Програма за развитие: България 2020 Приоритет Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила



Дата18.12.2018
Размер118.29 Kb.
#108333
ТипПрограма
Национална програма за развитие: България 2020
Приоритет 1. Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила

Приоритет „Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила“ на Националната програма за развитие: България 2020 (НПР) допринася за постигане на две от трите цели на НПР, а именно „Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване“ и „Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност“.

Приоритетът ще се реализира съгласно неговата насоченост в рамките на НПР и поставените й цели чрез ключови реформи в рамките на две приоритетни направления, насочени към:


  • Осигуряване на достъпно и качествено образование чрез осъвременяване на системата на образование и осигуряване на нейната адаптивност спрямо нуждите на пазара на труда

  • Подобряване на качествените характеристики на работната сила чрез развиване на система на учене през целия живот, стабилен и съхранен здравен статус на човешкия капитал

Във времето реформите ще се осъществят до 2020 г. в рамките на два етапа: до 2014 г., когато ще бъдат заложени нормативно новите механизми, и след 2014 г., когато ще бъдат реализирани на практика.

  • Приоритетно направление „Осигуряване на достъпно и качествено образование чрез осъвременяване и осигуряване на личностно развитие и адаптивност спрямо нуждите на пазара на труда“

Осигуряването на предучилищно и училищно образование е ключово за последващото развитие на личността, представляваща бъдещата работна сила на държавата. Напредък ще бъде постигнат за включване на децата в образователната система и за намаляване на броя на отпадащите от нея, за което има и ангажимент по Стратегията Европа 2020 за намаляване на процентът на отпадащите от училище на най-малко 11 %. Доброто качество на образованието от своя страна е основата за растеж и реализация на пазара на труда. Националната цел на средното образование в България е обвързана с въвеждане на нова образователна структура, която да превърне детската градина и училището в център за развитие на личността и общността и да осигури развитие на добрите начала у човека, утвърждаване на ценностите на съвременната цивилизация, приемане на различието и гарантиране на равно качество на услугите за всички деца.

Сред определените ключови мерки за осигуряване на достъпност са въвеждане на задължителна двугодишна предучилищна подготовка, разширяване на възможностите за целодневна организация на учебния ден до VII клас1, оптимизиране броя на детските градини и училищата, разработване на стратегия за превенция на преждевременното напускане от училище и изграждане на механизми за реинтеграция в образователната система, развитие на включващото образование, ефективно финансиране на достъпа до образование, подобряването на образователната инфраструктура и гарантиране транспорт и грижа за осигуряване на нужната предучилищна/училищна подготовка за деца, в чието населено място няма институция, ремонт и строеж на нови училища/детски градини.

С въвеждането на новата образователна структура ще се отговори на обществените потребности от гъвкава и адекватна система, осигуряваща автономия за провеждане на собствени политики и способна чрез самоуправление да гарантира качество на предучилищното и училищното образование за развитие на уменията, компетентностите и ценностите на всяко дете.

Определените ключови мерки за постигане на целта са2 консолидация на институциите в системата на предучилищното и училищно образование, осъвременяване на организацията и съдържанието на учебния процес, използване на резултатите от външното оценяване, като инструмент за повишаване качеството на обучение, усвояването на ключови компетентности за осигуряване на устойчиво развитие, осигуряване на допълнително обучение за деца, за които българският език не е майчин, изграждане на система за управление на качеството на образованието и усъвършенстване на системата за мониторинг и управление на дейностите на българските неделни училища в чужбина, укрепване на връзките между институциите за образование, повишаване атрактивността на професионалното образование и обвързването му с реалните потребности на бизнеса, осигуряване на задължителна периодична квалификация на учителите и привличането на млади учители, подобряване на условията за творчество и иновации в образователната система, пълноценно въвеждане на ИКТ в образователния процес за осигуряване на съвременно обучение вкл. гъвкавки форми на обучение, ккто и осигуряване на компютър за всяко дете.

Висшето образование е ключово за развитие на интелигентния растеж. Основна необходимост е то да бъде както достъпно, така и качествено, като в качеството си е задължително да включва и своята приложимост на пазара на труда. По отношение на висшето образование България си е поставила национална цел по Стратегията Европа 2020: най-малко 36% от хората на възраст 30-34 г. да имат завършено висше образование

Сред определените мерки за осигуряване на достъпност ключови мерки са разширяване на възможностите за стипендии и кредити, утвърждаване на гъвкави форми на обучение (задочно и дистанционно), стимулиране на мобилността на студенти, преподаватели и изследователи, осигуряване на преходи между средното и висшето образование и съвместимост между кредитната система в областта на висшето образование и средното професионално образование.

Сред определените мерки за осигуряване на качество ключови мерки са развитие на рейтинговата система, обвързване на приема във висшите училища с нуждите на пазара на труда, създаване на система за кариерно израстване на преподавателите от висшите училища и осъвременяване на системата за акредитация, по добро насочване на ресурсите и подкрепа на студенти с по-ниски доходи, включително и възрастни.

Необходимо е да се съсредоточи провеждането на научните изследвания в университетите, където са младите хора, да се увеличи броя на проектно финансираните изследвания, в които участват студенти и докторанти. С концентриране на усилията на университетските преподаватели, изследователите от институтите и университетите на едно място ще се постигане качествен образователно-изследователски процес и връзка с пазара на труда.



  • Мерките в това приоритетно направление ще бъдат реализирани включително чрез:

  • стратегически и нормативни промени:

  • Приемане на Закон за наука и висше образование - уреждащ обществените отношения във висшето образование и науката и е насочен към подобряване на управлението и обвързването на висшето образование с науката, въвеждане на финансиране на програмно-проектен принцип за държавните университети, по нататъшно усъвършенстване на акредитацията, по-ефективна работа на кредитната система и системата на студентска мобилност;

  • Приемане на Национална Стратегия за преодоляване на преждевременното напускане на училище, чиято цел е насочена към превенция от отпадане, интервенция, свързана с мерки за подкрепа както на учениците, така и на семействата и компенсиране с което се осигуряват възможности за признаване на знания и компетентности, място на трудовия пазар и втори шанс за образование 3;

  • Приемане на Закон за младежта - необходим за уреждането на обществени отношения, свързани с подобряването на сътрудничеството между различните секторни държавни органи в планирането, изпълнението и оценката на политиките за младежта на централно и областно ниво, както и на по-активното включване на общините в планирането и реализацията на политиките за младите хора;

  • Приемане на Закон за предучилищното и училищното образование чрез който ще се осъществи промяна на мисията на училището от „обществена” в „хуманистична”, ще се създадат условия за насърчаване и подкрепа на личностното развитие на детето и ученика като самостоятелна автономна личност, която поема отговорност за собствената си реализация;

  • Изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение - с промените ще се въведат европейските инструменти в областта на професионалното образование за качество на професионалното образование и обучение и система за трансфер на кредити, както и ще се осигурят гъвкави пътеки за придобиване на професионални квалификации чрез въвеждане на модулна система на обучение.

  • структурни промени

  • Изграждане на Национален инспекторат по образованието, чрез който ще се въведе цялостна система за външно оценяване дейността на училищата, ще се гарантира качеството на предлаганото образование и ще се изградят механизми подпомагащи автономността на училищата.4;

  • Актуализиране модела за акредитация и оценяване на качеството във висшето образование и поставяне на НАОА в нови условия.



