Програма за развитие на селските райони 2014-2020 Г



страница1/13
Дата18.06.2017
Размер2.56 Mb.
#23844
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

АНАЛИЗ ПО ПРИОРИТЕТИ

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ТЕКСТОВЕ НА МЕРКИ



ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ

РАЙОНИ



2014-2020 Г

SWOT анализ по Приоритет 1: Стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горското стопанство и селските райони





Силни страни

Слаби страни

- Наличие на квалифицирани специалисти, участващи активно в процеса на внедряване на научните изследователски резултати по-бързо в практиката;

- Изградена система от научноизследователски структурни звена на Селскостопанската академия, разположени на цялата територия на страната;

- Пет държавни университета, обучаващи качествени кадри в сектора на селското стопанство с дългогодишна история и традиции в областта на иновациите;

- Образователна система от 80 държавни средни селскостопански училища, подготвяща квалифицирани специалисти в селското стопанство, които предоставят възможности чрез профилиране за тясна специализация в различни области, които са от особено важно значение за благоприятното бъдещо развитие на сектора;

- Създадена Национална служба за съвети в земеделието за предоставяне на съветнически и консултантски услуги в областта на селското стопанство. Национална служба за съвети в земеделието има 27 офиси във всички области на страната;

- Натрупан опит и добри практики на НССЗ от прилагането на съветнически дейности по ПРСР и създадени устойчиви контакти с част от селскостопанските производители;

- Наличие на квалифицирани консултантски и обучаващи организации, придобили опит в професионалното обучение и трансфера на знания на земеделските производители през програмен период 2007-2013.


- Липса на дългосрочна визия в областта на иновациите;

- Ограничени финансови и човешки ресурси за иновации в малките и средни предприятия;

- Предубеденост и недостатъчен интерес към иновациите сред голяма част от предприемачите в средните и малки предприятия и ориентация на дейността им към постигането на краткосрочни цели;

- Наличие в Р.България на множество малки стопанства без достатъчни средства за внедряване на иновации в техните стопанства;

- Недостатъчна информираност на средните и дребни селскостопански производители относно съществуващите възможности за финансова подкрепа за нововъведения в сектора;

- Липса на мрежа от иновационни посредници между изследователските центрове и селскостопанските производители;

- Недостатъчно финансиране от бюджета на научните организации и НССЗ за популяризиране на новосъздадените научни продукти (опитни и демонстрационни полета, демонстрационни животновъдни ферми и др.);

- Ниска конкурентоспособност на българските производители при внедряването на нови технологии, техника и оборудване в растениевъдството и животновъдството;

- Разминаване в потребностите на земеделските производители и предлаганите от научноизследователските звена научни продукти, който често са неприложими в практиката.;

- Липса на изградена система за пренос на добри иновативни практики и решения с цел ускоряване на трансфера от лабораторията към приложението на практика;

- Незадоволително ниво на образователна подготовка и квалификация на значителна част от селскостопанските производители;

- Липса на систематична обратна връзка за нуждите от практиката към научната общност;

- Недостатъчно добре развита система за обучение на заетите в земеделието през целия им професионален живот.


Възможности

Заплахи

- Подкрепата на иновациите е основен приоритет на национално и европейско равнище;

- Развитието на ИКТ като предпоставка за развитие на нови форми на трансфер на знания и иновации;

- Изграждане на мрежи за обмен на добри иновативни решения в земеделието;

- Надграден капацитет на изследователските центрове и на консултантския сектор за прилагане на иновативни решения;

- Консолидация на земеделските стопанства и укрепване на способността им да въвеждат иновации;

- Повишаване капацитета на НССЗ на общинско ниво с цел лесен достъп до информация на по-голяма част от фермерите;

- Използване възможностите на НССЗ в ролята й на посредник при внедряване на новите научни продукти произведени от научноизследователските звена в земеделските стопанства;

- Формулиране на ясни и точни потребности на земеделските производители от научни продукти посредством организиране на информационни открити дни, дискусии, работни срещи, семинари и др. съвместно с научноизследователските звена

- Привличане на вниманието и интереса на младите фермери към възможността за професионално обучение в областта на селскостопанския сектор;

- Насърчаване на ученето през целия живот в областта на селското стопанство чрез обучения, които в максимална степен не влияят върху начина на живот и ежедневието на обучаваните.



  • - Отлив на квалифицирани специалисти от страната поради недостатъчно възможности за заетост в областта на професионалните им способности;

- Недостатъчен капацитет сред партньорите (изследователски центрове, консултанти, фермери и пр.) вследствие неблагоприятни икономически условия и бюджетни ограничения;

  • Административни пречки, забавящи подкрепата за въвеждане на иновациите;

  • - Недостатъчна подкрепа от страна на ЕЗФРСР за внедряването и развитието на иновативни подходи в селскостопанския сектор;

  • - Липса на опит на основните участници в сътрудничеството за осъществяване на съвместни дейности;

-Недостатъчно развити връзки между научно-изследователските институции, земеделските производители и предприятията от хранително-вкусовата промишленост;

-Липса на опит от настоящия програмен период по аналогични на ЕПИ дейности





Идентифицирани нужди
Идентифициране на нужди въз основа на SWOT анализа във връзка с приоритет 1

Стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горското стопанство и селските райони“


Приоритетна област 1А „Стимулиране на иновациите и базата от знания в селските райони“:

  • Подобряване на информираността на средните и дребни селскостопански производители относно съществуващите възможности за финансова подкрепа за нововъведения в сектора;

  • Подкрепа за създаване на мрежа от иновационни посредници между изследователските центрове и селскостопанските производители;

  • Създаване на условия за идентифициране на потребностите на земеделските производители от иновационни решения в стопанствата им;

  • Създаване на условия за достигане до земеделските производители на научните резултати от научно-приложните изследвания в аграрната наука;

  • Подкрепа за малките стопанства за запознаване и внедряване на иновации в техните стопанства;

  • Подкрепа за създаване на работеща информационна мрежа, осъществяваща връзки между селското стопанство, био-икономиката, науката, консултантските организации, сдружения за опазване на околната среда и други заинтересовани страни, на национално и регионално ниво с оглед да се отговори на предизвикателството за производство, съгласно новите ограничения на наличните ресурси и в съответствие с множество изисквания за опазване на околната среда.


Приоритетна област 1Б „Укрепване на връзките между селското стопанство, производството на храни, горското стопанство и научноизследователската дейност и иновациите“:


  • Създаване на стратегия за развитие и въвеждане на иновативните подходи в селското стопанство, горското стопанство и научноизследователска дейност;

  • Повишаване капацитета на Националната служба за съвети в земеделието(НССЗ) на общинско ниво за предоставяне на съветнически, консултантски услуги и посредничество между научноизследователските организации и фермерите в процеса на въвеждане на иновативните подходи в селското и горско стопанство;

  • Улесняване на достъпа на стопанствата и предприятията до външен финансов ресурс за въвеждане на иновации;

  • Разширяване на възможностите за ползване на консултантски услуги за въвеждане на иновациите в производството;

  • Подобряване на достъпа до информация относно нови технологични решения, новостите в управлението, пазарната конюнктура, приспособяването към климатичните промени и намаляването на въглеродните емисии и пр. сред мнозинството земеделски производители, вкл. чрез изграждане на мрежи за обмен на добри практики и опит;

  • Ефективно използване на изградения национален ресурс за предоставяне на консултантски и съветнически услуги, обучение и квалификация и въвеждане на иновативни подходи;


Приоритетна област 1В „Поощряване на ученето през целия живот и професионалното обучение в секторите на селското и горското стопанство:

  • Подобряване на условията за обучението на земеделските производители и собствениците на гори с цел придобиване на нови знания и умения.

  • Създаване на система за учене през целия живот чрез подкрепата за обучение в курсове с различна продължителност и гъвкавост на формите на обучение, съобразено със спецификата на дейностите в земеделието и горското стопанство.

  • Предоставянето на възможности за привлекателно професионално обучение за повишаване нивото на техническите и икономическите знания и умения в областта на управлението и бизнеса, новите технологии, качеството и безопасността на продуктите, устойчивото управление на природните ресурси, включително изискванията за кръстосаното съответствие, възобновяемите източници на енергия и биологичното производство.

Мярка по чл.15 от проекта на регламент относно развитие на селските райони 2014-2020 г.

Наименование на мярката:

Трансфер на знания и действия за осведомяване

  1. Член, касаещ мярката:

Чл.15 от Проекта на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за периода 2014-2020 г.

2. Приоритет, област на въздействие, адресирани от мярката:

Мярката допринася към всички приоритетни области за развитие на селските райони както и най-вече за Приоритет 1 „Стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горско стопанство и селските райони“ с акцент върху следните области:



  • Поощряване на ученето през целия живот и професионалното обучение в секторите на селското стопанство и горското стопанство.

3. Обосновка на мярката:

България има добре развита система на средно и висше образование за професионална подготовка на младите хора, желаещи да се занимават със земеделие и горско стопанство. Нуждата от професионално обучение се обуславя от условието, че все още е много нисък делът на фермерите, управители на стопанства с професионална квалификация в областта на земеделието. Чрез професионалното обучение ще се увеличат възможностите за получаване на допълнителни доходи и за придобиване на нови знания на заетите в земеделието и горския сектор.



4. Цел на мярката:

Да се подобри човешкия потенциал в земеделието и горското стопанство чрез разпространение на знания и придобиване на нови умения.

Оперативната цел е осигуряване на адекватно равнище на техническите и икономическите знания и умения в областта на управлението и бизнеса, новите технологии, качеството и безопасността на продуктите, устойчивото управление на природните ресурси, включително изискванията за кръстосаното съответствие, възобновяемите източници на енергия и биологичното производство.

Допустими кандидати:

Подпомагането по тази мярка е в полза на лица, ангажирани в селското стопанство, горското стопанство, и други лица, стопанисващите земи. Бенефициенти на помощта са доставчиците на обучение или на други форми на трансфер на знания и действия за осведомяване или участника в тях.

Организациите, провеждащи курсовете и информационните дейности, могат да бъдат публични или частни институции в системата на професионалното образование и обучение, регистрирани по Закона за професионалното образование и обучение и висши училища, регистрирани по Закона за висшето образование.

В допълнение за обучение чрез информационни дейности, ще са допустими също и браншови съюзи, неправителствени организации, консултантски фирми и научни институти с предмет на дейност в областта на селското и горското стопанство, управлението на земите и околната среда.



Допустими разходи:

Допустимите разходи по тази мярка са разходите за организиране и провеждане на трансфера на знания или действията за осведомяване. В случай на демонстрационни проекти подпомагането може да включва и съответните разходи за инвестиции. Допустими са също разходите за път, настаняване и дневните командировъчни на участниците, както и разходите за заместници на селскостопанските производители.



Мярка по чл.16 от проекта на регламент относно развитие на селските райони 2014-2020 г.

Наименование на мярката:

Консултантски услуги, услуги по управление на стопанства и услуги по заместване в стопанства

  1. Член, касаещ мярката:

чл. 16, от Проекта на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за периода 2014-2020 г.

2. Приоритет, област на въздействие, адресирани от мярката

Мярката допринася към всички приоритетни области за развитие на селските райони както и най-вече за Приоритет 1 „Стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горско стопанство и селските райони“ с акцент върху следните области:



  • Стимулиране на иновациите и базата от знания в селските райони;

  • Укрепване на връзките между селското и горското стопанство и научноизследователската дейност и иновациите;

3. Обосновка на мярката:

Общата селскостопанска политика на Европейския съюз изисква от българските фермери да спазват и прилагат редица мерки за подобряване на икономическата, стопанската и екологичната ефективност на стопанството или предприятието, както и на климатичната съобразеност и устойчивост на изменението на климата. Възможностите за финансова подкрепа, в повечето случаи, са свързани с условието за изпълнение на тези стандарти. Това поставя нови предизвикателства пред фермерите и поражда сериозната нужда от консултантски услуги в подкрепа на повишаване на конкурентоспособността на техните стопанства и изпълнение на необходимите стандарти. Устойчивото управление на земеделските стопанства включва извършването на комплекс от дейности от една страна за подобряване на технологиите и методите на селскостопанско производство и от друга страна на дейности, свързани с опазване на околната среда (включително опазване на водите и почвите), здравето на животните и растенията, хуманно отношение към животните, общественото здравеопазване, безопасни условия на труд, качество и безопасност на храните.

За да се увеличат конкурентоспособността и иновациите в земеделския сектор, има ясна необходимост от подобряване знанията и управленските умения на стопаните. Въвеждането на изискванията на Общността и стандартите (ветеринарни и фитосанитарни изисквания, хуманно отношение към животните, опазване на околната среда, качество и хигиена на производство) ще бъде предизвикателство за земеделските стопани и те ще се нуждаят от помощ относно възможностите за достъп за подпомагане по ОСП. Броят и обхватът на съветите, предлагани на фермерите трябва да бъдат увеличени за да може да се покрият тези нужди.

В България има добре изградена служба за съвети. Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) има 28 регионални звена, предоставящи широк спектър от услуги в земеделския сектор. От друга страна общото образователно ниво на заетите в земеделието е ниско. По-голямата част от ангажираните със земеделски дейности нямат специализирано земеделско образование или квалификация, нито управленски и бизнес умения. През периода 2007-2012 г. видът и обхватът на съветите, предлагани от НССЗ на фермерите постоянно се променя с цел да се предостави актуална и навременна информация. НССЗ използва различни методи за предоставяне на съвети и консултации, за да достигне до максимален брой земеделски производители. През годините делът на даваните консултации по различните канали за комуникация се е променял и усъвършенствал, според специфичните нужди на фермерите. Консултациите и съветите се предоставят на място в офисите, в приемни организирани в населените места при информационни кампании, по телефона, чрез интернет и при посещение в земеделските стопанства.

В областта на горското стопанство, новата структура на собствеността поражда необходимост от достъп до консултантски услуги на частните горски стопани, които нямат достатъчно знания по лесовъдство, за да управляват по устойчив начин горите си. Сериозен проблем е малкият размер на реституираните гори – 90% от собствениците притежават под 2 ха гори. Това от своя страна води до ниска доходност от горите и невъзможност да се създадат типични недържавни горски стопанства. Друг проблем е, че по-голямата част от реституираните гори са издънкови или създадени върху бивши земеделски земи борови култури. И двата вида гори са сложни за управление. В единия случай издънковите гори трябва да бъдат превърнати във високостъблени, а в другия - да бъдат проведени прецизни по време и интензивност отгледни сечи. Ето защо, частните и общински горовладелци имат потребност от предоставяне на консултантски услуги, свързани със съвременните методи на стопанисване на горите и опазване на околната среда в горите на страната.

4. Цел на мярката:

Да се подкрепят фермерите и собствениците на гори да подобрят устойчивото управление на техните стопанства чрез използването на консултантски услуги.

Да се подпомогнат фермерите относно възможностите им за достъп за подкрепа по II-я стълб на ОСП, да се подобри ефективността на използване на финансовите средства насочени към техните стопанства; и да бъдат подпомогнати при спазването на УПЗДЗЕС, стандартите за качество и хигиена на производство, ветеринарните и фитосанитарни изисквания, условията за хуманно отношение към животните и изискванията за опазване на околната среда.

5. Обхват на дейностите:

5.1 Помощ за осигуряване на консултантски услуги.

Подкрепата се дава да бъдат подпомогнати фермерите, собствениците на гори и МСП да посрещнат нарастващите разходи за консултантски услуги за подобряване на икономическата, стопанската и екологичната ефективност на стопанството или предприятието, както и на климатичната съобразност и устойчивост на изменението на климата. Предоставяне на консултантски услуги за стартиране на стопанства на млади и малки селскостопански производители.

Консултациите за селскостопански производители и други стопанисващи земя са свързани най-малко с един приоритет на ЕС за развитие на селските райони и обхващат най-малко от следните елементи:

а) едно или повече от законоустановените изисквания за управление и/или стандартите за добро земеделско и екологично състояние, установени на национално равнище, както са посочени в приложение ІІ на Регламент (ЕС) № ХР/2012, свързани със следните области:



  • околна среда, изменение на климата и добро селскостопанско състояние на земята;

  • обществено здраве, здраве на животните и на растенията;

  • хуманно отношение към животните;

  • селскостопански практики, благоприятни за климата и опазването на околната среда, установени в дял III, глава 2 от Регламент (ЕС) № ДП/2012 и поддръжка на земеделските земи съгласно чл. 4, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № ДП/2012

б) изискванията или действията, свързани със смекчаването и адаптирането към последиците от изменението на климата, биологичното разнообразие, опазването на водите и почвите, уведомяването за болести по животните и по растенията и иновациите, определени в приложение I към Регламент (ЕС) № ХР/2012

в) устойчиво развитие на икономическата дейност на малките стопанства, определени от държавите членки, и като минимум стопанствата, които участват в схемата за подпомагане на дребните селскостопански производители, посочени в дял V от Регламент (ЕС) № ДП/2012

г) по целесъобразност, стандартите за безопасност на труда, основани на законодателството на ЕС

Консултациите за горски производители обхващат като минимум приложимите задължения съгласно директиви 92/43/ЕИО, 2009/147/ЕО и 2000/60/ЕО. Консултациите могат да включват и въпроси, свързани с икономическата и екологичната ефективност на горското стопанство.

Консултациите за МСП могат да включват въпроси, свързани с икономическата и екологичната ефективност на предприятието.

5.2 Помощ за изготвяне на консултантски услуги

Насърчаването на въвеждане на услуги по управление на стопанства, услуги по заместване в стопанства и консултантски услуги в областта на селското стопанство, както и в областта на горското стопанство, включително система за изготвяне в селското стопанство, посочена в членове 12 – 14 от Регламент (ЕС) № ХР/2012

В България има добре изградена система за съвети в селското стопанство в компетенциите на Националната служба за съвети в земеделието. Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) има 28 регионални звена, предоставящи широк спектър от услуги в земеделския сектор. С оглед на това, че системата за съвети в селското стопанство гарантира, че бенефициентите имат достъп до съвети, които вземат предвид специфичното положение на тяхното стопанство, следва да се подсили капацитета на НССЗ като се създадат общински офиси.

5.3 Помощ за обучение на консултанти

Бенефициенти

Бенефициент на подпомагането, предвидено точки 5.1 и 5.3 е доставчикът на консултации или обучение. Органите или институциите, избрани да предоставят консултации, следва да разполагат с подходящи ресурси от редовно обучен и квалифициран персонал и консултантски опит и надеждност по отношение на сферите, в които дават консултации.

Бенефициент на подпомагането по точка 5.2 е Национална служба за съвети в земеделието.

Описание на системата за консултантски услуги в земеделието/горите, определена от страната членка, включително процедурата за избор на организации, отговорни за предоставянето на тези услуги на земеделските и горските стопанства

Институциите и организациите, които се избират да осигуряват консултантските услуги по мярката (доставчици на консултантски услуги) трябва да отговарят на следните общи условия:



Да имат квалифициран персонал;

    • Да имат административна и техническа осигуреност (включително подходящо офис оборудване и транспортни средства за посещения на стопанствата).

    • Институциите и организациите, които ще осигуряват консултантски услуги на фермерите - да имат опит в съветническите услуги и надеждност по отношение на изискванията, условията и стандартите, посочени в букви а) и б) и в)

    • Институциите и организациите, които ще осигуряват консултантски услуги на собственици на гори и техните сдружения - да имат опит в съветническите услуги и надеждност по отношение на основните принципи и критерии за устойчиво стопанисване на горите, които се асоциират с интегриране на различните възможни функции на гората и гарантиране на тяхната жизненост;

    • Институциите и организациите, които ще предоставят консултантски услуги, както и персонала им, ангажиран в предоставянето на консултации по тази мярка не трябва да са търговски представители или посредници на фирми в областта на търговията със земеделска/горска техника, торове, препарати за растителна защита, ветеринарно-медицински продукти и други подобни.

Мярка по чл.36 от проекта на регламент относно развитие на селските райони 2014-2020 г.

Наименование на мярката:

Сътрудничество“ в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) за селскостопанска производителност и устойчивост

  1. Член, касаещ мярката:

чл. 36, чл. 53, чл. 61, чл. 62, чл. 63 от Проекта на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за периода 2014-2020 г.

  1. Приоритет, област на въздействие, адресирани от мярката

Мярката допринася към всички приоритетни области за развитие на селските райони както и за междусекторната цел в областта на иновации и най-вече за Приоритет 1 „Стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горско стопанство и селските райони“ с акцент върху следните области:

  • Стимулиране на иновациите и базата от знания в селските райони;

  • Укрепване на връзките между селското и горското стопанство и научноизследователската дейност и иновациите;

  1. Обосновка на мярката:

Иновациите в селското стопанство са хоризонтален приоритет на политиката за развитие на селските райони. Създаването на благоприятни условия за иновации изисква намесата на подхода „отдолу-нагоре“ чрез създаване на партньорство с оглед насърчаване на подпомагането на възникването на иновации и използването на налични инструменти на ПРСР за успешното им внедряване в практиката. В тази връзка е необходимо да се насърчат форми на сътрудничество между най-малко двама участници, имащи отношение към развитието на сектора на селското и горско стопанство с оглед да се разработят проекти водещи до решаване на конкретни проблеми чрез внедряването на нови продукти, подходи, процеси и технологии. Сътрудничеството следва да намери решение за отговаряне на предизвикателството за производство, съгласно новите ограничения на наличните ресурси и в съответствие с множество изисквания за опазване на околната среда. Иновациите са от ключово значение за повишаване на конкурентоспособността на европейското земеделие, което е от решаващо значение за отключването на икономическия и социален потенциал на селскостопанския сектор.

Мярката ще спомогне за да се доведат иновационните изследователски резултати по-бързо от науката към практиката, за насърчаване на обмена на знания и опит, както и да се осигури систематична обратна връзка за нуждите от практиката към научната общност чрез разработването на план за действие.

Съответните планове, които ще се разработват ще са насочени към разрешаването на конкретни селскостопански проблеми, които ще залегнат като стратегическа цел. Планът ще се реализира чрез ангажиране на широка гама от участници. Планът ще включва проект имащ за цел да разреши идентифицирания проблем чрез дейности, предвидени за подпомагане по определени мерки от ПРСР (мерките по чл. 15, 16, 18, 28).


  1. Цел на мярката:

Насърчаване на форми на сътрудничеството между земеделските производители, собственици на гори, учени, изследователи, консултанти и МСП - заети в земеделския сектор, заинтересовани в развитието на конкурентоспособно и устойчиво селско и горското стопанство чрез внедряване на нови продукти, процеси и технологии водещи до:

  • продуктивен, съобразен с и устойчив на изменението на климата селскостопански сектор с ниски емисии на въглероден диоксид, който използва ресурсите ефективно и работи в хармония с основните природни ресурси, от които зависи селскостопанската дейност;

  • Подпомагане на устойчивото снабдяване с храна, фуражи и биоматериали, съществуващи и нови;

  • Подобряване на процесите за запазване на околната среда, адаптиране към и смекчаване на изменението на климата;

  • Изграждане на мостове между най-новите изследователски знания и технологии и селскостопанските производители, предприятия и консултантски услуги.

Допустими кандидати:

А) Оперативни групи (да се уточни юридическата форма на сътрудничество), състоящи се от минимум двама участника, а именно земеделски производители от една страна и представители на научните среди и изследователската общност от втора. В тази форма на сътрудничество могат да присъстват и консултантски организации, НПО, МСП, опериращи в селскостопанския сектор и хранително вкусовата промишленост;

Б) Клъстери - обединение на предприятия в секторите на селското или горското стопанство или в даден регион, обхващащи последователни нива на производство/услуги и маркетинг, което може да включва и университети, други научноизследователски организации, териториални органи и/или органи на местното самоуправление. Клъстерите стимулират иновациите чрез трансфер на технологии, насърчаване на взаимоотношенията, споделяне на ресурси, оборудване, обмяна на знания, опит и добри практики. Клъстерите създават нови конкурентни качества чрез синергия на познанията, технологиите и пазарните позиции на членовете си.

Тематична цел 3 (ТЦ 3) Повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия, на селскостопанския сектор (за ЕЗФРСР) и на сектора на рибарството и аквакултурите (за ЕФМДР).

Приоритет 2 Повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и укрепване на жизнеспособността на стопанствата.


Области на въздействие

а) Инвестиции във физически активи.

б) Развитие на стопанствата и предприятията.


  • SWOT



Силни страни

Слаби страни

- Благоприятни почвено-климатични условия за отглеждане на земеделски култури, характерни за умерения климатичен пояс;

- Сравнителни предимства в производството на зеленчуци, някои плодове, етерично-маслени култури, в лозарството и овцевъдството;

- Слабо замърсяване на земеделските земи; селско население и общности с опит и традиции в селскостопанското производство;

- Квалифицирани селскостопански специалисти;

- Производство на продукти със специфични местни характеристики; Земеползване, позволяващо икономии от мащаба в някои производства;

- Природна среда с висока стойност в селските райони;

- Изградена учебна, научна и консултантска мрежа.


- Ниска степен на използване на производствените фактори (земя, труд и капитал) поради технологични, управленски и пазарни слабости;

- Раздробеност на собствеността върху земята;

- Несигурност на дългосрочното арендуване и в резултат въздържане от инвестиции;

- Слаба приспособеност на съществуващите напоителни системи към новите условия за земеползване;

- Поляризирана структура на стопанствата при липса на значим сектор от средни по размер фамилни стопанства;

- Затруднен достъп до пазара поради неразвита производствена и пазарна инфраструктура – складове, хладилници и пр.;

- Липса на пазарно утвърдена гама от продукти, особено преработени, със специфични национални качествени характеристики;

- Преобладаване в износа на непреработени продукти с малка добавена стойност;

- Слаба диверсификация на стопанската дейност в земеделските стопанства;

- Откъснатост на производителите от пазара вследствие слабо развити местни пазари и директни продажби;

- Неспособност на производителите да отговорят на изискванията на търговските вериги за количество и качество на продукцията;

- Ограничени инвестиции в т.ч. подобрения на земята (мелиорации, пътища и др.) и научни изследвания.









Възможности

Заплахи

- По-добри ценови условия вследствие нарастващото търсене на хранителни продукти;

- Нарастващо потребителско търсене на продукти с гарантирано качество и произход; разширено търсене на продукти на органичното земеделие;

- Консолидация на земеделските стопанства;

- По-лесен достъп до съществуващи и нови знания и технологии вследствие интегрирането на сектора в европейското земеделие, развитието на националните научни изследвания и на ИКТ;

- Ново отношение към мултифункционалната роля на земеделието и функциите му на доставчик на обществени услуги, вкл. и на такива, свързани с климатичните промени;

- Нарастващо значение на ценностни и етични обществени разбирания в полза на запазването и развитието на традиционни методи на производство и продукти.



- Значителен сектор от малки стопанства със слаби възможности за модернизация и пазарен достъп;

- Бавен ход на структурните промени поради неефективен пазар на земеделската земя;

- Загуба на квалифицирана работна ръка поради неконкурентно заплащане на труда и условия за живот в селските райони; неблагоприятни климатични промени и неспособност на сектора да посрещне последиците от тях;

- Отсъствие на целева подкрепа на модернизацията и развитието на сектори, изискващи значителни инвестиции с дълъг срок на откупуване – складова и хладилна база, хидромелиорации, животновъдство и др.;

- Неспособност на българското земеделие и преработвателен сектор да се приспособи към процесите на глобализация и ролята на ТНК в хранителната верига;

- Нарастващ натиск върху природните ресурси и загуба на селскостопанска земя;

- Небалансирано развитие на земеделието вследствие неравната подкрепа на производството в отделните подсектори.




  • Идентифицирани нужди

  • Модернизация на селскостопанското производство, която да позволи по-добро използване и запазване на естествените ресурси – земя, биоразнообразие и пр.

  • Подкрепа за преобразуване на част от малките стопанства в пазарно ориентирани ферми.

  • Подкрепа за консолидацията на стопанствата на млади фермери.

  • Диверсификация на стопанската дейност преди всичко в малките земеделски земеделските стопанства.

  • Подкрепа на инвестиции за посрещане на последиците от климатичните промени.

  • Развитие на селскостопанската инфраструктура – напояване, подобрения на земите, борба с ерозията и др., с цел нарастване на производителността и запазване на природните ресурси.

  • Създаване на групи на производителите с цел икономия от мащаба и приспособяване към пазарните изисквания.

  • Подкрепа на инвестициите в преработката, пазарната реализация и продуктовата развитие на селскостопански и горски продукти.

Допълнение към идентифицираните нужди

А) Повишаване на икономическия потенциал на стопанствата. В страната преобладават стопанства с нисък икономически потенциал: с 1-8 икономически единици са около 90% (в ЕС той е по-малък с 1/3), които са предимно малки (семейни) стопанства; с над 40 икономически единици са под 3% (в ЕС близо 12%). Средният икономически размер на стопанствата в ЕС е близо три пъти по-висок от този у нас (съответно 20,5 икономически единици в ЕС и 7,9 икономически единици в България). Може да се каже, че това предопределя и по-ниският икономически потенциал на българския аграрен сектор спрямо средните в ЕС. В крайна сметка равновесното състояние на вътрешния пазар на земеделски и хранителни продукти се поддържа все повече за сметка на вноса. Общото салдо от вноса и износа на селскостопански стоки е положително, но страната ни се оформя като тясно специализиран износител на земеделски продукти с малък брой стокови групи – житни растения и брашна, маслодайни семена, тютюн и меса.

Б) Подпомагане на диверсификацията и специализацията. Българското селскостопанско производство се оформя като моно културно. То се отличава с ниско равнище на специализация и недостатъчна степен на сдружаване. Повече от половината от стопанствата са неспециализирани. На по-ниско спрямо средното европейско равнище са и дейностите по диверсификация: докато в рамките на ЕС делът на стопанствата, които допълват доходите си с други дейности (преработка на земеделска продукция, туризъм, възобновяеми източници и пр.) нараства, то у нас не се забелязва напредък.

В) Стимулиране на техническото и технологичното равнище. Като цяло, независимо от повишената инвестиционна активност, технологичното равнище на производството остава ниско. По данни на EUFAND към 2010 г. средният размер на дълготрайните материални активи на стопанство у нас е 25 340 евро, а в ЕС – 261 015 евро. Земеделието все още е зависимо от природо-климатичните фактори, а балансът на хранителните елементи в обработваемата земя остава отрицателен. Макар да е налице тенденция към обновяване на машинния парк, тя е много забавена.

Г) Увеличаване на продуктивността на стопанствата. Големият брой стопанствата у нас са с по-ниска производителност, продуктивност и ефективност спрямо другите участници в Общия европейски пазар. Малък брой стопанства се развиват съизмеримо със средните постижения в ЕС, като имат потенциал да усвоят субсидии (от ОСП и национални средства) и да инвестират в технологии и техника. Очевидно първите имат проблем с конкурентоспособността си, а вторите са с добри конкурентни позиции.

Все още не е преодоляна ниската продуктивност на стопанствата. Въпреки нарастването на БП, той е значително по-нисък от БП на стопанствата в ЕС. Това се дължи най-вече на нерационалната производствена структура, на запазването на дребния характер на животновъдството и намаляването на дела му в БП, на преобладаващо екстензивния начин на производство. Производителността също е под средната за страните от ЕС. Тя е около 3 пъти по-ниска от тази на другите сектори в България, а доходите са с около 40% под средните за страната. Средната производителност на труда в селското стопанство у нас е едва 12% от средната за ЕС–25. Това е резултат от ниската степен на механизация, влошеното качеството на използвания посевен материал и селекционните практики, остарелият сграден фонд, технологии и др. в повечето стопанства.



Междинното потребление в селското стопанство расте, но в резултат на увеличаването на цените и намаляването на обемите. Брутната добавената стойност също расте, но отново най-вече поради увеличените цени.

Мерки

  • Подпомагане под формата на годишни плащания за дребни селскостопански производители.

  • Подпомагане на млади селскостопански производители.

  • Насърчаване чрез помощи през първите 5 години за развитието на малки стопанства, които са потенциално жизнеспособни от икономическа гледна точка.

  • Насърчаване на проекти, които обединяват едновременно земеделие, селски туризъм, природно и културно наследство, инвестиции във възобновяеми източници.

  • Приемане на актове във връзка с определянето на условията, при които се установяват настъпването на природно бедствие, нашествие от вредители или болест, и определянето на вида превантивни мерки, които отговарят на условията за подпомагане по линия на ЕЗФРСР.

  • Осигуряването на помощ чрез комбинирани схеми за обезщетение за селскостопанските производители или група производители за възстановяване на увредения селскостопански потенциал в резултат от прекъсвания и щети в резултат на природни бедствия.

  • Насърчаване на инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия и катастрофични събития.

  • Осигуряване на достъп до схеми, насочени към нови селскостопански производители, развиващи дейности за висококачествени селскостопански продукти със специфични характеристики.

  • Подобряване общата производителност на земеделското стопанство чрез целево насочена подкрепа за инвестиции във физически активи, допринасящи за подобряване на икономическите и екологичните показатели на земеделските стопанства и предприятията в селските райони.

  • Национална схеми, свързана с качество на селскостопанските продукти и храните, за разширяване на пазарните възможности на селскостопанските производители за пет годишен период.

  • Подпомагане на разкриването и развитието на нови икономически дейности под формата на нови стопанства, нови предприятия и/или нови инвестиции в неселскостопански дейности.

Предложение за текст на мярка по чл. 18 ИНВЕСТИЦИИ ВЪВ ФИЗИЧЕСКИ АКТИВИ – част Инвестиции в земеделски стопанства и Инвестиции в преработка, маркетинг и развитие на предприятията

Чл. 18, ал. 1, б. „а”, „б” и „г“ от Проекта на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за периода 2014-2020 г.


  1. Обосновка на мярката

В периода 2007 – 2013 г. инвестициите, насочени към производството на земеделска продукция в определена степен спомогнаха за частично подобряване на материалните активи в земеделските стопанства, което създаде предпоставка за повишаване качеството на произвежданата продукция и намаляване на производствените разходи на стопанствата. Положително въздействие върху околната среда и хуманно отношение към животните в стопанствата оказа подпомагането насочено към инвестиции свързани с изпълнение на изискванията на стандартите на Общността и подобряване опазването на околната среда. От друга страна, подпомагането на предприятията от хранителнопреработвателната и горска промишленост също оказа положително ефект, постигнат чрез частична модернизация на съществуващото оборудване и производствени сгради, включително и създаване на нови такива. От значение е и предоставената възможност предприятията от хранително преработвателната и горска промишленост да постигат съответствие със стандартите на Общността. Подпомагането към този тип предприятия спомогна за частично повишавана на конкурентоспособността на предприятията чрез повишаване на производствения им капацитет и производството на качествена продукция в условията на конкурентен пазар. Инвестиционното подпомагане в периода 2007 – 2013 г. допринесе до определена степен за създаването на добра основа както в селскостопанското производство, така и в хранително преработвателната и горска промишленост, върху която да се надгражда в рамките на 2014 – 2020 год. С бъдещата подкрепа следва да се осигури допълняемост с постигнатото в периода 2007 – 2013 като подкрепата бъде насочена към материални и нематериални инвестиции в земеделските стопанства и предприятията, преработващи и добавящи стойност към земеделски продукти и горски продукти. Материалните инвестиции трябва да бъдат насочени към подобряване на икономическата стойност на стопанствата и предприятията. От друга страна, наличието на инвестиционна подкрепа за изграждането и реконструкция на инфраструктурата за напояването и отводняването създават условия за получаване на по-високи, устойчиви и качествени добиви от селскостопанските култури независимо от климатичните промени. От друга страна отчитайки се важността на мярката в прилагането на Общата селскостопанска политика следва да се търси и допълняемост с други съпътстващи мерки от Програмата, свързани с трансфера на знания, сътрудничество, подкрепа за създаване на стопанства на млади фермери. Мярката трябва да осигури подходящи комбинации от възможности, които да стимулират сътрудничеството между отделните производители с цел изпълнение на колективни инвестиции.


  1. Принос на мярката към междусекторните цели и приоритетни области

Инвестиционната подкрепа по мярката е от изключително важно значение, както за земеделските стопанства, така и за предприятията от преработвателната и горска промишленост. Наличието на инвестиционна подкрепа предоставя възможност за създаването на нови работни места и устойчива заетост, включително подобряване на общата конкурентоспособност на субектите с оглед повишаване на техните конкурентни предимства. За нормално функциониране, развитие и адаптиране на стопанствата и предприятията инвестиционната подкрепа по мярката ще позволи изграждането и реконструкцията на съответната инфраструктура, свързана с енергоснабдяване, управление на водите, достъпа до земеделска и горска земя. Посредством комбинацията от различни дейности мярката ще предостави възможност за изпълнението на интегрирани проекти с повишена добавена стойност и изпълнението на непроизводствени инвестиции свързани с постигане на агроекологичните ангажименти и такова свързани с опазване на околната среда.

Широкият обхват на мярката и ключовата роля на инвестициите по отношение приоритета, насочен към повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и укрепване на жизнеспособността на стопанствата и предприятията я превръща в ключова за областите на въздействие свързани с:



  • улесняване на преструктурирането на стопанства със сериозни структурни проблеми, по-специално стопанства с ниска степен на пазарно участие, пазарно ориентирани стопанства в определени сектори и стопанства, нуждаещи се от разнообразяване на селскостопанските дейности;

  • улесняване на приемствеността в селскостопанския сектор.

От друга страна мярката оказва ключова роля и по отношение на приоритета свързан с насърчаване на организацията на хранителната верига и управлението на риска в селското стопанство и по конкретно с областта на въздействие свързана с:

  • по-добро интегриране на първичните производители в хранителната верига посредством схеми за качество, популяризиране на местните пазари и къси вериги на доставки, организации на производителите и между браншови организации;

Инвестиционната подкрепа по мярката оказва своето влияние в рамките на областите на въздействие, очертани от приоритета, свързан с възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство и приоритета, свързан с насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към ниско въглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горския сектор.

Мярката предоставя възможност на кандидатите за широк обхват от инвестиционна подкрепа, като основни ключови области са:



  • Подобряване на общата производителност на земеделските стопанства;

  • Преработка и/или маркетинг на селскостопански продукти включени в Приложение I, включително памук, с изключение на риба и рибни продукти /изходния продукт може да бъде извън обхвата на Приложение I/;

  • Инфраструктура насочена към развитие на селското стопанство и горското стопанство;

  • Непроизводствени инвестиции насочени необходими за постигане на агроекологични изисквания и опазване на околната среда.


Вид на подкрепата


        1. Инвестиции в земеделски стопанства

Подкрепа за инвестиции в земеделски стопанства ще бъде предоставяна на кандидатите за материални и нематериални инвестиции за покриване нуждите на ниво стопанства. Подкрепата ще бъде насочена към закупуване и изграждане на инвестиции свързани с:

  • Инвестиции за модернизация и механизация /инвестиции във физически активи/, пряко свързана с намаляване на производствените разходи и повишаване производителността на труда;

  • Инвестиции за постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността, приложими за съответните стопанства;

  • Инвестиции в съоръжения и оборудване за напояване/отводняване, включващи изграждането на нови и подобряване на съществуващи мрежи в стопанствата;

  • Инвестиции, пряко свързани с подобряване на енергийната ефективност на стопанствата;

  • Инвестиции за съхранение и преработка на земеделската продукция с цел запазване качеството на продукцията;

  • Инвестиции в машини и съоръжения за опазване на околната среда, включително за съхранение на оборска тор;

  • Инвестиции в недвижима собственост, свързана с дейността на земеделските стопанства;

  • Инвестиции за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързо растящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия;

  • Инвестиции за производство на биоенергия за нуждите на земеделските стопанства;

  • Разходи за закупуване на земя, необходима за изпълнение на съответния проект (само за изграждане на недвижима собственост за производствени нужди и за създаване и презасаждане на трайни насаждения) на стойност не по-висока от 10% от общите допустими разходи за съответната дейност.


2. Инвестиции в преработка, маркетинг и развитие на предприятията

  • Инвестиции в процеси и технологии за производство на нови и качествени продукти, включително такива свързани с къси вериги на доставка;

  • Инвестиции за съхранение и преработка с цел запазване качеството на продукцията;

  • Пречиствателни съоръжения;

  • Инвестиции свързани с внедряването на системи за управление на качеството;

  • Преработка на биомаса за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници;

  • Инвестиции за постигане съответствие със стандартите на Общността, които предстоят да станат задължителни.


3. Непроизводствени инвестиции

  • Инвестиции, свързани с изпълнение на агроекологични и свързани с климата ангажименти;

  • Каменни стени;

  • Възстановяване на влажни зони;

  • Дейности свързани с опазване на водите и почвата.


Бенефициенти
Инвестиции в земеделски стопанства

  • Земеделски производители и групи на производители /Физически и Юридически лица


Инвестиции в преработка, маркетинг и развитие на предприятията

  • Земеделски производители и групи на производители /Физически и Юридически лица;

  • Предприятия /публични предприятия/ и предприятия управляващи земя свързани с преработка/маркетинг/развитие на продукти включени в Приложение І.


Непроизводствени инвестиции

  • Земеделски производители и групи на производители /Физически и Юридически лица;

  • Предприятия /публични предприятия/ и предприятия, управляващи земя.



Допустими разходи и административно и финансово управление


  1. Допустими разходи:

  • Изграждане, придобиване и подобряване на недвижимо имущество, включително чрез лизинг;

  • Закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите, включително чрез лизинг;

  • Общи разходи, свързани със съответния проект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги;

  • Закупуване на ноу-хау, патенти права и лицензи, търговски марки и процеси необходими за изготвяне и изпълнение на проекта;

  • Разходите по изготвяне на планове за управление на горите или еквивалентни на тях инструменти.




  1. Недопустими разходи:

  • Разходи за обикновена подмяна и поддръжка;

  • Разходи, възникнали при изпълнение на договори за лизинг, разходи за застраховки, разходи за лихви;

  • Закупуване на оборудване втора ръка;

  • Принос в натура;

  • При инвестиции в селското стопанство – закупуване на права за производство и плащане, закупуване на животни, закупуване на едногодишни растения и тяхното засаждане;

  • Инвестиция, за която е установено /Наличие на оценка за очакваното въздействие върху околната среда на инвестицията съобразно националното законодателство/, че ще оказва отрицателно въздействие върху околната среда;

  • Инвестиции от стопанства и предприятия в затруднение по смисъла на насоките на Съюза за държавните помощи в земеделския и горския сектор и насоките на Съюза относно държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение.

  • Разходи извършени преди подаването на заявление за финансиране от страна на бенефициента независимо дали всички свързани плащания са направени или не.




  1. Административно и финансово управление:

  • Възможности за създаване на финансови инструменти, облекчаващи достъпа до финансиране по мярката /кредитни и/или гаранционни фондове/.

  • Възможности за облекчаване на административната тежест по отношение отчетността на инвестициите /бази данни, референтни цени и др./.

  • Други.




  1. Продължителност на инвестиционните операции /чл.61 от Общия Регламент/:

За проекти, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, в срок от пет години от крайното плащане към бенефициенти или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавните помощи — когато е приложимо не следва да са налице следните обстоятелства:



  • прекратяване или преместване на производствена дейност;

  • промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено търговско дружество или публичноправна организация неправомерно преимущество;

  • значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели.

В случай на неизпълнение на посочените условия бенефициентите възстановяват получения принос от ЕЗФРСР.
Критерии за допустимост и оценка
Подпомагането по мярката трябва да бъде насочено към нуждите, свързани с модернизиране и повишаване на конкурентоспособността, които се очертават от някои основни слабости в аграрния сектор: количество и качество на произвежданата продукция, вид и цена на произведената продукция, ниска степен на механизация и база за съхранение на произведената продукция при малките стопанства поради липса на свободен финансов ресурс, необходимост от инвестиции за затваряне на производствения цикъл, техническа, материална и технологична обезпеченост на стопанствата като цяло, включително пряко свързана с напояването при които се наблюдават нива под средните за ЕС, промяна в структурата и мащаба на стопанствата. Сектор „плодове и зеленчуци” - изхождайки от спецификата на сектора, свързана с намаление на брутната продукция от плодове и зеленчуци и свиване на дела им в продукцията от растениевъдство в страната, тенденция за окрупняване на стопанствата, но все още ниско средно ниво /1,06 ха за плодове и 0,28 ха за зеленчуци/, увеличение на площите сертифицирани за биологично производство с добри пазари в чужбина, ниски средни добиви в овощарството поради влошена възрастова структура на насажденията и необходимост от създаване на нови такива, тенденция на увеличение на потреблението на плодове и зеленчуци, потенциал за сравнително висока рентабилност, при относително стабилни цени на едро. От особено важно значение за развитие на сектора е наличието на квалифицирана работна ръка, наличие на поливна инфраструктура, инвестиции пряко свързани с подобряване качеството и количеството на продукцията, инвестиции за подобряване на материалната база и възможности за модернизиране на стопанствата. Приоритизирането на сертифицирано „биологично производство“ и „преход към биологично производство“ ще осигури устойчиво развитие на съществуващите сертифицирани биологични стопанства от една страна и от друга отчитайки повишеното търсене на биологични продукти на международните пазари ще бъде стимул за създаване на нови такива стопанства. Приоритетно насочване на средства за модернизиране на животновъдните стопанства и подобряване на производствения процес, съобразено с вида на отглежданите животни е от изключително значение. Подпомагане към сектора в рамките на периода 2014 – 2020 по отношение на дейности надвишаващи изискванията на стандартите на ЕС също следва да бъде осигурено за стопанствата изпълняващи тези изисквания. Подпомагането на сектора следва да е съобразено с процесите по преструктурирането на животновъдството изразяващо се в намаляване на броя на дребните стопанства и повишаване броя на животните в стопанство. Подпомагане насочено към млади фермер и дребни производители, преобладаващата част от които се занимават с отглеждане на овощни и зеленчукови култури и по – малък дял на полските култури и животновъдни стопанства. Подпомагането следва да бъде насочено към преструктуриране на стопанствата, повишаване на конкурентоспособността и модернизацията им. Осигуряването на инвестиционна подкрепа в зависимост от вида на стопанствата ще позволи производството на качествена селскостопанска продукция и по – висока продуктивност. От друга страна България попада в зоната на неустойчивото овлажняване и агроклиматичните особености в редица райони обуславят необходимост от развитието на хидромелиоративната инфраструктура като основен фактор в комплекса от дейности, свързани с развитието и адаптирането на поливното земеделието към климатичните промени. Изпълнението на тази роля обаче, както и постигането на основната стратегическа цел на държавната политика в областта на земеделието - създаване на ефективно и конкурентноспособно експортно ориентирано устойчиво земеделско производство, е немислимо без възстановяване, преструктуриране и адаптиране на всички направления на хидромелиорациите в България през следващите години. Тази промяна следва да бъде съобразена с особеностите и принципите на новата политика на страната по отношение на водите и водностопанската инфраструктура, свързана с разумното и пестеливо изразходване на ограничените водни ресурси и съхраняването на агро-еко системите съгласно Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО). Напояването и отводняването създават условия за получаване на устойчиви и качествени добиви от селскостопанските култури независимо от климатичните промени.
Критерии за допустимост:

  • Земеделски производители и групи на производители /Физически и Юридически лица – минимален допустим размер на стопанствата в ИЕ

  • Предприятия /публични предприятия/ и предприятия управляващи земя свързани с преработка/маркетинг/развитие на продукти включени в Приложение І – основни изисквания за субектите


Критерии за оценка:

Приоритет ще бъде предоставян на проекти за:



  • Проекти представени от млади земеделски производители;

  • Проекти представени от дребни селскостопански производители;

  • Проекти за инвестиции в сектор „Плодове и зеленчуци”;

  • Проекти за инвестиции в сектор „Животновъдство”;

  • Проекти за постигане изискванията на стандартите на Общността;

  • Проекти за производство и преработка на биологични суровини и продукти;

  • Проекти изпълнявани в области с по – ниско ниво на получената подкрепа;

  • Инвестиции пряко свързани с опазване на околната среда;

  • Инвестиции за повишаване на енергийната ефективност в стопанствата/предприятията;

  • Инвестиции за иновации на ниво стопанство/предприятие;

Бизнес плановете на всички кандидати, които изпълняват критериите за допустимост ще бъдат оценени. За всички проекти със задоволителни бизнес-планове ще бъде направена селекция, следвайки приоритетите по мярката и чрез даване на приоритет на посочените по – горе кандидати.
Взаимовръзка с други законодателства /чл.6 от Регламент за ЕЗФРСР/

  • Първи стълб на ОСП /мерки финансирани по ЕФГЗ/;

  • Сектор „Плодове и зеленчуци”;

  • Сектор „Вино”.


Интензитет и размер на помощта

Селско стопанство

Финансовата помощ за земеделски производители и групи на производители е в размер на 50% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи;

Размерът на финансовата помощ се увеличава с 20% в следните случаи:


  • За проекти представени от млади селскостопански производители;

  • За колективни инвестиции и интегрирани проекти, които включват подпомагане в рамките на повече от една мярка;

  • За проекти с инвестиции в райони с природни и други специфични ограничения съгласно член 33;

  • За проекти с дейности, подпомагани по линия на ЕПИ за селскостопанска производителност.

Максималното комбинирано подпомагане за един бенефициент е не повече от 90% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.
Преработка и маркетинг на продукти от Приложение I

Финансовата помощ за земеделски производители, групи на производители и предприятия /публични предприятия/ и предприятия управляващи земя свързани с преработка и/или маркетинг на продукти включени в Приложение І е в размер на 50% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи;


Размерът на финансовата помощ се увеличава с 20% в следните случаи:

  • За проекти с дейности, подпомагани по линия на ЕПИ.

Максималното комбинирано подпомагане за един бенефициент е не повече от 90% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.
Помощта по мярката за инвестиции свързани с преработка и/или маркетинг/разработване се отпуска в съответствие с общите правила за държавна помощ в случаите на преработка на продукти от Приложение І в продукти извън Приложение І.
Непроизводствени инвестиции

Финансовата помощ за непроизводствени инвестиции е в размер на 100% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.


Авансово плащане
Максималният размер на авансовото плащане е 50% от общия размер на одобрената финансова помощ по проекта.

Авансово плащане се предоставя при изпълнение на следните условия:



  • Авансовото плащане е предварително посочено и е част от поетия от страна на бенефициента ангажимент;

  • Налична е банкова гаранция или еквивалентна такава съответстваща на минимум 100% от размера на авансовото плащане.


Процент съфинансиране
75% от размера на финансовата помощ по мярката се осигурява от ЕЗФРСР, а 25% от националния бюджет.
Специфични въпроси
Разграничаване с дейностите подпомагани по чл.20, 21, 36 от Регламента
Преработка на продукти извън Приложение I


  1. Показатели за резултат



Вид на индикатора

Индикатор

Цел за 2014 - 2020




Общ размер на разходите /публични + частни/ в евро за цялата мярка







Общ размер на публичните разходи в евро за цялата мярка:

  • Необлагодетелствани райони

  • Райони с други специфични ограничения

  • Други







Брой на подпомогнатите проекти насочени към:

  • Инвестиции в земеделски стопанства

  • Инвестиции в преработка и/или маркетинг

  • Инвестиции в земеделска и горска инфраструктура

  • Непроизводствени инвестиции







Брой на подпомогнатите субекти за инвестиции в земеделски стопанства:

  • Брой на подпомогнатите субекти до 40 год.

  • Брой на подпомогнатите субекти над 40 год.

  • Брой на подпомогнатите субекти пол – мъже

  • Брой на подпомогнатите субекти пол – жени







Общ размер на разходите в евро за инвестиции в инфраструктура







Площи /в ха/ обхванати от водоспестяващи инвестиции





Предложение за текст на мярка по чл. 34 ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ


  1. Наименование на мярката

Плащания за хуманно отношение към животните

  1. Член, касаещ мярката

Чл. 34 от Проекта на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за периода 2014-2020 г.

  1. Цел на мярката

Подкрепа на земеделски производители за реализиране на един или повече доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните, които надхвърлят съответните задължителни стандарти съгласно дял VI, глава І от Регламент (ЕС) № [ХР/2012] и приложими задължителни изисквания, установени от националното законодателство. Подкрепата, предоставена чрез мярката има за цел да компенсира пропуснати ползи от страна на земеделските стопанства при изпълнение на дейности над задължителните.

  1. Допустими кандидати

Каталог: upload -> docs -> 2013-05
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
2013-05 -> Техническо задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) за учебна година 2012/2013 година
2013-05 -> Иновации и социално предприемачество Проф дсн Начко Радев вту св св. Кирил и Методий
2013-05 -> Република българия проект


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница