Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г



страница1/5
Дата22.05.2017
Размер0.64 Mb.
#21829
ТипПрограма
  1   2   3   4   5





ПРОГРАМА ЗА ПОДКРЕПА НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕИП 2009-2014 г.

Проектът “Укрепване на защитата на правата на човека в България” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.



ЕЛЕКТРОННО ИЗДАНИЕ




БЮЛЕТИН
СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО

ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Брой 39, април 2015 г.

В настоящия тридесет и девети бюлетин „Съдебна практика по правата на човека“ ще намерите кратки резюмета на решения, постановени през април 2015 г. от Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ”) по дела срещу други държави, анотации на всички решения на ЕСПЧ по дела срещу България, както и резюмета на решения на Съда на Европейския съюз по дела, касаещи права на човека, от същия месец.

Бюлетинът излиза в електронен вариант и се разпространява безплатно.

Съдържание


1. ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ 11

2. ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА НЕВИНОВНОСТ 13

3. СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И НА РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ 18

4. ДРУГИ ПРАВА 30



Амбицията на фондация „Български адвокати за правата на човека“ е този бюлетин да достига до максимално широк кръг представители на юридическата професия и да ги подпомага в работата им по прилагане на европейските правозащитни стандарти в България.



  1. ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБИТЕ ПРЕД ЕСПЧ





  • ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ



Дори да се приеме за приложим при оплакване от полицейско насилие, искът за обезщетение по ЗОДОВ или ЗЗД не е средство за защита, което жалбоподателите са били длъжни да изчерпят. Той не позволява идентифициране и наказване на отговорните за твърдяното малтретиране лица, нито защита по твърдението за липса на ефективно разследване от страна на прокуратурата. Правителството не е представило примери от съдебната практика в противен смисъл.
Жалбата не е просрочена, тъй като жалбоподателите не са били в състояние да си дадат сметка, че по оплакването им от полицейско насилие не се провежда ефективно разследване, преди самите те да са били обвинени за набедяване на полицаите, без прокуратурата да е постановила формален акт по твърдението им за малтретиране.
Решение по делото Petkov and Parnarov v. Bulgaria (no. 59273/10)









  1. ПРАВО НА ЖИВОТ






  • ДЕЛА СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ




Съответствието с процедурното изис-кване на чл. 2 се преценява въз основа на адекватността на дейст-вията по разследването, неговата бързина, участието на близките на починалия и независимостта на разследването. Тези елементи са взаимносвързани и никой от тях не е самостоятелно изискване, каквото е изискването за независимост по чл. 6. В своята съвкупност те позволяват да бъде оценена ефективността на дадено разследване и именно тя е целта, с оглед на която трябва да се разглеждат всички въпроси, включи-телно този за независимостта.

Решение на Голямото отделение по делото Mustafa Tunç and Fecire Tunç v. Turkey (No. 24014/05)

Фактите: Жалбата е подадена от родите-лите на Джихан Тунч, който бил ранен смъртоносно с огнестрелно оръжие на 13 февруари 2004 г., докато отбивал военната си служба като сержант в жандармерията и охранявал заедно с други военнослужещи частна нефтена компания. Веднага бил транспортиран в болница, но малко след пристигането в нея починал. Последният видял го жив бил редник М.С.

Същия ден военната прокуратура започнала разследване. Военен прокурор отишъл в болницата, придружен от екип експерти на жандармерията, а друг такъв екип изпратил на местопроизшествието. Поканил граждан-ски прокурор да наблюдава началните действия по разследването и да вземе необходимите мерки за осигуряване на доказателства. От огледа на мястото и на трупа, както и от извършените лабораторни изследвания било установено, че Джихан Тунч е убит от изстрел, произведен с неговото оръжие от много близко разстоя-ние. След като разпитала и множество военнослужещи, на 30 юни 2004 г. прокуратурата приключила разследването със заключение, че липсват доказателства друго лице да е отговорно за причиняването на смъртта. Родителите му обжалвали постановлението пред военния съд. Твърдели, че някои обстоятелства около смъртта на сина им са останали неизяснени. На 14 октомври 2004 г. съдът разпоредил провеждането на допълнително разслед-ване. Според доклада на прокуратурата за извършените съгласно указанията на съда действия, в това число следствен експери-мент, всички доказателства били в подкрепа на хипотезата, че се касае за случайно произведен от починалия изстрел, докато се е опитвал да се изправи от седнало положение, подпирайки се на пушката си, и нямало данни за убийство или самоу-бийство. На 17 декември 2004 г. военният съд оставил жалбата без уважение.

Едновременно с това, по заповед на област-ния командир на жандармерията било проведено и административно разследване за изясняване на обстоятелствата с цел предотвратяване на подобни инциденти в бъдеще, което също завършило със заклю-чение, че става въпрос за нещастен случай.

През 2005 г. родителите, братята и сестрите на починалия предявили пред Върховния военен административен съд иск за обезщетение за имуществените и неиму-ществени вреди, причинени им поради неговата смърт, който бил уважен частично. Съдът приел, че причината за смъртта е невнимателно боравене със служебно оръ-жие, което разкрива и липса на достатъчно обучение на отбиващите военната си служба и небрежност при упражняваните по отношение на тях контрол и закрила.



Решението:

122-135. Съдът отхвърля предварителното възражение на правителството, че жалбопо-дателите са загубили статуса си на жертви, защото била установена небрежност от страна на властите и им било присъдено обезщетение. Това възражение не е напра-вено своевременно пред отделението, но Съдът подчертава, че дори и да не беше преклудирано, съгласно трайната му прак-тика в случай на твърдение за смърт, причинена умишлено или в резултат на посегателство или малтретиране, присъжда-нето на обезщетение не освобождава властите от задължението им по чл. 2 да осъществят разследване, годно да доведе до идентифициране и наказване на виновните. Когато не е очевидно още от самото начало, че смъртта е настъпила вследствие на нещастен случай или неумишлено дейст-вие, и хипотезата за незаконно отнемане на живот е поне защитима с оглед на фактите, Конвенцията изисква провеждането на раз-следване, което отговаря на минималните изисквания за ефективност, за да бъдат изяснени обстоятелствата. Без значение е, че в крайна сметка е приета хипотезата за нещастен случай, тъй като задължението за разследване има за цел именно да бъде отхвърлена или потвърдена една или друга хипотеза.



137-140. В решението си от 25 юни 2013 г. отделение на Съда е приело с мнозинство от четири срещу три гласа, че разслед-ването е било бързо, адекватно и задълбо-чено и близките са имали достатъчна въз-можност за участие в него, но не е било независимо, тъй като съгласно тогава дейст-валата нормативна уредба не всички изисквани гаранции за независимост са съществували по отношение на единия от тримата членове на състава на военния съд.
141-151. Според правителството, по чието искане Голямото отделение разглежда дело-то, този извод е направен без достатъчно отчитане на конкретните обстоятелства и на разликата между изискванията за независи-мост по чл. 2 и чл. 6 от Конвенцията, в противоречие с практиката на Съда.
152-168. Жалбоподателите продължават да поддържат, че разследването не е отгова-ряло на изискванията за ефективност и не е изяснило обстоятелствата. Относно незави-симостта му смятат, че трябва поне да се държи сметка за изискванията на чл. 6, които не може да се приемат за по-стриктни от тези на чл. 2, както и че разследването като цяло и всички членове на състава на военния съд не са били независими.
169-182. Съдът напомня общите принципи относно защитата на правото на живот, която включва и задължението за провеж-дане на официално разследване под някаква форма – по принцип наказателно, когато става дума за умишлено лишаване от живот, докато при небрежност това изиск-ване могат да удовлетворят и гражданско или дори дисциплинарно производство. Задължението за разследване е не за резул-тат, а за средства. Характерът и задълбоче-ността на действията по разследването се преценяват с оглед на конкретните обстоя-телства, а разследващите трябва не само да нямат йерархическа и институционална връзка със замесените лица, но и да бъдат практически независими. Изисква се експедитивност, както и достъп на близките на жертвата, достатъчен за да бъдат защитени легитимните им интереси. Дали разследването е било достатъчно ефектив-но, се преценява въз основа на всички относими факти. И накрая, по принцип националните органи са тези, които устано-вяват фактите въз основа на събраните от тях доказателства. Макар Съдът да не е обвързан от техните изводи, при нормални обстоятелства са му нужни убедителни основания, за да се разграничи от заключе-нията на националните съдилища относно фактите.
а) Адекватността на разследването
183-209. Съдът намира, че в случая наказа-телното разследване е било проведено с необходимата експедитивност – започнало е незабавно на 13 февруари 2004 г. и е приключило на 17 декември с.г., когато военният съд е оставил без уважение втората жалба. Властите са проявили усърдие и не са допуснали неоправдани забавяния. Те са предприели и достатъчно мерки за събирането и обезпечаването на доказателствата. Била е извършена пълна аутопсия, по време на която са били направени снимки, а съставеният доклад е посочвал причината за смъртта и вероят-ното разстояние, от което е произведен изстрелът. Съдът не намира за убедителни аргументите на жалбоподателите, че съче-таването в един документ на този доклад и списъка на намерените у починалия вещи е повлияло върху качеството на аутопсията, а оттам и на разследването. Също така, събличането на трупа преди да дойде съдеб-ният лекар не е попречило дрехите да бъдат изследвани лабораторно и те са били свалени точно с тази цел по нареждане и под наблюдение на прокурора. Жалбопода-телите изразяват съмнение в компетент-ността на съдебния лекар, тъй като в няколко решения Съдът намерил недоста-тъци в начина, по който той е извършил аутопсии. Заключенията по дадено дело обаче касаят само конкретния случай и не могат да се тълкуват като поставяне под въпрос на всички аутопсии, направени от този лекар. В настоящия случай жалбопода-телите не са представили доказателства за сериозни недостатъци. Прокурорът веднага е разпоредил взимането на натривки от ръцете на починалия и на М.С., който първоначално е бил под подозрение, и провеждането на лабораторни изследвания, включително на оръжията на двамата и на намерените патрони. Мястото на произ-шествието е било незабавно запечатано и са били предприети стъпки за запазването на всички доказателства. Наистина, оръжията на Джихан Тунч и на М.С. са били отнесени и заключени другаде, но пушката на ранения вече е била отместена от М.С. при опита му да окаже първа помощ, който е бил по-важен от запазването на мястото непокътнато, а и това не е попречило на провеждането на балистична експертиза. Не е от решаващо значение и че от оръжието не са били взети пръстови отпечатъци, тъй като М.С. го е пипал, за да го отмести, а и жалбоподателите не са поискали такова изследване с жалбата си пред военния съд. По твърдението им, че подът на поста, където е бил прострелян техният син, е бил циментиран преди връщането на делото за доразследване, Съдът отбелязва, че това се е случило много след огледа на мястото и не е попречило на допълнителните действия по разследването. Съдът намира за непод-крепени от доказателствата по делото и оплакванията, че не са били разпитани ключови свидетели, че разпитите са били проведени некоректно и че властите не са изяснили съществуващи противоречия в показанията. И накрая той отбелязва, че разследващите са проверили различните възможни версии. Самоубийството е било изключено заради позицията на тялото и пушката, а вероятността за противозаконно отнемане на живот е била отхвърлена, но в началото на разследването със сигурност е била обсъдена и са били събрани доказа-телства. Следователно няма основание да се поддържа, че прокуратурата е разследвала само една хипотеза или че пасивно е приела версията на последния войник, видял Джихан Тунч жив, който следователно е могъл да бъде заподозрян. В заключение, Съдът не вижда в разследването, проведено от националните съдебни органи, недоста-тъци, които да поставят под съмнение цялостната му адекватност и своевре-менност.

б)  Участие на роднините на починалия в разследването
210-216. На жалбоподателите е бил връчен препис от пълния текст на постановлението за приключване на разследването, а след това им е бил предоставен и достъп до материалите по делото, с които те са могли да се запознаят преди да го обжалват. Следователно им е била дадена възможност да упражнят правата си ефективно. Освен това съдът е възприел част от техните аргу-менти и е разпоредил допълнително раз-следване, което прокуратурата е извършила. При тези обстоятелства Съдът намира, че на жалбоподателите е бил даден достъп до събраната по делото информация, достатъ-чен за да участват ефективно в произ-водството.
в)  Независимост на разследването
217-234. Съдът напомня, че процедурните гаранции за правото на живот по чл. 2 предполагат и достатъчна независимост на разследването. Изискване за независимост съдържа и чл. 6 от Конвенцията, но произ-водството, в което дадено лице оспорва отказа друго лице да бъде преследвано наказателно, не попада в приложното му поле. По настоящото дело Съдът намира за уместно да направи някои пояснения относно изискването за независимост на разследването по чл. 2 и в частност по въпроса дали разследващите органи в широкия смисъл на думата трябва да отговарят на критерии за независимост, сходни с тези по чл. 6. „Член 6 изисква съдът, който трябва да се произнесе по съществото на обвинението, да бъде независим от законодателната и изпълни-телната власт, както и от страните. Изпълнението на това изискване се преценява въз основа на законови критерии … . От своя страна, изискванията на чл. 2 налагат конкретно разглеждане на незави-симостта на разследването в неговата цялост, а не абстрактна оценка. … Освен това чл. 2 не изисква натоварените с разследването лица или органи да са абсолютно независими, а по-скоро да са достатъчно независими от лицата и структурите, чиято отговорност може да бъде ангажирана.“ Когато възникне въпрос относно независимостта или безпристраст-ността на разследването, правилният подход е да се изследва дали и доколко спорното обстоятелство е компрометирало ефективността на разследването и год-ността му да доведе до изясняване на фактите и наказване на отговорните. „…[С]ъответствието с процедурното изиск-ване на чл. 2 се преценява на базата на няколко основни критерия: адекватност на действията по разследването, неговата бързина, участие на близките на починалия и независимост на разследването. Тези елементи са взаимносвързани и никой от тях, взет отделно, не е самостоятелно изиск-ване, каквото е изискването за независи-мост по чл. 6. Това са критерии, които в своята съвкупност позволяват да бъде оценена степента на ефективност на дадено разследване. Именно ефективността на разследването е целта, с оглед на която трябва да се разглеждат всички въпроси, включително този за независимостта.“ Посочените принципи са прилагани по множество дела, сред които Mantog v. Romania (no. 2893/02, §§ 70 и сл., 11.10.2007 г.), Tanrıbilir v. Turkey (no. 21422/93, §§ 54 85, 16.11.2000 г.), Sergey Shevchenko v. Ukraine (no. 32478/02, 4.04.2006 г.), Ramsahai and Others v. the Netherlands [GC], no. 52391/99, § 345), Al-Skeini and Others, v. the United Kingdom [GC], no. 55721/07, § 173).

235-244.   В настоящия случай Съдът разг-лежда първо независимостта на разслед-ването, проведено от прокуратурата. По времето на събитията военните прокурори са били оценявани от командира на съответното военно подразделение с оглед на повишаването им, което е основание за съмнения, тъй като може да се използва за упражняване на натиск, макар че отделно е била правена и професионална атестация и законът е уреждал други гаранции за тяхната независимост. Тези притеснения обаче, макар и разбираеми, сами по себе си не са достатъчни за да се направи извод, че разследването не е било независимо. Трябва да се провери in concreto независимостта на прокурора в случая, като се изследва дали е имал връзки с възможните заподозрени и дали поведението му разкрива предубеде-ност. По първия въпрос Съдът посочва, че прокурорът не е имал йерархични, работни или други връзки нито с главния заподоз-рян, нито с военните в частта му, нито въобще с жандармерията, а по втория заключава, че прокурорът е събрал всички необходими доказателства и няма разумно основание да бъде упрекнат в пропуск да извърши конкретно действие по разследва-нето. Били са проучени всички версии, включително тази за престъпление. Проку-рорът е ръководил разследването лично, изпратил е и цивилен прокурор да наблю-дава работата на екипа експерти на место-произшествието, направил е достатъчно мотивирано заключение. Съдът не вижда проблем в това, че същият военен прокурор е извършил и допълнителните действия след връщането на делото от съда. Относно другите разследващи Съдът отбелязва, че макар също да са били служители в жандармерията, те не са принадлежали към частта, в която са били зачислени охранява-щите обекта, нито са били в йерархическа зависимост или преки колегиални отноше-ния с някой от възможните извършители. При това ръководството на разследването не е било в техните ръце, а в тези на прокурора, и те са участвали в качеството си на експерти. Фактът, че са били служи-тели в жандармерията, не може сам по себе си да засегне безпристрастността на разследването. Противното би означавало неприемливо ограничаване на възможност-та да се ползва експертизата на структури със специална компетентност в тази област.

245-253. Що се отнася до осъществения в случая съдебен контрол върху постановле-нието на прокуратурата, нормативната уредба поражда съмнение в независимостта на военния съд, разгледал жалбата. Първо, един от тримата съдии е бил действащ офицер. При такъв съдебен състав Съдът е констатирал нарушение на чл. 6 по делото Gürkan v. Turkey (no. 10987/10, 3.07.2012 г.). Второ, системата на атестиране на военните съдии е била подобна на тази за военните прокурори и е била критикувана от Консти-туционния съд, макар той да се е произне-съл общо, без да разграничи функциите на съда при разглеждане на обвинението по същество и при упражняване на контрол върху разследването, т.е. не се е произнесъл изрично във връзка с правомощията им във втория случай. При всички положения обаче, по чл. 2 това не е достатъчно за констатация, че разследването не е било независимо, тъй като тази разпоредба не изисква абсолютна независимост, а и преценката трябва да се извърши in concreto. На първо място, съдът се е числял към военновъздушните сили, а не към жандармерията. Освен това нищо в поведе-нието на съда и съдиите не показва те да са били склонни да оставят неизяснени фактите около смъртта на Джихан Тунч, да приемат безкритично представеното им заключение или да предотвратят наказа-телното преследване на M.S. Напротив, съдът е върнал делото за доразследване с цел проверка на представената от прокура-турата теза за нещастен случай и е отхвър-лил жалбата въз основа на извършените допълнителни действия, включително следствен експеримент. Заключението му, че са взети всички мерки за установяване на истината и че няма достатъчно доказа-телства за наказателно преследване на заподозряно лице, по никакъв начин не може да се приеме като знак за липса на независимост. Съдът напомня, че задълже-нието на властите е за средства, а не за резултат, и че чл. 2 не предоставя право да бъде наложено наказание или да бъде проведен наказателен процес.

254-255. В заключение Съдът намира, че разследването е било достатъчно незави-симо по смисъла на чл. 2. Органите, които са го провели, не са били напълно независими от гледна точка на приложи-мата правна уредба, но е липсвала пряка йерархическа, институционална или друга връзка между тях и главния потенциален заподозрян, а и конкретното им поведение не показва липса на независимост или безпристрастност. В тази връзка Съдът подчертава, че смъртта на Джихан Тунч не е настъпила при обстоятелства, които биха могли a priori да породят подозрения по отношение на силите за сигурност като институция. Дори при хипотезата, която жалбоподателите изглежда намират за по-правдоподобна, подозрението пада върху М.С., а не върху властите. М.С. обаче е бил наборен, а не кадрови военнослужещ, и при това подозрението срещу него не е било свързано със статута му на член на жандармерията или въоръжените сили.


256-257.  Крайният извод на Съда е, че не е налице нарушение на чл. 2 в процедурния му аспект, тъй като разследването е било достатъчно задълбочено и независимо. Участието на жалбоподателите в него също е било достатъчно, за да защитят своите интереси и да упражнят правата си.




  1. ЗАБРАНА НА ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКОТО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ








  • ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ



Съдът установява нарушение на чл. 3 от Конвенцията – както в материалния му аспект, защото властите са установили, че полицията е употребила спрямо жалбоподателите сила, но не и нейната необходимост и пропорционалност при конкретните обстоятелства, така и в процедурния му аспект, защото в резултат на оплакването на жалбоподателите срещу действията на полицията е било проведено разследване по повдигнатото на самите тях обвинение за набедяване на полицаите, а твърдението им за малтретиране не е било разгледано и прокуратурата не е постановила формален акт.
Решение по делото Petkov and Parnarov v. Bulgaria (no. 59273/10)








Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница