Програма за регионално развитие на Румъния за 2007-2013г



страница2/5
Дата30.11.2018
Размер0.71 Mb.
ТипПрограма
1   2   3   4   5
Тема 3: Териториалните измерения на Европейската кохезионна политика

Управление на крайбрежните зони

1) Приспособяване към климатичните промени и рискове;

2) Управление на границата суша-море и морските зони.




Постигане на устойчиво градско развитие

1) Интегрирани планове за градско развитие:

•Интегрирани интервенции за подобряването на физическата среда и инфраструктурата на градските зони;

• Подобряване на социалното и образователното качество на урбанизираните територии;

• Мерки за увеличаване на заетостта, човешкия капитал, мобилността и свързаността на местните жители;

• Разработване на подходящи, интегрирани действия за развитието на специфични градски зони (напр. вътрешноградски зони, исторически центрове, сглобяеми жилищни имения, урбанизирани зони с риск за бедност).

(2) Подобряване на екологичното качество и енергийната ефективност на/ в урбанизираните територии:

•Поддържане на енергийно ефективни градски инфраструктури за намаляване на консумирането на природни ресурси;

• Насърчаване на устойчивото използване на природните ресурси и щадящи околната среда материали за градското планиране и проектиране;

• Събуждане на съзнанието за подсилване на екологичните действия в западналите градски зони.



(3) Добри местни, на различни правителствени нива и иновативно действащи методи за интегрирането на градското развитие:

• Нови подходи и правителствени модели за координирането на секторни градски политики;

• Обучение за инструментите за планиране и управление, осигуряващо действителни резултати;

• Обучение и квалификационни схеми за местните участници и политически акционери за развитието и изпълнението на интегрирани планове за градско развитие;

• Действия за насърчаването на равни възможности в процесите на градско развитие;

• Подобряване на градската безопасност по отношение на природните и антропогенните рискове.




Повторно използване на бивши промишлени територии и сметища

1) Най-добри практики за физическа рехабилитация на бивши промишлени територии и подобряване на атрактивността на градските зони:

• Инструменти и технологии за оценяването на стойностната ефективност и обеззаразяването на бивши промишлени територии;

• Икономически и социални стимули за рехабилитация на бивши промишлени територии;

• Интегриране на проекти за възстановяване на бивши промишлени територии в градската среда.

(2) Координиране на политики за земеползване и финансиране от ЕС и избягване на използването на зелени площи;

(3) Развитие на партньорства между засегнатите учасници, включително общественото участие в рамките на интегрираните и кохерентните подходи за градското развитие (управление):

• Информационни стратегии за рехабилитацията на бивши промишлени територии и осъзнаването на необходимостта от тази рехабилитация и от нуждата от борба с изтощаването на зелените площи;

• Инструменти за идентифицирането на бивши промишлени зони и приоритизирането на тяхната рехабилитация;

• Информационни и мониторингови системи.

(4) Сметища, бунища и територии за струпването на минни отпадъци:

• Инструменти и технологии за инвентаризация (идентификация и оценяване) на неконтролирани функциониращи бунища и закрити територии за струпване на отпадъци;



• Рехабилитация на такива територии.

Източник: проект „Региони за икономическа промяна, обмен на добри практики между европейските региони”

Прилжоение 6. Списък с въпроси за оценяването на проектни предложения, подавани към фондовете на ЕС, в Испания
МЕСТНО И ГРАДСКО РАЗВИТИЕ

  • Подобрява и поощрява ли обществения транспорт?

  • Увеличава ли пешеходните зони на обществените улици?

  • Предотвратява и избягва ли занемаряването на исторически градски центрове и стари квартали и допринася ли за възобновяването на деградирали градски зони?

  • Избягва ли посягането върху плодородна селска земя?

  • Насърчава ли природното и физическото взаимодействие между градската и селската околна среда чрез поддържането на плавни граници?

  • Взима ли предвид социалните фактори за интегрирането на изолирани или деградирали райони?

  • Насърчава ли рационалното и устойчивото използване на ресурси (води, енергия, земя)?

  • Взема ли предвид проблемите на недостига и нередовността на водното снабдяване, засягащи определени региони и области?

  • Съвместимо ли е земеползването с околната среда, с капацитета за поемане на засегнатата територия и с местните екологични условия и източници?

  • Предоставя ли ресурси, целящи елиминирането на най-сериозните екологични проблеми (транспорт, води, отпадъци; управление на отпадъчните води, пространство и др.)?

  • Предоставя ли разнообразни предложения за туристите, което благоприятства подобреното потребление на ресурси (културни, природни и т.н.)?

  • Насърчава ли разнообразното обучение в туристическия сектор, с цел да се подобри използването на наличните ресурси, като в същото време се поощряват нови източници?

  • Допринася ли за развитието на екологичен туризъм и туризъм в селски и земеделски райони?

  • Насърчава ли професионалното обучение за нови туристически дестинации с природен туризъм, селски туризъм и културен туризъм?


ТРАНСПОРТНИ И ЕНЕРГИЙНИ МРЕЖИ

Базови въпроси:

  • Благоприятства ли железопътния транспорт, морски транспорт на кратки разстояния или речен транспорт, с преимущество пред транспортирането на товари и пътници по пътища?

  • Съкращава ли дистанции и намалява ли времето за пътуване?

  • Има ли полезни ефекти върху териториалната интеграция и планиране?

  • Насърчава ли транспортната интермодалност (разновидност) и модални разменни системи?


Ако проектът включва или засяга изграждането на пътища или автомагистрали:

  • Облагодетелства ли маршрути, които използват установени комуникационни коридори, а не изискват разкриването на нови?

  • Съдържат ли предложенията на проекта специфични изисквания, свързани със строителните планове, по отношение на бунищата, земните материали и местата за изхвърляне на натрупани остатъци и тяхното интегриране в околната среда?

  • Съдържат ли предложенията на проекта специфични изисквания, свързани със стабилизирането на диги/ насипи и покритието на растения?

  • Съдържат ли предложенията на проекта специфични изисквания за избягването на нарастването на оттичащите се води и ерозията по време на и след строителството?

  • Съдържат ли предложенията на проекта специфични изисквания, свързани с контролирането на шума (преди всичко в участъците, които пресичат населени райони), емисии от прах, които се отразяват върху околната среда, и качеството на водата?

  • Включва ли анализ на въздействието на атмосферното и шумовото замърсяване върху урбанизираните и жилищните райони, училища, болници и т.н.?

  • Има ли негативно въздействие трафикът, породен от новия проект, върху съществуващи или предвиждани инфраструктури на обществения транспорт?

  • В случай на градски околовръстни шосета, дали е избегнато или минимизирано създаването на непреодолими бариери между градските и селските околности?


Ако проектът включва или засяга изграждането на инфраструктури за железопътен транспорт на кратки разстояния:

  • Анализира ли проектът очакваните ползи във връзка със съкращаването на използвания частен транспорт?

  • Предприети ли са мерки за съкращаването на замърсяването и шума в строителните и експлоатационните фази?


Ако проектът включва или засяга пристанищни работи или съоръжения:

  • Като допълнение на задължителната оценка на въздействието върху околната среда, оценено ли е потенциалното въздействие на проекта върху съседни райони (крайбрежна ерозия, промени в бреговата динамика)?

  • Включва ли средствата, представени в международните конвенции, за събирането и разполагането на отпадъчни масла и твърди отпадъци?

  • Предвидени ли са системи за пречистването на водната повърхност?

  • Включва ли специфични инфраструктури, които следват транспортната политика на ЕС, препоръчваща насърчаването на морски транспорт на кратки разстояния (каботаж) с цел да се компенсира нарастването на шосейния транспорт?

  • Благоприятства ли пропускливостта и хармоничната интеграция между пристанищните съоръжения и градската околна среда?


Ако проектът включва или засяга летищни работи или съоръжения:

  • Възприема ли смекчаващи мерки по отношение на шумовото и атмосферното замърсяване?

  • Насърчава ли по интегриран начин различните видове транспорт и гарантира ли достъп до летището с обществен транспорт?

  • Взети ли са предвид нуждите във връзка с управлението на отпадъците и манипулиране на отпадъчните води от летището?


Ако проектът включва или засяга други аспекти на транспорта:

  • Гарантира ли предимството на обществения транспорт?

  • Обхваща ли предмета на енергийната ефективност, достъпност и време за пътуване?


Ако е замислено проектът да е свързан с ЕНЕРГИЙНИЯ сектор:

  • В предвидените маршрути за газови и енергийни тръбопроводи идентифицирани ли са чувствителните зони, които изискват подробно оценяване?

  • Насърчава ли възобновими енергии?

  • Позволява и улеснява ли използването на по-малко замърсяващи енергии?

  • Оптимизира ли енергийните инвестиции, имайки предвид екологичните и социалните изгоди?

  • Съкращава ли зависимостта от външни енергийни източници?

  • Поощрява ли енергийната ефективност?

  • Насърчава ли използването на най-ефикасните достъпни горивни технологии?

  • Благоприятства ли чистите технологии?

  • Насърчава ли по-дълбокото осъзнаване от потребителите на програмите за пестене на енергия?


Източник: Испанската мрежа на органите за опазване на околната среда. 2001 г. Ръководни принципи за управляващите органи и органите на околната среда

Приложение 7. Фундаментални принципи на устойчивото развитие
(1) Холистично виждане за обществото, околната среда и икономиката. Всяка една от дейностите на властите е подкрепена от едновременната загриженост за интересите на обществото, околната среда и икономиката. Трите сфери трябва да бъдат включени в проучването на настоящата ситуация, визията, целите и действието на плана. И трите са също така съхранени в инструментите за управление и оценяване, и представени сред различните участници в управлението на проекта или в активния процес.

(2) Процесът е приспособен към местните обстоятелства, но също така - обхванат и от глобалната визия. Той взема предвид обстоятелствата на местната околна среда, социалните, икономическите и културните особености, като е съвместим с глобалната визия за устойчиво развитие. Във връзка с това, той се съгласува с глобалните проблематики.

(3) Дългосрочна визия. Процесът възприема дългосрочна перспектива. Властите създават визия за бъдещето положение, което трябва да бъде постигнато; органите по взимането на решенията притежават инструменти за стратегическо управление, които инструменти се разпространяват извън границите на официалното им приложение, а планът за действие съдържа дългосрочни цели. Проблемите на днешния ден не се разрешават в ущърб на следващите поколения, а бъдещите проблеми са предвидени.

(4) Двигатели на процеса. В повечето случаи процесът на устойчиво развитие е мотивиран от определени фактори, които могат да бъдат използвани за постигането на добър ефект. Това може да се окаже особено критична ситуация за дадена община (престъпност, масово изселване на данъкоплатци, влошаване на качеството на живот), основни пречки в обичайния политически процес или дори загуба на идентификация между хората и общината, в която те живеят – всички проблеми, за които процесът на устойчиво развитие може да предостави подходящи ответни реакции. Въвеждането на инициативен консултантски процес (плануване, популяризиране на общината като място за бизнес развитие и т.н.) е само по себе си ефективен двигател на процеса.

(5) Политическа отговорност на властите. Политическата отговорност е важен стартов сигнал. Тя е основата за отстояването на волята на управляващите органи да предприемат такъв процес, предавайки свободно тази воля на обществото и позволявайки на всички да бъдат уверени, че тяхната работа ще получи политическа подкрепа.

(6) Структуриране на процеса и отговорностите. Политиката на процеса е структурирана и планирана още от началото. Отговорностите са дефинирани и приети. Участниците са наясно с последователните етапи на процеса и с целите.

(7) Оценка. Органите на управлението разглеждат критично икономическата, социалната и екологичната ситуация и анализират силните и слабите страни. Тази стъпка например може да възприеме формата на проверка за устойчивост, система от индикатори и/или активно проучване.

(8) Цели. Участниците от властта определят целите за тяхното управленческо устойчиво развитие, в краткосрочен и в дългосрочен план. Тези цели са съвместими с визията и с фундаменталните принципи на управленческото устойчиво развитие. Те могат да бъдат използвани, за да е сигурно, че участниците одобряват целите на процеса, и след това да се провери дали целите са постигнати или не, с идеята при необходимост да се предприемат неутрализиращи мерки.

(9) Политическо одобрение. Процесът и целите се одобряват на политическо равнище, като по този начин те се узаконяват. След това планираните мерки също се одобряват, както поради политически, така и поради бюджетни причини.

(10) Последователен план за действие. Процесът на устойчиво развитие включва конкретен план за действие. Тези мерки засилват устойчивостта на управляващите органи, спомагат за събуждането на съзнанието сред засегнатите участници и представляват средства за придобиването на умения и познание, необходими за устойчивото развитие. Трябва да е сигурно, че планът за действие обхваща трите измерения на устойчивото развитие (социално, екологично и икономическо) и че съдържа както краткосрочни, така и дългосрочни мерки за поддържането на движещата сила, като се цели постигането на всеобщо дългосрочно подобрение. Внимателно ще се определят целите на всяка една от мерките, ще се изяснят приоритетите и отговорностите и ще се определи бюджет и реалистична програма за изпълнение.

(11) Изпълнение. Планът за действие трябва да бъде нещо повече от документ. Той трябва да бъде задействан. Изпълнението трябва да бъде управлявано с висока степен на внимание и с определена степен на видимост, тъй като всяка реализирана мярка поражда мотивацията за последващи усилия.



(12) Контролиране/оценяване. Система за контрол и оценяване трябва да бъде въведена с цел да се гарантира постоянното подобрение на процеса и контролирането на неговото качество. Необходимо е да се потвърди, че обявените цели са били постигнати навреме, и да се оцени как те са допринесли за управленческото устойчиво развитие. Комбинирайки резултатите от този анализ с осъвременените данни от доклада за състоянието (мониторинг), могат да бъдат определени неутрализиращи мерки и предприети нови инициативи.

(13) Мултидисциплинарни екипи. Различните проекти (процесът – сам по себе си, или индивидуални мерки) са ръководени от мултидисциплинарни екипи, които предлагат знания с широк обхват, умения и познания, които са както разнообразни, така и допълващи се. Членовете на екипите се избират така че да отговарят на нуждите на проекта.

(14) Едновременен подход. Структурите и процесите са така организирани, че да предприемат едновременен и ефективен подход към проектите. Участници от различни агенции и департаменти работят съвместно без административни ограничения.



(15) Създаване на контакти между участниците. Процесът позволява обществените и частните участници да работят съвместно и местни хора, различни акционери и видове бизнес да бъдат активно въвлечени. Участниците се познават и могат да разработят съвместна мрежа в интерес на управляващите органи.

(16) Комуникация. Целите, прогресът, съдържанието и резултатите от процеса се съобщават на широката публика по начин, който е всеобщо достъпен. Различните участници от властта са запознати с процеса и с това доколко е постигнат прогрес.

(17) Прозрачност. Процесът и проектите са ръководени по прозрачен начин, улесняващ автоматичния мониторинг и благоприятстващ атмосферата на доверие.

(18) Участие. Процесите на активност са насърчавани. Те могат да спомогнат за предвиждането на проблемите при изпълнението, да се използва познанието на населението относно местния контекст и да се въвлече обществото в осъществяването на процеса. Въпреки това, тези процеси трябва да бъдат старателно подготвени и не трябва да бъдат създадени просто за да се “плаща” общественото мнение при идеята за участие. Участието се насърчава по отношение на процеса като цяло, особено по време на процеса на проверка и когато се определя визията или се разработва планът за действие.

(19) Усилване на осъзнаването. Проектите, които се разработват, не са създадени единствено, за да направят властите по-устойчиви, а главно да допринесат за събуждането на съзнанието у различните участници за устойчивото развитие. Освен това усилването на съзнанието е важен, задължителен етап на процеса, с оглед да се мобилизират максимален брой участници.

(20) Насърчаване на ученето. Поуки се взимат от опитността, постигната по време на процеса или от свързани проекти, и се споделят с различните обществени участници. Процесът служи за “опитна основа” и спомага за придобиването на устойчив светоглед чрез обмен на опит.

(21) Институционализиране на процеса. Процесът на устойчивото развитие е институционализиран. Роли и отговорности са прикрепени по-скоро към функции, отколкото само към отделни хора. Етапите на процеса са включени в ръководството на общината (например чрез включването на целите на процеса в законодателния дневен ред).

(22) Интегриране на принципите на устойчивото развитие в публичната дейност. Придобитият опит и инструменти трябва да бъдат интегрирани с максимален ефект във всекидневното административно и политическо управление. Това осигурява максимално въздействие и обезпечава дългосрочно бъдеще за процеса, без значение на оформилите се тенденции. Целите на устойчивото развитие се съхраняват в обществените политики и административните инструменти: като стратегически планове, закони, наредби и законодателния дневен ред.

(23) Подходящи инструменти. Инструментите, необходими за осъществяването на целите на устойчивото развитие, се разработват и прилагат по ефективен и последователен начин. По-специално, това включва инструменти за мониторинг (системи от индикатори, проверки и т.н.), инструменти за стратегическо управление (индикатори за изпълнение и т.н.), инструменти за интегрирано управление (финанси, околна среда и общество) и инструменти за оценяване (оценка на проекта/процеса и т.н.).

(24) Квалифицирани участници. Участниците са запознати с целите на устойчивото развитие и притежават уменията и познанията, които прилагат на практика в тяхната всекидневна работа. Съществуващото обучение предоставя форум за обмен на опит и за развитие на основни знания и умения.

(25) Ясна организация. Процесът е ръководен от ясни структури и подробна организационна таблица. Нейните връзки с административната и политическата структура на властта са прецизно определени. Задачите и функциите са дефинирани независимо от индивидите, за да се осигури последователност.



(26) Успешно определени роли и отговорности. Всеки човек знае коя е неговата роля и кои са неговите отговорности и те са ясно свързани. Ролите и отговорностите са съгласувани с личните способности, както и с други функции на всеки участник в общността (политическа отговорност, лични интереси и т.н.)

(27) Политическа подкрепа. Политическата подкрепа е от съществено значение. Тя трябва да бъде потърсена във възможно най-ранния стадий на процеса, а след това внимателно да бъде поддържана. Мерките ще трябва да бъдат политически одобрени, а финансовите и човешките ресурси – разпределени. Политическите кръгове не трябва да възприемат процеса на устойчиво развитие като конкурентно усилие.

(28) Наличност на финансови и човешки ресурси. Въпреки че част от процеса може понякога да бъде реализирана с помощта на външни ресурси (доброволна работа, засегнати специфични агенции и т.н.), задължително е да се разполага с достатъчно финансови и човешки ресурси за координиране, планиране и контролиране. Мерките сами по себе си изискват ресурси – за изпълнение, комуникация и усилване.


Сектор

Всички сектори

Индикатор

Общо количество на парникови газове

Дефиниция /вид

This indicator shows trends in anthropogenic emissions of greenhouse gases (GHG). The indicator is based on the aggregated emissions of the ‘Kyoto basket’ (6 greenhouse gases weighted by their global warming potentials (GWP), in 1000 tonnes CO2-equivalents) divided by the emissions in the base year:

  • carbon dioxide (CO2),

  • nitrous oxide (N2O),

  • methane (CH4),

  • hydrofluorocarbons (HFCs),

  • perfluorocarbons (PFCs)

  • sulphur hexafluoride (SF6).

Единица за измерване

1000 tonnes CO2-equivalents

Методология

The basic data is annual greenhouse gas (GHG) emissions estimated and reported according to the revised 1996 Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC) guidelines. By using global warming potential concept, all 6 GHGs can be summed up to a single number per year. The GWP relates to the ability of the different gases to contribute to global warming over a 100 year time horizon. GWPs are provided by the IPCC.

Целесъобразност при взимане на политически решения

This indicator is linked to many other socio-economic and environmental indicators, including GDP growth rate, energy consumption, environmental protection expenditures, and expenditures on air pollution abatement.

Ограничения

The indicator does not include ozone depleting substances with global warming properties covered by the Montreal Protocol (1997).

Also, the indicator does not include the impact of land use changes and forestry. The removal of GHG from the atmosphere by different sinks (forestry, oceanic uptake) is one the most controversial issues in climate change studies. The missing carbon sink is as large as the oceanic uptake and the net emissions from changes in land use.

This indicator shows the net amount of GHGs entering the atmosphere for each reporting country each year.  It does not show how much the climate will be affected by the increased accumulation of GHGs or the consequent effect of climate change on countries.  Data is available and reported mainly for developed countries and economies in transition.


Източник

  • Eurostat, Statistical Office of the European Communities,

  • Unit E3 Environment statistics

  • EEA

  • CSD

Наличност на дата от международни източници

EUROSTAT.http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page?_pageid=1996,45323734&_dad=portal&_schema=PORTAL&screen=welcomeref&open=/&product=STRIND_ENVIRO&depth=2

CSD. http://www.un.org/esa/sustdev/natlinfo/indicators/isdms2001/isd-ms2001environmentalA.htm#emissions



Каталог: devedu -> resources
resources -> Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност)
resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип
resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години
resources -> По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб
resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г
resources -> Конкурс "Можем да победим бедността"
resources -> Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие
resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница