Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят

ВЪВЕДЕНИЕ

Да се управляват силите на вселената и активно да се работи за осъществяване на собствените цели е много привлекателно. Моята книга ще ви запознае с всички необходими за това методи и за вас ще остане само да ги използвате в ежедневието си.

За двадесет години аз съм обучил с голямо удоволствие по тази система повече от сто хиляди души. Сега с появата на тази книга, с нея могат да се запознаят милиони хора в цял свят. Ако за пръв път държите тази книга в ръце – добре дошли! Уверен съм, че моите открития ще ви помогнат много, и лично на мен ми е много приятно да ви представя системата “Подсъзнанието може всичко”.
Глава 1

РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ РЕАЛНОСТТА
Има много неща на света, приятелю мой, Хорацио, които не са и присънвали на нашите мъдреци.

Шекспир

За да използвате силата на мозъка съвсем не е задължително да знаете законите на физиката или да разбирате същността на реалността- нали не сте длъжни да познавате устройството на карбуратора или системата за запалване за да карате автомобила си. Само малцина разбират от автомобили, но това не пречи на повечето да управляват автомобилите си. Точно така стои въпроса и със силата на мозъка – всеки може да овладее основите на тази система и успешно да я прилага на практика в ежедневието си.

Ще започнем с изучаване на същността на реалността и с особено поразителните открития, направени от науката през последните двадесет години, които ще помогнат да се разбере как мозъкът създава своята собствена реалност. Те обясняват защо визуализацията или мислената представа не са просто ненужни мечтания, а творчески процес, помагащ на човека да контролира и да насочва енергийните потоци, способни да залепват предмети, да превръщат течността в пара или да предизвикват покълване на семената.

Осъзнаването на същността на тези енергийни потоци ще ви доведе до разбирането за същността на мозъка и вие ще видите, че вдъхновението, молитвата и интуицията не са нещо свръхестествено, а се подчиняват на закони, които могат да бъдат открити и използвани по волята на човека. Както и всичко известно на човека във Вселената, силите на мозъка се управляват от закони, които ако се освободят от научната терминология и се представят в достъпен вид могат да бъдат разбрани от всеки.

Разрешете ми да ви запозная с увлекателния свят на тези открития.

Съвременната физика разглежда Вселената като безгранична неделима мрежа от динамична активност. Тя не само живее и постоянно се променя, но и всички нейни съставки взаимно си влияят. На първично ниво Вселената представлява цялостна и неделима, едно бездънно море от енергия, пронизваща всеки предмет и всяко действие – тя е единна. С една дума,днес учените потвърждават това, което от хилядолетия говорят мистиците, ясновидците и окултистите,- ние не сме отделни елементи, а част от едно гигантско единно цяло.

Съвременна физика измени нашите възгледи за материалния свят. Днес вече никой не твърди, че частиците се състоят от някакво основно “вещество”- те са смятани за снопчета енергия. Те могат да извършват внезапни премествания, така наречените “квантови скокове”, в едни случай действайки като единно цяло, а в други – като вълни от чиста енергия. Реалността тече,нищо не е постоянно, всичко е част от модел, който се намира в непрекъснато движение. Дори скалата е резултат от бесен “танц” на енергия. Вселената е жива и динамична, и ние самите намирайки се в нея и бидейки нейна част, сме живи и динамични.

Теориите, положили началото на холографския ефект, били разработени за пръв път от Денис Харбър, удостоен по-късно с Нобелова премия за своето откритие. Холограмата представлява явление, в което “цялото” се съдържа във всяка една от съставките му. Например морската звезда притежава известен холографски ефект. Ако се отреже една част от нея, тя израства отново. Освен това от отрязана част може да порасне нова морска звезда; нейният генетичен код е заложен във всяка нейна част.

Преди няколко години на изложба на холограми аз видях фотографии, направени чрез използване на холографския ефект. На една от тях беше изобразена права жена. Като се погледнеше отдясно изображението вече беше различно - жената палеше цигара. А погледната отдясно фотографията се изменяше отново: жената игриво показваше бедрото си.Ако тази фотография беше паднала и се беше разбила на множество парченца, то всяко едно от тях би съдържало не парченце от обувка или от роклята на жената, или част от лицето й, а цялото изображение на жената. И ако погледнете всяко едно парченце отстрани пак бихте видели как се променя изображението: ту жената ще пали цигара, ту ще заема съблазнителна поза. Всяко парче съдържа в себе си цялата картина.

Сега се достига до извода, че реалността по своята същност също е холограма и работата на мозъка също е основана на холографския ефект. Нашите мисловни процеси имат много общо в низшето ниво на развитие на Вселената и се състои от същото “вещество”. Мозъкът – това е холограма, отразяваща холографската Вселена.

Автори на тази необикновена идея са двама от най-големите световни мислители – физикът от Лондонския университет Дейвид Бом, ученик на Айнщайн и едно от светилата на световната квантова физика, и неврофизиологът от Стендфордския университет Карл Прайбрам. По волята на случая те са направили своите открития независимо един от друг, работейки в различни области на науката. Бом е стигнал до извода за холографската природа на Вселената след няколко години неуспешни опити да обясни всички процеси и явления в квантовата физика с помощта на традиционните теории. Прайбрам занимавайки се с изучаването на човешкия мозък също се убедил в неспособността на традиционните теории да разгадаят неговите многобройни загадки. И за двамата учени холографския модел внезапно се изпълнил със смисъл и послужил за отговор на много от неразрешимите преди въпроси. Те публикували своите открития в началото на 70-те години. Техните трудове срещнали жив отклик в научните среди, но за съжаление така и не получили широка известност извън техните предели. Някои се отнесли скептично към тях ( а коя ли научна теория е избегнала тази участ?), но и мнозина водещи учени се причислили към поддръжниците им. Ученият от Кембридж, лауреат на Нобелова премия за физика през 1973 г. Брайън Джосефсон нарекъл теорията на Бом и Брайбрам “пробив в разбирането на същността на реалността”. С тази гледна точка се съгласил и доктор Дейвид Пит, учен- физик от Канадския кралски университет и автор на книгата :Мост между материята и мозъка”, който твърди, че” нашите мисловни процеси са много по-тясно свързани с физическия свят, отколкото мнозина предполагат.”

През 1979 г. Робърт Дж. Джан, декан на Школата за технически и приложни науки на Принстънския университет, разработил програма по изучаването на “ролята на съзнанието в изявите на материалната действителност”. Провеждайки хиляди експерименти, Джан и неговите помощници публикували своите открития, откривайки, че имат всички основания да твърдят, че мозъкът може непосредствено да влияе и влияе върху материалната действителност. През 1994 г. водещи учени и педагози от цял свят се събрали за да обсъдят как може да се развие тази поразителна теория и да се приложи на практика в конкретни области на науката.

Това откритие действително е необичайно, затова опитите да бъде приложено на практика неизбежно са свързани с многобройни съмнения и колебания.

Взаимодействието между съзнанието и материалния свят вече не изглежда фантастично: съзнанието е енергия в нейната най-фина и динамична форма. Това помага да се разбере, защо нашите фантазии, мислени образи,желания и страхове оказват влияние върху реални събития и обяснява как се материализира създадения от мозъка образ.

Подобни открития, засягащи същността на реалността, могат да станат движеща сила за нашето по-нататъшно усъвършенстване и растеж. Осъзнавайки, че е открита и динамична част от вселената и че неговия мозък играе решаваща роля в създаването на реалността, човек може да развие по-творчески и активен подход към живота. Сега вече няма да му е нужно да седи в покрайнините и да наблюдава това, което се случва отстрани, новите открития позволяват да се разбере, че покрайнина няма и никога не е имало. Всичко е основано на взаимни влияния. Където и да отидем, каквото и да правим, нашите мисли творят обкръжаваща ни действителност.

Айнщайн някога е казал: “Откриването на нова теория е като изкачването на планина, когато пред погледа се открива нова и по-широка панорама”. Именно това се случва с вас при четенето на тази книга. Много скоро, когато откриете вашите истински възможности, вашето мислено “изкачване” ще бъде възнаградено.