  • Приоритетно направление „Подобряване на качествените характеристики на работната сила чрез развиване на система на учене през целия живот, стабилен и съхранен здравен статус на човешкия капитал“

Приетата цел в Националната стратегия за учене през целия живот (2008-2013) за постигане равнище на участие на населението на възраст 18-64 г. в ученето през целия живот 5% до 2013 г. изостава, което налага предприемане на сериозни мерки. Липсва изградена и функционираща система за учене през целия живот, което е основната причина България да е с едно от най-ниските в ЕС равнища със стойности за участие в дейности за учене през целия живот (1.4% по EU Labour Force Survey). Ключовите мерки за осигуряване на достъпно и качествено учене през целия живот са свързани с развитието на системата като цяло: разработване съвместно с бизнеса и социалните партньори на стандарти за обучение, разработване и прилагане на гъвкави форми на професионално обучение и въвеждане на външно оценяване на резултатите от обучението с участието на социалните партньори, въвеждане на система за кариерно ориентиране и професионално консултиране, създаване и въвеждане на национална система за кредити в професионалното образование, създаване и внедряване на система за идентифициране и признаване на неформално придобити знания, умения и компетентности, въвеждане на Националната квалификационна рамка и утвърждаване на въвеждане на Youthpass и Europass, въвеждане на професионализация и система за наблюдение на младежката работа, осигуряване на нормативни възможности за обучение в реална среда за усвояване на практически умения, развитие на система от стимули, формиращи нагласи за учене през целия живот, разширяване на възможностите пред мобилността за младите хора, преподавателите и изследомателите.

Повишаването на равнището на уменията и компетентностите е предпоставка за устойчив растеж чрез иновации, по-висока производителност и заетост. Прогнозите сочат, че в бъдеще ще се увеличат работните места, изискващи високо равнище на квалификация. Ключовите мерки за удовлетворяване на настоящите и бъдещи потребности  от квалифицирана работна сила, притежаваща знания, умения и компетентности, търсени на пазара на труда са насочени към: подобряване на капацитета на институциите на пазара на труда да анализират, оценяват и прогнозират предлагането и търсенето на работна сила с определени качествени характеристики, усъвършенстване на придобитите и придобиване на нови знания, умения и компетентности от страна на заети и безработни, създаване на предпоставки за намаляване на младежката безработица, предоставяне на качествени услуги за кариерно ориентиране през целия живот, които да подпомагат лицата в избора на подходящо обучение и професия, насърчаване на обучения, стимулиращи инициативността и предприемчивостта.

По-доброто управление на човешките ресурси и персонала в предприятията е важна предпоставка за по-добрата адаптация на работната сила към динамично изменящите се икономически условия. Ключовите мерки, насочени към осигуряване на стимули за разработването, внедряването и усъвършенстването на иновативни практики за управление на човешките ресурси в предприятията са насочени към: подкрепа за разработване на цялостни стратегии за управление на персонала в предприятието, осигуряване на равенство на половете в предприятията и недопускане на дискриминация, внедряване на системи за оценка на индивидуалните постижения на работниците и служителите, системи за планиране на кариерното развитие на персонала, подкрепа за планиране и въвеждане на гъвкави форми на заетост в предприятията.

Доброто физическо състояние на работната сила, осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд в предприятията и ефективното управление на човешките ресурси са ключово изискване за постигане на по-високо качество на работната сила и по-добрата адаптация към динамично изменящите се икономически условия. Ключовите мерки, насочени към превенция на професионалните рискове са: развитие на националната политика за безопасна и здравословна среда, разработване на интегрирани системи за управление и контрол на рисковете за здраве и безопасност на работното място, подкрепа за разработване на цялостни стратегии за управление на персонала в предприятието, осигуряване на равенство на половете в предприятията и недопускане на дискриминация, внедряване на системи за оценка на индивидуалните постижения на работниците и служителите, системи за планиране на кариерното развитие на персонала, подкрепа за планиране и въвеждане на гъвкави форми на заетост в предприятията.

Постигането на по-високо качество на работната сила преминава през целенасочени мерки за стимулиране на независимия социален диалог на всички нива. Ключовите мерки за насърчаване развитието и усъвършенстването на индустриалните отношения са насочени към подкрепа на социалния диалог, колективното трудово договаряне и капацитета на организациите на социалните партньори.


  • Здравеопазване

Сред определените мерки за осигуряване на достъпно и качествено обучение ключови мерки са5 ...

  • Физическо възпитание и спорт

Сред определените мерки за осигуряване на достъпно и качествено обучение ключови мерки са включване в учебния процес на образователни дейности по отношение здравословния начин на живот и ролята на спорта, осъвременяване на спортните условия в рамките на и извън училищата.

Физическата активност и заниманията със спорт оказват пряко влияние върху здравословното и физическо състояние на младите хора и тяхното хармонично развитие, като бъдещ потенциал за посрещане нуждите на пазара на труда.



Цели се да бъдат създадени предпоставки за насърчаване на учащите към физическа активност и системно практикуване на физически упражнения и спорт, което от своя страна ще окаже положително въздействие върху следните фактори: намаляване процента на учениците, които напускат училище рано; създаване на възможност за изграждане на „двойна кариера" за младите спортисти; борба с антисоциалните явления като дискриминация, расизъм, насилие в спорта, употреба на допинг и наркотици.

  • Мерките в това приоритетно направление ще бъдат реализирани включително чрез:

  • стратегически и нормативни промени:

  • Актуализиране на Националната стратегия за учене през целия живот (2008-2013) във връзка с въвеждането на мерки за повишаване на знанията и уменията чрез учене през целия живот, връзка с препоръка 3 за по-дълго оставане на пазара на труда на възрастните работници и препоръка 4 за повишаване на производителността на труда, препоръките са на Съвета на ЕС към Република България относно Националната програма за реформи (2011-2015 г.) и мнението на Съвета относно актуализираната Конвергентна програма (2011-2014 г.);

  • Изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение – нормативно регламентиране на възможностите за учене през целия живот чрез въвеждане на система за валидиране на придобити компетентности на основата на натрупан опит, информално учене и неформално обучение и въвеждане на гъвкави пътеки за образование и обучение, свързани с пазара на труда;

  • Разработване на нов Закон за физическото възпитание и спорта – усъвършенстване на цялостната организация и връзките между отделните структури в системата на спорта

  • Разработване на Национална програма за развитие на физическото възпитание и спорта – регламентиране по важност и хронология на изпълнението на стратегическите цели.

  • Актуализиране на програмите за развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време – разширяване обхвата на практикуващите спортни занимания граждани и създаване на условия за подобряване на тяхното физическо и психическо здраве.

  • структурни промени

  • Изграждане на центрове за кариерно ориентиране в системата на средното образование и младежката сфера и активизиране дейността на кариерните центрове в системата на висшето образование;

  • Разширяване на отговорностите на Националната агенция за професионално образование и обучение във връзка с ученето през целия живот;

  • Създаване на Национален център за младежта, който да осъществява проучвания на състоянието на младежта, контрол върху качеството на младежката работа и осигуряване на квалификацията на младежките работници.

  • Създаване и прилагане на Национална квалификационна рамка за въвеждане на Youthpass и Europass сертифициране на умения, придобити чрез неформалното обучение.

  • Създаване на спортни клубове към общините, с цел разширяване на възможностите за извънучилищни спортни занимания на децата и младежите.

  • Развитие на спортните клубове към основните, средните и висшите училища, като основно звено за практикуване на спортни занимания в образователната система.

  • Създаване на национална система за наблюдение и анализ на физическата дееспособност и физическата активност на младите хора.

  • Реализиране на спортен календар на регионално, национално и международно ниво, като начин на изява на младите хора.



1


2


3 Посоченият от МОМН документ в справката за предварителните условности е Стратегия за включващо обучение – да се уточни каква стратегия ще се подготвя

4 Да се посочи накратко целта на новото звено

5 Конкретни направления и обхват на реформите в здравеопазването: направления 1. подобряване качество на здравните услуги (вкл. СМП), 2. подобряване достъпа до здравеопазване, 3. пълноценна и ефективна профилактика, 4. здравна инфраструктура, 5. електронно здравеопазване. конкретен ангажимент какво и в какъв срок/период ще бъде свършено до 2020, както и планирани нормативни и структурни промени

Каталог: archive -> documents


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница