Програма за реализация на плана за развитие на община трявна за периода 2014 2020



страница2/3
Дата25.10.2018
Размер0.61 Mb.
ТипПрограма
1   2   3

ВЪВЕДЕНИЕ


Планът за развитие на община Трявна за периода 2014 – 2020 г. е средносрочен рамков документ, определящ целите и приоритетите на регионалната политика за община Трявна.

Планът за развитие на община Трявна за периода 2014 – 2020 г. [ОПР] е изготвен във връзка с разпоредбите на чл. 9 и чл.13 на Закона за регионалното развитие1 [ЗРР (28.03.2014)], както и на чл. 34, 35, 36 и Глава четвърта на Правилника за прилагане на Закона за регионално развитие2 [ППЗРР].

При изготвянето на Плана за развитие на община Трявна за периода 2014 – 2020 г. са следвани изискванията на Методическите указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие на Република България (2012 -2022), регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014 - 2020), областни стратегии за развитие (2014 - 2020), общински планове за развитие (2014 - 2020)3.

Времевият хоризонт на ОПР е седем годишен – от 2014 до 2020 г., като съвпада с периода на действие на стратегическите документи от по-високо ниво в системата на регионалното развитие.

Планът за развитие на община Трявна за периода 2014 – 2020 г. е изготвен в съответствие с изводите на изготвения анализ на социално-икономическото развитие на общината. Стратегическата част на плана е съобразена с предвижданията на съответните документи от по-висок порядък от системата за стратегическо планиране на регионалното развитие:

Областна стратегия за развитие на област Габрово за периода 2014 – 2020 г.4;

Регионален план за развитие на Северния централен район за периода 2014-2020 г.5

Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012 – 2022 г.6

Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г.7

Планът отчита и целите и приоритетите на Националната програма за развитие „България 2020”, както и на Стратегията „Европа 2020”. В процеса на разработване са отчетени и изводите и препоръките от изготвената последваща оценка за изпълнението на Общинския план за развитие на община Трявна 2007 - 2013 г., както и хоризонталните приоритети на регионалната политика – устойчиво развитие, равни възможности и социално включване.

При разработването на плана са отчетени нормативната и институционална среда за неговото прилагане, изпълнение, наблюдение и оценка.

Планът за развитие на община Трявна за периода 2014 – 2020 г. включва:

анализ на икономическото и социалното развитие на община Трявна;

целите и приоритетите за развитие на община Трявна за периода 2014 – 2020 г.;

програма за реализация на плана, с която се конкретизират проектите за неговото изпълнение, съответните финансови ресурси и звената за изпълнение на проектите;

индикативна финансова таблица, обобщаваща необходимите ресурси за реализация на плана;

рамка за наблюдението, оценката и актуализацията на плана, ведно с индикаторите за наблюдението и оценката на плана;

действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност.

Планът за развитие на община Трявна за периода 2014 – 2020 г. е интегриран документ, който отчита предвижданията на останалите секторни документи, действащи на общинско ниво, предвижда взаимодействието с факторите, условията и потенциала за специфичното пространствено развитие на общината, мрежата от населени места и отделните сектори (индустрия, транспорт, екологична инфраструктура, туризъм, аграрни дейности и др.), залегнали в устройствените планове и схеми за развитие на територията. При необходимост документът може да бъде актуализиран съгласно разпоредбите на ЗРР.

ОБОБЩЕН АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЩИНА ТРЯВНА

1.Географско положение, природни ресурси и териториална структура на община Трявна като фактор за развитие


Община Трявна е разположена в Централна България като територията и обхваща част от северните склонове на Централна Стара планина - от Предбалкана до билото на Тревненски дял на планината. Общината граничи с общините Габрово, Дряново, Велико Търново, Казанлък и Мъглиж. Община Трявна е част от област Габрово и съответно от Северния централен район от ниво 2.

Релефът на общината е предимно планински и полупланински, включващ част от главната старопланинска верига и Предбалкана. Наличието на множество ручеи и малки реки, течащи предимно в овразите прави околността извън пътищата почти непроходима за механизиран транспорт.

Географското разположение на община Трявна обуславя наличието на собствени водни ресурси, генерирани от валежите. На територията на общината извира и протича река Тревненска - приток на река Янтра. Останалите водни течения на територията на общината са къси и с непостоянен дебит.

Общата площ на община Трявна е 255,5 кв.км, което представлява 12,6% от територията на област Габрово. Общината е съставена от 106 населени места – град Трявна, град Плачковци и 104 села. В периода 2006 – 2012 г. няма промени в състава на общината.

Данните от преброяване на населението през 2011 г. разкриват, че 41 от 106-те населени места не са постоянно обитавани, а в други 55 постоянно живеещите са до 10 човека. Фактическото използване на имотите в тези населени места обаче продължава, като често то е сезонно (през лятото), вкл. и за туристически цели.

Анализът на пространствената структура на общината показва липса на концентрация на изявените селски селищни структури около двата града – Трявна и Плачковци. По-голямата част от селата с постоянно население над 25 човека (между 25 и 52) са разположени на основни комуникационни оси в общината. Докато Кисийците, Престой и Радевци са разположени сравнително близо до градските центрове, то останалите няколко села са разположени в планинския хинтерланд на територията. Въпреки тази разпръснатост високата концентрация на население и икономическа активност в Трявна и Плачковци показва наличие на центрична пространствена структура в общината.

Развитието на транспортните комуникационни оси Трявна – Кръстец и Трявна – Станчов хан – Мръзевци – Бъзовец ще осигури добра транспортна достъпност на населените места по тези оси до общинския център и връзка с жп линията, преминаваща през общината в направление север – юг. Развитието на транспортната система вътре в границите на общината ще има значителен ефект върху пространствената и социално-икономическата активност.

Общинският център следва да използва съхранения икономически и културен ресурс, докато селищната мрежа в периферията трябва да използва наличния природен ресурс. Като центрове за икономическо развитие могат да бъдат определени градовете Трявна и Плачковци. Като центрове за отдих и рекреация могат да бъда определени селата в близост до основни транспортни връзки и в северната част на общината, които попадат на територията на Природен парк „Българка“.


2.Състояние на икономиката на община Трявна

2.1.Основни икономически показатели

2.1.1.Брутна продукция

За периода 2006 – 2007 г. най-голям дял от брутната продукция на територията на община Трявна е произвеждана от средни предприятия (36,5% през 2006 г. и 42,4% през 2007 г.).

През 2008 г. рязко се увеличава делът на брутната продукция, произведена от малки предприятия – от 30,9% през 2007 г. тя стига до 42,1% през 2008 г. Тази тенденция остава валидна до 2010 г., когато делът на продукцията, произвеждана от малки предприятия стига до 53,3%. Това увеличение не е за сметка на продукцията, произвеждана от микропредприятия, нейният дял се намалява, но не с толкова бързи темпове, както при продукцията, произвеждана от средни предприятия.



В периода на икономическа криза (2008 – 2010) малките предприятия са тези, които успяват да компенсират намаленото производство на средните предприятия. През 2011 и 2012 г. приносът на микро и средните предприятия в обема брутна продукция на общината нараства, но делът на малките предприятия остава близо 42%.

Сравненията по години на обема брутна продукция на едно предприятие показват, че малките предприятия могат да бъдат считани за по-ефективни – за периода 2006 – 2012 г. увеличението на брутния продукт на едно малко предприятие е 53%. За микропресприятията този показател показва нарастване от 24% за същия период, докато при средните фирми се наблюдава намаление от 14%.

Най-голям дял в произведената брутна продукция в общинската икономика има сектор Преработваща промишленост. Данните за 2011 и 2012 г. показват възстановяване на сектора до нива от 2007 г.

Последните данни показват, че сектор Строителство започва да възстановява позициите си в общинската икономика и през 2011 и 2012 г. дела му в брутната продукция вече е по-голям от този на сектор Търговия (услуги).

Сравнително бавен, но устойчив ръст се наблюдава в останалите основни сектори на общинската икономика – Търговия (услуги), Хотели и ресторанти, Транспорт, складиране и съобщения, Селско стопанство.


2.1.2.Нетни приходи от продажби

Нетните приходи от продажби на човек от населението за община Трявна за периода от 2007 – 2012 г. следват общата тенденция за страната. Продължава регистрираната през 2010 г. тенденция стойността за община Трявна да е в пъти по-ниска от средната стойност за страната.

Въпреки това, и този индикатор отбелязва възстановяване на местната икономика, като стойностите му през 2011 и 2012 г. са по-високи от тези през 2007 и 2008 г. (годините преди икономическата криза).

В периода след 2008 г. съществен дял (около половината) в нетните приходи от продажби имат микропредприятията, следвани от малките предприятия. Средните предприятия не успяват да възстановят дела си от 2006 и 2007 г., който е намалял между два и три пъти. Данните потвърждават вече регистрираната тенденция, че малките предприятия носят основните приходи и добавена стойност в икономиката на община Трявна след 2008 г.

Разпределението на НПП по сектори от икономически дейности за периода 2006 – 2012 г. показва, че най-голям дял от НПП, въпреки спада от 2009 и 2010 г., реализира сектор Търговия, следван от сектори Преработваща промишленост, Строителство, Хотели и ресторанти.

Необходимо е да се отбележи, че сектор Преработваща промишленост започва съществено да намалява дела си в още в началото на периода – 2007 г., т.е намалението на дела му в местната икономика не се дължи изцяло на икономическата криза, обхванала страната след 2008 г. Намалението на дела на сектор Строителство до 2010 г. следва тенденциите на сектора и на национално ниво.

2.1.3.Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА)

Разходите за придобиване на ДМА нарастват бързо от 2006 до 2008 г. Изключително рязък спад на инвестициите - – повече от два пъти се наблюдава през 2009 спрямо 2008 г. През 2010 и 2011 г. намалението продължава, като стойностите слизат под обема на инвестициите, направени през 2006 г. Слабо възстановяване на инвестициите се наблюдава през 2012 г.

Това показва, че инвестиционната активност в общината спада, което вероятно се дължи в най-голяма степен на рязкото съкращаване на инвестиции в секторите Преработвателната промишленост, Строителство и Хотели и ресторанти.

Доколкото инвестициите в секторите Хотели и ресторанти и Строителство са свързани (2007 – 2009), следва да се отбележи, че инвестициите в останалите сектори са сравнително устойчиви, макар и с негативен знак през част от периода.

2.1.4.Мнение на гражданите и бизнеса за икономическото състояние на общината

Анализът на данните по отношение на основни икономически показатели потвърждава към 2012 г. в голяма степен регистрираното възприятие на жителите на община Трявна по отношение на икономическото й развитие. В най-голяма степен това възприятие се определя от сравнително високата безработица и ниското заплащане. Следва, обаче да се има предвид, че към настоящия момент всички макроикономически показатели са подобрили стойностите си. Негативни остават данните за средната годишна работна заплата в общината,която е с 25% (2012) по-ниска от средната заплата в област Габрово, но в същото време е и с 36% (2012) от средната за страната. Следва да се отбележи, че като следствие от влошената през 2008 и 2009 г. икономическа среда, разликата между средната годишна заплата в община Трявна и същия показател на национално ниво нараства устойчиво – през 2006 г. средната заплата в община Трявна е с 31% по-ниска от средната годишна работна заплата за страната, а през 2010 г. тази разлика е 35%. Данните от проучването показват, че над 75% от доходите на интервюираните домакинствата се изразходват за неотложни нужди – резултат подкрепен и от данните, предоставени от ТБ на НСИ.

Показателят „нетни приходи от продажби на човек от населението” също дава основание икономическото състояние на общината да бъде възприемано като „незадоволително”. Въпреки възходящата си тенденция през 2011 и 2012 г. индикаторът е над 5 пъти по-нисък от стойността на национално ниво.

При оценката на качеството на живот в общината обаче тези показатели се балансират със сравнително високите оценки за състоянието на предоставяните публични услуги и като цяло формират и високи оценки на качеството на живот, които интервюираните жители на общината посочват. Над 55% от анкетираните оценяват качеството си на живот като средно и добро (оценки 3 и 4 от скала от 1 до 5); никой от анкетираните не е оценил качеството си на живот с оценка 5.

Сравнително негативни са резултатите от проведеното проучване по отношение на възможностите за намиране на нова работа. Над 40% от тези, които са загубили работата си, декларират, че не са намерили нова за период по-дълъг от 24 месеца. Като основна трудност те посочват липсата на предлагане на работни места на територията на община Трявна, както и ниското заплащане на предлаганите работни места. В много по-малка степен като причина за трудностите са посочени наличието на квалификация или образование, за които в общината не се предлагат работни места. Проучването обаче показа наличието на висока ежедневна трудова миграция на жители на гр. Трявна към другите общини в областта – Габрово и Севлиево, както и към гр. Велико Търново. Резултатите от проведеното качествено проучване (фокус група) показват положително възприемане на модела за ежедневна трудова миграция от страна на гражданите на община Трявна.


2.2.Състояние на основни икономически сектори в община Трявна

2.2.1.Туризъм

Резултатите от проведеното (2012) на територията на община Трявна проучване показват, че туризма се разпознава като допълващ фактори за развитие на икономиката общината. Визията на жителите на общината за неговото развитие е свързана с развитие на туризма на клъстерен принцип със съпътстващо съгласувано развитие на свързани дейности. Налице е потенциал за развитие на различни видове туризъм – културно – исторически, спортен, здравен, селски, еко туризъм.

Данните за съществуващата туристическа инфраструктура показват оптимално и пропорционално съотношение между броя легла и приходите от нощувки показва до 2009 г. включително. След значителен спад в приходите през 2010 г. е налице положителна тенденция на леко намаляване броя на леглата и нарастване на приходите от нощувки. На този етап не е възможно да се определи доколко устойчива ще бъде тази тенденция през следващите 5 до 7 години и доколко разширяването на съществуващата леглова база би било икономически неоправдано и дали би могло да доведе до възвращаемост на вложените инвестиции.

Следва да се отбележи трайната тенденция за намаляване на броя на пренощували чужденци на територията на община Трявна.

В рамките на проект, осъществяван от община Трявна през юли 2013 г. е проведено изследване сред 300 туристи, посещаващи община Трявна. Изследването обхваща две групи туристи – транзитни (150) и пренощували на територията на общината (150)8. Проучването осигурява данни за профила на туристите в Трявна, който е от съществено значение за идентифициране на нуждите и възможностите за развитие на туризма в общината. Анализът показва, че преобладаващият дял туристи са между 30 и 39 или над 60 години, с висше или средно образование, със средни и по-скоро ниски доходи, които посещават общината с цел пасивна почивка или посещения на културно-исторически обекти. Пасивната почивка е предпочитан начин за прекарване на времето от посетителите на средна и по-висока възраст. По-младите се ориентират към културно-историческия туризъм. Еко-туризмът е най-популярен както сред най-младите, така и сред туристите на възраст над 60 години.

Основната част от туристите в общината пристигат с автомобилен транспорт (над 85%), което показва, че туризмът е силно зависим от състоянието на пътната инфраструктура. Не следва да се пренебрегват и над 13% от посетителите, които са използвали влак, за да достигнат до Трявна.

Изследвана е степента на удовлетвореност от посетените туристически обекти и атракции. Като цяло, по-възрастните посетители на Трявна са по-удовлетворени от по-младите. Прави впечатление високия, спрямо останалите групи, дял на неотговорилите на въпроса посетители в най-младата група – от 18 до 29 г. Това, заедно с информацията за препоръките за подобрение на туристическите обекти и атракции дава основание да бъде търсено допълнително развитие на туристически атракции в съответствие с ресурсите, с които община Трявна разполага.



Предвид тези данни, както и данните за заетостта, която сектор „Хотели и ресторанти” осигурява (над 7% от общата заетост в общината) адекватното подпомагане за развитието на туризма е свързано с подкрепа за използване на наличната леглова база чрез подобряване на достъпа до общината, развитие на привлекателен туристически продукт, подобряване качеството на съществуващите и развитие на нови туристически атракции и услуги, вкл. използването и развитието на съществуващи брандове.
2.2.2.Промишлено производство

Производството на текстил и облекло е традиционно за община Трявна. Наличието на голям брой шивашки фирми предполага и големия брой на заетите в този подотрасъл на „Преработващата промишленост”. Основната част от трикотажното производство е съсредоточено в центъра на общината. Отрасълът е специализиран в производството на дамско, детско и мъжко облекло. По-големи фирми в отрасъла са: „Интертоп“ ЕООД, ЕТ „Ян – Янко Ников“, „Корона 85“ ООД, ЕТ „Джули Стил“, ЕТ „Елина – Ангел Коев“, „Фелия“ ООД, “Цвети Фешън“ ЕООД, „Ваяна – Стефка Куцарова“ ЕТ, „Елит Стил“ ЕООД, „Льофлер България“ ЕООД и др.

Подотрасъл „Производство на дървен материал и изделия от него” също е традиционен за общината и води началото си от първата половина на 20 –ти век. И до днес традиционни за община Трявна остават дърводобива и производството на стилна мебел, както и на мебели с дърворезба. По-големи фирми в отрасъла са: „Мелиста“ ЕООД, „Престол“ ООД, „Стил МС“ ООД, „Вълчев М“ ЕООД, „Винтайм“ ООД, „Щайнер Мебел“ ЕООД, „Би Би Сикс – Мебели“ АД, Ванива“ ООД и др.

През 2009 г. основният производствен корпус на Трема АД (обявена в несъстоятелност) е закупен от Емко ЕООД. Фирмата осъществява производство на метални конструкции, инструментална екипировка и нестандартни съоръжения, механично обработване на метал, производство на въоръжение и боеприпаси.

От 2004 г. в Трявна развива дейности и поделение на една от значимите фирми в областта - Резбонарезни инструменти Габрово ЕООД. Резбонарезни инструменти Габрово ЕООД е най-големият производител на металорежещи инструменти в България с над 60 годишен опит. Специализирано в производство на дървообработващи инструменти е “Тримекс” ООД. ЕТ “Бошнаков – Кольо Бошнаков” произвежда детайли за машиностроенето с производствена база в гр. Плачковци.



Промишленото производство няма ясно изразен профил, а е конгломерат от наследени внесени производства (метални изделия и металообработващи инструменти, инструментална екипировка и нестандартни съоръжения, трикотаж и шивашки изделия, пластмасови изделия) и традиционни производства, базирани на местни суровини (дървообработка и мебели). Възможност за интегрирано развитие на местната индустрия е мрежа от взаимообвързани малки чисти производства с ясен продуктов профил и гъвкаво производство спрямо търсенето.
2.2.3.Селско стопанство

По данни на Годишния доклад за дейността на ОД ”Земеделие” – Габрово9 през 2011 г. селскостопанския фонд на община Трявна възлиза на 106 184 декара, от които обработваеми са 54 666 декара. Общият горски фонд е 131 376 декара, от които 43 178 декара частна собственост.

Поради ясно изразения планински релеф селското стопанство на територията на община Трявна е слабо развито и неспециализирано, с натурален характер и възможности за специално производство като: екологични продукти, билкопроизводство и диворастящи плодове, овощарство, планинско животновъдство и преработка. Справката на ОД „Земеделие“ показва, че през 2011 г. в община Трявна слабо се е увеличил спрямо 2010 г. броя на говедата и овцете. На територията на община Трявна не осъществяват дейност значими производители на селскостопански продукти.

В периода 2014 – 2020 г. политиката за развитие на селските райони ще работи и чрез специални тематични подпрограми. България избра да подкрепи чрез този специфичен инструмент малките земеделски стопанства. Предстои одобряване на Тематична подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства в Република България – 2014 – 2020 г. Тя предвижда специфично подпомагане на земеделски стопанства с размер до 100 дка, като на практика в нейния обхват ще попаднат почти всички земеделски стопанства в община Трявна, които обаче обработват едва около 6,5% от обработваемата земя в селскостопанския фонд на общината.

Държавният горски фонд на територията на община Трявна се управлява от Държавно горско стопанство „Плачковци“. Основните приходи идват от продажбата на дървесина и от организирания ловен туризъм. За поддържането на екоравновесие и биоразнобразие ежегодно се извършват редица мероприятия, свързани със залесяване на горски територии и разселване на дивеч.

Както при възстановяването на собствеността върху земеделските земи, така и при възстановяването на горите и земите от горския фонд са налице многобройни разпокъсани и труднодостъпни имоти. Това значително затруднява провеждането на каквито и да било лесоустройствени мероприятия. Ползването на тази група имоти зависи и от разпоредбите на Закона за горите и подзаконовите нормативни актове в тази област.

Предвид текущия процес на изготвяне на План за управление на Природен парк „Българка”, в чиито защитени територии влиза и част от земеделския и горски фонд на община Трявна, е подходящо възможностите за осъществяване на земеделски и горски дейности да бъдат съобразени с изискването за опазване на биоразнообразието и околната среда, както и да бъдат използвани възможности за достъп до финансов ресурс за осъществяване на подобни дейности по оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г.


2.3.Обобщени бизнес оценки


Резултатите от проведено през май 2012 г. на територията на община Трявна проучване разкриват като основни пречки пред бизнеса намаленото потребление (62%), междуфирмената задлъжнялост (47,6%), макроикономическите фактори и данъците и регулациите (по 38%). Факторите, оказващи се най-малко пречка за бизнеса са работата на съдебната система и недостатъчната квалификация на работната ръка. Като посочени пречки, за чието преодоляване в значителна степен могат да бъдат предприети мерки от местната власт, могат да бъдат определени лошата инфраструктура и недостатъчната квалификация на работната ръка.

Основните фактори, които влияят положително на бизнеса са благоприятния пазар (според 43,8% от анкетираните представители на бизнеса), качеството на живот и достъпа до финансови ресурси (31,3%), както и транспортната достъпност и ниските разходи за персонал (25%). Най-малко предпочитаните фактори са качеството на комуникациите и образованието и квалификацията на свободната работна ръка (по 18,8%).

Проучването сред представителите на бизнеса показва, че през последните три години (2009, 2010, 2011) типовете инвестиции, които най-често осъществява бизнеса в община Трявна са за замяна на износено/остаряло оборудване, подобряване условията на труд и увеличаване на производствения капацитет. В механизация, автоматизация и въвеждане на нови технологии инвестират едва 11,1% от анкетираните.

Над 52% от анкетираните представители на бизнеса в общината не смятат да разширят дейността си през следващите 3 години (2012, 2013, 2014) . 1/3 от анкетираните смятат да увеличат броя на заетите в своята фирма.

Над 47% от анкетираните в рамките на проведеното проучване срещат трудности с наемането на персонал. Проблемът с намиране на персонал е най-сериозен при търсенето на квалифицирани работници – близо 70% от анкетираните представители на бизнеса срещат трудности с намирането им. Близо 1/3 от представителите на бизнеса срещат трудности с намирането на квалифицирани служители, а също с намирането на управленски персонал. Намирането на неквалифициран персонал се оказва най-малък проблем за анкетираните представители на бизнеса в община Трявна – само 7,7% от представителите на бизнеса срещат трудности с намирането му.

Идентифицираните основни типове проблеми с намирането на персонал са в най-голяма степен несъответствието между образование/ квалификация и очакваното заплащане, следвано от недостатъчната квалификация на кандидатите.


3.Развитие на социалната сфера и човешките ресурси


Населението на община Трявна е около 1/10 от населението на област Габрово. Макар и с далеч по-плавен темп, тенденцията на населението в община Трявна следва общата тенденция на намаление на населението в областта. За периода 2004 – 2011 г. населението на община Трявна е намаляло общо с 1889 души или приблизително с 1/5. Темпът на намаление на населението в община Трявна е най-висок сред четирите общини на област Габрово.

Въпреки многобройните населени места на своя територия от четирите общини в областта, община Трявна е с най-нисък процент селско население - 90% от населението на общината е съсредоточено в общинския център – град Трявна..

Сравнението на дела на възрастовите групи в община Трявна с тези на областно и национално ниво показва съществено изместване към възрастовата група над 40 години. Делът на населението между 15 и 39 години е значително по-малко отколкото на национално ниво, и с около 3 пункта по-ниско от областното. Делът на младежите до 15 години също е по-нисък от този на областно и национално ниво.

Възрастовата структура показва преобладаващ дял на населението от 40 до 64 години в градовете, следвано от възрастовата група между 15 и 39 години. В селата преобладава населението над 65 години (близо 50%), следвано от възрастовата група между 40 и 65 години(над 34%). Влошената възрастова структура в селата е и причината за обезлюдяване на все повече населени места.

Механичният прираст на община Трявна е относително постоянен, но следва общата тенденция на механичния прираст на област Габрово и за целия изследван период (2004 – 2011 г.) остава отрицателен.

Тези данни в значителна степен се различават с декларираните при проведеното през 2012 г. проучване нагласи за миграция на жителите на общината. 46% от анкетираните жители на община Трявна заявяват, че биха се преместили да живеят в друг град или в друга община, ако там разполагат с възможност за работа с по-добро заплащане. В много по-малка степен тези нагласи се основават на възможността за по-добро образование за децата, а в най-малка степен на по-добри условия за живот. Значителното разминаване между реално регистрираната миграция и заявените нагласи следва да бъде отчетено при планиране на мерки от страна на местната власт за създаване на среда в подкрепа на бизнеса с цел осигуряване на качествени работни места в общината или улеснен достъп до такива в близки икономически развити центрове.

Тенденцията за намаляването и застаряването на населението в община Трявна, както и в останалите общини на област Габрово е фактор, който има сериозно отражение не само върху икономиката и качеството на живот, но и върху потребността от специфични социални услуги, услуги в сферата на здравеопазването, отдиха и туризма, културата, административните услуги и обитаването.

3.1.Пазар на труда


Структурата на заетите лица в община Трявна, разпределени по големина на предприятията за периода 2006 – 2012 г. показва, че най-много жители на общината са заети в микропредприятия, следвани от малките предприятия и средни предприятия.

Разпределението по икономически сектори за периода 2006 – 2012 г. показва значителен спад на заетостта в сектор Преработваща промишленост от 2007 до 2009 г. Секторът започва бавно възстановяване и през 2012 г. заетите в него нарастват с 10% спрямо 2007 г. Въпреки регистрираното намаление на заетите в сектора, те са почти два пъти повече от заетите в сектор Търговия и услуги.



При останалите сектори тенденциите са относително постоянни. Въпреки спада на стойностите на заетите лица в сектор Преработваща промишленост, това продължава да е секторът с най-много заети лица на територията на община Трявна, следван от сектор Търговия, сектор Други дейности, сектор Хотели и ресторанти и сектор Строителство.

Равнището на безработица за периода 2006 – 2012 г. в община Трявна следва общата тенденция за цялата страна. В община Трявна нивото на безработица е под средното за страната, като скоростта на нарастване е по-ниска отколкото тази на областно и национално ниво.

Младежката безработица (лица до 29г. вкл.) отбелязва тенденция към намаляване от 2001 г. до 2008г., когато е регистрирана най-ниската й стойност – 10%. За последната година обаче стойността й се увеличава с близо 1/3 и стига 13%.

Младежката безработица (лица до 24г. вкл.) е с по-ниски стойности, но следва същата тенденция като при лицата до 29 г. Най-ниските й стойности са през 2008 г., след което започва плавен темп на нарастване до стойността 7% през 2011 г.

В рамките на предходния планов период община Трявна използва наличните възможностите за финансиране на заетост от националния бюджет чрез годишните Национални планове за действие по заетостта и националните програми на Агенцията по заетостта. Чрез осъществените проекти е осигурена трудова реализация на трайно безработни лица, регистрирани в Бюрото по труда в Трявна, подобряване обслужването на хора с увреждания в общината, както и работа в различни звена на Общинска администрация. Заетите са ангажиран в различни дейности, вкл. в ЦСРИ и Социалния комплекс.

Наблюдава се устойчив темп на нарастване на средната годишна работна заплата в община Трявна. За периода 2006 - 2012 г. увеличението й е почти два пъти. Стойността на индикатора за целия период е по-ниска от средната стойност за областта, като диспропорцията между двете стойности започва да нараства през 2011 и 2012 г.



За периода 2010 - 2012 г. в частния сектор по-високо от средното е заплащането в сектори „Транспорт” и „Селско стопанство”. Заплащането в сектора, носещ основните приходи в общината – „Търговия, ремонт … (услуги)” е значително по-ниско от средните стойности.

Диспропорциите между средните работни заплати за различните сектори в общината са осезаеми, като в по-голямата част от секторите се изплащат заплати значително под средните.

3.2.Състояние и тенденции в развитието на социалните услуги


В община Трявна функционират редица социални услуги, предоставяни от различни видове центрове и насочени към нуждите на населението, вкл. грижи за деца, за възрастни хора, както и хора в неравностойно положение.

Една от целите на община Трявна в разглежданата област през следващия програмен период е да осигури устойчивост на наличните и необходими социални услуги, както и да осъществява наблюдение на развитието на нуждите и да планира съответните мерки по планиране и разкриване на нови или надграждане на съществуващи социални услуги.

Областната стратегия за развитие 2014 – 2020 г. посочва като предизвикателство в социалната сфера застаряването на населението в областта. Необходимо е системата за дългосрочна грижа (услуги за възрастни хора и хора с увреждания) да предоставя повече възможности и подкрепа за възрастните хора и да осигурява на хората с увреждания възможност да водят самостоятелен и независим живот, както и активно да участват в обществения живот. Като основна задача е посочен процеса на подобряване на механизма за координация между системите за социална и здравна грижа, както от гледна точка на политиките, така и от гледна точка на участващите структури.

Предвид регистрираните устойчиви тенденции за намаляване и застаряване на населението на общината, планинският характер на общинската територия и големия брой малки отдалечени от общинския център населени места, както и приоритетите на политиката за сближаване на ЕС за периода 2014 -2020 г., особен интерес представляват възможностите за финансиране на иновативни услуги в общността, насочени към нуждите на възрастни хора, вкл. самотно живеещи извън общинския център и младежи и лица в трудоспособна възраст, живеещи в малките населени места.



Здравната инфраструктура в общината е добре развита и осигурява в голяма степен необходимите услуги на населението. Наличната материално-техническа база и специалисти в сектора създават възможност за развитие на специализиран здравен туризъм.

Образованието е инвестиция в областта на човешките знания и умения, която може да въздейства положително върху икономическия растеж. Образователното равнище е важен фактор и за качеството на живот. Макар и косвено, степента на образованост характеризира равнището на компетенциите на населението и на работната сила. Тя е своеобразен показател за ръста на “човешкия капитал” в общината.



Сравнението на образователната структура на населението на община Трявна спрямо стойностите на показателя на областно и национално ниво показват, че делът на население с висше образование в общината е по-нисък от това на областно и национално ниво. Анализът в това отношение е необходим предвид включването на показателя „дял на населението с висше образование” в индикаторите за постигане целите на програма Европа 2020, както и в системата за мониторинг на регионалните планове за развитие10.

Делът на населението със средно образование се доближава до този на ниво област и надхвърля с над 7 пункта стойността на национално ниво.

Образователната инфраструктура в община Трявна се състои от едно среднообразователно училище, две основни училища, Национална гимназия по приложни изкуства „Тревненска школа”, Основно оздравително училище за сърдечносъдови и белодробни заболявания "Ангел Кънчев" и три детски заведения. Основно училище „Васил Левски“ Основно оздравително училище и ЦГД „8-ми март“ са разположени в град Плачковци. На територията на общината няма защитени училища11.



Нуждите на образователната система в общината са свързани в много голяма степен с осигуряване на възможност за обучение в професионални или профилирани паралелки на специалисти, съобразно нуждите на бизнеса в общината. Развитието на бизнеса в общината предполага необходимостта от професионални кадри в областта на машиностроенето, туризма, дървообработката. Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" в Трявна разполага с три специализирани паралелки - „Художествена дърворезба”, ”Интериорен дизайн”, „Иконопис”. СОУ "Петко Рачев Славейков" в Трявна предоставя възможност за обучение в три профилирани природоматематически паралелки - Биология и здравно образование, Информационни технологии, Физика и астрономия.

Предвид нуждата от големи инвестиции и отговаряне на значителни изисквания по отношение на персонал и брой ученици за разкриване на профилирани паралелки към СОУ в гр. Трявна, като възможност за обучение на необходимите кадри следва да се разглежда наличието на професионални гимназии в разглежданите области, функциониращи в Габрово и Дряново:

Професионална техническа гимназия "Димитър Крусев", Дряново - машиностроене;

Професионална техническа гимназия "Д-р Никола Василиади", Габрово - машиностроене и електрообзавеждане;

Професионална гимназия по строителство, Габрово – строителство;

Професионална гимназия по туризъм "Пенчо Семов", Габрово – туризъм и обслужване.

По отношение на висшето образование жителите на община Трявна разполагат с възможността за обучение в два от основните университетски центъра в страната – ТУ Габрово и ВТУ Св. Кирил и Методий.

Един от значимите ресурси на община Трявна е запазеното културно – историческо наследство. Запазени и реставрирани са редица обекти на възрожденската архитектура, които образуват характерен градски ансамбъл.

В общината съществуват около 140 недвижими културни ценности. Стотици движими културни ценности се съхраняват във фондовете на музея. Шест от недвижимите обекти на материалното културно наследство са с национално значение.

Един от значимите проекти, осъществен на територията на община Трявна с подкрепата на ЕС, приключил през 2013 г. е свързан с реставрацията на архитектурните паметници и създаване на нов туристически продукт. Проект „Трявна – градът, в който се ражда красота” е финансиран от Оперативна програма Регионално развитие и е на обща стойност на проекта е в размер на 3 212 923 лева.

Водеща атракция са обекти, паметници на културата, част от архитектурен и исторически резерват "Старинна част на град Трявна". С реализацията на дейностите е постигнато обединено предлагане на отделните атракции в единен местен туристически продукт, подобрено е състоянието на къщите музеи, паметници на културата, извършване на консервационно-реставрационни работи по екстериора на архитектурните обекти от Централната градска зона, обемно сигниране на зоната със съвременни аудио-визуални средства, спектакъл "Звук и Светлина", пространствата са обогатени със специализирани обеми и атракции.

Община Трявна е партньор за осъществяването на проект „Подкрепа за развитие на регионален интегриран туристически продукт в общините Габрово, Трявна и Севлиево“, финансиран от Оперативна програма „Регионално развитие”. Основна цел на проекта е да подкрепи и увеличи интереса към конкурентноспособни туристически атракции на територията на общините Габрово – Трявна – Севлиево, които ще допринесат за диверсификация на туристическия продукт, намаляване на териториалната концентрация и по-равномерно разпределение на ползите от туризма. Трите общи планират надграждане на постигнатите резултати от осъществяването на проекта.

Община Трявна поддържа активен богат културен календар като част от културния живот на общината и атракциите за привличане на посетители. В културния календар на общината присъстват национални и местни по обхват инициативи.



Характерът на културно-историческото наследство и природните ресурси на общината я поставят в благоприятно положение относно възможностите за достъп до източници на финансиране през периода 2014 -2020 г.

С проектно финансиране след 2008 г. е рехабилитирана и изградена значителна част то спортната инфраструктура на общината. Извършена е реконструкция на лекоатлетическа писта – част от спортен комплекс Трявна, възстановени са и функционират откритите плувни басейни в Трявна и Плачковци.

Един от значимите проекти, осъществен на територията на община Трявна с подкрепата на ЕС, приключил през 2013 г. е свързан с изграждане на обществени спортни центрове.

С изпълнението на проекта е извършено модернизиране на двата спортни комплекса в гр. Трявна и гр. Плачковци и е изграден спортен център за широко обществено ползване в квартал ’’Светушка’’ на град Трявна.



Направените инвестиции подкрепят развитието на общината като създават възможност за повишаване на спортната активност и култура на населението и съответно на качеството на живот в общината и задържане на младите хора. Изградените съоръжения представляват добра основа за привличане на спортни клубове и други организации за провеждане на тренировъчни лагери (в съчетание с наличната леглова база в общината), организиране на състезания и съответно развитие на спортен туризъм. Обновената спортна база осигурява и условия за разнообразяване престоя на туристите, които почиват в Трявна.

Подходящо е оползотворяването на потенциала на природните ресурси на общината за развитие на пешеходния туризъм и насърчаване на велотуризма на територията на цялата община, вкл. на територията на Природен парк „Българка“.

4.Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията на община Трявна

4.1.Транспортна инфраструктура и транспортен достъп


Предвид географското разположение на община Трявна добрата транспортна достъпност до икономическите и социални центрове (Трявна и Плачковци), както и до центровете с потенциал за рекреационен, селски и еко туризъм е от изключителна важност. Осигуряването на възможност за бърз и безопасен транспорт до Габрово, Дряново, Вонеща вода и съответно до Велико Търново ще подкрепи в значителна степен наличното ежедневна трудова миграция в общината, както и ще създаде възможност за привличане на нови инвеститори в местната икономика.

Предвид резултатите от изготвения социално-икономически анализ приоритетността на реконструкцията на посочените пътни връзки по отношение значимостта им и приноса им към социавно-икономическото развитие на общината може да бъде определена по следния начин:

високоприоритетни:


    • пътна връзка Трявна – Габрово, III- 552;

    • пътна връзка Трявна – Дряново, III – 609;

    • пътна връзка Трявна – Плачковци – Крестец, III- 552;

    • пътна връзка Трявна – Вонеща вода, III – 609.

средно приоритетни – пътна връзка Станчов хан – Мръзеци – спирка Бъзовец, общински път

ниско приоритетни - пътна връзка Кръстец – Борущица, III – 609

На територията на община Трявна преминава една от трите жп линии, свързващи Северна и Южна България - IV-та главна жп линия Русе – Подкова. На територията на общината се намират две жп гари (Трявна и Плачковци) и пет жп спирки (Кръстец, Бъзовец, Радевци, Божковци, Стайновци).

Насърчаването на използването от пътници (и товари) на жп транспорта ще подобри общото състояние на околната среда. Развитието на този вид транспорт има значение и за развитието на туризма в общината.


4.2.Електроенергийна система и енергийна ефективност


Основен източник на електроенергия за област Габрово е националната електроенергийна система, стопанисвана от НЕК ЕАД – Eлектроенергиен системен оператор, мрежови експлоатационен район Горна Оряховица. Изградените водно-електрически централи са с малка мощност и задоволяват местни нужди.

На територията на областта попада един основен възел на преносната система – подстанция “Балкан” с трансформация на напрежението 220/110 КV и инсталирана трансформаторна мощност за тези напрежения 400 МVА. Тя е свързана с други електроенергийни центрове на националната преносна мрежа посредством електропроводи 220 КV.

В общината функционира една подстанция (Трявна), разположена в гр. Трявна, която захранва гр. Трявна и гр. Плачковци. Подстанцията е свързана с тягова подстанция Кръстец чрез електропровод 110 КV с дължина 16,4 км.

Електропреносната мрежа е изградена в необходимата оптимална конфигурация като елемент от електроенергийната система на страната. Тя гарантира сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система и непрекъснатост на снабдяването на потребителите с електрическа енергия в нормални условия и при смущения.

В община Трявна са изградени няколко инсталации (основно в публични обекти) за производство на топлинна и енергия за охлаждане, работещи с възобновяеми енергийни източници – соларни инсталации, изградени в Социален комплекс, Дневен център за възрастни с увреждания, ЦДГ„Светлина”, плувен басейн в гр. Трявна, плувен басейн в гр. Плачковци, ОДЗ „ Калина”, Спортен комплекс Трявна (зала за борба и карате).

Ресурсите, с които разполага община Трявна предоставят много добри възможности за производство на енергия от биомаса.


4.3.Водостопанска система


ВиК системите на община Трявна се обслужват от ''ВиК'' ООД – гр. Габрово (51% държавна и 49% общинска собственост, вкл. с участие на община Трявна). Дружеството обслужва населени места от три общини – Габрово, Дряново и Трявна.

Водоснабдяването на общината се извършва от повърхностни и подземни водоизточници. Водоснабдителните системи за питейна вода в община Трявна обслужват 99% от населението. Само няколко отделни малки села (с общо население по – малко от 150 жители) се водоснабдяват чрез местни водоизточници и водоснабдителни мрежи, невключени в капитала на дружеството. Целият Габровски регион е карстов – характерно за карстовите извори е техният малък и непостоянен дебит през различните сезони. Това често налага режимно водоснабдяване особено за община Трявна.

В качествено отношение съществуващата водоснабдителна мрежа в населените места от община Трявна е остаряла (20-60 години употреба на тръбите), силно амортизирана, с много течове и разходи по текущи ремонтни работи.

За трайно решаване на проблема питейна вода трябва да се работи по две направления: включване на нови водоизточници - изпълнението на проектите за довършване строителството на язовир “Нейковци” (Трявна) и реконструкция на съществуващата водопроводна мрежа.

В началото на 2014 г. е осигурено финансиране за подписан договор за препроектиране на язовир „Нейковци“, за чието изграждане е осигурен финансов ресурс чрез заем от Световна банка и държавния бюджет. Завършването на язовир "Нейковци" и пречиствателна станция за питейна вода към него е сред проектите, които трябва да бъдат реализирани със заема от 81 млн. евро от Световната банка. Към момента язовирната стена е изградена на 30% от височината си. Хидровъзел Нейковци включва: язовирна стена Нейковци, отбивна галерия, цилиндрична водовземна кула, основен изпускател, инжекционна галерия, челен преливник на левия скат, две събирателни деривации с 4 водохващания на р. Самариненска и р. Плачковска и Пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ), която е непосредствено над гр.Трявна.

Община Трявна изпълнява проект "Изграждане на ПСОВ гр.Трявна и довеждащ колектор към нея", финансиран чрез ОП Околна среда 2007 – 2013 г. Проектът е на стойност над 13 милиона лева и ще приключи през октомври 2014 г. Проектът предвижда изграждане на ПСОВ, довеждащ колектор и довеждаща техническа инфраструктура.

Със строителството на язовир Нейковци и предвидената Пречиствателна станция за питейна вода ще бъде осигурено пречистването и на основните обеми питейна и отпадна вода в общината. Необходимо е извършване на реконструкция на съществуващата водопроводна и канализационна мрежа.

4.4.Комуникационни мрежи и системи


Резултатите от проведеното изследване на НСИ за използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата за 2011 г. отбелязват значителен растеж от 11.9% спрямо предходната година в относителния дял на българските домакинства, които имат достъп до интернет в домовете си. През 2012 г отн. дял на домакинствата с достъп до интернет нараства до 50,9% средно за страната. В този контекст разпределението на обществените средства в подкрепа на развитието в областта на ИКТ добива изключителна важност за преодоляване на регионалните различия в достъпа до електронни услуги и за развитието на информационното общество.

По отношение на покритието на територията на района с инфраструктура за широколентов достъп до интернет се наблюдават няколко концентрации на територии в „дигитална сянка”. Неосигурени са част от източните части на община Трявна.

Необходимо е да се разшири достъпът и използването на мрежите и услугите на ИКТ, предвид нарастващата роля на информацията, особено в селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество.

5.Екологично състояние и рискове


Анализът на данни за предишни периоди не показва наличието на значими проблеми, свързани с екологичното състояние на средата и наличието на рискове от замърсяване. Не са отчетени съществени промени в състоянието на сектора и предоставяните услуги.

Предоставяните услуги, свързани с опазването на околната среда – нива на замърсяване (прах, шум) са оценени най-високо от гражданите в сравнение с останалите услуги, предоставяни на територията на община Трявна.

Община Трявна се характеризира с нисък потенциал на замърсяване - климатичните условия не благоприятстват задържане и събиране на атмосферни замърсители в приземния въздушен слой. На територията на общината няма предприятия, от чиято производствена дейност да се емитират вредности в атмосферата.

Отоплителните инсталации са основен източник на замърсяване на въздуха през зимния сезон. Наложително е да бъде извършена газификация на общината, с което ще се намали замърсяването на въздуха с прах, сажди, въглероден диоксид, азотни окиси, въглероден окис и др.

Необходимо е да продължат дейностите по благоустрояване и почистване на града и населените места. Продължаващите дейности по озеленяване край улиците ще доведат до намаляване на замърсяването от прах и газове резултат от транспортните средства.

Предстоящото завършване на ПСОВ Трявна с довеждащ колектор към нея ще подобри значително качеството на заустваните отпадни води.

Община Габрово в партньорство с община Трявна изпълнява проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Габрово”, финансиран от ОПОС 2007 – 2013 г.

Шумовата обстановка в градовете Трявна и Плачковци се определя основно от въздействието на градския транспорт.

Като цяло град Трявна се характеризира със сравнително нормална шумова среда. Подмяната и поддръжката на съществуващата настилка ще доведе до значително подобряване на шумовата среда.

6.SWOT – анализ


Изготвеният SWOT анализ отразява резултатите от проведените проучвания в рамките на проект „Ефективна координация за стратегическо планиране и мониторинг на регионалното развитие на област Габрово”12, както и резултатите от анализа на актуализираните данни за икономическото развитие на общината. При изготвянето му са взети предвид и изводите и препоръките от изготвената Последваща оценка на Общински план за развитие на община Трявна за периода 2007 – 2013 г.

Силни страни по отношение на икономическо развитие

Слаби страни по отношение на икономическо развитие

Благоприятното транспортно – географско положение и наличието на основни пътни и ЖП артерии;

Наличие на екологично чисти територии, благоприятен климат, богато биоразнообразие;

Традиции и професионализъм в дървообработващата и текстилната промишленост металообработването и машиностроенето;

Висока предприемаческа активност;

Постоянен интерес към Трявна като туристическа дестинация – културен, конферентен, спортен туризъм, летни семейни почивки;

Тенденция за възстановяване на местната икономика от икономическата и финансова криза в периода 2008 – 2009 г.;

Сравнително устойчива заетост, вкл. в периода на криза;

Висока ежедневна трудова мобилност;

Добра образователна структура на населението;

Наличен леглови ресурс и хотели и къщи за гости;

Наличие на възможност за разработване и промотиране на качествен и разнообразен туристически продукт и използване на създадения имидж на туристическа дестинация.


Негативни демографски тенденции;

Малко на брой работни места на територията на общината;

Ниско равнище на доходите в общината спрямо средното за страната;

Нисък обем на инвестициите в следствие намалените инвестиции в промишления и строителния сектор;

Енергоемко и амортизирано технологично оборудване;

Пътна, съобщителна и ВиК инфраструктура, нуждаеща се от рехабилитация и развитие;

Необезпеченост на територията с актуални устройствени планове;

Липса на обособени индустриални зони.



Възможности по отношение на икономическо развитие

Заплахи по отношение на икономическо развитие

Насърчаване на предприемачеството и привличане на инвестиции;

Подобряване на транспортната достъпност;

Използване на близостта на два университетски центъра – ТУ Габрово и Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий";

Разработване на качествен и атрактивен туристически продукт и туристически услуги и ефективното им предлагане за увеличаване притока на туристи в общината и оползотворяване на наличната леглова база;

Изграждане и развитие на публично-частни партньорства;

Международно сътрудничество с организации и органи на управление.



Влошаване на демографските характеристики и неблагоприятни миграционни процеси;

Неблагоприятна икономическа ситуация, отразяваща се на размера на инвестиции на бизнеса и разкриването на качествени работни места.





Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница