Програма за провеждане на държавни изпити за придобиване

ІІ. ОРГАНИЗАЦИЯ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ИЗПИТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ТРЕТА СТЕПЕН НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

1. 
   Държавните изпити за придобиване трета степен на професионална квалификация са:
   
   1. 
      писмен изпит по теория на професията и специалността върху учебното съдържание от задължителната професионална подготовка;
      

2. 
   Държавният изпит по теория на професията и специалността се провежда във формата на тест, който включва въпроси, чието правилно решение дава общ брой точки – 60. Държавният изпит по теория на професията се счита за успешно издържан, ако ученикът е постигнал най-малко 50% от максималния брой точки за теста. Изпитът е анонимен. Времетраенето на държавния изпит по теория е 4 (четири) астрономически часа. Изпитната комисия на държавния изпит по теория на професията се определя от директора на съответното училище в съответствие с чл. 35 от ЗПОО, като включва не по-малко от трима специалисти.
   
3. 
   В деня на изпита в запечатани пликове се представят пет изпитни варианта на тест, от които чрез жребий се изтегля един изпитен вариант за всички ученици.
   
4. 
   Държавният изпит по практика на професията се състои в изработване на изделие / произведение / творба – дипломна работа, в съответствие с компетенциите за достигане трета степен на професионална квалификация по професията.
   
5. 
   Видът на изделието / произведението / творбата – на дипломната работа се възлагат чрез индивидуално практическо задание.
   
6. 
   Индивидуалните практически задания се подготвят от комисия, определена със заповед на директора, като се съобразяват с конкретните условия за провеждане на изпита и се утвърждават от директора на училището.
   
7. 
   Всяко индивидуално практическо задание включва и критерии за оценяване на дейностите, предвидени в него. Критериите в индивидуалните практически задания са съобразени с единните национални критерии в изпитната програма.
   
8. 
   Времето и мястото за провеждане на държавния изпит по практика на професията се определя по график, утвърден от директора на училището.
   
9. 
   Държавният изпит по практика на професията е публичен и е с продължителност до 3 дни по 6 астрономически часа дневно.
   
10. 
    Изпитната комисия на държавния изпит по теория на професията се определя от директора на съответното училище в съответствие с чл. 35 от ЗПОО, като включва не по-малко от трима специалисти.
    
11. 
    В определеното в графика време и място за провеждане на държавните изпити по теория и практика на професията учениците се явяват с документ за самоличност.
    
12. 
    Оценките поставени от изпитните комисии са окончателни и не подлежат на промяна.
    

1. 
   История на изкуството
   
2. 
   Пластична анатомия
   
3. 
   Перспектива
   

Тестът за писмения изпит по теория на професията се състои от три модула:

4. 
   А. Първи модул - включва 22 въпроса със затворен отговор от учебното съдържание по дисциплините: История на изкуството – 12, Пластична анатомия – 6, Перспектива - 4. Всеки верен отговор носи по 1 точка. Максималният брой точки от първия модул на теста е 22 точки.
   

Б. Втори модул

- включва въпроси с отворен отговор, съобразени с учебното съдържание по дисциплините: 18 въпроса със отговор отговор от учебното съдържание по дисциплините: История на изкуството – 10, Пластична анатомия – 5, Перспектива - 3. Всеки верен отговор носи по 1 точка. Максималният брой точки от първия модул на теста е 18 точки.

В. Трети модул - писмено развиване на тема, изтеглена чрез жребий от предварително обявени 10 изпитни теми от учебното съдържание по история на изкуството. Писмената работа е в обем до три страници. Максималният брой точки от третия модул на теста е 20 точки. Оценяването на работите се извършва въз основа на критериите, определени в Раздел V на програмата „Система за оценяване”, съобразно учебното съдържание към съответната тема.

• 
  Учебно съдържание по перспектива
  

• 
  Учебно съдържание по пластична анатомия:
  

• 
  Учебно съдържание по история на изкуството
  

Учебното съдържание към първи и втори модул включва теоретични знания за различни етапи от история на изкуството.

• 
  Предпоставки за възникване и основни характеристики на изкуството на Двуречието – географско положение, обществено устройство, писменост – 2 т.
  
• 
  Паметници на архитектурата и скулптурата на Шумер, Акад, Вавилон, Асирия и Персия – храмове, дворцова архитектура, кръгла скулптура, релефи – 2 т.
  
• 
  Предпоставки за възникване и основни характеристики на Египетското изкуство – географско положение, обществено устройство, писменост – 2 т.
  
• 
  Особености на египетския канон – 2 т.
  
• 
  Периодизация на египетското изкуство – 1 т.
  
• 
  Паметници на египетската архитектура, скулптура и живопис от отделните периоди – гробници, храмове, монументална скулптура, релефи, стенописи – 3 т.
  

• 
  Изкуството на Древна Гърция – предпоставки, характеристики, периодизация – 2 т.
  
• 
  Архитектурни ордерни системи. Паметници на архитектурата в Древна Гърция (Акропола в Атина, Пергамски олтар, Мавзолея в Халикарнас) – 2 т.
  
• 
  Стилове в гръцката вазопис – 1 т.
  
• 
  Гръцка скулптура - общи характеристики за отделните периоди: примери за творби на Фидий, Мирон, Поликлет, Скопас, Лизип, Праксител, скулптура на елинизма – 3 т.
  
• 
  Изкуството на Рим – предпоставки, характеристики, периодизация – 1 т.
  
• 
  Значими паметници на римската архитектура, скулптура и живопис (Колизеум, Пантеон, Траянова колона, портретна скулптура, живописни стилове от Помпей) – 3 т.
  

• 
  Италиански ренесанс – предпоставки за развитие, характеристики, периодизация – 2 т.
  
• 
  Главни представители и значими произведения на архитектурата, живописта и скулптурата от Проторенесанса и Ранния ренесанс (Джото, Мазачо, Брунелески, Гиберти, Донатело, Пиеро дела Франческа, Ботичели) – 3 т.
  
• 
  Значими представители и произведения на живописта и скулптурата от Зрелия ренесанс (Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело Санти) – 2 т.
  
• 
  Северен Ренесанс – предпоставки и характеристики – 2 т.
  
• 
  Значими автори, произведения и характерни особености на Ренесанса в Нидерландия, Германия и Франция (Ян ван Ейк, Брьогел, Бош, Дюрер, Холбайн) – 3 т.
  

• 
  Предпоставки за развитието на изкуството през ХVІІ век. Характеристики на изкуството на барока и класицизма – 3 т.
  
• 
  Понятие за стил – 1 т.
  
• 
  Характерни особености на Италианската и Фламандската художествени школи – примери за автори и творби от архитектурата, скулптурата, живописта и графиката (Караваджо, Бернини, братя Карачи, Рубенс, ван Дайк) – 4 т.
  
• 
  Характерни особености на Холандската, Испанската и Френската художествени школи – примери за автори и творби от архитектурата, скулптурата, живописта и графиката (Франс Халс, Рембранд, Вермеер, Ел Греко, Веласкес, Рибера, Пусен, Лoрен, ла Тур) – 4 т.
  

• 
  Художествено наследство по българските земи до периода на Траките (пещерни рисунки от Магурата, Варненски халколитен некропол, идолна пластика) – 2 т.
  
• 
  Антично изкуство по крайбрежието на Черно море – 2 т.
  
• 
  Характеристики на изкуството на Траките – 2 т.
  
• 
  Архитектура на траките (Севтополис, Перперикон, гробниците в Свещари и Мезек) – 2 т.
  
• 
  Особености на тракийската живопис – гробниците в Казанлък и Александрово – 2 т.
  
• 
  Тракийски съкровища (Вълчитрънско, Панагюрско, Летнишко, Врачанско и Рогозенското съкровища) – 2 т.
  

• 
  Изкуството на Първа българска държава. Архитектура (Голяма базилика в Плиска, Златна църква в Преслав) – 2 т.
  
• 
  Развитие на скулптура, керамика, торевтика (Мадарски конник, Преславска керамика, Преславско златно съкровище) – 2 т.
  
• 
  Архитектура на Втора българска държава (столицата Търново; църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново, църкви в Несебър) – 3 т.
  
• 
  Живописта през Втората българска държава – стенописи и икони (стенописи в Боянската църква и в скалните манастири в Иваново) – 3 т.
  
• 
  Особености на миниатюрата през Втората българска държава (Манасиева хроника, Лондонско четвероевангелие) – 2 т.
  

• 
  Предпоставки, характеристики, особености на Българското възраждане – 3 т.
  
• 
  Особености на българската възрожденска архитектура. Църковна и светска архитектура – манастирски комплекси, градска архитектура, мостове (Рилски манастир, майстор Колю Фичето) – 3 т.
  
• 
  Възрожденски иконописни школи – характеристики на Тревненската, Банската, Самоковската иконописни школи – основни представители и паметници (Йоаникий папа Витанов, Тома Вешанов Молера, Захарий Зограф). Развитие на светска живопис (Захарий Зограф, Станислав Доспевски) – 3 т.
  
• 
  Възрожденски резбарски школи – характеристики на Тревненската, Дебърската, Самоковската – основни представители и паметници (Таваните в Даскаловата къща, иконостас в Рилския манастир) – 3 т.
  

• 
  Основни процеси в развитието на българското изкуство от Освобождението до Първата световна война. Дружества на художниците, Рисувално училище, първи изложби – 2 т.
  
• 
  Навлизане на академизма – автори и творби (Иван Мърквичка, Николай Павлович, Ярослав Вешин, Антон Митов, Иван Ангелов) – 2 т.
  
• 
  Навлизане на модерни течения в българското изкуство (Сирак Скитник, Никола Петров, Никола Маринов) – 2 т.
  
• 
  Българското изкуство между двете световни войни. Дружество „Родно изкуство“. Характерни черти в творчеството на Ал. Божинов, Б. Денев, И. Лазаров, И. Милев, В. Димитров – Майстора, Ц. Лавренов, В. Захариев, Д. Узунов – 3 т.
  
• 
  „Дружество на новите художници”. Характерни черти в творчеството на Любомир Далчев, Васка Емануилова, Александър Жендов, Илия Бешков, К. Цонев, И. Ненов – 3 т.
  

• 
  Предмодерни явления в европейското изкуство: Романтизъм и Реализъм – същностни характеристики, автори, творби (Фридрих, Жерико, Дьолакроа, Търнър, Констабъл, Гоя, Курбе, Миле, Домие) – 3 т.
  
• 
  Предпоставки за възникване и основни характеристики на Модерното изкуство – 2 т.
  
• 
  Същностни характеристики на първите модерни течения: Импресионизъм (Мане, Моне, Реноар, Дега, Роден), Постимпресионизъм (Сезан, Гоген, ван Гог, Тулуз-Лотрек, Сьора), Символизъм (Моро, Мунк) – характеристики, автори и творби – 4 т.
  
• 
  Същностни характеристики на Ар нуво (Сецесион) – архитектура, декоративно-приложни изкуства, плакат (Муха, Гауди, Климт) – 3 т.
  

• 
  Същност на понятието „авангард“ – 1 т.
  
• 
  Характеристики на основните течения на Ранния европейски авангард, автори и творби: Фовизъм (Матис), Експресионизъм (група „Мост, група „Синият конник”), Кубизъм (Пикасо, Брак), Футуризъм (Бочони, Бала), Абстракционизъм (Кандински, Малевич), Конструктивизъм (Габо, Певзнер), Баухаус (Гропиус, Мис ван дер Рое), Дадаизъм (Цара, Дюшан, Арп), Сюрреализъм (Миро, Дали, Ернст) – 4 т.
  
• 
  Нови изразни форми: инсталационни форми (Марсел Дюшан), пърформанс (Марина Абрамович, Алан Капроу), медийни форми (Нам Джун Пайк) – 2 т.
  

• 
  Основни течения свързани с развитието на живописта и скулптурата след Втората световна война: Абстрактен експресионизъм (Джаксън Полак), Оп арт (Вазарели), Поп арт ( Анди Уорхол, Рой Лихтенщайн), Минимъларт (Франк Стела, Доналд Джъд), Неоекспресионизъм (Анселм Кифер), Хиперреализъм (Чък Клоуз) – 3 т.
  
• 
  Концептуална тенденция в изкуството след Втората световна война: Нови реалисти, Лендарт, Концептуаларт, индивидуални концептуални стратегии (Арман, Робърт Смитсон, Кристо). Технологична тенденция в изкуството след Втората световна война - развитие на фотографията (Синди Шърман), кинетично изкуство (Александър Калдър, Жан Тингели), Видео арт (Бил Виола), дигитални изкуства – 2 т.
  

Забележка: Разпределението на точките се отнася за критерия „Степен на обхващане на проблематиката“ – 12 т.

Цифрова оценка = общият брой точки от всички критерии разделени на 10.

Получената цифрова оценка се изчислява с точност до 0,01.

Оценяването на писмените работи от държавния изпит по теория е в съответствие с Държавния образователен стандарт за оценяването. Изпълнението на практическото задание от държавния изпит по практика се оценява в съответствие с Държавния образователен стандарт за оценяването.

№	Критерии за оценяване по теория на професията и специалноста	Максимален брой точки
1.	Тест – първи модул, двадесет и два въпроса със затворен отговор	22
2.	Тест – втори модул, въпроси с отворен отговор	18
3.	Тест – трети модул, писмено развиване на тема	20
3.1	- степен на обхващане на проблематиката – 12 т.
3.2	- познаване и владеене на терминологията – 2 т.
3.3	- вярност на определенията и примерите – 2 т.
3.4	- логична структура на изложението – 2 т.
3.5	- граматически правилен език и стил – 2 т.
	Общо:	60

Оценяването на изпита по практика на професията се извършва по единни критерии, съгласно приложените таблици по всяка специалност. За всеки критерий се определя относителна тежест в точки. Максималният брой точки за всяко изпитно задание /дипломна работа/ е 60 точки. В зависимост от показаните знания за всеки критерий могат да се получат от 0 до максималния брой точки.

• При пълно и вярно покриване на съдържанието на критерия се поставят максималния брой точки;

• При непълно покриване на съдържанието се отнемат от 20 до 50 % от максималния брой точки;

• При допуснати съществени пропуски и грешки се отнемат над 50% от максималния брой точки, които могат да бъдат и 0.

• Точките от всички критерии се събират и получената максимална сума от 60 точки се дели на 10 и се получава оценката по шестобална система, която се изчислява с точност до 0.01.

• Окончателната оценка е средноаритметична от оценката, поставена от всеки член на изпитната комисия с точност до 0.01.
Препоръчителна литература
1. Алпатов, М. История на изкуството, том 1- 4. Български художник, С., 1981

2. Аврамов, Д. Естетика на модерното изкуство. Кибеа, С., 2009

3. Бамес, Г. Човешкото тяло. Труд, С., 2000

4. Бел, Дж. Огледалото на света. Нова история на изкуството. Рива, С., 2009

5. Ваклинов, С., Друмев, Д. История на българското изобразително изкуство. том 1. БАН, София, 1976

6. Григоров, Т. Перспектива. Просвета, С., 1998

7. Гомбрих, Е. Изкуството и неговата история. Български художник, С., 1992

8. Дворянов, О. Въведение в неконвенционалните форми. Симолини, С., 2010

9. Дворянов, О. Концептуалната тенденция в съвременното изкуство. Веда Словена, С., 2003

10. Джансън Х.У. История на изкуството, том 1- 4. Елементи, С., 2014

11. Димитров, Г. Изкуството на ХХ век – съдбата на авангарда. Просвета, С., 2001

12. Добрев, Д. Изкуството. История на идеите. С., 2014

13. Иванова, В., М. Коева. Пластичното богатство на възрожденската църковна дърворезба. ДИ Септември, С., 1981

14. Кирчев, Х. Атлас глава. ДИ Народна просвета, С., 1985

15. Лвова, Е. Българско възрожденско изкуство. Български художник, С., 1978

16. Маринска, Р. 20-те години в българското изобразително изкуство. Отворено общество, С., 1996

17. Мецгер, Ф. Изкуството на перспективата. Книгомания, С., 2007

18. Раушенбах Р. Пространствени построения в живописта. Български художник, С., 1984

19. Фартинг, С. Изкуството. Цялата история. С., 2013

20. Чоканов, К. Пластична анатомия. Наука и изкуство, С., 1974

21. Божков, А. Българско изобразително изкуство. ДИ Септември, С., 1988

22. 120 години Българско изкуство. С., 2012