Програма за реализация на общинския план за развитие



страница1/13
Дата04.02.2018
Размер1.88 Mb.
#54253
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ЛЪКИ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 г.



ЛЪКАВИЦА

СЪДЪРЖАНИЕ:
І. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА………………………………………………………………………………….3

І.1 SWOT- АНАЛИЗ НА ОБЩИНА ЛЪКИ ……………………………………………….52

ІІ. ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 Г. ……………...56

ІІІ. ИНДИКАТИВНА ФИНАНСОВА ТАБЛИЦА ЗА НЕОБХОДИМИТЕ РЕСУРСИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ…………………………….68

ІV. ИНДИКАТОРИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕТО И ОЦЕНКАТА НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ……………………………………………………………………………....75

V. НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ ПО НАБЛЮДЕНИЕТО, ОЦЕНКАТА И АКТУАЛИЗАЦИЯТА НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ……………………...89

VІ. НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ ПРИНЦИПА НА ПАРТНЬОРСТВО И ОСИГУРЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ПУБЛИЧНОСТ……………………………93

VІІ. ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ……..95

VІІІ. МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ЗА АДАПТАЦИЯТА КЪМ ВЕЧЕ НАСТЪПИЛИТЕ ПРОМЕНИ………………………….107


І. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА
1. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ

Административни сведения

Община Лъки е разположена в силно пресечения Преспански дял на Западните Родопи и включва площ от 292511 дка. Граничи с общините Асеновград, Чепеларе, Баните и Смолян. Разположена е в близост до курорта Пампорово и международно известния манастир Бачково. Районът се намира в клисурите на р. Манастирска, Дряновска, Юговска, Лъкинска. Реките са пресекли дълбоко и стръмно разклонените структури с различна пространствена изолация.

На територията се разполагат – град Лъки, като административен център и осем населени места – селата Борово, Белица, Джурково, Дряново, Здравец, Лъкавица, Манастир и Югово. С Решение № 802 на Министерския съвет от 04.10.2012г. са закрити селата Четрока и Чуката.

Град Лъки се намира на 36 км от гр. Асеновград, на 54 км. от областния гр. Пловдив и на 88 км. от гр. Смолян. Географското положение на Община Лъки я поставя в известна периферност и отдалеченост от основните транспортни и комуникационни центрове, но разнообразният релеф и ресурсното многообразие създават значителни възможности за развитието на туризъм.

На нейната територия се намира известната, като културно средище, местност „Кръстова гора” и ТП Държавно ловно стопанство „Кормисош” с прекрасни условия за ловен туризъм. Съхранената чиста природна среда е едно от специфичните предимства на общината, а също така и наличието на природни ресурси – руда и горски площи. Налице е производствен опит и традиции в областта на ловния туризъм, картофопроизводството, рудодобива, дърводобива, шивашката и трикотажната промишленост.
Релеф

На територията на общината са разположени природни обекти, просторни гори, реки и водоеми. Районът е богат на разнообразни земни форми, с типично планински релеф. Характерни са много свързани склонове, някои от тях с ниска устойчивост. Големите наклони са допринесли за добре изразени склонови процеси и обособяване на места на много мощни коловиални отлагания и в същото време до оголване на склоновете, по които липсва всякаква почвена покривка. Релефът е подчертано ерозионно-денудационнен с дълбока и гъста речно-долинна мрежа. Гъстата хидрографска мрежа, значителните валежи и силно пресеченият терен на територията обуславят масово активни ерозионни процеси. На много места, на стръмни и много стръмни терени, при малка пълнота на дървостоите и вторично засилена от човешката дейност, се е развила площна ерозия, а по някои дерета и ровинна ерозия. Средната надморска височина е 850 м. В различните населени места поради силно пресечения терен, тя се движи в границите от 660 м (гр. Лъки), до 1465м (с. Манастир). Разположението на община Лъки в силно пресечения Преспански дял на Западните Родопи е предпоставка за множество свлачищни участъци, които създават рискове за жителите и транспортните линии. Укрепването и превенцията на свлачищните и срутищните процеси осигуряват качествена среда за живот и туризъм, като предпоставка за преодоляване на регионалните различия.





Полезни изкопаеми

На територията на община Лъки са налични залежи на рудни изкопаеми – олово и цинк. През последните години няма правени проучвания и не е установено наличие на други полезни изкопаеми (нерудни изкопаеми, горивни). Добиващото предприятие „Лъки Инвест“ АД е основно структуроопределящо предприятие в общината, което се състои от два рудника „Лъки Инвест – Джурково“ ЕООД и „Лъки Инвест – Говедарника“ ЕООД и от една обогатителна фабрика за преработка на добитите изкопаеми - „Лъки Инвест – ЛОФ“ ЕООД.

Климат

Община Лъки попада в континентално-средиземноморската климатична област. Влиянието на Бяло море оказва благоприятно въздействие върху климатичните условия. Зимата е сравнително мека. Планинският релеф смекчава летните горещини. Пролетта е дъждовна и краткотрайна, есента - топла и продължителна. Средната годишна температура е 11,5 градуса по Целзий.

Преобладаващите ветрове са западни и южни. Средногодишната скорост на вятъра, на височина 10 м. от земната повърхност, е 1,1 м/сек. По-висока средно месечна скорост на вятъра има през месеците февруари, март и април. Средногодишната скорост на ветровете по посока е приблизително еднаква и е 1,3 м/сек с малко по-висока средна годишна скорост са ветровете с южни посоки.

Районът се характеризира със средно-годишна сума на валежите от 700 до 1100 л/кв.м. Това валежно количество е благоприятно за развитието на дървесина и друга растителност. Сезонното разпределение на валежите е със зимен максимум през месец декември и пролетен през месец май.

В края на месец ноември и началото на декември температурата на въздуха става отрицателна, в резултат на което валежите падат във вид на сняг. Продължителността на задържалата се снежна покривка се движи в границите на 21,5 см за гр. Лъки, до 1,0 м за масива Хайдушки поляни, също в зависимост от надморската височина. В ниските части средната височина на снежната покривка е около 10 см и не се задържа дълго време.

Средната относителна влажност на въздуха не се изменя значително през различните сезони, като през април-октомври се задържа в границите 50-60 %, а през зимата – 80 %. Средната относителна влажност на въздуха е 72-85 %, а средно за годината е 75%.

Продължителността на вегетационния период зависи от времето, през което средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 10 градуса. За района този период е 160-170 дни. В някои по-усойни места, макар и не всяка година, се получават късни пролетни и ранни есенни слани след началото и преди края на вегетационния период. Те причиняват известни вреди в развитието на растителността, но тъй като са сравнително рядко явление, имат ограничено значение.

Биологично разнообразие

Характерни за района са иглолистните гори като тенденцията за в бъдеще е да бъдат смесени (широколистни и иглолистни), поради следните предимства:

• По-рационално ползване на потенциала за дървесно разнообразие;

• По-пълно усвояване на светлината;

• Предпазват почвата от ерозия благодарение на дълбоката си коренова система;

• По-устойчиви са на вредители и болести;

• Водноохранни и здравно-украсни функции;

• Разнообразието от дървесни видове създава по-устойчива структура на сняг и вятър;

• Обогатяват почвата с ценни хумусни вещества.
За района е характерна смяна на три подпояса според надморската височина. В нископланинския пояс с надморска височина от 600 м до 1000 м се среща бял и черен бор и на отделни места смрадлика, мъждрян, веймутов бор, явор, шестил и планински бряст. Над село Дряново и село Здравец се среща зелена дуглазка, която е с тенденция за естествено самозалесяване. Голям е делът на първичните гори на територията на общината, от които черен бор с възраст от 60 до 130 години.

В среднопланинския пояс с надморска височина от 1000 м до 1500 м се развиват бук и ела. Буковите гори са на участъци с възраст 30-50 и 80-120 годишни, а еловите от 80 до 150 години.

Във високопланинския пояс с надморска височина над 1500 м се среща смърч. Върху залетите с хвостови води и пясъци терени са израсли планинска върба (ива), бъз, леска и акация.

Горите са богати на храсти, даряващи на местното население вкусни и витаминозни плодове – дрян, шипка, лешници, къпини, малини и други.

Незаменимо природно богатство за територията на община Лъки са находищата на ценни диворастящи билки и гъби. Най-разпространени от билките са мащерка, риган, подбел, иглика, живовляк, жълт кантарион, маточина, бял равнец, а от лечебните храсти – смрадлика и шипка, от гъбите – сърнела, пачи крак и манатарка. Разнообразието им привлича многобройни любители на дивата природа и нейните дарове.


Животинският свят е изключително богат. Наред с обикновените представители на нашата фауна тук все още се срещат в естествени условия кафявата мечка, дивата коза, муфлон, вълк, елен и други. Могат да се видят от защитените скален орел, гарван, видра, скален гущер, дъждовник, дървесна жаба, смок мишелов, шипобедрена костенурка, много птици.

По реките Манастирска, Джурковска, Белишка и Сушица е разпространена Балканска и Американска пъстърва. Обособени са и се охраняват от ТП ДЛС „Кормисош” риборазвъдни зони с цел опазване на вида и успешното му размножаване. В долните течения на р. Белишка, р. Крушовска и р. Сушица се среща черна мряна. Лещанката повсеместно обитава реките на територията на общината. Във водите на р. Белишка ограничено се разпространява кефал. Бистрите води в реките, красивите метаморфни скални образувания оформят изключително красивото ландшафтно разнообразие.
Горско стопанство

Община Лъки заема територия от 28 800 ха, от които 22 940 ха – горски фонд, 5 499 ха - земеделски земи и 361 ха - в регулационни граници.

Схема2: Горски фонд на територията на Община Лъки

Горите обхващат 79 %, от тях 5350 ха са частна собственост. Създадени са две кооперации „Победа” гр. Лъки и „Чил Тепе” – с. Манастир с обща площ 382 ха. Съгласно данни от собственика, е обособена и трета кооперация „Енихан”, която включва 100% частни гори в два ревира – ревир „Енихан” с площ 5120 дка и ревир „Халиловото” с площ 1600 дка. От тях се добиват около 3000 куб.м. дървен материал годишно. Горите се намират в землището на с. Манастир, граничещо със съседната община – Община Баните.

Държавният горски фонд е 13074,8ха, църковните гори са 50ха. Общинските гори на територията на община Лъки са в съсобственост с цитираните по- горе кооперации. Те се използват за дърва за огрев за местното население и социално слаби лица. Част от тях се използват и за строителна дървесина.

Значението на горите се свежда не само до използването им като строителна и технологична суровина, но и до техните водохранни, противоерозионни и украсни функции.

Главно значение има добивът на дървесина. Основен потребител при дърводобива са частни фирми, явяващи се на търг за добив на строителната дървесина и използващи около 80 % от същата. С останалите 20 % се задоволяват нуждите на местните дървопреработващи фирми и дърводелски работилници, в т.ч. и на дървообработващия цех, намиращ се на разклона за с. Югово.

За задоволяване на нуждите на местното население отиват изцяло добитите дребна строителна дървесина (около 350 куб.м.годишно) и дърва за огрев (около 5500 плътни куб.м.годишно), както и около 200 куб.м. годишно едра строителна дървесина.

Стопанисването и дърводобивът се затрудняват до голяма степен от големите наклони, широкия диапазон в надморските височини, както и голямата денивелация на терените и големия процент на нелесопригодни скални и урвести терени. Поради тази причина в стопанисването са останали затворени и недостъпни горски масиви.

Голяма част от горите се стопанисват от ТП ДЛС „Кормисош”. Тук екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч и създават добри условия за развитие на международен ловен туризъм.

Дърводобивът и ловният туризъм осигуряват не само работни места, но и значителни приходи.
Защитени територии и забележителности

На територията на общината се намира част от резервата „Червената стена”, който е признат за биосферен резерват от ЮНЕСКО, и три природни забележителности: „Скален мост”, водопад „Гюмбюртията” по река Белишка и водопад „Свети дух” по река Манастирска. Тук се срещат около 2000 висши растения. Във флористичния резерват „Червената стена” се срещат палео- и неоендемити за нашата страна или за Балканския полуостров. Из ливадите и по поляните расте синята родопска съсънка. Балкански ендемити са румелийският трахелиум и сърцевидна – листната глобулария. Скалите и сенчестите долове често са обрасли с прочутата родопска хаберлея, наречена силивряк. С фуниевидните си лилави цветчета се смята за едно от много красивите диви цветя на Родопите. В ниските долове се среща ендемичната за нашата природа родопска горска майка. Тук расте най-красивата орхидея – венериният чехъл. Само в България, по- специално в Родопите и на територията на община Лъки растат и видовете - родопска каменоломка, родопски рожец, декоративен лопен и родопска скабиоза.

ТП ДЛС „Кормисош” – гр. Лъки създава забележителна атрактивност и удоволствия за български и чуждестранни туристи. Отстои на 210 км от летище София и 70 км от летище Пловдив. На територията на ТП ДЛС „Кормисош” се намира част от биосферен резерват „Червената стена” с обща площ 790,30 ха. Характерни за района природни забележителности /ПЗ/ са три с обща площ 4,5 ха, от която залесена 2,0 ха и незалесена 2,5 ха. -ПЗ „Гюмберджията” – водопад на р. Белишка; ПЗ „Скален мост” в местността „Шапран дупка”; ПЗ „Свети Георги” – водопад.

ТП ДЛС „Кормисош” – гр. Лъки разполага с 3 ловни дома, категория - ловна резиденция, с общо 15 стаи. Изградени са още 12 ловни хижи и кантони, пръснати по цялата територия на стопанството, които се използват, като изходни пунктове за ловуване и охрана.

Като съпътстващи програми стопанството предлага риболов, конен и екотуризъм, фотолов, екскурзии до исторически места, природни забележителности и резервати.

Околна среда

Състоянието на околната среда на територията на община Лъки е добро.

Районът се характеризира с кафяви горски, делувиални и хумуснокарбонатни почви. Най-характерни са кафявите горски почви, представени с два подтипа - тъмни и светли, подходящи за извършване на рекултивационни мероприятия. Малка част са вторично затревени кафяви горски или планинско-ливадни почви, предимно в по-високите места. В общ. Лъки има заложена Програмата за опазване на околната среда на територията на Община Лъки.



Ерозирали почви

Гъстата хидрографска мрежа, значителните валежи и силно пресечения релеф обуславят проявата на масово активни ерозионни процеси. По данни от ТП ДЛС „Кормисош” ерозирали площи, ровини и сипеи се срещат предимно по стръмните склонове по поречията на реките и на по-големите дялове в техните водосбори. На много места се наблюдават нелесопригодни площи, обрасли с дървесина и храстова растителност или насаждения на скални и урвести терени с обща площ 2 785,5 ха. и напълно оголени нелесопригодни голини, сипеи и скали – 771,4 ха.

На по-голяма част от площите ерозията е III степен, което означава, че е ерозиран целият А-хоризонт и част от В-хоризонт. В най-голяма степен се е развила площна ерозия, а на някои места е започнало развитие на ровинна ерозия. Ерозия от четвърта-пета степен се наблюдава в прилежащите терени в зоната на хвостохранилището. За борба с ерозията се провеждат залесителни работи. Засаждат се предимно с иглолистни, широколистни или смесени дървесни видове. На площите с ровинна ерозия се запазват акациите, гледичия и черен бор, които укрепват ровините и се строят дребноразмерни прегради в зависимост от дължината на ровините – клейонажи и каменни прагчета. В случай, че ровината не се овлажнява достатъчно, вместо клейонажи се предвиждат каменни прагчета. Основният дял в борбата с ерозията и за в бъдеще ще заема зеленото укрепване на застрашените от развитие на ерозионните процеси терени.
Физически нарушени почви

Като цяло, това са почви с много малка мощност и без стопанска стойност. Земите временно променят предназначението си, като с преустановяване на произведствената дейност и след осъществяване на рекултивационни мероприятия то се възстановява, а лесорастителните качества се подобряват.

Относно решаването и отстраняване на проблемите от минали екологични щети, причинени до момента на приватизация са изпълнявани предвидените за целта дейности. Всички обекти по Програмата за отстраняване на минали екологични щети са със завършена техническа и биологична рекултивация. В следващите 2 години ще бъде проведен мониторинг на тези обекти с цел оценка на ефекта от рекултивацията върху компонентите на околната среда.

В действителност тези почви представляват потенциална опасност за хора и животни, но местното население познава много добре условията и досега няма регистрирани инциденти.


Води

В територията на общината попада р. Юговска, която е десен приток на река Чепеларска. Тя се образува от сливането на реките Белишка и Манастирска на няколко километра след град Лъки.

Водните ресурси на територията на общината са значителни. Реките, преминаващи през нея са р. Манастирска, р. Джурковска, р. Лъкинска и р. Белишка. Всички те отговарят по международните показатели на втора категория водоприемници. Река Джурковска води началото си от Роженския водораздел и до гр. Лъки обира водите на много леви и десни притоци. Водосборната област на р. Джурковска е около 77кв.км., а дължината й до събирането й с р. Манастирска е 17,25км. Река Манастирска води началото си от местност ”Хайдушки поляни”. Водосборната й област е около 83 кв.км., а дължината до събирането й с р. Джурковска е около 17,50км. Река Белишка е с дължина 23,6 км. и водосборна площ от 74,2 кв.км. В р. Лъкинска се събират водите на р. Джурковска и р. Манастирска, а водосборна й площ е160 кв.км.

Реките са с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване и слабо устойчиво фазово разпределение на оттока. Модулът на оттока, характеризиращ вододайността на дадена територия се определя на 3-5 л/сек/кв.км. Максимумът на оттока настъпва през пролетта, обусловен от максимума на валежите, а минимумът се наблюдава през летните месеци. Средният годишен валеж е 650-700 мм/кв.м и е над средния за страната (600 мм/кв.м).

Подземните води на територията на общината са формирани в карбонатни скали характеризиращи се с голямо водоотдаване, но в същото време то е неравномерно и локализирано.

Сравнително голямата водност на р. Юговска е в следствие на постоянното й подхранване с обилни карстови води от Хвойненския карстов басейн. Общият обем на водните ресурси се характеризира с ярко изразени колебания през годината, като общият дебит на водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване варира от 10 л/сек. до 30 л/сек.

Реките Юговска, Джурковска и Белишка, в горните си течения, са с чисти и неповлияни от човешката дейност води.

Водите на река Джурковска понякога са с по-високи от пределно допустимите концентрации на олово, цинк и неразтворени вещества.

Водите в поречията, подложени на производствено-стопанска дейност отговарят на нормативните изисквания за съдържание на вредни компоненти за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти.

Дружествата експлоатиращи рудниците в Лъкинския руден басейн са предприели редица мероприятия за подобряване на пречиствателния ефект на подземните утаители, като значително е намалено внасяното замърсяване във водните обекти. Според Регионален доклад за състоянието на околната среда през 2013г. на РИОСВ Смолян, през 2013 са констатирани заустени недостатъчно пречистени руднични отпадъчни води с наднормено съдържание на тежки метали, за което са наложени имуществени санкции.

Най-голямото пречиствателно съоръжение за пречистване на отпадни води е пречиствателен комплекс на хвостохранилище „Лъки-2”, което работи ефективно и осигурява пречистване на производствените води до ПДК.
Въздух

Териториалният обхват на зоните със замърсяван въздух е ограничен от стръмноскатовите долини и силно изразените речни меандри.


Екология

С цел намаляване на вредното въздействие върху екологичната обстановка на територията на общината се реализират дейностите и мероприятията, насочени към упражняване на контрол, съгласно местните и национални нормативни актове, както и изпълнение на мероприятията, вписани в нормативни документи.

Замърсяването на околната среда в населените места е следствие от жизнената дейност на населението.

За района приоритетни проблеми в екологично отношение са:



  • екологосъобразно управление на отпадъците;

  • ликвидиране на недостига на питейна вода и доставката и́ с необходимите качества по БДС 22823/1983 год.;

  • рекултивация на нарушени терени, залесяване на ерозирали площи;

  • почистване на речните корита;

  • екологично възпитание, поради слаба загриженост на населението за поддържане на околната среда.

Създадена е добра организация по управление на отпадъците на територията на община Лъки. Системата на сметосъбиране и сметоизвозване на твърдите битови отпадъци включва два сметоизвозващи автомобила, 171 бр. контейнери тип „Бобър“ 1.1куб.м. и 255 бр. контейнера тип „Мева“ – 0.11куб.м.. Всички населени места в община Лъки са включени в организираното сметосъбиране на общината.

Депонирането на ТБО от 2010г. се извършва на „Регионален център за обезвреждане на ТБО - гр. Асеновград“.

От 2007 година досега са сключени четири договора с фирми за събиране, временно съхранение, транспортиране и оползотворяване на рециклируеми отпадъци. За разделно събиране на отпадъци от опаковки в общината, включително всички населени места са разположени общо 15 броя контейнери – тип „Бобър“ – 1100л – жълти за събиране на хартия, пластмаса и метал и 15 бр. тип „Иглу“ – 1400л – зелени за събиране на стъкло. За разделно събиране на излезли от употреба батерии във всички търговски обекти, учреждения и учебни заведения са поставени 29 бр. три литрови пластмасови контейнери.

Като място за временно съхранение на излезли от употреба електрическо и електронно оборудване е определен склад в РУМ - Лъки.

Отреден е терен в местността „Иване“ в землището на с.Югово за депониране на строителни отпадъци от домакинствата и от обекти, чийто възложител е община Лъки.


За събиране на излезли от употреба гуми общинска администрация организира акция, чрез мобилни пунктове.

Общината ще разчита на национални и международни донорски програми за решаване на екологичните проблеми с цел създаване на по-чиста околна среда и привлекателен облик на населените места


Шум

Към момента няма изготвена шумова карта. В процес на подготовка е изготвяне на тръжно задание за изготвяне на Общ устройствен план на община Лъки, част от който се явява шумовата карта.


Културно наследство

Паметник на културата, с историческо значение, е църквата „Св. Троица” в с. Югово, която е построена през 1842 год. Същата представлява трикорабна псевдобазилика с външна галерия пред западната стена. Притежава изящна каменна камбанария, увенчана с луковичен купол. В интериора са запазени стенни иконописи, рисувани до началото на 70 – те години на ХІХ век. Иконостасът е таблен с резбована венчилка и рисувани двери, с ценни икони от 1946 год. и 1851 год.

Основен поклоннически център в общината е манастирският комплекс „Кръстова гора – Св. Троица”, който е изграден в м. „Кръстова гора”. Новопостроеният манастирски комплекс, лековитата вода от „Аязмото” и легендата за заровена част от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос, привличат към това свято място посетители от страната и чужбина.

В с. Борово и с. Манастир от началото на века с доброволен труд и средства на местното население са построени и двете църкви. И до днес двата храма са стожери на вярата, моралните устои, християнските добродетели и духовното пречистване на жителите на с. Борово и с. Манастир.

Историческата местност „Хайдушки поляни” е разположена в Преспанския дял на Средни Родопи, на юг от с. Манастир, част от която попада в територията на община Лъки. По живописни пътеки от с. Манастир се стига до връх „Свобода” и връх „Преспа”, в близост до които са построени туристически хижи. Тук се намира къщата на Пейо Шишманов – организатор на революционно четническо движение през 1900 - 1908 год. В местността е издигнат паметник в чест на Илинденско – Преображенското въстание. От с. Манастир през м. Хайдушки поляни (х. Момчил юнак и Рожен) по традиционен пешеходен маршрут любители на познавателен, исторически, ски и екотуризъм имат възможност да се насладят на красотите на Националния курорт „Пампорово”.

На връх „Свобода” (1998 м.) се намира историческата местност „Инихан”, едно от посещаваните места от туристи от всички краища на страната и от голям брой чужденци, изповядващи ислямската религия.

В почти всички населени места се провеждат срещи на родовете, които привличат все по-голям туристически поток. Читалищата са се превърнали в активни организатори на традиционни празници, обичаи и чествания. По-голямата част от читалищата имат изградени певчески групи за автентичен фолклор. Ангажирани са местни инструменталисти и изпълнители за представяне на местния фолклор като елемент на туристическата атракция.

От занаятите в региона са добре съхранени и се практикуват дърворезбарството и дървообработването, тъкане на хоризонтален стан на китеници, родопски одеяла, торби и други, плетиво, шев и везане.

Традиционните дейности в земеделието и животновъдството се практикуват в региона и съхраняват традиционната родопска кухня, свързана с картофо-производството, млечните и животински продукти. Към тях можем да добавим местното пчеларство, рибовъдство, производство на малини и други.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница