Програма за регионално развитие на Румъния за 2007-2013г

„Интеграция на проблемите на околната среда в регионалното планиране и териториалното устройство в България”

Процесът на планиране на оперативните програми на Румъния започва през 2005 г., след като Румънската национална стратегическа референтна рамка (РНСРР) е завършена. Регионалната оперативна програма на Румъния за периода 2007-2013 г. (РОП) е разработена от Министерството на европейската интеграция на Румъния (от управляващите органи). Тя се придържа към тематичния приоритет, определен от Националната стратегическа референтна рамка, целяща „насърчаване на балансираното териториално развитие”. РОП определя целите, приоритетните оси и ключовите сфери за намеса, в рамките на които ще бъде възможно да се представят проектните заявления за съфинансиране от кохезионния фонд на ЕС. РОП има стандартна структура с ключови елементи: анализ на настоящата ситуация; SWOT (силни и слаби страни, възможности и заплахи) анализи; стратегия; финансов план и изпълнение (което включва оценка и мониторинг).

Анализът за разработването на РОП установи, че процесът, който е започнал след 1990 г., е причинил нарастващите икономически и социални неравенства сред регионите на Румъния, като несъответствието между най-силно развития регион (Букурещ – Илфов) и най-слабо развития (Североизточния), от гледна точка на БВП/ глава от населението, е почти три пъти. В същото време се наблюдаваха нарастващи неравенства между регионите, разположени в западната част на страната (Северозападен, Централен, Западен), като по-силно развити, и в източната част (Североизточен, Югоизточен, Южен и Югозападен) - като по-слабо развити. Изпълнението на РОП се състоеше в подкрепата на изоставащите региони, стимулираща използването на специфични регионални ресурси, които не са били изцяло експлоатирани преди, за да се ускори икономическият растеж на по-слабо развитите региони.

РОП целеше мерките да бъдат изпълнявани от регионалните власти и органите, които са установени с цел да се прилагат мерките, планирани от РОП. Въпреки че беше взето решение за разработването на отделна ОП за регионалното развитие, съществуваха няколко дейности, които в противен случай биха могли да бъдат осъществени в обсега на ОП за околна среда (такива като управление на отпадъците и водите) или транспортната ОП (регионална транспортна инфраструктура).
2. Навременност

1. 
   Разработването на РОП
   

2. 
   „Scoping” среща на ЕО - септември 2006 г.
   

3. 
   Процесът на оценяване: септември 2006 г. - януари 2007 г.
   

През ноември управляващите органи предоставиха втората чернова версия на доклада, която съдържаше някои модификации. Екологичният доклад рефлектира върху последната чернова на РОП. Априлската версия беше основният обект на оценяване и след това експертите по ЕО разгледаха представените през ноември изменения, като по този начин направиха двойна проверка на формулирането на целите, ключовите сфери на намеса и някои други въпроси. Въпреки това новата версия не съдържаше много изменения. Тя беше завършена на 16 ноември.

РОП и проектният екологичен доклад бяха достъпни за публични консултации в края на ноември 2006 г. Отворените консултации със засегнатите акционери и обществото продължиха 45 дена по изискванията на националния закон. Заключителното публично разискване бе проведено на 18 януари 2007 година.

4. 
   Заключителна версия на екологичния доклад – януари 2007 г.
   

Базирано на искането на Министерството на финансите, желаещо да затвърди факта, че ЕО разглежда алтернативни опции, друга версия/чернова на РОП бе предоставена на екипа на ЕО на 19 януари 2007 г. Консултативната задача на екипа на ЕО бе завършена. Те предоставиха резюме на обществените коментари на Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие. Министерството на околната среда трябваше да публикува изявлението относно интеграцията на публичните коментари в програмата.

Според директивата за ЕО, ЕО означава „разработването на екологичен доклад, провеждането на консултации, съобразяването с екологичния доклад и резултатите от консултациите в процеса на взимането на решения и предоставянето на информация, свързана с решението съгласно чл. 4 – 9.” (чл. 2 (б)). В този случай разпределението на отговорностите беше:

• 
  разработването на екологичния доклад бе уговорено/свързано с международен консорциум от компании;
  
• 
  ЕО-консултациите бяха ръководени от консорциума със съдействието на националните управляващи органи;
  
• 
  съобразяването с екологичния доклад и резултатите от консултациите бе извършено от управляващите органи;
  
• 
  националните органи по околна среда публикуваха решението за приемането на екологичния доклад и информираха обществото как екологичният доклад и консултативните резултати са били взети под внимание.
  

Референтната рамка за ръководенето на ЕО е била наборът от съответните екологични цели, одобрени по време на „scoping”срещата, спомената по-горе. Целите са били определени след анализирането на съществуващите национални и международни стратегически документи (стратегии, планове и програми) и актуалното състояние на екологичните въпроси, свързани с околната среда и фокуса на РОП. Заключителният набор от екологични цели е включвал също така и свързани с това въпроси, отнасящи се до човешкото здраве, както и специфични въпроси по отношение на околната среда и опазването на биоразнообразието (в рамките на НАТУРА 2000).

Стъпката включваше установяването и затвърждаването на:

• 
  ключови екологични въпроси за програмните документи, основани на въпросите, засегнати от ОП и базирани на сбора от цели за постигане от правителството;
  
• 
  съответстващи екологични цели за всеки установен екологичен въпрос;
  
• 
  фокусирани въпроси или индикатори за ръководене на оценяването.
  

Тази стъпка включва формулирането на:

• 
  минали тенденции за всеки ръководен въпрос или индикатор;
  
• 
  бъдещо развитие за тези тенденции, ако програмният документ не е изпълнен (т.е. като се има предвид ОП в процеса на разработване и всякакви други бъдещи развития);
  

Първата стъпка по оценяването позволи да се установят ключовите противоречия и синергии със съответстващите екологични проблематики и цели. Като резултат от стъпката бяха изработени препоръки за нагаждане/приспособяване на предложената ориентация на програмния документ и предложения за развитието на приемливи мерки/ действия.

Стъпката включва формулирането на:

• 
  позитивни и негативни ефекти на съответните екологични проблематики и цели;
  
• 
  естество на обяснените въздействия (директно, индиректно, продължителност, обратимост, трансграничен характер и др.).
  

Дейностите в РОП са планирани в рамките на приоритетните оси и са наречени ключови зони за намеса (КЗН). Резултатите от оценяването са обобщени за всяка КЗН и преформулирани, ако някои от тях са били предоставени в края на оценъчните таблици.

Тази стъпка включва формулирането на кумулативни въздействия на всички мерки относно специфичен екологичен въпрос или цел и разглежда очакваните бъдещи основни тенденции по всеки въпрос, както е установено във втората стъпка. Резултатът от стъпката бяха заключителните предложения за мерките за смекчаване и усилване. Оценките за всяка индивидуална КЗН са обобщени и сортирани, основавайки се на ефектите върху съответните екологични цели. Както позитивните, така и негативните кумулативни ефекти са резюмирани, но само значимите от тях са изтъкнати и са предложени мерки за смекчаване.

Тази стъпка включва формулирането на екологичните критерии за подбор, диаграми с екологичните резултати (предварителни или официални) за дейности, които ще изискват финансиране, и ролите на органите на околната среда по време на изпълнението на програмния документ.

Екологичното оценяване на проектните предложения е представено на два етапа: 1) предпроектно екологично оценяване по време на разработването на проекта, и 2) официално екологично оценяване в рамките на официалните подборни процедури.

В начален стадий проектните кандидати са получили възможността да предприемат екологично оценяване по време на разработването на техните проектни предложения. Това трябваше да им позволи да изменят проекта така, че той да получи възможно най-доброто оценяване, що се касае до неговите въздействия върху околната среда.

Стъпката включва дали оценката се фокусира върху ключовите екологични въпроси, дали е реалистична и лесна за използване и дали данните от таблиците с екологичните резултати и официалния мониторинг могат да бъдат използвани.

Екологичният мониторинг трябва да измерва действителното въздействие на програмните документи върху съответните екологични въпроси и цели. Списък с индикатори е предоставен за всяка екологична цел. Екологичните индикатори трябва да бъдат интегрирани в цялостната мониторингова система на изпълнението.
5. Консултации

Екологичният доклад е консултиран с управляващите органи. Консултации с други засегнати органи (министерства и агенции) са осъществени с помощта на работните групи (РГ), създадени за целите на ЕО. Целта на РГ е да следи качеството на ЕО и да предоставя сътрудничество в процеса на екологичното оценяване. Организирани са два семинара с РГ по време на ЕО: „scoping”среща и консултантска среща. Поканените органи в РГ са били определени заедно с Министерството на околната среда и управлението на водите. Представени са само академичните и правителствените органи. Екипът на ЕО въведе електронна страница в обсега на управляващите органи, където са публикувани работните документи на ЕО и друга свързана с това информация (www.mie.ro). Посетителите на сайта са имали възможността да коментират черновите документи на ЕО в процеса на разработването и, регистрирайки се, да участват в публични дебати, проведени през януари 2007 година.

Коментарите и предложенията, повдигнати по време на консултантския период и публичния дебат, са взети предвид в заключителната версия на екологичния доклад и РОП. Екипът на ЕО е трябвало да отговори на всеки коментар в таблицата и, разбира се, под формата на коментари да го помести в екологичния доклад.

(РЕЦ за КЕЕ на Румъния 2007 г.)
6. Резултати

Екипът на ЕО е използвал набор от съответстващи екологични цели за оценяването на отделни части и предложения на РОП, за да подчертае връзката с целите на устойчивото развитие, определени от Стратегията за устойчиво развитие на ЕС (Гьотеборг 2001 г. и подновената в Брюксел 2006 г.) и Стратегията за устойчиво развитие на Румъния (1999 г.). Допълнително той предлага да засили препоръките, направени за нуждата да се подкрепя публичния транспорт, като една от предпоставките за устойчиво развитие на транспорта. Екипът на ЕО предлага да се внесат поправки в РОП относно въздействието на туризма върху околната среда и културното наследство и да се позове на действията, предприети от страната, за да се осигури устойчиво развитие на туризма, да се затвърди и разшири анализът на екологичната ситуация като цяло и както се отнася до всеки регион, подкрепян от РОП; да прибави SWOT анализа по екологичните въпроси; да допълни и измени общите и специфичните цели, за да се благоприятства устойчивото развитие; да модифицира формулирането на някои от ключовите зони за въздействие с цел да се засили потенциалният прогрес в посока на устойчивото развитие на предвижданите действия.

Докладът препоръчва следните изменения на ключовите зони за намеса (КЗН), маркирани в червено:

КЗН 3.1: Развитие на устойчиви структури, подкрепящи бизнеса.

КЗН3.2:Рехабилитация на индустриалните зони и възстановяване на общественополезната инфраструктура в урбанизираните територии.

КЗН 5.2: Развитие на устойчива бизнес среда.

За останалите 11 КЗН не са предложени промени.

Ключовите мерки за смекчаване, препоръчани за изпълнението на РОП, са свързани с това, че проектите трябва да бъдат прегледани внимателно относно ОВОС и това дали ОВОС е проведена. Специално внимание трябва да се отдаде на смекчаването на възможни негативни въздействия върху НАТУРА 2000, раздробяването на естествената среда и развитието на зелените зони. Всички проекти за развитието на туризма трябва да преминат ОВОС, за да е възможно въвеждането на алтернативни решения за всяко вредно за околната среда въздействие (като например при развитието на “Carpathian Super-ski”). Препоръчително е да се въведе екологична система за подбор (критерии) в цялостната система за подбор на проекти, както и индикаторите за екологичен мониторинг, предложени в доклада.

„Класическите” затруднения, изникващи в процеса, са закъснялото стартиране на оценяването, липсата на време и недостатъчното публично участие.

(a) схематично изложение на съдържанието, основните цели на плана или програмата и връзката с други планове и програми;

(b) съответстващите аспекти на настоящото състояние на околната среда и възможното оценяване без изпълнението на плана или програмата;

(c) екологичните характеристики на областите, които вероятно могат да бъдат значително засегнати;

(d) съществуващи екологични проблеми, които са свързани с плана или програмата, включително и по-специално тези, отнасящи се до зони от особено екологично значение, като например територии, оформени съобразно директивата 79/409/EEC и 92/43/EEC;

(e) целите за опазване на околната среда, установени на международно равнище, на равнището на Европейската общност или на страна членка, които са свързани с плана или програмата, и начина, по който тези цели или други екологични съображения са били взети предвид по време на разработването;

(f) възможните съществени въздействия върху околната среда, включително относно въпроси като биоразнообразие, население, човешко здраве, фауна, флора, почви, води, атмосферен въздух, климатични фактори, материални предимства, културно наследство (вкл. архитектурно и археологично наследство), естествена среда и взаимовръзката между посочените фактори;

(g) мерките, предвидени да предотвратят, съкратят или - до колкото е възможно - да компенсират възможни съществени вредни въздействия върху околната среда при изпълнението на плана или програмата;

(h) схематично изложение на причините за подбора на алтернативи и описание как оценяването е било проведено, включително и затрудненията (такива като технически недостиг или липсата на ноу-хау), които са възникнали при събирането на изискваната информация;

(i) описание на предвижданите мерки, касаещи миниторинга, съгласно чл. 10;

Тези извадки са взети от доклада Оценка за съвместимост на Плана за управление на отпадъците на град Съри. Черновата на плана на графство Съри за управление на отпадъците (нататък представен като „Планът”) съдържа политики и предложения за изграждането на съоръжения за управление на отпадъците за периода до 2016 година. Планът предоставя стабилна планова рамка за устойчиво управление на отпадъците и за реконструкцията на съоръжения в Съри. Планът не определя кои технологии за управлението на отпадъците трябва да бъдат използвани и не съществуват специфични или подробни предложения за развитие на териториите. Докладът по оценката за съвместимост представя заключенията на СО на плана относно посочените европейски територии, значими за консервирането на природата.

Всички територии на НАТУРА 2000 първоначално са били идентифицирани от графството Съри, но тези, които няма да бъдат засегнати от плана, са изключени по време на проучвателния процес (виж фиг. 1). В последователните стъпки останалите територии са разгледани по-нататък и оценени спрямо директивата за хабитатите. Териториите по НАТУРА 2000 и Рамсарската конвенция, които са потенциално засегнати от разпределението на териториите за управлението на отпадъците в Съри, са представени в таблицата по-долу.

Оценяването определя следните потенциални източници на въздействие върху интегритета на територии, които могат да възникнат от изграждането или функционирането на съоръженията, предложени в плана:

• 
  изземане на земя;
  
• 
  газообразни емисии от пътния трафик и емисии от комини (включително прах);
  
• 
  шум от пътния трафик и функционирането на фабриките;
  
• 
  оттичане на води;
  
• 
  пестициди;
  
• 
  смет; и
  
• 
  човешко присъствие.
  

„Счита се, че основният потенциал за въздействие ще се прояви като резултат от атмосферните емисии от термично функциониращите съоръжения. От оценяването, основано на голямо и хипотетично изгарящо съоръжение, е станало ясно, че не може да се направи заключение за отсъствието на вредни въздействия върху интегритета на териториите на НАТУРА 2000 и Рамсарската конвенция от изчислените емисии от такива предприятия, като тези, разположени в Heather Farm, Martyrs Lane и Wisley. Като последствие от това, препоръчително е тези територии да бъдат отстранени от предоставения чернови план на Съри за развитието на съоръжения за термично манипулиране на отпадъци.

Също така оценката стига до заключение, че като резултат от развитието, предположените емисии от трафика от всички свързани с отпадъците предприятия няма да окажат отрицателен ефект върху интегритета на териториите на НАТУРА 2000 и Рамсарската конвенция.

Що се отнася до емисиите от прах, предложените предприятия могат да бъдат заобиколени от сгради, които ще удържат емисиите, така че те да могат да бъдат „смекчени” още от самия източник. Като допълнение към това, чрез използването на стандартни оперативни мерки, включвайки техники за потискането на праха, е направо заключението, че вредни въздействия върху интегритета на териториите на НАТУРА 2000 и Рамсарската конвенция няма да възникнат от праха от предприятията на териториите на Heather Farm, Wisley или Oak Leaf Farm.

Повечето от разработените територии са разположени близо до главни пътища и нарастването на трафика от направените предложения ще е незначително. Отрицателни ефекти върху интегритета на териториите по НАТУРА 2000 и Рамсарската конвенция от причинения от трафика шум не са предвидени да възникнат. В Heather Farm не се очаква биологичните видове, пораждащи интерес, да бъдат представени в зони, тясно засегнати от нарастването на шума.

При разглеждането на въздействията от изземането на земя, оттичането на води; от пестициди и хищници, от смет и от човешко безпокойство заради свързани с отпадъците предприятия е направен изводът, че няма да има отрицателни ефекти върху интегритета на териториите на НАТУРА 2000 и Рамсарска конвенция.”