Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г

48-50. Жалбоподателят поддържа, че задържането му е било в нарушение на чл. 5

от Конвенцията. Правителството твърди, че задържането попада в обхвата на чл. 5, § 1 (b), тъй като жалбоподателят е отказал да изпълни задълженията си по издадения из-пълнителен лист и разпореждането да пре-достави информация за местонахождението на дъскорезницата.

57-60. Съдът напомня, че лишаването от свобода по чл. 5, § 1 (b) няма наказателен характер и трябва да бъде прекратено веднага щом съответното предписано от закона задължение бъде изпълнено. Следва да бъде спазван балансът между осигурява-нето на незабавно изпълнение и правото на свобода, като се съобразява и продължител-ността на задържането. В настоящия случай жалбоподателят е бил задържан за да се осигури изпълнение на предписаното от закона задължение да съобщи къде е скрил дъскорезницата. Мярката не е била наказа-телна и г-н Гьотлин би бил освободен веднага щом разкрие местонахождението й.

61. За да прецени дали лишаването от свобода е било пропорционално на преслед-ваната цел, Съдът съобразява характера на задължението, включително предмета и целта му, личността на задържания, обстоя-телствата, довели до лишаването му от сво-бода, и продължителността на задържането.

62. Съдът констатира, че неплатените данъци, за които е бил наложен запорът, стоящ в основата на неизпълненото задъл-жение на жалбоподателя, са били значи-телни по размер. Съгласно чл. 1 от Прото-кол № 1 към Конвенцията държавата разполага с широка дискреция при приема-нето на законодателство, което да осигури плащането на данъци. Ясно е, че мерки като наложената на жалбоподателя, взети с цел да улеснят принудителното изпълнение на данъчните задължения и да обезпечат дър-жавните приходи, са в обществен интерес и са от съществено значение, особено когато длъжникът има достатъчно активи за покриване на дълга, както е в настоящия случай, но не иска да ги използва, за да плати.

63-64. Що се отнася до личността на жалбоподателя, при задържането му той е бил 67-годишен и макар да е твърдял, че има здравословни проблеми, не е предста-вил медицински или други доказателства, нито има данни да е направил такива оплаквания пред затворническите власти. Лишаването на г-н Гьотлин от свободата му се е наложило след неговото признание, че сам е разглобил и скрил дъскорезницата на място, което никой не знае. От агенцията са положили усилия да установят местонахож-дението на вещта – посетили са имота, разпитали са близките на жалбоподателя, предупредили са го, че ще поискат от съда да бъде задържан, ако откаже да сътрудничи. Съдът по принцип е съгласен с довода на жалбоподателя, че преди да бъде постановено лишаване от свобода следва да бъде наложена по-лека мярка, например глоба. В настоящия случай обаче глобата не би променила ситуацията, тъй като г-н Гьотлин не е имал пари за да плати данъците си, нито други активи, и това е наложило запорирането на дъскорезницата.

65-66. Вярно е, че задържането е продъл-жило относително дълго време – 42 дни. Жалбоподателят обаче би бил освободен много по-рано, ако беше изпълнил задължението си. Освен това законосъоб-разността и основателността на задър-жането са били преценявани през две седмици, като всеки път той е бил изслушван от съда и е обжалвал всяко решение за продължаване на срока. Г-н Гьотлин твърди, че задържането му е било толкова продължително, защото изпълни-телната агенция не е положила усилия да издири дъскорезницата. Съдът обаче не вижда какво повече е могло да се направи при абсолютния му отказ да сътрудничи и обясненията му, че и сам не е сигурен дали би намерил дъскорезницата.