Програма за провеждане на държавни изпити за придобиване



Дата09.04.2018
Размер182.18 Kb.
#65189
ТипПрограма
Проект!

DZI_3 jni_2016
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
НАЦИОНАЛНА ИЗПИТНА ПРОГРАМА

ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ИЗПИТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ

НА ТРЕТА СТЕПЕН НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ






Код по СППОО

Наименование

Професионално направление:

212

Музикални и сценични изкуства

Професия:

212010

Музикант – инструменталист

Специалности:

2120101

Пиано




2120102

Цигулка




2120103

Виола




2120104

Виолончело




2120105

Контрабас




2120106

Флейта




2120107

Обой




2120108

Кларнет




2120109

Фагот




2120110

Валдхорна




2120111

Тромпет




2120112

Цугтромбон




2120113

Туба




2120114

Саксофон




2120115

Ударни инструменти




2120116

Арфа




2120117

Класическа китара




2120118

Акордеон

Професия:

212030

Музикант – вокалист

Специалности:

2120301

Класическо пеене




2120303

Поп и джаз пеене



Утвърдена със Заповед № ……………….. 2016 г.

София, 2016 година


І. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ЦЕЛ НА ИЗПИТНАТА ПРОГРАМА

Националната изпитна програма е предназначена за организиране и провеждане на държавните изпити по теория и по практика на професията и специалността за придобиване трета степен на професионална квалификация по професията 212010 Музикант-инструменталист за специалностите 2120101 пиано, 2120102 цигулка, 2120103 виола, 2120104 виолончело, 2120105 контрабас, 2120106 флейта, 2120107 обой, 2120108 кларинет, 2120109 фагот, 2120110 валдхорна, 2120111 тромпет, 2120112 цугтромбон, 2120113 туба, 2120114 саксофон, 2120115 ударни инструменти, 2120116 арфа, 2120117 класическа китара, 2120118 акордеон и по професията 212030 за специалностите 2120301 класическо пеене, 2120303 поп и джаз пеене, от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл.6 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО).

Целта на настоящата национална изпитна програма е да определи единни критерии за оценка на професионалните компетенции на обучаваните, изискващи се за придобиване трета степен на професионална квалификация по изучаваната професия и специалност.

Националната изпитна програма е разработена във връзка с чл. 36 от Закона за професионалното образование и обучение в съответствие с Държавното образователно изискване за придобиване на квалификация (Наредба № 58 от 13 февруари 2012 г. за придобиване на квалификация по професия Музикант-инструменталист, изд. ДВ, бр. 22 от 16 март 2012г.).

Държавните изпити по теория и по практика на професията и специалността се провеждат в съответствие с изискванията на ЗПОО и Наредба № 3 от 15.04.2003 г. за системата на оценяване.

ІІ. СЪДЪРЖАНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИЗПИТНА ПРОГРАМА
Настоящата национална изпитна програма съдържа:


  1. За държавния изпит по теория на професията и специалността:

А. Формат и учебно съдържание

Б. Критерии за оценяване




  1. За държавния изпит по практика на професията и специалността:

А. Изисквания

ІІ. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ ИЗПИТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ТРЕТА СТЕПЕН НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ
1. Държавните изпити за придобиване трета степен на професионална квалификация са:

- писмен изпит по теория на професията и специалността върху учебното съдържание от задължителната професионална подготовка;

- изпит по практика на професията.

2. Държавният изпит по теория на професията и специалността се провежда във формата на тест, който включва въпроси, чието правилно решение дава общ брой точки – 60. Държавният изпит по теория на професията се счита за успешно издържан, ако ученикът е постигнал най-малко 50% от максималния брой точки за теста. Времетраенето на държавния изпит по теория е 4 (четири) астрономически часа. Изпитната комисия на държавния изпит по теория на професията се състои от не по-малко от трима учители, назначени със заповед на директора на училището.

3. В деня на изпита в запечатани пликове се представят пет изпитни варианта на тест, от които чрез жребии се изтегля един изпитен вариант за всички ученици.

4. Държавният изпит по практика представлява индивидуално изпълнение на музикална програма, съставена в съответствие с образователните изисквания и учебните програми за професия музикант-инструменталист по съответните специалности, по график на училището.

5. Държавният изпит по практика на професията е публичен и се провежда пред комисия с не по-малко от трима специалисти, назначена със заповед на директора на училището.

6. В определеното в графика време и място за провеждане на държавните изпити по теория и практика на професията учениците се явяват с документ за самоличност.


ІІІ. УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПИСМЕНИЯ ИЗПИТ ПО ТЕОРИЯ

НА ПРОФЕСИЯТА И КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
Учебното съдържание за писмения изпит по теория на професията обхваща следните музикално-теоретични дисциплини:

  • Теория на музикалните елементи (ТМЕ);

  • Хармония;

  • Музикален анализ;

  • История на музиката.

Тестът за писмения изпит по теория на професията се състои от три модула:



А. Първи модул - включва 22 въпроса със затворен отговор от учебното съдържание по дисциплините: теория на музикалните елементи – 8 (ТМЕ), хармония - 6, музикален анализ – 4 история на музиката - 4. Всеки верен отговор носи по 1 точка. Максималният брой точки от първия модул на теста е 22 точки. Два от осемте въпроса по ТМЕ са слухови задачи, които са записани на CD и задължително се прослушват два пъти в началото на изпита.
Б. Втори модул – състои се от две части :

-първа част – включва 3 въпроса с отворен отговор (практически задачи), съобразени с учебното съдържание по дисциплините: теория на музикалните елементи, хармония и музикален анализ . Всяка дисциплина участва с по един въпрос (задача), като верните отговори по теория на музикалните елементи носят 2 т.; по хармония – 4 точки; по музикален анализ - 2 точки. Максималният брой точки за въпросите с отворен отговор (практическите задачи) е 8.

-втора част - включва комплексна слухова задача с едновременно наблюдение и анализ на нотен текст от музикалната литература (в клавирна фактура), съобразен с учебното съдържание по дисциплините: теория на музикалните елементи, хармония, музикален анализ и история на музиката. Теория на музикалните елементи и хармония участват с по 3 въпроса, музикален анализ и история на музиката участват с по 2 въпроса, като всеки верен отговор носи по 1 точка. Максималният брой точки за комплексната слухова задача е 10. Максималният брой точки от втория модул на теста е 18 точки.

Музикалните примери от комплексната слухова задача са записани на СD и задължително се прослушват два пъти в началото на изпита.


В. Трети модул - писмено развиване на тема, изтеглена чрез жребий от предварително обявени 10 изпитни теми по учебно съдържание по история на музиката. Писмената работа е в обем до три страници. Максималният брой точки от третия модул на теста е 20 точки. Оценяването на работите се извършва въз основа на критериите, определени в Раздел V на програмата „Система за оценяване”, съобразно учебното съдържание към съответната тема.


  • Учебно съдържание по „Теория на музикалните елементи”:

Теоретични знания, практически и слухови задачи, които включват определяне, построяване и отгатване на:

  1. Октавови групи; основни и производни степени, хроматични знаци; нотни ключове - виолинов сол ключ, басов фа ключ, алтов до ключ и теноров до ключ; транспониране чрез смяна на ключа.

  2. Прости и сложни метруми. Размери: 2/4, 3/4, 4/4, 3/8, 6/8, 9/8, 12/8; 3/2, alla breve; 5/8 (5/16), 7/8 (7/16), 8/8 (8/16), 9/8 (9/16), 11/8 (11/16). Променливи размери. Основно и особено деление на двуделните и триделните нотни стойности. Видове синкопи.

  3. Мажорни и минорни тоналности до седем знака включително. Видове тоналности. Разновидности на мажорния и минорния лад: натурален, хармоничен, мелодичен и бихармоничен вид. Пентатоника. Старинни ладове.

  4. Прости диатонични и хроматични интервали – мелодични и хармонични. Видове движения при двуглас. Валдхорнов ред при интервалите.

  5. Видове квинтакорди и техните обръщения. Доминантов септакорд и обръщенията му.

  6. Обозначения на италиански език на видовете темпа и отклонения. Динамика и динамични знаци. Украшения. Основни знаци за съкращения в нотописа.




  • Учебно съдържание по „Хармония”:


Теоретични знания и практически задачи, които включват:
1. Четиригласен строеж и свързване на акордите. Главни и второстепенни тризвучия. Четиризвучия на II, V и VII степени. Разрешения на доминантовото четиризвучие.

2. Ладово-хармонични функции на акордите. Класическа функционална логика.

3. Диатонична секвенция.

4. Каденци – видове според акордов състав, хармоническо и мелодическо положение и метричен момент.

5. Неакордови (чужди) тонове. Характерни акорди под влияние на старите и едноименните тоналности.

6. Отклонение от тоналността и диатонична модулация.

Дейностите, свързани с практическите задачи, включват:

1. Хармонизиране на четиритактово построение при зададени мелодия в сопран или цифрован бас с диатонични тризвучия и четиризвучия на II, V и VII степени (без чужди тонове) в тоналности до 3 знака включително и размер 3/4 или 4/4.

2. Хармоничен анализ, основан на учебното съдържание.


  • Учебно съдържание по „Музикален анализ”.

Теоретични въпроси и практически задачи по темите:


  1. Музикална форма и жанр.

  2. Музикално-изразни средства.

  3. Музикална тема. Определяне на границата и структурата на музикалната тема.

  4. Основни формообразуващи принципи и части на формата.

  5. Период. Части на периода. Видове.

  6. Прости форми. Видове, буквени схеми.

  7. Вариационна форма.

  8. Сложни форми: сложна триделна форма, рондо, сонатна форма. Особени случаи на сонатната форма.



Учебно съдържание по „История на музиката”:
Първи модул:

Учебното съдържание към Първия модул от теста включва теоретични знания за творчеството на българските композитори от Първо и Второ поколение – Е. Манолов, П. Пипков, Н. Атанасов, Д. Христов, Маестро Г. Атанасов, П. Стайнов, П. Владигеров, В. Стоянов, М. Големинов, Л. Пипков, Ф. Кутев, П. Хаджиев.


Втори модул:

Учебното съдържание към Комплексна слухова задача от Втория модул на теста включва теоретични знания за творчеството и епохата, в която живеят и творят композиторите: Й. С. Бах, Фр. Хендел, Й. Хайдн, В. А. Моцарт, Л. ван Бетовен, Фр. Шуберт, Ф. Менделсон, Р. Шуман, Й. Брамс, Ф. Шопен, Ф. Лист, П. И. Чайковски.


Трети модул:

Въпроси за развиване на писмена тема:

Тема № 1. Й. С. Бах – “Добре темперираното пиано” или Бранденбургски концерти.

  • Епоха, в която твори композиторът – исторически граници, стилови особености на Барока в музиката. – 2 т.

  • Периоди в творческия път на Бах. – 1 т.

  • Основни жанрови сфери и произведения на Бах. – 4 т.

  • Характеристика на цикъла прелюдия и фуга или на жанра кончерто гросо – 1 т.

  • Представяне на избраната творба (история и период на създаване, структурни особености, тематизъм, музикален език и черти на стила) – 4 т.



Тема № 2. В. А. Моцарт – Симфония № 41 “Юпитер” или “Вълшебната флейта”.

  • Епоха, в която твори композиторът – исторически граници. Изброяване на нови явления в музиката (Виенски класицизъм, сонатно-симфоничен цикъл и жанровите му проявления, комична опера). – 3 т.

  • Основни жанрове и произведения в творчеството на Моцарт. – 4 т.

  • Представяне на избраната творба (история и период на създаване, описание на структурата, особености в драматургичното изграждане). Характер на тематизма в Симфония № 41 или проявления на оперната реформа на Моцарт във „Вълшебната флейта“. – 5 т.


