Програма за повторно въвеждане на вида бяла водна роза

1. Предмет на програмата

Бялата водна роза (Nymphaea alba) е изчезнал макрофит в Персинските блата, въпреки, че по литературни данни (Кочев, Цолова 1984 и др.) е известно, че там (блатото Дульова бара) се е намирало най-голямото и находище в Българияв близкото минало. След негативните промени във водния режим на Персинските блата, започнало с изграждането на дига по целия остров през 1970 г., повечето от типичните макрофити (вкл. и бялата водна роза) бързо намаляват и дори в следващите около 15-20 години напълно изчезват. Това променя и характеристиките на основното местообитание, което представляват блатата на острова (Песчинско блато, Мъртво блато и Дульова бара-Старото блато): 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion и Hydrocharition и което е ключов обект на опазване на резерватите Персински блата, Природния парк Персина и защитената зона BG0000396 Персина.

През периода 2002-2007 г. на територията на природния парк беше реализиран проект за възстановяване на естествения режим на островните блата: проекта “Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването” GEF TF 050706. През 2008-2009 г. водният режим на блатата беше въстановен, като това доведе и до частично възстановяване на природно местообитание 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion и Hydrocharition. Това възстановяване не може да бъде пълно, без появата на типичните макрофити-хидрофити, като бялата водна роза, които са ключови за опазването и на десетки видове безгръбначни животни, риби, птици и др., които са свързани с трофични или размножителни връзки. Разпространението на водните растения е най-често зоохорно и при възстановения воден режим може да се очаква и естествено възстановяване на някои от тези видове в Персинските блата. В предвид обаче на бавните естествени сукцесии и в предвид на наличието на регулирано и контролирано постъпване изпускане на Дунавските води в блатата, което допълнително ще ограничи и забави този процес, възстановяването може да бъде подпомогнато, чрез внасяне на макрофити от други територии по р. Дунав, където те се срещат.

Възстановяване на изчезналата популация на вида в Персинските блата. Подпомагане на възстановяването на местообитание 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion и Hydrocharition. (предмет на опазване в защитената зона), чрез създаване на жизнеспособни популации на вида бяла водна лилия (типичен за хабитата) в подходящи местообитания в блатата.

Многогодишно водно растение с пълзящо коренище. Стъбло не се развива. Листата плаващи по повърхността на водата или стърчащи над нея, петурата яйцевидна или кръгла, дълбоко остроизрязана в основата, целокрайна, отдолу червеникава. Цветовете 6–20 cm в диаметър, слабоароматични. Венчелистчетата многобройни, бели, целокрайни. Плодът полукълбеста до яйцевидна кутийка. Цв. VI– IX, пл. VII–IX. Размножава се със семена и основно вегетативно чрез пълзащи коренища.

Обитава блата, езера и бавнотечащи води. Вторично може да се засели в рибарници, микроязовири, канали и други съоръжения. Среща се при оптимална дъбочина на водния слой от около 1-1.5 м (макс. 2 м). Предпочита спокойните води, защото вълните лесно могат да накъсат листата му. Мелиоративни мероприятия, провеждани повече от век, непостоянният дебит на реките, замърсяването на водите, активната туристическа дейност са довели до унищожаване на много от известните в миналото находища. Сега видът съществува в защитени територии, рибарници и отводнителни канали, съхранили отчасти естествената водна растителност.

В България се среща по Черноморско крайбрежие (р. Ропотамо, Аркутино блато, устието на Камчия, Шабленско езеро), Североизточна България (ез. Сребърна, блатата при с. Гарван и при Малък Преславец, рибарници при с. Нова Черна), Дунавска равнина (рибарниците на Орсоя и др.), Тракийска низина (разливите на р. Марица). В миналото известна за Тунджанска хълмиста равнина (край Ямбол), Знеполски район (Драгоманско блато), Родопи (Зап. – бившето Баташко блато); до 200 m н. в.
6. Данни за географските фактори в района на въвеждането на неместния вид

Климатът в района на въвеждане на вида е типичен континентален с горещо лято и студена зима. Районът е подходящ за реаклиматизация на вида.

Заплахите за вида създава основно силното вариране на водноо ниво на блатата и пълно, макар и временно пресушаване на водоемите, защото глиганите изяждат коренищата му. При изплитняване или продължително ниско ниво на водоемите, в рамките на повече от една

година, съобществата на водна лилия се изместват от такива на тръстика, папур, камъш и др.
8. Поддържащи и други мерки за вида, включително мерки за опазване извън естествената му среда, ако се налагат такива.

Адекватно управление на водните нива на Персински блата, съобразено с екологичните особености на вида и на останалите макрофити, които също трябва да бъдат възстановени в блатата и са с подобни екологични изисквания. Необходимо е поддържане на водно ниво между 1 и 1.5 м през активния вегетационен сезон за вида – юни-август.

10. Методи и технологии за въвеждането на вида в горите, земите или водните площи в района на изпълнение на програмата

Предвижда се по възможност видът да бъде интродуциран от места по р. Дунав, където все още се среща в голяма численост – каналите на Калимок-Бръшлен (защитена местност „Калимок-Бръшлен”) и блатото при Малък Преславец (защитена местност „Блатото Малък Преславец”), където видът формира големи по площ фитоценози. Поради трудното семенно размножаване на вида, се предвижда вземане на коренища на 20 -30 индивиди, при наличие на ниски води и в края на вегетацията на вида – октомври или ноември. Тези коренища трябва да бъдат заровени в тинята в избрани места в блатата Песчина, Мъртво блато и Дулюва бара (по 6-7 индивиди). При наличие на воден слой заравянето трябва да стане вкл. и чрез прикачване на тежести (прим камъни) върху коренищата, за да не изплуват на повърхността.

Блатото при Малък Преславец (защитена местност „Блатото Малък Преславец) - коренищата на 15-20 индивиди; каналите в Калимок-Бръшлен (защитена местност „Калимок-Бръшлен”) - 5-10 индивиди. Различните места на придобиване, са защото поради вегетативното размножаване (чрез коренища) и изолираното разпространение на популациите на водната лилия, има възможност за създаване на клонови популации. Внасянето от две различни места ще разнообрази генотипа на популацията, която трябва да се създаде в Персински блата.

Земите и водите в поддържан резерват «Персински блата» са публична държавна собственост и се стопанисват от МОСВ.

Стойност: 914 лв.

Стойност: 460 лв.