Програма за подкрепа на образованието за устойчиво развитие в България. Един от основните принципи залегнали в нея е
Изтегляне 156.44 Kb.
|
Глобализацията и развитието на консуматорски общества, про- мените в климата и намаляване на биоразнообразието, поради изчезване на видо- ве, нарушаването на равновесието в природата доведоха до развитие на нова фи- лософия за отношението човек – общество – природа. Това предизвика обявяване- то от ООН на Десетилетие за образование за устойчиво развитие 2005 – 2014 го- дина. За да се подкрепи утвърждаването на образованието за устойчиво развитие и да се насърчи интегрираното разглеждане и изучаване на проблемите на околната среда и устойчивото развитие, се прие Програма за подкрепа на образованието за устойчиво развитие в България . Един от основните принципи залегнали в нея е прилагането на иновациите в образованието в тясна връзка с успешните традиции в нашата социокултура с оглед утвърждаването на новите измерения на ученето и изграждането на система от компетенции. И тъй като системата от компетенции, необходими на младите хора, включва освен лингвистични, информационни, со- циокултурни и учебно-възпитателни и здравно-екологични аспекти, то е наложи- телно да се интегрират екологично със здравно, гражданско и икономическо обра- зование. Ефективното образование за устойчиво развитие е призвано да формира действени знания, екологични убеждения и ново отношение на отделната личност към природната среда. Всичко това трябва да е обвързано с формиране на модели на поведение, поддържащи екологичното равновесие и качество на средата. Може да се обобщи, че формирането на екологично съзнание е индивидуално у отделна- та личност, но проявленията му при поведението на личността може да доведат до координиране на дейностите за устойчиво развитие в обществото. Затова подхо- дяща е личностноориентираната, хуманистична парадигма, която изхожда от личността на обучаемия, от неговата неповторимост, уникалност, индивидуал- ност. Основните принципи на личностноориентираната педагогика са диалогич- ност, дейностно-творчески характер, насоченост към индивидуалното развитие на ученика, предоставяне на необходимата свобода за вземане на самостоятелни ре- шения, творчество, избор на съдържание и техники на учене и поведение. Следо- вателно ефективното формирането на екологично съзнание се постига чрез обра- зование, акцентиращо на развитието на личността на ученика, едновременно с развитието на компетенции „Устойчивото развитие е развитието, което задоволява нуждите на насто- ящето без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди.“ (BROWN, 1987) „Образование за устойчиво развитие (ОУР) – Образование за личностно и социално развитие, което включва екологичните, социалните (социално- политическите и социално-културните) и икономическите измерения на развитие- то. Интегрира природозащитното, екологичното, здравното, гражданското и т.н. образование в едно цяло. То е образование за взаимоотношенията в нашия „общ дом на живота“. Образованието за устойчиво развитие поставя акцент върху са- мия живот във взаимодействието между природа и култура. Екологично образование (ЕО) – Образование, което е насочено към фор- миране на екологична култура, екологично съзнание и екологично поведение в тяхната взаимна връзка и единство с оглед опазване на екологичното равновесие. То е образование за изграждане на екологични компетенции, които са фундамент на екологосъобразното устойчиво развитие. Поставя акцент върху екологичните закони, в основата на екологичното равновесие и на здравословния стил на живот и върху отговорността на човека и обществото за тяхното спазване. Природозащитно образование (ПЗО) – образование за опазването на при- родната среда, което се осъществява чрез система от педагогически дейности за защита, подобряване, управление и разумно използване на природните ресурси, за живот в хармония с природата и загриженост към бъдещите поколения. То включва обучение за усвояване на знания и разбирания, за развитие на умения, нагласи, отговорности и поведение, насочени към запазване на качествата на при- родната среда. Поставя акцент върху опазването на природната среда“ . Личностно ориентирано образование – образование, хармонизиращо дър- жавните стандарти и личностно саморазвиващото се начало. Според КРЪСТЕВА (2004) „Реалното съдържание на образованието се образува от два елемента: 1. От педагогически преработения социално-културен опит, съществуващ, независимо от процеса на обучение, във вид на учебно-програмен материал (образователен стандарт); 2. От личностен опит, придобит върху основата на субект-субективното общуване и обусловените от него ситуации, проявяващо се във форма на прежи- вяване (саморазвитие)“ (КРЪСТЕВА, 2004). „Модернизацията на образованието предполага съчетаване на традиции и иновации, приемствеността с промяната, глобалното с националното, утвърждаването на личностноориентиран образовате- лен процес, адекватен на новите реалности“ ._ . Днес особено актуален е проблемът за състоянието и тенденциите в екологизацията на образованието в новите условия като съществен показател за иновативния потенциал и социалната релевантност на образователните институции. Проникването на екологичния критерий във всяка форма на човешка дейност като нов подход към решаването на екологичните проблеми прави неотложна необходимостта от развитие на адекватна екологична култура. Усвояването на екологични и етични норми, ценности и отношения в училищна възраст е целесъобразно поради промените в начина на взаимодействие на развиващата се личност със заобикалящата я среда, поради появата и формирането в тази възраст на екологична отговорност и изграждането на динамични стереотипи за взаимодействие с природата, които понякога остават за цял живот. Тези процеси поставят пред педагозите въпроса за същността на ефективното екологично образование и възпитание – цел, структура, форми, средства. В тази посока все по-често се търсят алтернативни педагогически технологии. Планирането, организирането и провеждането на съвременното обучение в интерактивна образователна среда е необходим избор, гарантиращ ефективността на образователния процес. Без да се отричат предимствата на традиционния педагогически подход, при който учителите изцяло поемат отговорността за учебния процес. За целите на устойчивото развитие е необходимо да се даде възможност и свобода на ученика да поеме своята част от отговорността, да бъде активен и да взаимодейства с възрастните, да търси и предлага решения, да твори. Така то й заема равноправното си място в организацията и провеждането на познавателния процес, в който е главно действащо лице. Разкриването същността на интерактивната образователна среда предполага изясняването на ключовите понятия интеракция, интерактивност, интерактивно учене.Интеракция е психологически термин, който означава вид взаимодействие или по-конкретно – „взаимодействие и взаимовлияние между хора в процеса на общуването им” .Понятието интерактивност може да се разглежда като съставено от две думи – „интер” (заедно, между) и „активност” (действие, инициативност), и се отнася до взаимодействието между обучаван и обучаващ, както и между самите учещи. Интерактивното учене се реализира чрез взаимодействие и диалог между страните в процеса и между учещите . Интерактивната образователна среда като алтернатива на традиционното обучение изисква нова организация на пространството – от подредбата на мебелите, за целите на индивидуалната и груповата работа, до възможността за излагане на ученическото творчество, табла и тематични листове за отразяване на позиции и мнения, постери и обобщения от колективни дейности. Новата организация на пространството предполага и включването на природната среда като елемент на образователната среда, независимо от трудностите, с които е съпроводено. Прилагането на „естествения метод” в обучението на практика признава предимството на наблюдението и експеримента пред теоретичното обяснение на факти и явления в природата. Когато детето само посади семе, ежедневно се грижи за него и наблюдава развитието му, то не само по-лесно ще осмисли теоретичните обяснения, но и само ще търси нови обяснения и ще бъде грижовно и отговорно за опазването на природната среда. Така се изостря наблюдателността, приобщава се към ежедневен труд и грижи, учи се на съпричастност към всяко нещо в околния свят чрез сетива, чувства и мисли в процеса на неговото опознаване. Новата организация на средата и пространството дава възможност за съхраняване на индивидуалността, разгръщане на инициативността и въображението. Друга възможност за реализиране на интерактивен образователен процес е голямото разнообразие от методи и средства, които превръщат учениците от пасивни наблюдатели и консуматори в активни партньори и творци на собственото си знание. Интерактивните методи изискват партньорски взаимоотношения и диалогов вид комуникация между всички участници в дейността. Използването на интерактивни форми, методи и средства спомага за преодоляване на бариерите в общуването, стимулира мисленето, генерирането и обменянето на идеи. Всеки участник в образователния процес се изявява със собствен принос в развитието на учебната среда. Интеракцията спомага за изясняване на вижданията, за толерантност в общуването. Тя предполага умение да се изслуша, възприеме, обсъди друго виждане, мнение или отношение, различно от собственото. И. Иванов разделя интерактивните методи на три вида: ситуационни, дискусионни, опитни или емпирични . Ситуационните методи авторът определя като „най-обещаващата новост в дидактиката на 20. век”. Към тях включва: метод на конкретните ситуации (кейс-стъди), казус, симулация, игра, ролева игра, драматизации. Дискусионните методи са анкета, беседа, дискусия, мозъчна атака, обсъждане, дебати. Като опитни (емпирични) методи са определени: метод на проектите, експеримент, моделиране и други, основаващи се на диалога. Експертното учене е интерактивна форма на обучение, която стимулира не само комуникацията, взаимодействието и сътрудничеството, но и развитието на личностни качества като отговорност към себе си и другите, толерантност. Съдейства за развитие на самостоятелна стратегия на учене и умения за предаване на разбирания на другите, за социализиране и интегриране в общността. Експертното учене може да се реализира и сред деца в предучилищна възраст чрез следните последователни стъпки (по З. Костова): • подготовка на материали по дадена тема от учителя; • класифициране на материалите по подтеми; • подготовка на задача по всеки проблем (подтема); • разпределение на материалите и задачите по групи; • колективна самостоятелна работа на всяка група с подготвените материали и изпълнение на задачите; • прегрупиране на децата в нови групи. В новите групи попада по един представител от всяка предишна група – това са експертите по всяка подтема на разглеждания проблем. Този метод може да се използва и при запознаване с автодидактични игри с ново съдържание, правилата на които са добре познати на децата. Според Е. Тополска (по С. С. Кашлев) интерактивните методи могат да се класифицират в съответствие с водещата функция на следните групи методи:
Основната та цел е да се акцентира и насърчи реализирането на личностноори- ентирано образование за постигане целите на образованието за устойчиво разви- тие. Ефективното образование за устойчиво развитие е призвано да формира действени знания, екологични убеждения и ново отношение на отделната личност към природната среда. Всичко това трябва да е обвързано с формиране на модели на поведение, поддържащи екологичното равновесие и качество на средата. Следователно формирането на екологично съзнание е индивидуално у от- делната личност, но проявленията му при поведението на личността може да до- ведат до координиране на дейностите за устойчиво развитие в обществото. За постигане на тези цели съдейства образование, ориентирано към лич- ността на отделния ученик във всички компоненти на процеса обучение: В целевия компонент учениците активно участват при формулирането на лични цели, което гарантира разбраност и значимост на целите за отделния ученик и обикновено имат практическа насоченост. Например: В темата за антропогенни фактори освен поставените от учителя цели, учениците могат да си поставят и свои: −да изброяват конкретни дейности от ежедневието им, които довеждат до ант- ропогенно замърсяване: използване на дезодорант без помпичка, хвърляне на различни отпадъци (пластмасови чаши, опаковки за еднократна употреба, ста- ри батерии, счупени живачни термометри и стъклени бутилки) в общия боклук на сметище, пране с прахове с високо съдържание на ПАВ и ниска биоразгра- димост и др); −да посочват местни предприятия – замърсители; −да предложат план за действие, водещ до екологично равновесие, икономичес- ка сигурност и социална справедливо В съдържателния компонент учениците трябва да почувстват, че могат да поставят за разглеждане теми, които ги интересуват и да търсят отговори на въпроси, които ги вълнуват. Обемът на изучаваните понятия и задълбочеността на проучваната тематика е според възможностите на отделните ученици, при спазва- не на образователния минимум. Насърчава се формирането на екипи по интереси, като поставените за разрешаване задачи са диференцирани по съдържание. Това дава възможност за задълбочено проучване на повече компоненти от изучаваната тема.
Например в темата Температурата като екологичен фактор отделните ас- пекти могат да се проучат от отделни екипи и да се представят пред класа. Наред с регламентираното учебно съдържание при наличие на интерес и желание от от- делни ученици, някои от аспектите могат да се разширят или задълбочат, напри- мер ученици с интереси в областта на строителството и архитектурата с желание и ентусиазъм работят върху подтемата: Съвременни архитектурни решения за отоп- ление на сгради. Други ученици, обичащи животните или проявяващи интереси в областта на биологията, с удоволствие работят върху подтемите: Анатомо- морфологични и физиологични приспособления на растенията към екстремни температури; Приспособления на животните към екстремни температури; Изслед- ване на традиционната храна на хората от различните климатични области и връз- ката й с екстремните температури. В стимулиращо-мотивационния компонент се тръгва от фокусиране на вниманието върху определен обект, процес, идея – т.е. провокира се интереса на учениците. Те споделят свои потребности (усещания за липса на нещо) и стреме- жи (желания за нещо), свързани с изучаваната тема. Това зачитане на вътреш- ния свят на учениците води до повишаване на мотивацията за учене. В операционно-дейностния компонент личностноориентираното обуче- ние се опира на различни интерактивни методи (дискусии, ролеви игри, решаване на казуси, технологии за изясняване на ценности, учебни дебати, метод на проек- тите, и др.), използване на интернет-обучение, общото между които е, че превръ- щат ученика от обект в субект на обучение, поставят го в центъра на дейностите и съдействат за разкриване и развиване на уникалните заложби на всяка личност. С това се утвърждават нови измерения на ученето и се съдейства за изграждане на система от компетенции, свързани с устойчивото развитие. Учениците се научават да вземат решения за собственото си поведение. Редица автори препоръчват личностноориентираното образование да се базира на учебната ситуация. Според КРЪСТЕВА (2004) „Конструирането на учеб- ната ситуация предполага използване на три типа базови технологии:
обезпечаващи реализацията на личностните функции в ситуация на вътрешна конфликтност, състезание (технология на имитационните игри. Релацията „задача – диалог – игра“ образува базовия технологичен комплекс на личностноориентираното обучение. “ (КРЪСТЕВА, 2004). В контролно-регулировъчния компонент е важно всеки ученик да по- лучава навременна обратна информация за своята учебна дейност, за да може при необходимост да я коригира. Тук важни са обсъжданията в работните еки- пи, мнението на съекипниците, консултациите с учителя. Подходящо е използ- ването на метода, разработен от СЛАВИН (2004) и наречен ILE – Индивидуални очаквания за ученето. Идеята е учениците да получават признание и похвала за това, че са се справили по-добре, отколкото са го правили в миналото, за ста- билно подобряване на представянето, докато не започнат да демонстрират от- лична работа през цялото време. Това дава възможност на всички ученици да заслужат признание за учебната си работа просто като влагат най-доброто от себе си. В оценъчно-резултативния компонент се сравняват постигнатите ре- зултати от обучението с поставените цели, като критериите за успех трябва да са ясни на всички участници и всеки трябва да знае какво да направи, за да по- лучи положителна оценка. ИЗВОД: Разгледаните иновативни моменти в личностноориентираното обучение, съчетани с богатата палитра от утвърдени модели за екологично, здравно, гражданско и природозащитно образование се явяват необходимата интеграция за реализиране на ефективно образование за устойчиво развитие. Изтегляне 156.44 Kb. Сподели с приятели:
|