Програма за реформи ще зависи от определянето на подходящите мерки, както и от тяхното цялостно и бързо изпълнение с оглед на определения в програмата график



страница1/8
Дата28.01.2017
Размер0.73 Mb.
#13710
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8




Съдържание

Резюме 3

1.Въведение 5

2.Икономическа ситуация и перспективи 5

3.Предизвикателства и оценка на планираните политики 6

3.1. Бюджетна и данъчна политика 7

3.2. Финансов сектор 15

3.3. Политика на трудовия пазар, образователна и социална политика 16

3.4. Структурни мерки за стимулиране на устойчивия растеж и конкурентоспособността 23

3.5. Модернизация на публичната администрация 28

4.Заключения 32

Общ преглед 33

Приложение 38




Резюме


През 2014 г. се очаква икономическото възстановяване на България да се разгърне и ускори. Предвижда се обаче съживяването на икономиката да протече относително бавно, тъй като съгласно прогнозата на Комисията от пролетта на 2014 г. растежът на БВП ще достигне 1,7 % през 2014 г. и 2,0 % през 2015 г. Според прогнозите пазарът на труда ще продължи да изпитва затруднения, отбелязвайки единствено слабо възстановяване на заетостта и лек спад на безработицата през периода 2014—2015 г. След трите години на бюджетна консолидация дефицитът на сектор „Държавно управление“ нарасна от 0,8 % от БВП през 2012 г. до 1,5 % от БВП през 2013 г., което отразява ориентираната към разходите фискална експанзия през посочената година. Очаква се дефицитът по консолидирания държавен бюджет да нарасне допълнително през 2014 г., а през 2015 г. слабо да се понижи. Според прогнозите съотношението на брутния държавен дълг към БВП ще остане ниско — второто най-ниско сред държавите — членки на ЕС.

Като цяло България е постигнала ограничен напредък по изпълнението на специфичните за държавата препоръки за 2013 г. Положителното е, че в краткосрочен и средносрочен план е малко вероятно да възникнат особени затруднения по отношение на публичните финанси на България, при условие че бъдат следвани нейните средносрочни бюджетни цели. Властите предприеха също така някои стъпки за подобряване на събирането на данъците и на бизнес средата. Въпреки закъснението, продължило с години, плановете за справяне с проблемите в областта на образованието, здравеопазването и заетостта сред младите хора са все още в етап на подготовка. В някои области като пенсионната реформа усилията на правителството бяха първоначално насочени в погрешната посока, докато в други, като например енергетиката, данъчното облагане и обществените поръчки, те бяха твърде разпокъсани и несъгласувани. Плановете за действие, представени в Националната програма за реформи и в Конвергентната програма за 2014 г., са целесъобразни, но реформите, най-вече по отношение на пазара на труда, образованието и енергийния сектор, не са достатъчно мащабни, за да бъдат изцяло преодолени предизвикателствата. Ефективността на Националната програма за реформи ще зависи от определянето на подходящите мерки, както и от тяхното цялостно и бързо изпълнение с оглед на определения в програмата график.

България е изправена пред редица взаимосвързани предизвикателства за политиката в усилията си да насърчи устойчивия и силен растеж, като същевременно преодолее макроикономическите си дисбаланси. Както бе посочено от Европейската комисия през март 2014 г., те са свързани по-специално с намаляването на задлъжнялостта в корпоративния сектор и с пазара на труда. Въпреки напредъка, постигнат от правителството в изпълнението на неговата бюджетна програма, най-неотложните предизвикателства пред страната остават в общи линии непроменени от 2013 г. насам: пазара на труда, бедността и социалното изключване, образованието, здравеопазването, бизнес средата, обществените поръчки и енергийната и ресурсната ефективност. Недостатъчният институционален капацитет води до критични закъснения в изпълнението на необходимите реформи.

  • Пазар на труда: Намаляващото участие в работната сила, високата безработица сред младите хора, несъответствията между търсените и предлаганите квалификации и регионалните несъответствия, утежнени от силната емиграция и неадекватния размер на пенсиите, са основни въпроси, пораждащи безпокойство предвид застаряването на населението в България. Едно от предизвикателствата е да се гарантира, че работещите остават по-дълго на пазара на труда, което ще облекчи натиска върху пенсиите. Активните мерки по отношение на пазара на труда не успяват да улеснят приспособяването; от своя страна, пропуските в образователната система възпрепятстват широкообхватното натрупване на човешки капитал, а определянето на минимални прагове на възнагражденията крие риск от прекомерно оскъпяване на труда на най-уязвимите групи на пазара на труда.

  • Бедност и социално изключване: Друго предизвикателство е свързано с осигуряването на адекватна социална закрила, тъй като българските граждани са изложени на най-голям риск от бедност или социално изключване в ЕС (49,1 % през 2011 г.), а схемите за социално подпомагане са неефективни в оказването на подкрепа за приобщаването на хората, останали извън пазара на труда. Липсва системен подход за повишаване на броя на ромските деца, имащи достъп до качествено общо образование, както и за интеграция на ромите на пазара на труда. Заетостта, достъпността и резултатността на социалните трансфери и политиките в подкрепа на широкообхватното възстановяване на пазара на труда остават ключови фактори в борбата с бедността.

  • Образование: Системите за образование и обучение в България не са адаптирани към нуждите на пазара на труда. Делът на учениците в България, изпитващи трудности при четене и по математика, е най-високият в ЕС, а в областта на естествените науки България заема трето място в тази неблагоприятна класация. Като цяло инвестициите в образованието и обучението, и по-специално в основното и средното образование, както и в образованието в ранна детска възраст са много под средните за ЕС.

  • Бизнес среда: Основно предизвикателство е да се създаде по-благоприятен бизнес климат, включително за чуждестранните инвеститори, както и да се насърчат инвестициите в иновации. За предприятията ще е от полза и ако се подобрят данъчната администрация, производствата по несъстоятелност и принудителното изпълнение на договорите. Продължават да съществуват и недостатъци по отношение на обществените поръчки и независимостта, ефикасността и качеството на съдебната система.

  • Енергийна интензивност и ресурсна ефективност: България е силно зависима от вноса на енергия. Налице са ограничена конкуренция между доставчиците на енергия, недостиг на интерконектори към съседните държави и незадоволително функциониращ енергиен пазар. Икономическата активност и конкурентоспособността страдат също и от високата енергийна интензивност, ниската енергийна ефективност и слабо развитата инфраструктура в областта на околната среда.




  1. Каталог: pub -> ECD
    ECD -> Съдържание
    ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
    ECD -> I. въведение
    ECD -> Съвет на европейския съюз
    ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
    ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
    ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
    ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
    ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


    Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница