Програма за производство, маркиране и разселване на хетерогенни потомства от автохтонни за р. Дунав застрашени есетрови видове риби, с доказан произход от дунавските популации



Дата08.05.2018
Размер303.49 Kb.
#68836
ТипПрограма


ЕКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР ЕООД

П Р О Г Р А М А

за получаване, маркиране и разселване на хетерогенни потомства от автохтонни за Дунав застрашени есетрови видове, с доказан произход

2012


Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”. Цялата отговорност за съдържанието е на „ЕКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР” ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и правителството на Република България, представлявано от Министерството на околната среда и водите.


Съдържание




1 Въведение 4

Състояние и законов статус на популациите на есетровите видове. 5

2 Моруна– Huso huso 6

3 Руска есетра- (Acipenser guldenstaedti) 7

4 Пъструга- (Acipenser stellatus) 8

5 Шип- (Acipenser nudiventris) 9

6 Чига- (Acipenser ruthenus) 10

7 Немска есетра- (Acipenser sturio) 11

8 Основните етапи на застрашаване на съществуването на видовете в природата, към които има пазарен интерес– в това число и есетровите са: 13

9 Резултати от възстановителни програми на есетрови видове риби: 14

10 Изисквания при улова и транспорта на производители от природните популации: 17

11 Изисквания при получаването на потомства от автохтонни за р. Дунав застрашени есетрови видове риби, с доказан произход от дунавските популации. 19

12 Маркиране и разселване на потомствата, получавани за запазване и увеличаване на популациите на есетровите видове в р. Дунав. 22

13 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 26

14 Приложение 1 28

15 Приложение 2 30

16 Приложение 3 31

17 Приложение 4 33



Програма за производство, маркиране и разселване на хетерогенни потомства от автохтонни за р. Дунав застрашени есетрови видове риби, с доказан произход от дунавските популации.

1Въведение


Наред със замърсяването на природата и свързаните с това глобални промени в климата на планетата, като основен проблем пред човечеството през настоящият век, все по - актуален става и осигуряването на необходимата храна за непрекъснато увеличаващото се население. Задоволяването на нуждите на човечеството от храна през следващите десетилетия, чрез прилаганото до сега хищническо използване на природните ресурси на видовете със стопанско значение, трайно води към изчезване на същите. Такава е съдбата и на естествените популации на повечето видове риби, към които има траен пазарен интерес. От ихтиофауната на нашата страна, ярък пример в това отношение са видовете от сем. Есетрови - Acipenseridae. Българските участъци на Черно море и р. Дунав са част от естественият ареал на разпространение на тези видовете.

Въпреки усилията на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора – CITES, за запазване на необходимата численост за нормално възпроизводство на природните популации на есетровите видове - първоначално чрез въвеждане на квоти, а по-късно и чрез въвеждане на пълна забрана на улова им, числеността на все още съществуващите видове от семейството са достигнали критични стойности, при които се нарушава нормалния възпроизводствен процес. Невъзможност ежегодно да се получават потомства от тези видове.

Като се има предвид, че есетровите видове съзряват полово късно и не всяка година формират зрели полови продукти, реална е опасността при намалена численост, тези видове да изчезнат от ихтиофауната на този ареал.

Проблем при намаляване на численост на популациите, е че по едно и също време в района на мръстилищата не присъстват едновременно екземпляри и от двата пола - мъжки и женски. Това дава възможност за получаване на фертилни естествени хибридни потомства, от видове с близка наследственост. Като такива, те след достигане на полова зрялост, могат активно да участват в репродуктивният процес, което предопределя генетическо изчезване на природните видовете.


Състояние и законов статус на популациите на есетровите видове.


CITES третира есетровите видове като застрашени. Като такива, бяха включени в Appendix I (1975) и в Appendix II (1997), на базата на което от 1aприл 1998, цялата международна търговия с продукти от есетровите видове се контролира от CITES.

Въпреки тези усилия, числеността на популациите на всички все още съществуващи есетрови видове в нашият регион е драстично намалена, поради което съществуването им критично:


2Моруна– Huso huso




Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR; международен: IUCN CR[ A2d+3d].

Гръбните плочки от 11 до 14, страничните 41 - 52, коремните 9 - 12. Разпространение: Адриатическо, Черно, Азовско, Каспийско морета и прилежащите им реки. Проходен вид, от Черно Море моруната навлиза в. р. Дунав. Размножителните миграции (навлизането в реката), моруната извършва през есенния и пролетния сезон. Хвърля хайвера си по бързите течения с каменисто дъно, при температура на водата 12- 13˚ С. Мръстенето протича през втората половина на май, но понякога и от края на април попадат индивиди със зрели полови продукти Количеството на хайверните зрънца се колебае в зависимост от големината на рибите и от възрастта от 52 000 до 1 380 000 броя. В периода на мръстене, количеството на зрелият хайвер достига до 20 % от теглото на женските екземпляри. Хвърлянето на хайвера(мръстенето) става през втората половина на май, но понякога и от края на април попадат индивиди със зрели полови продукти. Моруната достига значителна възраст - до 100 години. Видът е хищник, храни се изключително с риба (попчета, меджид и др).


3Руска есетра- (Acipenser guldenstaedti)




Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR; международен: IUCN CR[ A2d + 3d].

Гръбните плочки от 10 - 15, страничните 30 - 43, коремните 8 - 12. Муцуната къса заоблена. Долната уста прекъсната по средата. Проходен вид. В р. Дунав навлиза през цялата година - есента (след м.октомври) и през пролетта(април – май).

Хвърля хайвера си обикновено по каменистото дъно и бързите течения, при температура на водата 12-14˚С. Дължина на тялото до 2 метра, тегло над 30 кг. Цветът на тялото е тъмно сив, понякога черен, рядко има бели петна по гърба и страните. Коремът е бял. Размножава се през 2 - 3 години.

4Пъструга- (Acipenser stellatus)




Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR; международен: IUCN CR[A2d + 3d]. Район на разпространение - Черно, Азовско, Каспийско море, Бяло, Адриатическо море и по-големите им реки. Най- значителна е популацията в Каспийско море. От Черно море навлиза в р. Дунав , а от Бяло море в р.Марица. До средата на миналият век, през размножителните миграции в Марица са достигали до гр. Пловдив. Гръбните плочки от 11 - 24, страничните 30-36, коремните 9-14. Муцуната удължена, тясна и сплесната, дължината и представлява 62 - 65 % от дължината на главата. По страните на тялото между редовете плочки има лъчевидни пластинки. Мустачките къси, без ресни. Долната уста прекъсната по средата.Отгоре и отстрани е тъмна а коремът бял. Дължина 150-200 см., с тегло до 80 кг. Размножават се през 2-3 години.

5Шип- (Acipenser nudiventris)



Природозащитен статус: в България: изчезнал E; международен: IUCN CR A2d + 3d.

Гръбните плочки от 11-17, страничните 55-56, коремните 12-16. Мустачките с реснички. Долна уста непрекъсната, цяла по средата. Дълъг е до 2 метра. Гърбът чер коремът бял. Между редовете от плочки няма пластинки. Среща се в Черно, Каспийско и Аралско море от където навлиза в долните течения на реките или приморските блата и езера, където хвърля хайвера си. В р. Дунав все още се срещат единични екземпляри. На снимката е представен мъжки екземпляр, уловен през 2010 г вида в унгарската част на р.Дунав. Храни се в морето с молюски и дребни водорасли а в реките с личинки на насекоми и молюски. Шипът образува хибриди с пъстругата , моруната и руската есетра. Това е другата опасност за генетическо изчезване на вида – получаване на фертилни хибриди с другите есетрови видове.Размножава се през 2- 3 години.


6Чига- (Acipenser ruthenus)




Природозащитен статус: в България: застрашен вид; международен: IUCN EN[A2d].

Единствения сладководен представител на сем. есетрови. Среща се в реките от Черноморския и Каспийския басейн, а също и в Северния ледовит океан, от р. Об до р. Енисей. Гръбните плочки от 13-16, страничните 60-71, коремните 13-16. Долната уста прекъсната по- средата. Мустачките обикновено с реснички, Дължината на муцуната съставлява 37-49% от дължината на главата. Между редовете едри плочки се намират ситни назъбени зрънца, понякога само под гръбните плочки се намират малки изолирани пластинки. Цветът на тялото варира- гърбът е светлокафяв , коремът белезникав. На дължина обикновено достига 60-80 см, а на тегло 5-8 кг. През зимата заляга по дъното на Дунав, през пролетта напуща дълбочините и приближава бреговете. Хвърля хайвера си през втората половина на май, върху чисти чакълести места с бързо течение на водата. Храни се с личинки на насекоми, а през размножителния период и оплоден хайвер – собствен и на други есетрови видове. Чигата образува хибриди с есетрата, пъстругата и шипа, а хибрида с моруната (бестер) се използва в аквакултурното производство.


7Немска есетра- (Acipenser sturio)




Природозащитен статус: в България: изчезнал E; международен: IUCN CR [A2d + 3d;B2ab(ii,iii,v )].

Шестият от представителите на семейството вид– немската есетра Acipenser sturio е напълно изчезнала от басейна на Черно море. Срещал се от европейското крайбрежие на Атлантическия океан на север до Балтийско и Северно морета, както и в голяма част от Средиземноморския регион- Тиренско, Адриатическо, Йонийско, Егейско, Мраморно и Черно море и големите реки, вливащи се в тях. В Черно море в миналото са улавяни единични индивиди, най-често в района на Варна и Бургас. До средата на миналият век, от Егейско море видът заедно с пъстругата е навлизал в р. Струма и р. Марица. В Марица е достигал до Пловдив и Пазарджик. През размножителният период е обитавал големите реки, а през останалото време - открито море, крайбрежни и естуарни зони. Размножава се в периода април-май, като отлага хайвера си на места с бързо течение на водата и пясъчно или чакълесто дъно. Младите индивиди се хранят с ларви на водни насекоми, червеи, ракообразни и мекотели, а възрастните с мекотели, червеи и дребни риби.

Снимката е на спиртен препарат от 1972 г. на вида с тегло около 15-20 грама. Теглото на екземпляра предполага, че е уловен в р. Марица В морето, рибките навлизат при по-голямо тегло – над 40-50 гр. Препарата е от колекцията на видове от ихтиофауната на България на училище „Христо Смирненски”, гр.Хасково.

В Европа немската есетра днес съществува като реликтна популация в р. Жиронди– Франция. Тази популация се възпроизвежда от време на време през последните няколко десетилетия. Главните причини за състоянието на популацията на вида в Европа са от антропогенен характер– свръх уловите, промяна на хабитатите и замърсяването на средата. Плана за действие за спасяване (спиране на намаляването) на тази популация, има за цел съхраняването и в бъдеще.


8Основните етапи на застрашаване на съществуването на видовете в природата, към които има пазарен интерес– в това число и есетровите са:


- трайно намаляване на числеността на естествените популации, свързано с:
- повишаване на възможността за близкородствено размножаване, като резултат намаляване на генетичното разнообразие на вида;

- промени в резистентността на потомствата към традиционни болестотоворни причинители;
- намаляване на репродукционните възможности на вида – отсъствие на представители от двата пола по едно и също време в района на мръстилищата;
- получаване на фертилни хибридни форми при видове с близка наследственост, а с това опасност от генетично изчезване на вида;
- изчезване на вида от природата.

9Резултати от възстановителни програми на есетрови видове риби:


Във световната практика за запазване и възстановяване на популациите на застрашени от изчезване видове риби, наред с прилаганите от CITES мероприятия са свързани основно с:

  • Защита на местообитания и мръстилищата – опазване от замърсяване и от бракониерски улови през размножителния период;

  • Връщане в природата (реинтродукция) на потомства, получени при изкуствени условия.

  • Представяне на проблема пред обществеността чрез мащабни разяснителни и образователни кампании.

В много страни от регионите на естествения ареал на разпространени на есетровите видове се работи по програми за запазване на естествените популации, чрез връщане в природата на потомства получени при изкуствени условия.

Във Франция се изпълнява дългогодишна Програма по поддържане и увеличаване на последната европейска популацията на Acipenser sturio в басейна на река Gironde. Последната естествена репродукция е наблюдавана през 1994 год. Получените през 1995,2007,2008,2009,2011 год. потомства са върнати в системата на р. Gironde. На базата на изкуствено получавани не потомства от тази популацията, вече се работи и в Германия за възстановяване на вида в басейна на р. Елба.

По такава дългогодишна програма се работи и по запазване на популацията на атлантическата есетра – Acipenser oxyrinchs в Северна Америка.

От каспийският регион, Иран е страната която работи по поддържане на популацията на персийската есетра – Ac. persicus . Над 80 % от рестокинг дейността на Иран е за този вид. През 1997 год. около 24,5 мил. укрепнали рибки от вида са реализиране(пуснати) в Каспийско море. През 2008 количеството им е 10 мил. броя.

За популациите на есетровите видове от Черноморският басейн, мащабни мероприятия са провеждани в Русия. Института в гр. Краснодар, който функционира и като Федерален център по генетика и селекция на аквакултури, работи по държавна програма за поддържане на регионалните популации на есетровите видове. Годишно връщаните в природата изкуствено получавани потомства, достигат до 12 мил.бр. укрепнали рибки от всички видове.

За популациите от басейна на р.Дунав, страните от долното течение на реката(Сърбия,Румъния,България) имат „Планове за действие”, целящи възстановяване, стабилизиране и увеличаване числеността на дунавските популациите на тези видове.

В румънските териториалните води на р. Дунав, през периода 1990 – 2000 г се извършваше интензивен нерегулиран улов на есетрови видове, за добив на черен хайвер, което рефлектира върху числеността на популациите им. Като компенсация за това, през периода 2005-2009 год., Румъния работи по национална програма за връщане в реката на потомства получени по изкуствен начин. За този период са пуснати около 430 000 бр. 12-15 см рибки от Ac. stellatus, Ac. gueldenstaedti и Huso huso, които са индивидуално маркирани.

Като мащабни могат да се определят и мероприятията за поддържане на популациите на есетровите видове от Черноморския басейн, които се провеждат и в Турция. Извършват се мероприятия по връщане на потомства от руска есетра- Acipenser gueloenstaedti и пъструга- Ac. stellatus в делтата на р. Sakarya и Yeşilırmak. Потомствата са получени в рибовъдната база на Факултета по рибарство на Истанбулският Университет, на база внос на оплоден хайвер от Русия. Връщаните рибки също се маркират. Тази дейност е съпроводена с мащабна образователна програма сред учащите се и широка медийна информация .

В териториалните води на България има уловени три маркирани екземпляра – два руска есетра и един пъструга, от тази дейност в Турция. Първият екземпляр от руска есетра е уловен през м.ноември 2006 год. пред нос Галата-Варна, а вторият в началото на м.март 2012 год. в района на гр.Бургас. Пъстругата(на снимката) е уловена на 14.04.2012 год., в района на гр. Китен. По данни на д-р М. Деврим от факултета по Рибарство на Истанбулският университет, пъстругата е пусната в делтата на р.Сакария през м. ноември 2011 год., по проект финансиран от ФАО.





Маркиран екземпляр пъструга в Турция по проект на ФАО, уловен в района на гр.Китен.

В България от 1997 год. започна усвояване на параметрите на технологията за изкуствено получаване и отглеждане на потомства от есетрови видове. Получените резултати, дават възможност не само за отглеждане на различно възрастови потомства за добив на черен хайвер, но и за ежегодно връщане в р. Дунав на потомства от тези видове. Първите пуснати в Дунав чрез изкуствено размножаване укрепнали рибки от моруна и руска есетра са през 1998 год. – още преди страната ни да приеме „План за действие на есетровите риби в българските акватории на р. Дунав и Черно море”– приет през 2003 год.

До 2005 год., България беше единствената страна от долното течение на Дунав, която ежегодно връщаше в природата потомства от Ac. gueldenstaedti, Huso huso и Ac. ruttenus. Общо за периода, са пуснати над 550 000 бр. укрепнали рибки. От потомство руска есетра, получено през 2001 год., партида от 4 500 бр. със средно тегло от 300 гр. е пусната на 01.10. 2001 в реката в района на гр. Русе. От тях 30 бр. рибки са маркирани с метални марки. Един от маркираните екземпляри, със тегло над 1700 гр. е уловен в началото на м. октомври 2002 год. в района на гр. Трабзон– Турция.



Уловен в турското крайбрежие на Черно море, маркиран екземпляр от

потомство руска есетра -2001 гoд., получено в България.

10 Изисквания при улова и транспорта на производители от природните популации:


При получаването на потомствата предназначени за изпълнение на Програми за запазване на популациите на есетровите видове, производителите (родителските екземпляри), които ще се използват за репродукция, трябва да бъдат от популациите, размножаващи се в р. Дунав.

Уловът на тези производители, трябва да бъде съобразен с международните, националните и местни законови наредби, с размножителните миграции на видовете.



Транспортирането на уловените екземпляри от природата до репродукционната база трябва да бъде при минимален стрес, което e гаранция за добро състояние след транспорта. Това е от изключителна важност, тъй като риболюпилната база, определена за поддържане на естествените популации на видовете, ежегодно трябва да използва производители, уловени в реката, като се спазват някои основни изисквания:

  • Използване на риболовни методи и уреди избягващи нараняване на рибата;

  • Продължителността на времето между улова и транспорта на производителите до риболюпилните- да бъде максимално кратко;

  • Използване на специализиран транспорт при пренасянето на рибата от района на улова, до базата за размножаване;

  • При транспортирането да се използват подходящи транспортни контейнери, съобразно размера на рибите и поддържане на необходимите стойности на кислородното съдържание на водата;

  • По време на транспорта, да се използва вода от средата в която е уловена рибата. Да се контролира температурата на водата, като не се допуска повишаване на температурата, за да не се засили метаболитната активност;

  • Транспортните съдове трябва да бъдат чисти, дезинфекцирани и промити с чиста вода;



  • По време на улова, и транспорта, да се намали опасността от директното въздействие на слънчева светлина;

  • Да се намалят до минимум непредвидени ситуации (липса на необходимо оборудване, техническо състояние на транспортното средство, кислородно осигуряване и др.), с цел осигуряване на добро състояние на производителите по време на улова и транспорта;

  • Да се води документация за всички уловени от природата екземпляри по видова принадлежност и местоулов в съответен протокол.


11Изисквания при получаването на потомства от автохтонни за р. Дунав застрашени есетрови видове риби, с доказан произход от дунавските популации.


За да може да изпълнява програма за изкуствено получаване на потомства от застрашени видове на база уловени от природата производители, базата за изкуствено размножаване трябва да има:

  • Разрешително за улов на допустимият брой екземпляри от двата пола за получаване на потомства при изкуствени условия от съответните видове;




  • Да бъде регистрирана към ИАРА като Рибовъден обект със съответния регистрационен номер;




  • Възможност за провеждане на изкуствена репродукция на видовете, потомствата на които ще се използват за поддържане на есетровите популации;




  • Задължително наличие на квалифициран персонал, със съответен документ за квалификация в областта на аквакултурата;




  • Да извършва задължително индивидуално маркиране както на уловените от природата производители, така и на всички екземпляри от потомствата връщани в природата;




  • Да има възможност (оборудване) за отглеждане на получените потомствата за поддържане на Природните популации до размер 10-15 см, преди връщането им в природата;




  • Да документира уловите на възрастни екземпляри за репродукция и пусканите в природата потомствата по видове в съответни протоколи;

Мероприятията по опазване на естествените популации на есетровите видове , на база получаване на потомства чрез изкуствено размножаване трябва да водят до увеличаване не само на числеността на популациите, но и до запазване на генетичното разнообразие на видовете. Когато се отнася до запазване на генетичното разнообразие, малко рибовъдни ферми биха могли да имат необходимите умения и опит за успешно изпълнение на такива програми.

Генетичното разнообразие е основно изискване за запазване на видовете. Отделните популации на есетровите риби имат различен генотип и адаптация към средата. Това разнообразие не трябва да се компрометира от дейностите на риболюпилните. Не трябва да се използват производители(екземпляри) от популации имащи различни райони за възпроизводство .

При изкуственото размножаване на видовете, за хетерогенността на потомства е от значение е броят и начина на формиране на маточното стадо (местоулова на женски и мъжки екземпляри), които ще участват в размножителните кампании, а също така и метода(схемата) на осеменяване на хайвера.

Поради това, при получаване на такива потомствата, от основно значение е:

- при формиране на родителското стадо с необходимият брой производители, по-пълно да се представя генетическото разнообразие на вида;

- използване на производители през целия размножителен период, за да се обхване по-пълно популацията;

- недопускане на близкородствено размножаване (инбридинг) при получаване на потомствата;

- водене и съхранение на документацията по параметрите на производството на всички едновъзрастови потомства;

Улавянето на производителите, които ще участват в размножителната кампания, не трябва да бъде от един и същ участък на реката. В този смисъл, приложима е схемата използвана от Atlantik Sturgeon Aquaculture and Stocking Committee (Приложение 1), за размножителни дейности при поддържащо зарибяване (рехабилитация) на атлантическата есетра. Приложима е при случаи, когато се произвежда потомство от едновъзрастово поколение.

Изискването, използваните в репродукцията производители да не бъдат улавяни от едно и също место в реката и по едно и също време е важно условие за получаване на хетерогенни потомства. Това дава възможност в репродукционният цикъл да участват производители, характеризиращи по-пълно популацията на вида, а с това и получаване на потомства с по-голяма хетерогенност.

В традиционната практиката, когато има нелимитиран брой производители, получаването на необходимият хайвер за размножителната кампания се извършва след убиване на женските производители. При ограничен (лимитиран) брой на възможните за използване производители, трябва да се прилагат методи, които запазват производителите живи, със съхранени репродуктивни възможности. След участие в размножителна кампания, те трябва да са в състояние за обратното им връщане в природата.

При получаването на едновъзрастови потомства за връщане в природата, хетерогенността на същите зависи и от начина на осеменяване на хайвера. За целта, хайверът на всеки женски производител, се разделен на брой порции, равен на броя на мъжките и всяка порция се осеменява (опложда) самостоятелно със семенна течност от един мъжки. Това дава възможност да се получи хетерогенно потомство от всеки един женски производител, чрез участие на наследствения потенциал на всички мъжки в полученото потомство. При смесване на семенната течност от няколко мъжки производители за осеменяване на хайвера, практика, която се прилага при получаването на потомства за производство на пазарна риба, участието на наследствения потенциал на всички мъжки производители(хетерогенност) в потомството може да не се получи. Поради различната активност на сперматозоидите при различните мъжки производители, оплождането на хайвера може да се извърши без участие на наследствен материал от всички използвани в кампанията мъжки.

По същият начин, се получават хетерогенни потомства от семенна течност от един мъжки чрез осеменяване на хайвер на няколко женски производители. Поради това, регулярно трябва да се попълва половата структура на маточното стадо, или всяка година да се използват нови производители, улавяни от природата.


12 Маркиране и разселване на потомствата, получавани за запазване и увеличаване на популациите на есетровите видове в р. Дунав.


Работата по поддържане на популациите на есетровите видове в р. Дунав, изисква задължително маркиране, както на улавяните от реката възрастни екземпляри, така и на връщаните в нея изкуствено отглеждани потомства.

При уловът на възрастни екземпляри, се препоръчват следните процедури при маркирането на есетровите видове:

- използване на подходящи марки ( вътрешни, PIT tags и /или външни марки);

- регистриране на цялата информация на марката в база данни, съдържаща: пълното име на вида(местно и латинско), пол, стадии на зрялост, дата и место на улова, тегло, обща дължина, мостра(част) от перка (съхранена подходящо за генетичен анализ), време (период,сезон) на миграция на производителя(Приложевие 3);

- документиране на цялата информация, свързана с репродуктивността на женската, като общото количество хайвер, брой хайверни зърна в 1 гр., процент на оплодяемост и люпимост, зъщо записване на номера на марките на мъжките с които е оплоден хайвера.

- регистрирана двустранна външна и вътрешна маркировка, при възможност и DNA анализ на всички кръстосани двойки при получаване на потомствата.

Маркирането на потомствата преди пускането им в реката дава възможност, както за проследяване на същите по време на миграцията им до морето(продължителност и темп на нарастване), така и за мониторинг върху тези потомства до достигане на полова зрялост и участието им в размножителните миграции. Маркирането дава информация при улавянето в бъдеще на производители от природата за изкуствено размножаване, да не се допуска получаването на инбридни потомства, при възможност за използване на производители от едно и също поколение.

Марките, които ще се използват, трябва да са трайни, като се използват различни методи и видове марки. Изборът на подходящи и трайни марки трябва да сведе до минимум опасността от нараняване на рибата. Могат да се използват както външни, така и вътрешни марки, а също така и да се комбинират.

Външните марки дават възможност за визуален контрол върху поведението, на рибата по време на миграцията, без използване на специална апаратура. Този тип марки обаче са нетрайни, поради което не са подходящи за продължителен мониторинг.

Съществуват различни видове марки за вътрешно маркиране - PIT tags, magnetic tags (с кодирана информация върху телен носител). Те са изключително подходящи и надеждни за осъществяване на дългогодишен мониторинг върху поведението, развитието и участието на изкуствено получаваните потомства в репродукционния процес на популациите в бъдеще.



Поставяне на вътрешна марка(CWT)

Определянето на вида на марките и апаратурата за поставяне и контрол, които България ще използва при изкуствено получавани потомства за поддържане на естествените популации на есетровите видове от р.Дунав, трябва да се съгласува с колегите от Румъния, които работят по такава програма. Това е необходимо за да се осъществява съвместен мониторинг върху получаваните в България и Румъния потомства.

Ефекта от такъв съвместен мониторинг има изключително важно значение за запазване на хетерогенността на популациите на есетровите, при включване на изкуствено получаваните потомства сега, в програми за изкуствена репродукцията на видовете в бъдеще.

При определяне на възрастта и броя на екземплярите на поколенията за запазване на популациите на есетровите видове, се има предвид оцеляемостта на потомствата в зависимост от размера на рибките (Приложение 2). Колкото възрастта и размерите на рибките са по-големи, толкова и оцеляемостта им е по-голяма. Счита се обаче, че на по-ранна възраст рибките по-лесно и по-бързо се адаптират към условията на естествената среда. Поради това надделява мнението, че за поддържане на естествените популации на есетровите видове, пусканите в природата рибки трябва да бъдат на по-ранна възраст, като се увеличи броят им. При изпълнение на Програмата за запазване на популациите от руска есетра, моруна и пъструга в Румъния, се използват рибки с размер 10-15 см. Поради това предлагаме, връщаните в природата потомства от тези видове, получавани в България за поддържане на популациите им да бъдат с посочените размери. Отглеждането им до тези размери в люпилните е за период от 2,5-3 месеца.

Изхранването на отглежданите за връщане в Дунав потомства, трябва да включва не само специализиран комбиниран фураж но задължително и жива(естествена) храна. През личинковият период това е артемия, а след нея– тубифекс. Заедно с тубифекса може да се дава и фарш от едро смляна или ситно нарязана цаца. През последните 5-6 дни преди пускането на рибките, количеството на естествената храна се увеличава до 2/3 от дневната хранителна дажба.

В природата трябва да се връщат само екземпляри без проявени малформации – завити крайни части на гръдните правници, изкривяване на опашно стъбло, недоразвит оперкулум, което прави лесно нараними хрилете на рибката. Освен това, при отглеждането на рибките в люпилната, не трябва да се допуска заболяване, както от паразитни, така и от инвазивни болестотворни причинители. За пускане в реката трябва да бъда отбирани само нормално развити и здрави екземпляри.

Транспортирането на рибките от риболюпилната до участъка от реката за пускане се извършва със специализиран транспорт за жива риба. Товаренето се извършва с вода, без да се наранява рибата. Транспортните съдове трябва да се напълнят с вода, температурата на която да няма повече от 1-2 градуса разлика от тази на водата в която е отглеждана рибата. При натоварването на рибата поради стреса се отделя голямо количество слуз, която затруднява усвояването на кислорода от хрилете на рибата. Това особено силно е изразено при товарене и транспорт на потомства от руска есетра. Поради това след натоварване на всичката риба в контейнерите, да се извърши подаване на вода в същите до пълен водообмен. По време на транспорта, кислородното съдържание на водата в контейнерите не трябва да пада под 4 мг/л.

Пускане на рибките в реката е най-добре да бъде съобразено с периода на естественото размножаване на видовете(края на април-май) и достигане на посочения размер на рибките (юли). Подходящи за пускане на рибките в реката са места с течение на водата, което дава възможност рибките да не останат струпани на едно место, да се разселят на по-голяма площ, а с това да се намали пресата от страна на неприятели. Освен това местото на пускането не трябва да бъде плитко, защото рибките лягат на дъното и се задържат по-дълго в района. Пускането да бъде през светлата част на деня, за да има възможност да се наблюдава поведението им. Освен това, рибките трябва от транспортното средство, с водата директно да постъпват в реката, като разликата и в този момент между температурата да не е по-голяма от 1-2 градуса С.

През периода 1998 – 2005 година, потомства от есетрови в българската част на Дунав са пускани почти по цялото крайбрежие на реката – в района на Видин, Козлодуй, Оряхово, Белене, Лом, Свищов, Русе.

Пускането на рибките трябва да бъде в присъствието на комисия в която да има представители на организацията изпълняваща програмата по поддържане на популациите, на РИОС и на регионалната инспекция на ИАРА. Инспекторите на ИАРА трябва да осигурят забрана за улов с мрежи в района на разселване на рибките в деня на пускането.Пускането на рибките се документира чрез протокол подписан от представители на посочените организации.

Осъществяване на мониторинг върху потомствата по време на миграцията им от реката(местото на пускане), към морето се извършва чрез провеждане на контролни улови. За провеждане на същите се използват придънни риболовни мрежи, разполагани в района на предварително определени контролни пунктове от реката. На уловените екземпляри се отчита: номера на индивидуалната марка, местото на улова, теглото, голямата и малката дължината на тялото.

По- пълна би била информацията относно миграцията на потомствата, ако бъде съгласувана Програмата за поддържане на популациите на есетровите видове в р.Дунав на България с тази на Румъния. Информацията от Стационара на Института по рибарство за контрол върху миграцията на есетровите потомства в гр. Тулча в това направление, би дала завършваща информация за миграцията на връщаните от нас потомства в Дунава.


13 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


Соколов, Л., Е. Цепкин. 1996. Осетровые Азово-Черноморского и Каспийского басейнов(исторический обзор).-Вопр. ихт.,36,1, 15-27.

Ходоревская, Р., Е. Красиков, Г. Долгопол, О. Журавлева. 2000. Формирование запасов каспийских осетровых рыб в современных условиях.-Вопр. ихт., 40,5,632-639.

Amendment 1 to the interstate fishery management plan for atlantic sturgeon. 1998. Atlantic states marine fisheries commission(ASMFC)

Bacalbasa-Dobrovici, N. 1997. Endangered migratory sturgeons of the Lower Danube River and its delta.-Envir.Biol. of Fishes, 48, 201-207. Billard R., G. Lecointre. 2001. Biology and conservation of sturgeon and paddlefish. Reviews in Fish Biology and Fisheries. 10: 355-392.

Billard R., G. Lecointre. 2001. Biology and conservation of sturgeon and paddlefish. Reviews in Fish Biology and Fisheries. 10: 355-392.

Birstein V., P. Doukakis, B. Sorkin & R. DeSalle. 1998. Conservation Biology,12(4): 766-775.

Chebanov M.S., Billard, R. 2001.The culture of sturgeons iun Russia: production of juveniles for stocking and meat for human consumption// Aquat.Living Resours. 14: 375-381.

Chebanov M.S., Galich E.V., Ananyev D.V. 2008. Strategy for conservation of sturgeon under the conditions of the Kuban River flow regulation// Special Publication of the World Sturgeon Conservation Society. 2.:70-82.

Chebanov M.S., Karnaukhov G.I, Galich E.V.,Chmyr Yu.N. 2002. Hatchery stock enhancement and conservation of sturgeon,with an emphasis on the Azov Sea population// j. Appl. Ichthyol. 18: 463-469.

Conte F.S., Doroshov S.I., Lutes P.B.,Strange E.M., 1988. Hatchery manual for the white sturgeon Acipenser transmontanus R. with application to other north American Acipenseridae Uneversity of California,Division of Agriculture and Natural Resources,Oakland, Califotnia, 1054 pp.

Sturgeon hatchery practices and management for release Guidelines. 2011.Food and agriculture organization of the united nations. Ancara.

Hensel, K.,J. Holcik. 1997. Past and curen status of sturgeons in the upper and middle Danube Diver.-Environ. Biol. of Fishes, 48, 185-200.

Reinartz, R. 2002. Sturgeon in the Danube River, IAD, 150 pp.

Raymakers, C. 2006. CITES, the Convention on International Trade in Endangered Species of WSild Fauna and Flora: its role in the conservation of Acipenseriformes, J. Appl. Ichthyol., 22, 53-65.

Williot, P., T. Rouault,R. Brun., M. Pelard, D. Mercier. 2002. Status of caught wild spawners and propagation of the endangered sturgeon Acipenser sturio in Franse a synthesis internal. Rev. Hydrobiol., 87, 5-6: 515-524

14 Приложение 1


Брой на ефективно размножаване(Ne)

За есетрови видове(от една застрашена суб-популация/популация), който да бъде използван при всички размножителни дейности за поддържащо зарибяване (рехабилитация) или реинтродукция, когато се произвежда потомство от едновъзрастово поколение(за да се постигне генерационно ефективен брой на популацията (Ne GEN) = 100 и степен на кръстосващи се по между си поколения ΔF max =0,50%

(според ASMFC, 1996 )

Вид

Сред. Възраст

на първо съзряване на женските –години

Брой на ефективно развъждане



поколениe

Брой женски/бр.мъжки уловенив една и съща зона на реката

Препоръчително използване

години за изкуствено размножаване

Моруна

Huso huso

14

100

7

5 / 3

3 / 5


3 / 4

4 / 3


Руска есетра

Ac.gueldenstaedte

12

100

12

6 / 6

8 / 5


5 / 8

Пъструга

Ac.stellatus

8

100

14

7 / 7

9 / 6


6 / 9

Чига

Ac.ruttenus

5

100

20

10 / 10

11 / 9


9 / 11

Шип

Ac.nudiventris

12

100

8

4 / 4

3 / 6


6 / 3

Където: 1/ Ne = 1/(Nm) + 1/(Nf) и Δ F = 1/ (2Ne) = 1/ (8Nm) + 1/(8Nf)

с Nm – ефективен брой мъжки и Nf – ефективен брой женски.



Ne / поколения = Δ (Ne1 +Ne2 + Ne 3+ .......... Ne GL), където

GL – генерационен интeрвал

1 Atlantic Sturgeon Aquaculture and Stoking Committee(1996), ASMFC Breeding and



Stocking Protocol for Cultured Atlantic Sturgeon, NOAA

15 Приложение 2


Брой малките рибки от една възраст отгледани в риболюпилната,необходими

за получаване на един полово зрял производител.

Възраст

Брой индивиди

Укрепнали –ср- т. 1,5 3,0 гр.

160 – 200

1 година +

16 – 24

2 години +

8 – 12



Корелация между размер-гр. и оцеляемост-% при потомствата на различни

есетрови видове:

Вид

0,5-1,5

2-7

8-10

11-20

21-30

31-40

41-50 над 50


Руска

0,4

0,6-1,3

2,5

5,0

20

32

51,6 100

Пъструга

0,4

0,6-1,3

2,5

5,0

20

32

51,2 100

Моруна

0,4

0,6-1,3

2,5

5,0

20

32

51,2 100

Чига

0,2

0,4-00,9

2,1

4,2

16,8

26,9

43,0 100


16 Приложение 3


Сериен №.................. Контрол от

Риболюпилна............. Риболовен инспектор

Управител:................. Име и фамилия:

Карта №:

Подпис:.......................

ДОКЛАД ЗА УЛОВ НА ЕСЕТРОВИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ

.................... Дата....................



Име и фамилия на риболовеца

Разреши

телно на риболо

веца No

Разрешително на pиболюпилната за улов №

Отличителни белези на лодката

Риболовни уреди





























































Место(зона) на улова:

Характеристика на уловения екземпляр:

Спецификация

Мерна единица




Вид







Пол

М/Ж




Стандартна дължина

см




Общо тегло

кг




Марка №







Подпис на риболовеца: Представител на люпилната:

1..................... Име и фамилия:

2..................... Подпис:

17 Приложение 4


Люпилната:

Управител:

Подпис:




Спецификация

Дата на улова/№ на протокола за улов

Очаквано кол.хайвер-кг/семенна течност-мл

Дата на доене/пол. кол. хайвер-кг

Дата на излюпване/ бр . личинки

Дата/

бр. малки рибки

Дата/

на пускане в природата




Вид / Марка №

Тегло-

кг

Пол

1
































































2
































































3

































































Цени на които е закупена апаратурата от North West Marine Technologies at www.nmt.us, за маркиране и разчитане на маркери от румънските специалисти при изпълнение на програмата за поддържане на есетровите популации в р.Дунав

Елемент Цена - USD

  1. Ръчен „Multishot Tag” инжектор 7 000,00

  2. Ръчен”Wand” (детектор открива маркера в близост до 20 мм) 5 000,00

  3. „Magni Wiewer” (малък микроскоп за разчитане на маркери) 200,00

  4. 20 000 бр. (2 ленти) единични „CWT ” маркера; за есетрите се

използват по 2 маркера; цена USD 82,75 за 1 000 маркера 1 655,00

  1. Полеви комплект „Multishot Tag инжектор 290,00

  2. 5 бр. негравирани игли 118,00

Доставката от САЩ не се таксува 00

Междинна сума 14 263,00

Отстъпка 3 000,00

------------------------



Общо 11 263,00

Настоящата методика е изготвена в рамките на ДОГОВОР ЗА УСЛУГА № 34/ 02.04.2012 между ВВФ - Световен фонд за дивата природа, Дунавско- Карпатска програма България и Екологичен център ЕООД в рамките на Договор за безвъзмездна финансова помощ № 5103020–С-012 по оперативна програма «Околна среда 2007-2013г.», съ-финансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Kохезионния фонд на Европейската общност, Номер на договора: 5103020–С-012, Проект № 5103020-23-666: „Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България”, Приоритетна ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие”.




Каталог: downloads
downloads -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница