За развитието на туризма съществуват следните възможности

• 
  Възможности за ефективно използване на европейските структурни фондове
  
• 
  Привличане на частни инвестиции в областта на туризма и селското стопанство
  
• 
  Създаване нови доходи и нови възможности за препитание на местното население
  
• 
  Партньорство и коопериране за подобряване на обществената инфраструктура и предлагане на нови туристически услуги
  
• 
  Развитие на производства и услуги щадящи природната среда
  
• 
  Подкрепа за дейности в областта туризма чрез финансиране на програми и проекти
  
• 
  Разширяване на партньорските контакти в страната и чужбина.
  
• 
  Организирането на международни туристически борси и изложения
  
• 
  Създаване на нови институции, ангажирани с туристическата индустрия
  
• 
  Създаване на регионални и национални мрежи за настаняване в къщи за гости
  
• 
  Мерки за опазване на природата, горския фонд и биологичното разнообразие на национално и европейско равнище
  
• 
  Възраждане, концентрация и специализация на селското стопанство
  
• 
  Запазване на културното и историческо наследство.
  

• 
  Местните ключови фигури не разбират ползата от обединяване на възможности и ресурси
  
• 
  Бюрократични препятствия пред предприемчивите
  
• 
  Липсва съгласуваност между държавните структури при издаването на многобройните разрешителни, лицензионни и съгласувателни документи
  
• 
  Държавата показва неспособност да се справи с иманярите и бракониерите
  
• 
  Трудно се променят традиционни дейности и производства. Хората се страхуват да рискуват, като инвестират в нещо което не познават
  
• 
  Липсват възможности за реална подкрепа на частните предприемачи от различни донорски програми.
  
• 
  Труден достъп до САПАРД за селскостопанските производители
  
• 
  Лисата на знания и умния води до предлагането на неадекватни оферти и посредствено качество
  
• 
  Много традиционни занаяти и умения са заплашени от изчезване
  
• 
  Състоянието на националната информационна система е незадоволително.
  

• 
  В с. Малък Извор – има открити тракийски могили. От могилата, която е била пред училището са изровени делва и остатъци от други керамични съдове. При варницата е открита обработена кост от елен, а на други места – хромели, камени сечива и други. Дълго са личали следите на стария римски път “ Улпия – Сердика “, който е свързвал Ловеч със София. Друг път, вероятно през римското владичество е вървял високо по билото в посока към крепостта Чертиград. Дори следи от некрополи / старо гробище / са открити в местности Пряслопа и Валога.
  
• 
  Музеят на Васил Левски – с. Батулци е свързан с революционно освободителното движение в региона. През втората половина на 1871г. Левски идва в Батулци и полага основите на местния революционен комитет. В къщата на Георги Диков-Кекевето, се събират Велю Нинов, Найден Кръстев и Стоян Панов, след като целуват кръста от кама и пищов, дават обет и клетва за вярна служба на делото.
  

• 
  Музейната сбирка при читалище “Наука”- град Ябланица е подредена по периодика и обхваща различни исторически моменти, характеризиращи историческото развитие на местния край от дълбока древност до наши дни.
  

- Бит, етнография, фолклор – този раздел е изключително богат. В него са разположени експонати от бита, занаятчийски предмети и предмети представляващи начина на живот на местното население. Тук ще видите и местни народни носии, които спадат към ченодрешковците, характерни за Северна България. Събрани обичаи и легенди разказващи ни за душевността на българина-балканджия.

Предпланина “Драгоица” със своите 960 м.н.в. е една от трите предпланини на Стара планина. Другите две са: Врачанска и Васильовска планина, които се спускат перпендикулярно на балкана в северна посока.

Чудесното географско разположение предоставя възможността от нея човек да се любува на Стара планина в посока изток-връх “Марагидик”. От нея може да се наблюдават: връх “Ботев”, на запад да се проседи целия Централен Балкан – върховете “Купена”, “Амбарица”, “Ушите”, “Вежен”, “Тетевенска баба”, “Паскал”, “Свещи плаз”, “Мургана”, “Етрополска баба”, “Мургаш” и се стигне до връх “Куклите” над гр. Вършец. А обърне ли се чивек на север сутрин преди изгрев слънце може да се видят как блестят водите на река Дунав. Това средищно географско разположение е естествена връзка между различните географски области и в същото време е естествения мост осигуряващ прехода между равнината и Балкана.

Туристическите маршрути, разработени от туристическо дружество “Драгоица” гр. Ябланица са следните:

1)Ябланица - Шумнене – “Водопада”, м. “Дюлите”, “Каменните венци”, “Зъба”, “Цанкарски чукар”, “Изворите”, м. “Окапците”, “Владовско кладенче”, “Соплик”, “Страшки кладенец”, “Горските поляни” в местността “Диковското”, връх “Фанар” и връх “Драгоица”, площадката за “Делтапланер”. Преходът е смесен с автомобили и пешеходен, продължителността на целия маршрут е 8 часа с 4 места за почивка. При желание за нощувка може да се използват легловата база на Горско стопанство Тетевен и бунгалата на “Златна Панега” АД. Базата на Общинска администрация е удобна за еднодневни почивка на туристическите групи. Този маршрут може да се премине и чрез планинско колоездене, при което продължителността на прехода е 6 часа.

2). Ябланица /бетонов възел/ - местността “ Гушовец” – махала “Върбака” – м”Селище” – Турските гробища – “Цанкарски чукар” – “Владовско кладенче” – Драгоица.

3) Ябланица /спортна зала/ - м. “Ябланско селище” – м. “Енушница” – м. “Ливаде” – глоговската пътека – м. “Патаригите” – Драгоица.

В последните два туристически маршрута, могат да се съчетаят пешеходния и колотуризма. Общото разстояние е около - 10км.

Селището е с вековна история, чиито корени се губят в тежките години на робството – 15 век. Археологически разкопки свидетелствуват, че първи форми на живот са съществували още в старокаменната епоха. През 1430 година турските власти изготвили списъци на всички селища в поробена България. Някои от тези документи се пазят и до днес в Ориенталския отдел на държавната библиотека “Кирил и Методий” в София. Туркологът Руси Стойков превежда намереното и в книжка шеста на сп. “Исторически преглед” от 1959г. излиза статията “Нови сведения за миналото на българските селища през 15-16 век”. Там са записани селищата Гложани, Добревци, Абланица, Видрар и др. Ябланица е съществувала като селище още преди идването на турците и то с началната буква А, защото името идва от старогръцката дума “Аблан”, което значи високи тополи /трепетлики/.

При археологически разкопки и проучвания археологът Рафаел Попов е установил, че по тези места човекът се е появил още през късния палеолит. На различни места в землището на Ябланица са намерени следи от каменно-медната епоха /1900-900г.пр.н.е./.

Наличието на надгробни тракийски могили и намерените археологически останки в местностите “Мечите”, “ Велювец”, “Селището”, “ Еленишки дол”, “Кленака” и “Липово” свидетелствуват, че това са древни селища, населявани още от траките.

През 1930 г. в с. Малък Извор са открити сребърни монети от периода на римското владичество.

В демографско отношение повестта на този край е стара. Откритите археологически находки в землището на Ябланица са веществено доказателство, че тук винаги е имало живот, от най-древните, праисторически времена до наши дни. Поради средищното си местоположение Ябланица е било винаги важен кръстопът на район, населяван от смели и свободолюбиви балканджии, населяващи района включващ близките села и махали.

Изплашени за живота на любимите си чеда двамата велможи преклонили глава пред голямата любов и решили да дадат благословията си за тяхната женитба. Местните хора, които боготворяли хубостта на девойката и нейната смела постъпка, се присъединили към бащините благословии и всички заедно вдигнали нечувано по тези места сватбено тържество. За да заздрави връзката с местните хора и за да осигури по-добър живот на младото семейство Княз Глож им предоставил част от земите, намиращи се в подножието на Планината “Драгоица”. Младото семейство се заселило на тази земя, основавайки ново селище, наречено Абланица, на името на девойката Яблан, дръзнала да се противопостави на родовата омраза, защитавайки своята любов и право на щастие. Този смесен брак поставя основите на разбирателството между русите и местните планинци. Така постепенно хората на княз Глож пускат корени и завинаги остават да живеят по тези земи, които ги приютяват, хранят и закрилят. Те вече не враждуват с местното население, а се възприемат като сродници, чиито наследници живеят и се трудят заедно. Наследниците на двамата влюбени са запазили сърцатостта и красотата на родителите си, свободолюбието, гордостта и трудолюбието на своите предци.

Легендата разказва, че девойката Панега била най-малката и любима дъщеря на най-влиятелния тракийски владетел, но се случила зла беда и тя ослепяла. Девойката страдала истински за изгубеното си зрение, плачела по цял ден и страняла от сестрите си. Владетелят който обичал безгранично своята дъщеря не знаел как да й помогне да възвърне зрението си и жизнерадостния си смях. Обърнал се за помощ към много известни лечители, които се опитвали да лекуват Панега, но напразно... Въпреки обещаните им награди и почести никой не успял да възвърне зрението на девойката. Отчаяние обхванало младата жена, изгубила жизнеността си и смеха си, затворила се зад дебелите стени на крепостта и не желаела да се среща с никого. Един ден дворецът бил посетен от странник, потънал целия в прах, той разказвал чудни истории за далечни земи и за различни чудеса. Щом научил за него владетелят го извикал и го накарал да му разкаже своите истории. От него владетелят научил за лечебния извор, който се намирал в Салдобиса и за неговите чудотворни качества, които карали хромите да проходят и слепите да прогледнат. Щом разбрал за чудодейните качества на този извор тракийският владетел наредил незабавно да се оседлаят конете и всички да се приготвят за дългото пътуване през планините. Владетелската свита пътувала дни наред докато стигне до Храма на Ескопал. Там до извора, непосредствено до храма те построили своя лагер. Всяка сутрин при изгрев слънце тракийската принцеса отивала до извора, миела лицето си с топлата вода и се молела на бога да й върне зрението и да я дари със здраве. Един ден, както вървяла по познатата пътеча към извора принцесата усетила, че покрай нея прибягва сърничка, а на клончето над главата й се полюшва славей. Девойката се радвала на своите цветни видения и запяла от възторг. Стигнала до извора, измила се и се обърнала на изток, за да благодари на слънцето за неговата сила и топлина, които съживяват всяка жива твар и ги правят щастливи. В това време усетила, че това което вижда не са просто видения, а действителни картини. Не вярвайки на учите си, тя се втурнала към шатрата на баща си и крещейки с цяло гърло тя викала “Аз виждам!” “Аз не съм сляпа”. Бащата и всички придворни били събудени от радостните крясъци на девойката. Щастливия баща прегръщал дъщеря си невярвайки на очите си. След това всички заедно отправили благодарствените си молитви към бога, за да благодарят за чудото, което възвърнало зрението, смеха и жизнерадостта на любимата дъщеря на владетеля. След това тракийския владетел постановил: “От днес нататък този извор ще се казва Златна Панега!, златен, защото лекува и носи щастие и радост от живота и Панега, на името на любимата ми дъщеря”.

Има и друго предание: Около Бездънния пчелин се навъртали овчари със стадата си. Един от тях захвърлил с тоягата да завърне овцете, но тоягата паднала в пещерата. Паднала и се изгубила. Но кому стискало да рискува да слиза в пропастта заради една тояга? На овчаря му било обаче жално, защото тоягата била не каква да е, а тояга с отвор, в която той поставял спечелените пари от главяването му по чужди къщи. Спестявал за старини, но какво да се прави... пропастта е дълбока, опасностите безбройни... Минало се време и един ден овчарят отишъл на воденицата в Златна Панега да мели брашно. Докато воденичния камък пеел монотонната се песен, мливарят се повъртял насам-натам и случайно познал своята тояга изправена на стената, спуснал се към нея и я грабнал зарадван. Горката, колко ли време е пътувала подмятана от подводните бързеи минаващи под Бездънния пчелин и стигащи до извора на Златна Панега. Въпреки перипетиите тояжката се показала на бял свят, за да върне радостта на овчаря.