Програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси (нппуррр) цели: Възстановяване и поддържане на рибните популации чрез подпомагане възпроизводството на застрашените местни видове
Изтегляне 0.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Описание на засегнатите защитени зони по НАТУРА 2000 и анализ на очакваните въздействия от реализацията на програмата
- Таблица 1. Засегнати защитени зони по Натура 2000 във вътрешността на страната и водоеми в техния обхват
- Име на ЗЗ по НАТУРА 2000 Код Водоеми, предвидени за зарибяване
- Име на ЗЗ по НАТУРА 2000 Код Видове риби за зарибяване
- Защитена зона (ЗЗ) “Витоша” BG0000113
Националната програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси (НППУРРР) цели:
За постигане на поставените цели са предвидени различни мерки, преди всичко – осъществяване на широкомащабно зарибяване на различни водни обекти със стопански ценни видове риби, привлекателни за любителски риболов. Освен това са предвидени мерки за подобряване на условията на средата, възстановяване на миграционните пътища, подпомагане на естественото размножаване, осигуряване спазването на законовите разпоредби. В представената НППУРРР са включени и процедури по изпълнение на план за зарибителни мероприятия във вътрешните водни басейни и р. Дунав, както и на план за изследване, оценка и устойчиво използване на рибните запаси. Програмата засяга р. Дунав, вътрешни реки, язовири и езера в цялата страна, голяма част от които са включени в границите на защитени зони по смисъла на чл. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Съгласно изискванията на чл. 31 от ЗБР, Националната програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси подлежи на оценка за съвместимостта й с предмета и целите на опазване на защитени зони (НАТУРА 2000 места).
Не са идентифицирани други такива планове и програми, които в съчетание с НППУРРР могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони от ЕМ Натура 2000.
Съвместимостта на дейностите, включени в предложената програма, с изискванията за опазване на местообитания и видове в екологичната мрежа НАТУРА 2000, се определя от характера и степента на очакваните въздействия върху локалните местообитания и съобщества в защитените зони (ЗЗ). Очевидно, потенциалните въздействия от реализацията на програмата ще бъдат пространствено ограничени преди всичко в рамките на самите водни тела. Предвидените в програмата дейности за подобряване на условията на средата, подпомагане на естественото размножаване на рибите и спазване на законовите разпоредби в тази област, очевидно могат да имат само положително въздействие върху сладководните екосистеми като цяло и върху техните отделни компоненти. Основната дейност, заложена в програмата – зарибяването на различни водни обекти с видове, представляващи интерес за риболова, може да има както положителни така и отрицателни ефекти. Като цяло, положителни са очакваните въздействия от прилагането на зарибяване в изкуствени или силно модифицирани водни тела (язовири, канали и др.), където ихтиоценозите дефинитивно се формират и развиват под силно антропогенно влияние. Зарибяването като средство за поддържането и увеличаването на рибните запаси във вътрешните водоеми на страната, ще създаде предпоставки за обогатяване на трофичната база за рибоядните хищници. Това ще окаже благоприятно въздействие върху популациите на такива видове с висок консервационен статус каквито са видрата, големия и малкия корморани, както и редица други видове рибоядни птици. Отрицателни въздействия са възможни при интродуциране на екзотични, потенциално инвазивни видове. В предложената програма не е предвидено интродуциране на нови за българската ихтиофауна видове, но съществуват прецеденти и на случайно пренасяне на инвазивни видове риби със зарибителния материал. В естествените водни тела (реки, езера) обитават редица местни видове, които са малоценни като обекти за любителски или стопански риболов, но имат висока консервационна значимост и са включени в Приложение II към Директива 92/43/EEC, в приложенията към ЗБР и в други природозащитни документи. Съществува потенциална опасност интродуцирането на нетипични за района видове да окаже отрицателно въздействие върху местните популации, нарушавайки екологичното равновесие чрез засилване на хищническата преса, въздействие върху трофичната база, поява на нови конкурентни взаимоотношения и т.н. Трябва да се отбележи потенциалната опасност от разпространяване на инфекциозни и/или паразитни болести със зарибителния материал. Друг аспект на потенциално отрицателно въздействие при извършване на зарибявания в естествени водоеми е опасността от „замърсяването” на генофонда на местни видове с природозащитна значимост. Не на последно място следва да се посочи съществуването на макар и хипотетична опасност от разрушаване на локални съобщества от водни растения под интензивно въздействие на растителноядни видове риби, какъвто е белият амур. Направеният преглед позволява да се обобщи, че вътре в хидроекосистемите, обект на дейности по предложената програма, очакваните въздействия от зарибяването могат да засегнат преди всичко структурата на аборигенните ихтиоценози, популациите на някои видове риби с консервационна значимост, включени в Приложение II към Директива 92/43/EEC и Приложение № 2 към ЗБР, както и някои типове водни местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC и Приложение № 1 към ЗБР. В засегнатите обекти фауната на земноводните, както и популациите на някои видове водни безгръбначни животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC могат да бъдат повлияни от евентуалното въздействие на хищническата преса. Поради твърде ниската потенциална интензивност обаче, подобни въздействия ще бъдат пренебрежимо слаби. Потенциалните въздействията от зарибяването върху консервационно значимата фауна на влечуги, птици и бозайници в засегнатите зони от ЕМ НАТУРА 2000 също са твърде ограничени в рамките на взаимоотношения от типа «хищник-жертва», като засягат само динамиката на трофичните ресурси за рибоядните видове.
Водните тела, които са предвидени за зарибяване в рамките на предложената програма, са включени в границите на 60 от защитените зони от НАТУРА 2000 в България, приети с решения на Министерския съвет № 122/2007 г. (ДВ бр. 21/2007 г.) и № 661/2007 г. (ДВ лр. 85/2007 г.). От тях 42 зони са във вътрешността на страната (Табл.1), а 18 зони обхващат участъци от р. Дунав и прилежащи езера и блата (Табл. 2). Таблица 1. Засегнати защитени зони по Натура 2000 във вътрешността на страната и водоеми в техния обхват
Таблица 2. Засегнати защитени зони по Натура 2000 в поречието на Дунав (р. Дунав и прилежащи езера и блата)
По-надолу е направен анализ на потенциалните въздействия от предвиденото зарибяване в отделните засегнати защитени зони от ЕМ Натура 2000.
В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими вида животни, свързани с водните хабитати: Видра Lutra lutra, Жълтокоремна бумка Bombina variegata, Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis*, Балкански щипок Sabanejewia aurata (Sabanejewia balcanica), Горчивка Rhodeus sericeus amarus (Rhodeus amarus). Плътността на рибните популации е сравнително ниска. В зоната, предвидена за зарибяване не са отбелязани консервационно значими водни хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC. В границите на ЗЗ “Витоша” BG0000113 (над язовир Студена) предвидената за зарибяване река Кладнишка се отнася към типичните пъстървови води, където речната пъстърва е нативен вид. Зарибяването с речна пъстърва няма да окаже никакво въздействие върху популациите на консервационно значимите видове Barbus meridionalis, Rhodeus sericeus amarus и Sabanejewia aurata, тъй като техните местообитания не се припокриват тези на речната пъстърва. Поради същата причина, не се очаква да се прояви някакво въздействие и върху популацията на жълтокоремната бумка. Увеличаването на популацията на речната пъстърва ще има положително въздействие върху популацията на видрата, поради нарастването на потенциалните трофични ресурси за този рибояден вид. Реализацията на програмата няма да окаже никакви отрицателни въздействия върху структурата, функциите и природозащитните цели на Защитена зона “Витоша” BG0000113. От своя страна, нулевата алтернатива (без зарибяване с речна пъстърва) няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на ЗЗ. * Латинските имена на рибите са представени, както са в Приложение II към Директива 92/43/EEC. В скоби са дадени имената от Приложения 2 и 3 към Закона за биологичното разнообразие (Д.В. бр. 94/ 2007 г.)
|