Програма за развитие на сектор „Рибарство" (опрср) Ос №4 „Устойчиво развитие на рибарските области"



страница1/9
Дата20.03.2017
Размер1.85 Mb.
#17361
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


Местна Инициативна Рибарска Група

Високи Западни Родопи: Батак – Девин – Доспат”
Местна стратегия за развитие на

Рибарска област „Високи Западни Родопи:

Батак – Девин – Доспат”



2011 – 2015

Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” (ОПРСР)

Ос №4 „Устойчиво развитие на рибарските области”

Мярка 4.1.А. Финансова подкрепа за прилагане на местните интегрирани стратегиите за развитие и покриване на оперативните/ текущите разходи на рибарските групи


Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство” (ОПРСР)
Ос №4 “Устойчиво развитие на рибарските области”

Мярка 4.1.А. Финансова подкрепа за прилагане на местните интегрирани стратегиите за развитие и покриване на оперативните/ текущите разходи на рибарските групи

Изграждане на капацитет сред местните партньори и общности за участие в процеса на развитие на рибарските области
МИРГ “Високи Западни Родопи: Батак - Девин – Доспат”

Местната стратегия за развитие на Рибарска област“Високи Западни Родопи: Батак - Девин – Доспат”

"Царството на пъстървите”

Тук е Раят на света, не мога да си представя, че съществува по-красиво място.”



Капелини Симоне – Италия, световен шампион по улов на пъстърва,

Изказване по време на Световното първенство по улов на пъстърва в Девин

Местната стратегия за развитие (МСР) на Рибарска област “Високи Западни Родопи: Батак – Девин - Доспат” (РО) за периода 2011 – 20151 е основана на принципите на Общата селскостопанска политика и в частност принципите на Обща политика по рибарство на Европейския съюз, както и по отношение на развитие на динамична и конкуретноспособна икономика, основана на знанието2 и устойчивото развитие3.

МСР е насочена към устойчиво териториално развитие, интегриращо цялата РО и основните заинтересовани страни в нея за постигане на визията и стратегическите цели. Устойчивото териториално развитие е планирано и ще се реализира на основата на наличните ресурси и развитието на ефективни партньорски взаимоотношения между публичната власт, частните предприемачи и гражданските групи

Процесът на планиране бе основан на търсене на баланса между различните аспекти на развитието (икономическо, екологично и социално) и между различните териториални общности, институции и социални групи.

Определянето на визията, целите и приоритетите в МСР се основава на извършен ситуационен анализ с активно участие на основните заинтересовани страни от РО.

МСР отговаря на целите на Приоритетна Ос №4 "Устойчиво развитие на рибарските области" за осигуряване устойчиво развитие на рибарските области (РО) и подобряване качеството на живот в РО.

Същевременно МСР е съобразена с основните цели на Националния стратегически план за рибарството и аквакултурите 2007 -2013, ОПРСР (2007-2013), и Наредна 15, регулираща прилагането на мярка 4.1.А в рамките на Ос № 4 на ОПРСР.

Формулираните цели и приоритети са съобразени с основните стратегически и планови документи в Република България, Области Пазарджик и Смолян, общини Батак, Девин и Доспат, имащи отношение към устойчитово развитието на РО.

МСР е планирана и ще се изпълнява от Местна инициативна рибарска група, регистрирана по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридическо лице с нестопанска цел, определена за извършване на общественополезна дейност и предложена за вписване в Централния регистър на Министерството на правосъдието.
Мисия на МИРГ “Високи Западни Родопи: Батак – Девин - Доспат”

МИРГ “Високи Западни Родопи: Батак – Девин - Доспат” е механизъм за публично – частно партньорство, отразяващ балансирано интересите на трите основни сектора в територията (публичен, граждански и бизнес), основан е на прилагане на подхода “отдолу-нагоре и е насочен към мобилизиране на външни ресурси и ефективно управление на наличните териториални ресурси за устойчиво развитие на Рибарска област “Високи Западни Родопи: Батак – Девин - Доспат”.



Визия на Рибарска област “Високи Западни Родопи: Батак – Девин - Доспат”:

Към 2020 год. Рибарска област “Високи Западни Родопи: Батак – Девин - Доспат” е икономически развиваща се, вътрешнотериториална високопланинска територия, специализирана в производство на пъстърва и водеща дестинация в България за улов на пъстървана основата на синергия между:



  • устойчиво използване на уникалните природни характеристики на територията,

  • възстаноявяване и опазване на биоразнообразието на ихтиофауната във естествени и изкуствени водни екосистеми,

  • производство и преработка на пъстърва с добавена стойност за сектора и рибарската област

  • свързаното с това развитие на риболовен туризъм с висока добавена стойност за територията


Принципи

Постигането на устойчиво териториално развитие е основано на следните принципи за развитие:



  • Териториален подход – в основата на процеса за развитие е територията “Високи Западни Родопи: Батак – Девин - Доспат”, идентифицирана и определена с висока степен на хомогенност и критична маса на ресурси за планиране и развитие;

  • Отдолу - нагоре” – овластяване наместните общности в планирането и взимането на решения за визията и принципите за устойчивото развитие на територията;

  • Публично – частно партньорство – процесът на развитие е основан на балансирано взаимодействие между представителите на основните заинтересовани страни в територията, изразено чрез ефективно работеща местна инициативна рибарска група;

  • Иновации – насърчава се новаторство в използването на съществуващите ресурси за конкурентноспособно развитие;

  • Интегрираност – дейностите в процеса на развитие са обвързани и координирани, илюстриращи връзките между икономическите, социалните и екологичните сфери за устойчивото развитие на територията;

  • Работа в мрежа – насърчава се изграждането на устойчиви връзки между хората, местните общностни групи, проекти и други територии за споделяне на опит, научаване и генериране на нови идеи за устойчиво развитие;

  • Коопериране – ефективно партниране с други рибарски области за прилагане на конкретни дейности за развитие на територията в икономически, социален и екологичен аспект.



  1. Описание на Рибарска област „Високи Западни Родопи – Батак - Девин - Доспат”

Обобщено представяне

  1. Наименование на територията: Рибарска област „Високи Западни Родопи – Батак - Девин - Доспат”

  2. Разположение в България, териториален обхват и граници на територията

Територията се намира в южната част на Република България и заема Западните и Югозападни райони от планината Родопи.

Територията включва цялата територия на общините Батак, Девин и Доспат и прилежащите към нея водни обекти4 и влиза в Южния централен район на планиране5 на Република България.







  1. Площ

Общата площ на териториятапо данни на НСИ към 2007 г. е 1533,70 км2.

Таблица 1:

Сравнителна таблица за баланса на територията в кв. км по общини по данни на НСИ към 2008г:

Община

Батак

Девин

Доспат

Общо

Обща площ

677,3

573,7

282,7

1533,7

Земеделски земи

69,7

144,7

66

280,4

Горски фонд

554,3

383,3

197

1134,6

Населени места

3,8

5

3,3

12,1

Водни площи

29,1

4,2

10,7

44

Добив на полезни изкопаеми

17,8

35

4,4

57,2

Фонд транспортна инфраструктура

2,6

1,5

1,3

5,4



  1. Гъстота на населението

На територията живеят общо 29 061 души (към 31.12.2009 по данни от НСИ). Средната гъстота на населението за цялата територия е 18.9 жители/км2. Най- гъсто населена е община Доспат - 33,7 жители /км2 (население 9526 д).Най-слабо населена е територията на община Батак- 9,3 жители /км2 (население в общината- 6331 д). Гъстотата на населението в община Девин е 23 жители /км2

  1. Административни територии, включени в територията

Обхваща административните територии на три общини, включени в две области: община Батак (област Пазарджик) и общините Девин и Доспат (област Смолян). Населените места са общо 27.От тях има три града (по един във всяка община) и 24 села.



  1. Вид на региона според планирането на регионалното развитие

Съгласно Регионалния план за развитие на Южния Централен район (2007-2013 год.) и въз основа на показателите за обособяване на районите за целенасочено въздействие, общините Девин, Доспат и Батак не попадат в районите за икономически растеж.Те са определени като „селски изостанали райони”, а Девин и Доспат и като „изостанали гранични райони”.

  1. Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност по икономически сектори

Към 2006г по данни на НСИ, Южен Централен попада сред трите най-слабо продуктивни района в България, като се нарежда с малки разлики преди Северозападния и Северно централния регион.

