Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)



страница1/8
Дата05.02.2018
Размер1.45 Mb.
#54352
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8



ОБЩИНА АВРЕН – ОБЛАСТ ВАРНА




ОБЩИНСКИ ПЛАН

ЗА РАЗВИТИЕ

2007 – 2013г.

2005г.


УВОД

Общинският план за развитие има за цел да се определят стратегическите насоки в развитието на Община Аврен и конкретните мерки и проекти за изпълнение в периода 2007-2013 г. За целта е събрана, актуализирана и оценена информация за социално-икономическите процеси в общината с основно внимание към ефективно използване на природните дадености и стопански обекти, както и към проблемите, породени от изискванията за членство в Европейския съюз.

Използвани са съществуващите и приети в общината стратегически и планови документи:


  • Стратегически план за развитие на община Аврен за периода 2004-2007 г.;

  • Анализ на състоянието на общинската образователна система и перспективи за развитието й до 2007 г.;

  • Стратегия за развитие на образованието в община Аврен до 2007 г.;

  • Общинска програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество;

  • Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 – 2007);

  • Краткосрочна програма на община Аврен за енергийна ефективност до 2007 г.,

  • както и други информационни материали, посочени „под черта” в документа

В този смисъл, Общинският план представлява продължение на заложените в посочените стратегически документи идеи и приоритети за развитие.

Основните задачи на плана за развитие на община Аврен са:

  • Да дефинира стратегическите цели на общинското развитие за периода до 2013 г.

  • Да очертае изпълнима стратегия за постигане на тези цели чрез определяне на основните приоритетни направления, мерки и проекти, институционалното и финансово осигуряване на плана.

  • Да послужи за мобилизиране на собствените и привличане на външни ресурси за постигането на мотивираните цели.

  • Да създаде база за усвояване на очакваните фондове от ЕС и привличането им към територията на общината. Да очертае рамката на проекти, за които да се потърси финансиране по национални и международни програми и проекти.

  • Да стимулира създаването на ново гражданско самосъзнание и ценностна система и нов подход при решаването на проблемите, ориентирани към духа на обединена Европа и принципите за устойчиво развитие.

  • Да интегрира всички заинтересовани страни към изпълнението на мерките, заложени в плана и по този начин да разшири демократизацията на управлението и чрез разширяване на социалната основа на стратегическото планиране.

В изработването на плана основно участие взе общинската администрация, като в отделни моменти бяха включвани общински съветници, местни ръководители, представители на неправителствени организации и независими консултанти

Планът за развитие на общината е разработен съгласно Методическите указания на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за разработване на Общински планове за развитие от 2004 г. и Закона за регионално развитие от 2004 г.



Анализ на състоянието

Природо-географски характеристики и ресурси

Обща характеристика

Община Аврен се намира в централната част на Варненска област и заема площ от 380 кв.км. Съседни общини са Варна, Белослав и Девня – на север, Провадия – на запад и Долни Чифлик – на юг. На изток общината има излаз на Черно море, като бреговата ивица е с дължина около 20 км.



Общината се състои от 17 села, като най-голямото от тях (с. Дъбравино) има население по постоянен адрес 1411 жители, а най-малкото (с. Добри дол) – 21 жители. Общинският център, с.Аврен, е с население 716 жители. Населението на общината по постоянен адрес наброява 7980 жители.1 По степен на урбанизация общината е на 254-то място от 264 общини в страната.2


Релеф

Релефът е равнинен, с надморска височина от 0 до 300 м и слабо разчленение. Общият наклон на терена е към юг. Долините на реките Камчия и Провадийска и заравненото Авренско плато са оформили два ясно изразени района – платовиден и долинен.

С надморска височина до 49 м са селата Дъбравино, Казашка река, Круша, Синдел, Тръстиково, Царевци и Юнак; от 50 до 99 м са селата Близнаци, Добри дол и Садово; между 100 и 199 м е средната надморска височина на селата Болярци, Здравец, Китка, Приселци и Равна гора, а между 200 и 300 м са Аврен и Бенковски1.

Надморската височина се е оказала един от факторите, повлияли на формирането на населените места в общината. Селата, които са разположени в долинната югоизточна част (Дъбравино, Синдел, Царевци) са по-добре развити във функционално отношение от разположените по билната част и са се оформили като най-големите села в общината.




Климат

Климатът е типичен умерено континентален. Под влиянието на релефа и Черноморския басейн са се оформили три климатични микрорайона, всеки от които със своята специфика, а именно:

- Западен: обхваща поречието на р. Провадийска и се характеризира с топло лято и студена зима със сравнително устойчив снеговалеж;

- Източен: обхваща долината на р. Камчия. Характеризира се с мека зима, дълга и студена пролет, прохладно лято и топла есен;

- Централен: обхваща платото и има много ясно изразен континентален климат с по-силни ветрове и по-дълги периоди на застудявания.

Всеки от трите микрорайона има своята специфика по отношение на почти всички климатични фактори. Така например в източната част средногодишните температури са с око 0.5° С по-ниски от тези в западната; на север валежите са по-малко отколкото в южната долинна част; в северната част преобладават по-силни северозападни ветрове, а в южната – значително по-слаби западни.

По-долу е направен преглед на основните елементи на климата:

Температура на въздуха: Средногодишната температура е 11.3° С, или по-ниска от тази за област Варна (12.8° С). Средномесечната температура има своя минимум през януари (0.1° С), а максимума е през юли (21.6° С). Максималните месечни температури варират от 4° С (януари) до 29° С (юли-август). Посочените данни говорят за сравнително мек климат, без отрицателни средномесечни температури.

Ветрове: Преобладават ветрове от западна (39.7%) и източна (24.2%) посока. Средногодишната скорост на вятъра е 1.5 m/sec, което в сравнение със стойността за област Варна (5-7 m/sec) характеризира района като по-скоро тих, без силни ветрове.

Валежи: Средногодишното количество е 562 мм1, което е под средната стойност на този показател за страната (около 650 мм). Най-много са валежите през месеците ноември и декември (зимен максимум), както и през май-юни (летен максимум), а най-малко те са през март и август-септември. Значението на валежите е главно хидроложко (подхранване водния режим на реките), както и по отношение на селското стопанство.

Интересен показател е броят на дните без слънчево греене през годината – те са средно едва 10, като този показател е изключително нисък – напр. за една от най-южните станции в страната (Сандански) са отбелязани средно 46 дни без слънчево греене. Това дава възможност за използване на слънчевата енергия като алтернативен енергиен източник.


Почви

Характерно за общината е относително голямо почвено разнообразие. Под влиянието на релефа и различните климатични характеристики са се оформили следните райони:

- Първи район: обхваща цялата източна част на общината. Тук преобладават тъмносивите и сивите горски почви с плитък хумусен хоризонт, ниско съдържание на органични вещества и относително слабо плодородие;

- Втори район: западната част на общината. Тук почвите са слабо излужени и излужени черноземни смолници, характеризиращи се с високо естествено плодородие;



- Трети район: разположен по долината на р. Камчия. Тук са представени основно алувиално-ливадните почви, за които е характерно високо естествено плодородие.

В количествено отношение почвите се разпределят както следва: черноземни – 44%; сиви горски – 40%; ливадни – 11%; пясъци – 0.4%. Общо около 30% от почвите са ерозирали в по-голяма или по-малка степен.

Разнообразието на почвите в общината и наличието на такива с високо естествено плодородие, в съчетание с равнинния релеф и благоприятните климатични характеристики, дават възможност за развитие на селско стопанство (зърнени култури, слънчоглед, захарно цвекло, лозя и животновъдство).

За източната част на Авренското плато са характерни активно действащи свлачища с приръбов скален откос с максимална ширина 550 м и максимална височина 130 м. По десния бряг на р. Камчия също има опасност от възникване на свлачищни процеси. Районът южно от с. Дъбравино се характеризира с плитки подпочвени води.


Води

Повърхностните водни ресурси в общината са представени основно от преминаващите през територията й реки Провадийска и Камчия, както и от притока на последната – Камлудере. По техните поречия са изградени общо 9 язовира (5 от тях – общинска собственост) с площ от 8 до 80 дка, използвани за напояване и риборазвъждане.

Подпочвените води от трите водоносни хоризонта – горнокреден, неогенски и кватернерен – са основен източник за питейно водоснабдяване в общината. По своите характеристики водите са студени, не напорни, порово-пукнатинни, алкални, твърди до много твърди. Водите от кватернерния хоризонт се характеризират с повишено съдържание на манган и нитрити. Изградени са общо 26 по-значителни водовземни съоръжения – дренажи, сондажи, шахтови и тръбни кладенци, които се стопанисват от „В и К” ООД – Варна и няколко частни ползватели с разрешителни за водоползване.

На територията на общината има минерални водоизточници – край селата Царевци, Близнаци и Казашка река. До този момент те не са проучени и нямат стопанско значение.


Полезни изкопаеми

Община Аврен може да се определи като бедна на полезни изкопаеми. Находища на сарматски варовици (Авренско плато) се използват за добив на облицовъчни материали. Край Китка, Садово и Дъбравино се добиват инертни материали (пясък и чакъл) за строителството.


Растителност и животински свят

Най-голям интерес от растителните съобщества на територията на общината предизвиква Камчийската заливна гора, известна още като Лонгоза, която е най-обширната подобна гора в страната. Тя е характерна с многоетажна структура, наличие на множество увивни растения (лиани) и голямо растително и животинско разнообразие, което й придава облика на тропическа гора, формирана в условията на умерения климат. Интересни са периодичните заливания, дължащи се на наличието на места, по-ниски от морското ниво, както и на образуваната от наноси „пясъчна коса” в устието на реката.

Растителното разнообразие е голямо, особено в лонгозната гора по поречието на р. Камчия и блатата около нея. Тук се срещат общо 245 вида висши растения, между които 8 застрашени от изчезване – грудеста горва, лъскаволиста млечка, блатно кокиче, блатен телиптерис, северница, битински синчец и др. В останалата част на общината се срещат характерните за цялата страна билки – мащерка, жълт кантарион, лайка, бял бъз, черен бъз, глог, шипка и др. Тези лечебни растения не представляват сериозен стопански интерес, тъй като на територията на общината няма регистрирани пунктове за изкупуване съгласно Закона за лечебните растения.

Лонгоза е изключително богат и на животински видове. Тук се срещат 25 вида риби, седем от които са включени в националната Червена книга; 26 вида дребни бозайници, сред които най-интересни са видрата и кафявата горска полевка; 258 вида птици. 118 от установените видове птици са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа, 32 от които гнездят. Сред редките видове са черният щъркел, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, осояда, както и седем от общо деветте вида кълвачи, разпространени в Европа.

Освен характерната за Лонгоза фауна, в близкото минало общината се е характеризирала с голямо дивечово разнообразие (сърни, елени, зайци, диви прасета, яребици, фазани, пъдпъдъци, бекаси). Днес част от тях са застрашени от изчезване в резултат на интереса, който представляват като обекти за лов.
Защитени територии

Защитените територии представляват около 4% от територията на общината. Разположени в източната й част и са свързани с устието на р. Камчия и морското крайбрежие.

- Резерватът „Камчия” има площ от 842 ха, разположени по двата бряга на реката. Първоначално създаден през 1951 г. на площ от 63 ха, територията му е разширявана два пъти – през 1962 и 1980 г. с цел запазване на редките и характерни животински видове и стабилизиране екосистемата на заливната гора. В началото на 80-те години резерватът е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО. Днес резерватът представлява компактна гора, доминирана от полския ясен, но се наблюдават и други горски формации (бряст, елша, габър). Много интересни са двата разлива на реката под морското ниво („азмаци”), както и цялостния облик на гората – не особено гъста, но трудно проходима поради наличието на множество увивни растения. В резервата е забранена всякаква човешка дейност, която би променила естествения му облик.

- Буферна зона на резерват „Камчия” – обявена е в началото на 80-те години и обхваща площ от 70 ха горски площи и 160 ха поземлен фонд. В зоната са ограничени дейностите, които могат да въздействат негативно върху резерватната площ – голи сечи, промишлен риболов, промишлено събиране на билки, гъби и цветя, движение на моторни лодки по реката, паркиране на МПС. Допуска се паша и традиционно ползване на земеделските земи.

- Защитена местност „Камчийски пясъци” – обхваща крайбрежната пясъчна ивица и преходната зона между нея и заливната гора и има обща площ 373.6 ха. Тук са установени почти всички ендемитни растения, характерни само за Понтийската флора, а комплексът е включен в списъка на орнитологично важните места в Европа. Местността е едно от уникалните местообитания на черния щъркел и още над 20 вида прелетни и водоплаващи птици. Разрешено е ползването на плажната ивица от летовници, ограничено събиране на блатно кокиче и създаване на горски култури от характерни за района видове.

Общ проблем на защитените територии е тяхното поддържане –резерватът е лесно достъпен, оградата му е в значителна степен разрушена, в него навлизат няколко черни пътя. Буферната зона извън горския фонд не е маркирана и на практика не изпълнява предназначението си. Обозначенията на защитената местност „Камчийски пясъци” са повредени или липсват. Не се контролира строго спазването на забраните.

На територията на общината се намира част от курортния комплекс „Камчия” с обща площ 1 500 ха. Той включва описаните по-горе защитени територии. Като цяло, ограниченията са запазили в значителна степен района от интензивното застрояване, характерно за морските ни курорти. Това, в съчетание с характерните и до голяма степен уникални природни дадености, представлява отлична възможност за развитие на специфичен туристически продукт, отговарящ на принципите на устойчивото развитие.
SWOT-анализ„Природо-географски характеристики и ресурси”


СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

  • Добро географско положение

  • Преобладаващо равнинен релеф

  • Сравнително мек климат

  • Наличие на брегова ивица и курортен комплекс

  • Разнообразна флора и фауна с уникални представители

ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

  • Наличие на защитени територии – опазване на природните дадености

  • Голям брой слънчеви дни – използване на слънчевото греене като енергиен източник

  • Наличие на свлачища и ерозионни процеси

Състояние на техническата инфраструктура

Транспортна инфраструктура

Пътната мрежа на територията на общината е сравнително добре развита. Общата дължина на пътищата с трайна настилка е 99.6 км, от които едва 16.6 км са част от първокласен път I-9 „Дуранкулак – Малко Търново”, а останалите са трети клас (38.6 км) и общински пътища (44.4 км).

Подробна информация за пътната мрежа на територията на общината е дадена в следващата таблица:



Номер на пътя

Наименование на пътя

Клас

(I / II / III / общински)



Дължина (на територията на общи-ната), км

Значение

Състояние

І-9

Варна-Бургас

І клас


16,6

национално

много добро

ІІІ-90416

Венелин - Бенковски

ІІІ клас


12,7

регионално

задоволително

ІІІ-90038

Харамията – Здравец-Аврен-Синдел

ІІІ клас

25,4

регионално

добро

ІІІ-90408

Дъбравино-Юнак-Тръстиково

ІІІ клас

14,8

регионално

задоволително

ІV-90031

/І-9/Близнаци-/устие Камчия/

общински

3,3

общинско

много добро

ІV-90033

/І-9/ устие Камчия


общински

4,6

общинско

задоволително

ІV-90038

Синдел-Царевци-Житница

общински

6,3

общински

задоволително

ІV-90044

/І-9/ Пода-Равна гора-Бенковски

общински

11,5

общинско

задоволително

ІV-90402

Круша-Китка-Болярци


общински

7,3

общинско

задоволително

ІV-90404

Венелин-Казашка река-Юнак

общински

1,9

общинско

задоволително

ІV-90418

Разклон Добри дол


общински

1,5

общинско

задоволително

ІV-90424

/Белослав-Падина/м. Бялата вода

общински

2,3

общинско

задоволително

ІV-90039

Аврен-Садово


общински

5,7

общинско

добро

Прави впечатление, че при пътищата от общинската пътна мрежа като „много добро” може да се оцени състоянието само на отсечката, свързваща първокласния път I – 9 (Варна – Бургас) с устието на р. Камчия. Тази отсечка с дължина 4.6 км е рехабилитирана по проект на ФАР ”Подобряване на транспортния достъп към места с туристически потенциал”. В по-скоро добро състояние е отсечката Аврен – Садово (5.7 км). Всички останали общински пътища с обща дължина 34.1 км, или над 75% от общинската пътна мрежа, са в „задоволително” състояние, което означава необходимост от значителни инвестиции за подобряването й. Същото може да се каже и за над 70% от пътищата III клас от републиканската пътна мрежа.

Освен посочените по-горе пътища, на територията на общината има и 47 км местни пътища, които не са асфалтирани, но имат своето значение за нормалния живот на местното население.



Железопътната мрежа на територията на общината има обща дължина 49.8 км. Основните ЖП-линии, обслужващи общината, са:

- Участък „Житница – Варна” от главната ЖП линия № 2 „София – Мездра – Варна” с дължина 11.9 км. Линията е удвоена и електрифицирана. Чрез нея се осъществява връзката между пристанищата Русе и Варна;

- Участък „Нова Шипка – Синдел” от главната ЖП линия № 3 „София – Карлово – Карнобат – Синдел” с дължина 10 км. Участъкът е удвоен и електрифициран. Чрез нея се осъществява връзката между пристанищата Варна и Бургас.

От ЖП гарите най-голямо значение има гара Синдел – Тръстиково. Тук се формират товарни композиции директно от ферибота за гарите Разделна-2, Повеляново, Девня, Белослав, Езерово, Тополи и Варна.

Друга ЖП гара се намира край с.Юнак, а ЖП спирки има край селата Тръстиково, Царевци и Дъбравино.

Водният транспорт на практика няма стопанско значение.

На територията на общината няма изградени летища. Най-близкото такова е Международно летище Варна, което е второто по големина в страната.


Водоснабдяване и канализация

Всички селища на територията на общината са водоснабдени. Шест от населените места (Дъбравино, Казашка река, Юнак, Царевци, Тръстиково, Синдел), както и курортния комплекс „Камчия”, получават питейна вода от водопровода „Китка – Варна”, а останалите – от местни водоизточници. Изградени са водоеми с различна вместимост според населението на селата и водопотреблението – общо 35 на брой с общ обем 8 617 куб.м.




Потребители

(населени места)



Налично количество, л./сек

Необходимо количество л./сек.

Разлика

л./сек


к.к. „Камчия”

40

70,8

- 30,8

с. Близнаци, с. Приселци

32

29,6

2,4

с. Дъбравино, с. Юнак, с. Казашка река

15

10,7

4,3

с. Тръстиково, с. Синдел

40

13,1

26,9

с. Царевци

10

4,7

5,3

с. Китка, с. Круша,

с. Болярци, с. Равна гора



10,5

7,2

3,3

с. Здравец

4

5

- 1

с. Бенковски

4

12,2

- 8,2

с .Садово

3

2

1

с. Аврен

7

7,1

- 0,1

с. Добри дол

10

2,3

7,8

х. „Петрича”

-

0,2

- 0,2

От баланса на водопотреблението е видно, че основен недостиг на вода има в селата Здравец и Бенковски. В общинския център наличното и необходимото количество се различават незначително и също се чувства недостиг на питейна вода. Проблем има и при подаването на вода към селата Близнаци и Приселци – тук количеството на водата е достатъчно, но проводимостта на водопровода е значително по-ниска от необходимата – 10 л / сек при нужда от 19.3 л / сек. Недостигът води до въвеждане на режим на водоподаване в тези населени места, особено през лятото, когато в резултат на активния земеделски и туристически сезон водопотреблението нараства значително. Решаването на тези проблеми изисква изграждане на допълнителни водоснабдявания или магистрални водопроводи с голяма дължина.

Сериозен недостиг на вода (около 30 л / сек) може да се очаква и при очакваното бъдещо разрастване на курортния комплекс „Камчия”. Проблемът може да бъде решен чрез цялостното изграждане на водопровода от РШ „Камчийски пясъци” до РШ „Шкорпиловци” (отклонение от водопровода „Китка – Варна”).

Водопроводната мрежа е с обща дължина 380 км, от които 211.8 км водоснабдителна мрежа, 130.5 км външни водопроводи и 4750 частни отклонения с обща дължина 37.4 км. Основната част (около 90%) са етернитови тръби. От останалите 10% около 22 км са стоманени и около 4.5 км – поцинковани.

Липсата на средства за превантивна поддръжка и навременна подмяна през годините са довели до значително влошаване състоянието на водопроводните системи . По-голямата част от тях трябва да бъдат по-скоро подменени, отколкото ремонтирани, вземайки в предвид количеството на загубите и броя на необходимите поправки, както и съвременните изисквания към материалите, от които се изграждат водопроводните мрежи.

Канализационната система е развита само на територията на курортен комплекс „Камчия”. Нейната дължина е общо 2 735 м и се състои от етернитови и бетонни тръби. През 1983 г. е изградена пречиствателна станция за отпадни води с капацитет 200 л / сек (12 500 куб.м. за денонощие) и стъпало за биологично пречистване до степен на приемник II категория. Пречиствателната станция има възможност за разширение. По този начин при евентуално бъдещо разширяване на комплекса ще е необходима само реконструкция на съществуващата и изграждане на нова канализационна мрежа. Проекта за разширение предвижда и включване на селата Близнаци и Приселци в канализационната система на курорта.


Каталог: stranici -> strategii -> obstinski -> Avren
obstinski -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10
obstinski -> Общински план за развитие на община
obstinski -> Съдържание увод 4 резюме 8 анализ на социално -икономическото развитие 10
obstinski -> 2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината
obstinski -> Г. Общински план за развитие
Avren -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Общинският план за развити
obstinski -> Община бяла


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница