Програма за развитие на културата за периода 2014 2020г

Анализът отчита моментното състояние на културните институции, дейностите в направление „Култура”, както и други фактори, които оформят културната среда в Асеновград. Посочва постигнатите успехи, работещи практики и механизми, проблеми в тяхната работа и препоръки. Настоящият анализ ще определи основните насоки, върху които следва да се изгражда моделът на културната политика на Община Асеновград в периода 2014-2020г., така че да се създадат условия за съхранение, развитие и обогатяване на всички направления в сферата на културата като фактори за устойчивост на културната памет и историческото наследство, като източник на духовна принадлежност и самочуствие.

Основната цел на дейност „Култура” е удовлетворяване в максимална степен на духовните потребности и изискванията на населението чрез:

• 
  Оптимизиране на административния процес чрез адекватни, целесъобразни и ефективни действия, съобразени с изискванията на граждани, организации и творци на изкуството и културата
  
• 
  Точно, добросъвестно и безпристрастно изпълнение на служебните задължения от страна на служителите в съотвествие с действащите законови и нормативни изисквания
  
• 
  Ефективно и целесъобразно планиране, разпределение и разходване на ресурсите
  
• 
  Реализиране на инвестиционни проекти за подобряване на материално - техническата база на институциите и звената в сферата на културата
  
• 
  Организация на културни събития и координиране на дейността на отделните звена
  

1. 
   Недвижими културни ценности в Асеновград и общината
   

Недостатък на този актуализиран списък е, че не включва недвижимите културни ценности на територията на цялата община. Никога експерти на НИНКН не са правили обходи на селски църкви и параклиси и те не са декларирани. Наложително е в общината да има архитект, който да движи всички въпроси, свързани с недвижимото архитектурно наследство.

Налага се да се инициира експертна комисия от НИНКН и да се извършат следните действия:

1. Да се преактуализира списъка с обектите в Асеновград, като изключи компрометираните и самосрутени сгради.

2. Да се направи обход в селата, за да се изготви списък с предложение за деклариране на недвижимите културни ценности.

3.Да се довърши актуализацията на обектите в кв. Долни Воден

4.Да се подготви проектна документация за цялостна реставрация на най-застрашените обекти, която да бъде одобрена от НИНКН. За целта е нужно официално писмо до директора на НИНКН, осигуряване на средства за екип и пълно съдействие от техническите служби в общината и ИМ.

5. Да се работи в насока художествено осветление на емблематични за града сгради и места.
6.Съществуващите културни и исторически обекти да се интегрират с културни мероприятия и атракциони с цел представянето им в един модерен и атрактивен начин.

7.Всяка асеновградска забележителност да има специализирана страница и да бъде представена в социалните мрежи.

8.Редовно да се актуализира археологическата карта на общината. Общината да подкрепя и финансира археологическите проучвания на значими обекти.

9.Да се предприемат необходимите действия за актуване и прехвърляне за управление към общината на всички значими археологически обекти.

10.Да се предприемат действия с партньорството на висши училища и институти за привличане на чужди или смесени археологически експедиции на територията на общината.

11. Да се включат главните местни забележителности във всички справочници и гидове в страната.

12.Да се разработи рекламно - маркетингова програма за по- важните обекти на територията на общината

II. Кратка характеристика на културните институти в Община Асеновград

А. Делегирани от държавата дейности:
1. Исторически музей Асеноврад
1.1.Статут на институцията:

Исторически музей – Асеновград е културна и научна организация, включена в Регистъра на МК с Удостоверение № 73/131/ от 12.03. 2008г. Той е самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към Община Асеновград. Общината дофинансира дейността на ИМ при необходимост.

Проблемите тук са следните:

• 
  Централната сграда има много добро местоположение от гледна точка на туристопотока, но другите две експозиции се нуждаят от реклама и социализация.
  
• 
  Музейният сграден фонд е с морално остарели и енергийно неефективни системи за отопление и осветление.
  
• 
  Липса на фондохранилище, с което става практически невъзможна част от работата на специалистите.
  
• 
  Липса на достъпна среда в музея за хора в неравностойно положение.
  
• 
  Липса на музеен магазин, кафенета и др. рекреационни зони, макар че и трите сгради имат възможности за това.
  
• 
  Невъзможност за осъществяване на превантивни консервационни дейности - мониторинг и контрол на условията за съхранение и представяне на движимите културни ценности.
  

Добре е да се помисли за цялостното преместване на музея в по-голяма и удобна за целите му сграда.

Проблеми: Липсва кадрова обезпеченост за всички отдели, както и фондохранител и отдел „Връзки с обществеността”. Към музея може да се разклие отдел „Изкуство” и да се направи картинна експозиция.

Дейността на музея е обособена в пет направления: научно-изследователска, събирателска, фондова, експозиционна и популяризаторска работа. Уредниците, които са по един в отдел, се занимават с всичко – проучване, документиране, научна обработка и експониране на културните ценности. В резултат на тяхната дейност е постигнато следното:

• 
  Във фондовете са включени над 20 000 движими културни ценности, от които около 1500 са представени в експозиции.
  
• 
  Експозиционни площи на трите сгради са приблизително 1 100кв. м
  

• 
  Годишно се представят 15-17 временни и тематични изложби, включително гостуващи в други музеи.
  
• 
  Научните публикации на уредниците са средно 5 за година.
  
• 
  Организират се 1-2 научни форума за година – конференции, кръгли маси и др.
  
• 
  Извършва се реставрация и консервация на застрашени културни ценности със средства, осигурени по проекти.
  
• 
  Музеят е публикувал три специализирани издания – сборник от научна конференция, каталог на мобилна изложба и исторически очерк за Асенова крепост. Отпечатани са дипляни за безплатно разпространение.
  
• 
  Музейните специалисти провеждат 2 образователни програми с ученици от СОУ „Св. Св. Кирил и Методий”.
  

• 
  Липса на законова уредба, регламентираща размера на средствата, предвидени за финансиране на дейностите по опазване на движими културни ценности в държавния и общинския бюджет
  
• 
  Липса на Общински фонд „Култура”.
  

Музеят получава делегирана субсидия за седем щата, а издържа осем. Тази сума, освен заплатите, покрива цялостната музейна дейност. В резултат на това проблемите тук са най-много:

• 
  Финансирането на основните музейни дейности - издирване (вкл. теренни проучвания), изследване и опазване (документиране, консервация/реставрация, проучване и публикации), представяне и популяризиране на движимото културно наследство е крайно ограничено.
  
• 
  Липса на средства за ремонт и усъвършенстване на музейната инфраструктура.
  
• 
  Липса на средства за обновяване на музейните експозиции и специализираното оборудване /витрини, осветление, инсталации и др./.
  
• 
  Поради недостиг на финансови средства музеят от години не прави откупки на движими културни ценности.
  
• 
  Липса на система за допълнително финансово стимулиране на музейните специалисти при изготвяне и реализиране на проекти с външно финансиране.
  
• 
  Липсата на ясни критерии и показатели при определянето на бюджета на музея, съобразени с обема и спецификата на стопанисвания сграден фонд на практика блокират музейните дейности.
  
• 
  Недостатъчните средства в музея за превантивна консервационна и реставрационна дейност и за осигуряване на подходящи условия за съхранение и представяне на експонатите води до влошаване на тяхното състояние.
  

• 
  Осигуряване на целево финансиране за развитие на материалната база в сферата на опазване на културното наследство
  
• 
  изграждане на нови и модернизиране на съществуващите експозиции
  
• 
  осигуряване на музейно оборудване за мониторинг и контрол на условията за съхранение на движимите културни ценности в експозиционните зали
  
• 
  Изграждане на фондохранилище.
  
• 
  Осигуряване на бюджет за финансиране на проектен принцип за мобилни изложби, образователни програми и експозиции за различни таргет групи /хора в неравностойно положение, детска публика, малцинства и др./.
  
• 
  Участие на общинската власт при осигуряване на допълнително финансиране на музеите чрез подготовка и реализиране на проекти.
  

• 
  Изключително ниско заплащане на работещите, липса на възможности за професионално израстване.
  
• 
  Щатната численост е под критичния минимум, което налага музейните специалисти да изпълняват повече от една длъжности и да работят в извънработно време без това да влияе на заплащането им и същевременно влошава качеството на извършената работа.
  
• 
  Липса на програми и финансиране за повишаване на професионалната квалификация, профилирани обучения и специализации на служителите в музея.
  
• 
  Липсва допълнителна квалификация на музейните специалисти за работа със специализиран софтуер и иновативни технологии, което води до недостатъчен опит в използването и прилагането на съвременни методи, технически средства и информационни системи, както и в подготвянето и управлението на проекти.
  

• 
  Усъвършенстване на нормативната уредба с цел изясняване статута на работещите в музейната мрежа специалисти и гарантиране на адекватното им заплащане.
  
• 
  Назначаване на специалисти с различна професионална квалификация /за управление на проекти, музейни педагози, дизайн, маркетинг, реклама, връзки с обществеността и др./
  
• 
  Развитие на научния потенциал, следдипломна квалификация, обмяна на опит и добри практики, образователни програми. Организиране на специализирани обучения за служителите в музея.
  
• 
  Изработване и въвеждане на нови типови длъжностни характеристики за различните музейни специалисти, които да са съобразени със специфичния характер на музейните професии, необходимата квалификация, сложността на труда, отговорностите и др., обвързани с финансови стимули.
  

Музеят разполага с богати фондове във всички отдели. Извършва се сериозна научно-изследователска дейност, правят се археологически разкопки. От трите експозиции едната е нова /училище „Св. Георги”/, едната е реновирана /общоисторическата/, а етнографската е от 1989г. Специалистите нееднократно са разработвали и участвали в различни проекти. Вложени са немалко усилия за осигуряване на средства по проекти за реставрация. За привличане на нови публики музеят залага на образователните програми и временните изложби. В последно време се направи много за рекламата на музея, включително и в Интернет.

• 
  Поради липса на фондохранилище и технология не е направено нужното за документиране и съхраняване на фондовата документация. Изискуемото по закон цифровизиране на фондовете тук се оказва практически невъзможно.
  
• 
  Липсват средства за превантивна консервация и реставрация на движимите културни ценности.
  
• 
  Въпреки реновацията си, общоисторическата експозиция е статична, което я прави неатрактивна.
  
• 
  Проблем за организирането на временни и мобилни изложби е липсата на реквизит.
  
• 
  Липса на качествени музейни сувенири и рекламни материали, които са собствен продукт.
  

Читалищата са юридически лица с нестопанска цел.Те се финансират като делегирани от държавата дейност на база субсидирана численост- 173 280 лв за 2012г. при база за субсидирана бройка 5776 на година. Общината не ги дофинансира.

Всички читалища се помещават в сгради публична общинска собственост. Сградите не са с отстъпено безвъзмездно право на ползване, каквото е изискването на ЗНЧ. Някои читалища са ползвали земеделски земи. През 2008 г. е изтекъл десетгодишния договор на читалищата за ползването на земеделски земи от общината, но след тази дата договорът не е подновен от читалищата. Въпреки това няколко читалища продължават да ползват земи по силата на изтеклия вече договор.

Читалищата са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения, които следва да извършват следните дейности:

• 
  Уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи
  
• 
  Развиване и подпомагане на любителското художествено творчество
  
• 
  Организиране на школи, кръжоци, курсове,клубове,кино- и видеопоказ, празненства, концерти и чествания и младежки дейности
  
• 
  Събиране и разпространяване на знания за родния край
  
• 
  Създаване и съхраняване на музейни колекции съгласно ЗКН
  
• 
  Предоставяне на компютърни и интернет услуги
  

Читалищата с половин щатна бройка са 10: в с. Избегли, Конуш, Стоево, Козаново, Нови Извор, Долнослав, Златовръх, Патриарх Евтимово, Леново, Бачково:

В изброените села с половин щатна бройка назначеният човек изпълнява длъжността секретар и библиотекар.

В повечето от тези села библиотекарката - секретар е със средно образование, а на едно място и основно. Читалищата с половин щатна бройка основно обслужват библиотеките. Там почти не се развива художествено-творческа дейност. Няма компютри, интернет. Сградният фонд е амортизиран и се нуждае от основен ремонт.

Читалищата с по една щатна бройка са в с. Мулдава, Боянци, Горни Воден, Нареченски бани, Червен, Новаково. В тях назначеният служител основно обслужва библиотеката. В селата Червен и Новаково има по 1 щатна бройка при население колкото на селата с половин бройка.

Всички изброени дотук читалища нямат компютри и интернет.

НЧ”Никола Вапцаров- 1932г, с.Мулдава-1700 жители, 240 деца, 380 пенсионери, 3 художествено- тврочески колектива

НЧ”Никола онков Вапцаров - 1936г.”, с.Боянци- 1300 жители, 200деца, има училище, няма периодика, няма художествено- творчески форми

НЧ”Св.св.Кирил и Методий - 1935г.”, кв. Горни Воден- 1400 жители, 250 деца,има училище, 350 пенсионери, 3 броя периодични изания, 192 читатели, 3 художествени групи

НЧ”Христо Ботев - 1945г., с. Нареченски бани-866 жители, 73 деца, 290 пенсионери, 1 периодично издание, няма художествено - творчески форми-

НЧ”Христо Ботев- 1926г.”, с. Червен - 740 жители, 104 ученици, 240 пенсионера, няма учебни заведения, няма художествено - творчески форми, 5 клуба, няма периодично издание.

НЧ”Христо Ботев- 1928г.”с. Новаково - 578 жители, 38 деца, 410 пенсионери, няма учебни заведения, група за изворен фолклор, 3 печатни издания.

От изброените данни става ясно, че на практика вменените от ЗНЧ дейности не се покриват в необходимата степен от читалищата в общината.

• 
  3,5 щата - 6500 човека, има училище, 5 худ. форми, 5 клуба, 3 периодични издания.