез интернет. 101-102. Следователно шведските власти са спазили справедливия баланс между интересите на жалбоподателя и интереса на държавата от ефективно прилагане на имиграционния контрол и преценката им не е в разрез с чл. 8 от Конвенцията Поради това Съдът намира, че оплакването по чл. 8 е недопустимо като явно необосновано.
Фактите: На 9 август 2013 г. г-н Махди бил задържан на граничния контролно-пропускателен пункт Брегово в България. Бил без документи за самоличност, но казал имената си и че е гражданин на Судан. Със заповеди от същия ден на г-н Махди били наложени принудителни административни мерки „принудително отвеждане на чужденец до границата“ и „забрана за влизане в Република България на чужденец“. На следващия ден г-н Махди бил настанен в специалния дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци, докато стане възможно изпълнението на принудителните административни мерки, а именно докато получи документи, с които да пътува извън България. На проведената среща между г-н Махди и длъжностно лице от посолството на Судан то потвърдило неговата само-личност, но отказало да му издаде документ за пътуване извън България. По-късно на г-н Махди бил отказан статут на бежанец. В края на шестмесечния срок на първоначалното задържане на г н Махди директорът на Дирекция „Миграция“, поискал от Административния съд София-град служебно да постанови продължаване на задържането на основание чл. 46а, ал. 3 и 4 от Закона за чужденците. Във връзка с това съдът е спрял производството и е отправил преюдициално запитване, като иска да установи дали предвидената в българското право административна проце-дура по преразглеждане на задържането в специален дом за настаняване е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с изискванията на Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Решението: 38. СЕС отбелязва, че целта на Директива 2008/115/ЕО е да се установи ефективна политика за извеждане и репатриране, основана на общи стандарти и правни гаранции, с оглед на това съответните лица да бъдат връщани по хуманен начин и при пълно зачитане на техните основни права и достойнство. 41-43. Съгласно чл. 15, § 2 от Директива 2008/115 първоначалното задържане на гражданин на трета страна, което не може да надхвърля 6 месеца, трябва да се постановява от административните или съдебни власти с писмен акт, съдържащ фактическите и правни основания на решението за задържане. Това първоначално задържане може, при определени условия, да бъде продължавано до допълнителни 12 месеца. Всяко задържане, което надвишава шест месеца се разглежда като продължително задържане. Чл. 15, § 3 от Директива 2008/115 предвижда, че задържането трябва да се преразглежда през разумни интервали по молба на заинтересованото лице или служебно, а актовете по преразглеждането трябва да подлежат на съдебен контрол. 44-46. Изискването по чл. 15, § 2 от Директива 2008/115 за издаване на писмено решение за задържането трябва да се разбира като отнасящо се по дефиниция до всяко решение за продължаване на задържането, тъй като задържането и продължаването му са аналогични по своето естество – и двете водят до лишаване от свобода, а и в двата случая лицето трябва да има възможност да се запознае с основанията, на които е взето решението. СЕС отбелязва, че съгласно неговата практика това е необходимо както за да се позволи на съответния гражданин да защити правата си и да реши дали е необходимо да сезира компетентния съд, така и за да се предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъоб-разност на решението. Всяко друго тълкуване на чл. 15, § 2 и § 6 от Директива 2008/115 би довело до положение, в което за гражданина на трета страна да е по-трудно да оспори законосъобразността на постановеното спрямо него решение за продължително задържане, отколкото на решението за първоначално задържане, а това би накърнило основното му право на ефективни правни средства за защита. 53-64. Що се отнася до въпроса дали контролът, упражняван от съдебния орган, сезиран с искане за продължаване на задържането, трябва да позволява на този орган да се произнася по същество, СЕС отбелязва, че компетентният съд трябва да разполага с възможност да се произнася по всички относими от фактическа и правна страна данни, за да се определи дали продължаване на задържането е оправдано. Ако се окаже, че задържането вече не е оправдано, съдебният орган трябва да може да замести решението за първоначалното задържане със свое решение и да се произнесе по замяна на мярката или освобождаване. За тази цел съдебният орган, който се произнася по искане за продължаване на задържането, трябва да има възможност да вземе предвид както фактите и доказателствата, посочени от постановилия първоначалното задържане административен орган, така и всички евентуални съображения на съответния гражданин на трета страна. 65-74. СЕС приема, че обстоятелството, че гражданин на трета страна е без документи за самоличност, не може само по себе си да оправдае продължаване на задържането му и съответно чл. 15, § 1 и § 6 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която първоначалният шестме-сечен срок на задържане може да бъде продължаван на единственото основание, че съответният гражданин на трета страна е без документи за самоличност. 75-85. Чл. 15, § 6, б. „а” от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че когато гражданин на трета страна не е получил документ за самоличност, извод за „липса на съдействие“ от негова страна може да се направи само ако той не е съдействал за осъществяването на операцията по извеждане и в резултат от това поведение е вероятно операцията да продължи по-дълго от предвиденото. За целта се изисква, преди проверката за липса на съдействие от гражданина, да е установено, че държавата членка е полагала и все още активно полага усилия, за да осигури издаването на документи за самоличност на този гражданин. 86-89. Директива 2008/115 позволява на държавите членки, без да ги задължава, да предоставят на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, поради хуманни, хуманитарни или други причини. Все пак в подобни случаи държавата трябва да издаде на въпросния гражданин писмено потвърж-дение за положението му.
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.86 Mb. Сподели с приятели:
|