Тема № 3. Лудвиг ван Бетовен – Симфония № 9 или “Апасионата”.

  • Епоха, в която твори композиторът – исторически граници. Изброяване на нови явления в музиката (Виенски класицизъм, сонатно-симфоничен цикъл и жанровите му проявления, комична опера). – 2 т.

  • Основни жанрове и произедения в творчеството на Бетовен. – 4 т.

  • Обща характеристика на симфонизма на Бетовен като отражение на революционния дух на епохата, типовете симфонии в неговото творчество или описание на ролята на клавирната соната в творчеството му. – 2 т.

  • Представяне на избраното произведение (история и период на създаване, структура). Изпълнителски състав и характер на тематизма в симфония № 9 или характер на тематизма и неговото развитие в “Апасионата”. – 4 т.


Тема № 4. Ф. Шуберт – “Хубавата мелничарка” или Симфония № 8 “Недовършена”.

  • Епоха, в която твори композиторът – исторически граници, естетиката на романтизма: теми, образи, сюжети, композиционни принципи (програмност, лайттематизъм, монотематизъм, поемност), водещи жанрове в камерната (вокална и инструментална миниатюра) и симфоничната музика (симфония, симфонична поема). – 2 т.

  • Основни жанрове и произведения в творчеството на Шуберт. – 4 т.

  • Приносът на Шуберт за жанра на соловата песен, вокалния цикъл и симфонията. – 1 т.

  • Представяне на избраното произведение (история и период на създаване; брой и структура на песните, сюжет и драматургия, характеристика на вокалната партия, роля на клавирния съпровод в „Хубавата мелничарка“ или брой части, нова роля на темата на встъплението, характеристика на основните теми в първата част на симфония № 8, смислови и тонални съотношения между тях и функцията им в драматургията на творбата). – 4 т.


Тема № 5. Х. Берлиоз – “Фантастична симфония” или Ф. Лист – “Прелюдии”.

  • Епоха, в която твори композиторът – исторически граници, естетиката на романтизма: теми, образи, сюжети, композиционни принципи (програмност, лайттематизъм, монотематизъм, поемност), водещи жанрове в камерната (вокална и инструментална миниатюра) и симфоничната музика (симфония, симфонична поема). – 2 т.

  • Многостранна творческа дейност, основни жанрове и произведения в творчеството на Берлиоз или на Лист. – 4 т.

  • Обща характеристика на програмния симфонизъм. – 1 т.

  • Представяне на избраното произведение (история и период на създаване, структура – брой части, сюжет и литературна програма). Принцип на лайттематизма и оркестрово майсторство във “Фантастична симфония” от Берлиоз или описание на жанра симфонична поема и принцип на монотематизма в “Прелюдии” от Лист. – 5 т.


Тема № 6. Й. Брамс – Симфония № 4 или Дж. Верди – „Травиата“.

  • Епоха, в която твори композиторът – исторически граници, нови насоки на развитие в музиката през втората половина на 19в.. – 2 т.

  • Основни жанрове и произведения в творчеството на Брамс или на Верди. – 4 т.

  • Характеристика на стила на Брамс като съчетание на класически и романтични черти или творчеството на Верди като продължение на италианските оперни традиции - представители. – 1 т.

  • Представяне на избраната творба (история и период на създаване, драматургични и структурни особености, тематизъм, музикален език, черти на стила; литературен първоизточник за сюжета, основни герои и вокални похвати в „Травиата“) – 5 т.


Тема № 7. П. И. Чайковски – Симфония № 4 или Мусоргски – „Борис Годунов“.

  • Обща характеристика на руската музикална култура през 19. век (идеята за опора върху националните традиции, изброяване на водещи руски композитори от ХІХ век). – 2 т.

  • Основни жанрове и произведения в творчеството на Чайковски или на Мусоргски. – 4 т.

  • Обща характеристика на симфонизма на Чайковски – идеята за фатума или новите образни сфери и особености на музикалния език при Мусоргски. – 1 т.

  • Представяне на избраната творба (история и период на създаване, драматургични и структурни особености, тематизъм, връзка с фолклора, музикален език, черти на стила; литературен първоизточник за сюжета, основни герои, вокални и оркестрови похвати в „Борис Годунов“) – 5 т.


Тема № 8. С. Прокофиев – “Класическа симфония” или К. Дебюси – “Следобедът на един фавн”.

  • Обща характеристика на епохата, в която твори композиторът и изброяване на основните направления в музиката през този период. – 2 т.

  • Основни жанрове и произведения в творчеството на Прокофиев или на Дебюси. – 4 т.

  • История и период на създаване на избраното произведение. – 1 т.

  • Представяне на избраната творба (брой, структура и подреждане на частите и обща характеристика на тематизма, хармоничния език и оркестровата фактура в “Класическа симфония” от С. Прокофиев или новаторството на Дебюси в областта на хармоничния език, ритъма, метрума, тематизма и оркестрацията в “Следобедът на един фавн”. – 5 т.



Тема № 9. П. Владигеров – “Вардар” или П. Стайнов – “Тракия”.

  • Обща характеристика на българската музикална култура от периода между двете световни войни - второ поколение композитори, представители и концепцията им за българския национален музикален стил. – 2 т.

  • Основни факти от жизнения и творчески път на избрания композитор, жанрове и произведения в неговото творчество. – 4 т.

  • История и време на създаване на произведението от съответния автор. – 1 т.

  • Произход на началната тема на рапсодия “Вардар”, брой и описание на дяловете на творбата или литературна основа и общо описание на структурата на симфоничната поема “Тракия”. – 2 т.

  • Връзката с фолклора в избраното произведение и обща характеристика на стила на неговия автор (характер на тематизма, особености на хармоничния език, ритъма, метрума и оркестровото писмо). – 3 т.


Тема № 10. М. Големинов – “Нестинарка” или В. Стоянов – “Бай Ганьо”.

  • Обща характеристика на българската музикална култура от периода между двете световни войни - второ поколение композитори, представители и концепцията им за българския национален музикален стил. – 2 т.

  • Основни факти от жизнения и творчески път на избрания композитор, жанрове и произведения в неговото творчество. – 4 т.

  • История и време на създаване на произведението от съответния автор. Връзка с народната обредност в танцова драма “Нестинарка” или литературна основа на гротескна сюита “Бай Ганьо”. – 1 т.

  • Описание на сюжета на “Нестинарка” - архаиката като значима тема в българската музика, брой и заглавия на частите на симфоничната сюита от танцовата драма или брой, заглавия и описание на частите на симфоничната сюита “Бай Ганьо” - гротеската като нова тема в българската музика. – 2 т.

  • Връзката с фолклора в избраното произведение и обща характеристика на стила на неговия автор (характер на тематизма, особености на хармоничния език, ритъма, метрума и оркестровото писмо). – 3 т.



Забележка: Разпределението на точките се отнася за критерия „Степен на обхващане на проблематиката“ – 12 т.

V. СИСТЕМА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
Оценяването на писмените работи от държавния изпит по теория, както и изпълнението на практическото задание се извършва в съответствие с държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците, като оценките се изразяват само с количествени показатели – в брой точки.
Максималният брой точки за всяка изпитна тема или за всяко изпитно задание е 60. Неправилният отговор се оценява с 0 точки. Непълният отговор се оценява с част от точките за верен и пълен отговор с точност до 0,5.


Критерии за оценяване по теория на професията и специалността:




Критерии за оценяване по теория на професията и специалноста

Максимален брой точки

1.

Тест – първи модул, двадесет и два въпроса със затворен отговор

22

2.

Тест – втори модул, въпроси с отворен отговор (практически задачи) и комплексна слухова задача

18

3.

Тест – трети модул, писмено развиване на тема

20

3.1

- степен на обхващане на проблематиката – 12 т.




3.2

- познаване и владеене на терминологията – 2 т.




3.3

- вярност на определенията и примерите – 2 т.




3.4

- логична структура на изложението – 2 т.




3.5

- граматически правилен език и стил – 2 т.







Общо:

60



Критерии за оценяване по практика на професията и специалността:





Критерии за оценяване по практика на професията

Максимален брой точки

1.

Цялостно представяне на програмата

20

2.

Художествено изграждане на творбите - стил, щрихи, темпо, ритъм. звукоизвличане, техническа прецизност.

20

3.

Сценично присъствие

10

4.

Музикална памет

10




Общо:

60

Забележка: При оценката за цялостно представяне на програмата се взима предвид и подбора на произведенията включени в нея – съобразени с художествения опит и предразположението на ученика към тях, както и съответствието на техническите му умения, със съдържащите се в тях трудности.

VI. ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Елементарна теория на музиката – П. Хаджиев, изд.Музика, 2004г.

2. Обща теория на музиката – К. Константинов, изд. Наука и изкуство 1960г.

3. Курс теории музыки–А.Островски, изд.Музыка,1988г.

4. Теория на музикалните елементи. Тестове.- Р. Дюлгерова - Пръвчева,НБУ София,2007г.

5. Задачи и упражнения по елементарна теория – П.Минчева, изд. Balkanota, 2010г.

6. Хаджиев П.,Учебник по хармония за средните музикални училища,1976г. 7. Райчев А.,Хармония, учебник за БДК,1974г.

8. Елиезер Б.,Задачи по хармония,1976г.

9. Елиезер Б.,Задачи по цифрован бас,1982г.

10. Стоянов П.,Хармония, 2010г.

11. Аврамов Е.,Ръководство по практика на хармоничния анализ, I и IIч.,1975г.

12. Белтрандо-Патие, Мари-Клер. История на музиката. Ч. 1. С.: Музика, 1997.

13. Белтрандо-Патие, Мари-Клер. История на музиката. Ч. 2. С.: Музика, 1999.

14. Крачева, Л. Творци и творби. Част първа. С.: Марс, 2006.

15. Крачева, Л. Творци и творби. Част втора. С.: Марс, 2010.

16. Крачева, Л. Българската музикална култура. От древността до наши дни. С.: Марс, 2008.

17. Стоянов, П., Музикален анализ. С.,ДИ „Наука и изкуство“,1969.

18. Стоянов, П., Музикален анализ, I и II ч., С., Музика, 1993 и 1995.

19. Мазель, Л.,Цукерман, В. Анализ музьiкальньiх произведений. М.,1967.

20. Способин, И. Музьiкальная форма.М. Музьiка,1980.

21.. Брашованова, Л., Стоянов, П., Христоматия по музикална литература с анализи, С., Наука и изкуство, 1972..
Приложения:

1. Заявление за допускане до изпити за професионална квалификация

2. Примерен тест за писмен изпит по теория на професията и специалността

3. Изисквания за държавния изпит по практика на професията и специалността

Приложение № 1

Заявление за допускане до изпити за професионална квалификация


/вид, наименование на училището/


ДО

ДИРЕКТОРА НА



…………………………….

…………………………….



ЗАЯВЛЕНИЕ

ЗА ДОПУСКАНЕ ДО ИЗПИТИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ
от ……………………………………………………………………………………

/име, презиме и фамилия на ученика/


ЕГН ……………………….. Входящ номер ……………….…… клас …………
Професия ……………………………….. специалност ………………………….
Живущ на адрес: …………………………………………………………………..
……………………………………………….. Тел.………………………………..

Уважаеми господин /госпожо/ директор,


През учебната 200…/200… г. предстои да завърша ХІІ клас и заявявам желанието си да се явя на изпити за професионална квалификация, както следва:

  1. Теория на професията и специалността:


да не


  1. Практика на професията и специалността:


да не

Ученик: ………………………………

/подпис/
Длъжностно лице: ……………………

/подпис/









Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница