Програма за подпомагане на земеделските стопанства за развитие на селските райони за 2007-2013 г е в съответствие с изискванията на

представлявано от Наско Симеонов Манасиев, Управител тел. (052) 684 050

Лице за контакти: инж. Георги Михайлов – гл. инженер

Тел. (052) 684 054, Факс: (052) 684 051

Пощенски адрес за кореспонденция: с. Слънчево, 9144;

с. Слънчево, 9144;

с. Слънчево, 9144;

103145557

инж. Георги Михайлов – гл. Инженер 684 054, Факс: 684 051

Апостол Маринчев, тел. (0888) 407 694, (0898) 614 433.

1. 
   Разрешение на Общински съвет Аксаково за изработване на ПУП;
   
2. 
   Скица, извадка от плана за земеразделяне;
   
3. 
   Проектът е изработен на основание на ЗУТ, Наредба № 7 за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
   

Етапите на инвестиционните дейности по проекта са:

• 
  Изготвяне на обяснителна записка към проекта;
  

• 
  Внасяне на искане по смисъла на Наредбата за условията и реда извършване на оценка на въздействието върху околната среда, обн. ДВ. Бр. 25/2003, изм. и доп. ДВ. Бр. 3/2006;
  
• 
  Изработване на доклад за ОВОС;
  
• 
  Обществено обсъждане и провеждане на консултации със заинтересованите лица;
  
• 
  Съгласуване със заинтересованите централни и териториални администрации, а при необходимост и със специализираните контролни органи и експлоатационни дружества;
  
• 
  Приемане от експертен съвет на Доклада;
  

Свинекомплексът е разположен върху площ от 208.283 дка в землището на с. Слънчево, община Аксаково, област Варна и се намира на около 2000 м. западно от населеното място. Разстоянието до морския бряг е около 13700 м. Територията не засяга крайбрежната плажна ивица и акваторията на Черно море. Настоящото предназначение е за свиневъдство.

Най-близките защитени територии в района са:

- “Сухата река”, “Батова”, “Долината на река Батова” “Варненско-Белославско езера”, разположени южно, север, северо-източно от територията.
Инвестиционното предложение се отнася за модернизация на производствената ни база за производство на свинско месо в землището на с. Слънчево, община Аксаково, свързана с мярка 121 от Националната Програма за подпомагане на земеделските стопанства за развитие на селските райони за 2007-2013 г., което да ни даде възможност за създадване на условия, гарантиращи чрез заложените показатели удовлетворяване на нормативните изисквания за хуманно отглеждане на животните.
Проектът ще се разработи едноетапно след получаване на всички съгласувателни становища от контролните органи. Очаква се изготвянето да приключи за два месеца. Сроковете и етапите на изготвянето са съгласно договор между Възложителя и Изпълнителя. По принцип проектът подлежи на съгласуване, обявяване, одобряване.

Проектът се одобрява от Общинския съвет по доклад на кмета на общината, а се прилага от операторът на инсталацията.

Капацитетът на комплекса, съгласно КР № 244-НО/2008 е за:

Съвременното развитие налага модернизиране на производственната база, влагане на значителни инвестиции и провеждане на процедури, свързани с достигане на заложените капацитети, като при това се осигурявят необходимите условия за хуманно отглеждане на животните.

Предвижда се изграждане общо на три модерни сгради към всяка от дейностите:

• 
  родилки;
  
• 
  свине майки;
  
• 
  подрастващи.
  

С това се цели да се осигурят условия на отглеждане на животните отговарящи на изискванията на нормативното законодателство за площ, обем на помещения, технологични новости и не на последно място достигане на заложения по КР капацитет. Не се предвиждат други дейности, свързани със съществено отделяне на замърсители в околната среда, производствени и обслужващи дейности, попадащи в Приложения № 1 и 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 на ЗООС. За предвидените дейности и съоръжения по принцип не се изискват хигиенно-защитни зони по Наредба №7/1992.

Територията, включена в ПУП, се характеризира със следното качество на околната среда:

1. 
   Атмосферен въздух
   

Районът се характеризира с нисък коефициент на инверсии и с недостатъчни по количество валежи (450 mm годишно), по-слаби от средните за страната.

Разглежданият район има много добро качество на атмосферния въздух, което в съчетание с ландшафтните, географските и климатичните особености (откритост на терена, близост на морето, наличие на вятър през сравнително голям брой дни) осигурява разсейването на отделяните замърсители. Вредните емисии са доста по-ниски от средните за страната. Ниският потенциал на замърсяване на въздуха обуславя благоприятните санитарно-хигиенни условия на средата в района, който има и определен рекреационен потенциал. Основни, но незначителни източници на замърсяване на атмосферния въздух са автотранспортът, битовото отопление и извършваните в близост до територията селскостопански дейности.

2. 
   Повърхностни и подземни води
   

Повърхностните води са представени и от водите на Черно море. От хидроложките условия, влияещи върху качеството им, значение имат вълновия режим, режимът на теченията, температурно-солевия режим и др. Хидрофизични показатели.

На този етап качеството на морската вода е добро. По принцип замърсяването на морската вода в северните части на нашето Черноморие е в пряка зависимост от речният отток и замърсеността на р. Дунав и характерните морски течения.

Подземните води Характерно за тази зона е етажното разположение на водоносните хоризонти, вертикалната хидрохимична зоналност на подземните води, наличието на хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линия на тектонските разседи и разломи, макар водоносните хоризонти да са добре изолирани един от друг и значително площно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти.

В разглеждания район са отделени следните водоносни хоризонти: малм-валанжински; долно-средно еоценски; сарматски.

Според минерализацията си те са най-често пресни и слабо минерализирани. По температура са в границите на изискванията на стандарта за питейни води /изключение прави малм-валанжинският хоризонт с Т⁰С=30-45⁰С/. Подземните води в кватернерните отложения и в сарматския водоносен хоризонт са най-често безнапорни, а в малм-валанжинския – напорни.

Водоснабдяването на района е от повърхностните води като основен ресурс и осигуряват средно 76% от сумарното водовземане. Използват се и води от собствени водоизточници (дълбоки сондажи).

3. 
   Геоложка основа
   

Релефът е разнообразен, пресечен, обусловен от множество фактори и процеси, в т.ч. древни свлачища, денудационно-ерозионни и абразионни процеси при различни нива на морето през неогена и кватернера. Характерни геоморфоложки форми за крайбрежната част на района са старите абразионни заравнености.

В геоложкия строеж на района участват сарматски и кватернерни седименти. Сарматските седименти са поделени в три свити: евксиноградска, тополска и карвунска.

Плажните ивици са с различни размери и неравномерно разпределение. Наблюдават се абразионни и ерозионно-денудационни процеси.

4. 
   Биоразнообразие
   

Според растително-географското райониране на България (Бондев, 2002) територията, където ще се реализира инвестиционното предложение се отнася към Европейската широколистна горска област, Евксинска провинция, Черноморски окръг. В настоящия момент територията представлява земеделска земя. Естествената растителна покривка в района е комплекс от тревни фитоценози с различни доминантни видове, които се редуват в зависимост от мощността на почвата и в повечето случаи те са отворени. Характерна е засилена деградация на тревната растителност, за което свидетелства присъствието на рудерални видове. Установени са три сезонни аспекта, а именно: раннопролетен (ефемерен) с преобладаване на луковичната ливадина (Poa bulbosa); летен с преобладаване на лъжеовчата власатка (Festuca pseudovina); късен с преобладаване на троскот (Cynodon dactylon) и пасищен райграс (Lolium perenne). Житните растения заемат около 60% от тревостоя и освен доминантите се срещат още ливадна ливадина (Poa pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), мека овсига (Bromus mollis), полска овсига (Bromus arvensis) и миши див ечемик (Hordeum murinum). Бобовите са застъпени с 3 до 10% като най-често се срещат сърповидна люцерна (Medicago falcata), обикновен звездан (Lotus corniculatus), хмелна люцерна (Medicago lupulina) и извито сграбиче (Astragalus hamosus). Разнотревието заема 37-40% и включва видове като теснолистния живовлек (Plantago lanceolata), лечебното глухарче (Taraxacum officinalis), млечка (Euphorbia cyparissias), същинско еньовче (Galium verum), горчив пелин (Artemisia absinthium), бял равнец (Achillea millefolium) и двугодишна дрипавка (Crepis biennis). Растителността в тези съобщества е с ниски фуражни качества, прегаря още в началото на лятото и не може да се използва.

На територията, на която ще се реализира предложението от естествената флора преобладават троскота (Cynodon dactylon), полския ветрогон (Eryngium campestre), полската паламида (Cirsium arvense), късодръжковия магарешки бодил (Carduus acanthoides), млечката (Euphorbia glareosa), австрийския пелин (Artemisia austriaca), обикновения пчелинок (Marrubium vulgare), пасищния райграс (Lolium perenne) и други рудерални видове. В контактните зони съществуват други обработваеми земи с рудерална растителност.

На територията, където ще се реализира инвестиционното предложение и в контактните зони няма местообитания на редки или застрашени от изчезване растителни видове.

В зоогеографско отношение територията, където ще се реализира инвестиционното предложение се отнася към Северната зоогеографска подобласт (Георгиев, 1982). В нея преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа (Пешев, 1978; Симеонов, 1978). Видовият състав на животните се определя от характера на растителността и разпределението и в биотопа. Систематични наблюдения относно фауната на дадения район липсват. Съществуващата литературна информация се отнася само за отделни видове (Ковачев, 1925; Патев, 1950; Петров, 1954; Марков, 1960; 1970; Пешев и Боев, 1962; Страка и Герасимов, 1977; Червена книга на НРБ, т.2, 1985; Симеонов и др., 1990).

Съотношението между установените представители на гръбначната фауна за района, където ще се реализира инвестиционното предложение спрямо установените за цялата страна е както следва:

Влечуги – 9 вида от 36 установени за страната (Бешков, 1993) или 25 % от този брой; това са главно видове‚ обитаващи каменисти биотопи – зелен гущер (Lacerta viridis), стенен гущер (Podarcis muralis) и др.

Птици – 77 вида от 383 установени за страната (Мичев, Янков, 1993) или 20,1 % от този брой. Това сравнително ниско видово разнообразие, въпреки близостта на миграционния път Via pontica се обуславя от характера на биотопа – обработваеми земи и липсата на обширни сладководни водоеми като трофични бази. Гнездовата орнитофауна включва 54 вида, а останалите 34 вида имат статус на временно пребиваващи (мигриращи, вагрантни и/или зимуващи). Видовете проявяват различна степен на свързаност с човешките селища (степен на синантропизация). Според синантропния си статус птиците попадат в следните категории:

сезонни синантропи: не се размножават на територията, но единични екземпляри или ята се срещат в пределите й в отделни периоди, напр. сива врана (Corvus corone cornix)

пасивни синантропи: размножават се на територията и са относително толерантни към проникването на антропогенни елементи в първичните местообитания, напр. градска лястовица (Delichon urbica)

начални синурбанисти: основната част от популациите на тези видове гнезди извън района и само отделни двойки се размножават на територията, напр. полско врабче (Passer montanus)

развити синурбанисти: тези видове се размножават както в района, така и извън него, и двете части на популациите са относително равностойни, напр. кукумявка (Athene noctua)

завършени синурбанисти: видове гнездещи изцяло в района и по изключение извън него, напр. домашно врабче (Passer domesticus)

Бозайници – 18 вида от 101 установени за страната (Спиридонов, Спасов, 1993) или 17,8 % от този брой. Като цяло видовия състав е сравнително беден, а условията не са оптимални да се поддържа висока численост на популациите, поради това, че те са подложени на флуктуации. Типичен вид в откритите площи е европейската къртица. Двата вида белозъбки и мишките са евритопни.

По-характерните видове от херпетофауната са стенния гущер (Podacris muralis), зеления гущер (Lacerta viridis) и ивичестия гущер (Lacerta trilineata). На територията, където ще се реализира инвестиционното предложение от орнитофауната преобладават главно синантропни видове като домашното врабче (Passer domesticus), полското врабче (Passer montanus), чавката (Corvus monedula), домашния гълъб (Columba livia f.domestica), гургулицата (Streptopelia turtur), свраката (Pica pica), полската врана (Corvus frugilegus) и сивата врана (Corvus corone cornix). От степните видове са наблюдавани главно дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), черноглава овесарка (Emberiza melanocephala), късопръста чучулига (Calandrella brachydactila) и полска чучулига (Alauda arvensis). Видовия състав и природозащитния статус на птиците, установени да гнездят в прилежащите територии и тези, участващи в пролетния и есенния прелет са представени в приложената таблица..Бозайната фауна, като цяло е слабо застъпена, с отделни екземпляри от полска мишка (Apodemus agrarius), сляпо куче (Nanospalax leucodon), сив плъх (Rattus norvegicus) и заек (Lepus europaeus).

Намиращият се в околностите на Варна феномен “Побитите камъни” е уникален. Представлява разкрития на терциерни пясъци, сред които са изправени каменни колони изградени от варовик и пясъчници.

Побитите камъни са сред първите защитени природни територии в България, като с няколко последователни акта в периода 1937 – 1995г са защитени 14 групи с обща площ 253.3 хектара. В миналото централните групи са били заобиколени с обширни пясъчни зони, които са били подложени на интензивна залесителска дейност (залесяването е основно с акация (Robinia pseudoacacia) и гледичия (Gleditchia triacanthos), на малки площи и с черен бор (Pinus nigra) и други видове). Поради това съседство със значителни площи с изкуствени насаждения, както и индустриални зони (пристанище Варна-запад, Девненския индустриален комплекс и др.) е предложено този обект да бъде с фрагментарна структура, като включва защитените територии на природна забележителност “Побити камъни” от 1995 г. “Побити камъни” са най-големите в страната вътрешни пясъчни (дюни) хабитати със специфична флора, растителност и животински свят. Те са част от морфоложкия център, в който са възникнали ендемични за Западното Черноморско Крайбрежие видове, като Aurinia uechtritziana (Bornm.) Cullen et Dudley, Verbascum purpureum (Janka) Hub.-Mor., Anchusa velenovskyi (Gusul.) Stoj., Centaurea arenaria Bieb., Anthemis regis-borisii Stoj. et Acht. Флората на защитените територии наброява 244 вида (Петрова, Филипова, под печат). Уникален хабитат и пейзаж. Мястото е значимо за съществуването на безгръбначната фауна.

5. 
   Почви
   

6. 
   Отпадъци
   

Предвидените строителни дейности не са свързани с интензивно използване на строителната техника, така, че това ще е съпроводено с отделянето на изключително минимални количества замърсители, характерни за използваните горива и съответно отработените газове – NO_x, ЛОС, CH_4, CO, CO₂, N₂O, чийто принос за замърсяването на въздуха предвид ниския потенциал не е необходимо да са преценява прогнозно. Възможни са по време на експлоатация въздействия, свързани с използваните отоплителни инсталации. Не се очаква кумулативно въздействие.

Планът предвижда третиране на водите в локални пречиствателни съоръжения. Не се предвиждат никакви съоръжения в морската брегова зона.

В този аспект не се очаква:

• 
  Наднормено замърсяване на водни обекти с отпадъчни битово-фекални води;
  
• 
  замърсяване на крайбрежните морски води;
  
• 
  нарушаване на водообмена на крайбрежните морски води следствие изграждане на морски и крайбрежни хидротехнически съоръжения;
  
• 
  влошаване на качеството на морската вода
  

Вероятността новият обект да окаже изброените по-долу въздействия върху подземните води е незначителна:

• 
  замърсяване на подземните води следствие на извършване на неразрешени дейности в СОЗ на водоизточници или на неправилно сондиране и добиване;
  
• 
  замърсяване на подземни води следствие на изпускане на непречистени или недостатъчно пречистени отпадъчни води;
  
• 
  изтощаване на ресурсите на подземните води следствие на добив, превишаващ експлоатационните запаси на водоносните хоризонти;
  

Обектът може да окаже по-значимо въздействие върху геоложката среда главно през строителния период. Не се предвижда строителство на морски ХТС, поради което няма да се променят литодинамичните условия и да се активизират абразионни процеси. Не се очаква съществено нарушаване на режима на плитките подземни води. Проблеми могат да възникнат с депонирането на излишни земни маси при изкопните работи на обектите, но предварително е известно, че те ще се използват за вертикална и хоризонтална планировка.

4. 
   Биоразнообразие
   

При реализацията на проекта не се очаква отрицателно въздействие върху растителността в района. Изграждането на жилищните сгради няма да засегне площи с естествена растителност. Унищожаването на рудералната растителност няма да се отрази върху състоянието на автохтонната (коренна) флора в района и растителното биоразнообразие като цяло. Няма да бъдат унищожени типове природни местообитания, включени в Приложение № 1 на ЗБР. Създаването на озеленена площ ще допринесе за обогатяването и уплътняването на зелената система на Общината като цяло.

Върху представителите на херпетофауната няма да бъде оказано значително негативно влияние, тъй като преобладаващата част от техните малочислени популации обитават синорите. Размножаването им няма да се подтисне, тъй като се очаква само известен прогонващ ефект, който няма да повлияе и върху числеността и плътността на популациите, предвид сходния характер на прилежащите територии. От видовете с природозащитен статус са установени само единични екземпляри от двата вида сухоземни костенурки, като не се очаква унищожаването им както по време на строително-монтажните работи, така и при експлоатацията на обекта.

Броят на видовете птици по данни от проведените досега научни изследвания за района е сравнително малък – 77 или около 20 % от всички видове, установени в страната (383). От тях защитените на територията на цялата страна видове птици, включени в Приложение № 3 на Закона за Биологичното разнообразие са 53, като повечето, независимо от природозащитния си статус, са видове с различна степен на синантропизация, обитаващи прилежащите територии (обикновена кукувица, полска чучулига, брегова, селска и градска лястовица, южен славей и др.). Размера и числеността на популациите на всички 54 вида гнездещи птици в района и 33 редовно срещани мигранти са незначителни в сравнение с установените за страната, поради което нямат значение за съхраняването на видовете. На територията, където ще се реализира инвестиционното предложение няма добри условия за гнездене и укриване на птици. Тъй като в близост до площадката няма обработваеми площи и влажни биотопи и няма условия за изхранването на прелетните и зимуващите птици не се очаква отрицателно въздействие върху орнитофауната с оглед използването на прилежащите територии за почивка по време на прелета.

Не се очаква негативно въздействие върху представителите на бозайната фауна, тъй като числеността на популациите им е ниска и е свързана главно с антропогенната дейност предвид близостта на магистрала “Хемус”, стария път Варна-Девня и село Слънчево.

В дългосрочен план, ефекта от реализацията на инвестиционното предложение се изразява в създаването на условия за нови местообитания на животински видове предвид планираното озеленяване. Предвид обстоятелството, че повечето от характерните за района видове са с различна степен на синантропизация се очаква възстановяване и увеличение на числеността на популациите.

Заключение

• 
  По отношение на растителния свят, при реализацията на инвестиционното предложение не се очаква отрицателно въздействие, тъй като не се засяга обработваема земеделска земя, където не се срещат местообитания на видове с природозащитен статус
  
• 
  По отношение на животинския свят, при реализацията на инвестиционното предложение не се очаква отрицателно въздействие. Загубата на хабитати на някои гнездещи видове птици с природозащитен статус ще бъде незначителна с оглед близостта на сходни биотопи в близост до територията. Ще се създадат условия за нови местообитания на животински видове, предвид наличието на озеленена площ. Тъй като повечето от характерните за района видове са с различна степен на синантропизация се очаква възстановяване и увеличение на числеността на популациите.
  

Територията на имотите - обект на инвестиционното предложение не попада в настоящите защитени територии и обекти, но попада в близост до предвидената по “Натура 2000” потенциална защитена зона “Побитите камъни”. Въпреки минималната територия на ПУП ПРЗ са разгледани и оценени възможните въздействия върху биологичното разнообразие и местообитанията. Заключението е, че възможните въздействия са минимални (около 0.1 %) и допустими.

• 
  Превозните средства, които ще се използват по време на строителството ще се движат с ограничена скорост за да не са заплаха за представителите на животинския свят.
  
• 
  Да се запознаят работещите в обекта, че в района има животински видове с природозащитен статус, както и с необходимостта от тяхното опазване.
  
• 
  При изграждането и поддържането на зелената система на територията на инвестиционното предложение да се осъществява растителна защита без използване на пестициди и според принципите на биологичното производство, определени с Наредба № 22/2001 за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях.
  

Реализацията на ПУП ПРЗ е свързано с промяна на предназначението на земеделски земи за урбанизирана територия. Застрояването на района ще допринесе за нарушаване и унищожаване на почвения профил в границите на новия обект. Не се очаква засягане на съседни земеделски земи и влияние върху почвеното плодородие в тях.

През строителния период може да се наруши хумусният слой.

Очаква се незначително кумулативно въздействие.

При реализацията на застрояването, предвидено с промяната на ОУП, ще се образуват следните строителни отпадъци:

Код 17 05 06 – изкопани земни маси. На настоящия етап техните количества прогнозно се очакват около 25 м³.

Код 17 09 04 – смесени отпадъци от строителство и събаряне.