И за 2008г районът остава след трите най-слабо продуктивни в България.Преди него са съответно Северозападния район с 5897 БВП в лева на човек и Северен централен район с 6249 лв. на човек. За същия период, средните стойности на БВП за страната са 9090 лв на човек. Северозападен, Южен централен и Северен централен попадат сред петте най-бедни региона в ЕС с брутен вътрешен продукт едва 27 на сто от средния за ЕС.

Демографската картина в територията се характеризира с отрицателен естествен и механичен прираст на населението - тенденция характерна като цяло за страната.Липсват нови, заселили се хора, повечето напускат родните си места, търсейки по-благоприятни икономически условия за живот.

8. Природна среда

А. Релеф (природен ландшафт)

Територията се характеризира с изразен предимно планински релеф. Средната надморска височина при различните части от територията варира от 400 до над 2000 м надморска височина.



Б. Климат

Климатътна територията на „Високи Западни Родопи” е преходно-континентален.Характеризира се със сравнително мека зима и прохладно лято.Средната годишна температура е около 10°С. Максималните температури настъпват през месеците юли и август, а минималните през м. февруари.Характерни са и по-обилното количество валежи спрямо средното за страната.



В. Водни ресурси

Водните ресурси на общини Батак и Девин, попадат в Източнобеломорския район и тяхното управление се извършва от Басейнова дирекция - Пловдив и регионалното й бюро в гр. Пазарджик.

На територията на Западнобеломорския регион попадат водните ресурси от община Доспат - р. Доспат и едноименния язовир.Управлението им е поверено на Басейнова дирекция Благоевград.

На пространство от 3600 км2, което включва Баташката планина, се простира Баташкия водносилов път.От водосборната му зона (761 кв. км) се събират водите на 150 реки, рекички и потоци.По-големите от тях са р. Доспат, р. Девинска, р. Чепинска и Стара река. Те пълнят няколко язовира (яз. “Караджа дере”, яз.“Дженевра”, яз.“Широка поляна”, яз.“Голям Беглик”, яз.“Малък Беглик”, яз.“Тошков чарк” и яз.“Батак”) и движат три електростанции с обща мощност 220 000 киловата.

На територията на община Батак се намират:


  • Язовир “Батак”, който събира 315 млн. м3 вода, дълъг е 9 км и е широк 4 км. Общата му площ е 22 080 дка. Разположен е на 1100 м. надморска височина.

  • Язовир “Голям Беглик”, “Малък Беглик”, “Широка поляна” и “Тошков чарк”. Язовир

  • Язовир “Голям Беглик” има площ 4125 дка и обем 62,1 млн. м3. Дължината му е 5,5 км, а ширината 5км.

  • Язовир “Малък Беглик” е с обща площ 356 дка, а обема му е 1,6 млн. м 3. Има дължина 0,8км и ширина 0,25 км.

  • Язовир “Широка поляна” е разположен на 1500 м. надморска височина и има общ обем от 24 хил. м3.

  • Язовир “Тошков чарк”е с площ 254 дка.

Други два по-малки язовира, разположени на територията на община Батак и са част от каскадата “Баташки водносилов път” са:

  • Язовир „Дженевра” с площ съответно 50 дка

  • Язовир „Караджа дере” с площ съответно 67 дка.

Общият капацитет на язовирите е 8355 млн. м3. Основната водна артерия, минаваща през територията на общината, е Стара река, чиято дължина е 61 км, а водосборната й област (до Батак) е 27.2 км.

Община Девин се отличава с богатство на водни ресурси: реки, язовири, карстови и минерални извори. Водните ресурси заемат 4198 дка от територията на общината.Основната река е р. Въча. Нейни притоци са: Девинска, Широколъшка, Триградска и др. Има шест наклонени езера със свлачищен произход.Те се намират в местността „Чаирите”.

Язовирите на територията на територията на община Девин са „Въча”, „Цанков камък” и „Тешел”:



  • Язовир „Въча” е с площ 4970 дка и обем от 226,12 млн. м3.

  • Язовир „Цанков камък” е с обем от 111 млн. м3.

  • Язовир „Тешел” е с площ от 100 дка.

Tериторията на общината попада в хидроенергийна каскада “Доспат-Въча”.В нейния водосбор освен р. Въча са включени и притоци на реките Места и Доспатска.Общата водосборна площ на каскадата е 1777 км2.Включва 5 стъпала, като третото е хидровъзел “Цанков камък”.Произвежда се електрическа енергия от две ВЕЦ: ВЕЦ „Девин” с мощност 80 МВТ и ВЕЦ „Тешел” с 60 МВТ.

Най-големият водоизточник на територията е язовир „Доспат”, който е втори по големина язовир на територията на р. България.Язовирът е с дължина 18 км, средна широчина около 3 км и средна дълбочина около 40 м. Разположен е на 1200 м надморска височина на площ от 22 000 дка, а обема му е 447,13 млн. м3. Водите му се използуват за добив на електрическа енергия, промишлено рибовъдство, спортен риболов и воден туризъм.



Г. Гори

Горите заемат основна част от територията на Община Батак6 – 554,3 хил. дка

Управлението на горскостопанската дейност се осъществява от Регионално управление на горите – Пазарджик. То ръководи цялостната дейност на петте държавни лесничейства на територията на общината - Държавно горско стопанство – Батак, ДЛС7 - Борово, ДЛС – Беглика (сертифицирано по системата FSC), ДЛС - Родопи, ДЛС - Широка поляна.

Община Девин е със залесеност около 67% от територията й. Готите се стопанисват от три държавни лесничейства - ДЛС - Девин, ДЛС - Михалково и ДЛС - Триград и едно държавно дивечовъдно стопанство ДЛС “Извора” - Девин.

В Община Доспат 62,5% от територията е заета от гори.Управлението на горския фонд се осъществява от Държавно горско стопанство (ДГС) – Доспат.То е сертифицирано по системата FSC.





Д. Защитени природни територии и зони

На територията на община Батак се намират два резервата :



  • Биосферен резерват „Дупката” (обявен за резерват през 1956 г. и под егидата на ЮНЕСКО от 1977 г.) – площта му е 1210,8 ха.

  • Резерват “Беглика” (обявен през 1960 г.) - Площта на резервата е 1463,1 ха.

На територията на община Батак (изцяло или отчасти) се намират 34 защитени територии. Повечето от защитените местности са гори.

В община Девин има два природни резервата за съхранение на биоразнообразието, две защитени местности:



  • Резерват „Старата гора” („Шабаница”)

  • Резерват „Казаните”

  • ЗМ “Поречието на река Девинска”с площ 1367,3 декара - намира се в землището на гр. Девин и се стопанисва от Държавно ловно стопанство „Извора”.

  • ЗМ „Чаирите”

На територията на община Доспат се намира Защитената местност „Караджа дере” (обект на защита - видра) с площ 1031,9 ха.(обявена през 2008 г).

Е. Защитени зони по НАТУРА 2000

Части от територията на рибарска област „Високи Западни Родопи: Батак - Девин - Доспат” попадат в Защитената зона по НАТУРА 2000 „Западни Родопи”8. Сред защитените природни местообитания в зоната има и два вида риби – Маришка мряна и Европейска горчивка.




Защитени зони по Натура 2000 съгласно Директивата за птиците

Защитени зони по Натура 2000 съгласно Директивата захабитатите


Западните Родопи са и един от основните райони за пеперуди в България. В района има наличие на важни популации на 24 вида пеперуди. Друг район на пеперуди, попадащ в територията на рибарската област „Високи Западни Родопи” е района около град Девин. Установени са важни популации на 11 вида пеперуди,



Ж. Орнитологично важни места в територията попадащи в екологичната мрежа НАТУРА 2000

Т


Защитени зони по Натура 2000 съгласно Директивата за птиците
ериторията на рибарска област „Високи Западни Родопи – Батак, Девин и Доспат” попада в три защитени зони за опазване на дивите птици по НАТУРА 2000 (Директива 79/409/ЕЕС).

Защитена зона „Западни Родопи”9

Административно тя попада в три области (Благоевград, Пазарджик и Смолян), и включва територии от общините Батак, Девин, Доспат. Общата площ на защитената от държавата със закон зона е 72229.11 ха, а общата площ на определената за Орнитологично важна местност „Западни Родопи” е 125 677 ха.

В Западните Родопи са установени са 130 вида птици, основно гнездящи, от които 21 са включени в Червената книга на България (1985). Западните Родопи поддържат най-многочислената популация на глухаря /Tetrao urogallus/ в България.10

Защитена зона „Персенк”11

Обхваща териториите на общините Чепеларе, Смолян, Девин и Родопи и попада в административното деление на областите Смолян и Пловдив. Площта й възлиза на 15 677.46 хка.

Защитена зона „Триград-Мурсалица”12.

Обхваща общините Смолян, Борино, Доспат и Девин и попада в област Смолян.Общата й площ е 55 327.34хка.



ЗЗ “Триград-Мурсалица” е разположено в централната част на Западни Родопи на юг от град Девин и западно от град Смолян.Обхваща водосборния басейн на река Въча (реките Широколъшка, Мугленска, Буйновска и др.), рида Мурсалица и част от Виденишкия дял.В мястото попадат Буйновското и Триградското ждрела с обширни скални комплекси.

В ЗЗ “Триград-Мурсалица” се срещат общо 141 вида гнездящи птици, като 68 от тях са застрашени или уязвими и са обект на мерки за опазване на техните местообитания.

В района на Триград има и наличие на важни популации на пеперуди (14 от целевите видове).

9. Културно наследство

А. Материални паметници на историческото наследство

Около Батак са регистрирани 20 тракийски, римски византийски и славянски крепости, над 10 църкви и манастири (църквата-костница „Св. Неделя”, храмът „Св. Богородица”) и много параклиси. В Батак в Балиновата къща има етнографска сбирка, която отразява бита, обредите и обичаите на батачани през Възраждането.

В района на резерват „Дупката” на територията на община Батак се намира Кемеровия мост, наричан още Римски мост.Той е обявен за паметник на културата.

Град Батак е включен в 100-те национални туристически обекта с църквата-костница и Историческия музей - Батак.

На територията на община Девин са открити значими археологически паметници – тракийски могили и светилища, останки от селища и крепости.Сред най-известните паметници са крепостта “Калето” (паметник на културата от национално значение, обявен през 1955 г., вероятно е строена през VIII-Xвек).

В гр. Девин е изложена музейна сбирка към читалище „Родопска просвета”. В нея има обособени четири експозиционни зали: Археологическа, Етнография, Бит и култура и Съвременна зала. Музейната сбирка съхранява общо около 2000 експоната.

Към община Девин спада и планинското село Гьоврен.То е съхранило традициите и занаятите типични за района.В него могат да се наблюдават традиционните за Родопите производства – ръчно тъкане на халища, козяци и торби на хоризонтален и вертикален стан, ръчната изработка на бродирани терлици и чорапи с великолепни шарки и богати оранаменти.

Друга интересна туристическа атракция, пряко свързана с културното наследство е фестивалът „Орфически мистерии”.Той се провежда всяка година от 2003 г насам.Фестивалът включва пресъздаване на фолклорни обичаи, тракийски легенди, музикални представления, маскарадни инестинарски игри.

Римски мост има и на територията на община Доспат - издигнат над р. Караджадере близо до село Змейца.

Карстовият характер на Западни Родопи е причина за образуването на много природни феномени - стотици пещери, десетки ждрела, водопади и водни прагове, вирове и красиви речни корита. Обектите с най-голям туристически потенциал в района, които гостите на ДЛС”ИЗВОРА” могат да посетят са следните: природната забележителност “Триградското ждрело” , пропастната пещера “Дяволското гърло” (в нея има няколко водопада, най – високият от които е 42м).



Б. Управление на културното наследство

На територията на „Високи Западни Родопи” съществува и Музея на мечката, който се намира между село Триград и пещерата „Дяволското гърло”, както и Пещера на мечките.



10. Демографски характеристики

Таблица 2: Общ брой население на територията за последните години по данни на НСИ:

Общини




Население










1999

2003

2007

2009

Батак

7412

6996

6489

6331

Девин

15 269

14 406

13 580

13 204

Доспат

10 314

10 191

9747

9526

Общо за територията:

32 995

31 593

29 816

29 061

Територията следва негативните тенденции характерни за страната - намаляване на населението с около 12% за 10 години.

  1. Коефициент на възрастова зависимост по данни на НСИ към 2007г

Таблица 3:

Община

общо

Мъже

жени

Под трудоспособна възраст

В трудоспособна възраст

Над трудоспособна възраст

Батак

6489

3239

3250

880

4003

1606

Девин

13580

6546

7034

1761

8725

3094

Доспат

9747

4859

4888

1444

6704

1599

Общо за територията

29 816

14644

15172

4085

19432

6299

В община Батак съотношението между лицата в зависимите възрасти и тези в независимите е 62 %.

В община Девин съотношението на лицата в зависима възраст към тези в независима възраст е 56 %.

В община Доспат съотношението между лицата в зависимите възрасти и тези в независимите е 45 %.

Общият коефициент на възрастова зависимост за цялата територия е 53%, който е по-висок както спрямо този за област Смолян (39.8%) и област Пазарджик (45.1%), така и спрямо този за страната (45.1%).



  1. Етническа структура

Населението е със смесен етнически състав – основните групи са българи, турци и роми, както и с представители на различни религиозни общности (според вероизповеданието основните групи са с източно-православно и мюсюлманско вероизповедание).

  1. Демографски тенденции/процеси

Таблица 4: Естествен прираст на населението

Общини

Естествен прираст (брой)

1999


Естествен прираст (брой)

2007


общо

мъже

жени

общо

мъже

жени

Батак

-47

-32

-15

-60

-41

-19

Девин

-57

-44

-13

-77

-44

-33

Доспат

34

4

30

-13

-16

3

Наблюдава се характерната за страната като цяло тенденция за отрицателен естествен прираст на населението.

  1. Миграционни процеси и тенденции

Таблица 5: Миграционни тенденции – механичен прираст
Механичен прираст през 2009 г. по данни на НСИ към 14.09.2010

Община

Заселени

Изселени

Механичен прираст

общо

Мъже

Жени

общо

мъже

жени

общо

мъже

жени

Батак

87

39

48

98

46

52

-11

-7

-4

Девин

127

59

68

239

123

116

-112

-64

-48

Доспат

41

15

26

156

68

88

-115

-53

-62

Общо за територията

255

113

142

493

237

256

-128

-124

-114

Като цяло стойностите през различните години се припокриват.Продължава тенденцията към напускане на населените места и обезлюдяване на територията.Общите показатели на механичния прираст са най-високи за последната година - 2009г.

А) Предучилищно образование



  • На територията на община Батак има 4 функциониращи целодневни детски градини.

  • В община Девин и община Доспат функционират по шест детски градини.

Б) Основно и гимназиално образование

  • Образователната структура се състои от двадесет общообразователни училища и три професионални гимназии.



  1. Обща икономическа ситуация

БВП на човек от населението

Южен централен е един от петте най-бедни региона в ЕС с брутен вътрешен продукт едва 27 % от средния за ЕС. Районът е след трите най-бедни в България заедно със Северозападния район с 5897 БВП в лева на човек и със Северен централен район с 6249 лв. на човек. За същия период, средните стойности на БВП за страната са 9090 лв на човек, а в Югозападния район с 15 161 лв БВП на човек.



  1. Коефициент на безработица и данни за заетостта

Таблица 6: Равнище на безработица към 2008 г. и към 2010 г. по данни на НСИ и Агенцията по заетостта:

Община

2008г

%

2010г

%

Батак

11,2

16,2

Девин

14,3

15,1

Доспат

9,9

17

Заетост в територията

По данни от община Батак заетите лица на територията на общината са 31,8 % от населението. Разпределението им по сектори е както следва:



  • Дървопреработване и дърводобив- 50 % от заетите

  • Енергетика- 12,5 % от заетите

  • Публичен сектор (публична администрация и образование)- 25 % от заетите

  • Туризъм- 12,5 %

Процентът на незаетите (в това число освен пенсионери попадат и лицата под 18г.) е 52 %.

По статистически данни за 2008г.броят на заетите в община Девин е 4950 души, което е 37 %.Двата водещи сектора на заетостта са строителството и преработващата промишленост съответно с 36 % и 23 %.Заетите в селското, горското и рибното стопанство са едва 4 %.



През 2005г броят на заетите лица на територията на община Доспат е бил 3162 души. През 2008г този брой възлиза на 2504 души.Към днешна дата броят на заетите е намалял и представлява около 19% от населението в територията.Най-голям брой от тях са заети в дървопреработването и в текстилните и обувни фабрики.

17. Туризъм

Средства за подслон13

  • На територията на община Батак към 2008 г по данни на НСИ функционират 9 средства за подслон, три, от които са хотели.

  • В община Девин средствата за подслон за общо 34. От тях 8 са хотели.

  • На територията на община Доспат функционират 5 хотела, а общият брой на средствата за подслон е 19.

Таблица 7: Средства за подслон за 2008 г. по данни на НСИ

Общини

Средства за подслон

Легла

Легла-денонощия

Брой стаи

Реализирани нощувки

Пренощували лица

Приходи от нощувки - лева

Общо

в т.ч. от чужденци

общо

в т.ч. чужденци

общо

в т.ч. чужденци

Батак

9

442

155 741

164

15 452

135

4 392

22

167 526

2 108

Девин

34

1069

372 964

526

47 722

8 417

20 415

2558

2 279 906

462 804

Доспат

19

413

138 159

162

7575

66

3674

65

85 795

1310

Таблица 8: Хотели за 2008 г. по данни на НСИ

Общини

Хотели (над 10 легл)

Легла

Легла-денонощия

Брой стаи

Реализирани нощувки

Пренощували лица

Приходи от нощувки - левове

общо

от българи

от чужденци

общо

българи

чужденци

общо

в т.ч. от чужденци

Батак

3

176

64 234

73

2982

2847

135

1819

1797

22

49 244

2108

Девин

8

717

257 030

365

35 956

28 044

7912

15 311

12 889

2422

2 145 711

449 746

Доспат

5

143

51 428

67

1556

1493

63

1355

1292

63

37 499

1280

В община Девин има изграден туристически информационен център, както и функционират няколко туристически дружества: ТД „1970”, ТД „Орфей 1983”, ТД „Граничар” и ТД „Триградски скали”.

Община Девин е водеща за цялата територия по отношение развитието на туризма.развивайки се в областта на спа и рекреационния туризъм.

На територията на община Доспат е създадена НПО „Местен съвет по туризъм - Доспат”.Тя стопанисва и управлява туристически продукт „Каякинг в язовир Доспат” както и Природозащитен и туристически информационен център в местността Караджадере в община Доспат.

18. Гражданско участие

За община Батак две са гражданските структури, които имат отношение към развитието на различните форми туризъм и използването на водните ресурси за отдих, риболов и рекреация.Това са туристическо дружество „Батьовци” и „Сдружение на ловците и риболовците”.14

Такива ловно-рибарски сдружения има и на територията на общините Девин и Доспат.Те са част от Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” и имат за цел управление на ловните и риболовни дейности в съответствие с принципите на разумно и устойчиво ползване на природните ресурси.15

Едно от най-значимите събития организирано с участието на граждански организации в района на територията на РО „Високи Западни Родопи” е Беглика Фест.То се провежда ежегодно от три години насам през лятото в местността „Беглика” край Батак. Събитието обединява различни дейности: спорт, изкуства, игри, презентации и прожекции на филми свързани с биоразнообразието, алтернативната енергия, управлението на отпадъци и др. Сред основните мисии на фестивала е опазването на глухаря – отделят се приходи от събитието за опазване местообитанията на защитената птица.

Организатор на фестивала „Беглика” е Сдружение “Байкария”.То осъщесвява различни дейности на територията на община Батак и в Родопите. Насочено е към опазване на биологичното разнообразие, развитие на алтернативни спортове и активен туризъм, екологични дейности(бособяването на парк „Беглика”) и др.

В община Доспат има няколко граждански сдружения – „Родопчани” (сдружение, което работи по дейности свързани с младежите), сдружение „Инициатива за развитие на Доспат”, участвало преди годнини в изпълнението на проект относно Опазване на популациите на световно застрашен вид видра (Lutra lutra L.) в района на общината.





Каталог: wp-content -> uploads -> 2009
2009 -> Католически Литургичен Календар 2010
2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г
2009 -> 1. Числото, което се получава от числото 194 973, като се разменят цифрите на десетиците и хилядите, е
2009 -> Програма за развитие на сектор „Рибарство на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г
2009 -> Програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г
2009 -> Програма за развитие на сектор "рибарство" (опрср) на република българия, финансирана от европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 Г.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница