Програма за развитие на селските райони (2007 2013)



страница1/25
Дата15.10.2018
Размер2.31 Mb.
#87902
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (2007 – 2013)



Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони – Европа инвестира в селските райони




М Е С Т Н А И Н И Ц И А Т И В Н А Г Р У П А

Д Е В Н Я – А К С А К О В О
ТЕРИТОРИЯ НА ТРАДИЦИИ, КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО





СТРАТЕГИЯ ЗА МЕСТНО РАЗВИТИЕ

2010 - 2013

Територията е едно произведение на изкуството: може би най-високото, най- сърдечното, което човечеството някога е изразявало. За разлика от много творби на изкуството (в изобразителното изкуство, в скулптурата, в архитектурата) или техники, които са произведени от човек чрез моделиране на нежива материя, територията е продукт посредством един диалог, една връзка между живи единици, самият човек и природата, през дългия период на историята. Това е едно съвместно произведение, съвместно развиващо се, което расте с времето… Територията се поражда от зачеването на природата от страна на културата. Живото същество, което се поражда от това зачатие има характер, личност, идентичност, възприети в знаците на пейзажа”



Фаусто Фаджоли - водещ консултант по разработването на СМР. Председател на Европейска Aкадемия за Селски Туризъм E.A.R.T.H. (European Academy for Rural Tourism and Hospitality, www.earthacademy.eu ), представител на МИГ АЛТРА РОМАНЯ и експерт по маркетинг на териториалното развитие на селските райони в Европа.

Развитието на селското стопанство може да се определи (Робертсън, 1993) като един “процес на консервативна промяна, която цели да подобри качеството на живот на селската община посредством устойчиви вътрешни и местни действия на реанимация, възпроизводство, интеграция и икономическо развитие интегрирана в селския свят в една логика на активиране и саморазвитие”. За развитието на селското стопанство се подразбира социално-икономическото развитие на извънградските райони, характеризирани от конкурентоспособни недостатъци спрямо територията, услугите, познанието и възможностите. Независимо, че концепцията за селското често се идентифицира по residuale начин като всичко онова, което не е градско, счита се за селска територията, чиято „основна част” се използва за земеделието, горското стопанство, водното стопанство и риболов, поради икономическите и културни дейности на жителите й, заради дейността по пресъздаване не „по градскому” и на свободното време, с цел abitativi. За да актуализира тази цел, Европейската Комисия – ГД Земеделие определи някои основни принципи на новата политика за развитие на селските райони:



  • Многофункцоналността на селското стопанство надхвърля своята многовалентна роля отвъд обикновено производство на хранителни продукти. Това налага признаването и насърчаването на съвкупност от услуги предлагани от земеделците;

  • Едно многосекторно и интегрирано представяне на селската икономика, с цел диверисифициране на дейностите, да се създадат нови източници на доход и ангажираност и за запазване на селското наследство;

  • Гъвкавостта на помощите за развитие на селските райони, базирана на подкрепата и способстваща децентрализирането, на консултациите на регионално и местно ниво и на партньорството;

  • Пригоденият метод, обърнат към едно по-голямо интегриране на различните намеси, с цел да осигурят хармоничното развитие на селските територии.

Селските територии всъщност са най-общо характеризирани от преобладаване на селскостопански компонент, но той сам по себе си не може да гарантира социално-икономическото развитие до такава степен, че да способства развитието и да заздрави нивото на заетост и на доходи, най-общо, да способства подобряването на условията на живот на местното население. Освен това в такива райони условията на изостаналост често поставят в опасност също и характерите на руралността /селска действителност/, поради което става приоритет да се следват интегрираните модели на развитие: земеделие, инфраструктури, услуги, обучение, туризъм, занаятчийство, селското стопансктво, търговия, околна среда, култура и т.н. Необходимостта, днес особено осезателна, да се придава форма и съдържание на селските райони започва от началото на 80-те години, когато новата икономика и новият модел на развитие (икономика на информираността, гъвкава специализация) поставят в криза старата система на живот (модерността) и дават живот на един друг стил на живот (постмодернизма). От една страна производството и консумацията, които бяха масови, отстъпват място на едно производство и консумация, основани на различността на продукта. От друга страна местата и пространството (първо градът, после селото) се трансформират в един предмет, на който може да се наслаждаваш, но и да бъде произведен и консумиран. Териториалната атрактивност тогава обаче не е автоматична и се нуждае от силни стратегии за развитие (т.е. от „изкуствени предимства, създадени от съзнателното действие на местните общиности, т.е. от една съвкупност от политики, които да мобилизират потенциала на вътрешно развитие и да създадат механизъм на взаимодействие с потенциални вътрешни ресурси посредством катализатор, който да постави един устойчив процес на намеса на публичния сектор (с именно политиката за селско и структурно развитие), който да е самозадвижващ се. Селският район на биоразнообразието така става основен инструмент за установяването на териториалната идентичност, начинът на живот, свързан със сезоните, гостоприемството в малките градове, което представлява истинската добавена стойност на пазара. Стойността на връзката между селскостопанска фирма и занаятчийска, и териториалния контекст се основава на възможността да предложи редица услуги, насочени към остойностяване на културните, естествените и природни ресурси, местните традиции, и всичко това в една визия на селския район на биоразнообразието. Засилването на стойността на територията, посредством биоразнообразията, за да се стигне до идентифициране от долу на селска територия. Използва се нарочно множественото число относно „биоразнообразията”, а не „биоразнообразието”, защото се има предвид както това на продукта, така и на агро-екосистемата, както също и културните и социалните. За да може системата за защита на биоразнообразието (защитени области и мрежа Натура 2000, възстановяване и опазване на генетичния материал) да не представлява само съвкупност от места, подготвени за опазване на местообитания и видове, но да представляват част от една териториална „мрежа”, е необходимо да се приложи едно планиране и управление на обширен регион, който да взема под внимание динамичността на екосистемите и на техните функционални връзки. Определената стратегия цели управление на тези области по интегриран начин с управлението на външната териториална матрица, т.е. с нейните различни социо-икономически, културни и природни характеристики. С други думи целта е тази да се интегрира матрицата на биоразнообразията посредством микровериги между специалисти, които са дори от различни сектори (земеделие, занаятчийство, търговия и др.) и действащи лица от териториалното насърчаване (про-локо, местни асоциации и такива за културно насърчаване). Целта т.е. е тази да се подпомогне местното развитие, посредством интегриране на икономически и социални мрежи на и от селската територия. Селският стил на живот, основа на местното производство и изхранване, представлява истинския продукт, който трябва да бъде предлаган на пазара, както за потребителя, който трябва да бъде привлечен с веригите между местните действащи лица, така и за потребителя, който трябва да бъде въвлечен във вериги с външни специалисти. От всичко изнесено до тук се налага темата „катализатор”, която е подсилване на стойността на територията, посредством селският район на биоразнообразията. Тази тема се поставя, за да свърже опазването на земеделско-културното наследство и управлението на ресурсите, с изискванията от икономически и социален тип, на селското население, които имат последствия върху загубата на биоразнообразие, за да се повишава стойността на генетичните ресурси, посредством местната търговия с качествени, местни продукти, със силна териториална и културна връзка. Следователно е необходим един иновативен подход, за да не се ограничат намесите до това да задоволяват само изискванията от функционален тип, а трябва да взимат предвид и живота на населението, посредством изменяне на източниците на доходи. Особено, темата катализатор се разделя на 3-те стратегически оси:

1. Конкурентоспособност, посредством повишаване стойността на продуктовото биоразнообразие: интегриране и развитие на предлагането на веригата.

2. Да се подобри околната среда и селската територия посредством Повишаването на стойността на биоразнообразието на агро-екосистемите: околната среда и територията.

3. Да се подобри качеството на живот и изменението на дейностите посредством повишаване стойността на социокултурното влияние на биоразнообразието: да се подобри качеството и достъпа до услугите за гражданите и икономическите специалисти. Тази цел придобива решаващо значение за подпомагането да се превъзмогнат вредите, които могат да бъдат локализирани в тези маргинални зони (а в същото време са с риск от още по-голямо обезлюдяване), доколкото се отнася до достъпа до услуги и информация, както за гражданите, така и за по-малките предприятия, които често са между основните причини за изоставяне на териториите, най-вече от страна на младите. В тази сфера е възможно да бъде стимулирано едно ново предприемачество посредством обществената подкрепа в създаването на интегрирани пътища и пакети за предлагане, като се подпомогне да се повиши стойността и свържат историческо-природните случаи от различните територии, както и да преквалифицира населените центрове към такива с туристическа стойност. На много от тези екологични функции отговарят ползи от икономически тип. Икономическия размер на биоразнообразието е, всъщност, директно свързан с ползите, произлизащи от стойността на използване и неизползване на природния капитал. Съществува едно допълнително ниво на изразяване на биоразнообразието, което е особено важно в селските региони, тоест връзката между биологично разнообразие и културно разнообразие.

В заключение да се признават, опазват, използват собствените ресурси по отношение на биоразнообразие е функционално относно процеса на развитие на местните общества, тъй като ценностите, които се създават са, освен отнасящи се до околната среда и икономически, социални и културни. Тези ценности се превръщат на свой ред в ресурси, наследство на местната идентичност, елементи, около които да се изградят компонентите, които са не само доходоносни за развитието. В крайна сметка, при развитието на селския район е необходимо да се преодолее браншовото програмиране, за да се пригоди територията като истинският извършител на конкурентноспособността: „Био” се разбира в широк аспект – всичко свързано с идентичността на територията, разнообразие в индивидите, в стила на живот.

Мисията на МИГ ДЕВНЯ- АКСАКОВО може да се синтезира в следните думи: ‘РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКАТА ТЕРИТОРИЯ-ТЕРИТОРИЯ НА ТРАДИЦИИ, КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО.’

МИГ ДЕВНЯ- АКСАКОВО счита за изключително важно реализирането на Системата за качество в собствената си организация, за да гарантира едно постоянно търсене и ангажираност, насочени към подобряване на дружествените процеси, което позволява да се гарантират:


  • удовлетворение на територията

  • осигуряване на постоянно ниво на качеството на предоставяните услуги

  • ефикасност на задействаните процеси



СЪДЪРЖАНИЕ

1. Описание на МИГ (около 2 стр.) 7

1.1. Общини/територии, които попадат в територията на МИГ: 8

1.4.2. Описание на позициите и изискванията към Изпълнителния директор и персонала. Права, задължения и отговорности на всички заети в управлението на МИГ (длъжностна характеристика). 10

1.5. Механизъм за взимане на решения: 11

1.5.1. Процедури; 11

1.5.2. Участници. 12

2. Описание на процеса на разработване на стратегията – методология и подход (около 2 стр. 13

2.2. Списък на партньорите и тяхната роля в разработването на стратегията: 20

2.3. Консултанти и фасилитатори – вътрешни и външни, участвали в разработването на стратегията: 21

3. Описание на ситуацията (около 5 стр.) 22

3.1. Събрани и оценени данни за територията (социални, икономически, природни и материални ресурси и т.н.): 22

3.2. Описателен анализ на социално-икономическата ситуация (тенденции за последните 10 години): 34

3.3. Анализ на силните и слаби страни, възможностите и заплахите и анализ на проблемите: 39

4. Цели на стратегията (около 2 стр.) 44

4.1. Цели на стратегията и приоритети за развитие: 44

4.2. Обвързаност с цели в други планови и стратегически документи – местни, регионални и национални: 46

4.3. Специфични цели: 51

4.4. Цялостна стратегическа рамка: 53

5. Описание на интервенции (около 10 стр.) 56

5.1. Мерки и дейности: 56

5.2. Процедури за изпълнение на стратегията (роли и отговорности на отделните органи на МИГ и техните партньори, процедури и др.), в т.ч. описание на начина за кандидатстване – перманентно/с обяви и други отделни/различни процедури по мерките на ПРСР: 82

5.3. Осигуряване на балансирано прилагане на стратегията 82

5.3.1. По оси и мерки (минимални %); 82

Както беше обоснованов част 4. от настоящата СМР, Приоритет 3, се явява карйъгълния камък на Стратегия за местно развитие на МИГ ДЕВНЯ – АКСАКОВО. За неговото изпълнение ще бъдат финансирани проекти по мярка 413 (ос 3) от ПРСР. Ще бъдат подпомагани проекти от широк спектър – земеделски производители, които да разнообразят дейността си към неземеделска, предприятия, необходими за функционирането на конкурентни вериги, туристически организации, общински проекти, добавящи стойност към усилията на частния сектор и проекти на читалища, осигуряващи бизнеса с консултански услуги. Разнообразието на подпомаганите дейности (съответно, техният голям брой) налагат по мярка 413 да бъдат заложени най-много средства от бюджета. 82

5.3.2. Бенефициенти (частни/публични проекти - минимални %). 82

6. Подробен финансов план 83

6.1. Индикативно разпределение на сред­ствата по оси, по мерки и по години: 83

6.2. Финансова обосновка на бюджета и разпределението на средствата по оси, по мерки и по години: 86

7. Мониторинг и оценка 86

7.1. Рамката за мониторинг и оценка, в т. ч. въпроси, на които да отговаря оценката, индикатори за мониторинг и оценка, основни показатели, нива които се преследват: 86

7.2. Оценка от външни експерти, по желание, външен счетоводен одит, ако е необходимо: 90

7.3. Процедури за Годишните доклади за напредъка: 90

7.4. Процедура за обновяване на стратегията: 90

8. Съобразеност с хоризонталните политики на ЕС за: 91

8.1. Равенство между половете и липса на дискриминация: 91

8.1.1. Прилагане на принципа на равенство между половете 91

8.1.2. Допринасяне за утвърждаване на принципа на равните възможности 92

8.1.3. Създаване на условия за превенция на дискриминацията 92

8.2. Устойчиво развитие (защита на околната среда): 92

8.3. Насърчаване на заетостта и конкурентноспособността: 93

8.4. Съответствие с програмите на Структурните фондове: 93

ПРИЛОЖЕНИЯ 93

Приложение 2.1.: Съответствие между стъпките при разработване на СМР и ключовите моменти на социалната динамика 94

Използвана литература 95

ПРИЛОЖЕНИЕ 20.: Баланс на територията към 31.12.2000 96

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Население под, във и над трудоспособна възраст към 31.12.2008 г. 97

ПРИЛОЖЕНИЕ 24.: Живородени, умрели, естествен и механичен прираст на населението през 2008 г. 98

ПРИЛОЖЕНИЕ 23.: Читалищно дело 99

ПРИЛОЖЕНИЕ 25. Предприятия (без финансовите) в община Девня през 2008 г. по отраслови сектори и наети лица по трудово и служебно правоотношение 101

ПРИЛОЖЕНИЕ 22.: Архитектурно-строителни паметници 103

ПРИЛОЖЕНИЕ 21.: Защитени територии по НАТУРА 2000 105

ПРИЛОЖЕНИЕ 3.8. Земеделски стопанства и предприятия от интерес за развитието на земеделското производство. 106



ПРИЛОЖЕНИЕ 3.9. 109




Каталог: uploads -> docs
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Списък на загиналите във войните за освобождение и обединение на българските земи
docs -> Наредба №34 от 29 декември 2006 Г. За придобиване на специалност в системата на здравеопазването
docs -> Наредба №39 от 16 ноември 2004 Г. За профилактичните прегледи и диспансеризацията
docs -> Наредба №18 от 20 юни 2005 Г. За критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения
docs -> С решение №61 т. III от 27 март 2012г., на основание


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница