Програма за развитие на селските райони псов пречиствателна станция за отпадъчни води

Списък на използваните съкращения

1. Въведение

I АНАЛИТИЧНА ЧАСТ

2. Анализ на средата

2.1. Кратка информация за община Руен. Климатични особености

2.2. Състояние на атмосферния въздух

2.3. Води

2.4. Почви и полезни изкопаеми

2.5. Биологично разнообразие

2.6. Отпадъци

2.7. Шум и радиоактивност

2.8. Зелени площи в населените места

2.9. Управленски капацитет

2.10. Инфраструктура

2.11. Социално-икономически фактори

3. SWOT анализ

II. СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ

4. Визия, цели и приоритети

5. План за действие

6. Организация и изпълнение на програмата

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ

ВЕИ Възобновяеми енергийни източници

ГПСОВ Градска пречиствателна станция за отпадни води

ДГС Държавно горско стопанство

ДЛС Държавно ловно стопанство

ЕБВР Европейска банка за възстановяване и развитие

ЕИБ Европейска инвестиционна банка

ЕС Европейски съюз

ЕФРР Европейски фонд за регионално развитие

МЗХ Министерство на земеделието и храните

МОСВ Министерство на околната среда и водите

НПО Неправителствени организации

НСИ Национален статистически институт

НСРР Национална стратегия за регионално развитие

ОП Оперативни програми

ОПОС Оперативна програма Околна среда

ОДЗ Областна дирекция земеделие

ПРСР Програма за развитие на селските райони

ПСОВ Пречиствателна станция за отпадъчни води

ПУДООС Предприятие за управление на дейностите по околната среда

ПЧП Публично-частно партньорство

РИОСВ Регионална инспекция по околната среда и водите

РОУКАВ Райони и агломерации за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух

ФЕЕВИ Фонд за енергийна ефективност и възобновяеми източници

ФЛАГ Фонд за органите на местното самоуправление

ФПЧ Фини прахови частици

Настоящата „Програма за опазване на Околната среда в община Руен 2015 - 2020” е разработена съгласно чл.79, ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). В структурно отношение Програмата е оформена съгласно методически указания на Министъра на околната среда и водите, а съдържанието й е подчинено на целите на Закона за опазване на околната среда и Националната стратегия за околна среда и Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Освен Общинския план за развитие, съществуват и редица други общински стратегически документи, които на практика представляват интегриран инструментариум за планиране на политиката за местно развитие, в това число и по отношение опазване на околната среда. В тази връзка Програмата за опазване на околната среда на Община Руен ще бъде основният документ за провеждане на политика по околна среда в общината. С нея ще се идентифицират и планират нужните действия с техните времеви срокове и източници на финансиране. Основната мисия на тази програма е да спомогне за създаването на оптимална екологична обстановка на територията на общината, осигурявайки интегрирано опазване на околната среда.

Програмата за опазване на околната среда на Община Руен е съобразена с националните и регионални приоритети в икономическото развитие и опазването на околната среда и приетите общински документи:

• 
  Наредба за управление на горските територии на община Руен;
  
• 
  Наредба за управление на отпадъците на община Руен;
  
• 
  Наредба за определяне на местните такси и цена на услугите на община Руен;
  
• 
  Общински план за развитие на община Руен (2014-2020 г.); Областна стратегия за развитие на област Бургас (2014-2020 г.);
  
• 
  Оперативна програма “Околна среда” (2007-2013 г. и 2014-2020 г.);
  
• 
  Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г.;
  
• 
  Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (2014 - 2020) и др.
  

• 
  устойчиво развитие
  
• 
  предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и околната среда;
  
• 
  предимство на предотвратяването на замърсяването пред последващо отстраняване на вредите;
  
• 
  участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда;
  
• 
  информиране на гражданите за състоянието на околната среда;
  
• 
  замърсителят плаща за причинените вреди;
  
• 
  съхранение и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие;
  
• 
  възстановяване и подобряване качеството на околната среда в замърсените и увредени райони;
  
• 
  интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионални политики за развитие на икономическите и обществени отношения.
  

Като подцели са изведени:

• 
  обединяване усилията на държавните институции, общинските органи, населението, НПО и настоящата Програма за опазването на околната среда;
  
• 
  открояване приоритетите в областта на околната среда и стиковане на общинските мерки с националните програми и стратегии;
  
• 
  идентифициране и анализиране проблемите в областта на околната среда, установяване на причините;п
  
• 
  предлагане на решения и действия за тяхното преодоляване;
  
• 
  оптимално използване на ограничените финансови и човешки ресурси, съсредоточаването им за решаване на най-приоритетните проблеми
  
• 
  умело използване на пазарните условия и насочване на частните интереси към отстраняване на негативните последици и преди всичко към създаване на интерес за превантивни мерки;
  
• 
  формулиране основните мерки, чрез които Общината следва да изпълнява задълженията си и да реализира правомощията си, делегирани от нормативните актове в областта на околната среда;
  
• 
  приоритизиране на проекти на Общината в областта на околната среда, предложени за финансиране от общински, национални и международни източници на финансиране.
  

Община Руен е разположена в югоизточна България и заема южните склонове на Източна Стара Планина. Явява се част от област Бургас и заема северозападната й част върху площ от 689,9 кв. км. Община Руен се намира между 42º38´ и 42º59´ северна ширина и 27º08´ и 24º31´ източна дължина по Гринуич. Общинския ценър с. Руен отсои на 324 км от столицата гр. София и на около 43 км от областния център гр. Бургас.

Във физико-географско отношение територията на общината обхваща южните склонове на Източна Стара планина и от части района на задбалканските котловинни полета. Общината се отводнява от водите на р. Луда Камчия и р. Хаджийска. Горите и горските площи са разположени по склоновете на Карнобатско - Айтоската планина, Котленско – Върбишката и Еминско – Камчийската планина.

С влизането на Република България в Европейския съюз през 2007 г. и въвеждането на общата класификация за статистически цели на териториалните единици NUTS и спрямо Закона за регионално развитие (ЗРР), община Руен попада в границите "Северна и Югоизточна България" на ниво 1, Югоизточен район за планиране в Р България на ниво 2 и Област Бургас на ниво 3.

За развитието на община Руен важна роля играе близостта на Черноморското крайбрежие. Освен че привлича множество туристи ежегодно, то създава отлични предпоставки за развиване на международни икономически връзки с черноморските градове, както и предпоставки за привличане на туристи от Черноморието към вътрешността на страната. Въпреки това, тези предпоставки не се използват пълноценно и не са добре разработени поради недостатъчно развитите транспортни и икономически връзки в района. По отношение на бъдещото социално-икономическо развитие на общината от основно значение е преминаващия в близост VIII Паневропейски транспортни коридор.

Релефът в община Руен е планински и равнинен, като в границите на общината попадат части от южните склонове на Източна Стара планина, както и долината на реките Луда Камчия и Хаджийска. Средната надморска височина в общината е 302м. Основна част от релефа е заета от източните склонове на Стара планина, която на изток от пр. Вратник постепенно губи от монолитността на Главната Старопланинска верига. Надлъжните долини на р. Луда Камчия и Хаджийска река разделят веригата на две успоредни, широко развити части: Матор на север и Удвой на юг. Именно в тази част планината Матор има доминираща орографска роля, тъй като нейните северни склонове се спускат стръмно към Герловското структурно понижение, а южните склонове прехождат постепенно към плоското надлъжно Лудокамчийско понижение. До пролома на р. Луда Камчия се простира Котленско-Върбишкия дял на Матор планина, чието било се спуска стръмно на север с отвесни откоси от твърд варовик, на юг се спускат разклонения които се характеризират с по-високи надморски височини, спрямо останалата част от района и типично планински характер.

Основното било, спускащо се на югоизток започва от “Томрукова чешма” на 715,5 м.н.в, минава през местностите “Миризлив кладенец” и “Богданова нива” до “Средното бърдо”, което е изградено от варовити мергели и се спуска над с. Планиница. Другите била са значително по-къси, следят посока юг-югоизток и се губят в плитките, но силно изровени дерета. Източно от пролома на р. Луда Камчия главното морфографско било бързо намалява на височина и постепенно губи своята орографска изразителност. Релефът тук има нископланински и хълмист характер и едва надхвърля 500 м.н.в.

Издържаността на разседно-възседната дислокация на северната граница на Главната Старопланинска верига и нейната морфографска изразителност дава основания на C. Kockel (1927) да я обособи като важна вътрешно-тектонска линия, която нарича „Чудните стени“ /“Чудните скали“/. Днес „Чудните скали“ са природна забележителност, разположена на границата на община Руен и община Дългопол. В източна Стара планина понтийското денудационно стъпало от южния склон на планината преминава върху билото на Удвой и източната част на Матор и придобива характер на денудационно ниво. По-ниското (левантийско) денудационно стъпало се вдава по течението на р. Луда Камчия с облика на приречно ниво. Младото стъпално разсядане на южния склон на Удвой, свързано с оживяването на Подбалканския разлом през плиоцена и кватернера, силно понижава към юг понтийското ниво и го удавя в алувиалните холоценски наноси по течението на р. Мочурица и Айтоска река.

Поради плиоценската и кватернерната активизация на Подбалканския разлом, билото на Еминската планина е ясно изсечено от юг с разседни откоси с височина 300-350 м. То започва от с. Дъскотна минава през местността “Крепостта” (616.1м.н.в) – най-високата точка на този дял, спуска се до с. Добра поляна  и с. Сини рид и продължава в Източната посока на територията на държавно лесничейство “Несебър”. От него при с. Добра поляна в североизточна посока се отделя билото, което минава през с. Топчийско и при местността “Дъбравата”(400, 1 м.н.в) се слива с централното било на Камчийската планина. То от своя страна, започва от с. Дропла и тръгва на изток през селата Ясеново, Снежа, Заимчево и месностите “Дъбравата” и “Богдана”. Като цяло Понтийската денудационна повърхнина в Еминската планина е изсечена върху горнокредни мергели и пясъчници и лютески флиш.

Ниската Карнобатска планина се свързва с хълмистите Айтоски възвишения и общо образуват източния дял на Удвой планина, като най - високата им точка достига 580,5 м.н.в. Между северната и южната планински редици се простира Лудокамчийското понижение, което се характеризира с алувиално - делувиалните си наносни образувани през Кватернера, залесени на места с тополови култури.

Денивелацията между билата и доловете се движи в рамките от 200-300 м. Това се дължи на по-слабите нагъвателни процеси през Неогена, които са оформили съвременната долинна система. Над 46% от склоновете в Старопланинската част  са наклонени, 31.8 % са стръмни, а много от стръмните терени не надвишават 4.4%. Изложенията са твърде разнообразни, като незначително преобладават сенчестите изложения, което се дължи на общото изложение на главните била в източна-североизточна посока. Надморската височина  варира от 200-700 м.н.в.

Климатът в община Руен попада в задбалканския нископланински климатичен район, като този район обхваща източните части на Стара планина. Районът е с надморска височина от 200 до 700 м. и заема площи около склоновете на Карнобатско-Айтоска, Котленско-Върбишка и Еменско-Камчийската планинска верига. Преобладава предимно хълмист и в северните части нископланински релеф. Общо за района средногодишната температура на въздуха е 11,3°С. Докато за склоновете на Източна Стара планина стойностите са по-ниски, като средногодишната температура е 9, 5°С и има средно 200 дни без мраз, а вятърът е 14 м/сек. Средната годишна температура на почвата е 2 см под повърхността, с около 2°С по-висока от тази на въздуха (13,1°С) като слабо намалява в дълбочина до 10см – 12,7°С и след това отново започва да се покачва като на 20 см дълбочина достига 12,8°С. Според данни от Агроклиматичния атлас на България от 1982г. средногодишната стойност на валежите в района на община Руен е била в диапазона 500-650мм. По последни данни сумата се е изменила и понастоящем варира между 550-800мм (като по данни на метеорологичната станция с. Люляково сумата е 573 мм). Като цяло сумата е около 29 поради хълмистия планински терен, а мъглата обикновено се задържа предимно в котловините и речните долини в района. Ветровете са сравнително малко, като в 57,5 дни от годината изобщо не се наблюдава това на валежите е равномерно разпределена по сезони, което е типично за преходните към средиземноморски валежен режим райони. Броят на дните с мъгли климатично явление. Средната годишна скорост на ветровете е 2, 2 м/сек и най-често те биват северни и североизточни. Температурната сума на активния вегетационен период е 3500-3900°С, а вегетационния период е около 6 - 6, 5 месеца за района.

Като цяло зимата се характеризира като по-студена от средната за страната със средна температура за януари месец от 0°С до -1,5°С (0,6°С по данни от метеорологична станция с. Люляково). Въпреки по-студената зима, абсолютните минимални температури не са особено ниски поради предимно хълмистите и наклонени терени, които осигуряват неблагоприятни условия за задържане на студен въздух. Сумата на валежите през зимните месеци (декември, януари, февруари) е между 130 мм и 200 мм (по данни на метеорологичната станция в с. Люляково стойността е 142 мм), като повечето от тях са от дъжд. Снежната покривка се задържа за по-дълго само в най-високите части, но и там периодът е не повече от 20-25 дни. Мъглите са често срещани в този период на годината, като за тримесечието декември-януари-февруари дните с мъгли са около 15. Зимните ветрове също са характерни за сезона и достигат средна максимална скорост от 2,8 м/сек.

Пролетта в района на община Руен обикновено настъпва по-късно и средната денонощна температура успява да се задържи над 10°С едва към 25 април (а по данни на метеорологичната станция от с. Люляково датата е 12 април). Сезонът се задържа сравнително хладен, въпреки това не се образуват благоприятни условия за късни интензивни мразове и такива са рядкост. Именно поради това дървесните видове в района имат добри и безопасни условия за развитието си. Валежите през този сезон са почти като зимните и достигат 150-200мм (154 мм по данни на метеорологичната станция на с. Люляково).

Летните месеци са характерни с относително хладна средна температура между 21°С и 22°С. Валежите са същите със стойности от 150-200мм и характерните за равнината засушавания отсъстват, въпреки това въздушната и почвената влага силно намаляват в края на август месец. Ветровете през лятото са слаби и са предимно североизточни или северозападни като средната скорост е не повече от 1,6 м/сек.

Есента в района на община Руен се характеризира със средни температури под 10°С които настъпват след 25 октомври, а първите есенни мразове се появяват едва около 7 октомври (данни от метеорологична станция с. Люляково) и не влияят отрицателно на растителността. Сумата на валежите леко спада и почти достига нивото на зимните такива – между 130-200мм.

В заключение, климатът в община Руен може да бъде определен като умереноконтинентален с преобладаващо черноморско влияние в източната част на общината. Според Българския Географски Атлас (2010) възможностите за потенциално производство на електроенергия от слънчева енергия или т.нар. среден годишен хелиоенергиен потенциал за района на община Руен варира от задоводилителен до умерен в източните части. Ветроенергийният потенциал от своя страна е предимно задоволителен. Средните годишни температури варират от 8°C във високопланинските части до 12°C по долината на р. Луда Камчия. Средната температура през м.януари е около 1°C, а през м. юли - 24-26 °C. Честотата на валежите от град в района на град Руен в периода май-август е сравнително ниска – едва 2-3 случая. Зимата е сравнително мека поради близостта до морето, пролетта - хладна, лятото е горещо с голям брой слънчеви дни, а есента е продължителна и топла.

2.2. Състояние на атмосферния въздух

Националната политика по опазване чистотата на атмосферния въздух се основава на Закона за чистотата на атмосферния въздух, чиято основна цел е намаляване на вредното въздействие и предотвратяване настъпването на опасности и щети върху здравето на хората, животните, растенията, природните и културните ценности от негативното изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.

Под качество на атмосферния въздух се разбира състоянието на приземния слой на атмосферата, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества от естествен или антропогенен произход.

Контролът на основните показатели, характеризиращи качеството на приземния слой на атмосферния въздух в региона на РИОСВ – Бургас, се осъществява:

• 
  в постоянни пунктове за мониторинг на Министерство на околната среда и водите;
  
• 
  във временни пунктове, по утвърден от МОСВ график с мобилната автоматична станция;
  
• 
  в пунктове, определени от РИОСВ - Бургас, във връзка с постъпили жалби и сигнали.
  

Нормите за вредни вещества/замърсители в атмосферния въздух и измерените концентрации за отделните показатели се определят като маса, съдържащи се в един кубически метър въздух при нормални условия за определено време.

Концентрацията на вредните вещества във въздуха се променя с течение на времето в зависимост от метеорологичните условия, емисията и др.

Това налага използването на различни видове концентрации, характеризиращи времето на пребиваване на вредното вещество и оценка степента на замърсяване на атмосферния въздух.

Оценката на степента на замърсяване на атмосферния въздух се извършва чрез сравняване на измерените концентрации със:

Контролът на основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния въздушен слой в обхвата на РИОСВ - Бургас, през 2013 г. се осъществяваше от пет стационарни пункта от НАСККАВ и една мобилна автоматична станция на Община Бургас. Пунктовете са разположени в точки, класифицирани като “горещи” екологични точки, тъй като в тях съществува потенциална възможност от влошаване здравето на населението, вследствие от замърсяването на атмосферния въздух. В тези общини са разработени и се реализират програми за намаляване на нивата на замърсителите, като основните констатирани наднормени замърсители са фини прахови частици.

В района на община Руен няма съществени организирани източници на емисии на вредни вещества, поради което не се провеждат замервания на емисиите от промишлените предприятия.

В Община Руен няма производствени замърсители, които директно да емитират в атмосферата вредни газове ( SОх, NОх , тежки метали, прахови частици и др.), освен автомобилният транспорт. Необходимо е да се отбележи праховото замърсяване през летния сезон (засушаване от естествен характер) предизвикано от лошото качество на пътната настилка.

През зимния период за битово отоплението се използват основно твърди горива като дърва и въглища (минимални количества), които предизвикват незначително замърсяване при горенето си.

Анализът за състоянието на атмосферния въздух се извършваше по 7 показателя, като осреднените концентрации по измерваните показатели в стационарните пунктове за годината са, както следва:

Нивата на замърсяване на атмосферния въздух, водите и почвите в района на Руен са ниски, липсват големи промишлени замърсители и липсват сериозни стари замърсявания. Екологично чистия район е добра основа за развитието на основните икономически дейности – хотелиерство и ресторантьорство и селско стопанство. Същевременно липсва система за редовно наблюдение и контрол на нивата на замърсяване на атмосферния въздух с прах и на шумово замърсяване, предизвикани от транспортна и строителна дейност.

През студеното полугодие нараства делът на битовият сектор като основен източник на атмосферно замърсяване. През студените зимни месеци неговият дял надхвърля този на промишлените източници. При изгарянето на масово употребяваните в домакинството твърди горива емисиите са с ниска височина и ниска емисионна температура. При неблагоприятни метеорологични условия и затруднена дифузия на замърсителите това също може да бъде причина за високи приземни концентрации в близост до източниците. Най–неблагоприятни климатични условия за замърсяване на атмосферния въздух могат да се определят зимните месеци, когато са чести случаите на температурни инверсии, мъгли и облачност. Въпреки, че средногодишните концентрации на замърсяващи вещества се предполага че са в допустимите норми, през студеното полугодие може да се очаква епизодично надхвърляне на кратковременните норми. Водещо в в тези случаи е замърсяването на атмосферния въздух от битовото отопление, което използва въглища и дърва. Анализът на състоянието на атмосферния въздух се осъществява с цел определяне на настоящото ниво на замърсяване, идентифициране на причините, предизвикващи това замърсяване, мероприятията за снижаване на нивата на отделните замърсители.

Въздухът е един от компонентите на околната среда, чието замърсяване се отразява основно върху замърсяването на другите фактори на околната среда. При анализа са идентифицирани проблемите стоящи за прешаване в община Руен. Повечето от достиженията определят общината като устойчива в екологично отношение.

Основни източници на замърсяване на атмосферния въздух в общината са:

• 
  Природни от естествен произход и имат малко значение;
  
• 
  Антропогенни – промишленост, транспорт, промишлено и битово изгаряне на твърди и течни горива, химизация на селското стопанство и битовите отпадъци, които оказват влияние върху качеството на въздуха – основно в летния период поради лошото качество на пътните настилки на територията на общината
  
• 
  Трансграничен пренос на въздушни маси от Бургаския промишлен конгломерат.
  

На територията на община Руен се развиват седем отрасъла на икономиката, от които в държавния сектор определящи са транспортът, а в частния сектор – търговия, промишленост и строителство. Липсват отрасли свързани с крупно отделяне на атмосферни замърсители. Незначителния брой предприятия и занижения товар на производствени мощности, превръщат източниците на такива с локално значение. Замърсяването на атмосферния въздух на територията на община Руен се дължи основно на транспортния поток по уличната мрежа, битовото отопление през студения период, селскостопанските дейности в близост до територията, дейностите върху открити площи с насипни материали (депа, кариери, сметища, строителни площадки и др.) Източниците на атмосферно замърсяване са класифицирани съобразно техните характеристики, имащи важно значение за чистотата на въздуха.

Най-изразено е замърсяването през летните месеци с емисиите на ФПЧ от автомобилния транспорт и битовото отопление през студения период на годината.

Емисиите на праховите частици са причинени от директите емисии от отработените газове на автомобилите, от износването на гумите и повторното суспендиране на праха по пътищата. В жилищните и извън жилищните зони основна причина за замърсяването е недоброто състояние на пътното покритие, малката ширина на пътното платно, а също така и разсейването на праховите частици, образувани при агротехническата обработка на почвата от приземния вятър.

Обектите, използващи в производствената си дейност вещества, чието изпускане в атмосферата води до нарушаване на озоновия слой или предизвиква парников ефект, както тези, преработващи или работещи с такива или с флуорирани парникови газове - за поддръжка на промишлени хладилни, климатични, термопомпени инсталации, стационарни противопожарни инсталации и високоволтова комутационна апаратура са малко, но не се контролират за емитиране на въглеводороди, съдържание на халогенни елементи хлор, флуор, бром, йод. Наличието на халогенните елементи във въглеводородите е основната причина за озоноразрушаващото им действие и определя техния различен озоноразрушаващ потенциал.

Организирани източници на замърсяване А. Неподвижни Основните организирани неподвижни източници, базирани на територията на общината са автотранспорта и битовото отопление. Всички източници на вредни емисии, които имат определени параметри (точни координати, височина, напречно сечение, скорост на газовия поток, дебит, температура на газа и масов поток на вредни вещества) се характеризират като стационарни точкови източници. Това са димоходите (комини), изпускателните устройства на производствени вентилации и аспирации и др.