Програма за развитие на туризма в община долни чифлик 2013 2014 година съдържание въведение

1. Туристически ресурси

1.1. Географско разположение на общината

1.2. Природни ресурси

1.2.1. Резервати

1.2.2. Защитени местности

1.2.3. Природни забележителности

1.2.4. Защитени зони по Натура 2000.

1.3. Антропогенни ресурси

2. Туристическа инфраструктура и услуги

2.1. Туристически бази и услуги

2.2. Допълнителни туристически услуги и атракции

2.3. Туристическа инфраструктура

2.4. Информация и реклама

2.5. Посещаемост

3. Стратегически документи

1. Силни страни

2. Слаби страни

3. Възможности

4. Заплахи
РАЗДЕЛ 3. ВИЗИЯ НА ОБЩИНА ДОЛНИ ЧИФЛИК ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА
РАЗДЕЛ 4. ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА
РАЗДЕЛ 5. МИСИЯ НА ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ ДОЛНИ ЧИФЛИК
РАЗДЕЛ 6. ДЕЙНОСТИ
ВЪВЕДЕНИЕ
Програмата за развитие на туризма в община Долни чифлик за 2013-2014 г. е разработена на основание чл.10, ал.2 от Закона за туризма.

Програмата е изготвена с цел да се откроят приоритетите на общината в областта на туризма, да се насърчи използването на природните дадености на общината за развитие на икономическия потенциал и да се аргументират проектите на общината, които ще бъдат предложени за финансиране от фондовете на Европейския съюз.

Програмата за развитие на туризма в община Долни чифлик е структурирана в шест раздела. В първия от тях е направен анализ на съществуващото състояние, въз основа на който по-нататък са определени силните и слабите страни, възможностите и заплахите в областта на туризма. Формулирана е визия на общината и са определени стратегическите цели за постигане на крайното желано състояние на туризма. Разработен е план за действие, включващ конкретни мерки за достигане на специфичните стратегически цели.
РАЗДЕЛ 1. ОПИСАНИЕ НА НАСТОЯЩАТА СИТУАЦИЯ

1. 
   Туристически ресурси
   

1. 
   Георафско разположение на общината
   

Климатът е умерено-континентален с изразено черноморско влияние, а средната годишна температура е 12 градуса. Зимата е сравнително мека, пролетта прохладна, лятото – сухо, слънчево и топло, есента – топла и продължителна. Повече от 115 дни – от средата на юни до края на септември времето е изключително благоприятно за балнео- и възстановителни процедури и таласотерапия.

2. 
   Природни ресурси
   

Пясъчно-плажовата ивица при устието на р. Камчия и р. Фъндъклийска е най-дългата по българското черноморие. На територията на общината тя е дълга 9.7 км.

Съгласно Регистъра на защитените територии, създаден и поддържан от Изпълнителната агенция по околна среда, на територията на община Долни чифлик попадат следните защитени територии:

1. 
   Резерват „Камчия” с местоположение: с. Близнаци, общ. Аврен, с. Ново Оряхово, с. Старо Оряхово;
   
2. 
   Поддържан резерват „Вълчи проход” с местоположение: с. Голица;
   
3. 
   Поддържан резерват „Киров дол” с местоположение: с. Бърдарево;
   
4. 
   Защитена местност „Камчийски пясъци” с местоположение: с. Старо Оряхово и с. Шкорпиловци;
   
5. 
   Защитена местност „Орлов камък”, местоположение: с. Горен чифлик;
   
6. 
   Защитена местност „Горска барака”, местоположение: с. Солник;
   
7. 
   Природна забележителност „Находище на бял оман”, местоположение: с. Детелина.
   

Резерват „Камчия” е обявен е през 1951 г., а със заповед № 105/14.02.1980 г., площта му е увеличена на 842,1 ха. Намира се в землището на селата Ново Оряхово, Старо Оряхово и Близнаци, област Варна. Разположен е по долното течение на р. Камчия, на 25 км южно от гр. Варна, в близост до курортите „Камчия” и „Шкорпиловци”. Крайречните заливни гори около устието на р. Камчия днес са най-представителният образец на лонгозните гори, разпространени в източната част на Балканския полуостров. В южната част са пресечени от две заблатени територии с продълговата форма, почти изцяло обрасли с тръстика, папур и друга водолюбива растителност. Това са т.н. азмаци, които представляват стари речни ръкави, непресъхващи почти през цялата година. Най-характерната особеност на лонгозната гора са периодичните заливания, свързани с измененията на нивото на р. Камчия.

Биологичното разнообразие в резервата е впечатляващо. Общо висшите растения, установени в лонгозната гора и заблатените територии в нея, са 245 вида. Камчийският лонгоз е единственото известно находище на българския ендемит грудеста горва. Също така се срещат застрашените от изчезване лъскаволистна млечка, блатно кокиче, блатен телиптерис, северница.

Река Камчия и азмаците се обитават от 39 вида риби, от които 31 са постоянни, а 8 - временни обитатели, навлизащи от морето. Такива са брияната, змиорката, деветиглената бодливка, трииглата бодливка, шаранът, кавказкото попче, върловката и др.

Общо на територията на резервата се срещат 14 вида земноводни и влечуги. Установени са 26 вида дребни бозайници. Интерес представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България над 800 м н.в. Досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг вид в природозащитно отношение е видрата, включена в Европейския червен списък.Изключително голямо е значението на цялата територия по отношение на орнитофауната. В района са установени 258 вида птици, което съставлява 66% от общо установените в България видове. Отбелязани са 118 вида птици с неблагоприятен европейски природозащитен статус, от които 32 вида гнездят. Сред редките за България и Европа видове птици, размножаващи се в резервата, са: черният щъркел, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, както и седем (от общо 9) вида от кълвачите, разпространени в Европа. Специално за гнезденето на средния пъстър кълвач и полубеловратата мухоловка резерват Камчия е едно от най-важните места за тези видове в Европа

Общо 47 вида гръбначни животни от фауната на резервата са включени в Червената книга на България. Поради голямото си природозащитно, екологично и научнопрактическо значение резерват “Камчия” получава международно признание през 1977 г., когато е включен в световната мрежа от биосферни резервати в рамките на програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО за опазване на най-представителните екосистеми на планетата.

Резерватът може да бъде наблюдаван по периферията на северната му граница – при КК „Камчия” и югоизточните периферни части, до които се достига по асфалтов път Ново Оряхово – Шкорпиловци. 

В района на резервата се забраняват: всякакъв вид строителство; замърсяване с отпадъци; безпокоене, преследване, улавяне, убиване на диви животни, повреждане на гнездата и леговищата им; ловуване и риболов; унищожаване на тревна, храстова и дървесна растителност; събиране на диворастящи растения, плодове и семена; залесяване с неприсъщи за района растителни видове; лагеруване и палене на огън; движение на посетители извън определените за това места; паша на селскостопански животни; разкриване на кариери, както и всякакви други дейности, които нарушават самобитния характер на природата.

За ограничаване на антропогенното въздействие върху резервата е обявена буферна зона със Заповед № 391/25.04.1983 г., с площ от 230 ха.

В района на буферната зона се забраняват: всякакъв вид строителство; ловуване и риболов; събирането на диворастящи растения, плодове и семена; употреба на химически средства за растителна защита; движение на моторни плавателни съдове по река Камчия и други дейности, които са източници на шум, или смущават животинския свят в резервата; изменението на водния режим на реката, замърсяването й с химически вещества, промишлени и битови отпадъци.

През 2007 г. със заповед на Министъра на околната среда и водите буферната зона на резерват „Камчия” е прекатегоризирана в защитена местност „Лонгоза”.

Поддържан резерват „Киров дол”

Обявен е през 1968 г., а със Заповед № 386/15.10.1999 г. е прекатегоризиран, с площ 51,5 ха. Намира се в землището на село Солник. Заема обширна горска площ с типични коренни благуново-церово-букови гори, разпространени масово на Балканския полуостров през миналото и значително намалели през XX век. Горите на резервата са запазени от антропогенно въздействие. Резерватът е труднодостъпен за автомобилен транспорт.

В района на резервата се забраняват: строителство на сгради и пътища; късане или унищожаване на тревна, храстова и дървесна растителност, както и събиране на билки; залесяване с неприсъщи за района дървесни видове; движение на посетители извън определените за това места; ловуване; преследване, улавяне, убиване на диви животни, повреждане на гнездата и леговищата им; разкриване на кариери и всякакви дейности, водещи до промяна на естествения облик на местността или водния режим; паша на селскостопански животни; лагеруване и палене на огън.

За ограничаване на антропогенното въздействие върху поддържания резерват е обявена буферна зона със Заповед № 761/12.08.1986 г., с площ от 26,6 ха. В района на буферната зона се забраняват: строителство на сгради и пътища; разкриване на кариери; промяна на водния режим и естествения облик на местността; използване на химически средства за растителна защита; лагеруване и палене на огън извън определените за това места; ловуване; залесяване с неприсъщи за района дървесни видове .

Обявен е през 1968 г., а със Заповед № 371/15.10.1999 г. е прекатегоризиран, с площ 43,9 ха. Намира се северно от село Голица. Заема обширни типични буково-дъбови, буково-благунови и благуново-габърови гори, възрастни, от естествен произход, с растителност в отлично състояние. Горите на резервата са изцяло запазени от антропогенно въздействие. Резерватът е недостъпен за автомобилен транспорт – до него се стига по горски път.

В района на резервата се забраняват: строителство на сгради и пътища; късане или унищожаване на тревна, храстова и дървесна растителност, както и събиране на билки; залесяване с неприсъщи за района дървесни видове; движение на посетители извън определените за това места; ловуване; преследване, улавяне, убиване на диви животни, повреждане на гнездата и леговищата им; разкриване на кариери и всякакви дейности, водещи до промяна на естествения облик на местността или водния режим; паша на селскостопански животни; лагеруване и палене на огън.

За ограничаване на антропогенното въздействие върху поддържания резерват е обявена буферна зона със Заповед №761/12.08.1986 г., с площ 86,9 ха. В района й се забраняват: строителство на сгради и пътища; разкриване на кариери; промяна на водния режим и естествения облик на местността; използване на химически средства за растителна защита; лагеруване и палене на огън извън определените за това места; ловуване; залесяване с неприсъщи за района дървесни видове.

Разположена в съседство с биосферния резерват “Камчия” тя включва най-големия черноморски пясъчен плаж в България и опазва уникално съчетание от дюни и лонгозни гори. Обявена за защитена местност със Заповед №107/14.02.1980 г. с площ 372.6 ха. Същата заповед е отменена с Решение №11572/ 22.11.2006 г. на ВАС. Нейният статут тепърва предстои да бъде уреден със заповед на Министъра на околната среда и водите.

Обявена е със Заповед № РД-816/23.08.2002 г. с площ от 0.40 ха. Защитената местност се намира в землището на с. Горен чифлик. Защитава находище на божур и останки от степни гори от Южна Добруджа и важен на науката и културата водопад.

Това природно богатство е застрашено от незаконната сеч, незаконното разораване на площи, незаконното строителство, пожари предизвикани от човешка немърливост, незаконния улов и редица други.

Защитена местност „ГОРСКА БАРАКА”

Обявена е със Заповед № РД-820/23.08.2002 г. с площ от 94,4 ха. Защитената местност се намира в землището на с. Солник. Защитава вековна благуново-горунова-буково семенна гора.

1.2.3 Природни забележителности:

Природна забележителност „Находище на бял оман”

В границите на община Долни чифлик е и едно от местообитанията на рядко срещаното в североизточна България лечебно растение бял оман, записано в Червената книга на България. Находището (2 ха) се намира в землището на с. Детелина и е обявено като природна забележителност със заповед № 853/10.08.1983 г.

С цел осигуряване на дългосрочното оцеляване на ценните и застрашени видове и местообитания и в съответствие с международните договорености в областта на опазването на околната среда и биоразнообразието, в РБългария за обявени защитени зони, които са част от общоевропейската мрежа НАТУРА 2000. Това са места от територията на страната, които отговарят на изискванията на двете основни за опазването на околната среда директиви: Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици.

В границите на община Долни чифлик попадат части от следните защитени зони, определени съгласно изискванията на Директивата за опазване на дивите птици:

BG0002044 Камчийска планина - одобрена с решение на МС №802 от 04.12.2007 г.

BG0002045 Комплекс „Камчия” - одобрена с решение на МС №802 от 04.12.2007 г.

Защитени зони, определени съгласно изискванията на Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, части от които са разположени в общината са:

BG0000100 Плаж Шкорпиловци - одобрена на заседание на МС №802 от 04.12.2007 г.

BG0000116 Камчия - одобрена с решение на МС №802 от 04.12.2007 г.

BG0000133 Камчийска и Еминска планина - одобрена с решение на МС №661 от 16 октомври 2007 г.

BG0000144 Река Камчия - одобрена с решение на МС №122 от 02 март 2007 г.

На територията на общината се намира Държавно ловно стопанство „Шерба” с. Горен чифлик. В ловното стопанство се развъждат благородни елени, елени лопатари, сърни, диви свини и муфлони, а от дребния дивеч зайци, фазани, яребици. На гостите се предлага екотуризъм, фотолов, спортен риболов. Предлага се лов на диви свине чрез гонка Успешно се ловува и на бекаси и фазани. Сред хищниците обект на лов са лисицата и чакалът. 

В Лонгоза край с. Нова Шипка и в м. „Марин тепе” гр.Долни чифлик има фазанарии, където се развъжда дребен пернат дивеч.

Развитието на ловното стопанство е предпоставка за развитието на ловния туризъм в общината.

На територията на общината има 5 язовира и два рибарника:

• 
  язовир “Юнец” (частна собственост);
  
• 
  микроязовир с. Рудник (частна собственост);
  
• 
  язовир “Долни чифлик” (частна собственост на стената и съоръженията);
  
• 
  язовир “Пчелник” (частна собственост на стената и съоръженията);
  
• 
  язовир “Горен чифлик” (общинска собственост);
  
• 
  рибарник „Елешница” с.Гроздьово (частна собственост);
  
• 
  рибарник „Еко парк Венелин” с.Венелин (частна собственост).
  

Археологическите паметници на територията на общината свидетелстват за обитаване и обществен живот от най-стари времена.

Белег от присъствието на траките по тези земи е крепостта „Ерак”, която все още е слабо проучена. Най-внушителни са следите, оставени от римляните: части от строената при Юстиниан (527-565 г.) мощно укрепителна система в източната част на Стара планина. Тя е минавала край нос Емине и селата Голица и Булаир. Останки от защитната стена, четириъгълни кули и верига от римски военни фортове може да се видят край село Бърдарево и край гр.Долни чифлик. През сегашното землище е минавал стария римски път от столицата на римската провинция Марцианополис (дн. Девня) до Аетос (дн. Айтос).

От времето на римската империя са се запазили редица руини – „Ерите” (римска пътна крепост в устието на р. Камчия, Римска пещ по пътя за резервата „Шерба”.

Раннохристиянските гробища и базилика, както и старобългарския укрепителен вал “Табия” край с.Шкорпиловци са свидетели на по-късни епохи..

На територията на общината има паметници, свързани с антифашистката съпротива. Всички те са от движението на партизанския отряд “Васил Левски “ с командир Гроздьо Желев. В м. Дуанка е лобното място на Жечка Карамфилова.

В м. Шерба са двата бункера на отряда (снабдителен и този, в който партизаните са прекарвали зимата и са били открити).

В сградата на НЧ “Изгрев“ гр. Долни чифлик се намира Етнографска сбирка, която представя народния бит от ХІХ и началото на ХХ век – поминък, занаяти, селско стопанство, обзавеждане, облекла от Долни чифлик и общината, от Дюлино, Хасково, Габрово Трънско, Леринско-гръцка Македония. Паметта на града е съхранена и увековечена чрез много предмети, документи, свидетелства и снимков материал.

Частни етнографски сбирки се намират и в селата Солник и Венелин.

2. 
   Туристическа инфраструктура и услуги
   

На крайморската територия са формирани четири курортни комплекса: „Камчия – Лонгоза”, „Шкорпиловци – север”, „Шкорпиловци – юг” и „Шкорпиловци – село”. Предлага се богат избор на бази за настаняване, както в зависимост от капацитета, така и в зависимост от категорията им.

Към настоящия момент категоризираните средства за подслон и места за настаняване на територията на общината са 54 с прилежаща леглова база – 2069 легла.

В КК „Шкорпиловци-север” са категоризирани 13 броя средства за подслон и места за настаняване, в КК „Шкорпиловци-юг” 26 броя, в КК „Шкорпиловци-село”-11 броя, които са различни по вид и категория и са със следното разпределение:

• 
  4 броя семейни хотели.: 3 бр. с категория „две звезди” и 1 бр. с категория „една звезда”;
  
• 
  5 броя самостоятелни стаи: 2 бр. с категория „две звезди” и 3 бр. с категория „една звезда”;
  
• 
  2 броя почивни станции: 1 бр.с категория „две звезди” и 1 бр. с категория „една звезда”;
  
• 
  2 броя къщи с категория „една звезда”;
  
• 
  37 броя бунгала: 5 бр. с категория „две звезди” и 32 бр. с категория „една звезда”.
  

В с. Гроздьово се намира Еко комплекс „Шерба” – хотел и ресторант с категория „една звезда”, с капацитет 66 легла и 90 места за сядане.

Ваканционно селище „Еко парк Венелин” с.Венелин разполага с 20 бр. бунгала и 5 бр.самостоятелни стаи с категория „една звезда”.

В с. Голица, м.„Гермето” се намира ваканционно селище „Гермето”, което разполага с 13 броя бунгала с категория „две звезди”.

На територията на общината се намират две хижи находящи се в местност “ Марин тепе “, гр. Долни чифлик.

Категоризирани са 77 броя заведения за хранене и развлечения, от които 39 са целогодишно работещи и 38 бр. сезонни обекти, с общ капацитет 4 497 места за сядане.

Времетраенето на работа на по-голямата част от туристическите обекти, находящи се на територията на КК “Шкорпиловци“ е сезонно (м.юни – м.септември).

2.2 Допълнителни туристически услуги и атракции.

Предлагането на допълнителни туристически услуги е сравнително слабо. Предлага се традиционният морски и ловен туризъм, липсва разнообразие на туристическия продукт.

Разнообразието в туристическото обслужване може да се постигне в допълнителното развитие на опознавателния туризъм чрез използването на богатите горски ресурси и уникалните защитени природни обекти.

Всички любители на риболова могат да ловят риба в реките Камчия, Фъндъклийска и Двойница, във водите на Черно море, както и във всички язовири на територията на общината. Еко Парк Венелин е един от най-големите рибарници в България. Предлага голямо разнообразие от забавления – риболов, конна езда, каране на АТV и бъги, стрелба с лък, разходка с лодка и др.

Балканските селища Солник, Голица, Бърдарево, Венелин, Гроздьово и крайморските Шкорпиловци, Старо Оряхово, Ново Оряхово, Рудник и Юнец предлагат отлични възможности за развитието на селския туризъм. Към настоящия момент селски туризъм се развива само в селата Солник и Венелин.

В културния календар се открояват три мащабни събития:

• 
  Ежегоден народен събор за ваяшки и други народни певци и свирачи „Гермето” с. Голица, общ. Долни чифлик (през първата събота на м.август);
  
• 
  Националната седмица на морето (през първата седмица на м.август) протича с много конкурси, спортни и увеселителни прояви;
  
• 
  Националния поетичен конкурс “Камчийски дни на поезията” събира творци на изящното слово от цялата страна, от различни възрасти. Оценяват се авторски творби възпяващи природните красоти, хората, миналото и настоящето на страната ни и камчийския край.
  

С реализацията на проект по САПАРД е ремонтиран общински път ІV-90037 Старо Оряхово – Шкорпиловци от км. 0⁺⁰⁰⁰ до км. 12⁺⁰⁰⁰ и възстановен моста при устието на р. Фъндъклийска.

Проблемите с водоподаването на общините Долни чифлик, Аврен, Бяла и Обзор са решени с пускането в експлоатация на магистралния водопровод „Камчийски пясъци”.

Все още няма изградена канализация и пречиствателна станция за отпадъчни води в КК „Шкорпиловци”, частично е изградена инфраструктурата – пътища, осветление, телекомуникации.

През 2008 г. община Долни чифлик стана член на „Сдружение за култура и туризъм на българския Североизток”, с чиято помощ създаде туристически информационен портал на общината с адрес www.dolnichiflikinfo.org

Целта на сайта беше посетителите и гостите на общината да получават актуална информация за нейните природни и исторически забележителности, културни събития, хотели и места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, атракции, места за спорт, както и да направят своя избор за отдих и почивка. Към настоящия момент информацията, качена на сайта не е актуална, тъй като не бе проявен интерес от собствениците и/или наемателите на туристически обекти и страницата вече не се поддържа.

През 2009 година е издадена брошура за община Долни чифлик на български и английски език.

Самостоятелна реклама си правят отделни туристически обекти.

През м.ноември 2012 г. бе подписан Договор BG 161PO001/3.2-02/2011/019 „Иновативен маркетингов подход за развитие на регионален туристически продукт в общините Несебър, Бяла и Долни чифлик” по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. Бенефициент е община Несебър в партньорство с община Бяла, Долни чифлик и Съюз на собствениците - Слънчев бряг. Проектът е с продължителност 24 месеца. Ще се развие Регионален туристически продукт „5 дни - 4 сезона - 3 общини”, включващ туристически обекти от трите общини. Планираните в рамките на проекта туристически форуми, посещения на регионални и международни туристически борси и използването на съвременни средства и техники за разпространение ще осигурят ефективна туристическа информация и ще позволят масовото му достигане до вътрешния и международния туристически пазар.

С влизане в сила на промените в Закона за туризма от 2003 г., хотелиерите се задължават да поддържат регистър на настанените туристи, включително по националност на туриста и да предоставят ежемесечно справки за реализираните нощувки. През 2012 година са реализирани 42060 нощувки.

Заетостта на легловата база е сезонна (м. юни – м. септември) Средната продължителност на престоя на туристите е 10 дни, като целта на посещението е ваканционен морски туризъм. Краткотрайните посетители – приблизително 1000 души на ден през почивните дни (събота и неделя) са предимно от населените места в общината.

2.6 Институции

Общинска администрация Долни чифлик е ключова институция за развитието на туризъм по смисъла на Закона за туризма. В нейните прерогативи са подготовката и реализацията на общинската програма за туризъм, процеса на категоризация и прекатегоризация на туристическите обекти и др. Има назначена Общинска експертна комисия по категоризация на туристическите обекти, която включва представители на администрацията.

Има изграден Консултативен съвет по въпросите на туризма. На територията на общината няма създадени местен съвет по туризъм или друга организация, свързана с развитието на туризма.

В община Долни чифлик няма регистрирани и /или работещи туристически фирми. Липсват и бизнес - ориентирани и природозащитни НПО.

3. 
   Стратегически документи
   

1. 
   Общински план за развитие на община Долни чифлик 2007 – 2013 година.
   
2. 
   Областен план за развитие.
   

1. 
   Силни страни:
   

- Наличие на природни ресурси достатъчни за развитие на туризъм (климат, гори, резервати и защитени територии, разнообразни възможности за туристически маршрути и др.):

- Наличие на защитени територии, като предпоставка за развитие на екологичен и познавателен туризъм;

- Висок относителен дял на горски ресурси, като предпоставка за развитие на ловен туризъм;

- Богато културно – историческо наследство;

- Наличие на добри примери – вече създадени туристически база, ползващи се с добро име;

- Интерес към закупуване на имоти в района от българи и чужденци;

- Липсват големи промишлени замърсители на въздуха, почвите и водите;

- Наличие на колеж по туризъм в с. Старо Оряхово;

- Наличие на традиционни селскостопански продукти “запазена марка“ – ябълки, праскови, круши, вино;

- Наличие на водни басейни (реки, микроязовири, язовири) и природни забележителности;

- Традиции във фолклора и художествената самодейност, наличие на състави с готовност за разнообразие по жанрове и програми при читалищата в гр. Долни чифлик и селата.

- Добро съжителство на различните етноси, религии и култури.

2. 
   Слаби страни:
   

- Недостатъчна туристическа инфраструктура;

- Липса на туристическа информация и интерпретация;

- Липса на комуникации в най- атрактивните за туризъм райони;

- Ниска квалификация на обслужващия персонал;

- Липса на обособено място, където да се излагат занаятчийски, кулинарни и други характерни местни продукти;

- Липса на местно сдружение по туризъм и туристически информационен център;

- Недостатъчна леглова база от различен тип;

- Недостатъчна изграденост на канализационната мрежа в селищата, водеща до замърсяване на реките, подпочвените води и почвата от непречистени битови отпадъчни води;

- Липса на пречиствателни станции за отпадъчни води в населените места с над 2000 е.ж.(гр. Долни чифлик, с. Старо Оряхово, с. Гроздьово);

- Липса на съоръжения за пречистване на водите с население под 2000 е.ж.

- Неизползван потенциал на наличните минерални води и на природните дадености.

3. 
   Възможности
   

- Развитие на ловен и риболовен туризъм;

- Развитие на селски и екотуризъм;

- Използване на средствата на национални и европейски фондове за финансиране на проекти (ОП „Околна среда 2007 – 2013 г.”, Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., ОП „Регионално развитие 2007 – 2013 г.” и др.)

- Подобряване на базата за туристически атракции (стадиони, игрища и др.)

- създаване и маркиране на маршрути с подходящи атракции и оборудване;

- изграждане на туристически информационен център

- организиране на традиционни прояви през годината, посветени на различни местни обичаи, продукти и др.

- разработване и предлагане на стандарти за местни туристически услуги;

- защита на запазени марки за местни туристически продукти;

- обучение на специалисти в областта на туризма – умения, чуждо езикова култура;

- реклама и промоция на местния туристически продукт.

4. 
   Заплахи
   

• 
  Опасност от неконтролирано и неправилно използване на природните ресурси – плажната ивица, горите, минералните води
  
• 
  възможно стихийно и разнопосочно развитие на туризма;
  
• 
  влошаване на качествата на крайбрежните морски води, водите на р. Камчия и на състоянието на резерват „Камчия”;
  
• 
  развитие на прекалено еднообразно предлагане;
  
• 
  възможно разочарование на посетителите от състоянието на инфраструктурата и/или недостатъчно доброто ниво на услугите;
  
• 
  очаквания у местното население общината да поема прекомерни и/или несвойствени ангажименти спрямо развитието на туризма;
  
• 
  недостатъчен финансов ресурс.
  

Развитие на интегриран туристически продукт съобразно природните дадености на общината: морски, познавателен, ловен, екологичен и селски туризъм чрез

Мисията на общинска администрация - Долни чифлик е да изпълнява ролята на двигател за местното развитие на туризма и обединител на усилията в тази посока. Тя определя рамката и правилата за развитие и създава по-добри условия и среда за реализация на частната инициатива. Общинска администрация работи в партньорство с всички заинтересовани страни на територията на общината. Тя е коректен и лоялен партньор, който влага време и средства за стимулиране и стартиране на различни процеси, като гарантира връщането на общинските приходи от туризъм в туристически дейности и инициативи, и съдейства за намирането на допълнителни фондове, чрез донорски програми и проекти.

1.2 Разработване на тематични туристически пакети за региона, обхващащ общини Несебър, Бяла и Долни чифлик (маршрути за посещения, обекти за посещения, атракции) – по фактор „море”, и ключови фактори „защитени територии”, „култура и история”, „вино”, и „лов и риболов”.

1.3 Изготвяне на туристически пакети (карти с маршрути, програма за посещения по дни с описание на обектите, снимков материал и др.) на база тематичните пакети, включващи общини Несебър, Бяла и Долни чифлик.

1.4 Разработване и разпечатване на рекламни брошури за представяне на региона.

1.6 Изграждане на туристически информационен център в с. Старо Оряхово.

1.7 Информиране на обществеността за възможностите за финансиране на проекти за развитие на селски и екотуризъм, чрез публикуване на съобщения на интернет страницата на общината

2.2. Изграждане на спортна площадка в с. Шкорпиловци.

община Долни чифлик